Аз от поредицата бях чела първо "Ангелът мошенник" и там между Робърт и Магда имаше такива братски чувства, че после като прочетох "Падналите ангели" как той е бил първия любовник и т.н. ми хич не можах да го възприема. И както казахте тежката сътба на главната с всички неща които е преживяла. Определно тежка книга. Всеки път я гледам леко от страни с малко съмнение. Затова от мен 8.

Цялата поредица е много хубава но Падналите ангели ми е любимата,наистина е доста тежка и ми беше мъчно като я четях,но пък беше най завладяваща,затова от мен 10

Когато се захванах с поредицата на Мери Джо Пътни, бях обхваната от тих ужас, при мисълта че трябва чета "Падналите ангели", за които имах спомен че съм ги чела и че хич, ама хич не са ми харесали. Оказа се, че страшно съм грешала и книгата ми стана любима. Наистина е тежко за четене, това отвратително нещо което се беше случило с Марго, така циврих докато Робин разказваше на Рафи, пръснах се от мъка. Но пък такава емоционална реакция почти не ме спохожда докато чета любовни романи. Всичко останало от романа беше написано невероятно. Силното привличане между Маги и Рафи, на фона на лудницата която цареше в Париж. Така беше написано, че усещах мъката и двамата герои. Освен това, динамиката на романа беше невероятна, държа ме в напрежение до последно, и откакто я започнах не се отлепих от книгата докато не прелистих епилога.

Аз самата се учудвам, че ми хареса толкова много - не обичам мелодрами, нито големи раздели, но в този роман така беше написано, че дори не ми направиха такова впечатление както в други книги.

Абсолютно 10 от мен!

Падналите ангели - определено най - добрата книга на шпионска тематика!Просто имаше много голяма любов между двамата, въпреки годините привличането беше огромно....имаше и много динамика, тръпка от това какво следва....много герой и напрежение от това кой на коя страна ще застане, и кой е истинския злодей!На мен също ми беше мъчно заради това, което беше преживяла Маги, но много й се възхитих за това, че го беше преодоляла - изисква се голяма сила!Рафи също беше много готин, но и твърдоглав и ревнив....много страдаше когато разбра за Маги.....Давам 10!

Редактирано 16 ноември 200916 г. от Yoringel (преглед на промените)

"Синьото острие"-страхотна книга.Има и тъжно ,има и смешно.Жалко,че другата сюжетна линия не бе повече развита.Тази за братовчедката.Е ,не беше малко,но може и повече.

10!

"Падналите ангели"-не ми хареса.Дипломати и шпиони-скука.4-ка.

"Черният отмъстител"-голям смях пада.Заслужава и 20 точки ,но какво да се прави.Не мисля,че има някой да не му е харесала.

10!!!

От споменатите книги се съм чела само "Съвършен герой" - Саманта Джеймс и много ми хареса - оценка 10. В момента обаче не се сещам за други книги на такава тематика, които да съм чела. Може би "Черната роза" на Кристина Скай. Въпреки че, там и двамата главни се маскираха. Както и да е, ако книгата спада към тази тема оценката ми е 6, да не кажа и по-малко. Не ми харесаха отношенията между главните герои, освен това цялата книга е ужасно тежка.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от tanushi (преглед на промените)

Един от най-добрите романи свързани с маскировката и разбойници тип "Робин Худ", който съм чела е "Роза през зимата" на Катлийн Удиуиз. Накратко историята - Иърин има ужасен гадняр за баща, а брат й е попаднал пияница (станал такъв след нелеп инцидент, по време на дуел, на който Кристофър Сатън го оцелва в ръката и той остава инвалид). Бащата на Иърин се опитва буквално да я продаде на брачния пазар и само й води някакви тъпанари, пък тя доста се дърпа и все отказва. Така без да подозира се запознава с Кристофър и го харесва, ама много, но като разбра че той е прострелял брат й, почна да го отбягва. Пък Кристофър от пръв поглед я пожела за жена, дори предложи страхотна сума на баща й, но му беше отказано.

