Току що дочетох "Съвършен герой" и не мога място да си намеря от кеф, книгага се оказа абсолютно попадение, буквално я изчетох на един дъх.

Първо историята беше интригуваща, вярно не беше върха на криминалистиката, но пък беше добре описана.

Главните - страхотна двойка, и заедно и поотделно, перфектни персонажи. Имаше много места, където романтиката беше поднесена толкова добре, че вместо да ти стане лигаво, напротив - просто се разтапяш. А в първата част на романа, докато още живееха в гората си умирах от смях с героите, сблъсъците им бяха много добре подбрани, хуморът беше отличен.

Изобщо съм много приятно изненадана от романа, както казах и в другата тема, влюбих се в стила на Саманта Джеймс и си умирам от желание да прочета двете книги за Себастиян и Джъстин.

Оценката ми е безапелацинно 10.

Ох и аз искам много да прочета другите две книги от трилогията! Но направо не смея да се надявам, за сега "Ирис" не дават признаци да имат намерение да ги издадат.

Много се радвам, че ти е харесало книжлето, като знам как само опявах за него.

Друга книга с подобен сюжет, за която се сещам е "Скандал и още нещо" на Джоана Линдзи. Тук главния герой Себастиян се подвизаваше в ролята на Гарвана, който беше нещо средно между шпионин и наемен убиец, абе много лоша слава му се носеше. Обаче преди да стане Гарвана, Себастиян е млад, богат и известен благородник, идеалната партия...до тук добре, но се забърква с една мадама, която по случайност се оказва омъжена за най-добрия му приятел. Така се стига до дуел, в който Себастиян убива приятеля си и заради постъпката си той е прогонен от баща си, а и защото не може да си прости за извършеното той се презира сам. Много тъжна съдба, много се наказваше героя, просто не можеше да си прости! (а накрая се разбра, че избощо не е виновен!)

Главната Маргарет, беше много близка със семейството на главния и най-вече с баща му, с когото се случваха все странни злополуки. Маргарет подозираше, че някой се опитва да убие стареца, затова реши с помоща на Гарвана да направи разследване, без да подозира за истинската самоличност на шпионина.

Себастиян като разбра какво става в родния му дом се нави да помогне, но з ацелта трябваше да се представят на женени ( този момент ми е любим) Така се завръщат вкъщи Маргарет и Себастиян, и се започва едно фиаскоооо. Много беше завъртян сюжета, буквално не се откъснах от книгата докато не прочетох финалното изречение, толкова ми беше интересно.

Любовната история не беше една от най-силните, които съм чела, но пък героите бяха страшно чаровни и заедно и поодтелно, освен това интригата в романа компенсира всички останали липси!

Оценката ми е 10.

Пете, съгласна съм с теб, че от самата любовна история имаше още какво да се желае, но наистина романчето е много приятно и интригуващо, затова и от мен "Скандал и още нещо" получава 10.

Съвършен герой ми е прясна, прясна....отново по препоръка на Петето (за което специално благодаря) и мога да кажа, че определено е едно от най - добрите попадения на Ирис напоследък.....страхотен диалог, страхотен сюжет, без излишна драма....чудесно четиво, отлита за няколко часа!Горещи препоръки....и 10!

"Скандал и още нещо" беше неочаквано интересна. 10 от мен

Току-що довърших "Съвършен герой" от Саманта Джеймс...Прекрасна книга!Тези,от вас,които все още не са я чели,да я подхващат веднага,защото си заслужава всяка отделена минутка.Толкова сладко книжле не бях чела скоро...Както каза Йори,няма излишна драма,диалозите са страхотни...цялото действие се върти около главните,няма абсолютно никакви излишни сюжетни линии,които само да объркват историята...Чудесно четиво,не предполагах,че ще ми хареса толкова.От мен 10,разбира се.

