Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

Бисерите на истината, заровени и скрити в калта на догмата.

В тази тема ще публикувам апокрифна литература, която ми е направила силно впечатление.

Можете свободно да я коментирате. Тук, в тази тема, ще цари пълната свобода на Словото.

Започвам с Евангелието от Тома, по-известно сред литературните среди като Детство Исусово.

Приятно четене:

Детство Исусово

1. Аз, братя, Тома израилтянинът, известих на всички от народа [1] да знаете как нашият господ направи голямо чудо по време на детството си. [2]

2. Исус Христос се роди в страната, която се нарича Витлеем, в града Назарет. Когато беше на 5 години, играеше като дете с еврейските момчета. Там течеше една речица. Исус събра чисти клонки и макар млад, стори следното: взе кал и направи 12 птичета. Когато Исус направи птичките, беше събота и имаше много еврейски деца, които играеха с него. Един от юдеите, като видя какво върши Исус в събота, отиде да извести на баща му Йосиф, казвайки това: “Твоето момче играе край речицата. То взе кал и направи 12 малки птичета — и така оскверни съботата.” Исус плесна с ръце и рече на птиците: “Литнете, възпейте и помнете мене живия.” Птичетата веднага литнаха и като летяха, пееха. И видяха хората, ужасиха се и отидоха да съобщат на другите за видените чудеса, които направи Исус.

3. В това време синът на книжника Ананий беше там с баща му Йосиф. Той взе върбова пръчка и развали вирчето, което Исус беше направил; и водата изтече. Когато Исус видя вирчето развалено, не му стана добре. И му рече: “Нечестиви и неразумни содомянино, [3] какво ти пречи моето вирче и моята речица? Още сега да изсъхнеш като дърво и да не даваш нито плод, нито листа!” И в същия момент детето изсъхна. Като побягна, Исус си отиде в къщи, а родителите на отслабналия дойдоха, оплакаха младостта му и говореха на Йосифа: “Такова ли дете имаш!”

4. Когато друг път Исус вървеше, друго момче тичаше след него и скочи на рамото му. Исус се разгневи и му рече: “По своя път да не достигнеш до дома си!” Момчето веднага падна. Родителите му горко заплакаха и рекоха: “Откъде се взе това момче, готово да направи всичко?” Те срещнаха родителите на Исус и рекоха на Йосиф: “Ти, който имаш такова момче, не бива да живееш с нас в този град. Ако ли искаш да живееш с нас, учи го да благославя, а не да кълне нашите деца.”

5. Като повика Исус, Йосиф му каза: “Защо кълнеш така чуждите деца да страдат много и да ни мразят? Ще ни изгонят от този град.” Исус рече на баща си: “Аз зная, че това не са мои думи, но ще премълча заради тебе, татко, а те нека получат според делата си.” И гледащите веднага ослепяха и много се уплашиха. След това не смееха да го гневят, защото каквото и да кажеше, зло или добро, сбъдваше се. А Йосиф, като видя какво прави Исус, разгневи се, хвана го за ухото и го опъна. Момчето Исус възнегодува и му рече: “Достатъчно ти е да ме търсиш, побой-нико,д наистина ли знаеш, че съм твой? Ти не ме оскърбявай, защото аз съм твой и при тебе ще дойда.”

