Така че пишете и се наслаждавайте! И най-вече нека тези, които не пишат да се включват с мнения, дори и с идеи, защото малко или много романа се създава именно за чисто читателската аудитория. А как да разберем какво ви харесва като не ни казвате? Подскажете малко. Гане, dindi, Съни, който и да е от непишещите, дискутирайте заедно с авторите, най-малкото така ще се получи някакъв баланс, а и по-богат избор на идеи по сюжета. <img src='http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/cool.gif' class='bbc_emoticon' alt=':B)' />

Възхищавам се на таланта и усърдието ви момичета. Преди време се опитвах да пиша, но това беше в тийнеджърските ми години и го отдавам на хормоните Прочетох романа до тук и моето скромно мнение е, че си личи докъде е имало редактори и къде са се отказали. Тук-там стои като позакърпено. В някои сцени има доста правописни грешки и "досадната тафтология на места" все още е налице. Това не е болка за умиране както се казва но дразни и отклонява вниманието. Може би е лесно да се критикува отстрани но разбрах, че искате да сме обективни.

Що се отнася до идеи за по-нататъшното развитие в дискусиите някой беше предложил да се напише една сцена с бал в чест на годежа и да се пристъпи към сватбата. Според мен това е добра идея. Ще стане по стегнато и няма да се отклонявате с нови персонажи и събития. Може да вмъкнете едно прелъстяване вечерта преди или на самият бал с двойка по ваш избор. Интересна ситуация би се получила Катрин да съблазни Девлин но каквото и да решите ще ми е интересно да го прочета.Другото което ми се върти в главата е гадния Монтбар да отвлече Бет направо на бала. Така Алекс ще се сети най-накрая колко е започнал да държи на нея но мисля че няма да го одобрите защото имаше един момент където това можеше да се случи, но не стана. Ако не това, може да сближите Алекс и Бет с общата им страст към конете.

Ами това е от мен, продължавайте да пишете и да не сте толкова чувствителни към критиките защото е видно, че има голяма полза от тях.

Редактирано 8 септември 200916 г. от hrissi_sz (преглед на промените)

Гюлче оказа се че са ме налегнали задачи. пусни си сцената така ако другите момичета не коментират нещо, а декорациите лесно ще ги направим тез дни но да не спираме ентусиазма на някоя дама след теб. Утре като ги сдобря мойте обещавам да направя и това.

Гюлче оказа се че са ме налегнали задачи. пусни си сцената така ако другите момичета не коментират нещо, а декорациите лесно ще ги направим тез дни но да не спираме ентусиазма на някоя дама след теб. Утре като ги сдобря мойте обещавам да направя и това.

Моля те Сънчо не искам да се натоварваш заради мен-пиши когато на теб ти е удобно. Като гледам няма повече коментари а и си права за ентусиазма, сега я пускам сцената.

Моля те Сънчо не искам да се натоварваш заради мен-пиши когато на теб ти е удобно. Като гледам няма повече коментари а и си права за ентусиазма, сега я пускам сцената.

Не ме натоварваш. Аз сама предложих. Просто имам два три тежки дни и наистина ще се забавя мъничко, но ще го направя.

Не ме натоварваш. Аз сама предложих. Просто имам два три тежки дни и наистина ще се забавя мъничко, но ще го направя.

Благодаря

Мене малко няма да ме има имам доста работа и не ми остава много свободно време.

някой нещо ново не е ли измислим менмай музата ме напусна

Надявам се скоро някои да даде някакъва идея че да раздвижим малко чата.

Надявам се скоро някои да даде някакъва идея че да раздвижим малко чата.

То идеи има дадени много, ама музата ни май никаква я няма. Или са ни налегнали неотложни задачи... Бих могла да се включа, но се притеснявам да не объркам нещо. Може би ако решим заедно в какви насоки ще се развива романа ще ни е по лесно.

Момичета,пиша това за да се извиня,че никаква ме няма .Не че бъкам от идеи,но бях твърдо за идеята да пишем роман.Обаче откъм смислено свободно време съм кът и реших като намеря такова да прочета какво сте писали.Както се очертава няма и да намеря време.Досега не съм участвала в писането,нито съм чела коментарите.Но все пак не съм от хората,които викат"Давай!",а после гледат чуждия сеир.

Така,чи извинявайте и продължавайте!

Тъй като гледам, няма много ентусиасти и нахвърлях няколко странички, но мисля да ги пусна довечера. Не искам да си повтарям старите грешки и ще чета сцените си поне 10 пъти. Така има вероятност да открия повече грешки и несътветствия. За тези които пропусна ще разчитам на вас.

Редактирано 14 септември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Ами, мисля че съм готова. Струва ми се , че нещо трябва да се барне от тук от там но не мога да разбера къде точно. Така че, давайте смело.   Ще коригирам докато се получи.

Облекчението на Алекс трая точно една минута  докато не съзря на входа граф Уоуфърд. Той чакаше да  докарат каретата му и с огромна изненада проследи пристигането на дъщеря си сгушена в прегръдките на годеникът и. След тях яздеше Девлин а малко по назад и конярят им Уилис, който дърпаше след себе си коня на Елизабет. Още щом видя господаря си, Уилис сконфузено се измъкна към конюшните.Естествено портиерът не беше посмял да съобщи на графа, че Бет е излязла от къщата без придружител и до този момент той си мислеше, че тя почива в стаята си, където и бе наредено да  стои.

-          Бет, ще ми обясниш ли какво правиш навън без да си ме уведомила – той се опита  да не вика, докато Алекс я сваляше от коня си.

-          Моля те, татенце – погледна го умолително дъщеря му – не може ли да говорим по късно….

-          Имам среща с адвоката, после с един от наемателите и не знам кога ще се прибера – сопна се той –   не искам  до довечера да се чудя какви си ги забъркала този път...

-          Няма нищо за чудене сър – намеси се Алекс – аз съм виновен за всичко. Помолих Бет да пояздим днес,  защото имах чувството, че ще и се отрази добре след всички тези събития и тя не можа да ми откаже.

-          Не мога да повярвам, че сте толкова безотговорен млади човече – лицето на Дерек се беше зачервило от усилие да се сдържа – изглеждахте силно притеснен вчера, когато Бет припадна и мислех, че ще проявите малко повече загриженост. Тя трябва да лежи в стаята си и да почива. Лекарят нареди – пълно спокойствие. Мислех, че ви е станало ясно…

-          Много се извинявам, изобщо не помислих, че може да и навреди – Алекс изглеждаше искрено смирен, но вътрешно му идеше да и извие врата на малката лудетина – веднага ще се погрижа да се прибере в стаята си и да не я напуска поне една седмица.

-          Момент, чакайте малко, имам още един въпрос – той ги спря на прага преди да успеят да се измъкнат –  Бет, защо не яздиш своя кон? Мислиш ли, че е прилично да яздите по този начин из цял Лондон?  Направо ми омръзна да сме в центъра на всички клюки и скандали .

-          Преди малко конят и  си нарани крака – намеси се отново Алекс – и аз и предложих да язди с мен. Случи се съвсем наблизо, едва преди няколко пресечки и Ви уверявам, че никой не ни видя.

-          Като е било преди няколко пресечки, защо не използва коня на Уилис – заинати се Дерек – на коняря нищо нямаше да му стане да повърви малко.

-          Ами, не се сетихме – измънка Бет и запристъпва към вратата. Най-сетне успяха да се изплъзнат от въпросите му и пристъпиха в сумрачното фоайе.

-          Не се сетили – продължи да мърмори Дерек, но вече дори и Девлин не го слушаше защото беше успял да се измъкне незабелязано – те не се сетили,  а баща им трябва да се сеща как да ги измъква от глупостите които сътворяват. Слава богу каретата му най сетне дойде и той замина да върши задачите си.

-          Никога не съм си мислила, че може да постъпиш толкова благородно и да поемеш вината върху себе си – Бет не смееше да погледне Алекс в очите. Беше и толкова чуждо да се държи мило с него, че сега не намираше думи – Много мило от твоя страна да ме защитиш….

-          Ако от тук нататък, някой  ще те наказва или  ще ти извива врата, то това ще бъда аз – той я поведе към стълбите защото искаше да се увери с очите си, че се е прибрала в стаята си – Честно казано Бет, започвам да се тревожа. Доколкото те познавам, съвсем скоро пак ще се забъркаш в някоя каша и аз пак трябва да те спасявам. Май ще прекараш остатъка от живота си като ми благодариш а аз пък да гледам как косата ми  побелява. Все по-често ми се върти една идея за въже или по-скоро за окови…

-          О, престани Алекс – смушка го тя в ребрата – само не ми казвай, че си се отегчил. Може да съм всичко друго, но не и скучна. Що се отнася до косата ти, вече имаш няколко бели косъма. Днес много добре ги видях  докато яздехме..

-          Шегуваш се, нали – той стреснато се закова на стълбите и я погледна заплашително

-          Не, никога не бих се шегувала със суетността ти  - тя едва се сдържаше да не избухне в смях – Не се тревожете Ваше височество, толкова сте красив, че дори и да побелеете, дори и с бастун да ходите, жените пак ще припадат при вида Ви…

И тук тя не издържа и се закикоти при представата за побелелият и подпиращ се на бастун Алекс и нападалите край него жени. Вместо да се ядоса  и Алекс започна да се смее. Да, беше права поне за едно. Никак нямаше да му е скучно с нея. Днес го накара да се тревожи, да крещи, да я целува страстно а сега и да се смее. Точно в момента пък искаше да я люби докато не и избие всички глупости от главата и тя не започне да мисли само за него. Усмивката замръзна на устните му в мига в който осъзна, че бракът с нея вече не му се струва толкова противен. Тази мисъл го обърка и той припряно я изтика назад в съзнанието си. Въпреки всичко все още много ценеше свободата си.

- Хайде, престани да се смееш – той я хвана за ръката и я задърпа към стаята и – не си чак толкова духовита. А и ако продължаваш по този начин, съвсем скоро ще се намериш преметната през коленете ми и някои части от теб няма да са много доволни.

- Понякога си много досаден Алекс – Бет примирено влезе в стаята си  – но въпреки това, не си лош  и аз ще ти благодаря още веднъж. Днес можеше да ми навлечеш големи неприятности с баща ми,  но не го направи. И кой знае защо, това не ме изненада много.

- Благодарностите ти са приети малка маймунке, но сега млъкни и отивай в леглото  – той я целуна бързо по носа и се отдръпна преди да надделее желанието му да я последва в стаята   -  знам, че не може да ти се има много доверие, но искам да ми обещаеш  днес да не се набъркваш повече в неприятности.. Имам нужда поне от една вечер  в която да се наспя на спокойствие. Отивам да попитам за състоянието на брат ти и си тръгвам.

- Добре е – извика тя след него, преди да той да се скрие от погледа и – ако не беше, щях да усетя.

Алекс се подсмихна на думите и, но въпреки това реши за по-сигурно да попита някой от къщата. Но явно всички бяха заети с подготовката за вечерята и не се виждаха никакви слуги в коридора. Реши да поговори с  портиера преди да си тръгне,  когато едва не се сблъска с Доминик.

-          Простете ми, графиньо – извини се той – бях се замислил. Търсех някой да ми каже как е синът Ви и се радвам, че попаднах на Вас. Ще ми кажете ли, как е Никълъс ?

