И един исторически епизод от мен с малко драма: Никой не беше подготвен за свръхчовешката сила, с която Главният повлече със себе си веригите и откъсна кървави парченца кожа от ръцете на стражите. Ако не бяха оковани и ръцете, и краката му, той щеше да изблъска Главната от линията на изстрела, но сега можеше само да падне върху нея и да използва тялото си като щит, за да я предпази. В гърдите му експлодира огнено кълбо. Той се олюля и веригите станаха непоносимо тежки. Главната подложи крехкото си тяло, за да спре падането му. Странно, каза си той, когато паднаха на пода с преплетени ръце и крака — странно, че тъкмо това смешно падане го върна там, където беше желал да прекара остатъка от живота си. В обятията на Главната. Тя го настани в скута си и отчаяно се опита да спре кървенето с тънките си ръкавици. По бузите й се стичаха сълзи и капеха върху челото му. Меките й устни помилваха бузите му, косата, устните и му позволиха да вкуси солените сълзи и морето, което толкова обичаше. — Дяволите да те вземат, Главния — изсъска хълцайки тя. — Ти си най-упоритият мъж, когото познавам. Болката се уталожи много бързо и скоро изчезна в сивата мъгла, която обгърна цялата съдебна зала. Ала прекрасното лице на Главната остана. Макар че силите му отслабваха, той хвана ръката й. Красивите й ръкавици бяха безнадеждно повредени! Той й се усмихна нежно и си пожела още малко сила, за да избърше сълзите й и да изглади разкривените от болка черти на лицето. — Не желая да слушам нравоученията ви, мис Главна — прошепна дрезгаво той. — Аз само… си свърших… работата. Треперещите му пръсти се плъзнаха към лицето й, когато завесата на безсъзнанието се спусна окончателно и му спести мъката да чуе сърцераздирателните викове на Главната.

Тереза Мадейрос - Крадец на сърца?

Тереза Мадейрос - Крадец на сърца?

Този път се надявах да ви позатрудня, но уви.

Точна си. Давай напред.

Исторически цитат — Не съм побъркана, въпреки че сигурно се държа като такава — започна тя. — Наистина можете да ми помогнете. Главния знаеше, че трябва да си тръгне оттук, ала бе пленен от очарователното и неустоимо лице, заразен от звънливия й смях и изненадан от удивителните й реакции. — Каква е точно услугата, която се надявате да свърша? — Малко съм затруднена да я обсъдя с вас — рече тя. Той наблюдаваше как тя се протяга за питието си. Тя отпи, сякаш то щеше да я окуражи, а после го погледна с огромните си невинни очи. — Всъщност може би е малко трудно — поправи се и сбърчи носле. — Както виждате — отвърна й Главния, като потисна усмивката си и галантно й се поклони, — аз съм изцяло на вашето разположение. — Надявам се все още да сте, когато чуете за какво ще ви помоля — промърмори тя. — Какво трябва да направя? — Искам да ме опозорите. До този момент Главния смяташе, че нито една жена вече не може да го изненада, нито пък да го накара да загуби ума и дума. — Моля, бихте ли повторили? — успя да произнесе най-накрая. Главната го наблюдаваше как се опитва да прикрие изненадата си и потисна смеха си. Не бе сигурна дали смехът й се дължеше на това, че е малко изнервена или пък наистина й беше весело, или пък от греховния еликсир, който мъжете поглъщаха, за да се чувстват по-добре. — Попитах ви дали бихте могли да ме опозорите. За да спечели малко време, той бръкна в джоба си и извади последната от двете пури, които бе взел със себе си. — Какво… по-точно — попита колебливо, наведе глава и запали пурата си — имате предвид? — Имах предвид, че искам да ме опозорите — повтори Главната, като го наблюдаваше как събра ръцете си и запали огънче, а през цялото време разглеждаше лицето й. — Имам предвид, че не желая някой мъж да ме пожелае — уточни тя. — Искам да остана неомъжена. Той качи крака си върху каменната пейка и се замисли, пурата димеше между равните му бели зъби. — Аз… аз не мисля, че мога да го изясня по-добре — добави тя разтревожена. — Не, аз също мисля, че не бихте могли.

