Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Solenkata88

Игра - познай романа по цитата от него Част 1

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Не позна,далеко си

Редактирано от margc (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това ми бие страшно много на Макнот, ама не знам на коя точно...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И това не е

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета да пускам ли следващия цитат-жокер

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета да пускам ли следващия цитат-жокер

Май натам отиват нещата :hush: Давай го този жокер,да го видим.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре.Ето и следващия цитат:

— И аз мислих цяла сутрин, но не намерих изход. Изпратих бележка на Камила, че още днес искам да се преместя при нея. Очаквам отговора й.

— Знаеш, че ще си добре дошла при нея.

— Мисля, че трябва да се преместя в някой друг град. Само не мога да измисля как ще си изкарвам прехраната — опита се да се усмихне. — Можеш ли да си ме представиш като плетачка?

— Не, но можеш да станеш учителка.

— Да, наистина бих могла — настроението на Джоди се подобри. — Ще ми трябва ли удостоверение, за да стана учителка?

— Не. Само образование. Но аз не искам да напускаш Джоакуин.

Тя погледна към него.

— Не искам да те напускам, но не мога да понеса на всички семейни събирания да ви виждам заедно с Ема. Не бих могла да седя в черквата, а ти и Ема да сте точно пред мен или да слушам как приятелите ни разговарят за това, което правите или планирате с Ема. Ще ми дойде твърде много.

— Зная. Ще можеш ли да понесеш никога повече да не се виждаме?

— Не. Не зная. Какъв друг избор имам?

Той поклати глава.

— Само да не беше дама. Можех да ти купя къща и да идвам да те виждам всеки път, колкото успея да се измъкна. Бихме могли да сме заедно. Но така бих разбил живота ти и би станало още по-лошо, отколкото ако избягаме.

— Ако не беше джентълмен, бих те убедила, че имената ни в този град не са по-важни, отколкото любовта ни. Но аз обичам тази част от теб, която не позволява да бъда опетнена и защитава репутацията ми, независимо дали го искам или не.

— Ние сме това, което сме. Бих искал само нещата да са различни.

— Зная, че не можеш да обърнеш гръб на това, което си, и, ако го направиш, някой ден може да ме обвиниш, че аз съм те накарала. Ето защо трябва да отида колкото се може по-далеч от теб. Не съм сигурна, че мога да се жертвам до безкрайност. Не съм чак дотолкова дама, доколкото ме намираш. Просто любовта е по-важна за мен.

Той се усмихна.

— Тогава защо не останеш и направиш всичко, което можеш, за да развалиш годежа? Защо не ме измъчваш и не настояваш да избягам с теб и да зарежа всичко останало?

Тя успя да отвърне на усмивката му.

— Може би съм по-почтена, отколкото си мисля. Никога не съм се опитвала да заставам между двама души и, изглежда, няма да мога и сега.

— В такъв случай наистина ще си отидеш — думите му прозвучаха повече като заключение, отколкото като въпрос.

— Трябва.

— Сърцето ми ще тръгне с теб.

— Ще го пазя. Моето остава тук при теб.

Въпреки, че ги деляха няколко стъпки, тя се чувстваше едновременно в прегръдките му и в същото време, сякаш ги делеше цял един свят. Сълзи напълниха очите й и се зарониха по бузите й.

++++++ се приближи до нея и я прегърна. Стояха мълчаливо и тя имаше усещането, че очите му, също като нейните, не бяха сухи. След цяла безкрайност, както им се стори, той повдигна лицето й и я целуна. Целувката беше нежна и пълна с любов. Тя казваше сбогом по начин, по какъвто гласовете нямаше да могат.

+++++++ се обърна и излезе без да каже дума. @@@@@ обви ръце около себе си, сякаш да не позволи на сърцето си да се пръсне. Някъде в средата на тялото й се породи дълбока болка и я обхвана цялата Тя знаеше, че и +++++ изпитва същото страдание. Това бе разбитото й сърце. Нищо обаче не можеше да се направи и @@@@@ започна да събира багажа си.

+++++ - главния

@@@@- главната

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разстрел!!!! Определено не съм чела книгата, но цитатите са страхотни и нямам търпение да я познаят :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Елизабет Крейн — Незабравимо време. Не съм чела книгата, но според имената това ми излезе :huh:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Елизабет Крейн — Незабравимо време. Не съм чела книгата, но според имената това ми излезе :huh:

Това "Незабравимо време" съм го чела преди 12-13год.Не помня нищо от сюжета,но звам,че безумно харесах книгата,пък преминаването във времето не е точно по мойта част.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Елизабет Крейн — Незабравимо време. Не съм чела книгата, но според имената това ми излезе :)

Право в целта,мила.Ти си на ход :huh: Редактирано от margc (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ето го следващият цитат, от историческа книга... ГЛАВНАТА трябваше да подтичва, за да върви в крачка с него. Направи няколко безуспешни опита да се освободи от болезнената му хватка, но скоро се отказа, защото бе повече от очевидно, че ГЛАВНИЯ иска да я влачи след себе си. Тя забелязва, че преминаващите селяни ги наблюдават с жив интерес. По много от мъжките лица имаше усмивки. ГЛАВНИЯ ускори и без това бързите си широки крачки и ГЛАВНАТА се препъна и политна напред, но желязната му ръка я задържа изправена. — Какво се каниш да правиш? — попита тя, без да успее да скрие тревогата в тона си. Очите му бяха късчета сребрист лед. — Ще приключим с този въпрос веднъж завинаги. — Какво искаш да кажеш? Вместо отговор на устните му се изписа жестока усмивка. ГЛАВНАТА започваше наистина да се плаши. ГЛАВНИЯ бе побеснял, не разбираше, че всъщност не бе искала да го напусне, а тя не бе готова да разкрие сърцето си пред него, не още. Нямаше ни най-малка представа какво беше намислил. Вместо да продължи към хълма със замъка, той внезапно сви вдясно по една улица, която водеше към центъра на селото. — Искам да знам къде ме водиш — задъхано каза ГЛАВНАТА. Този път ГЛАВНИЯ не я погледна. — В църквата. И тогава между стеблата на китка сребристи брези, разлюлени от топлия летен бриз, ГЛАВНАТА съзря прясно белосаната църква с нейната висока сива камбанария и със златния кръст, който се извисяваше към небето. Изведнъж започна да се досеща какво възнамеряваше да направи ГЛАВНИЯ… но сигурно грешеше! — ГЛАВНИЯ, спри, това е пълна глупост — извика тя и се опита да издърпа ръката си от стоманената му хватка. В отговор той я повлече по каменната пътека, край която бяха засадени сини теменуги, сетне по трите стъпала на параклиса. — Какво си мислиш, че правиш?! — простена ГЛАВНАТА, когато ГЛАВНИЯ блъсна с рамо входната врата. Двете крила се разтвориха рязко и се удариха с трясък от вътрешната страна. — Време е да се оженим — каза той. В църквата беше хладно и изумително тихо. Приглушена светлина проникваше през стъклописите на прозорците, украсяващи главния кораб на църквата точно над олтара, пред който бяха застанали ГЛАВНАТА и ГЛАВНИЯ. Не липсваше нито един от богослужебните символи, включотелно и голямото златно разпятие и по тях ГЛАВНАТА веднага разбра, че църквата е католическа, но това изобщо не я успокои. Напротив, увеличи объркването й. — ГЛАВНИЯ — промълви тя отчаяно, — аз вече съм омъжена. Много добре знаеш това. Леденият му поглед я прободе. — Да, но също толкова добре знам, че бракът ти не е консумиран. Нищо чудно МЪЖА ТИ вече да се е развел с теб. Но дори да не е, ти със сигурност си наясно, че папата не признава бракове между католици и еретици. По законите на твоята вяра, ГЛАВНАТА, ти не си омъжена за МЪЖА ТИ. — Но ти си протестант — отпаднало прошепна тя. Започваше да осъзнава, че ГЛАВНИЯ говори напълно сериозно. И, разбира се, че думите му бяха чиста истина. — Моята вяра си е моя работа — каза той с равен тон. — Но отец Майкъл няма да откаже на молбата ми, защото аз построих тази църква, аз го доведох тук и аз му плащам заплата. Той може да ме покръсти и да ни ожени.

Редактирано от BlackRose (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета ако искате жокерче кажете и ще пусна още един цитат :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момичета ако искате жокерче кажете и ще пусна още един цитат :ph34r:

Прилича ми на Черсия рицар на Кони.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прилича ми на Черсия рицар на Кони.

Не мила друг роман, от друга авторка :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прилича ми на Черсия рицар на Кони.

Не, сбърках, това е Играта на Бренда Джойс. 99% съм сигурна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, сбърках, това е Играта на Бренда Джойс. 99% съм сигурна.

:ph34r: Браво, мила! Ти си наред :ass::blink:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:) Браво, мила! Ти си наред ;):)

Ето и моя цитат:

— Не мога да си представя защо сте тук, господин Главния — чу се тя да казва рязко.

— Ами дошъл съм да ви ухажвам.

Трапчинките му бяха дълбоки, зъбите извънредно бели и блестящи. Дръзките му сини очи приковаваха нейните.

Въпреки решимостта си Главната усети как неотвратимо попада под въздействието на неговия чар. Магнетизмът му беше непреодолим.

— Господин Главния, не разбирам — каза тя сковано. — Защо ще идвате да ме ухажвате?

— Питате ли другите джентълмени защо идват да ви ухажват?

Тя се изчерви, съвсем затруднена.

— Смятам, казала съм ви, че нямам ухажори.

Той се вгледа в нея и усмивката му угасна.

— Нима никой не ви идва на гости?

Тя вдигна брадичка.

— Не и джентълмени.

Погледът му бе невярващ Трапчинките отново се появиха

— Е, сега е дошъл един — аз.

Тя си пое дъх. Сърцето й още биеше лудо.

— Вие сте светски човек — каза Главната, подбирайки думите си внимателно.

Беше решена да научи какви са намеренията му. Решена да разсече тази неразбираема загадка веднъж завинаги.

— А аз съм, както виждате, пристрастена, но ексцентрична художничка. И…

Тя не можа да го изкаже. Не можа да изрече истинската причина, поради която той не можеше да я смята за интересна Очите му потъмняха.

— И какво още?

— Защо ще ме ухажвате? — извика тя, губейки крехкото си самообладание и заедно с него — хладнокръвието си.

Той се навъси.

— Значи сте ексцентрична, така ли? Това е смешно, защото аз не ви намирам ексцентрична. Оригинална, талантлива, да. Но ексцентрична? Не. Чии думи са това, Главната? Ваши или на майка ви?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След невинноста, Бренда Джойс

Браво, позна я! Ти си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

След невинността, Бренда ДжойсПубликувано изображение

Лелеее, тази книга съм я чела преди 100 години... И за момент ми хрумна, че може да е тя, но реших, че сигурно се бъркам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде следващо "възтлъстичко" цитатище Публикувано изображение

- Искаш ли да ми кажеш откъде ти е тази рана на лицето?

- Случи се в града - каза Главната.

- Така и предположих.

- Един топ плат падна върху мен.

- Ясно.

- Ти знаеше ли, че Главния се вижда с нея?

Ръцете на Приятеля замръзнаха на място:

- Кой ти каза?

Главната тежко въздъхна:

- Чух го направо от източника.

- Видяла си се с нея?

- Аха.

Приятелят изруга под носа си и отново започна да разтрива раменете на Главната.

- Понякога нещата не стоят така, както изглеждат, Главната.

- Надявам се, че е така, по дяволите - каза Главния от вратата.

Главната се подпря на ръце, осъзна, че е полугола, и дръпна роклята си нагоре, за да прикрие бельото си. После се опита да застане в по-представителна поза.

- Какво правиш в моята спалня с моята жена? - попита студено Главния.

- Главната не се чувстваше добре, когато се върна. Донесох я дотук.

- И свали половината й дрехи? Наистина много си любезен.

Приятелят стана и каза:

- Чуй ме, Главния.

- Изчезвай оттук, Приятелю.

Приятелят сви устни. Погледна Главната, после Главния, пак Главната и пак Главния.

- Всичко е наред, Приятелю - каза Главната. - Аз ще се оправя с това.

- Ти си глупак, Главния - промърмори Приятеля и излезе.

Главния затвори вратата след него и се обърна към Главната:

- Къде беше?

- Отидох в града.

- Без да кажеш на никого? Знаеш ли колко е опасно?

- Сега вече знам. Съжалявам. Аз...

- Съжаляваш?

Главния я сграбчи за раменете и силно я разтърси:

- Знаеш ли как се почувствах, когато се стъмни и теб те нямаше? Знаеш ли какви мисли ми минаха през главата, когато ми казаха, че си тръгнала преди цели часове? Имаш ли някаква представа изобщо?

- Главния! Престани! Ще повърна.

Главния я повдигна в обятията си и придърпа лицето й към гърдите си. В този момент тя извика и хвана брадичката си. За първи път той видя ужасната рана, която досега не бе забелязал на оскъдната светлина от лампата.

- Какво ти се е случило? Кой направи това?

Главната знаеше, че животът на Главния зависи от това, как ще разкаже историята си. Заговори сякаш се отнасяше за нещо съвсем обикновено и незначително и му обясни:

- Беше глупава случайност. Купувах плат за нова рокля. Един топ падна от горния рафт и ме удари в брадичката. Наистина изглежда по-зле, отколкото е в действителност.

Главната за миг затаи дъх и почака да види дали Главния ще повярва. Когато я притисна по-силно в прегръдката си, тя тихо въздъхна от облекчение и затвори очи.

- Толкова се разтревожих за теб, Главната. Ако нещо ти се беше случило...

Той приглади косата й назад и я целуна по очите. Страхуваше се, че е толкова бледа.

- Защо ти се повръща, Главната? Знаеш ли? Какво си яла?

Предоставяше й чудесна възможност да му каже, че й се повръща, защото е бременна. Но как да му каже тази радостна новина след това, което чу днес следобед?

- Нищо не съм яла днес - каза тя. - Сигурно е от изтощение.

Той силно я прегърна. През тези страшни часове, през които я бе търсил, Главния бе открил нещо, което първо го изненада, а после изплаши. Колко ужасно бе да открие, че обича Главната, и да я изгуби, преди да е имал възможност да й го каже. А какво направи сега? Обвини най-добрия си приятел, че се е възползвал от жена му. И вместо да се радва, че Главната се е прибрала вкъщи невредима, той съвсем я разстрои. Беше й толкова зле! Господи, сърцето го болеше, като гледаше нещастната й физиономия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм много сигурна,но мисля,че е "Боса пред олтара"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм много сигурна,но мисля,че е "Боса пред олтара"

Аха, точно в целта! Давай смело напред :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един от любимите ми исторически романи — Бракът изисква доверие — продължи Главната, — защото без него любовта е невъзможна. След ++++ не си вярвал на нито една жена. Не искам да те виня. Когато човек се изгори, той започва да не вярва на огъня. Главният извърна глава. Не можеше да понесе погледа на Главната. После му се прииска да спре и да чува, защото думите й бяха по-болезнени за него от скритото в очите й. Гласът й го разкъсваше с комбинацията си от изтощение, разбиране и съжаление. — Мислех си, че мога да променя мисленето ти или сърцето ти — добави Главната. — Сгреших. В сърцето и ума ти няма място за бъдещето, а само за миналото. Главният застина. Погледна към Главната и разбра, че тя вече се е примирила със заминаването му. — Главна! — дрезгаво каза той. — Върви — прошепна тя. — Тук не те задържа нищо. Ние сме просто любовници. Просто любовници. Въпреки това Главният продължаваше да се колебае. Чувстваше се така, сякаш бе изгубил нещо, преди още дори да му бе измислил име. Потърси отново в очите на Главната онова, което някога бе видял в тях. „… просто любовници…“ Болката стисна Главния така силно, както някога го бе правила страстта, както екстаза. Усещаше как душата му се разкъсва. ++++ - бившата съпруга

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Есенен любовни? На Елизабет Лоуел мисля.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Гост
Тази тема е заключена за нови отговори.

×
×
  • Добави ново...