Сега ще си направя сефтето на Мери Джо Пътни с нейната Заложница на съдбата. Не искам да започвам голяма поредица, че може да не отида и на работа...

Сега ще си направя сефтето на Мери Джо Пътни с нейната Заложница на съдбата. Не искам да започвам голяма поредица, че може да не отида и на работа...

И ще ти се приплаче,че не са издали другите от тази поредица. Ще се утешиш като подкараш "Падналите ангели".

И ще ти се приплаче,че не са издали другите от тази поредица. Ще се утешиш като подкараш "Падналите ангели".

Издадени са, реално "Падналите ангели" и "Ангелът мошеник" са в поредица със "Заложница на съдбата", освен че са в другата поредица на авторката. Явно Пътни е пуснала тези две книги като второ издание с нови заглавия и леко преработени. Поне такава информация намерих в нета преди време.

Редактирано 3 февруари 201115 г. от Lindsey (преглед на промените)

Аз също много ги обичам тези! И за фентъзито също! Най-много пише такива футуристични любовни романи точно Джейн Ан Кренц, но под псевдонима Джейн Касъл (има и една като Amanda Glass) - за съжаление нашите издателства не ги издават. От 14 книги само Zinia ("Кръстопът на чувствата") е преведена. Аз лично се надявам някой ден в нашия невероятен отбор на преводачите Dream team да влезе някоя любителка на футуристични л.р. - тогава може и да прочетем нещо!

Има една стара книжка - "Вълче сърце" на Сара(н) Доусън - там има фентъзи моменти, малко прилича на "Кристален пламък", ама не съвсем... Ако я нямаш, пиши ми на лични е-mail-а си, ще ти я пратя.

Наскоро четох още нещо подобно, ама в момента не мога да се сетя за автор и заглавие... като ми изплува, ще ти пиша.

А съвременните от серията за Аркейн (пак на Дж.Ан Кренц - "Невинни лъжи", "Клада от страсти", "Горещи следи", "Проклятието") не ти ли харесват? Не са точно фентъзи, но с всички паранормални чудесии в тях се приближават. Аз лично много ги харесвам.

Също трилогията на Нора Робъртс "Кръгът" - "Кръстът на Мориган","Танцът на боговете" и "Долината на мълчанието". И поредицата за Донован пак на Нора - "Магьосницата", "В плен на магията", "Чародейна сила" и "Омагьосана". Те не са футуристични, но все пак магиите ги приближават до фентъзито.

В "Сега и във времето" и "Времената се менят" (пак Нора Робъртс) също има футуристичен елемент - главните герои са двама братя, дошли от бъдещето.

мерси имам я "Вълче сърце" и ми харесва ,случайно я открих на книжния пазар във варна.От "Аркейн" не съм чела май "Проклятието"

На Нора имам почти всички който ги има на български,тя е от малкото автори на съвременни и др. романи които си ги събирам.Ако се сетиш още драсни някой ред предварително благодарности..

Току-що приключих и аз"Да изгубиш сърцето си" и тотално съм изгубила моето

Дами прекрасни сте

Благодаря за страхотната работа и доставеното ни удоволствие

Определено тази ми е фаворит от поредицата до момента.

Просто динамиката и страстите са пленителни

/за което още веднъж МЕРСИ много на прекрасните "родители" на превода/

Сега ще си легна с усмивка на уста

Да, пълна изненада , ама е върха! Много забавна, много секси, много шантава, много... уф, много трудно за описване! Трябва да се прочете!

Иве, мила, благодаря ти че ми отвори очите за тези две книжки! Тая нощ прочетох и втората„Drop Dead Gorgeous “.Направо нямам думи!!! Много смешна и много гореща!!!

Още в началото започна с капризите на Блеър, че сватба няма да има щото датата не е правилна– на Коледа– и тя с годините неможе да получава един подарък за два празника и че неможе да се казва Блеър Бладсуорт,защото име с две Б означавало тъпа блондинка.Караше го той да вземе нейната фамилия.И Уайат горкия,нали е със силно либидо,секс,секс докато й вкара акъл в главата и тя омекна и се съгласи на всичко.А най-големия смях падна когато след пожара я бяха затворили в полицейската патрулка за сигурност.И понеже никой не й обръщаше внимание,започна да лепи листи по прозорците на колата с обиди.И после някои от тези листи попаднаха в полицейското управление , дето всичките му колеги се заливаха от смях.

И понеже книгата е гореща върха беше страстната сцена с„тантрическия секс“

Блеър и Уайат са двама много,много сладки герои.Той горкия винаги беше готов да й се извини , макар и прав.Страшно много я обичаше.

Не, тази книга трябва да се прочете, неможе да се разкаже! Благодаря ти още един път и ако попаднеш на нещо друго интересно свиркай !http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 4 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Не, тази книга трябва да се прочете, неможе да се разкаже! Благодаря ти още един път и ако попаднеш на нещо друго интересно свиркай !http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Ама толкова пленяващо преразказваш................

Благодаря че сподели,поне индиректно да се порадваме на историята

Тъй, както обещах на себе си/а и пред някои хора/ продължих с Линда Хауърд. Отметнах "Среднощна дъга" и "Диамантения залив". Красиви и наивни истории.Признавам,ще ми се такива мъже да се срещаха,ама малко в повече са превъзнесени. Леко ме раздразни един похват, доста често използван за да се провокира интерес.В "Среднощна дъга" имаше направен паралел между външността на Грант и Кел.Грант беше по-висок с 5см, а жълтите му очи.....Някакъв опит за внушение, че е по-"силният".В"Диамантения залив" вече са еднакво високи, а Кел има прекрасна тъмна коса,докато Грант е рядка?!,руса, при условие,че в първата книга,неговата руса "грива" се открояваше в джунглата.Има, някои други нещица, дето ме карат да се усмихвам леко снизходително.Значи като история по ми е на сърце "Диамантения залив",но признавам,някои от лирическите отклонения ми идваха в повече и задействах вентилатора.

Честно казано,леко се притеснявам да почна другата двойка книги,защото от анонса на "От любов" ми се повдига.

Цитирам <<Нямаше начин да рискувам брака си с Даян заради теб.Обичах я прекалено много.Но винаги съм те желал,а сега вече Даян не е между нас.>>

Това ме втрещи,тоя е някакъв абсолютен пут_o маринкин,дето категорично не е обичал Даян/има ли такова нещо-да обичаш прекалено,абсурд/, а и другата на която говори, нея даже не я уважава. Аааа,да не забравим и задължителното оправдание <<......ще й допадне идеята, да се грижим един за друг>> Обичаш по собствена воля, заради това което е човека до теб!

Та така,страхме е,че към тези книги съм предубедена.

Сега, за да не се пренасищам на Линда, смятам да изям Дуги.

Редактирано 4 февруари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Тъй, както обещах на себе си/а и пред някои хора/ продължих с Линда Хауърд. Отметнах "Среднощна дъга" и "Диамантения залив". Красиви и наивни истории.Признавам,ще ми се такива мъже да се срещаха,ама малко в повече са превъзнесени. Леко ме раздразни един похват, доста често използван за да се провокира интерес.В "Среднощна дъга" имаше направен паралел между външността на Грант и Кел.Грант беше по-висок с 5см, а жълтите му очи.....Някакъв опит за внушение, че е по-"силният".В"Диамантения залив" вече са еднакво високи, а Кел има прекрасна тъмна коса,докато Грант е рядка?!,руса, при условие,че в първата книга,неговата руса "грива" се открояваше в джунглата.Има, някои други нещица, дето ме карат да се усмихвам леко снизходително.Значи като история по ми е на сърце "Диамантения залив",но признавам,някои от лирическите отклонения ми идваха в повече и задействах вентилатора.

Честно казано,леко се притеснявам да почна другата двойка книги,защото от анонса на "От любов" ми се повдига.

Цитирам <<Нямаше начин да рискувам брака си с Даян заради теб.Обичах я прекалено много.Но винаги съм те желал,а сега вече Даян не е между нас.>>

Това ме втрещи,тоя е някакъв абсолютен пут_o маринкин,дето категорично не е обичал Даян/има ли такова нещо-да обичаш прекалено,абсурд/, а и другата на която говори, нея даже не я уважава. Аааа,да не забравим и задължителното оправдание <<......ще й допадне идеята, да се грижим един за друг>> Обичаш по собствена воля, заради това което е човека до теб!

Та така,страхме е,че към тези книги съм предубедена.

Сега, за да не се пренасищам на Линда, смятам да изям Дуги.

Галееееее, моля те не чети повече Линда !!!!

Направо ми разби сърчицето

ОК по вкус и цвят приятели няма.Отрицателните мнения трябва да ги има, иначе няма развитие. Съжалявам ,че аз бях една от тези дето ти я препоръча тая авторка!

Можеш ли да ми посочиш един любовен роман , независимо историчеси или съвременен, в който героите да са действителни , земни, реални. Това са романи, не публицистика – в тях всичко е разрешено.А що се отнася до различните описания в поредица на едно и също нещо, то това се дължи в повечето случаи на преводачите щото не сравняват.

Поредицата „Децата на Сара“– („От любов“ и „ Почти завинаги“) е най- нежната й от страна на чувства поредица.И мога да ти кажа , че е възможно да обичаш двама човека едновременно, защото съм имала такъв човек близо до себе си.Също може да обичаш някой и в същото време силно да желаеш и да опиташ при друг.Човешката природа е необятна и непредсказуема. Ако ти винаги четеш Любовни романи, като търсиш такива дреболии из тях , няма да ти хареса нищо.Няма нищо съвършено .Всеки има право на мнение – това беше мойто.

Аз ще продължавам да си чета Линда Хауърд и да харесвам романите й и за мен ще продължава да бъде една от най-добрите в жанра.

П.П. Много ще ми е интересно какво ще е мнението ти за Дуги????????

Редактирано 4 февруари 201115 г. от rumi_1461 (преглед на промените)

Съжалявам ,че аз бях една от тези дето ти я препоръча тая авторка!

Аз ще продължавам да си чета Линда Хауърд и да харесвам романите й и за мен ще продължава да бъде една от най-добрите в жанра.

Слънце, аз съм благодарна,че ме насочихте към тези книги.За да харесаш или не,трябва да си ги прочел първо.В някакъв друг момент,може отново да посегна към тях.

Що е отнася до това,че човек може да обича двама души едновременно така е.Начина,по който беше изразено в анонса е кошмарен.

Винаги съм смятала,че детайлите отличават хубавото,от масата.Да вземем Нора с нейните братя Куин-историите пак са обикновени и са разказани като такива,земно,топло, би могло да иде реч за съседа...и все пак не е той,а мъже мечта.

Както и да е,аз ще си прочета поредицата "Децата на Сара", пък ти не ми се ядосвай , ако съм твърде загрубяла,загубата е моя.

Ето това е! Един съвършен исторически любовен роман, перфектен превод в съчетание с брилянтна редакция – това е „Да изгубиш сърцето си”. Горещи благодарности към Янето и всички мили дами, които направиха достъпни за нас тази изключително-трогателна история. Невероятно-забавни моменти, над които здравеняшки се хилих, така че малкия ококори удивено очките от недоумение, защо майка му цвили гръмогласно, потропвайки неистово в такт. И едновременно с това една красива и нежна любов, от която душата на човек реве с пълно гърло от затрогващото, до болка силно привличане между главните, а мартинките му се разтреперват неудържимо от струящата от романа вълшебна магия. Кат пиявица залепнах за компа, докат неизсмуках историята докрай. Не вярвах, че мога да заобичам още повече Карън Хоукинс, но след „Да изгубиш сърцето си” искам още и още, и още от дозата Карън Хоукинс. Определено ще се гмурна в дебрите на руските сайтове да издиря всичко нейно на руски, за да я захапя здраво.

За тези, които все още не са се докоснали до чаровния и неустоим Дуги и прекрасната фурия Софка, горещо препоръчвам

И един ужасно любим момент, в което „угощаваха” сладуркото Дуги с всякакви пикантерии (страшно напомнящ ми за подобни такива от „Дива кръв” и „Дамата на лорда”):

Дугъл вдигна лъжицата и я сложи в устата си. За миг лицето му придоби ледено изражение.

София го наблюдаваше напрегнато и стискаше силно лъжицата си.

Той изпусна своята на масата, и докато лицето му бавно почервеняваше, в очите му се появиха сълзи.

Супата на Мери вършеше чудеса. Доволна София продължи да се преструва, че яде.

Дугъл удари с длан по масата.

Чиниите подскочиха заедно със София.

— Какво не е наред?

Дугъл посочи към купичката.

— Това!

— Супата? Защо, какво й има?

— Нищо. Това е най-вкусната супа, която съм опитвал.

София премигна. Не бе възможно той да каза…

Дугъл гребна пълна лъжица и я пъхна в устата си. И въпреки, че очите му се насълзиха, а лицето му почервеня, той продължи да яде като промърморваше «чудесно» почти на всяка трета хапка.

Тя погледна към своята супа, която миришеше на лук, чесън и черен пипер. Мери беше добавила и солидно количество сол. Но като гледаше с какъв апетит яде МакЛийн, започна да се съмнява.

Дали вродената дарба на Мери да готви не бе взела връх над опитите й да съсипе храната?

София гребна малко, подуши я и направи физиономия. Миризмата беше ужасна. Погледна озадачено Дугъл, който вече приключваше със своята и сложи лъжицата в устата си.

Гърлото й пламна от черния пипер и недоварения стар чесън, които се бяха смесили в пресолената помия. Тя извади лъжицата от устата си и грабна чашата с вода, за да отмие отвратителния вкус.

Въздишайки погледна укорително с насълзени очи към МакЛийн.

Той изглеждаше така, сякаш не забелязваше нищо, твърде зает да изпразни чинията си до такава степен, че и капчица да не остане. Когато приключи, остави лъжицата си на масата, облегна се и избърса устата си.

— Това е най-вкусната супа, която са ми сервирали, мисля, че мога да изям още.

— Още? Сигурен… сигурен ли сте?

— Напълно.

Неспособна да повярва на ушите си, София остави лъжица си и погледна МакЛийн, който отново си сипваше. Само след миг той продължи да яде и да възхвалява супата.

Тя отново погледна към чинията си. Може би на дъното й се криеше някой по-поносим за ядене слой, отколкото на повърхността. Стомахът й изкъркори и я подсети, че трябваше да хапне нещо преди вечерята. Но заради злополуката с баща й, не остана време за това. Потопи дълбоко лъжицата с надеждата на дъното да е по-вкусно. Вдигна я и побърза да я лапне, но лютивата течност изгори като лава езикът й. Достигна до носа и очите й и те се насълзиха, сякаш бе застанала в центъра на облак дим. Давейки се, тя преглътна, а гърлото и стомахът й също запламтяха. Хвърли лъжицата си, грабна чашата с вода и започна да гълта, колкото се може по-бързо. Когато очите й се проясниха, срещна развеселения поглед на Дугъл.

— Скъпа София, какво има? Изглеждате леко зачервена.

— Задавих се — дрезгаво каза тя.

Дугъл присви устни.

Вратата се отвори и Мери влезе, следвана от Ангъс. Те носеха различни плата и чинии, които безцеремонно натрупаха по масата. Прислужницата започна да събира вече използваните съдове, но спря, когато стигна до чиниите.

— Господи! — възкликна тя, когато вдигна празния супник. — Някой е изял супата.

— Не е възможно — заяви Ангъс и очите му се разшириха от изумление.

— Всичката — каза Мери и му показа празния супник.

Той надникна в него, сякаш очакваше да види, че на дъното има дупка.

— Признавам си, аз бях. Супата беше превъзходна — каза Дугъл.

Ангъс го погледна с очи изпълнени с уважение.

— Стомахът ви трябва да е от желязо.

— Всъщност — каза Мери притеснено, — извинете, милорд, но чувствате ли се добре? Май попрекалих с черния пипер.

Дугъл присви рамене.

— Добре съм. Трябва да ми дадете рецептата, за да я изпробва и моят готвач.

— Боже! — Жената мигаше срещу него, неспособна да отмести очи.

Ангъс го гледаше по същия начин.

Дугъл се усмихна заинтригувано на София.

— Чувствам се като експонат от Британския музей.

Редактирано 6 февруари 201115 г. от bobych (преглед на промените)

мерси имам я "Вълче сърце" и ми харесва ,случайно я открих на книжния пазар във варна.От "Аркейн" не съм чела май "Проклятието"

На Нора имам почти всички който ги има на български,тя е от малкото автори на съвременни и др. романи които си ги събирам.Ако се сетиш още драсни някой ред предварително благодарности..

Сетих се: Ан Авъри - Далечна звезда

Името на авторката още го превеждат като "Ан Ейвъри", но точно на тая книжка на корицата си го пише "Ан Авъри". Направо си е фентъзи-любовен роман! На мен много ми хареса - много приключения и страсти има! Ако не си я чела, непременно я мятай, и ще чакам после мнение .

Има я в "Escape": http://www.escape-bg.net/torrents-details.php?id=344

Редактирано 7 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Тъй, както обещах на себе си/а и пред някои хора/ продължих с Линда Хауърд. Отметнах "Среднощна дъга" и "Диамантения залив". Красиви и наивни истории.Признавам,ще ми се такива мъже да се срещаха,ама малко в повече са превъзнесени. Леко ме раздразни един похват, доста често използван за да се провокира интерес.В "Среднощна дъга" имаше направен паралел между външността на Грант и Кел.Грант беше по-висок с 5см, а жълтите му очи.....Някакъв опит за внушение, че е по-"силният".В"Диамантения залив" вече са еднакво високи, а Кел има прекрасна тъмна коса,докато Грант е рядка?!,руса, при условие,че в първата книга,неговата руса "грива" се открояваше в джунглата.Има, някои други нещица, дето ме карат да се усмихвам леко снизходително.Значи като история по ми е на сърце "Диамантения залив",но признавам,някои от лирическите отклонения ми идваха в повече и задействах вентилатора.

Честно казано,леко се притеснявам да почна другата двойка книги,защото от анонса на "От любов" ми се повдига.

Цитирам <<Нямаше начин да рискувам брака си с Даян заради теб.Обичах я прекалено много.Но винаги съм те желал,а сега вече Даян не е между нас.>>

Това ме втрещи,тоя е някакъв абсолютен пут_o маринкин,дето категорично не е обичал Даян/има ли такова нещо-да обичаш прекалено,абсурд/, а и другата на която говори, нея даже не я уважава. Аааа,да не забравим и задължителното оправдание <<......ще й допадне идеята, да се грижим един за друг>> Обичаш по собствена воля, заради това което е човека до теб!

Та така,страхме е,че към тези книги съм предубедена.

Сега, за да не се пренасищам на Линда, смятам да изям Дуги.

Гале, сега си спомням, че и аз се подразних от тези противоречащи си описания на мъжагите в "Среднощна дъга" и "Диамантения залив", ама го отдадох на различните преводачи - кофти е, че не четем в оригинал - пък и съм сигурна, че точно това издателство не избира най-добрите (и съответно по-скъпо платени) професионалисти за работа по превода, редакцията и т.н. Изобщо, аз такива работи ги подминавам, без много да се вживявам. На мен и "Среднощна дъга" много ми хареса, сигурно щото си падам да има екшън (или поне повечко действие) и приключения в историята !

Колкото до тъпите анонси - ами нали знаеш, че не бива да се водиш по тях - на всички тук толкова много пъти ни се е случвало това разминаване между резюмето на гърба на корицата и реалното съдържание, че вече нито се дразня, нито се изненадвам, нито се доверявам на тия анонси. Може да се окаже, че "Децата на Сара" ще ти харесат по-вече от предните две за Кел и Грант - доколкото си спомням са някак по-спокойни и ежедневни. Все пак трябва да се има пред вид, че книжките са стари - писани са преди 25 години, и това им личи - възможно е и отново да срещнеш нещо, дето ти разваля удоволствието от историята... И си е вярно, че за да решиш дали ти харесва или не нещо, трябва да го прочетеш! Пък и не смятам, че си "по-загрубяла", а по-скоро си по-чувствителна към недостатъците на написаното, и не можеш да ги прегазиш като танк, както правя аз!

А с "Кръстопът на чувствата" на Кренц какво стана - почна ли я?

Редактирано 7 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

А с "Кръстопът на чувствата" на Кренц какво стана - почна ли я?

Не съм бе, те тия Дрийм Тийма само ми развалят работата. Зели, че превели една РАЗКОШНА книга и се отплеснах. Сега пък е ред на вампирясалата Анита Блейк,но съм си го наплюла тоя кръстопът,де.

Редактирано 7 февруари 201115 г. от Plqsak (преглед на промените)

Не съм бе, те тия Дрийм Тийма само ми развалят работата. Зели, че превели една РАЗКОШНА книга и се отплеснах. Сега пък е ред на вампирясалата Анита Блейк,но съм си го наплюла тоя кръстопът,де.

Признаваме се за виновни по всички точки на обвинението и което е още по-лошо нещо сме развили рецидив и колко и да се скътаваме скоро ша лъсне наяве хихи.

Ох аз започнах "Търси се съпруга" на Линда Хауърд, малеее много сладка книжка, направо се разтапям от кеф с главните, такива са сладурковциии! Мога да кажа само едно на всички фенове на Линда, разбирам бесният ви въсторг по нея, наистина с чисто сърце заявявам - прекрасна авторка. И да споделя едно лично отклонение за книжлето, имам само едно нещо, което ме побърква и то няма нищо общо със самата книга. Боря се да спра цигарите (нека се потупам по рамото, в неделя става един месец) и представата за страхотния господин Дънкан, който опъва от цигарата по-особено впечатляващ начин, не ми действа ама никак добре

Ох аз започнах "Търси се съпруга" на Линда Хауърд, малеее много сладка книжка, направо се разтапям от кеф с главните, такива са сладурковциии! Мога да кажа само едно на всички фенове на Линда, разбирам бесният ви въсторг по нея, наистина с чисто сърце заявявам - прекрасна авторка.

И да споделя едно лично отклонение за книжлето, имам само едно нещо, което ме побърква и то няма нищо общо със самата книга. Боря се да спра цигарите (нека се потупам по рамото, в неделя става един месец) и представата за страхотния господин Дънкан, който опъва от цигарата по-особено впечатляващ начин, не ми действа ама никак добре

Книгата наистина е много хубава. Чела съм я отдавна, но я помня много ясно. Все пак е от Линда, а тя ми е слабост

Относно цигарите, браво!!! Само се дръж!!! Аз вече не пуша от година и три месеца и съм много горда от себе си . И на пук на общоприетата истина ,че от спирането на цигарите се пълнее, няколко месеца след като ги спрях бях по-слаба, отколкото по време на тютюневия ми период .

Днес прочетох една книга на Джанет Дейли - Летен махагон. Тя е с две отделнии истории. Не ми хареса особено. Просто исках да почета нещо леко. Ама както и да е де... Героите бяха пушачи, а пък на мен наистина не ми допадат такива. Е, това си е мое мнение и не искам да обиждам пушачите в нашия форум. Но който наистина се старае да се откаже от този вреден навик, да знае че духовно го подкрепям!!!

Щях да сефтосвам Мери Джо Пътни, но преди това мисля да прочета Да спиш с врага на Линда Хауърд, че ми е интересно какво ще стане с Робърт. Успя да ме заинтригува в Търси се съпруга. А след това вече се потапям в дебрите на Падналите ангели и Мери Джо Пътни (освен ако отново не се изкуша с Линда )

Редактирано 8 февруари 201115 г. от BlackRose (преглед на промените)

Относно цигарите, браво!!! Само се дръж!!! Аз вече не пуша от година и три месеца и съм много горда от себе си . И на пук на общоприетата истина ,че от спирането на цигарите се пълнее, няколко месеца след като ги спрях бях по-слаба, отколкото по време на тютюневия ми период .

Гони ме черна завист! За четирдесет дни без цигари +8кг., а и сериозно сърцебиене, което се оправи като пропуших пак/не е майтап, знам че звучи странно/.Предвид,че ги спирах на 38г./време в което повечето жени претърпяват промени/, нямаше връщане назад/всякакви диети,до болница сигнах/, в следващите 3г.по още 1-1,5кг и сега +12общо. Искам да ги спра,а всъщност ги увеличавам след всяко спиране.

Ох аз започнах "Търси се съпруга" на Линда Хауърд, малеее много сладка книжка, направо се разтапям от кеф с главните, такива са сладурковциии! Мога да кажа само едно на всички фенове на Линда, разбирам бесният ви въсторг по нея, наистина с чисто сърце заявявам - прекрасна авторка.

но преди това мисля да прочета Да спиш с врага на Линда Хауърд, че ми е интересно какво ще стане с Робърт. Успя да ме заинтригува в Търси се съпруга. ......(освен ако отново не се изкуша с Линда )

Момичета страхотно ви завиждам, за това, че за първи път се докосвате до тези романи на Линда и изживявате емоциите , които пораждат всичките й книжки.

И тъй , като в последно време наистина бях луднала по тая авторка, рекох да подхвана нещо друго и открих друга страхотна – Карън Робърдс.

Току-що прочетох „Детето на Маги“– много хубав роман, и както винаги анонса не казва това , което е.

Маги среща в един бар младежката си любов– Ник, след дванадесет години раздяла.Но тя е омъжена за богат аристократ, който я малтретира.Има единадесетгодишен син, който е от Ник, той естествено не знае.Ник е дошъл за да я върне обратно при себе си,защото не е преставал да я обича.От уличния хулиган е станал аген в„Агенция против наркотиците“

Завърта се една луда история на преследване,побоища и любов.Книгата е с хепиенд.

Изобщо всичките съвременни романи на тази авторка са страхотни – с вълнуващи любовни истории, горещи страстни сцени ,вълнуващи крими истории.Мъжете на Карън в много отношения приличат на мъжете на Линда и на много моменти двете като стил се доближават.Така , че тези които харесват Линда Хауърд и са прочели всичко от нея, за да не я препрочитат им препоръчвам Карън Робърдс – „Едно лято“, „Шепот в полунощ“,„Когато дойде часът“,„Примамката“,„Суеверие“,„Детето на Маги“– тези съм прочела.

Момичета страхотно ви завиждам, за това, че за първи път се докосвате до тези романи на Линда и изживявате емоциите , които пораждат всичките й книжки.

И тъй , като в последно време наистина бях луднала по тая авторка, рекох да подхвана нещо друго и открих друга страхотна – Карън Робърдс.

Току-що прочетох „Детето на Маги“– много хубав роман,...

...Изобщо всичките съвременни романи на тази авторка са страхотни – с вълнуващи любовни истории, горещи страстни сцени ,вълнуващи крими истории.Мъжете на Карън в много отношения приличат на мъжете на Линда и на много моменти двете като стил се доближават.Така , че тези които харесват Линда Хауърд и са прочели всичко от нея, за да не я препрочитат им препоръчвам Карън Робърдс – „Едно лято“, „Шепот в полунощ“,„Когато дойде часът“,„Примамката“,„Суеверие“,„Детето на Маги“– тези съм прочела.

Приготвила съм ти обещаните още четири книжки на Карън Робърдс за скан - седят си в торбичката, и чакат, ама ми се струва че при теб работата почва да става спешна!

Ще пиша сега на Жани да се видим, за да и ги дам - могат да прередят другите - те са Арлекинчета основно, и мисля не е проблем да почакат...

Щях да сефтосвам Мери Джо Пътни, но преди това мисля да прочета Да спиш с врага на Линда Хауърд, че ми е интересно какво ще стане с Робърт. Успя да ме заинтригува в Търси се съпруга. А след това вече се потапям в дебрите на Падналите ангели и Мери Джо Пътни (освен ако отново не се изкуша с Линда )

О, към "Да спиш с врага" просто имам слабост - тя ми една от любимите от малките ѝ книжки (издадени от Арлекин), заедно с "Невинни лъжи" и серията за Макензи! Имам навика всяка година да си ги препрочитам поне по веднъж!

Редактирано 9 февруари 201115 г. от IvaIgnatova (преглед на промените)

Приготвила съм ти обещаните още четири книжки на Карън Робърдс за скан - седят си в торбичката, и чакат, ама ми се струва че при теб работата почва да става спешна!

Ще пиша сега на Жани да се видим, за да и ги дам - могат да прередят другите - те са Арлекинчета основно, и мисля не е проблем да почакат...

Иве, БЛАГОДАРЯ ТИ много !!! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Чакам с огромно нетърпение!!!

Иве, БЛАГОДАРЯ ТИ много !!! http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Чакам с огромно нетърпение!!!

На Жани ще благодариш, като ги сканне, че без нея няма радост!

Преди няколко дни прочетох "Сладък лъжец" на Джуд Деверо,а сега съм преполовила "Благословията".И в двечките си има и действие и смях, които те карат по-бързо да стигнеш до края.Останах изключително приятно изненадана. Изклюяително,защото другите й съвременни,които съм чела-Лятна къща,Погледни ме и Искам те-ми бяха леко скучновати.След прочита им отидоха директно на рафта книги за еднократно четене.След Искам те дори си мислех,като пуснат друга съвременна да я прескоча,но... Е,като пуснат друга ще си преразгледам решението.

Отдавна не съм писала в тази тема, ама то време имам ли да седна я.

Сега чета паралелно две книги. На Деверо "Венчило с варварина" и на Лоуел "Невинна като грях".

Първата ми е интересна, преводът е прекрасен, но самата книжка я чувствам някак си под нивото на писателката и на другия роман от поредицата. "Венчило с дявола" ме накара да тръпна много повече и беше доста по-забавна. Тази на момента има скучновати моменти, Конър е ужасно дърво та чак ми става досадно от мислите му, а Брена на моменти прекалява с с нейното твърдоглавие или пък е прекалено чувствителна. Ох, не знам, но самата героиня ми лази понякога по нервите и ми иде да я набия ако можех. ;д

На Лоуел книжлето е много интересно. Харесвам поредиците й, в които има или малко от "Сейнт Килда" или от "Реъритис Ънлимитид". Да не говорим пък за семейство Донован. Доволна съм и всяка вечер преди лягане (когато имам време да чета) й се наслаждавам подобаващо.(: