Пете,току що успях да прочета сцената.Станала е перфектна и просто нямам думи Сякаш чета сцена от някой от любимите си романи Благодаря за удоволствието,което ни достави http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Бях се зарекла да не чета нито ред,преди да обявите романа за завършен,ама....Просто се познавам

и след като е в процес на работа,ще гледам на него като на чернова и ще търся грещките,а не положителното.

Погледнах началото и първото което леко ме притесни са Едуард и Шарлот Малори.Да вземеш "на заем" чужди герои

създава превратно усещане за вънщен читате,незапознат с историята на създаване на романа.Някои и друг израз

неподходящи за благородници също са се намърдали не където трябва.Ей,такива нещица видях,верно накрая ще има пре

работки за изглаждане на стила,ама аз да си кажа.И друго,ако е изададен и в анонса на книгата иде реч за вънщния вид

на Бет,сигурно бая време няма да я прочета.Както са казали руснаците "на вкус и на цвет товариши нет",но русокоса

красавица и тъмен главен вече се е превърнало в "класика",та чак досада за любовните романи.Надявам се историята

да се развива неповторимо за да пребори това клише.Много съм крива,ама пък откровена.Успех на всички,които творят

вярвайте висоо ценя идеята.

Аз като изявен русофил бързам да защитя братушките и русите им глави Започвам малко отдалечко...Когато беше предложена идеята решихме всеки желаещ да пише по романа да предложи по няколко неща за сюжета - имена, външност, години, титли и произход на главните герои, както място и време за развитие на действието. Така избрахме за имена на главните Александър и Елизабет (в случая мнозинството спечели), а почти всички останали имена се използваха за създаване на двете семейства. Вече в процеса на писане се опитахме да създадем няколко контраста:

- между двете семейства - Семейство Брентън имат идеалния живот - без проблеми и драми и са много силно свързани по между си, докато това на Нортфийлд страда от разрушената връзка между Доминик и Дерек и отчуждението на Доминик.

- контраст между двете сестри - заложен първо изцяло в характерите им, и естествено във външия вид - като се изключат основните добродетели, които ги свързват, те са напълно различни

- контраст между двете двойки - има се предвид взаимоотношенията между партньорите

- и на края контрастът между самите главни герои. В случая за външния вид на Алекс използвахме типаж - "черен като греха", това беше най-употребяваното описание докато се избираха героите. Вече с Елизабет не бяхме толкова единодушни, външният й вид варираше във всякакви варианти, затова заложихме на коренната противоположност на Алекс - така се роди контраста между тях първо на ниво външен вид - те са като деня и нощта, а в последствие и характерите им ги разработихме като противоположности. И така стигнахме до там - имаме брюнет Алекс и блондинка Бет, от тук директно Катрин стана брюнетка, за да запазим контраста между сестрите, а за да се запази този между двойките - Девлин също бе определен типаж брюнет, така той и Кат си приличат, за разлика от Бет и Алекс...

Надявам, се че си ме разбрала какво имам предвид с тези объркани обяснения, но хубаво че повдигна въпроса, добре е да се знае, че голяма част от написаното не е случайно.

И сега да се оправдая за моя личен гаф - аз си позволих волността да напиша имена на чужди герои, но това беше по-скоро шега от моя страна, не съм ги намесвала по никакъв начин в сюжета, но като се позамисля наистина не беше удачно и ще променя имената.

За неподходящите изрази, щи ни направиш услуга, ако ни го посочиш, за да можем и тях да коригираме

и Сега малко ще сменя темата, съжалявам, че чак сега пиша по въпроса, но дълго време се чудех по какъв начин да взема отношение. Подкрепям мнението на Михаела и критиката й към dindi , и най-вече частта с описанията. Аз лично много държа на подробностите и обичам да ги чета и смятам, че няколкото изречения между диалозите само може да обогати написанато, независимо дали засягат облекло, пейзаж, описание на някоя сграда или чувство. Не ги определям като скучни описания, за мен това е начинът като чета максимално да се пренеса в обстановката.

П.С. Марги, много благодаря за милите думи, направо ми стопли душата http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 3 февруари 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Причини бол, но тъй като не знам точно какво имаш предвид под обяснения, не знам какво би могло да те удовлетвори като отговор.

Не знам дали се схваща идеята ми, че това е повратна точка в отношенията между двамата и последното, което исках е след като го се свалиха да се изпокарат на заранта (това ми е ужасно противен момент в книгите). Не мисля, че имаше смисъл да пиша за това как стават, обличат се, добират се пеша до града, там семействата не ги и чакат, не са притеснени, защото все пак нарочно ги събраха само двамата за ноща...Просто не знам, какво нещо интересно и провокиращо могат даси кажат на сутринта, дай предложения и ще се коригирам

И нарочно прескочих следващия месец, мисля че всичко каквото можеше да напише за периода на годежа - балове, подготовка за сватбите, отвличания, сбивания... вече го предъвкахме. Време им стана за сватба, за семейните свади, за бременни сестри (ако разбирате намека).

Разбира се, ако решите ще го променя това я най-малкия проблем в случая

права си Пете,наистина би станало скучно дори тривиално да се дават обяснения а сутринта,така е по-добре,попитах защото малко изненадващо свърши,а аз така се бях прехласнала в разказа,че края ми дойде като гръм от ясно небе!Продължавай все така пишеш прекрасно!!!

Уау, Пете току що прочетох последната ти част - повярвай ми на един дъх. Личи си че си вложила много старание и труд. Всеки един детайл е изпипан перфектно и нищо не ме подразни, освен това, че свърши.

Донякъде разбирам Маги, защото човек четейки така се вживява, че рязкото свършване на сцената сякаш го пробужда. Една миниатюрна забележчица - не критика. Искаше ми се малко по-голяма плавност между края на сцената и следващото действие. Но това е мое мнение.

Браво за куража ти да включиш и първата любовна сцена. Изпипала си я идеално, без излишни "отклонения и подробнисти", на които сме се начели в някои романи.

Сега направо не смея да се включа, след прекрасните ви откъси с Тихи. Пишете толкова професионално, че наистина трябва да се замислите да изкарвате пари от това.

Уау, Пете току що прочетох последната ти част - повярвай ми на един дъх. Личи си че си вложила много старание и труд. Всеки един детайл е изпипан перфектно и нищо не ме подразни, освен това, че свърши.

Донякъде разбирам Маги, защото човек четейки така се вживява, че рязкото свършване на сцената сякаш го пробужда. Една миниатюрна забележчица - не критика. Искаше ми се малко по-голяма плавност между края на сцената и следващото действие. Но това е мое мнение.

Браво за куража ти да включиш и първата любовна сцена. Изпипала си я идеално, без излишни "отклонения и подробнисти", на които сме се начели в някои романи.

Сега направо не смея да се включа, след прекрасните ви откъси с Тихи. Пишете толкова професионално, че наистина трябва да се замислите да изкарвате пари от това.

Много се радвам, че ти харесва, и благодаря на всички за отзивите. Тихи и Миа са ми свидетели, че два дни направо откачих от нерви, как ли ще реагирате на любовната сцена

Приемам забележката и ще се опитам до дни, да сглобя, някакъв по добър край - съжалявам че го претупах, но просто вече си умирах да я пусна сцената, а бях тотално изчерпана откъм идеи за писане, но разбира се това не трябва да спира следващия да пише. Давайте смело, откога я чакаме тази сватба на годината

Искам много да благодаря на Тхи за помощта, ако не беше тя да ме юрка и да ми помога, може би още нямаше да съм готова, неоценим помощник си мила! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Много се радвам, че ти харесва, и благодаря на всички за отзивите. Тихи и Миа са ми свидетели, че два дни направо откачих от нерви, как ли ще реагирате на любовната сцена

Приемам забележката и ще се опитам до дни, да сглобя, някакъв по добър край - съжалявам че го претупах, но просто вече си умирах да я пусна сцената, а бях тотално изчерпана откъм идеи за писане, но разбира се това не трябва да спира следващия да пише. Давайте смело, откога я чакаме тази сватба на годината

Искам много да благодаря на Тихи за помощта, ако не беше тя да ме юрка и да ми помага, може би още нямаше да съм готова, неоценим помощник си мила! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Трябва да призная, че юркането от моя страна си беше чиста проба егоизъм, защото как очакваш, че след като ми разказа какво ще представлява сцената, аз да стоя мирно и да не те побутвам да я довъшиш. А и за мен беше удоволствие! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Винаги, когато пишеш нещо ново може да обаждаш, че е страшно приятно да следя процеса.

За съжаление мен музата не ме е навестявала, така че ще чакам с интерес на кого ще му дойде вдъхновението от тук нататък. Наистина, време им е да ги оженим тея сладури. Годежа беше напрегнат, а представете си какво следва след сватбата...

Наистина, "Сватбата на годината" ще е едно голямо предизвикателство и трябва да се изпипа добре. п.п. Ако никой не се е захванал да пише, ще се заема аз, че ми хрумна една идея.

Редактирано 3 февруари 201016 г. от kristi_34 (преглед на промените)

Искам да благодаря на момичетата, които пишат в темата "Да напишем любовен роман!". Нямате представа колко много се забавлявам докато чета измисленото от тях! Невероятна фантазията притежавате, момичета! Дерзайте в същия дух!

кристи станало е много добре,толкова очаквах сватбата,получило се е страхотно,но в началото май трябва да промениш този израз "къркорят и червата"звучи грубо,според мен,а и като че ли подскачаш от изречение на изречение,малко не са свързани,вмъкни по някоя и друга дума да стане по плавно,имам в предвид "падна,стана,разтърка си главата,отметна завивките"няма обяснения дано си ме разбрала,не винаги обяснявам както тряба нека и другите да си кажат мнението,но е добре

кристи станало е много добре,толкова очаквах сватбата,получило се е страхотно,но в началото май трябва да промениш този израз "къркорят и червата"звучи грубо,според мен,а и като че ли подскачаш от изречение на изречение,малко не са свързани,вмъкни по някоя и друга дума да стане по плавно,имам в предвид "падна,стана,разтърка си главата,отметна завивките"няма обяснения дано си ме разбрала,не винаги обяснявам както тряба нека и другите да си кажат мнението,но е добре

Благодаря ти, искрено ценя всяко мнение. И на мен началото малко ми се виждаше накъсано, но го пооправих - както ми препоръча, вмъкнах по някоя и друга дума. Можеш да погледнеш, и ако има нещо което все още те дразни ще го дооправя.

При мен винаги се получава така. Мисълта ми тече толкова бързо, че не мога да смогна да пиша. За последният откъс отделих едва 5-6 часа с проучването и редакциите. Такава съм си припряна

Тук е мястото да благодаря на Тихи - моят "редактор под прикритие" или "окото-рентген". Буквално за 5 минути тя ми хвана жаргоните и повторенията. Мерси още веднъж Тихи.

Благодаря ти, искрено ценя всяко мнение. И на мен началото малко ми се виждаше накъсано, но го пооправих - както ми препоръча, вмъкнах по някоя и друга дума. Можеш да погледнеш, и ако има нещо което все още те дразни ще го дооправя.

При мен винаги се получава така. Мисълта ми тече толкова бързо, че не мога да смогна да пиша. За последният откъс отделих едва 5-6 часа с проучването и редакциите. Такава съм си припряна

Тук е мястото да благодаря на Тихи - моят "редактор под прикритие" или "окото-рентген". Буквално за 5 минути тя ми хвана жаргоните и повторенията. Мерси още веднъж Тихи.

Много мило, нямаше нужда. Както се вижда и аз пропускам по нещо.

Здравейте, дами и господа! Бях заинтригуван от идеята, която се вихри вече с пълна сила в този форум, та със сигурност ще се включа и аз в този своеобразен литературен опит Дето се вика- един малко по-мъжки прочит на текста никога не е излишен Моля, не прекалявайте с тухлите-четворки по моята скромна персона Поздравления в аванс иначе за екипа, вещо организиращ тази интересна тема

Много хубаво. Привестваме всички ентусиасти. Но, ще е добре да прочетеш какво сме написали до тук, защото долу-горе го преполовихме и трябва да се върже с написаното от теб.

После може да го побликуваш тук и ние ще се включим с комплименти и критики.

Здравейте, дами и господа!

...

Моля, не прекалявайте с тухлите-четворки по моята скромна персона

...

Не се притеснявай.. Дори и тенджери да полетят по главата ти, убедена съм че ще устоиш на напора..

Не се притеснявай.. Дори и тенджери да полетят по главата ти, убедена съм че ще устоиш на напора..

Не знаех, че има вероятност от кулинарски атаки тук За по-сигурно ще изровя отнякъде една каска, че от тефлоновите тигани и тенджери разправяли "Как болиии"

За самия роман- даже смятам да си принтирам всичко на хартия, за да мога да изчета на спокойствие написаното дотук и да си отбелязвам промените в сюжетната линия Имам известен опит в писането по принцип, пък ще видим после за "Осанна!" или... команда "Дайте тенджерите!" ще съм Подозирам с известни основания, че някои хора имат горчив боен опит с въпросните тенджери, та се налага отрано да мисля за защитна екипировка!

Освен романа, хубаво е да прочеш и коментарите тук, за да не огелпиш сюжетната линия като мен в началото.

Освен романа, хубаво е да прочеш и коментарите тук, за да не огелпиш сюжетната линия като мен в началото.

Няма, не се безпокой... Все пак ще взема предвид предложението

Така... Ето, че настъпи дългоочакваният момент и съм готов с "произведението си" Затаете дъх, дами, аз започвам да пиша черновата тук, скоро ще е готова

Бледата лунна светлина призрачно се прокрадваше през големите прозорци на спалнята, любопитно изучавайки луксозната обстановка на помещението с настоятелен поглед. Пълноликият, месест лунен кръг сякаш скучаеше в момента на небосклона и тайно отправяше взора си към хорските домове и постели... Алекс се въртеше в леглото, подсъзнателно измъчван от кошмарния си сън. Привидно отпуснатото му лице и тяло вместо да си почиваха кротко биваха тормозени от неприятни спомени, сенки от миналото. Сякаш се пренесе години назад... и се озова отново на бойното поле- въоръжен до зъби, изморен, с почернели от барута и дима страни и трескаво сновящ във всички страни поглед. Французите отчаяно контраатакуваха... Другарите му по оръжие гинеха един след друг в ожесточената битка с неприятеля... Нестройни пушечни изстрели достигаха до изтерзания му слух, съпровождани от мощни оръдейни залпове, дрънчене на кавалерийски саби и цвилене на препускащи коне. Виковете на умиращите се смесваха със стоновете на ранените и огласяха бойното поле. Алекс вдигна пушката си, прицели се мълниеносно в летящия срещу него френски хусар и го простреля смъртоносно в гърдите. Човек и животно паднаха заедно, като конят отчаяно се опитваше да се освободи от мъртвия си вече стопанин... Алекс припряно започна да пълни оръжието си отново с барут, тъй като всяка загубена секунда в тази касапница можеше да е гибелна. Наполеон Бонапарт не бе случаен пълководец и въпреки сериозното числено преимущество на съюзниците победата изобщо не бе сигурна в този напрегнат миг... До него един английски войник, по-несръчен в стрелбата и зареждането, падна мъртъв с пробит череп... "Проклети франсета!", изруга мислено Алекс, гневно надигна отново пушката си и стреля без забавяне. Този път не улучи. Подвластен на емоциите от кървавото сражение, продължителността му и младостта си той пропусна целта. Тогава сякаш времето за миг забави своя естествен ход... Алекс проследи след това втурналите се към позицията им конници на противника, свистенето на размаханите им саби и преди да успее да се защити адекватно падна на земята с окървавена глава... -Не-е-е!- изкрещя Алекс и рязко се надигна в леглото, отмятайки със замах завивките. По челото му бяха избили капки пот, дишаше учестено и бе готов да скочи на крака. Сякаш отровна змия бе заседнала в гърлото му, задушаваше го и се канеше да нанесе фаталното си ухапване... Елизабет отвори стресната очи и бавно се надигна на свой ред в леглото. Все още сънена и леко раздразнена от това неочаквано смущение на нощния им отдих, тя внимателно прегърна съпруга си и прошепна тихо: -Алекс, какво има? Кошмар ли сънува? -Да...- глухо отвърна той, все още опитвайки се да нормализира дишането си. Тръсна глава, притвори очи за секунда и пак ги отвори. Елизабет се притисна в него, опирайки буза в неговата. Алекс обгърна нежно с ръце раменете й, целуна я по златистата коса замислено и зарея поглед в сумрака на стаята. -Това е само един лош сън, скъпи- с успокоителна нотка в гласа си рече тя и го целуна по бузата. -Не е само лош сън, Бет... Войната, в която участвах, бе съвсем реална. Зверствата и хилядите трупове при Ватерло също... Тогава бях все още хлапак, който по чудо не заплати с живота си една дръзка авантюра. Записах се доброволец в армията на Уелингтън, за да задоволя жаждата си за приключения, да изпълня патриотичния си дълг към краля и страната... и за да докажа някои неща на семейството си, на себе си. Оцелях в един истински ад, възмъжах неимоверно... но спомена от този мрачен ден никога няма да ме напусне напълно. -Важното е, че си постъпил правилно, по собствено желание и решение. И си се върнал невредим. Иначе... нямаше да имам човек като теб до себе си, който да ми разнообразява ежедневието и да ми гъделичка по всевъзможни начини душата- се усмихна в мрака с ослепителната си усмивка отскорошната госпожа Брентън. Шегата подейства добре на умисления й мъж и той на свой ред я подкачи леко: -Мда, намери си и ти едно уникално магаре, един шут... Кралският такъв е с ограничен репертоар в сравнение с моите изпълнения. Само внимавай, че този твой палячо владее до съвършенство и други номера... -Като например?- игриво заиграха устните на Елизабет и сякаш инстинктивно скъсиха разстоянието до тези на Алекс. -Като например такива...- отвърна той и нежно отпи от полуразтворените в очакване сладки устни на жена си. Отдръпна се внезапно и в очите му се разгоряха познатите прекрасно на Елизабет закачливи пламъчета... които сигурно щяха да прерастнат в опустошителен летен пожар. Нещо, което първоначално я вбесяваше, огорчаваше, а ето, че вече все повече й допадаше. -М-м-м, интересен номер... Може би ще ми хареса- измърка малко провлачено с нежното си, леко дрезгаво гласче Елизабет. -Хм, явно не съм бил достатъчно убедителен в изпълнението- се засмя развеселен младият мъж и добави: -Да преминем тогава към задълбочаване сложността на програмата... Този път целувката бе доста продължителна. Започна като плах полъх на пролетен бриз, прерастна в опустошителен ураган и завърши като морски прилив и отлив едновременно. Комбинацията от всепоглъщаща нежност и безгранична страст караше двамата влюбени да забравят за съществуването на околния свят, възпламеняваше всичките им сетива и ускоряваше до небесата пулсирането на сърцата им. Ръцете им обхождаха хаотично, но настойчиво телата в изконен стремеж да изучат всички възможни кътчета по пътя си, да не пропуснат нищо. Устните им ту се събираха жадно, ту се разделяха и поемаха по прокарания от пръстите им маршрут. Тънката, ефирна нощница на Елизабет скоро се оказа досадна преграда за разгорещяващата се двойка и бе отстранена от преминаващата към следващото стъпало любовна игра. Тръпнеща от неистов копнеж, с пламнало лице тя притегли към себе си Алекс, изпълнена с желание и в леко нервно очакване. Този истински Аполон и Ерос в едно сякаш я бе завладял напълно, на моменти имаше чувството, че не се познава... И ако преди време цялото й съзнание бе насочвано към това да не се стига дотук, то сега Елизабет бе готова буквално да умре в тези вълшебни ръце. Да му се отдаде с всяка частица на събудилото се най-после от зимен сън за горещи ласки тяло. Онзи образ на женски покорител, с груб и циничен на моменти изказ, арогантно и несериозно поведение, и твърде похотливо подсъзнание все повече избледняваше в очите й. Може би ревностният последовател на Казанова се променяше- с нея, заради нея...? От своя страна Алекс вече не гледаше на половинката си като на импулсивна, капризна, прекалено разглезена от родителите си и постоянно дистанцирана от него госпожица, раздаваща словесни и на моменти физически шамари по самочувствието му. За него Елизабет се превръщаше в жената на живота му и това донякъде го объркваше, смущаваше, не бе свикнал да задълбочава толкова във взаимоотношенията си с жените. Твърде дълго ловецът в него и първичният нагон диктуваха положението във връзките му... ако въобще можеха да се наричат такива. Алекс с изненада откриваше, че досегашният весел, безгрижен, но лишен от стойност личен живот вече не го удовлетворява толкова. Жадуваше за някаква промяна и я намираше в лицето на Елизабет, тя бе коренно различна от всички жени, които познаваше... А те не бяха никак малко. Изпълнен с енергия и огромно желание той потърси пак прелестното й тяло и същевременно внимателно и нетърпеливо проникна в нея. От устните на Елизабет се изтръгна дълбок, тих стон, тя обви ръце около врата му, притегли го още по-силно към себе си и потри бедра в него...сякаш подканяйки го да продължи. Не че Алекс имаше кой знае каква нужда от окуражаване, но тези й действия видимо му харесаха. Телата им се сляха, напълно попадайки в плен на древния езически танц на страстта... Когато всичко свърши двамата лежаха прегърнати и изнемощели приятно. Алекс си играеше с един кичур от слънчевата коса на Елизабет, а тя замислено разхождаше пръсти по твърдия му като скала корем. Мълчаха, отдадени на усещането от мига, радвайки се на взаимната си близост и блажено отпуснати на фона на заглъхващата плавно у тях възбуда. Все повече и повече станалите по странен, почти насилствен начин съпрузи добиваха вяра и оптимизъм за съвместното си бъдеще. Запазваха обаче и двамата част от предпазливостта си като щит пред другия, не искаха да се отпускат напълно, за да не страдат някой ден с предадено доверие и запратени в прахта мечти... Идилията им бе нарушена от появилата се от нищото четиринога гостенка, която незнайно как се бе озовала на перваза на един прозорец. Огряна от лунната светлина, напълно черната котка измяука няколко пъти и задраска енергично с едната си лапа по стъклото. Вероятно негодуваше, че е навън и оставена без внимание. Или пък бе гладна. Алекс и Елизабет се спогледаха...след което леко се разсмяха. -Имали сме си публика май- рече той и се загледа в грациозното създание на прозореца. -Много е сладка обаче... само дано не ни "мине път"- с усмивка отбеляза Елизабет и също се загледа в животинката- Дали да не я пуснем вътре? -Не е много добра идеята, скъпа. Мебелировката няма да понесе подобно изтезание, на което е подлаган в момента прозореца ни- и стана бавно от леглото- Ще я подържим малко, ще я нахраним и ще я пуснем на свобода пак. Хайде, ела. След няколко секунди неочакваната посетителка мъркаше от удоволствие в обятията на Елизабет. Алекс донесе купичка с мляко и котката радостно се облещи. -Виж само, как пие, чак до ушичките си хвърля мляко- се засмя Елизабет. -Жал ми е за нея, но няма как да я оставим... освен ако не я дадем на прислугата, да се грижи подобаващо за нея. Какво ще кажеш? -Чудесно, вече си имаме и общ домашен любимец- рече доволна русокосата нимфа, галейки по гръбчето котката, която лакомо се бе заела да пресуши до дъно купичката си с мляко. -Да се облечем и ще я занесем още сега... Дявол го взел, вече трябва да се грижа за две писани...-пошегува се веднага Алекс и тутакси получи вместо отговор неособено силен удар с лакът в ребрата.

Редактирано 11 юли 201015 г. от lost_prophets (преглед на промените)

Така... Ето, че настъпи дългоочакваният момент и съм готов с "произведението си" Затаете дъх, дами, аз започвам да пиша черновата тук, скоро ще е готова

Определено бях заинтригувана какво ще напишеш, но по-скоро очаквах, че доста ще се подиграеш с написаното до тук, изобщо не предполагах, че си се захванал сериозно.

На мен ми хареса сцената, особено частта със съня - много ми беше интересно за четене (нали съм си малко кръвожадна ).

И останалото ми допадна, стилът ти е много приятен - хем е подробно написано, хем в същото време няма претрупване.

А частта с котката, първоначално помислих че ще е нещо като поличба за нещастията които ги очакват, после докато я хранеха реших, че Алекс ще подметне нещо за бащински грижи и съответно Елизабет ще стопли, че е бременна, но както и да е следващия след теб ще реши каква ще е съдбата на котарака...

И само едно малко нещо, което не ми се струва подходящо "Като на забавен каданс Алекс проследи след това втурналите се към позицията им конници на противника...", имаш още няколко такива изрази, които са съвременни и според мен трябва да ги пипнеш.

Докато пишех коментара прочетох още веднъж написаното, само ми се затвържава мнението и нямам какво повече да кажа, справил си се супер

даааа,определено е страхотно и аз подкрепям Петето за съвременните изрази иначе е супер

Направих някои козметични промени с оглед предложенията за по-добро вписване в атмосферата на романа и 19-ти век като цяло Ако забележите още нещо можете да споделите без никакви притеснения, в крайна сметка проекта ни е общ и градивната критика в приятелска обстановка е само с положителен ефект Благодаря за първите добри отзиви. Вие сте хора, изчели невероятно количество литература, и една добра оценка на труда ми няма как да не ме ласкае... Но все още съм готов да побягна зад завесата, ако останалата част от публиката в залата задюдюка прекалено силно ))))

Браво lost_prophets, страхотно си се справил. Стила ти е много добър, тече гладко и наистина ме изненада много приятно. Това преливане от кошмар в любовна сцена беше плавно и някак естествено. Личи си, че наистина си чел какво сме написали до тук, защото добре си вникнал в характерите и на двамата. Това за битката при Ватерло е добра идея, Алекс съвсем спокойно е можел да участва в нея - бил е на 19. Хубаво е в един роман да се вмъкват от време на време истински исторически факти, събития, места, порядки... естествено когато са си на мястото. Звучи по-достоверно. Една дума ме подразни - отскорошната госпожа Брентън. Не че няма такава дума, просто някак се препънах в нея докато четях.

Определено имаш талант и добре боравиш с думите. А пък и толкова рядко ми се случва напоследък някой да ме изненада приятно, че това увеличи удоволствието ми от прочетеното.

Поздравления и от мен, lost_prophets, много добър стил! Тук таме се прокрадва съвременен жаргон, но това е слабост на всички ни, трудно се улавяме когато става дума за подобни неща, а и веднага си взе бележка, което ти приписва доста положителни точки. Особено в моите очи. Единствената ми забележка е, че сцената малко не се връзва с предишната, в смисъл, че няма плавен преход. Може да се сложат 2-3 изречения с обяснение дали това е първата им брачна нощ или не и т.н. Въпрос на дообмисляне. Впечатлиха ме вътрешните монолози на главните герои за начина по-който се възприемат един друг. Точно затова мисля, че трябва да се спомене кога точно е сцената, дали след като са минали няколко седмици от сватбата или по-рано. Давай по-смело, вече си част от авторите на романа, можеш да внасяш обрати, да даваш нова насока на действието.

Бледата лунна светлина призрачно се прокрадваше през големите прозорци на спалнята, любопитно изучавайки луксозната обстановка на помещението с настоятелен поглед. Пълноликият, месест лунен кръг сякаш скучаеше в момента на небосклона и тайно отправяше взора си към хорските домове и постели.Вероятно особен интерес за небесното светило представляваха първите няколко съвместно прекарани нощи на новосъздаденото семейство Брентън...и сякаш точно към техния дом крадешком насочваше по-начесто лика си... Алекс се въртеше в леглото, подсъзнателно измъчван от кошмарния си сън. Привидно отпуснатото му лице и тяло вместо да си почиваха кротко биваха тормозени от неприятни спомени, сенки от миналото. Сякаш се пренесе години назад... и се озова отново на бойното поле- въоръжен до зъби, изморен, с почернели от барута и дима страни и трескаво сновящ във всички страни поглед. Французите отчаяно контраатакуваха... Другарите му по оръжие гинеха един след друг в ожесточената битка с неприятеля... Нестройни пушечни изстрели достигаха до изтерзания му слух, съпровождани от мощни оръдейни залпове, дрънчене на кавалерийски саби и цвилене на препускащи коне. Виковете на умиращите се смесваха със стоновете на ранените и огласяха бойното поле. Алекс вдигна пушката си, прицели се мълниеносно в летящия срещу него френски хусар и го простреля смъртоносно в гърдите. Човек и животно паднаха заедно, като конят отчаяно се опитваше да се освободи от мъртвия си вече стопанин... Алекс припряно започна да пълни оръжието си отново с барут, тъй като всяка загубена секунда в тази касапница можеше да е гибелна. Наполеон Бонапарт не бе случаен пълководец и въпреки сериозното числено преимущество на съюзниците победата изобщо не бе сигурна в този напрегнат миг... До него един английски войник, по-несръчен в стрелбата и зареждането, падна мъртъв с пробит череп... "Проклети франсета!", изруга мислено Алекс, гневно надигна отново пушката си и стреля без забавяне. Този път не улучи. Подвластен на емоциите от кървавото сражение, продължителността му и младостта си той пропусна целта. Тогава сякаш времето за миг забави своя естествен ход... Алекс проследи след това втурналите се към позицията им конници на противника, свистенето на размаханите им саби и преди да успее да се защити адекватно падна на земята с окървавена глава... -Не-е-е!- изкрещя Алекс и рязко се надигна в леглото, отмятайки със замах завивките. По челото му бяха избили капки пот, дишаше учестено и бе готов да скочи на крака. Сякаш отровна змия бе заседнала в гърлото му, задушаваше го и се канеше да нанесе фаталното си ухапване... Елизабет отвори стресната очи и бавно се надигна на свой ред в леглото. Все още сънена и леко раздразнена от това неочаквано смущение на нощния им отдих, тя внимателно прегърна съпруга си и прошепна тихо: -Алекс, какво има? Кошмар ли сънува? -Да...- глухо отвърна той, все още опитвайки се да нормализира дишането си. Тръсна глава, притвори очи за секунда и пак ги отвори. Елизабет се притисна в него, опирайки буза в неговата. Алекс обгърна нежно с ръце раменете й, целуна я по златистата коса замислено и зарея поглед в сумрака на стаята. -Това е само един лош сън, скъпи- с успокоителна нотка в гласа си рече тя и го целуна по бузата. -Не е само лош сън, Бет... Войната, в която участвах, бе съвсем реална. Зверствата и хилядите трупове при Ватерло също... Тогава бях все още хлапак, който по чудо не заплати с живота си една дръзка авантюра. Записах се доброволец в армията на Уелингтън, за да задоволя жаждата си за приключения, да изпълня патриотичния си дълг към краля и страната... и за да докажа някои неща на семейството си, на себе си. Оцелях в един истински ад, възмъжах неимоверно... но спомена от този мрачен ден никога няма да ме напусне напълно. -Важното е, че си постъпил правилно, по собствено желание и решение. И си се върнал невредим. Иначе... нямаше да имам човек като теб до себе си, който да ми разнообразява ежедневието и да ми гъделичка по всевъзможни начини душата- се усмихна в мрака с ослепителната си усмивка младата госпожа Брентън. Шегата подейства добре на умисления й мъж и той на свой ред я подкачи леко: -Мда, намери си и ти едно уникално магаре, един шут... Кралският такъв е с ограничен репертоар в сравнение с моите изпълнения. Само внимавай, че този твой палячо владее до съвършенство и други номера... -Като например?- игриво заиграха устните на Елизабет и сякаш инстинктивно скъсиха разстоянието до тези на Алекс. -Като например такива...- отвърна той и нежно отпи от полуразтворените в очакване сладки устни на жена си. Отдръпна се внезапно и в очите му се разгоряха познатите прекрасно на Елизабет закачливи пламъчета... които сигурно щяха да прерастнат в опустошителен летен пожар. Нещо, което първоначално я вбесяваше, огорчаваше, а ето, че вече все повече й допадаше. -М-м-м, интересен номер... Може би ще ми хареса- измърка малко провлачено с нежното си, леко дрезгаво гласче Елизабет. -Хм, явно не съм бил достатъчно убедителен в изпълнението- се засмя развеселен младият мъж и добави: -Да преминем тогава към задълбочаване сложността на програмата... Този път целувката бе доста продължителна. Започна като плах полъх на пролетен бриз, прерастна в опустошителен ураган и завърши като морски прилив и отлив едновременно. Комбинацията от всепоглъщаща нежност и безгранична страст караше двамата влюбени да забравят за съществуването на околния свят, възпламеняваше всичките им сетива и ускоряваше до небесата пулсирането на сърцата им. Ръцете им обхождаха хаотично, но настойчиво телата в изконен стремеж да изучат всички възможни кътчета по пътя си, да не пропуснат нищо. Устните им ту се събираха жадно, ту се разделяха и поемаха по прокарания от пръстите им маршрут. Тънката, ефирна нощница на Елизабет скоро се оказа досадна преграда за разгорещяващата се двойка и бе отстранена от преминаващата към следващото стъпало любовна игра. Тръпнеща от неистов копнеж, с пламнало лице тя притегли към себе си Алекс, изпълнена с желание и в леко нервно очакване. Този истински Аполон и Ерос в едно сякаш я бе завладял напълно, на моменти имаше чувството, че не се познава... И ако преди време цялото й съзнание бе насочвано към това да не се стига дотук, то сега Елизабет бе готова буквално да умре в тези вълшебни ръце. Да му се отдаде с всяка частица на събудилото се най-после от зимен сън за горещи ласки тяло. Онзи образ на женски покорител, с груб и циничен на моменти изказ, арогантно и несериозно поведение, и твърде похотливо подсъзнание все повече избледняваше в очите й. Може би ревностният последовател на Казанова се променяше- с нея, заради нея...? От своя страна Алекс вече не гледаше на половинката си като на импулсивна, капризна, прекалено разглезена от родителите си и постоянно дистанцирана от него госпожица, раздаваща словесни и на моменти физически шамари по самочувствието му. За него Елизабет се превръщаше в жената на живота му и това донякъде го объркваше, смущаваше, не бе свикнал да задълбочава толкова във взаимоотношенията си с жените. Твърде дълго ловецът в него и първичният нагон диктуваха положението във връзките му... ако въобще можеха да се наричат такива. Алекс с изненада откриваше, че досегашният весел, безгрижен, но лишен от стойност личен живот вече не го удовлетворява толкова. Жадуваше за някаква промяна и я намираше в лицето на Елизабет, тя бе коренно различна от всички жени, които познаваше... А те не бяха никак малко. Изпълнен с енергия и огромно желание той потърси пак прелестното й тяло и същевременно внимателно и нетърпеливо проникна в нея. От устните на Елизабет се изтръгна дълбок, тих стон, тя обви ръце около врата му, притегли го още по-силно към себе си и потри бедра в него...сякаш подканяйки го да продължи. Не че Алекс имаше кой знае каква нужда от окуражаване, но тези й действия видимо му харесаха. Телата им се сляха, напълно попадайки в плен на древния езически танц на страстта... Когато всичко свърши двамата лежаха прегърнати и изнемощели приятно. Алекс си играеше с един кичур от слънчевата коса на Елизабет, а тя замислено разхождаше пръсти по твърдия му като скала корем. Мълчаха, отдадени на усещането от мига, радвайки се на взаимната си близост и блажено отпуснати на фона на заглъхващата плавно у тях възбуда. Все повече и повече станалите по странен, почти насилствен начин съпрузи добиваха вяра и оптимизъм за съвместното си бъдеще. Запазваха обаче и двамата част от предпазливостта си като щит пред другия, не искаха да се отпускат напълно, за да не страдат някой ден с предадено доверие и запратени в прахта мечти... Идилията им бе нарушена от появилата се от нищото четиринога гостенка, която незнайно как се бе озовала на перваза на един прозорец. Огряна от лунната светлина, напълно черната котка измяука няколко пъти и задраска енергично с едната си лапа по стъклото. Вероятно негодуваше, че е навън и оставена без внимание. Или пък бе гладна. Алекс и Елизабет се спогледаха...след което леко се разсмяха. -Имали сме си публика май- рече той и се загледа в грациозното създание на прозореца. -Много е сладка обаче... само дано не ни "мине път"- с усмивка отбеляза Елизабет и също се загледа в животинката- Дали да не я пуснем вътре? -Не е много добра идеята, скъпа. Мебелировката няма да понесе подобно изтезание, на което е подлаган в момента прозореца ни- и стана бавно от леглото- Ще я подържим малко, ще я нахраним и ще я пуснем на свобода пак. Хайде, ела. След няколко секунди неочакваната посетителка мъркаше от удоволствие в обятията на Елизабет. Алекс донесе купичка с мляко и котката радостно се облещи. -Виж само, как пие, чак до ушичките си хвърля мляко- се засмя Елизабет. -Жал ми е за нея, но няма как да я оставим... освен ако не я дадем на прислугата, да се грижи подобаващо за нея. Какво ще кажеш? -Чудесно, вече си имаме и общ домашен любимец- рече доволна русокосата нимфа, галейки по гръбчето котката, която лакомо се бе заела да пресуши до дъно купичката си с мляко. -Да се облечем и ще я занесем още сега... Дявол го взел, вече трябва да се грижа за две писани...-пошегува се веднага Алекс и тутакси получи вместо отговор сръчкване с лакът в ребрата.