-          Добре е, Алекс – успокои го Доминик – както знаеш, вече няма опасност за живота му. Сега най-важното е да успеем да го накараме да лежи в леглото си.

Той се усмихна като си представи, как щеше да реагира тя ако разбереше за следобедното приключение на дъщеря си.

-          Между другото – спря го тя почти до вратата – майка ти и баща ти бяха тук, но си тръгнаха преди час. Сега, когато Ники е добре и се надяваме скоро да се възстанови решихме да не отлагаме дълго  бала по случай годежа. Искаме в най-скоро време да потушим клюките и да покажем на обществото, че няма скандал и всичко е наред.

-          За мен няма значение, дали ще е след месец или след два – заяви Алекс - никой не ни даде право на избор, така че подробностите са без значение.

-          В живота винаги има избор Алекс – нежно го погледна Доминик –  може би избора сте го направили самите вие, много преди да се намесим  и да ускорим нещата. Но  сте още прекалено млади и  живота тепърва ще ви научи, че на този свят нищо не става без причина. Хайде тръгвай, не искам да те обърквам още повече.

Алекс си беше достатъчно объркан и без думите на Доминик. Възможно ли бе тя да е права?  Нима наистина  бяха предизвикали сами събитията?  Сега докато яздеше към дома си и връщаше спомените назад си даде сметка, че можеха да бъдат много по-дискретни. До този момент винаги се бе старал да спазва благоприличие поне до там, че баща му да не му трие сол на главата. А сега, за толкова кратко време се беше забъркал в куп неприятности слагащи край и на избора му и на свободата му. Главата го заболя докато се питаше защо напоследък изпитва такава нужда да бъде край Бет и да я защитава. Днес инстинктивно се беше изправил пред баща и и без дори да се замисли  го излъга. Това момиче го докарваше до лудост и същевременно предизвикваше странна нежност в душата му. Чувстваше се толкова уморен и объркан. Дали пък причината не бе в това, че напоследък пренебрегваше  любовниците си.. Не, че му оставаше време от лудориите на годеницата му, но все пак бе мъж и имаше своите нужди. Почти беше обърнал коня си за да отиде при Розалин но в последният момент се разколеба. Нямаше никакво желание да я вижда, нито нея нито която и да е от другите. Беше му дошло до гуша от всички жени. Имаше нужда само да спи, и ако е възможно поне една седмица.

Редактирано 17 септември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Бях решила да не се намесвам повече с коментари, но не мога да се въздържа...Кристи, адски ми хареса, първо забавната част, след това разговора между зетя и тъщата, шестица, много добре завършваш, личи си че си работила, липсват досадните повторения или правописни грешки, абе трябва да си доволна, справила си се страхотно! Ако държиш на критика, то тя е за частта ти с Дерек, малко се обърках там, провери където споменаваш и Уилис и Девлин, но разбирасе на фона на цялата ти сцена, туй бледнее. П.С. Пак го прочетох и много се смях, това с побелелите коси е право в десятката

Много ти благодаря Пете, и наистина държа на критиката. Ще се опитам да барна малко частта с Дерек, но ще ми е много по лесно ако си по-конкретна. С удоволствие бих вмъкнала каквото и да предложиш защото много държа на мнението ти.

Аз държа само на едно нещо. Или по точно на една думичка: фоайе

Края на сцената е трепач, браво! (включвам разговора на Алекс с Доминик в това число)

Кристи свалям ти шапка мила, сцената е изпипана много добре от всички гледни точки - направо трепач Тъкмо щях да предложа следващия пишещ при завръщането им Бет да бъде заловена и Алекс да я спаси от трудното положение и така да си завойува благодарностите й - а ти отдавна си го писала и то прибавяйки страшен хумор - браво на теб

