И ДА имам нужда някой да ми провери правописа.Не искам никой да се отказва.

Ако искаш може да ти помогна за правописа, днес имам достатъчно свободно време.

Редактирано 2 септември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Ако искаш може да ти помогна за правописа, днес имам достатъчно свободно време.

Ох моляте хвърли едно око на редакцията която съм направила и ми поправи грешките.

Не, не отстъпваме назад в реалния живот когато нещо не ни хареса, в реалния живот всичко правим сами и носим отговорност за собствените си действия.

Не става въпрос за едно нещо. Когато ви критикуваме с по-меки изрази, не се впечатлявате по никакъв начин, а когато станем по-настоятелни се обиждате и недейте да ми казвате, че не не е така, защото ще излъжете безсрамно.

Когато се стигне до пълна редакция от наша страна, част от момичетата спират да пишат - визирам Марияна, Теди и ann8, след редакцията Маги остана разочарована, че сцената й е променена из основи - как мислите сме се почувствахме с Тихи, след като се получи това

И какво - да направим нова редакция и да си останем сами с Тихи да си го пишем този роман.

Не бягаме от отговорност, правим го заради вас, в един момент без да се усетим можем да зесегнем някой ,а не искаме да си развалям отношенията с когото и да било, заради такова нещо.

Маги ти си абсолютно сигурна, че работата ни доставя удоволствие, лъжеш се, за мен лично се превърна в мъчение. Не мога повече така...

Нека просто пишем, кой каквото му душа иска, кой както го вижда, както го усеща, единствено и само за удоволствие...

е Пете стига де,вярно е че се обиждаме та това е нормална реакция,всеки се стреми да изпъкне с нещо оригинално и ако по някакъв начин това нестане,следват разочарования,но те бързо отшумяват,така е когато много хора работят заедно,колкото до тези които са се отказали,ами и на мен ми беше хрумнало,просто се чувстват адски неуверени,поне според мен,не искам да обидя някого,и несигурни и една по смела критика ги притеснява,мислят си че не стават за нищо,аз самата доста се двоумях дали да се включа в писането защото не съм добра кот някои от вас,те си знаят кой,но рискувах и мисля,че с много усилия,корекции и помощ от ваша страна нещата горе долу се получават ,така че давайте смело напред,когато някой е недоволен от критиките си го казва,аз поне не си мълча,надявам се да не го приемате навътрекакто искате ние да не приемаме критиките ви прекалено насериозно,това е двустранен процес и мисля че трябва всички за се стараем повечко и нещата ще се получат,но няма да стане за 1 ден,а и сенадявах романът ни да стигне до по широка публика,това ме крепи така да се каже и ми дава стимул да пиша,мисля че и с дугите е така,и не ми се ще да е само за удоволствие да е,щото няма да се получи нищо,така че да запрятаме ръкави и който има нещо против или му е накривяло да си каже

ПП момичета подкрепете ме де,сега хубавите ни редакторки ще се откажат драснете една две думи за стимул

Милена, готова съм. Опитах се да не променям нищо. Ако ти се стори малко променено съжалявам, получи се за да избегна повторенията. Ако някъде не ти хареса, върни твоя вариант. Има едно изречение в по тъмно. Прочетох някъде мнение, че е по добре да го махнеш. И аз мисля така но ти ще си решиш.

Ами това е, дано да ти хареса. Като го копираш, ще изтрия поста си.

Алекс и Девлин решиха първо да поразпитат по улиците. Знаеха, че един от нападателите се казва Джеф но нямаха представа нито как изглежда нито каде да го търсят. До сега бяха попаднали на три отрепки с такова име . Единият беше пропаднал пияница, другият някакъв бездомник а третият бе търговец от месната бакалия. И тримата обаче бяха готови за няколко жълтици да си признаят и майчиното мляко.

След кратко обсъждане на ситуацията двамата братя решиха, че трябва да отидат до хотел „Орхидея” за да поразпитат и там. Все някой щеше да е видял случилото се. Все пак се беше вдигнал доста шум а имаше и убити.

Както и очакваха в такъв долнопробен квартал нямаше много хотели. А този който търсеха не се откроявеше с нищо повече от един дървен надпис. От дългогодишния си опит и двамата знаеха, че такива хотели се ползват най вече от леки жени и пропаднали типове извършващи нечистите си сделки . И двамата бяха получили своят първоначален опит от такива ,, дами'', едва навършили четиринайсет .

Когато Александър и Девлин влязоха в хотела не бяха изненадани от обстановката . Фоаето беше сумрачно и студено. Посетители почти нямаше с изключение на две ,, дами '' и двама ,,господа''. Едната двойка бе застанала близо до рецепцията а другите двама се бяха уединили в ъгъла навярно за да обсъдят последната цена относно услугите на

,, дамата'' .

Алекс и Девлин се отправиха направо към рецепцията . Предполагаха, че и тук както досега с малко пари ще могат да си купят информация .

Почти бяха стигнали когато на Алекс му се стори, че жената от по-близката двойка му е смътно позната.

Шапката която тя носеше прикриваше част от лицето и но тези усни, тази извивка на брадичката... Нямаше как да ги сбърка. След целувките в градината на бала по случай рожденият ден на Девлин бе сигурен, че ще ги познае навсякаде.