6. Тук стоеше един учител на име Закхей, слушаше какво казва Исус на баща си и много се чудеше, че момчето говори такива думи. Като дойде бързо, рече на Йосиф: “Имат мъдро дете. Доведи го и дай да го науча на книга и мъдрост, да слуша старците, да обича другарите си, да поменува дедите си и да почита родителите си, за да бъде и той почитан и обичан от своите деца.” Йосиф се ядоса и рече на учителя: “Та кой може да го научи?” А Исус рече: “Какво ми говорите, аз ви зная кои сте и кога сте се родили. Истина ти казвам, учителю, че когато ти се раждаше, аз съществувах тук и те знаех, преди да се родиш. Ако ти, учителю, искаш да бъдеш съвършен, послушай ме и аз ще те науча на премъдрост, която не знае никой освен мене и оня, който ме изпрати при вас да те науча. Защото аз съм ти учител, а ти ще се наречеш мой ученик, понеже аз зная колко години си живял и колко още ще живееш. И когато видиш моя кръст, ще повярваш, че реченото от моя баща е истина. И ще повярваш, че аз съм господар на всичко, а вие сте чужди.” Присъствуващите тук деца слушаха, чудеха се и високо извикаха, казвайки: “О, ново и преславно чудо! Това момче няма още пет години, а говори такива думи, Никога не сме чували да говори така нито архиерей, нито законоучител, нито книжник, [5] нито фарисей, нито пък друг някой, както това дете. [6] А Исус рече: “Вие се чудите и пак не вярвате в истината. Аз зная кога са се родили вашите бащи. И тържествено ви казвам, че наистина зная и тоя, който ме изпрати при вас, преди още да е създаден светът.” А юдеите, като чуха какво говори, уплашиха се и не можеха да възразят. Детето Исус дойде, скачаше, играеше и ги укоряваше, казвайки: “Виждам, че имате малко ум и не разбирате как се прояви у мене славата.” А учителят рече на баща му Йосиф: “Доведи това момче в училището. Аз ще го науча на книга.” Йосиф улови Исус за ръка и го даде на учителя. Учителят го заведе в училището и като му написа алфа, вита, повтаряше му много пъти написаното. Момчето мълчеше и дълго време не го слушаше. А след това учителят се разгневи и го удари по главата. Исус рече: “Не постъпи добре. Аз искам да ти кажа повече неща, отколкото ти ми казваш, и не искам да се уча при тебе. Аз зная книги, чрез които ще те науча, защото те са в мене — звънящи като мед и звучащи като кимвал. А вие нямаме нито глас, нито мъдрост, нито пък силата на душата и разума. И като помълча, Исус изговори всички букви от алфа до вита с голямо старание. След това погледна учителя Закхей и рече му: “Лицемерецо, ти не знаеш алфа, а учиш вита. Най-напред трябва да знаеш алфа, за да ти повярвам на вита.” И започна да обяснява природата на първата буква пред всички слушащи го, казвайки на Закхея: “Слушай, учителю, и разбери уредбата на първата буква. Тя има две прави черти и една в средата, както ги виждаш събрани в остри върхове, извисени, ликуващи, с три ъгли, еднакви на вид. Алфа има правило.” Като чу тия думи от детето за устройството на първата буква, учителят се чудеше на тоя отговор и на знанията му: “О, горко ми! Обезумях, окаяният аз, и се посрамих, брате Йосифе. Вземи детето и по-скоро го отведи, защото не мога да търпя да го ръководят боговете, нито погледа му, нито добрите му думи. Детето не е от земен произход. Дали наистина това не е сам бог или ангел! Коя утроба го износи или коя майка го откърми? Аз не зная. О, горко ми, другари мои! Забравих се и изгубих ума си. Измамих се, окаяният! Поисках да имам ученик, а си намерих учител. Посрами ме едно дете! Посрамих старините си. Озлобен ще умра. Повече не мога да гледам момчето, нито лицето му, защото бях победен от едно малко дете. Не зная какво да кажа или да изповядам. Не мога да свържа началото с края. Вземи детето, Йосифе, и го заведи в къщи.” А детето Исус силно се изсмя на юдеите, които бяха при Закхей, и рече: “Вие няма да ми донесете плод. Слепите ще прогледнат, глухите ще чуят и неразумните по сърце ще разберат, че аз съм дошъл от небето да ви избавя и да ви призова към висините, както заповяда оня, който ме изпрати при вас.” И когато детето замълча, всички паднаха, понеже бяха прокълнати. И никой не смееше да го гневи, за да не ги прокълне и да направи всички злощастни.