Благодаря ви момичета, много сте мили. Честно казано ме изненадахте приятно, очаквах повече забележки. Фоайето го оправих, все съм се чудила как се пише а редактора на уорда не ме поправя.Пете, би ли погледнала следната редакция в началото. Внесох малко пояснения за присъстващите в сцената. От предният откъс е видно, че Бет язди с Алекс, а Уилис е с двата коня. Чудих се дали Девлин да присъства но в предвид това, че са се движили в лош квартал го оставих за придружител. Ако не съм разбрала правилно, би ли ми обяснила. Искам да се получи наистина добре и като се чете да няма нищо което да дразни. Та редакцията е следната: "Облекчението на Алекс трая точно една минута,  докато не съзря на входа граф Уоуфърд. Той чакаше да  докарат каретата му и с огромна изненада проследи пристигането на дъщеря си в прегръдките на годеникът и. След тях яздеше Девлин а малко по назад и конярят им Уилис, който дърпаше след себе си коня на Елизабет. Още щом видя господаря си, Уилис сконфузено се измъкна към конюшните. Естествено  портиерът не беше посмял да съобщи на графа, че Бет е излязла от къщата без придружител. До този момент той си мислеше, че тя почива в стаята си, където и бе наредено да  стои. "

Редактирано 15 септември 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Не мога и аз да не те похваля,справила си се чудесно,определено си се постарала и това си личи Мен също диалогът между графинята и Алекс ме грабна,много е добър,а тази реплика на Доминик направо ме разби : "- В живота винаги има избор Алекс – нежно го погледна Доминик – може би избора сте го направили самите Вие, много преди да се намесим и да ускорим нещата. Но сте още прекалено млади и живота тепърва ще ви научи, че на този свят нищо не става без причина. Хайде тръгвай, не искам да те обърквам още повече." Браво Кристи,продължавай все така

Редактирано 15 септември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

Радвам се, че краят ви е харесал защото се притеснявах да не стане прекалено мелодраматично. Понякога границата е толкова тънка, че може да я пресечеш без да усетиш. Обикновено преди да седна да пиша никога нямам идея как ще се развият нещата. Написвам първото изречение и от там нататък става толкова бързо, че понякога едва успявам да го запиша.

Момичета много се извинявам че не пиша но имам сериозен проблем с нета и сега се налага да ходя по разни кафета та да мога да си проверя пощата.Не си мислете че съм се отказала от проекта надявам се в най-скоро време да си оправя проблема и се включа по активно.

Жалко, че напоследък сякаш всички се отдръпнаха или загубиха интерес към писането. Точно взе да става интересно и темата опустя. Дано да е само временно и да е някакво съвпадение всички да са заети или да нямат време, защото проекта беше много интересен.

Върнах се от вчера имам прекаран нет.Вече мога да пиша.Имам още няколко проблема за които да се погрижа и ще се пробвам да напиша нещо за проължение. Насъбраха ми се няколко неща наведнъж за това не писах много.

Хайде де, някой няма ли да напише нещо. Защо всички се отказахте. Беше толкова забавно.

Редактирано 22 октомври 200916 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Момичета мили, всички ли се отказахте от проекта? До тук беше много интересно и все се надявам,че ще го продължите, за съжаление писането не е силната ми страна, иначе щях включа и аз.

Браво malkokote , много ми хареса продължението ти. Стила ти е приятен и се чете леко. Единствената ми забележка са няколкото повторения и правописни грешки, но тава е лесно поправимо.

Надявам се, че различните сюжетни линии които си създала в откъса си ще накарат момичетата най-сетне да се развихрят.

Стори ми се много интересна и препратката с нападението над Даяна и това, че е богата наследница.

Отворена остава и идеята за отвличането на Бет.

Може да я отвлекът, но може и да си остане само неуспешен опит. Примерно на бала по случай годежа.

Описанията не са ми силната страна, но ако някоя "организира бала", бих могла да се включа в диалозите по-късно.

Ами това е от мен. Надявам се в най-скоро време тази тема отново да се оживи.