Не момня какви бесове го хванаха стария, но организира търг, публичен при това, на който всички неженени мъже (без Кристофър-на него не му беше позволено) наддаваха за Иърин, който предложи най-много и тя му става жена. И най-много даде един дядка, който в последствие се оказа адвокат, наддаващ от името на един лорд, когото всички смятаха за загинал по време на нападение срещу семейството му. Заради пожара, той крие цялото си "обезобразено" тяло, а на лицето му има грозна маска и заради страховития си вид не се показва пред хората. И за него трябва да се омъжи Иърин. Милата, едвам я завлякоха в един отдалечен параклис, и като видя лорда ахааа да гушне букета от страх, толкова зловещ изглеждаше жениха. Но какво да се прави стисна зъби и даде клетва. Лорда я отведе в дома си, държа се много мило с нея и тя скоро започна да разбира че зад маската се крие едно много добро сърце. В същото време в областта започват да се извършват нападения от странен непознат, в стил "конникът без глава" и Иърин подозира, че това е Кристофър.

Така си текат дните, които Иърин прекарва с мъжа си, а вечерите в компанията на Кристофър, който като приятел на мъжа й я извежда по вечеринки. И лека полека Иърин се влюби кажи-речи и в двамата (тук е момента да спомена, че те са един и същи човек - да не повярваш ) Бая време мина докато се осети Иърин, даже накаря Кристофър й каза, пък тя не му повярва и му вика, лъжеш

Като цяло сюжета е адски динамичен, въпреки че книжката си е бая дебела, аз лично не можах дъх да си поема докато не я изчета, не я оставих. Романтиката е страхотна, екшъна - първа класа, хумора неповторим, а Кристофър е един от най-любимите ми мъжки образи, авторката го описва по невероятен начин, просто се влюбваш.

Спирам да дрънкам, че за тези които са я чели съм досадна, пък за нечелите - да не ви издам най-интересното!

Книгата си е абсолютна класика в жанра, една от най, най-любимите ми и който не я е чел, веднага да се самонакаже Оценката ми е 10.

Редактирано 17 ноември 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Значи, Пете, удоволствие е да се четат коментарите ти, душице, но то на човек не му остава после какво да допълни! Каквото и да кажа все ще бледнее. Трябва да призная, че доста се чудих преди да прочета "Роза през зимата", по необясними причини странях от нея в продължение на години, докато накрая Инка не ме светна, че съм в голяма грешка. Наистина голяма! Страшно завладяващо четиво, в два това, но историята е толкова запленяваща, че не се усещат почти. И от мен едно голямо 10.

Роза през зимата- аз я прочетох по страхотната препоръка на Петето (то се вижда защо - супер си Пете) и не останах разочарована! Наистина страхотна книжка - Кристофър какъв беше готин....много романтични моменти и динамика...От мен има 10!

Ох, как можах да забравя "Роза през зимата"! Наистина е страхотна книга със запомнящи се герои, оценка 10.

Роза през зимата ми е една от любимите ми книги и съм я чела много пъти и пак бих я прочела и аз също давам 10

Роза през зимата - 100000000000000000000000000 Невероятен роман, страхотен сюжет, прекрасти герои.

Съвършен герои - 10-ка , особено срещата им на бала беше прекрасна сцена.

Синьото острие - 10-ка!

Черният отмъстител - 10-ка!

След коментара на Петя за "Роза през зимата',не ми остава нищо друго освен да сложа една десятка!

Току-що свърших Съвършен герой. Много хубава книга. Срещата им на бала беше много готина, а епилога беше толкова хубав, с детето им, много сладко бе. А близнаците на Себастиан, какво направиха на свадбата, умрях да се смея. . Една голяма 10-ка

Не съм чела нито една от предложените, освен "Роза през зимата" и то само първата част, този тип романи стоят малко встрани от предпочитанията ми. А за "Роза през зимата - втората част даже не я потърсих, какво толкова ви впечатли, ако може някой да каже нещо повече!

