Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Здравейте на всички. Следващата година смятам да запиша обучение бакалавър в чужбина с психология и бих искал да попитам каква според вас е реализацията ми с такава диплома?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей, и на мен ми се иска да се развивам в тази област,но предпочитам да заложа на нещо по-сигорно.В България с психологията няма голям шанс да се реализира човек.Може би незнам още съм объркана имам време да помисля ,ако не като професия поне като хоби за собствено усъваршенстване

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Българинът не е склонен да посещава психолог,защото се шири мнението,че психолозите се занимават само с психично болни хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Работа за психолози има много. Почти във всяка болница щатът не е зает.Отделно във всяко училище трябва да има назначен психолог, но такива няма, защото няма достатъчно кадри. Няма психолози и в лудниците ( а трябва да има по закон), няма психолози в полицията, няма и в ресурсните центрове. Реализация да искаш в България - свободни места има колкото си искаш. Стига обаче да се задоволяваш с 300 лв. на месец, колкото е заплата на психолога.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

защото няма достатъчно кадри.

Тц! Трета вече идва да пита за работно място! Кадри-бол! С тоз делегиран бюджет нямаме пари за да им плащаме!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е наболяло важна за Б-я тема! Първо, с бакалавърска степен не си психолог. Поне магистърска, а още по-добре докторска степен вече те правят легитимно психолог. Дружеството на психолозите в Б-я скоро ще внесе пак проект за закон за психологията - нещата стават все по-ясно очертани и определени. На запад например само докторите по психология имат пълния спектър от функционални/ работни възможности! и тук ще стане така, по-скоро или по-късно, но със сигурност! Второ, какво да правя като психолог, питаш!? Зависи ти какво искаш да правиш! Можеш да бъдеш един училищен психолог. Можеш да бъдеш клинично насочен болничен психолог. Можеш да си офис психолог, специализиран в тестове, подбор на кадри и прочее... Можеш да си психотерапевт! Обучението като психотерапевт обаче се случва обикновено в три-четири школи успоредно, като във всяка от тях е по 5-7 години. И се плаща - доста! Какъв психолог да си? Зависи какви качества имаш - накъде те тегли, какво можеш, за какво ставаш! Можеш и политически психолог да си - това е официален клон на психологията... Можеш и един преподавател по психология да си. Ако си завършил когнитивна психология и си специализирал в когнитивна невронаука, можеш да си изследовател на неврологичните процеси, в които психиката се формира. Можеш да си когнитивен психолог, експериментално и научно изследващ психиката! Възможностите са наистина много и психологията тепърва ще се утвърждава в Б-я! И вече го прави! Уважението към психолозите и към професията ни зависи от нас самите! Затова сега се вдигат стандартите, прокарват се закони, лицензирания и т.н. Дали има реализация като психолог? Зависи от теб! Както навсякъде, завършили има много, практикуващи по-малко! А истински способни и можещи още по-малко! Психологията специално е не само набор от познания и умения, но и призвание! За да си добър в практикуването и, е нужно да имаш това призвание! Когато го имаш, съчетано с много, наистина много знания и опита на уменията, тогава реализацията е естествено следствие! Желая ти успехи!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е то и аз мислех и все още мисля да уча психология, но заплатата е прекалено ниска..-300-350 лв. Почти толкова взима една чистачка в училище. Това е абсолютен абсурд, даваш си парите учиш много и накрая заплатата ти като на човек без основно.. и едва ли скоро ще се промени..все пак живеем в страната на абсурдите !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В училищата тези 300-350 лв са за старт и без стаж.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха, еми учителката ми по философия е с 3 висшета и взима пари колкото чистачките..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха, еми учителката ми по философия е с 3 висшета и взима пари колкото чистачките..

Говори в цифри, така не те разбирам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

350..

Стаж, работни часове?

Знаеш ли колко е норматива на един учител?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Стаж, работни часове?

Знаеш ли колко е норматива на един учител?

Нямам си на идея...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Реализацията като психолог ( както и в повечето професии) е въпрос на инициатива. Ако човек е амбициозин, отворен за различни направления, решен най- вече да се реализира, пътища има много. Смятането на парите преди да е записана специалността е несериозно. В процеса на учене, запознанства и комуникация, се раждат идеи, инициативи, и реализация. Психологията не е професионално направление, което да има точно определено работно място, това е много гъвкава и интересна специалност. Типа мислене, като завърша ще стана учител или психолог еди къде си е по- подходящо за икономическите специалности, финансово счетоводство или педагогиките, това са все професионални направления с фиксирани работни места и приблизително ясни доходи. Но както каза Орлин и по- горе психологията е преди всичко призвание т.е. учиш заради самото удоволствие от ученето, а не заради предстоящите приходи. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В столицата на ЕС можеш да си психотерапевт без да имаш никаква диплома. Но работиш за себе си, без началници. Сам си намираш клиентки и клиенти. Обаче трябва много да ги обичаш човеците и да имаш желание да им помагаш.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

В България има много психоложки, които работят като врачки, гадателки, ясновидки и т.н. поради по-високото заплащане. Скоро ще се появи и клипче...

Редактирано от Moira (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента уча за бакавалър по психология във Великобритания. Степента, получена от моя университет, е приета от Британското Общество по Психология, което означава, че с нея мога да бъда практикуващ психолог. В един от първите ни контакти с лектори и отговорници за академично развитие няколко студенти бяхме попитани дали имаме планове за бъдещето, например специфична област, магистратура и т.н. От този разговор, както и от други признаци, съдя, че дори и без магистърска степен е възможно да се намери реализация като психолог, но най-вероятно до определено равнище и в определени области. Със сигурност знам, че образованието и реализацията на един клиничен психолог отнемат много време и постоянна борба в една изключително конкурента среда. От друга страна, длъжност като "човешки ресурси" например не е толкова трудно постижима и е цел на много от студентите. Всичко зависи от индивидуалния човек - какво му допада, какво е във възможностите му (включително и финансовите), къде точно се намира и колко е амбициозен и пробивен. В западните страни амбицията и старанието се отплащат. Да не говорим, че изключителните възможности и талант биват забелязвани и поощрявани. Случва се образователни институции и работодатели да правят изключения, ако имат добра причина. Важното е да знаеш как да добиеш и "продадеш" уменията си, т.е. да покажеш на потенциалния работодател, че имаш с какво да допринесеш за неговия успех. Що се отнася до географията, въпреки че психологията все още е недолюбвана в България и има по-скоро популистки имидж, отколкото статут на наука, която цели да помага на хората, напоследък се вижда напредък в тази област. Тази година имаше огромен наплив на кандидати за психология в Софийския Университет. Това може да е първият знак на развитие в областта. И все пак, запада продължава да бъде много по-отворен към тази специалност. Във Франция, Великобритания, Америка психологията е възприемана като елитна професия с много ползи и добра реализация. Например, в моя курс има двеста студенти. За сравнение, в други специалности 50-60 се считат за голям брой. Студентите по психология представляват най-голямото студентско тяло в моя универститет. Не можете да си представите изнедадата ми, когато научих това. Та ние не можем да се поберем в залите! Ето тази черта на българския манталитет и българската злощастна икономическа реалност пречат на подобни професии да придобият заслужения си статут. Би било жалко, ако перспективни студенти и специалисти нямат нито възможност, нито желание да успеят там, където и много по-посредствени хора са процъфтявали.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Българинът не е склонен да посещава психолог,защото се шири мнението,че психолозите се занимават само с психично болни хора.

И това го има, но като цяло българинът, според мен, няма ясна представа, какво е това психолог.

Българинът знае какво е леене на куршум, гадател, астролог, ходжа, екстрасенс, може и да пропускам някой, и, като има проблем, търси помощта на тези "специалисти".

Това е така, защото практикуващите психолози в България се броят на пръстите на две ръце, дано не съм твърде крайна в преценката си, но и така да е ... все тая.

Редактирано от kaloia (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И това го има, но като цяло българинът, според мен, няма ясна представа, какво е това психолог.

Ама то не е само българинът така, и други не правят разлика между психолог и психиатър.

При мен докторите ги насочват към психолози и психиатри, за да им се махнат от главата.

Иначе при врачките ходят хора, на които им трябва магическо разрешение от "висша сила", без те да полагат никакво усилие. Те тия рядко може да станат клиенти на психолог.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Иначе при врачките ходят хора, на които им трябва магическо разрешение от "висша сила", без те да полагат никакво усилие. Те тия рядко може да станат клиенти на психолог.

Не, според мен, ходят объркани хора, които не знаят какво да правят, какво решение да вземат или как да рещат проблема си и очакват отговора от "висшата сила".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, според мен, ходят объркани хора, които не знаят какво да правят, какво решение да вземат или как да рещат проблема си и очакват отговора от "висшата сила".

Не, според мен, ............................

и синчето ми така ми отговаря, първо казва - не, не е така, и после ми обяснява как е според него. Ама аз, като много си го обичам и го изслушвам внимателно и потвърждавам че той е прав.

Ама теб сега като не те обичам ( щото жена ми не дава ), та се чудя как да ти отговоря.

Хайде да речем, че сме прави и двамата.

Ама то всъщност е много по-комплексно и сложно, щото има толкова отговори, колкото и клиентки и клиенти. Пък и атеисти ходят по врачки, та си може и без "висша сила". Тези които не вярват в божества, си намират начин да си "самообяснят" някаква природна дарба, която имали врачките и която всички хора били имали, ама са я загубили щото не са я развили. Врачката била чувствала по-добре нещата и била виждала в бъдещето някак си, та било полезно да се консултират с нея. Пък горките психолози, като нямат дарба да виждат в бъдещето, за какво съм им на хората. Те хората са си "нормални", не са психично болни та да ходят на психолози \ психиатри. Как да си признаят че им липса увереност в собствените им сили и способности, та да ходят да се излагат да търсят помощ от психолог ? Трудно е човек да си признае сам на себе си, че предпочита центъра на взимане на важни решения да е извън него ( извън черепната му кутия) и му се иска някой друг да решава постоянно , вместо него.

И аз съм изпадал в състояние на "безтегловност" преди години.

Бяхме стигнали с една англичанка до там, да ходиме да проучваме как става сключването на граждански брак. Тя проучва при нея в Англия и аз при мен в София. Ама аз се уплаших и се отказах. Не бях в състояние да взема сигурно и правилно решение и предпочетох да не рискувам. А как щеше да ме устрои тогава, ако можеше да е вярно че врачките виждали в бъдещето и да ми кажеше някоя дали англичанката щеше да живее с мен дълги години, или щеше да ме смени след година две, с някой друг. Ако бях сигурен че англичанката нямаше да ми избяга или ме изгони ( което си е същото на практика ), сега щях да съм в Англия , вместо в Белгия.

Та има си моменти, когато му липсват на човек достатъчно данни, за да може да си създаде сам правилна представа за развитието на събитията в бъдеще. И в такъв момент е многоооооооооооо сам. Осланя се на едната гола интуиция.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Та има си моменти, когато му липсват на човек достатъчно данни, за да може да си създаде сам правилна представа за развитието на събитията в бъдеще. И в такъв момент е многоооооооооооо сам. Осланя се на едната гола интуиция.

Мисля, че когато човек е много сам и няма правилна представа за развитието на събитията в бъдеще, е добре да потърси чужди мнения и съвети, които обаче не бива да следва, без да ги е обмислил най-обстойно.

Често пъти хората правят това, което ги е посъветвал психолога, врачката или приятел и почти винаги грешат.

Разумният човек изслушва всички мнения и съвети, но слуша единствено себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Mec, прав сте, колкото хора, толкова и причини да се прояви усилие и да се отиде при врачка. Въпреки това, има една обща, основна причина врачките и гледачките да са толкова популярни у нас и тя е, че хората вярват на тях, а не на психолозите, убедени са, че те ще им помогнат, а не - психолозите. Причината за това, е в незнанието им, що е туй психолог; псхиатър знаят, ако не от другаде, то поне от вицовете, :) за лудите е.Прината за незнанието им, според мен, е в липсата на достатъчно добри практики.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...