Алекс започна да се чуди дали не му се привижда. Предвид всички събития през последните няколко дни вече не знаеше дали да вярва на очите си. Струваше му се, че вижда Елизабет , тази малка проклетница която бе оставил само преди няколко часа да си почива. ,, Боже '' само това му трябваше да започне да бърка реалноста с фантазията .

В това време Девлин съзря Монтбар . Не се учуди много, че го вижда в такъв въртеп. От отрепка като него не очакваше нищо добро. Физиономията му беше подута и някак си разкривена от побоя. Стори му се странно обаче, че е дошъл да си търси компания в това състояние.

С периферното си зрение видя как по-големият му брат забавя крачка и инстинктивно и той го последва.

- Какво става?- попита Дев.

- Мисля, че зрението ми не е наред.

- Какво имаш предвид Алекс? Какво виждаш?

- Струва ми се че Елизабет е ей там, до колоната.

- Къде?! Жената с Монтбар ли? Не може да бъде!

- Монтбар?! Тази гад пък откъде изпълзя?

- Не можа ли да го познаеш, това е Монтбар с някаква жена - посочи Дев. Ясно виждаше графа но жената оставаше в сянка и не беше сигурен дали това е Бет или не.

Елизабет беше крайно ядосана, че късмета и тотално и изневери . Сега не знаеше какво да каже на граф Монтбар. Как да му обясни присъствието си в този квартал и най-вече в хотела. Компанията на този човек и беше крайно неприятна.След всички неща които и беше казал на бала само добрите обноски и уважението към майка и я спираха да използва острият си език .

- Елизабет какво правите тук? – той понечи да я хване за ръката но тя рязко се отдръпна.

- Граф Монтбар – поздрави студено тя – не мисля, че е Ваша работа.

- Това място не е за теб и къде е придружителят ти? Младите дами с твоето положение не се разхожадат сами в такива квартали . Или си дошла да помагаш на бедните ......

- Естествено, че не съм сама. За каква ме мислите – ядоса се Бет но пък той и беше дал добро оправдание - Моят коняр Уилис е с мен но остана отвън. Наложи се да помогнем на едно момченце изпаднало в беда.

- Не знаех че помагаш на бедните. Мислех, че те интересуват само конете ти.

- Не Графе , правя много повече от това. Има толкова нещастни хора, които не са родени с превилегии като нас.

- А херцога на Евърдън, Александър знае ли за Вашето благотворително дело?- гласът на граф Монтбар прозвуча язвително . Подиграваше се с нея и с титлата на Алекс. Очите му се бяха превърнали в черени дупки на фона на синьото и моравото по лицето му.

Бет искаше да прекрати разговора възможно най-бързо. Не можеше да търпи подигравките и намеците му . Добре че поне не виждаше никаде Алекс и брат му , само те и липсваха. Трябваше да се измъкне от тук възможно най-бързо и да измисли какво обяснение щеше да даде на родителите си защото знаеше със сигурност, че графа ще се раздрънка къде я е видял.

- Не той не е запознат с благотворителноста с която се занимавам – отговори му тя - Всъщност графе време е да тръгвам, Уилис сигурно се тревожи. Мислех си, че мога да намеря майката на момчето тук, но явно съм сгрешила.

- Ще Ви придружа до изхода – предложи той, като отново се опита да я хване под ръка - Дори и тук в хотела е опасно за самотни госпожици.

- Няма да се наложи. Аз ще придружа годеницата си.- Гласа на Алекс прогърмя в празното фоае. Вече беше сигурен, че това е Елизабет. Какво по дяволите правеше тя тук? И защо разговаряше с това копеле Монтбар?

Това момиче имаше дарба да се забърква само в неприятности .

Сега е по-добре.Много благодаря за помоща, но ако помня добре преди мен имаше една сцена която трябва да се пусне.После е тази.

Сега е по-добре.Много благодаря за помоща, но ако помня добре преди мен имаше една сцена която трябва да се пусне.После е тази.

За нищо Милена. Радвам се, че помогнах - естествено според възможностите си. Не се сещам за друга сцена преди твоята но нека и другите да кажат.

За нищо Милена. Радвам се, че помогнах - естествено според възможностите си. Не се сещам за друга сцена преди твоята но нека и другите да кажат.

Пускам поста Петито каза че няма друга сцена преди мен.

Пускам поста Петито каза че няма друга сцена преди мен.

Милена извинявай ама току що видях, че съм пропуснала едно повторение. Би ли го оправила моля те, като замениш първото "крайно" с много. Съжалявам, явно от стоене цял ден пред компа очите ми са се изморили.

"Елизабет беше крайно ядосана, че късмета и тотално и изневери . Сега не знаеше какво да каже на граф Монтбар. Как да му обясни присъствието си в този квартал и най-вече в хотела. Компанията на този човек и беше крайно неприятна.След всички неща които и беше казал на бала само добрите обноски и уважението към майка и я спираха

п.п. Сигурно имам и други пропуски ама видях само това. Много сори. Дано не ти направих "мечешка услуга" с помощта си.