"Роза през зимата" - Невероятна книга,страшно динамична,адски богат и пълен сюжет,страхотни герои и перфектна развръзка...През цялото време бях под напрежение и буквално изядох двете книги,просто не ги оставих,докато не видях "La fin".Определено й давам 10,даже е малко,но няма как.Много ми харесва как е подбрано заглавието и от къде идва неговият смисъл - в книгата се казваше,че когато видиш цъфнала роза през зимата,това означава,че си открил истинската си любов(Иърин видя такава роза).Чудесно четиво,една от най-любимите ми книги...препоръчвам я на всички!

Има една картинка,която свързвам с тази книга(Докато я четях,толкова се бях зарибила,че започнах да търся в интернет "рози през зимата" ...та да я споделя с вас,наистина много красива снимка.

Редактирано 19 ноември 200916 г. от The Duchess (преглед на промените)

"Роза през зимата" - Невероятна книга,страшно динамична,адски богат и пълен сюжет,страхотни герои и перфектна развръзка...През цялото време бях под напрежение и буквално изядох двете книги,просто не ги оставих,докато не видях "La fin".Определено й давам 10,даже е малко,но няма как.Много ми харесва как е подбрано заглавието и от къде идва неговият смисъл - в книгата се казваше,че когато видиш цъфнала роза през зимата,това означава,че си открил истинската си любов(Иърин видя такава роза).Чудесно четиво,една от най-любимите ми книги...препоръчвам я на всички!

Има една картинка,която свързвам с тази книга(Докато я четях,толкова се бях зарибила,че започнах да търся в интернет "рози през зимата" ...та да я споделя с вас,наистина много красива снимка.

Наистина страхотна картинка Много отива на книгата и вече си я запазих за колецията

За "Роза през зимата" и от мен една огромна десятка. Наистина страхотна книга. Още помня как прочетох първата, а втората не можех да я намеря никъде и беше голяма борба, но си заслужаваше чакането. Страхотна беше наистина.

От всички досега съм чела само три, но затова пък страхотни: Роза през зимата- вълнуващ и красив роман, на места беше ужасно тъжен,когато Ирейн страдаше, че се е омъжила за "чудовището". Ама Кристофър колко беше чаровен, душичката ми той, но когато се маскираше като лорда имаше едно такова злокобно и тежко присъствие и нищо чудно,че Ирейн се свиваше от страх пред него, абсолютна десетка от мен! Сърце под маска-четох го доста отдавна, още един първокласен любовен роман, не само мъжа се маскираше, но й главната също, много интрига, обрати и пак десетка му давам. Черния отмъстител- какво да кажа,просто един от най-любимите ми романи, всичко си има- действие, смях, романтика...особено смях, главната опърничава колкото си щеш, главния се прави на глупав дебелак и паралелно на Зоро, изчетох книжката на един дъх и само аз си знам как се хилех през цялото време, не 10 ами 1000, 10000 трябва да му дам.

"Женкарят и разбойничката" на Кони Мейсън е сред най-любимите ми книги от тази авторка Дали защото разкаялите се женкари са ми голяма слабост или пък упоритостта, с която главната здраво го мандахерцаше нашия юнак.Уф, умирам да чета как един отявлен разбивач на женски сърца си намира майстора в лицето на една смела и дръзка лейди Ех, де да имаше повече преведени такива романи Тотална десетка за книгата

Ами както съм я подкарала днес, нека да журирам и останалите предложени до момента романи в темата:

"Роза през зимата" - абсолютно 10

"Синьото осрие" -безапелационно 10

"Черния отмъстител" - стопроцентово 10

"Съвършен герой" - 10

"Сърце под маска"- без коментар 10

Е,това е, все разкошни исторически любовни романи

Редактирано 22 ноември 200916 г. от bobych (преглед на промените)

Бях пропуснала коментара за "Черната роза" на Кристина Скай, за това сега ще си кажа мнението. Обожавам авторката и останалите й 4 книги, но тази специално е едно от най-големите ми разочарования. Историята е адски драматична и започва със срещата на главните, които са се обичали на времето, но заради една лъжа и недоразумение се разделят и намразват, ама като казвам омраза примете го буквално. Първата част на книгата беше ужасна за четене, непрекъснато караници, скандали между главните, но не тези които те карат да се подхилкваш Главната, милата яко препатила, главния и той беше съсипан след войната...

Втората част беше по-интересна, разбраха се доста неща беше по-динамична, но не можа да компенсира ужасията от първата.

Давам й оценка 5(средно аритметично от 2 за първа част и 8 за втора).

Редактирано 29 ноември 200916 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

Аз "Черната роза" първо й четох втората книга, защото в библиотеката не бях намерила първата. Общо взето ми допадна. Това как тя беше ослепяла след корабокрушението, а главния я спаси. Беше ми страшно интересно като тя го напусна да го спаси, и точно когато се отдалечаваше с кораба взе че прогледна. После с главния пак се засекоха, но тя не го позна, защото явно го знаеше като друг човек. Кофти е да си изпусне началото, затова и имаше моменти които не разбрах. А после когато вече бях свършила втората книга и намерих първата, просто не ми се четеше, защото главното го знаех.

Имам един любим цитат от книгата:

Първият път беше за забравяне, - Рейвънхърст промълви на жената в ръцете му. - Вторият път беше за изгаряне. И третият, окъпан в сребърна светлина и огньове от блатото, беше завиаги.

Хубава книга е, но заради това, че не съм чела първата и имаше моменти в които се пулих глупаво над редовете, ще ощетя книжката и й давам 9.

А и като гледам коментара на Петето не съм изпуснала много от това, че не съм чела първата книга.

Тъкмо дочетох "Синьото острие" и мога да кажа, че страшно ми хареса! Началото ми беше адски скучно и бях готова да зарежа книжлето, но добре че съм си упорита и се напънах за да стигна до интересната част! Много динамика, екшън и любов! Макс, а и цялата му лига бяха страхотни, Пенелопа първокласна героиня, а злодеят - да си призная разочарована съм, че така и не получи някоя и друга синина! Мери беше доста противоречив образ и мога да кажа, че доста се издъни, но последната й постъпка беше много смела и мисля, че цялостното послание на героинята й е че всеки заслужава втори шанс.

Много ми хареса вътрешната борба на Макс, въпреки че знаеше за "предателството" на Пенелопа, продължаваше да я обича и се опитваше да я оправдава, а когато ревнуваше от самия себе си, беше адски сладък.

Първокласна история, оценката ми е 10.

"Черна роза" е книга,която не ща и да си я спомням изобщто,чела съм и две части и предизвиква в мен само лоши спомени Давам и оценка 4,само заради това,че накрая се събраха

Току що дочетох "Съвършен герой" и не мога място да си намеря от кеф, книгага се оказа абсолютно попадение, буквално я изчетох на един дъх.

Първо историята беше интригуваща, вярно не беше върха на криминалистиката, но пък беше добре описана.

Главните - страхотна двойка, и заедно и поотделно, перфектни персонажи. Имаше много места, където романтиката беше поднесена толкова добре, че вместо да ти стане лигаво, напротив - просто се разтапяш. А в първата част на романа, докато още живееха в гората си умирах от смях с героите, сблъсъците им бяха много добре подбрани, хуморът беше отличен.

Изобщо съм много приятно изненадана от романа, както казах и в другата тема, влюбих се в стила на Саманта Джеймс и си умирам ог желание да прочета двете книги за Себастиян и Джъстин.

Оценката ми е безапелацинно 10.