Токущо прочетох "Синьо острие" и мога да кажа,че съм възхитена от книгата!В нея има всичко,което трябва да има всеки роман.Има любов и страдание,много смях и сълзи,като и саможертва.Историята е завладяваща и се чете на един дъх Заслужава една стопроцентова десятка

Редактирано 14 февруари 201016 г. от margc (преглед на промените)

Наскоро прочетох "Нежният звяр" на Колийн Шанън...книжката е супер яка,не се бях надявала да ми хареса толкова много. Накратко главният(Дрейк) търсейки отмъщение за смъртта на баща си,докарва едва ли не до просешка тояга семейството на главаната(Калиста Ралей)...отмъква им семейното имение и ги оставя без пукната пара. Дори си позволи да отиде в дома им през нощта и да заплаши доведения баща на Калиста(който именно е виновникът за цялото това положение).Главната тогава се вбеси и реши,че ще го намери тоя кръвопиец,който изсмукваше капка по капка кръвчицата на роднините й.Отиде в магазина му(има магазин за мебели и украшения,дето са толкоз скъпи,че се не барат) и там той я завари,че тършува из кабинета му - много забавна сцена,която привърши с размяна на страстни целувки и изявлението на Дрейк:

"- Съжалявай ме, ругай ме, мрази ме дори, но не можеш да направиш нищо, освен да забавиш онова, което стана неизбежно онази нощ. Не е необходимо да се пазаря, дори да те насилвам, защото ти сама доказа това в ръцете ми. Ще дойдеш при мен, и то съвсем скоро. И не защото си принудена да го направиш, а защото ще го поискаш."

Каза си думата човекът и следващият път,когато Калиста дойде пак да му търси сметка,за поредния му опит да съсипе семейството й, той си я заключи в спалнията и иначе казано си я поотвлече малко. Много ми беше интересно,че през цялото време Дрейк ходеше с маска,никой в обществото не беше виждал лицето му,единсветното,което се знаеше е,че е богат като Крез Няколко дни я държа затворена в спалнията му,посягаха си от време на време,но не я опозори човекът,макар че беше дъщеря на смъртния му враг. Джентълмен и това си е,пък и от къде да предположи,че ще се влюби в най-неподходящата мома не искаше да спи с нея, преди да се оженят...той милия непрекъснато я питаше : "Красавице,ще се омъжиш ли за мен?"...тя все го режеше,не защото не го искаше,а заради омразата му към баща й. Двамата много се влюбиха един в друг и макар че имаше възмножност да избяга от него,Калиста не го направи,особено пък и с измъчената му молба: "Не си отивай"...за нея не знам,ама мен определено ме разчувства.Имаше доста трогателни сцени...Една вечер се беше напил,защото се опитваше да й устои,беше без маска и остана така,дори когато тя отиде при него...макар че не го виждаше от тъмнината,усещаше черите на лицето му,докосваше го и се опитваше да си го представи...моментът беше доста въздействащ,някак и двамата бяха супер раними и уязвими заради любовта си един към друг,знаеха,че не бива да са заедно,но много се искаха...Скоро Калиста избяга,защото така трябваше,няма да разказвам сега подробностите,но издебна момента и си тръгна...Той като разбра му стана адски гадно...

"- Ти ме напусна - Гласът му беше тих, равен и тя най-после разбра колко много го е наранила.

Тя се обърна, страхувайки се, че той ще види влагата в очите й.

- Направих го и заради двамата. Ние само се тормозехме безсмислено един друг.

Нежна ръка докосна рамото й. Тя не се възпротиви,когато той я придърпа по-близо до сърцето си. Подчини се, защото знаеше, че нейното сърце бие в отговор.

- По-добре сладък тормоз, отколкото тази проклета тъмнина без теб. - Гласът му трепереше и тя не се усъмни в искреността му."

Отнесох се,но книжката е супер сладурска отвсякъде. Двамата доста преживяха,Дрейк дори прости на баща й,толкова много я обичаше,поиска ръката й и най-накрая всичко си дойде на мястото. Книгата имаше супер сладък финал, който нямаше как не разчувства върл фен на приказката за Красавицата и звяра като мен,но няма да казвам,че да ви е интересно Наистина чудесен роман,пълен с емоции,чувства и романтика,беше ми много интересен.От мен 10 и горещи препоръки