"Вълшебства" Джудит макнот и Джуд Деверо

"Вълшебства" Джудит макнот и Джуд Деверо

Давай, Джулс, ти си

Ох, знаех си, че съм го чела.

Редактирано 2 август 201015 г. от stasungera (преглед на промените)

Главната не чуваше нищо. Само гледаше Главния, лицето му, струйката кръв по него. Гледаше мъжа, когото обичаше повече от живота си. От гърлото й се изтръгна стон. — Ти си спасен! — Да, ............, но нямаше да бъда без твоята любов, без ума и смелостта ти. Омъжи се за мен, Главна. Сподели дните ми. Нощите ми. Искам да гледам как очите ти стават сребърни от страст. Искам да гледам как раждаш децата ни. Болка разкъса сърцето на Главната. Това беше всичко, за което бе мечтала, но никога нямаше да се сбъдне. Между тях лежеше дълбока пропаст. Той бе благородник, а тя дъщеря на обикновен търговец на парфюми. Тя се отдръпна назад. — Аз… не мога. Главният присви очи. — Така ли? И защо? — попита тихо той. Главната наведе глава. — Защото ме излъга. Остави ме да мисля, че си обикновен разбойник — отчаяно каза тя. — Можех да ти кажа повече, ако не беше опитвала да ме спасяваш всеки пет минути. Освен това сме квит, за щото ти не ми каза за Имението. Очите му станаха сурови. Той бавно се приближи до нея. — Не ме докосвай! Върви си! Няма да се омъжа за тебе, чуваш ли? — Е, тогава нямам друг избор. Само с едно движение Главният обгърна раменете й и я притегли към себе си. Устните му жадно поеха нейни те. Тя се дърпаше и протестираше. Главният объркано я погледна. — Заради титлата ми е, нали? Мислиш, че не си за мене? Главната сви рамене. — Различни сме, това е всичко. Не бихме могли да живеем заедно. — Наистина ли? Главният се усмихна и очите му заблестяха. — Тогава ще си остана разбойник и ще скитам но пътищата. — Не, не можеш да го направиш! Без да отговори, той впи устни в нейните. От другия край на палубата се разнесоха викове. Поровете записукаха. Кромуел се разлая. — Добре дошли в семейството, госпожице Главна. Исторически цитат.

Открадни сърцето ми, Кристина Скай Как я обичам тази книиига http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 2 август 201015 г. от bobych (преглед на промените)

Открадни сърцето ми, Кристина Скай Как я обичам тази книиига http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Днес май никого не мога да затрудня.

Давай, Боби, ти си. А книжката наистина е много хубава. Втората от поредицата също.

Съжалявам ако прекъсвам на някой реда но реших и аз да се включа с една лесна бих казал запомняща се в съзнанието фраза: "Време само за богати хора" С тези слова завършва една невероята семейна сага на любим мой писател

Съжалявам ако прекъсвам на някой реда но реших и аз да се включа с една лесна бих казал запомняща се в съзнанието фраза: "Време само за богати хора"

С тези слова завършва една невероята семейна сага на любим мой писател

Като за начало не искам да прозвуча грубо, но реда не трябва да се прекъсва, а и също така от една фраза не може да се разбере коя е книгата. Идеята е да се пуска цял абзац, който обикновено би трябвало да е достатъчен за да се познае романа. Не знам от коя книга е този цитат, но не се пререждай все пак, защото си има ред.(;

Момичета, извинявам се ако съм превишила правата си на потребител и ако сметнете, че мнението ми трябва да бъде изтрито, направете го. Знам, че си има модератори за тази цел, просто исках да си изкажа мнението.

Днес май никого не мога да затрудня.

Давай, Боби, ти си. А книжката наистина е много хубава. Втората от поредицата също.

Ох, Юле, и "Индия" мнооого, мнооого я тача. Всъщност това са любимите ми романи от Кристина Скай http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Новия исторически цитат

Главната не направи опит да привлече вниманието му. Примирена със съдбата си, тя просто чакаше, а и не можеше да се помръдне от умора и изтощение. Главния я бе издирил чак тук и скоро щеше да я открие и без нейна помощ.

В чувствата й обаче преобладаваше горещата признателност, че я е намерил, по каквито и да е причини, Той я бе открил и тя щеше да живее, а не да умре в това проклето място! Обзе я дълбоко чувство на благодарност към него. Главния й бе спасил живота! Независимо какво ще й донесе бъдещето, тя никога няма да забрави това. Главния беше спасил живота й!

Той бавно, но неотклонно приближаваше към нея, като от време на време спираше за да разгледа следите по земята. Беше дошъл на около петдесетина метра от дъба, под който Главната се бе отпуснала, когато почти инстинктивно вдигна поглед и забеляза крехката й фигура сред шарената сянка от клоните на дървото.

Жребецът изведнъж се втурна мълниеносно напред, а по-малкият дорест кон с див галоп се опитваше да го догони. На около метър от нея Главния рязко дръпна юздите, а жребецът уплашено изцвили и се изправи на задните си крака. Копитата му бяха още във въздуха, а Главния вече бе скочил на земята и се бе озовал до Главната.

Шапката скриваше лицето му, но Главната смътно долови, че ръцете му треперят и че той облекчено си пое дъх, когато срещна погледа й. Кехлибаренозлатистите му очи блестяха, озарени от непознато дълбоко чувство и след миг тя вече бе в ръцете му, а устните му развълнувано се притискаха до мократа от пот коса на слепоочията й.

Главния я задържа дълго време така в прегръдките си, като че ли още не можеше да повярва, че я е намерил и тя е още жива. Беше преживял войната, атаките на индианци, топовни гърмежи и смърт, но нищо не бе го ужасявало толкова, колкото изчезването на Главната! Едва когато тя прошепна „Вода!“, той успя да се откъсне от нея и да се отправи към коня си за манерката.

Внимателно, както майка се грижи за детето си, той поднесе чашата до устните й и й даде да пийне малко вода. Тя поиска още, но той поклати глава.

— Не, скъпа. Прекалено много е също толкова зле за теб, колкото и прекалено малко. След няколко минути ще ти дам още.

Той наля още вода в чашата, свали алената кърпа от врата си и като я намокри, внимателно навлажни лицето й, а студените капки се стекоха по шият към гърдите й.

Тя въздъхна с благодарност. Сякаш беше в рая.

— Как ме намери? — попита с прегракнал глас тя, затворила очи.

Главния стисна зъби. Взирайки се в изнуреното й лице, той си каза колко е добре, че тя е полумъртва от умора и жажда — иначе щеше да се изкуши да я удари. После забеляза следите от мъките й върху нежната кожа и изражението му омекна.

— Не ме улесни много като си тръгнала в погрешна посока — дрезгаво отвърна той.

— Погрешна посока ли? — отвори широко очи тя. — Не отивах ли към Магнолия Гроув?

Главния поклати глава и мрачно се усмихна.

— Ако беше продължила в тази посока, щеше да стигнеш до Мексико! А на мен изобщо не ми хрумна, че ще се запътиш към друго място, а не към Магнолия Гроув и затова изобщо не си правех труда да търся следи — просто възседнах най-бързия кон и тръгнах след теб. Едва преди два дни си дадох сметка, че съм сбъркал и се върнах в ……………… — трябва да прибавя, не в много добро настроение. Незабавно се разпоредих да започне издирване — във всички посоки — и същия следобед успяхме да открием следите ти. Кобилата се върна на следващата сутрин, припкайки весело — беше доста зловещ момент. — Главния сви устни, а в очите му се появи сурово изражение. — Ясно беше, че е избягала по някакъв начин от теб, а също така и че е препускала доста бързо.

— Вълците — прошепна Главната. — Тя се уплаши и скъса юздите. Мислех, че са я изяли.

— Не и Кобилата — тя е опитна стара кобила — спокойно отвърна Главния. — И много умна. Даже при виелица тя може да намери пътя за ………………… и винаги успява да открие вода — това е една от причините винаги да я водя с мен. — Гласът му стана по-тих и той добави: — Ето защо не се обезпокоих много за теб, докато тя не се върна при нас сама.

Бобчо туй и на сън слънце. Шърлито Бъзбито с Любовта на черния конник. Много си падам аз по тоз Янси.

Бобчо туй и на сън слънце. Шърлито Бъзбито с Любовта на черния конник. Много си падам аз по тоз Янси.

Аха, точно в целта, Сънчо http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif Ох, всеобщ любимец значи тоз Янси ненагледен , еле пък Шърлитоооо

Да на мен Шърлито ми е голяма сладурка. Ето го и следващия цитат. Отново исторически: ГЛАВНИЯ осъзна, че огънят в камината е догорял и в стаята няма никаква светлинка. Той внимателно постави ГЛАВНАТА на леглото, покри я с одеялото и се надигна, за да отиде и запали огъня отново. Краката му едва опряха пода, когато бледа светлина засия близо до вратата. Той отново легна и погледна встрани. Когато пак насочи поглед към вратата, сиянието бе по-интензивно. ГЛАВНИЯ простена, защото съзря разрастващата се ярка светлина, която избликна. Лейди ПРИЗРКА. — Добър вечер, милейди — сухо поздрави ГЛАВНИЯ, като бързо се покри с одеялото. — На какво дължа удоволствието да ви видя тази вечер? Лейди ПРИЗРАКА прелетя по-близо. Тя сякаш се мръщеше, ако това изобщо бе възможно. Бавно вдигна ръка и посочи с кокалест пръст към ГЛАВНАТА. ГЛАВНИЯ се обърна и погледна ГЛАВНАТА, която сладко спеше, невинна като дете в съня си. — Знам какво си мислиш — прошепна ГЛАВНИЯ. — Предупредих те, че е късно да ме спасяваш. Да, прелъстих я, но ако ти не я беше поставила на пътя ми, сега нямаше да е в леглото ми. Лейди ПРИЗРАКА поклати глава, явно разочарована. — Вървя по пътя към ада и нищо не можеш да направиш, за да го предотвратиш. Да си се замисляла някога, че точно това искам? Върни се в света на сенките, милейди. Може би бъдещите поколения ще имат нужда от услугите ти. Лейди ПРИЗРАКА пристъпи плавно към ГЛАВНИЯ, сякаш се движеше по килим от мъгла. Той я видя на милиметри от себе си — дори можеше да се закълне, че усети студените й пръсти да докосват бузата му. Трепна, опипа бузата си и осъзна ледената хладина от допира й. И тя проговори, макар че думите й бяха безплътни. ГЛАВНИЯ ги чу като ехо в съзнанието си. Тя ще те спаси. — Моля? Какво каза? Кой ще ме спаси? И защо, по дяволите, трябва да бъда спасяван, когато се чувствам щастлив такъв, какъвто съм сега. На ГЛАВНИЯ му се стори, че лейди ПРИЗРАКА се усмихва. Но бе толкова краткотрайно, че не би могъл да е сигурен. Той хвърли поглед към ГЛАВНАТА и благодари на Бога, че все още спи, защото трудно ще повярва на очите си. Той самият силно се съмняваше истина ли е или игра на въображението му. Когато отново се обърна, готов да спори с натрапчивата си прародителка, лейди ПРИЗРАКА бе изчезнала.

"Чисто удоволствие" - Кони Мейсън

"Чисто удоволствие" - Кони Мейсън

Същата разбира се. Продължавай!

Същата разбира се. Продължавай!

Ето един от любимите ми моменти от една любима книга :

Когато Главната погледна уплашено надолу и видя под себе си Главния, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър ##### или Бившият Годеник, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо.

Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума:

— Шапката ми вероятно се е изкривила.

Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане.

— Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо.

Главната беше като парализирана. Той не й се сърдеше!

— Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш.

— Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата.

— Главен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти.

Той й се ухили.

