"Не предавай любовта" - Страхотен роман, много силен и емоционален! Аз колкото и пъти да го прочета, няма да ми омръзне! Наистина когато се разделиха беше много тъжно.....мразя ги тези недоразумения, как я изкараха предателка....изобщо цялата книга е толкова добре написана,че просто се потапяш в събитията...някак се усещаше напрежението около избухването на войната!Оценката ми е 10!

Пете, Йори, вие двете в комплект ама и аз след вас. Отново любима книга! То ми се насъбраха околко новите теми. "Не предавай любовта" е още едно доказателство, че Хедър Греъм пише страхотно. Книга, наситена с много емоции и действие. А и нали обожавам романи, в които има и бебета, беше много сладурско, героите бяха с неизяснени отношения, но когато получи известие, че съпругата му е бременна Ерик се зарадва много и веднага тръгна към Париж при Аманда... ох, прииска ми се да е до мен книжката, да си я разлистя...

Голямо 10 и от мен!

Аз честно казано, преди да я почна, много й се чудих, защото в резюмето пишеш, че главната предава главния. Но после се убедих, че книгата е страхотна, затова за "Не предавай любовта" 10 и от мен

и аз отначало също не исках да я почвам по същата причина и не съжалявам,че я почнах,защото това е страхотна книга и заслужава само десятка!

Редактирано 18 ноември 200916 г. от margc (преглед на промените)

Аз сега се сетих за "Бунтарката" на Хедър. Много грамадна десятка, страхотна книга беше, а главните в нея са ми едни от най-любимите герои.

Давам оценка 10 за "Не предавай любовта" - книгата е страхотна, една от любимите ми.

10 за "Не предавай любовта" ...Невероятно разкошен роман,страхотни герои и трогателен сюжет!

Друга книга която също заслужава внимание е"Дяволско желание" на Лори Макбейн.Това е мой личен фаворит,да кажа няколко думи за нея.Главната героиня е Елизия.Тя има нещастието първо да загуби родителите си,после брат си и накрая имуществото си,заради дългове на техните и трябва да се премести при леля си,която таи стара омраза към родителите и.Тя има план да ожени Елизия за стар благородник,но когато нашта научава за плана успява да се измъкне от нея и рашава да замине за Лондон,за да си търси работа.Тя отсяда в една станоприемница където среща маркиз Александър.Двамата не си допадат още първият поглед.На другата сутрин двата се събуждат в прегръдките си и незнаят как е станало това,като Алекс си мисли,че тя е дошла при него я награбва,тогава врата се отваря и всичко става достояние на най-големия клюкар в Лондон.След като нащите размислят разбират,че им погоден номер от един гостуващите в станоприемницата,наречен Жокера,който иска да развали репутацията на нашия,която и без това е много черна.Тогава Алекс рещава,че му трябва съпруга и принуждава нашата да се омъжи за него.Те се женят и отиват в родовото му имение.Там тя среща бившия главен коняр на семейството и,който се работи за маркиза .Известно време не спят заедно,но един път през нощта Алекс намира Елизия в библотека и двата спят заедно,отначало Елизия се противопоставя,но после се предава.Появява се брат и,който,тя смята за мъртъв и който е под прикритие за да открие и залови човека в когото са откраднати секретни документи,които зависи бъдещето на Англия,преди да са попаднали в ръцете на Наполеон.След много недорузумения и забавни моменти,както и много емоциални моменти.Непременно трябва я прочетете.Изключителна книга поставям и стопроцентова10

Абсолютно 10!!! за "Дяволско желание" на Лори Макбейн Един от първите исторически любовни романи, които прочетох и ме превърнаха в заклет фен на жанра Съчетанието 3 в 1: поправил се женкар,смела до безрасъдство благородна дама и брак по неволя между тях, прави романа фантастичен.

Аз не я помня много добре, затова 8 за "Дяволско желание".

Дяволско желание - това е книга номер едно....толкова да ми харесва направооо......препрочитам я толкова често....много хубава много!!!!Елизия и Алекс са сред любимите ми двойки - спуках се от смях, когато Алекс щеше да пребие братът на Елизия, защото мислеше че й е любовник....милия в какво неловко положение изпадна...Просто мога да изпиша цяла страница със суперлативи за тази книга.....Само 10!!!!!!

Дяволско желание - това е книга номер едно....толкова да ми харесва направооо......препрочитам я толкова често....много хубава много!!!!Елизия и Алекс са сред любимите ми двойки - спуках се от смях, когато Алекс щеше да пребие братът на Елизия, защото мислеше че й е любовник....милия в какво неловко положение изпадна...Просто мога да изпиша цяла страница със суперлативи за тази книга.....Само 10!!!!!!

И на мен този момент ми е любим,горкият Алекс направо беше гръмнат след като разбра че и е брат

Мисля, че към тази тема мога да причисля "Лунна страст" на Мари Ферарела. Тази книга ми е една от любимите и повече не мога да се сдържам и да не споделя по-обширно мнение за нея.

Книжката има много ударно начало, действието се развива в Америка, веднага след освободителната война на колониите - главната Рейчъл по нощите чака брат си Райли и се притеснява за него, а той в това време се почерпва в кръчмата. И когато вече е стабилно пиян на помощ му се притича Син Джин (по-кофти превод на името не са могли да измислят) и го завежда у дома. Да уточня две неща - Рейчъл и Райли са ирландци, напуснали дома си, заради гнета на англичаните и съответно мразят, ама яко мразят всичко живо от Кралството (особено Рейчъл), пък главния Син Джин си е чистокръвен английски граф И представете си прибира се мрътво пияния Райли, подкрепян от омразния англичанин и Рейчъл напълно нормално реагира - директно хваща пушката. Много щурава героиня, направо беше като буре с барут, от най-малкото нещо се взривяваше. Да, ама точно в тази ситуация главния й показа, че не всички мъже са такива смотани, каквито тя ги знае й я нацелува едно хубаво

И така се запознаха главните, като Син Джин си я хареса адски много, а Рейчъл направо го намрази и постоянно му се заяждаше и се опитваше да му натрие носа, уви не й се получаваше!

Рейчъл и Райли правеха вестник, единствения в града и един ден, докато Райли отсъстваше дойде един мазен, гнусен, гаден тип и й налетя на Рейчъл, заради нещата който се пишеха във вестника, а и защото си я беше харесал. И тука, като се появи Син Джин, като го размета по пода, бой, бой (аз нали съм си кръвожадна - обичам такива сцени), демек спаси изпадналата в беда девица.

И от този момент Рейчъл почна лека по лека да омеква, пък и главния си я ухажваше стабилно, да не е от желязо та да му устои.

След още малко време в града се появи Бенджамин Франклин (не съм 100% сигурна за името), тази действителна личност присъства в почти всички романи свързани с освобождението на колониите. Та той се оказа много близък приятел на Рейчъл и Райли и предложи на Рейчъл да го придружи в пътуване до Франция, където щеше да се подпише мирния договор между Англия и Америка, един вид тя да отрази събитието. Рейчъл естествено се нави, обаче й трябваше придружител - кой друг ако не Син Джин и заминаха тримата с корабче за Франция, като Рейчъл и Син Джин споделяха една каюта, един креват и ги делеше много "стабилен" параван, който първите няколко вечери удържа на страстта между двамата, ама само първите вечери...

Пристигнаха във Франция, главните влюбени, едни сладкиии, ходиха по заседания и всякакви политически щуротии...Обаче им се отвори една - две седмици почивка и решиха да скокнат до Англия, в графството на главния. Той беше втори син, но брат му беше много болен, направо на смъртно легло - а жена му Виктория (уф голяма гаднярка) си харесваше главния и се опита да му се намърда в леглото, ама не й се получи естествено, защото Син Джин излезе много стабилен!

И тука вече стана завръзката, Виктория направи една мръсотия, няма да я разказвам за нечелите, но главния успя да спаси Рейчъл, накрая имаше женски бой и естествено Рейчъл размаза Виктория

И за финал - много сладко предложение за брак от страна на Син Джин.

Книгата е страхотна, една от най-свежите, забавни и динамични истории която съм чела. Главните герой нямат равни, а отношенията между тях са описани по неповторим начин. Само да отбележа за по сълзливо настроените също има по нещо, и Рейчъл и Син Джин са преживели по нещо тежко в миналото си, което им тежи и ще ви накара да подсмърчате.

Не знам още какви супер лативи да изредя, може би да кажа, че е в личния ми Топ 5 за най-любима книга, и мога само горещо да я препоръчвам.

Оценката ми е естествено 10, без забележка съм!

Редактирано 8 май 201016 г. от hol_back_girl (преглед на промените)

На мен също "Лунна страст" е една любимите книги и със удоволствие си я препочитам от време на време.Пете,коментарът изчерпателен както винаги.В момента се сещам за сцената със женския бой,наистина страхотна сцена.Препоръчвам я на всички,които не са я чели.Няма да съжалявят.Поставям и оценка 10.

"Лунна страст" адски много ми хареса,смяла съм се от сърце,изключително свежа книжка от началото до самия край.Пете,коменатарът ти е чудесен,пълен и изчерпателен,само една незначителна забележка - онази гаднярка се казва Ванеса,не Виктория,но нищо чудно,че си й забравила името,тя не заслужава да се споменава даже.Главните са страхотни сладури,той толкова чаровен и мъжествен,тя пък огнена - от косата до характера,пожар жена,главният се видя в чудо с нея Като цяло книжката е пълна с много хумор,ама наистина много,емоции,романтика,драма,динамика,определено те оставя без дъх.Повечето от героите ми бяха супер симпатични,онзи пират...тоест приватизатор през цялото време си мислих,че накрая ще излезе някакъв брат на главния,но уви подвела съм се...голямо шоу падна с него.Приятелите на Син-Джин бяха адски готини,полската графиня и мъжът й и всички останали.Много ме радваше как Рейчъл и Син-Джин все се дебнеха,тя колко го искаше,ама се дърпаше все едно е чумав,той пък си се беше примирил,че няма начин,трябва да я има. Като за финал ще цитирам за всеки от тях по едно изречение,което ги определя най-точно според мен:

За Рейчъл <<Как нещо толкова малко и деликатно можеше да вдига такава ужасна врява!>>

За Син-Джин <<Милият,какъв негодник е само!>>

От мен 10!

П.П:Тихчо,благодаря ти много за чудесния подарък!

Редактирано 17 май 201016 г. от The Duchess (преглед на промените)

"Лунна страст" адски много ми хареса,смяла съм се от сърце,изключително свежа книжка от началото до самия край.Пете,коменатарът ти е чудесен,пълен и изчерпателен,само една незначителна забележка - онази гаднярка се казва Ванеса,не Виктория,но нищо чудно,че си й забравила името,тя не заслужава да се споменава даже.Главните са страхотни сладури,той толкова чаровен и мъжествен,тя пък огнена - от косата до характера,пожар жена,главният се видя в чудо с нея Като цяло книжката е пълна с много хумор,ама наистина много,емоции,романтика,драма,динамика,определено те оставя без дъх.Повечето от героите ми бяха супер симпатични,онзи пират...тоест приватизатор през цялото време си мислих,че накрая ще излезе някакъв брат на главния,но уви подвела съм се...голямо шоу падна с него.Приятелите на Син-Джин бяха адски готини,полската графиня и мъжът й и всички останали.Много ме радваше как Рейчъл и Син-Джин все се дебнеха,тя колко го искаше,ама се дърпаше все едно е чумав,той пък си се беше примирил,че няма начин,трябва да я има. Като за финал ще цитирам за всеки от тях по едно изречение,което ги определя най-точно според мен:

За Рейчъл <<Как нещо толкова малко и деликатно можеше да вдига такава ужасна врява!>>

За Син-Джин <<Милият,какъв негодник е само!>>

От мен 10!

П.П:Тихчо,благодаря ти много за чудесния подарък!

За теб винаги, мила! Щеше да е грехота, ако не ти я бях взела.

И дойде ред на коментара ми за Не предавай любовта, която прочетох по препоръка на Петето. Ами да ви кажа изобщо, ама изобщо не ми хареса...