Днес прочетох внимателно всички постове след изявлението на Тихи, че освобождава мястото като редактор. И реших да си кажа и аз мнението като страничен наблюдател. Такъв съм, защото нямам АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ТАЛАНТ ЗА ПИСАНЕ, само за четене. А сега по-сериозно.Ако момичетата не желаят да бъдат повече редактори, не мисля че трябва да настоявате, а да уважите желанието им. Още повече, че това се е превърнало в товар и бреме за тях и те не изпитват вече никакво удоволствие. Ако можехте за момент да се поставите на тяхно място, мисля че бихте ги разбрали. Освен това наличието на редактори ви прави малко небрежни - т.е. разчитате на друг да свърши вашата работа. В стремежа си да пуснете по-бързо сценката, за да не ви изпревари някой друг, не доизпипвате детайлите, а очаквате след пускането тя да се коментира и доизкусурява от всички. Вярно е, че романа се пише от няколко човека, но сценката е на този, който я е написал. Хубава, лоша, такава е. Не можете да искате да пишете професионално, след като сте аматьори. Някои от вас имат проблеми с правописа. Ами момичета, нета е пълен със сайтове за проверка на правопис, ако не желаете да си инсталирате отделна програма. В електронната ви поща също можете да проверите правописа. А пък с новия скин на форума са сложили и такава опция при писане на мнение, която се намира горе вдясно до "намаляване размера на редактора". Ето вече един проблем по-малко. Общо взето трябва да разчитате повече на себе си и да сте по-уверени във възможностите си. Това е от мен засега.

здравейте пак от мен как сте момичета . почти всеки ден проверявам кой какво е написал по романа . съжалявам че вече не пища но се бях отдала на заслужена почивка от изпитите ми в университета и нямах никакво време да пиша. брат ми се прибра от русия за лятото и можете да си представите каква битка е за компа при положение че сме 4 човека които искат да го ползват. и аз като най малка от всички много трудно стигам до него. както и да е. брат ми замина пак за русия майка ми пак тръгна на работа след отпуската си и компа вече е мой тихи в никакъв случай не съм се обидила просто нямах никакво време а и не виждах смисъл да пиша сега защото щеше да е набързо и въобще нямаше да е добре което щеше да е много гадно за тези които четат и за вас. не исках половинчата работа затова спрях да пиша назявам се ме разбирате и няма да ми се карате за отпуската която си позволих целувки на всички момичета

Редактирано 3 септември 200916 г. от saintcat (преглед на промените)

здравейте пак от мен как сте момичета . почти всеки ден проверявам кой какво е написал по романа . съжалявам че вече не пища но се бях отдала на заслужена почивка от изпитите ми в университета и нямах никакво време да пиша. брат ми се прибра от русия за лятото и можете да си представите каква битка е за компа при положение че сме 4 човека които искат да го ползват. и аз като най малка от всички много трудно стигам до него. както и да е. брат ми замина пак за русия майка ми пак тръгна на работа след отпуската си и компа вече е мой тихи в никакъв случай не съм се обидила просто нямах никакво време а и не виждах смисъл да пиша сега защото щеше да е набързо и въобще нямаше да е добре което щеше да е много гадно за тези които четат и за вас. не исках половинчата работа затова спрях да пиша назявам се ме разбирате и няма да ми се карате за отпуската която си позволих целувки на всички момичета

Далеч съм от мисълта да ти се карам, просто ни стана съвестно, че не пишеш, притеснихме се да не би двете с Петето да сме причината. Радвам се, че това не е така. И ти блазя за почивката. Уж и аз се водя в такава, но няма покой, все изниква нещо ново за вършене (ей ме на, днес сме емнали 40 кила пипер да печем и пълним в буркани). Но така е, сестра ми е в София, а аз съм си в нас, та съм единственото дете, което остана да помага.

хахахах ах милата тя и аз съм минала през тва и ся се радвам че тва лято успях да си почина . че кат се сетя ко ме чака след месец като почна втората година. само се надявам да нямам пак 6 предмета щот изпитите направо ми взеха здравето тогава. ми то как се учи за 6 предмета по 21 теми ??? радвам се че въпреки това успях да си ги взема че и стипендия си взимам да се надяваме че скоро ще можеш и ти малко да си починеш тихи

Мариана, добре дошла отново, поздравления за изпитите а и за стипендията

Тихи, имаш ли нужда от помощ - да дойдем и да хвърлим по едно рамо хе желая ти лека, спорна работа мила и много време за почивка

Гани, не съм погледнала от тази гледна точка на въпроса и сега като се замисля и се поставя на тяхно място (редакторките ни) мисля че си права- наистина е много гадно когато правиш нещо което се е превърнало в товар и бреме за теб и не изпитваш вече никакво удоволствие от извършаното затова няма повече да настоявам но все пак искам да се знае че ми беше приятно и някак по сигурно когато знаех че работата ми ще бъде критикувана от искрени и талантливи хора, за това и да продължат и да оставят редакторството искам да благодаря на Тихи и Петя за положените усилия и също да се извиня че бяха подложени да изпитат това а и да подчертая че в нито един миг, дори и за кратко не съм се обидила от критиката им (кълна се че не е безсрамна лъжа )

БЛАГОДАРЯ ТИХИ И ПЕТЕ!

ПС Някой пише ли нова сцена? Ако ли не, ще помоля да ме изчакате малко че започнах да пиша продължение на сцената на Милена, а може да ми отнеме малко повечко време че сега съм на работа и чак довечера в късни часове ще мога да продължа, Мерси предварително

Редактирано 3 септември 200916 г. от svetla11 (преглед на промените)

Днес прочетох внимателно всички постове след изявлението на Тихи, че освобождава мястото като редактор. И реших да си кажа и аз мнението като страничен наблюдател. Такъв съм, защото нямам АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ТАЛАНТ ЗА ПИСАНЕ, само за четене. А сега по-сериозно.Ако момичетата не желаят да бъдат повече редактори, не мисля че трябва да настоявате, а да уважите желанието им. Още повече, че това се е превърнало в товар и бреме за тях и те не изпитват вече никакво удоволствие. Ако можехте за момент да се поставите на тяхно място, мисля че бихте ги разбрали. Освен това наличието на редактори ви прави малко небрежни - т.е. разчитате на друг да свърши вашата работа. В стремежа си да пуснете по-бързо сценката, за да не ви изпревари някой друг, не доизпипвате детайлите, а очаквате след пускането тя да се коментира и доизкусурява от всички. Вярно е, че романа се пише от няколко човека, но сценката е на този, който я е написал. Хубава, лоша, такава е. Не можете да искате да пишете професионално, след като сте аматьори. Някои от вас имат проблеми с правописа. Ами момичета, нета е пълен със сайтове за проверка на правопис, ако не желаете да си инсталирате отделна програма. В електронната ви поща също можете да проверите правописа. А пък с новия скин на форума са сложили и такава опция при писане на мнение, която се намира горе вдясно до "намаляване размера на редактора". Ето вече един проблем по-малко. Общо взето трябва да разчитате повече на себе си и да сте по-уверени във възможностите си. Това е от мен засега.

еми така ще стане зле,нима дае хубаво дори за любителско четене,ако редакторките не искат други да станат но е важно нещата да се проверяват

Гани, не съм погледнала от тази гледна точка на въпроса и сега като се замисля и се поставя на тяхно място (редакторките ни) мисля че си права- наистина е много гадно когато правиш нещо което се е превърнало в товар и бреме за теб и не изпитваш вече никакво удоволствие от извършаното затова няма повече да настоявам но все пак искам да се знае че ми беше приятно и някак по сигурно когато знаех че работата ми ще бъде критикувана от искрени и талантливи хора, за това и да продължат и да оставят редакторството искам да благодаря на Тихи и Петя за положените усилия и също да се извиня че бяха подложени да изпитат това а и да подчертая че в нито един миг, дори и за кратко не съм се обидила от критиката им (кълна се че не е безсрамна лъжа )

Ами просто исках да видите нещата и от друг ъгъл и да разберете момичетата. Това е.

еми така ще стане зле,нима дае хубаво дори за любителско четене,ако редакторките не искат други да станат но е важно нещата да се проверяват

Маги, аз не налагам мнение. Аз просто споделям моето. И уважавам решението на Петето и Тихи. Това, дали ще има редактори или не, ще си решите вие.

Редактирано 3 септември 200916 г. от ganinka (преглед на промените)

Мариана, добре дошла отново, поздравления за изпитите а и за стипендията

Тихи, имаш ли нужда от помощ - да дойдем и да хвърлим по едно рамо хе желая ти лека, спорна работа мила и много време за почивка

Гани, не съм погледнала от тази гледна точка на въпроса и сега като се замисля и се поставя на тяхно място (редакторките ни) мисля че си права- наистина е много гадно когато правиш нещо което се е превърнало в товар и бреме за теб и не изпитваш вече никакво удоволствие от извършаното затова няма повече да настоявам но все пак искам да се знае че ми беше приятно и някак по сигурно когато знаех че работата ми ще бъде критикувана от искрени и талантливи хора, за това и да продължат и да оставят редакторството искам да благодаря на Тихи и Петя за положените усилия и също да се извиня че бяха подложени да изпитат това а и да подчертая че в нито един миг, дори и за кратко не съм се обидила от критиката им (кълна се че не е безсрамна лъжа )

БЛАГОДАРЯ ТИХИ И ПЕТЕ!

ПС Някой пише ли нова сцена? Ако ли не, ще помоля да ме изчакате малко че започнах да пиша продължение на сцената на Милена, а може да ми отнеме малко повечко време че сега съм на работа и чак довечера в късни часове ще мога да продължа, Мерси предварително

Много благодаря, мила, но тъкмо станах от поста до двата чушкопека, опекахме ги пиперите, оставих старата генерация да доприбира, а аз тъкмо се качих вкъщи да наместя масата за вечеря. Пък дано да се провлачат малко следващите две-три седмици, че и аз като Мариана почвам втори курс и ще ми се свети маслото, защото през зимния семестър ще имам около 7-8 изпита за сесията. Но да не се оплаквам сега.

Признателна съм за благодарностите и тук трябва да кажа, това се отнася за коментара на Маги, че според мен и без редактори може да се получи добре, защо да има двама човека, които да следят специално, след като всеки, който чете сцената на момента може веднага да каже "Така и така, вижте, тук има несъответствие с предишни сцени, изпусната е дума, тук има повторение, което малко дразни" и т.н. Просто си го представете, така или иначе доста хора четат написаното, щом се види нещо нередно, дори и да не е автор, въпросния читател веднага може да драсне два реда с впечатления и лични препоръки. След няколко такива коментара автора на сцената ще разбере какви са настроенията и ще реши къде е най-необходимо да коригира. Общо взето всички ще са редактори, а според мен това ще предизвика повечко внимание към детайлите. Просто няма как да не се съгласите с мен. Дори до сега сме го правили, но се акцентираше върху мнението на двама човека, моето и на Петя, а сега ще се гледа глобалната картинка, която е много по-добър съдник.

Така че пишете и се наслаждавайте! И най-вече нека тези, които не пишат да се включват с мнения, дори и с идеи, защото малко или много романа се създава именно за чисто читателската аудитория. А как да разберем какво ви харесва като не ни казвате? Подскажете малко. Гане, dindi, Съни, който и да е от непишещите, дискутирайте заедно с авторите, най-малкото така ще се получи някакъв баланс, а и по-богат избор на идеи по сюжета.

Редактирано 3 септември 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Момичета, извинявам се за закъснението, но вчера имах проблем с влизането в форума но днес дописах сцената и преди да я пусна в темата отново я пускам тук за да може да го обсъдим и критикуваме че го написах в свободното си време на работа и мисълта ми беше прекъсвана от време навреме... Постарах се много да не допускам правописни грешки, повторения, разминавания с предишни сцени и т.н. но може да ми е убягнало туй онуй - извинявам се предварително за тях и ви моля за мнението ви а също и за помощ относно някои изрази заради които някои диалози куцат - мисля че ако се сменят ще е по добре но не се сещам с кои по точно (пс: има 1-2 такива която отбелязах с по тъмен цвят)

Ето я сцената ми, (за пръв път толкова дълга )

Елизабет стрестнато повдигна глава по посока на гласа -този толкова познат, толкова мъжествен но сега толкова сърдит и гневен глас- и се вгледа в също толкова гневните очи на годеника си.

- Какво по дяволите търсиш тук? - изсъска в ухото и Алекс като в същото време я хвана за ръката и гневно я притегли към себе си. Елизабет изохка от болка при силната му хватка, не знаеше дали да се сърди на този гневен изблик или да се радва че ги е намерила отново, но във всеки случай нямаше да позволи на този груб и твърдоглав мъж да я малтретира така пред хората. Тъкмо се канеше да отвори уста за да протестира когато подигравателно злобният глас на Граф Монтбар я изпревари:

- Я виж ти каква изненада, ето го и годеника херцожето на Евердън, а и малкото му братче- изсмя се той и се опита да направи един подигравателен реверанс но се отказа когато натъртените му ребра -спомен от вчерашния бой- му напомниха за себе си а и подобните на буреносен облак лица на двамата братя не вещаеха нищо добро.

- Монтбар, за теб може да е изненада но бъди сигурен че не е и за нас да те срещнем в такава обстановка, съвсем ти подхожда - отвърна с леден глас Алекс - не може да се отмине и без да те поздравим за украсената ти физиономия която пък съвсем е паснала с аксесоарите - кимна той към счупената ваза на пода.

- А,а братко - обади се и Девлин - имам чувството че Графа обича по натруфените декори и май мисли че една друга синина няма да навреди на общата гледка - рече той и пристъпи заплашително към Монтбар, който с вроден инстинкт за самосъхранение уплашено отстъпи крачка назад.

- Може да си прав братле но като го гледам как се разтрепери май точно сега не му е до декори - отвърна му Алекс и с леко кимване даде знак на брат си да се оттегли.

- Достатъчно Евърдън, позволявате си твърде много, не можете да ме обявите за страхливец когато сте двама срещу един, страхливец е този който предизвиква сам и невъоръжен мъж в случая вие - ядосано изсумтя Монтбар.

Преди някой да успее да каже нещо Алекс бутна Елизабет настрана и се нахвърли към Монтбар, със стиснати от гняв устни и грабвайки го за реверите на сакото му здравата го разтърси и с ярост заяви: - Tи, червей такъв, мога още сега да те лепна като муха на тази стена и бъди сигурен че няма да имам нужда от подкрепа или оръжие за това!

- А така ли, че за какъв се мислиш ти? Kакъв си ти освен разглезан син на херцог? - не престана да го предизвика Монтбар.

Грубо отстранена Елизабет не чуваше нищо, само едно стигаше до съзнанието й - щеше да има бой, не можеше да го позволи, не и когато пред очите и изникна спомена за ранения и близнак

- Престанете веднага!- извика неочаквано тя и към нея се обърнаха всички погледи плюс тези на няколкото гости в хотела, които усетили разправията се бяха приближили и ги слушаха, a единият от тях -очевидно камериерът му, готов да се намеси в подкрепа на графа. Но за нейно изумление никой не и обърна внимание и разправията продължи - За бога - извика по силно тя - никой от вас ли не ме чу, казах да престанете веднага! - и се нахвърли между двамата мъже с мисъл да ги раздели, като при това се обърна с леден глас към годеника си - Няма да го позволя, няма да се биете тук и сега, забрави ли Никълъс? Не ми трябва още един ранен!

- Никълъс? Никълъс Нортфилд е ранен? - изненадано попита Монтбар.

Незнайно дали от намесата на Елизабет или от самото й присъствие като свидетелка на тази сцена Алекс се овладя, пусна Монтбар и го отблъсна от себе си.

- Да ранен е, но това не ви интересува, освен ако не сте вие виновника за състоянието му - отвърна му Алекс.

Монтбар не му отвърна а само погледна към двамата братя с пълни със омраза очи - Не, макар и много да желаеше поне веднъж да излезе победител от двубой с този мухльо Алекс, откритият и честен бой не беше предпочитаният от Андре. Не, не той беше много по умен от този глупав, мислещ се за нещо наследник на херцог, много по умен за да разбере кога да се оттегли, трябваше му план и щеше да го има, само тази болка от натъртванията да минеше! Щеше да му отмъсти за всичко преживяно да сега, за всичко загубено заради него, за унижението което изпита пред собствения си баща когато му съобщиха че са го изхвърлили от поста му в армията - все заради него! Да, щеше да си отмъсти! Но засега му стигаше да знае че онзи разглезен хлапак довел го до това състояние е наказан. Без да продума, но все пак високомерно отвърна глава и се отправи към стълбите.

Зяпнала от учудване от безмълвното оттегляне на досадния "лепкав" граф Монтбар Елизабет съвсем забрави за ситуацията в която се намираше и се усмихна развеселено:

- О боже, Алекс колко лесно го накарахте да се омете, направо ми домъчня за него - засмя се тя и се опита да се обърне към изхода и да се измъкне.

- Накъде мислиш че си се запътила? - спря я гласът на Алекс - Това ли е всичко което имаш да кажеш след преживяното преди малко?! -не можа да повярва той и отново я хвана за ръката.

Започнала вече да се съвзема Елизабет се извърна, погледна отново към него и се учуди от това което видя в очите мy. Oсвен гняв в тези красиви очи светеше и нещо друго, какво беше това- желание? изненада? смях? не можа да го определи, че какво можеше изведнъж да го е развеселило толкова? Не се наложи да мисли много по въпроса защото точно в този момент Алекс я опсипа с всичко което светеше в очите му. Наистина развеселен от реакцията на Елизабет и без да обръща внимание на околните той я притегли в обятията си и преди да залепи устни в нейните промърмори през смях: Боже мой, каква лудетина си ми ти Елизабет!

Това беше съвсем неочаквано за Елизабет, и преди да успее да реагира Алекс разтвори устните й с език и я повлече в сладосния ураган на целувката. Като насън Елизабет се отпусна в ръцете му, беше толкова зашеметяващо отново да усеща устните му че тя съвсем забрави къде се намираха и защо бяха тук. А изглежда че и Алекс беше го забравил защото обви ръце около кръста й и още по силно я притисна към себе си.

Но около тях имаше повече от нужното хора които не го оставиха да се наслади на това стройно и съблазнително тяло - предупредителното прокашляне на Девлин го изтръгна от това упойващо състояние и той с нежелание се отдръпна от нея и погледна към брат си който му намигна с насмешка.

- Е, да тръгваме ли вече, или искате да наемете стая тук и да се качите горе? - безсрамно се подигра той с брат си при което Алекс го сръга в ребрата и побутвайки леко Елизабет ги подтикна да излязат навън.

Точно това грубо отношение беше това което успя да накара Елизабет да се отърси от сладкото упоение на целувката.

- Престани да ме буташ сякаш съм някакъв ти чувал - възмутено възкликна тя и спря насред пътя - и не те ли е срам да ме нацелуваш сред толкова много хора? Няма да ти позволя да ме унижаваш и третираш като някаква лека жена!

- Тогава престани да се държиш като такава! - отвърна й раздразнено Алекс - Я се виж в какво състояние си с тази опърпана рокля, огледай къде се намираш - посочи той мизерната обстановка и няколкото полуразголени проститутки навъртащи се на улицата - Като се отвори дума за това кажи ми моля те: Какво по дяволите правиш ти тук?! - почти изкрещя той и я разтърси за раменете

- Пусни ме грубиян такъв и казах да престанеш да ме разтърсваш - опита се да се отскубне тя - а ти защо се интересуваш какво правя тук?

- Разбира се че ме интересува скъпа, не забравяй че сме сгодени, а аз нямам намерение да позволя годеницата ми да се скита сама в такива квартали! Боже господи сама си нали-без придружител? - потресен от току що установеното едва успя да поеме въздух и изпита страх при мисълта какво можеше да й се случи в такъв долнопробен квартал като този и то в компанията на извратения Монтбар

- Не, не съм сама, коняра ми Уилис е с мен - опита се да извърне глава и да потърси Уилис но преди да успее да помръдне страшният "рев" на Алекс я прикова на място

- Коняр?! Конярът ти е бил с тебе и ти смяташ това за достатъчно?! A къде беше конярът ти когато беше сама с Монтбар в този хотел? Какво правеше сама с Монтбар Елизабет, да се срещнеш с него ли дойде до тук сама?

- Разбира се че не съм дошла тук за среща с когото и да е, как можеш да си помислиш такова нещо развратник такъв! - възкликна обидено тя и стовари стиснатата си в юумрук ръка на гърдите му, но ефекта не беше очакваният, той даже не се помръдна, въздишайки с примирие тя започна да разказва - дойдох тук след вас...

- След нас?

- Да, проследих ви до тук...

- Каквооо?! Какво си направила, какво?! - изкрещя Алекс

- Добре де, ако престанеш да ме прекъсваш и да повтаряш това "какво правиш" може и да успея да разкажа какво правя!

Чу се гръмкия смях на Девлин което накара и двамата да погледнат към него

- Тя ни е проследила до тук и ние дори не сме го усетили големи ми брате, каква недискретност от наша страна! Мисля че няма смисъл да продължаваме да търсим повече, дори и ако сме имали шанс да открием този Джеф то след тази врява която вдигнахме тук, сигурно вече е офейкал или се е скрил в някоя бърлога. Хайде да се връщаме, може друг път да подновим търсенето - предложи той и намигна в знак на брат си посочвайки дискретно Елизабет

- Не няма да тръгна от тук докато тя не ми разкаже цялата си скапана история - възпротиви се малко сърдито Алекс

- Братко, и аз искам да чуя тази история обаче нека го разкаже на друго място, или на път към къщи

- Добре тогава, да вървим - хвана я за ръка и я насочи към своя кон - Ти ще яздиш с мен и ще разказваш

- Както желаете ваше височество, та нали аз съм тук да изпълнявам всяко ваше желание! - иронично изсумтя тя, но без повече да се противи го остави да я подхване за кръста и да я повдигне-по точно да я хвърли, както и се стори-върху коня си - така беше по добре, по пътя можеше да го убеди преживяното да остане между тях. Но веднага след като и той се метна на коня зад нея и я притегли между силните си бедра съжали за това прибързано решение.

- Какво е това тук? - учудено възкликна Алекс когато ръката му случайно напипа колана с камата скрита под полата й - и понечи собственоръчно да узнае какво е

- Стой мирно развратнико - отблъсна ръката му тя - Това е само камата ми

- Ти носиш рапира и криеш кама под полата си?! - едва не падна от коня си от изумление - Боже каква жена си взимам за съпруга!

- Ох, ако не ти харесва си свободен да разтрогнеш годежа, даже ще се радвам да го направиш - усмихна се тя, нима беше успяла най сетне да го откаже от тази женитба?

- Защо?

- Как така защо, ами мислех че и ти не желаеш да се омъжиш..

- Не, не питам това, питам те защо ти е притрябвало да си в пълно бойно снарежение - та ти си жена за бога! Можеш ли да боравиш с тях? - усмихна се подигравателно той

- Не мислите ли че подценявате женските способности милорд? Може да се учудите с колко много неща умеят да се справят жените, дори по добре от някои мъже - ядосано заяви тя

- О не, немисля че подценявам жените мила, лично съм бил подлаган на тези "умения" - нарочно я предизвика той, и като чели съвсем невинно допря устни до голотата на врата й под изкривената шапка

- Ах хайде милорд, занаете че не говоря за уменията от типа за който намеквате

- Така ли? А какъв е според теб типът за когото съм намеквал - преведе език от вратната й вена към раковината на ухото й и с задоволство усети как тя потръпна преди да отговори:

- Незнам, но мисля че е нещо развратно... ох, престанете с това -едва си пое дъх когато усети зъбите му да ухапват меката част на ухото й - Искате или не да ви разкажа за това как и защо ви проследих до тук?

- Ами да, започвай да разказваш - въздъхна той и леко се отдръпна

Всъщност това беше последното нещо за което би искала да говори, но в момента то и се стори като спасително въже и тя с последния и останал здрав разум се вкопчи в него и започна да разказва от мига в който Катрин беше дошла в стаята и.

Редактирано 5 септември 200916 г. от svetla11 (преглед на промените)

Току що прочетох сцената ти Светле или Гюлче, не знам как ти е по - приятно да те наричат. Прочетох я на един дъх и много ми хареса. Може би трябва леко да пооправиш правописа и тук там някои изречения ми се струват по дълги. Но като цяло има завършен вид и е свързано с предната сцена.

Хареса ми, че загатваш откъде се е породила омразата на Монтбар към Алекс но ми се струва, че трябва да добавиш малко повече подробности.

Диалогът също ми хареса много, само на две места ми се струва малко неясно.

Първото е "- Я виж ти каква изненада, да видим тук херцожето на Евердън и то под ръка с новата си кукличка и малкото му братче-" Сякаш вижда едва сега Бет подръка с Алекс. Струва ми се, че ще е по добре ако го редактираш малко с нещо подобно - "А, ето го и годеникът и то с брат си" И моето не е кой знае колко сполучливо, но исках само да ти обясня какво имам в предвид.

И накрая когато Алекс се учудва, че Бет носи кама е малко странно, че не е забелязал и рапирата и. Тя би следвало да е по очевадна. Може ако искаш да го добавиш преди това и едни вид като открива камата Алекс да и се присмее, че е в пълно бойно снаряжение.

Относно по тъмните места имам следните предложения - окаян момък примерно да замениш с разглезен или необуздан хлапак, а развратническо да подмениш с развратно. И наръгна в ребрата със сръга в ребрата.

Но пък другите момичета може да имат по сполучливи предложения.

Ами това е от мен, като цяло много ми хареса с изключение на тези дребни забележки.

Редактирано 4 септември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Мисля че на първи прочит е много добре , но има още малко за доизпипване. Монтбар не му отвърна а само погледна към двамата братя с пълни със омраза и с осезаемо удоволствие от току що чутото очи Това изречение ми се струва малко неясно.Немога да разбера какво точно имаш предвид. Пикльо според мен е по -подходящо

хубаво е,обаче за облеслото на Бет нали беше облечена с панталони,това с полата май трябва да сеоправи ако не бъркам разбира се,и защо не напишеш 2 3 изреченийца като за край,например че са пристигнали в къщата на Бет или на Херцога като край може и да е друго което ти хрумне

хубаво е,обаче за облеслото на Бет нали беше облечена с панталони,това с полата май трябва да сеоправи ако не бъркам разбира се,и защо не напишеш 2 3 изреченийца като за край,например че са пристигнали в къщата на Бет или на Херцога като край може и да е друго което ти хрумне

Бет е в стар костюm за езда, до колкото се сещам, дамски, което ще рече, че e с пола. Не се е споменавало за панталон.

Сцената е завладяваща, с удоволствие я прочетох!

Редактирано 5 септември 200916 г. от Lindsey (преглед на промените)

Момичета, първоначално благодаря на всички ви за съветите, радвам се че в общи линии сцената ви е харесала, а след като направя и нужната редакция ще я пусна в темата

Кристи, свикнала съм със Гюлче но може и Светла - няма проблем а иначе забележките ти са напълно намясто, точно това е което ми убягваше. А това за зародиша на омразата на Монтбар: мисля че ще е по добре да чуем от устата на Алекс какво се е случило че се мразят толкова. Дали пък няма да е по добре Бет да е забелязала искрите между тях и по пътя на завръщане да попита Алекс от къде се познават и защо при всяка тяхна среща Алекс се нахвърля така върху Монтбар и той да и обясни?

Милена, права си за изречението наистина се е получило малко неясно и май натрупано, но мисля че като махна "и с осезаемо удоволствие от току що чутото" ше се получи

Маги, в предишната сцена с преобличането на Бет не се споменава че е облякла панталон а само стария си костюм за езда и доколкото знам по това време облеклото за езда на дамите не е панталон а пола и жакет или рокля а и се споменава за връзки и кукички и за това сметнах че е рокля но може и да се лъжа. Сцената с обличането е написана от Кристи и май трябва тя да изясни точно с какво е облечена

А това с края, съжалявам но просто не можах да го измисля, опитвам се но някак си не се получава, все ми се струва че пристигането им в къщи ще трябва да е в нова сцена, не мога да определя как Бет да влезе в къщата да се промъкне незабелязано или някой да я види и тя да е принудена да даде обяснение - как мислите??

Момичета, първоначално благодаря на всички ви за съветите, радвам се че в общи линии сцената ви е харесала, а след като направя и нужната редакция ще я пусна в темата

Кристи, свикнала съм със Гюлче но може и Светла - няма проблем а иначе забележките ти са напълно намясто, точно това е което ми убягваше. А това за зародиша на омразата на Монтбар: мисля че ще е по добре да чуем от устата на Алекс какво се е случило че се мразят толкова. Дали пък няма да е по добре Бет да е забелязала искрите между тях и по пътя на завръщане да попита Алекс от къде се познават и защо при всяка тяхна среща Алекс се нахвърля така върху Монтбар и той да и обясни?

Милена, права си за изречението наистина се е получило малко неясно и май натрупано, но мисля че като махна "и с осезаемо удоволствие от току що чутото" ше се получи

Маги, в предишната сцена с преобличането на Бет не се споменава че е облякла панталон а само стария си костюм за езда и доколкото знам по това време облеклото за езда на дамите не е панталон а пола и жакет или рокля а и се споменава за връзки и кукички и за това сметнах че е рокля но може и да се лъжа. Сцената с обличането е написана от Кристи и май трябва тя да изясни точно с какво е облечена

А това с края, съжалявам но просто не можах да го измисля, опитвам се но някак си не се получава, все ми се струва че пристигането им в къщи ще трябва да е в нова сцена, не мога да определя как Бет да влезе в къщата да се промъкне незабелязано или някой да я види и тя да е принудена да даде обяснение - как мислите??

Гюлче изчетох внимателно сцената, но ми се струва, че има нужда от една редакция. Не коментирам сюжета или нещо по героите там не бих искала да се намесвам, но бих могла да ти помогна с изказа ако искаш и да избягаме от таз досадна тафтология на места. Ако си съгласна ще го направя и ако ти хареса ще си го пуснеш.

"Сцената с обличането е написана от Кристи и май трябва тя да изясни точно с какво е облечена" Не знам колко обстоятелствена съм била, но имах предвид дамски костюм за езда, който според моите представи по онова време е бил с пола а не с панталон. Ако греша, ще го коригирам.

Гюлче изчетох внимателно сцената, но ми се струва, че има нужда от една редакция. Не коментирам сюжета или нещо по героите там не бих искала да се намесвам, но бих могла да ти помогна с изказа ако искаш и да избягаме от таз досадна тафтология на места. Ако си съгласна ще го направя и ако ти хареса ще си го пуснеш.

Съни, ще съм ти много благодарна ако помогнеш мила Наистина имам проблем с изказа, хрумва ми нещо не не мога да намеря точните думи да го изкажа за това прибягвам към обяснения (така става защото не съм говорила български от 1994 гд. насам а сега изведнъж съм тръгнала да пиша роман )

страхотни сте момичета. браво! мноооого ми хареса всичко написано до сега. чакам с нетърпение продължението. може и аз да се включа в следващите сцени