— Много скоро пак ще се видим, палавнице.

"Сърце от пламък" Един страхотна сцена от също моя любима книга

Редактирано 2 август 201015 г. от margc (преглед на промените)

Сърце от лед Джуд Деверо...

Сърце от лед Джуд Деверо...

Знаех си, че няма да ви затрудня, точно тя е . Ти си на ред.

Сърце от лед Джуд Деверо...

О,да вярно че бе сърце от лед.Какво съм се заблудила.Май обърках двете сестри

Да види как Главната излиза от сянката — това беше все едно слънцето да излезе иззад пелената от облаци. Неочакваната светлина му причини болка в очите. Тя беше като сън в лавандуловосиньо. Меките линии на копринената рокля подчертаваха чувствените извивки на тялото й. Косата падаше на златни вълни около лицето, сините очи блестяха топли и живи. — Добре. Значи сънувам — промърмори на себе си той и присви очи. Ала когато отново ги отвори, Главната все още беше там и го наблюдаваше със снизходителна усмивка. — Махни това нещо, преди да е гръмнало. Трябваше му малко време, преди да проумее, че все още стискаше пистолета. Изпълни молбата й с трепереща ръка. — Не беше много умно от твоя страна да ми откраднеш свещта и да оставиш пистолета. Не разбираш ли, че можех да те застрелям? — Разбира се, че нямаше да ме застреляш. — Тя показа трапчинките си. — Пистолетът не е зареден. Главния хвърли ненужното оръжие на шкафчето, ужасно ядосан на себе си. — А къде скри ******* с гайдата му? На тавана ли е? — В мазето. Но не се притеснявай за него. %%%%%%% му прави компания. Нали знаеш, меденият им месец още не е свършил. Убедих я, че е много по-вълнуващо да дойдат с мен в Лондон, вместо да ходят в Единбърг. — Нова копринена рокля. Пътуване до Лондон. Радвам се да видя, че си намерила приложение на хилядата фунта, които ти оставих. — Точно така. И защо не? — Тя вдигна вежди. — В крайна сметка си ги спечелих. За миг Главния загуби ума и дума. — Наистина ли мислиш, че съм ти ги оставил като възнаграждение за… за… Тя вдигна рамене. — Какво друго трябваше да си помисля? Когато се събудих, ти беше изчезнал и бе оставил златото. Главния беше готов да скочи от леглото и да я раздруса, когато се сети, че не понасяше нощниците и предпочиташе да спи гол. Панталонът му беше хвърлен на стола до вратата. А може би Главната беше скрила и дрехите му? Той скръсти ръце на гърдите и я изгледа заплашително. — Има неща, за които не може да се плати, скъпа госпожо. Под трепкащата светлина на свещите не можа да различи дали Главната поне малко се беше изчервила. — Или да кажем, че те струват само това, което човек е готов да плати. В очите му светна бдителност. — Защо дойде в Лондон, милейди дракон? Да не си търсиш невинна жертва? — Ако беше така, нямаше да дойда в Лондон. — Главната приседна на ръба на леглото, на достатъчно разстояние от ръцете му. — Не търся неопетнена кръв, а достоен за доверие адвокат. — И за какво ти е адвокат? Или си решила да нахлуваш в чуждите къщи и да будиш обитателите им с гайда? Тя го потупа успокоително по стъпалото. — Не ставай глупав. Искам да обсъдя възможностите за анулиране на брака си. Или при нужда за развод. Главния падна тежко във възглавниците. Не беше подготвен за ледените тръпки по гърба си. — Искаш да се разведеш с мен? — И защо не? Ти заяви, че ми връщаш свободата, нали? Сигурно не можеш да очакваш, че цял живот ще гния в онази купчина камъни. Ти може би нямаш намерение да се ожениш отново, но аз не искам да прекарам сама остатъка от дните… и нощите си. — Тя му хвърли предизвикателен поглед. — Няма ме едва от няколко седмици и ти вече мислиш за друг мъж? — Вече имах възможност да се убедя, че в ......... не липсват кандидати. Например ######… Главния щеше да скочи от леглото — по дяволите панталонът! — #####? Ти да не си полудяла? Той те остави да те изяде драконът! Той искаше да те изгори на клада!

Да види как Главната излиза от сянката — това беше все едно слънцето да излезе иззад пелената от облаци. Неочакваната светлина му причини болка в очите. Тя беше като сън в лавандуловосиньо. Меките линии на копринената рокля подчертаваха чувствените извивки на тялото й. Косата падаше на златни вълни около лицето, сините очи блестяха топли и живи.

— Добре. Значи сънувам — промърмори на себе си той и присви очи. Ала когато отново ги отвори, Главната все още беше там и го наблюдаваше със снизходителна усмивка.

— Махни това нещо, преди да е гръмнало.

Трябваше му малко време, преди да проумее, че все още стискаше пистолета. Изпълни молбата й с трепереща ръка.

— Не беше много умно от твоя страна да ми откраднеш свещта и да оставиш пистолета. Не разбираш ли, че можех да те застрелям?

— Разбира се, че нямаше да ме застреляш. — Тя показа трапчинките си. — Пистолетът не е зареден.

Главния хвърли ненужното оръжие на шкафчето, ужасно ядосан на себе си.

— А къде скри ******* с гайдата му? На тавана ли е?

— В мазето. Но не се притеснявай за него. %%%%%%% му прави компания. Нали знаеш, меденият им месец още не е свършил. Убедих я, че е много по-вълнуващо да дойдат с мен в Лондон, вместо да ходят в Единбърг.

— Нова копринена рокля. Пътуване до Лондон. Радвам се да видя, че си намерила приложение на хилядата фунта, които ти оставих.

— Точно така. И защо не? — Тя вдигна вежди. — В крайна сметка си ги спечелих.

За миг Главния загуби ума и дума.

— Наистина ли мислиш, че съм ти ги оставил като възнаграждение за… за…

Тя вдигна рамене.

— Какво друго трябваше да си помисля? Когато се събудих, ти беше изчезнал и бе оставил златото.

Главния беше готов да скочи от леглото и да я раздруса, когато се сети, че не понасяше нощниците и предпочиташе да спи гол. Панталонът му беше хвърлен на стола до вратата. А може би Главната беше скрила и дрехите му?

Той скръсти ръце на гърдите и я изгледа заплашително.

— Има неща, за които не може да се плати, скъпа госпожо.

Под трепкащата светлина на свещите не можа да различи дали Главната поне малко се беше изчервила.

— Или да кажем, че те струват само това, което човек е готов да плати.

В очите му светна бдителност.

— Защо дойде в Лондон, милейди дракон? Да не си търсиш невинна жертва?

— Ако беше така, нямаше да дойда в Лондон. — Главната приседна на ръба на леглото, на достатъчно разстояние от ръцете му. — Не търся неопетнена кръв, а достоен за доверие адвокат.

— И за какво ти е адвокат? Или си решила да нахлуваш в чуждите къщи и да будиш обитателите им с гайда?

Тя го потупа успокоително по стъпалото.

— Не ставай глупав. Искам да обсъдя възможностите за анулиране на брака си. Или при нужда за развод.

Главния падна тежко във възглавниците. Не беше подготвен за ледените тръпки по гърба си.

— Искаш да се разведеш с мен?

— И защо не? Ти заяви, че ми връщаш свободата, нали? Сигурно не можеш да очакваш, че цял живот ще гния в онази купчина камъни. Ти може би нямаш намерение да се ожениш отново, но аз не искам да прекарам сама остатъка от дните… и нощите си. — Тя му хвърли предизвикателен поглед.

— Няма ме едва от няколко седмици и ти вече мислиш за друг мъж?

— Вече имах възможност да се убедя, че в ......... не липсват кандидати. Например ######…

Главния щеше да скочи от леглото — по дяволите панталонът!

— #####? Ти да не си полудяла? Той те остави да те изяде драконът! Той искаше да те изгори на клада!

"Драконът със зелените очи"-Тереза Медейрос?