Майтапя сеее Книгата е страхотна!!! Пете, сега не мога да те почерпя по друг начин, за това заповядай

(каза, че пиеш всичко освен мастика )

Благодаря ти, мила! Книгата е толкова зареждаща, просто нямам думи да опиша за каква любов става въпрос. Въпреки недоразуменията, въпреки войната и противоборствата, любовта между главните избуя с такава сила, просто с устрема на ураган. Толкова много ми хареса как Ерик боготвореше съпругата си, как от първият момент, в който я видя се влюби безумно в нея и направи всичко възможно да я защитава, да й прощава. А Аманда е толкова вярно, обичливо и жертвоготовно създание (първоначално малко ме ядоаваше), но после лошите чувства бяха забравени. Тя беше готова на всичко в името на любимите хора. Много, много ми хареса, много трогателна книга и на места наистина си поплаках. Пете, благодаря ти

Оценката ми е 10*10

И дойде ред на коментара ми за Не предавай любовта, която прочетох по препоръка на Петето. Ами да ви кажа изобщо, ама изобщо не ми хареса...

Майтапя сеее Книгата е страхотна!!! Пете, сега не мога да те почерпя по друг начин, за това заповядай

(каза, че пиеш всичко освен мастика )

Благодаря ти, мила! Книгата е толкова зареждаща, просто нямам думи да опиша за каква любов става въпрос. Въпреки недоразуменията, въпреки войната и противоборствата, любовта между главните избуя с такава сила, просто с устрема на ураган. Толкова много ми хареса как Ерик боготвореше съпругата си, как от първият момент, в който я видя се влюби безумно в нея и направи всичко възможно да я защитава, да й прощава. А Аманда е толкова вярно, обичливо и жертвоготовно създание (първоначално малко ме ядоаваше), но после лошите чувства бяха забравени. Тя беше готова на всичко в името на любимите хора. Много, много ми хареса, много трогателна книга и на места наистина си поплаках. Пете, благодаря ти

Оценката ми е 10*10

Ох, мила първото ти изречение ми докара сърдечен пристъп...друг път не си прави шеги с такива сериозни работи

Много се радвам, че ти е харесала, книжлето наистина заслужава максималната ти оценка

Колкото до почерпката, благодаря много, да ти бях казала, нямаше така хубаво да ме уцелиш

Ох, мила първото ти изречение ми докара сърдечен пристъп...друг път не си прави шеги с такива сериозни работи

Много се радвам, че ти е харесала, книжлето наистина заслужава максималната ти оценка

Колкото до почерпката, благодаря много, да ти бях казала, нямаше така хубаво да ме уцелиш

Пете, извинявай просто не можах да се въздържа А за почерпката радвам се, че ти е харесала.

Редактирано 7 юли 201015 г. от BlackRose (преглед на промените)

Брех,то голЕм купон било тука днеска Не виждам защо въобще се занимавате,мили дами. Изглежда земеделецът е имал нужда да сподели личната си драма.Изслушахме го,посъветвахме го и сега е време да го изпратим по живо,по здраво там,от където е дошъл.

Бихте ли ми препоръчали нещо на такава тематика,но по възможност да не е за Америка.

Редактирано 7 юли 201015 г. от The Duchess (преглед на промените)

Брех,то голЕм купон било тука днеска Не виждам защо въобще се занимавате,мили дами. Изглежда земеделецът е имал нужда да сподели личната си драма.Изслушахме го,посъветвахме го и сега е време да го изпратим по живо,по здраво там,от където е дошъл.

Бихте ли ми препоръчали нещо на такава тематика,но по възможност да не е за Америка.

Ми то май няма.Или Севера-Юга или Наполеонови войни.Е,можеш да метнеш всичко що е шотландско,там войни дал бог.

Извинявам се за късната намеса. Ама, момичета, имате ми скайпа, свирнете, като има такива "умници".

P.S.В случая треснах всички коментари.. Вярно е, че сте отговаряли адекватно, но де факто целия "разговор" си беше пълен спам.

Редактирано 7 юли 201015 г. от Xesi (преглед на промените)