Така. Тая вечер прочетох първите три глави от био-то на Моле от Демюрже.Класическата академ. биография- с необходимите позовавания към източниците. И при все това учудващо лека и приятна за четене.Е, и най-големите като проф. Демюрже допускат при цялата си чудовищна ерудиция в областта, в която са специалисти, някои банални грешки: 1.Великите магистри не са 23-ма на брой, а 22-ма( доказано е вече от доста време, че Ришар дьо Бюр не е заемал този пост,а временно е бил заместващ((виж напр. Барбър или Никълсън за повече инфорамция по въпроса));2.Въпросът с тампл. кръст(темата е дълга,няма да се спирам на нея). Оказа се, че не Боб Иймс и "Профайл буукс" са виновни за малт. кръст, изобразен на корицата( както се възмутих в един друг мой коментар).Подвел ги е самият Демюрже. Иначе, изключая това, книгата е убийствено подробна и систематично последователна в проследяването на житейския път на Моле. Истинско удоволствие за всекиго, интересуващ се от темата.

Редактирано 25 март 201214 г. от Митьо Пищова (преглед на промените)

След живата факла, която страшно много ми хареса, отново започнах произведение на краля - Мизъри.

Завърших био-то на Моле и започнах Дафтари. И к'ва излезе тя, драги ми Смехурко? Че всичкото това напразно копаене на Оук Айлънд е трябвало да бъде на съвсем друго място. И все пак, в крайна сметка се оказа,че има зрънце истина във всичката тая простотия. Само че е трябвало да прочетат хрониката на Амади и да действат с кирките и лопатите в Кипър. Колко ироничен може да бъде животът...

Кен Фолет - Свят без край.

Изключително приятен и интересен исторически роман...

Параграф 22.

Джоузеф Хелър е луд! Не луд в медицински смисъл, а просто луд. Невероятно яка книга.

Редактирано 6 април 201214 г. от flare (преглед на промените)

Пратката ми пристигна от чуждестранен сайт, понеже един наш такъв е мошеник

Отделно ми се струва голяма глупост Ама требва се чете.

Защо да е глупост, напротив! Аз предпочитам да чета книги на Английски, така е по-предизвикателно и усъвършенстваш Английския си.;-)

Закон за движението по пътищата

Питакъс Лор - Аз съм номер четири.

Приятна и особено лесна за четене книжка. От обратната страна - не особено оригинална. Да видим как ще е продължението.

Закон за движението по пътищата

Питам се аз, за какво ли е необходим той в нашата мила родина - България? Като никой не си мръдва пръста да го спазва?

Редактирано 8 април 201214 г. от Viiipeer (преглед на промените)

Току-що си купих

"Копелето на Истанбул"

и "Чест" на Елиф Шафак.

След като нейната "Любов" успя да ме потопи, имам очаквания, които се надявам да бъдат оправдани.

"Копелето на Истанбул" ще ти хареса, другата е под възглавницата ми , но още не съм я почнала. Да знаеш ,че Любов вероятно е най- силната и книга, така че абстрахирай се от нея като четеш другите.

Редактирано 9 април 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Как беше приказката - че е лесно да победиш, а по-трудно да задържиш победата. Или нещо такова... Добре, все пак не си давам дори и зрънце от тръпката на оставането насаме с книгите. п.п. Мислех, че азбучната истина, че няма разочарования само, ако няма очаквания, поне за случая няма да важи...

"Мистериите на Митра" на Кюмон. Превърналото се в класика изследване преди около 30-ина години е преразгледано и някои от тезите на Францито са отречени от съвременната митраистика, но си е задълж. четиво.

Зен - ум, ум на начинаещ

Една от класическите книги за Дзен. Чете се с удоволствие и лекота...

Реших да изчета по една книга на Карбовски, Терзийски и Марков (млади, талантливи, някои с престижни награди, ала-бала)

И да си призная, "Луиза Хът" на Тома Марков ми хареса, "Алкохол" на Калин Терзийски - също. Попрелистих "Обществен еХрeriment", нещо не ме впечатли... И пак се върнах на Калин с:

Продължавам да чета по темата. Днес започнах и най-доброто съвременно изследване на култа към Митра- това на проф. Манфред Клаус. Вчера пристигна книгата и нямах търпение да я започна, тъй като, както споменах, изследването на Кюмон, макар и основополагащо, е преразгледано и някои от тезите му- отхвърлени от съвр. митраистика.

"Педагогическа поема" на Макаренко....Задължително четиво (според мен за всички навършили 16 год.).....

Латинският и френски устави на тамплиерите, в превод на Джуди Ъптън- Уорд. Тия бастуни от " Мария Арабаджиева" докато се наканят да ги издадат в превод на български, стана сабалям! Затова си ги чета на английски и съм им е. бал ма.ката! Иначе най-много ме е яд в момента, че не мога да прочета изследването на Демюрже за тамплиерите, щото с тоя френски съм много зле. А нито едно англоезично издателство не се е захванало да му преведе поне една книга, с изключение на стабилната му биография на Моле(която изядох с кориците преди около месец). Тургайте червената точка, следват люти псувни!

Редактирано 16 май 201214 г. от Митьо Пищова (преглед на промените)

Почти завършвам

Горещо препоръчвам!

"Дългата разходка" на Стивън Кинг