7. Няколко дни по-късно Исус играеше по зида на кулата. [7] През прозореца проникна слънчев лъч. Исус скочи и седна на лъча. Друго дете видя и поиска и то да седне с Исус на лъча, но падна от кулата и умря. И като видяха останалите момчета, които бяха с него, затекоха се да обадят на родителите му, че детето им е паднало от кулата. Родителите на умрялото дойдоха и казаха на Исус: “Ти си съборил нашето дете.” Исус отговори: “Не съм го блъснал аз, но то само поиска да скочи и да седне на лъча и падна.” Но родителите взеха Исус и го заведоха в съдилището. Те крещяха пред съдията срещу Исус, казвайки: “Този уби нашето дете и е виновен за кръвта му.” А съдията попита Исус: “Ти ли уби детето?” Исус отговори: “Питайте самия него.” А те рекоха: “Как ще питаме разкъсано тяло и счупени кости?” Тогава Исус го улови за ръка и рече: “Еноний [8], така беше името му, стани и кажи кой те блъсна.”. Детето веднага скочи пред всички и рече: “Не ме събори Исус, аз сам паднах.” Като видяха това всички, които бяха в съдилището, чудеха се. А родителите на детето прославиха бога, извършил чудо, и се поклониха на Исус.

8. Друг път пък един юноша цепеше дърва у съседите си. Удари със секирата, пресече десния си крак и умираше от болки. Вестта се разнесе и се стекоха много хора. Детето Исус тичешком дойде и едва се промъкна между народа. Улови пострадалия за болния крак и веднага кракът оздравя. Исус рече: “Момко, стани да цепиш дърва и си спомняй за мене, Исуса!” Всички се поклониха и рекоха: “Наистина, бог живее в него!”

9. Като навърши 6 години, майка му го прати да налее вода и да я донесе в къщи. А Исус изпусна съда и го счупи. Тогава простря дрехата, с която бе облечен, напълни я с вода и я занесе в къщи на майка си. А майката, като видя мъдростта и чудото, което Исус направи, целуна го.

10. По време на жетва момчето Исус излезе с баща си да сее пшеница на нивата. Когато баща му Йосиф сееше, Исус му поиска един спуд [9] и го пося, ожъна и овърша. И направи 100 големи спуда, повика бедните на хармана и им раздаде много пшеница. И сам взе от посева и му останаха 20 спуда. [10]

11. По това време Исус беше на 8 години. Баща му дялаше един чукан за врата на някой си богаташ на име Тектон [11], но не беше по мярката, защото едното дърво беше късо. И Йосиф много се наскърби. А Исус рече на баща си: “Не скърби за това, а постави там двете дървета равно.” Йосиф направи така, както му заръча Исус. И като потегли късото.дърво, [Исус] го изравни с другото. “Направи [сега], каквото искаш.” — каза той. Тогава Йосиф взе детето, целуна го и рече: “Боже, блажен съм, че имам такова дете, което ми даде бог.”

12. Йосиф, като гледаше старанието, възрастта и мъдростта на детето, пак си помисли как ще да бъде да не умее книга. Заведе го [в училището] и го даде на друг учител. Учителят рече: “На кои книги да го науча?” А Йосиф му отговори: “Изпърво на елинските, а след това на еврейските.” Учителят познаваше това дете и се боеше от нрава му. Той написа алфа и вита и му рече: “Кажи алфа!” Исус каза “алфа”. Кажи вита!” — рече учителят, но Исус известно време не отговори. После му каза: “Ако си добър учител и знаеш добре книгите, обясни ми значението на буквата “алфа”, а аз ще ти отговоря за вита. Учителят се разсърди и го удари по главата. Детето Исус го прокле и той падна по лице изнемогнал. Детето Исус отиде у дома си. Баща му Йосиф много се наскърби и нареди на майка му: “Не го пускай из къщи, за да не страдат тези, които го гневят!”