Редактирано 8 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Друга книжка,която страшно много ми хареса е "Откупът" на Кат Мартин.Явно съм го подкарала на отмъщения в последно време...Лорд Фелън - Деймиън, търси отмъщение за смъртта на по-малкия си брат,който се е самоубил заради несподелена любов...към главаната - Алекса Гарик. Поради тази причина въпросният лорд дебне,така да се каже,нищо неподозиращата Алекса и успява да привлече вниманието й. Тя от своя страна е доста заинтригувана от тайнствения непознат,който й отправя примамливо предложение - да си поиграят на вист. Победата беше за Деймън,който като великодушен джентълмен каза на дамата,че ще опрости дълга й,ако спи с него . Тя,разбира се,му отказа.Искаше да му плаща на вноски,когато получава месечната си издръжка,защото не желаеше случилото се да стига до ушите на брат й и да му иска пари за лудориите си.Затова една вечер отиде при Деймиън с идеята да му го обясни това и да го помоли да й влезе в положение,ноо нещата отидоха в друга посока.Размениха си нежности хората,позаиграха се,но Деймиън,макар че искаше да я унизи,да я накара да се чувства гадно,не можеше да спи с нея,въпреки че това му беше първоначалната идея,когато търсеше отмъщение - да я компрометира и опозори,да съсипе живота й...но уви,сърце не му дава,особено като вижда колко всъщност е невинна.Решава да я изпрати да си върви,но по стечение на обстоятелствата брат й ги завари и сещате се ще ги женят. Ожениха ги и още в началото на брака им,Деймиън разкри кой е,което щеше да съсипе Алекса...Следваха големи драми,двамата изживяваха различно нещата - Деймиън спря да обвинява Алекса,но започна да обинява себе си,затова,че се е оженил за любимата на брат си.Не я доближаваше,странеше от нея...особено при думите на майка му:

"- Нима? Как според теб би се почувствал брат ти,ако знаеше,че се гърчиш между краката на тази,заради която той умря?Сигурно ти е минавало през ума,а?Знам,че си закоравял и безчувствен,но знам също,че обичаше Питър.Ти го предаде и аз никога няма да ти простя това."

Скоро обаче нещата между тях започнаха да се подобряват,опознаваха се малко по малко.За нещастие Алекса подслуша един разговор на съпруга си с някакви французи,от който се разбра,че всъщност Деймиън е френски шпионин...Това я съсипа тотално,защото му имаше доверие и изведнъж всичко се срина.Тя беше лоялна англичанка и макар да й се късаше сърцето реши,че ще го предаде...и за жалост го направи точно пред най-неподходящия човек - един враг на Деймиън. Така беше подготвена засада,за да бъде заловен той и другите французи,но Алекса в последния момент реши,че ще го спасява.Настана едно меле - франзуци,англичани,куршуми и накрая Алекса отвлечена и качена на кораб за Франция,а Деймиън на брега на морето английските власти го пребиват като куче .Англия обаче не можеше да остави една своя благородничка в омразната Франция,а пък Франция не можеше да зареже свой военен в Англия(Деймиън беше майор във Франция) и се реши,че ще правят размяна...Обаче пак стана една мацаница - бой,пушки и какво ли не...та накрая и Алекса,и Деймиън се оказаха на път за Франция,но в различни кораби.При това Алекса беше ранена и едни зъбати скапаняци от нейния кораб решиха,ако не умре да я закарат в някакъв публичен дом в Париж. Така и стана,а на Деймиън милия му беше съобщено,че жена му е мъртва.Той се поболя,пропи се и само дето не се побърка.Негов верен приближен обаче му съобщи,че много се говорило за жена от публичен дом,чието описание отговаря на това на Алекса.Деймиън пристигна точно навреме - на наддаването за Алекса. Той предложи най-много пари за нея и я спечели,после си я отвлече и си я закара у дома. Въпреки изменничеството му,тя си го обичаше и се сближиха.Тогава той й каза истината - че всъщност от 15-годишен е английски шпионин,който се прави на френски такъв. Положението във Франция стана доста напечено,защото Деймиън започнаха да го подозират,особено сега,когато има английска съпруга.Имаше едни документи,които французите пазеха и които бяха важни за бъдещето на Англия.Алекса и Деймиън минаха през много перипетии,врагове и опасности,но накрая успяха да се докопат до тези документи и да се върнат в Англия като герои. От мен книжката има оценка 10.Много е хубава,има си от всичко,интересна,динамична,романтична,малко трагична,но наистина великолепна!Препоръчвам я горещо!

Редактирано 9 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

Мммда, Откупът даже май аз го редактирах, готино книжле. Струва си усилията за четенето, от мен 9.

Последно на такава тематика четох "Синьото острие" на Линда Джоунс. Действието се развива в Америка точно в началото на войната за независимост.Максимилиан заедно с няколко свои приятели основава лигата на Синьото острие,която се бори срещу англичаните.Маскират се постоянно,спасяват разни хора и всички имат татуирана синя кама.Главната героиня се казва Пенелопа и е сираче,което заедно с брат си се приютено от чичо си и братовчедка си.И въпреки,че братовчедка и притежава класическа красота мъжете винаги забелязват нея.Ухажва я някакъв войник..леле забравих точно какъв беше,но е основния злодей в книгата.А братовчедката е влюбена в него.Та Максимилиан се представя за английски благородник,ухажва 2 седмици Пенелопа и тя се влюбва в него.Както и той в нея.Женят се,но в първата брачна нощ едно момче от града умира,защото е предадено на лошия и той обвинява нашата героиня.Така Макс се разочарова от съпругата си и започва да се държи ужасно.Не стига,че се облича като паун,ами е и абсолютно незаинтересован от нея.След много интриги естествено заживяват щастливо. Беше хубава книга...а и ми хареса обрата с братовчедката Мери.В началото тя завиждаше на Пенелопа,плетеше интриги с гадния военен,но в един момент се влюби в един от приятелите на Макс и се промени.Жал ми беше за нея...особено в началото,когато спа с военния,а той я пренебрегваше. Това,което не ми хареса е "официалния" образ на главния герой...пффф..с някакви лъскави дрехи,супер гей изглеждащ и самото му държание някак...провали ми цялото впечатление от книгата.

На мен също ми харесва "Синьото острие".Но не ми хареса ,когато я смятаха за предателка и Максимилян се държеще зле с нея.Иначе много готина книжка.Давам и оценка 10

Аз може би 9 ще и дам поради причините,които казха горе.Неговия образ,на ленив,незаинтересован полу гей,който авторката някак изгради

„Синьото..“ е много хубава.Редовно си я препрочитам.Поне 10. Бе много драматично как всички се държаха гадно с нея и мн сладко като главния разбра истината.А втората история с братовчедката също ми хареса,но ми се щеше да е по-подробно описана.А гадняара си заслужи заслуженото.Хубаво,че не вилня много,хич не обичам като гадините превземат половината книга.

Наскоро прочетох "Нежният звяр" на Колийн Шанън...книжката е супер яка,не се бях надявала да ми хареса толкова много. Накратко главният(Дрейк) търсейки отмъщение за смъртта на баща си,докарва едва ли не до просешка тояга семейството на главаната(Калиста Ралей)...отмъква им семейното имение и ги оставя без пукната пара. Дори си позволи да отиде в дома им през нощта и да заплаши доведения баща на Калиста(който именно е виновникът за цялото това положение).Главната тогава се вбеси и реши,че ще го намери тоя кръвопиец,който изсмукваше капка по капка кръвчицата на роднините й.Отиде в магазина му(има магазин за мебели и украшения,дето са толкоз скъпи,че се не барат) и там той я завари,че тършува из кабинета му - много забавна сцена,която привърши с размяна на страстни целувки и изявлението на Дрейк:

"- Съжалявай ме, ругай ме, мрази ме дори, но не можеш да направиш нищо, освен да забавиш онова, което стана неизбежно онази нощ. Не е необходимо да се пазаря, дори да те насилвам, защото ти сама доказа това в ръцете ми. Ще дойдеш при мен, и то съвсем скоро. И не защото си принудена да го направиш, а защото ще го поискаш."

Каза си думата човекът и следващият път,когато Калиста дойде пак да му търси сметка,за поредния му опит да съсипе семейството й, той си я заключи в спалнията и иначе казано си я поотвлече малко. Много ми беше интересно,че през цялото време Дрейк ходеше с маска,никой в обществото не беше виждал лицето му,единсветното,което се знаеше е,че е богат като Крез Няколко дни я държа затворена в спалнията му,посягаха си от време на време,но не я опозори човекът,макар че беше дъщеря на смъртния му враг. Джентълмен и това си е,пък и от къде да предположи,че ще се влюби в най-неподходящата мома не искаше да спи с нея, преди да се оженят...той милия непрекъснато я питаше : "Красавице,ще се омъжиш ли за мен?"...тя все го режеше,не защото не го искаше,а заради омразата му към баща й. Двамата много се влюбиха един в друг и макар че имаше възмножност да избяга от него,Калиста не го направи,особено пък и с измъчената му молба: "Не си отивай"...за нея не знам,ама мен определено ме разчувства.Имаше доста трогателни сцени...Една вечер се беше напил,защото се опитваше да й устои,беше без маска и остана така,дори когато тя отиде при него...макар че не го виждаше от тъмнината,усещаше черите на лицето му,докосваше го и се опитваше да си го представи...моментът беше доста въздействащ,някак и двамата бяха супер раними и уязвими заради любовта си един към друг,знаеха,че не бива да са заедно,но много се искаха...Скоро Калиста избяга,защото така трябваше,няма да разказвам сега подробностите,но издебна момента и си тръгна...Той като разбра му стана адски гадно...

"- Ти ме напусна - Гласът му беше тих, равен и тя най-после разбра колко много го е наранила.

Тя се обърна, страхувайки се, че той ще види влагата в очите й.

- Направих го и заради двамата. Ние само се тормозехме безсмислено един друг.

Нежна ръка докосна рамото й. Тя не се възпротиви,когато той я придърпа по-близо до сърцето си. Подчини се, защото знаеше, че нейното сърце бие в отговор.

- По-добре сладък тормоз, отколкото тази проклета тъмнина без теб. - Гласът му трепереше и тя не се усъмни в искреността му."

Отнесох се,но книжката е супер сладурска отвсякъде. Двамата доста преживяха,Дрейк дори прости на баща й,толкова много я обичаше,поиска ръката й и най-накрая всичко си дойде на мястото. Книгата имаше супер сладък финал, който нямаше как не разчувства върл фен на приказката за Красавицата и звяра като мен,но няма да казвам,че да ви е интересно Наистина чудесен роман,пълен с емоции,чувства и романтика,беше ми много интересен.От мен 10 и горещи препоръки

След този прекрасен коментар на Миа не ми остана нищо друго, освен да се зарибя тотално и щом докопах книжлето веднага го прочетох. Първо да се изкажа за корицата - една от малкото, които абсолютно пасва на сюжета, който няма да коментирам, Миа се е справила превъзходно, аз само ще хваля.

Още от първия ред Дрейк ми стана любимец - какво да се прави, едрите, наранени мъжаги, които всяват див ужас в околните са ми голяма слабост...Калиста, тя доста ме изнервяше в началото, с тази нейна мания за семейно величие и колко горделиви и свадливи са били пра-пра-пра стринка й и чичо й...ама го преглътнах.

От момента, в който им се наложи да поживеят заедно книжлето стана фантастично! А Главния - шапка му свалям, как й говореше, как се държеше...имаше един момент, в който от любов по главната дори подаде ръка на врага си (доведения баща на Калиста), а оня льольо от криво разбрана чест го отблъсна, тогава Дрейк реагира супер спокойно, да бях аз - щях да беся и коля наред

Както и да е, книжлето е пълно със супер сладки романтични моменти, направо ти пълнят душата, а смешните такива също са на ниво, ето нещо много любимо, почти от края на романа когато Хенри(доведения баща) и Дрейк разговарят, повода е предстоящия дуел между Дрейк и сина на Хенри:

"- Какво да направя за вас?

- Не го заслужавам, но можете да ми помогнете да превърна сина си в мъж.

Дрейк се отпусна на един стол и махна на Хенри към друг.

- Откъде знаете, че не възнамерявам да го превърна в труп?"

Е няма такъв отговор, на това му викам затапване!

Пак се отпуснах в празни приказки, по същество - големи благодарности за Миа, че ми препоръча книжлето, още по-големи препоръки от мен към нечелите го и една огромна десятка за "Нежният звяр"!

Нали,Петенце,книжката е бонбон! Дори грешките,на които попадах непрекъснато,защото явно някой пак не си беше свършил работата, не можаха да ми развалят удоволствието! Дали няма нещо друго на български на тази авторка? Много ми хареса стилът й.

Нали,Петенце,книжката е бонбон! Дори грешките,на които попадах непрекъснато,защото явно някой пак не си беше свършил работата, не можаха да ми развалят удоволствието! Дали няма нещо друго на български на тази авторка? Много ми хареса стилът й.

Доколкото знам няма друга нейна преведена книга. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Току що си дочетох "Ястребът и гълъбицата" на Кит Гарланд и направо си умирам от кеф, защото случайно я грабнах от рафта, а тя взе че се оказа едно малко бижу.

Първо да подчертая, че пролога е изключително подвеждащ и навява мисли за предстояща драматична история, на която ще си изплачете очите. ХА! Всъщност става въпрос за изключително свежа и забавна история, а динамичния сюжет направо ще ви ускори пулса - аз лично в последните 100 страници направо се побърках от любопитство какво ще стане!

Слагам я в тази тема защото маскарада беше пълен - главния Майлс (бивш военен, преживял много тежки дни навремето) се подвизава като Нощния ястреб - нищо в стил Робин Худ, човека просто подкупва британците, които са блокирали американските води, за да може да осигури безопасен път за цялата си реколта от плантацията.

В същото време, докато Майлс си върши необезпокояван работата се появява Главната - Теди. Много готина героиня, страшно ми допадна, отбелязвам го защото си беше същински огън, пък аз обичам по-кротички Та тя беше принудена да шпионира, за да спаси брат си от плен и използва прикритие, предрешавайки се като Нощния ястреб - по-ниската му и не толкова мускулеста версия.

Но освен по бреговете гонейки се един друг, главните се срещнаха и на едно друго, по-цивилизовано място и им се наложи на бързо да се оженят. Префектния брак по неволя, даже и споразумение подписаха да няма консумация на брака...ама нали забранения плод е най-сладък, та 300 страници се гледаха като вълк-агне.

Много се притеснявах от момента, в който завесата ще се вдигне и героите ще разберат и за скритите си самоличности, очаквах сръдни, сълзи, драма, но авторката ме изненада приятно. Освен това цялата галамация, в която прецакаха гадняра, освободиха брата-затворник и главните въстановиха честта и доброто си име - е беше супер измислено.

Сега да спомена и за любимата ми част - брака по неволя - много ми хареса как беше описана промяната в героите, как постепенно се привързаха един към друг, докато се влюбиха лудо и как победиха демоните си. Да подчертая доста и допринесе сексуалното напрежение между тях, както казах доста им се искаше и на двамата, ама все нещо се явяваше пречка за да стигнат до края, но пък на финала си наваксаха стабилно. Точно тук е единствената ми лека, ама много лека забележка - вместо Теди да се види с брат си, който толкова отчаяно копнееше да спаси, тя се отдаде на разврат с мъжа си , но това да му е кусура на романа!

Страхотна е книгата, препоръчвам я горещо на всички нечели и я оценявам с огромна десятка!

Изцяло подкрепям горното мнение за Ястреба и гълъбицата, книгата си струва четенето, даже и препрочитането. Главната беше уникално мъжко-момиче, което наистина правеше главният на луд. Много ми хареса и образа на един герой, който все се съревноваваше с главният, а накрая му помогна и станаха приятели дано има книга и за него. Но най готиният образ си остава на слугата на главният, който изобщо не си мълчеше. оценка 10.

Не знам тук ли и е мястото на "Господарката на моретата" на Кендис Макарти. Главната в началото на книгата се беше маскирала като мъж, въпреки че не остана дълго маскирана. Книгата е много приятна и накрая даже ме просълзи. Бих и дала 10, но ще смъкна една единица заради това, че доста време историята тъпка на едно място и нямаше кой знае какво развитие. Най-малкото заради края си струва да се прочете. От мен 9

Прочетох на Колийн Шанън "Нежният звяр". Не лоша книжка, всъщност доста хубава. Главните бяха доста забавни на моменти, пък романтичните сцени между тях бяха ужасно мили и нежни. Имаше много любов и отмъщение, но истината е, че книжката мога да я прочета не повече от един път и не мога да я сложа в колекцията си най-любими книги. Не ме накара да се ядосвам на лошите в този роман, а чаках търпеливо и с много малка доза нетърпение да стигна последните тридесет страници. Според мен пререканията между главните в тази книга бяха прекалено малко, защото той след като отвлече Калиста тя веднага можеше да му се хвърли на врата. Нямаше го този остроумен и хаплив хумор, който много обичам в една книга, а имаше прекалено голяма доза нежност. Понякога предпочитам нещата даса жестоко, но хубаво описани, отколкото прекалено нежни и мили. Това може би ми дойде малко в повече. Не знам...

Книжката е доста хубава, но аз и давам осмица, тъй като за мен нещо липсваше.

Прочетох "Открадни сърцето ми" на Кристина Скай - оказа се голяма приятна изненада това книжле. Двамата главни се срещнаха в тъмната нощ - той маскиран, тя решена да запази наследството на брат си с цената на почти всичко. Той е наследник на богатства и титла, но стечение на обстоятелствата го превръща в роб и той се ожесточава към всичко и всички. Това го кара да стане разбойник, за да си отмъсти. През цялата книга двамата се забъркват в какви ли не каши - повечето пъти той я спасяваше от тях. Главният и се дърпаше с всичка сила, защото нямал сърце и да не я нарани, но не издържаше и ден без да я види или да хукне да я спасява. Тя решена да се разправя с заплахите на бандитите, които искат да я изгонат от земята и само с един слуга ,едно куче и малкият и брат, а и с намерението да оправя и неговите проблеми. Накрая се оказаха с общт враг, еднакво горди характери и безумното желание всеки да спасяват другия.

Оценка 10!!!!!!!!!!!!!!

Прочетох "Открадни сърцето ми" на Кристина Скай - оказа се голяма приятна изненада това книжле. Двамата главни се срещнаха в тъмната нощ - той маскиран, тя решена да запази наследството на брат си с цената на почти всичко. Той е наследник на богатства и титла, но стечение на обстоятелствата го превръща в роб и той се ожесточава към всичко и всички. Това го кара да стане разбойник, за да си отмъсти. През цялата книга двамата се забъркват в какви ли не каши - повечето пъти той я спасяваше от тях. Главният и се дърпаше с всичка сила, защото нямал сърце и да не я нарани, но не издържаше и ден без да я види или да хукне да я спасява. Тя решена да се разправя с заплахите на бандитите, които искат да я изгонат от земята и само с един слуга ,едно куче и малкият и брат, а и с намерението да оправя и неговите проблеми. Накрая се оказаха с общт враг, еднакво горди характери и безумното желание всеки да спасяват другия.

Оценка 10!!!!!!!!!!!!!!

Ооооо,дааааааа!!! "Открадни сърцето ми", "Индия" и разбира се "Перлата на любовта" от тази авторка са изключително въздействащи романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ужасяващо силно ги обичам

Ооооо,дааааааа!!! "Открадни сърцето ми", "Индия" и разбира се "Перлата на любовта" от тази авторка са изключително въздействащи романи http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ужасяващо силно ги обичам

Жалко че няма книга за Кон Маккиниън - голям купон щеше да е с неговото карате.

Без да искам съм улучила нещо, което сега масово се чете, а именно Съвършен герой на Саманта Джеймс. Мога да кажа, че книжката е много мила, нежна и сладурска. Най й подхождат определения като бонбонче и бижу . Героите са очарователни. Главният е от любимите ми типажи - леко самодоволен, невероятно интригуващ и забележително остроумен. Но главната така хубаво му изтри самодоволната усмивка от лицето като го простреля. Честно казано както в повечето романи, които съм чела очаквах, че щом взе пистолета само ще го сплаши, но тя дръпна спусъка...След, което произтичат два от най-смешните моменти за мен от романа:

Първата е, когато се свестява след прострелването му и дългото безсъзнание:

Дейн отново отвори очи и навлажни устни с езика си.

— Колко време бях в безсъзнание?

— От вчера сутринта.

Погледът му се отправи към прозорците, през които влизаше мека светлина.

— През целия ден? — Той поклати глава. — Не е възможно.

Джулиана се усмихна леко.

— Боя се, че стана точно така.

Дейн не каза нищо. Сега гледаше ръцете й. Смутена, тя ги прибра в скута и усети как лицето й пламна.

Той вдигна бавно едната тъмна вежда, но се отказа да направи някаква забележка. Джулиана му беше благодарна от цялото си сърце. Почувства се странно неспокойна, като си представи какво ще е да усети устните му върху своите… По дяволите! Какви бяха тези мисли? Защо този мъж я вълнуваше толкова силно? Какво имаше у него, та го правеше така привлекателен? Не беше в природата й да мисли по такъв начин за мъжете. Защо се бе почувствала привлечена тъкмо от този мъж? Много странно…

Мислите й внезапно бяха прекъснати, когато Дейн се надигна и отметна завивката.

— Какво правите, по дяволите?

— Как мислиш, какво ще направя? — отвърна в същия тон той.

Джулиана скочи, столчето се преобърна и се изтъркаля по дъските на пода, но тя не му обърна внимание.

— Няма да ставате — извика тя ядосано. — Разбрахте ли ме, сър?

— Скъпа Джулиана, за съжаление е невъзможно — отвърна той също така гневно. Макар че лицето му се разкриви от болка, стъпи с двата крака на пода. — Не мислиш ли, че при тези обстоятелства е смешно да ме наричаш сър? Казвам се Дейн.

— Както желаете. А сега ми кажете, какво, по дяволите искате да направите!

Мъжът промърмори неразбрано проклятие. Очите на Джулиана блеснаха опасно.

— Нямате причини да ругаете!

— О, скъпа, имам, но прощавай, не исках да оскверня нежните ти уши. Въпреки това не знам как другояче да се изразя… в тази ситуация. Мъжът има известни потребности… — Той се поколеба и изчака реакцията й.

— Потребности? — Джулиана остана с отворена уста. Сините очи угаснаха, гърбът й се скова. — Как изобщо можете да мислите за такива неща…

— О, не — прекъсна я развеселено той. — Не такива потребности. — Погледна я многозначително — или поне така се надяваше. — Ще бъдеш ли така добра да ме оставиш за известно време сам?

Джулиана се скова още повече.

— О! — прошепна изумено. — О! — Преглътна и лицето й пламна като огън. Мина покрай него и отиде до вратата. Искаше да му каже, че трябва да я повика, ако има нужда от помощ, но не посмя. Това би било недопустима интимност!

Остави му известно време, за да използва нощното гърне.

И вторият момент е малко след това:

Дейн вдигна завивката.

- Без сън няма да си от полза нито за себе си, нито за мен.

- Крайно неприлично е да спя в едно легло с вас.

- Ако благоволиш да си спомниш, вече сме го правили - изръмжа той.

- Крайно непочтено е от ваша страна да ми напомняте този позор.

За съжаление той беше прав, но тогава тя нямаше избор. Тогава беше затворница в тази хижа. Сега можеше да избира.

Наистина ли щеше да отстъпи? Това е лудост, каза си Джулиана. Та тя изобщо не го познаваше! Всичко, което знаеше за него, беше от лошо по-лошо.

Той стисна ръката й и я привлече към себе си.

- Заповядай - покани я учтиво. - Легни до мен, котенце.

Джулиана го изгледа с разширени от гняв очи.

- Ако не бяхте ранен, сега щяхте да получите плесница.

Дейн се засмя, но смехът му премина в стон, когато тя се пъхна под завивката до него. Дори мъртвец би забелязал красотата на тази жена.

- Ох, котенце! Ако не бях ранен, сега щях да си заслужа плесницата!

И сега като ги чета си се подхилквам като зелка . Умирах си от кеф всеки път, когато Дейн наричаше Джулиана "котенце" - не само, защото я дразнеше, ами това за мен е едно много мило и нежно обръщение. Но романът не е само забавен, той е и много трогателен. Или поне на мен така ми се стори, тъй като лесно се разчувствам и съм голяма ревла. Моментът, в който Себастиян, Джъстин и Джулиана получиха писмото от майка си, просто ме разтърси. Не знам дали е толкова трогателен, но аз сякаш почувствах болката и борбата на Джъстин - да прочете ли писмото от майка си или не . А после сцената с котенцата...

— Но какво ще правиш, по дяволите? Как ще прекарваш дните и нощите си?

Дейн се засмя тихо.

— Предстои ми най-вълнуващата работа на света.

— И каква е тя?

— Ще създам новите членове на семейство Гранвил, приятелю. - това също ми стана много любим момент.

Дано някой ден да имаме щастието да прочетем и на роден език и другите романи от тази поредица бижу - направо ще припадна от радост . Единствената оценка, която мога да дам на Съвършен герой е 10, но й е малко!

Редактирано 9 ноември 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)