13. На следната година друг учител, приятел на Йосиф, рече: “Доведи го при мен, за да го укротя и да го науча на мъдрост.” Йосиф отговори: “Ако можеш да го укротиш, вземи го и го учи.” Детето стана и отиде в училището, намери на полицата книги и ги разтвори, но не четеше онова, що бе писано в тях. Отвори устата си и говореше, с дух свети ги учеше на закон. Онези, които бяха там, го слушаха и се молеха да им говори повече. Много народ се беше събрал при Исуса и се чудеше на неговата красота, на учението му и на правилността на словата му — как говореше едно дете такива неща. Баща му като чу, уплаши се, изтича в училището и разбра. Учителят рече: “Йосифе, да знаеш, брате Йосифе, предаде ми ученик, а аз намерих учител. Защото той е изпълнен с премъдрост и благодат, дивно нещо има в него. Вземи го, брате, и го заведи у дома си!” Исус като чу това, което учителят каза на баща му, веднага се засмя и рече: “Понеже право каза, заради тебе и онзи човек [прокълнатия учител] ще се спаси.” И учителят се излекува.

14. Малко дни след това, когато Исус минаваше край строящ се идолопоклонски храм, падна една керемида и го удари. Исус рече: “Събори се, зло създание!” В този час то се събори до основи. И пак рече Исус: “Да се съзида добро здание, не за демонско жилище.” И веднага се създаде много изкусно. [12]

15. Друг път Исус се разхождаше между евреите и запита: “Къде са ви децата?” Те отговориха: “Играят в свинската кочина” — бяха се затворили в кочината. Исус пристъпи към кочината и каза: “Какво има тук?” Те [децата] отговориха: “Свине.” А Исус рече: “Нека станат свине!” И станаха свине. [13]

16. Друг път Исус отиде при един лекар и започна да се учи да лекува. Там идваше сляп човек с едно око и то повредено. Веднаж слепият човек, като дойде, не намери лекаря, тъй като беше излязъл някъде далече. Завари обаче Исус, който му рече: “Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за невиждащото не се грижиш.” Като чу тези думи, човекът се зачуди и каза: “Какво да направя?” Исус му отговори: “Искаш ли да те излекувам?” Той му рече: “Искам.” Тогава Исус се докосна до неговите очи и сляпото око прогледна, а болното оздравя.

Човекът донесе на лекаря хляб, вино и други дарове. Лекарят видя, че той има две очи, и не го позна. Чудеше се за кого ли бяха донесени даровете. Запита го: “Кой си ти, който ми носиш тези неща, не те познавам”. Човекът му каза: “Не ме ли познаваш, имах едно око и се лекувах при тебе.” Лекарят се зачуди и запита: “Как оздравя, защото и двете бяха повредени, и с двете не виждаше.” Той му съобщи истината: “Твоят добър ученик излекува очите ми.” Лекарят запита: “Как стана, как те излекува?” Той му разказа: “Търсех тебе и не те намерих, но сварих тук твоя добър ученик. И като ме погледна, рече ми: “Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за сляпото нехаеш.” Аз слушах и рекох: “Та какво мога да сторя?” А той: “Ако искаш, ще те излекувам.” Аз казах: “Искам.” И докосна се до очите ми, и затвореното ми отвори, а болното излекува”. Лекарят възревнува в ума си, изпрати излекувания човек, после повика Йосифа, наречения Исусов баща, и му каза: “Вземи своя син и го отведи, тъй като знае цялото лекарско изкуство.” Йосиф взе детето си и го заведе у дома си.

17. Йосиф изпрати сина си Яков да свърже храсти и ги донесе в къщи. Детето Исус също отиде с него. И ето, люта змия клъцна Якова по ръката. Ръката се вцепени и не можеше да се прегъва. Исус дойде, духна върху ухапаното място и тогава ръката му се отпусна, а змията умря.

18. Случи се, че умря друго дете у съседите и майка му плачеше. Исус, като чу, че плачът бе силен, завтече се веднага и видя детето мъртво да лежи върху скута на майка си. Исус докосна гърдите му и рече: “На теб говоря, детенце, не умирай, но жив да си у своята майка!” И веднага детето се надигна към него. Исус рече на жената: “Вземи детето си!”, а на него каза: “Помни мене, Исуса!” Хората, като видяха, удивиха се и рекоха: “Наистина в това дете виждаме да живее или бог, или ангел, защото всяко негово слово се превръща в дело.”

19. Когато Исус беше [на 12 години] [14] според обичая на празника Пасха отиде с другари да приеме пасха. Йосиф и Мария се завърнаха в къщи, а момчето Исус остана в Йерусалим. Неговите родители не разумяваха какво прави, мислеха, че е с дружината. Като измина деня, [15] отидоха да го търсят сред другарите, но настъпи утрото и те не го намериха. Върнаха се в Йерусалим и скърбящи го търсеха. След три дена го намериха в църквата да седи сред учителите, които слушаха закона, който четеше, питаха за него и искаха да го разберат. И всички слушатели внимаваха. Всички се чудеха как това дете обяснява на старейши-ните и учителите, като им тълкува главите на закона и пророческите притчи. [16] Майка му Мария дойде и му каза: “Защо ни стори така, чедо?” Исус отговори: “Че защо ме търсите, не знаете ли, че съм в тези неща, които са на моя отец; в тях подобава да бъда с книжниците.” Фарисеите запитаха майка му: “Марийо, ти ли си майка на това дете?” Мария отговори: “Аз съм.” Рекоха: “Блажена си между жените и блажен е плодът на утробата ти! Такава голяма мъдрост никога не сме виждали, нито чували.”

източник

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Здравей Луци,

За пръв път срещам в Нета почитател на Апокрифите!

Бих искал да напиша няколко думи за един от най - известните Апокрифи - Евангелие от Юда!

Не съм проверявал дали в нета има информация, но аз го имам на книжка и съм го чел.

Юда е показан в него като любим ученик на Христос и му е възложеная най-тежката мисия - да предаде Учителя си.

Такава е волята на Христос, който единствено по този начин би могъл да стигне до върховната си саможертва.

Да видим нещо интересно:

"... Но ти ще превъзхождаш всички тях.

Защото ти ще пренесеш в жертва човека,който ме е обвил в дреха.

Твоят рог вече прозвуча

И гневът ти е вече запален,

Звездата ти е заблестяла ярко

...

И тогава образът и подобито на великото поколение на Адам

ще бъде издигнат в небето, защото това поколение,

което идва от вечните царства, съществува още преди небето, земята и ангелите.

Ето, казах ти всичко.Вдигни очи и виж облака и светлината в него,

и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда.

Юда взигна очи и видя светлозарния облак, и всъпи в него.

А тези, които стояха на земята, чуха гласа от облака, които каза ...

велико поколение..."

Първият абзац е лесен за тълкуване.

Но вторият /червеното/ ... е трудно ... да се изрече на глас ...

Редактирано от Logoc (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Здравей Луци,

За пръв път срещам в Нета почитател на Апокрифите!

Бих искал да напиша няколко думи за един от най - известните Апокрифи - Евангелие от Юда!

Не съм проверявал дали в нета има информация, но аз го имам на книжка и съм го чел.

Юда е показан в него като любим ученик на Христос и му е възложеная най-тежката мисия - да предаде Учителя си.

Такава е волята на Христос, който единствено по този начин би могъл да стигне до върховната си саможертва.

Да видим нещо интересно:

"... Но ти ще превъзхождаш всички тях.

Защото ти ще пренесеш в жертва човека,който ме е обвил в дреха.

Твоят рог вече прозвуча

И гневът ти е вече запален,

Звездата ти е заблестяла ярко

...

И тогава образът и подобито на великото поколение на Адам

ще бъде издигнат в небето, защото това поколение,

което идва от вечните царства, съществува още преди небето, земята и ангелите.

Ето, казах ти всичко.Вдигни очи и виж облака и светлината в него,

и звездите, които го обграждат. Пътеводната звезда е твоята звезда.

Юда взигна очи и видя светлозарния облак, и всъпи в него.

А тези, които стояха на земята, чуха гласа от облака, които каза ...

велико поколение..."

Първият абзац е лесен за тълкуване.

Но вторият /червеното/ ... е трудно ... да се изрече на глас ...

А защо, мислиш, че се ровя в Хиперборея и при нефилимите...

Поколението на Адам е Небесният човек, не - бесен, без бяс, без злото още да е проникнало в него, който е сътворен по образ и подобие на Бога - тоест Божиите Синове, Адам олицетворява това първо и невинно поколение, какъвто е и Исус.

В Старият Завет - в Генезис, има два пасажа, които говорят за две различни сътворения на човека - първото е от Бога и човекът там е направен по негов образ и подобие и му е дадено безлимитно господство над всички треви и дървета и земни твари. Второто сътворение е от някой друг, който прави човека от пръст и го ограничава - поставя му граници на обител и забранени дървета в тях...

Тези две сътворения са коренно различни едно от друго.

Ето ги:

1. Битие - глава 1:

26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна;

30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.

31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро - ден шести.

2. Битие - глава 2:

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.

9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.

21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.

22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).

Две различни по своята същност сътворения - в първото бог създава най-напред земята, светилата, небето, след това водите разделени, след това дървета, земни твари, птици и риби и най-накрая човека - мъж и жена едновремнно и по негов образ и подобие. Във второто сътворение четем, че най-напред прави човека и то от пръст, после растенията и животните и накрая жената. Между другото, само за вметка - Ева на арамейски е змия, а на иврит - жена...

:-)

А думата, която се превежда като кост, означава също и половина на иврит. Така че второто сътворение загатва за една друга половина на човека, за разлика от първото, при което той е цял - мъж и жена...

Дори в канонизираните еврейски текстове в Библията истината за човека отново си намира брод и излиза наяве.

Апокрифите - винаги дълбоко са ме вълнували - така, както ме вълнува невидомото за повечето човешки очи отвъд видимото, така както ме вълнува неказаното, така както с цялата своя сила вълнува истината.

В евангелието от Юда (чела съм го многократно и задълбочено) се казват много скрити от ортодокса неудобни истини, там четем, че има поколение първо - на Адам от първото сътворение - онова, което е образ и подобие, а не пръст, онова, което идва от поселенията на Вечността, наречен в това евангелие Барбело:

Юда му [каза], „Аз знам кой си ти и от къде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство на Barbelo. И аз не съм достоен да произнеса името на онзи, който те е изпратил”

Къде е Барбело?

Искаш ли да коментираме и това:

Знаейки, че Юда говори за нещо възвишено, Исус му каза:

Ела на страни и аз ще ти разкажа за мистерията на царството. За тебе е възможно да го достигнеш, но ти ще се мъчиш много. [36] И един друг ще те замести, за да могат дванандесетте [ученици] отново да бъдат в пълнота със своя бог.”

пълният текст - тук

Редактирано от Lucia_free (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...

Апокрифът на Йоан

Аз съм неопетненият и неоскверненият. Днес дойдох да те просветя какво е, какво е било и какво трябва да стане, за да можеш да узнаеш неща, които не са открити и неща, които са открити, и да те науча за съвършения Човек. А сега повдигни лицето си, ела и слушай, за да узнаеш нещата, за които ще кажа днес, и да можеш да ги предадеш на другарите си по дух, на онези, които са от рода на недвижимия, съвършения Човек.

И аз го помолих:

„Кажи, та да мога да разбера това“.

Той каза:

„Единното (гр.???) - това е единовластие, над което няма нищо. Това е истинският Бог и Баща на всичко, дух незрим, който е над всичко, който е нерушим, който е в чистата светлина – онзи, когото никаква светлина на окото не може да види.

Той е Дух незрим. Не подобава да се мисли за него както за боговете или за нещо подобно. Защото той е повече от бог, нали няма никой по-високо от него, няма никой, който би бил господар над него .Той не е подчинен на когото и да било, защото всичко съществува само в него Той... защото той не се нуждае от каквото и да било, та той е напълно съвършен.

На него не му липсва нищо, няма нищо, с което би могъл да бъде попълнен. През цялото време той е напълно съвършен в светлината. Той е безграничен, защото няма никой пред него, за да го ограничи. Той е непостижим, защото няма никой пред него, който да може да го постигне. Той е неизмерим, защото не е имало никой пред него, за да го измери. Той е невидим, защото никой не го вижда. Той е вечен, той съществува вечно. Той е неизразим, защото никой не може да го обхване, за да го изрази. Той е неназовим, защото няма никой пред него, за да го назове. Това е светлина неизмерима, чиста, свята, ясна. Той, неизразимият, е съвършен в нерушимостта си. Не в съвършенството, не в блаженството, не в божествеността, а много по-избрано. Той не е телесен, не е нетелесен. Той не е голям, не е малък. Не е възможно да се каже какво е количеството му... защото никой не може да го разбере. Той не е от онези, които съществуват, а е много по-избран. Не така, както ако беше по-избран в сравнение с другите, а че не е причастен нито към еон, нито към времето. Защото това, което е причастно към еон, е било създадено в началото. Той не е бил затворен във времето. Той не е получил...защото...защото няма никой пред него, та той да получи нещо от него. Защото той съзерцава себе си отново в своята чиста светлина.

Та той е величие. Неизмеримо величие. Той е Еон, даващ еон. Живот, даващ живот. Блаженство, даващо блаженство. Знание, даващо знание, Добро, даващо добро. Милост, даваща милост и спасение, Благодат, даваща благодат не защото има, а защото дава милост неизмерима, нерушима.

Какво да ти кажа за него? Неговият еон е нерушим, той е неподвижен, той пребивава в мълчание, той е в покой. Той се отнася до всичко. Той е глава на всички еони. Това е той, който им дава сила поради своето благо. Защото не ние, ние не сме знаели... не сме познавали нещата, които са неизмерими, освен този, който е живял в него, тоест Отецът. Той ни разказа. Нали той вижда себе си самия в светлината, която го обкръжава. Това е извор на водата на живота, той дава на всички еони и във всички форми. Той познава своя образ, когато го вижда в извора на Духа. Той устремява желанието си в своята светлина – водата, това е извор на светлина – водата на чистото обкръжаващо го. И неговата Енойя изпълнила действието си, и тя се открила, тя застанала, тя се появила пред него в сиянието на светлината му. Това е първата сила, съществувала преди всички еони и разкрила се в мисълта му, това е Пронойя на Всичко, нейната светлина, която свети, образът на светлината, съвършена сила, тоест образ на незримия девствен съвършен Дух. Тя е сила, слава, Барбело.

Съвършена слава в еоните, слава на откровението, слава на девствения Дух. И тя го възхвали за това, че се е открила. Това е първата мисъл. Неговият образ. Тя е станала майчина утроба за всичко, защото тя е преди всички тях: Метропатор, първия Човек, светия Дух, трижди мъжки, трижди силен, трижди именен, андрогин и вечен еон сред незримите, първият явил се.

пълният текст

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Апокрифът на Йоан

Аз съм неопетненият и неоскверненият. Днес дойдох да те просветя какво е, какво е било и какво трябва да стане, за да можеш да узнаеш неща, които не са открити и неща, които са открити, и да те науча за съвършения Човек. А сега повдигни лицето си, ела и слушай, за да узнаеш нещата, за които ще кажа днес, и да можеш да ги предадеш на другарите си по дух, на онези, които са от рода на недвижимия, съвършения Човек.

И аз го помолих:

„Кажи, та да мога да разбера това".

Той каза:

„Единното (гр.???) - това е единовластие, над което няма нищо. Това е истинският Бог и Баща на всичко, дух незрим, който е над всичко, който е нерушим, който е в чистата светлина – онзи, когото никаква светлина на окото не може да види.

Той е Дух незрим. Не подобава да се мисли за него както за боговете или за нещо подобно. Защото той е повече от бог, нали няма никой по-високо от него, няма никой, който би бил господар над него .Той не е подчинен на когото и да било, защото всичко съществува само в него Той... защото той не се нуждае от каквото и да било, та той е напълно съвършен.

На него не му липсва нищо, няма нищо, с което би могъл да бъде попълнен. През цялото време той е напълно съвършен в светлината. Той е безграничен, защото няма никой пред него, за да го ограничи. Той е непостижим, защото няма никой пред него, който да може да го постигне. Той е неизмерим, защото не е имало никой пред него, за да го измери. Той е невидим, защото никой не го вижда. Той е вечен, той съществува вечно. Той е неизразим, защото никой не може да го обхване, за да го изрази. Той е неназовим, защото няма никой пред него, за да го назове. Това е светлина неизмерима, чиста, свята, ясна. Той, неизразимият, е съвършен в нерушимостта си. Не в съвършенството, не в блаженството, не в божествеността, а много по-избрано. Той не е телесен, не е нетелесен. Той не е голям, не е малък. Не е възможно да се каже какво е количеството му... защото никой не може да го разбере. Той не е от онези, които съществуват, а е много по-избран. Не така, както ако беше по-избран в сравнение с другите, а че не е причастен нито към еон, нито към времето. Защото това, което е причастно към еон, е било създадено в началото. Той не е бил затворен във времето. Той не е получил...защото...защото няма никой пред него, та той да получи нещо от него. Защото той съзерцава себе си отново в своята чиста светлина.

Та той е величие. Неизмеримо величие. Той е Еон, даващ еон. Живот, даващ живот. Блаженство, даващо блаженство. Знание, даващо знание, Добро, даващо добро. Милост, даваща милост и спасение, Благодат, даваща благодат не защото има, а защото дава милост неизмерима, нерушима.

Какво да ти кажа за него? Неговият еон е нерушим, той е неподвижен, той пребивава в мълчание, той е в покой. Той се отнася до всичко. Той е глава на всички еони. Това е той, който им дава сила поради своето благо. Защото не ние, ние не сме знаели... не сме познавали нещата, които са неизмерими, освен този, който е живял в него, тоест Отецът. Той ни разказа. Нали той вижда себе си самия в светлината, която го обкръжава. Това е извор на водата на живота, той дава на всички еони и във всички форми. Той познава своя образ, когато го вижда в извора на Духа. Той устремява желанието си в своята светлина – водата, това е извор на светлина – водата на чистото обкръжаващо го. И неговата Енойя изпълнила действието си, и тя се открила, тя застанала, тя се появила пред него в сиянието на светлината му. Това е първата сила, съществувала преди всички еони и разкрила се в мисълта му, това е Пронойя на Всичко, нейната светлина, която свети, образът на светлината, съвършена сила, тоест образ на незримия девствен съвършен Дух. Тя е сила, слава, Барбело.

Съвършена слава в еоните, слава на откровението, слава на девствения Дух. И тя го възхвали за това, че се е открила. Това е първата мисъл. Неговият образ. Тя е станала майчина утроба за всичко, защото тя е преди всички тях: Метропатор, първия Човек, светия Дух, трижди мъжки, трижди силен, трижди именен, андрогин и вечен еон сред незримите, първият явил се.

пълният текст

А защо така изведнъж прекъсва... Нищо не мога да коментирам, защото нямам достатъчно знания, но съм отворена към духовното познание. Беше ми интересно и се замислих за кривия път, по който вървим...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване