Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


«Бояться нужно не ислама, а хаоса» Что общего у ислама с христианством и иудаизмом, что такое джихад, кто такие шахиды Комментарии Текст «Ислам» — слово, которое нельзя перевести — 23.12.10 14:59 — Газета Ру ЛЕКТОР Игорь Алексеев, доцент РГГУ, к.и.н. Что общего у ислама с христианством и иудаизмом, когда мусульмане ведут джихад, кто такие шахиды и являются ли недавние беспорядки в Москве следствием «столкновения цивилизаций», в своей лекции «Газете.Ru» рассказывает исламовед, доцент кафедры современного Востока РГГУ, директор научных программ Фонда Марджани, кандидат исторических наук Игорь Алексеев. Вопросы религии так или иначе затрагивают все социальные и гуманитарные науки: это и история, и философия, и социология, и многие другие. Очень часто (и справедливо) говорят, что ислам – это не только или не столько религия, сколько некий культурно-цивилизационный тип, ценностно-нормативная система, которая формирует особый историко-культурный тип человека. ЧАСТЬ 1. «Ислам» – слово, которое нельзя перевести. Ислам как явление исторического порядка появляется в VII веке нашей эры и связан с деятельностью пророка Мухаммеда, который и считается основателем ислама. Но с точки зрения самих мусульман ислам – явление внеисторическое. Это некая универсальная метафизическая традиция, своего рода изначальный монотеизм (то есть единобожие), универсальное Откровение, которое раскрывается в цепи пророков, куда входят те же самые персонажи, о которых говорит Ветхий Завет, библейская и околобиблейская традиции. «Ислам» – это слово, которое нельзя перевести. Имеющиеся словарные переводы, которые у нас есть, говорят, что «ислам» – это покорность, предание себя Богу. Но это не переводы, это паллиативные, то есть неисчерпывающие описания. Арабское слово «ислам» – это имя действия, происходящее от корня С-Л-М, который семантически несет в себе идею целостности, безопасности и правильности. Таким образом, «ислам» означает создание некоего правильного, целостного, ненарушенного состояния или приведение себя в это состояние. От этого же корня происходит широко известное и за пределами арабского языка слово «салам» – «мир». То есть ислам – это мир с Богом, примирение человека с Создателем, духовная и метафизическая гармония. Это нельзя односложно перевести ни на какой язык, поэтому слово «ислам» остается без перевода. Поэтому ислам – это не магометанство. То есть ислам не связан, подобно христианству, с именем учителя или пророка более чем случайно-исторически. С точки зрения мусульман, ислам – это фундаментальная идея универсального порядка. И эта универсальная истина манифестируется человечеству в рамках пророческой традиции, которая идет от прародителя человечества Адама до пророка Мухаммеда. Поскольку ислам сам себя описывает через термины проческой традиции и через апелляцию к общему культурному фону ближневосточного монотеизма, это вводит его в число религий так называемой авраамической традиции. Исторически ислам – одно из проявлений более широкого феномена, который можно назвать авраамическим монотеизмом. Одним из ответвлений этого монотеизма является иудаизм, другим – христианство, третьим – ислам. Эти три ветви одного древа апеллируют к общей картине мира, к одной и той же мифологии, к одним и тем же персоналиям, представлениям о мироустройстве и имеют общие исторические корни. Все эти три религии возникают в одном регионе, который с древнейших времен и является перекрестком культур и цивилизаций. На каком-то этапе на этом же универсальном перекрестке формируется почва для возникновения монотеизма как особенного типа мировоззрения, не свойственного другим высокоразвитым цивилизациям. Ислам является исторически последней фазой развития ближневосточного монотеизма, которая дает ему новый импульс уже в эпоху раннего Средневековья и превращает его из факта истории и культуры Древнего мира в глобальный тренд, который в состоянии переходить через исторические эпохи. Иудаизм и христианство тоже дожили до наших дней. Это происходит потому, что монотеистическое миросозерцание как раз и отличает то, что монотеизм в своем сознании устремлен к некоему концу истории – Судному дню. Судный день и конец времен являются общей идеей для всех трех исторических религий. Монотеистическое мировоззрение предполагает не бесконечное вращение кармического колеса, из которого один только выход в нирвану, которая есть небытие, а некую устремленность, целенаправленность и конечность человеческого бытия и истории, после которых начинается другая эпоха – Апокалипсис, Судный день – и начинается «жизнь иная», инобытие. Если говорить об истории, то ближневосточный монотеизм – продукт того, что известный немецкий философ-экзистенциалист Карл Ясперс называл «осевым временем». Ясперс имел в виду фундаментальный переворот в сознании человечества, когда на смену мифологическому мировоззрению пришло рациональное, философское, сформировавшее существующий поныне тип человека. Этот переворот начинается в районе IX в. до н. э. и заканчивается в III в. н. э. институализацией христианства. Ислам возникает в VII в. н. э. вдогонку осевому времени, когда появляются крупнейшие духовные учения, которые от старых прежних верований отличаются тем, что формируют возможность некоего глобального проекта и закладывают в себя возможности к экспансии и к моделированию некоего идеала человеческого бытия в истории. Это не просто religio (это латинское слово означает «связь») как система связи человека с сакральным. Это некий проект того, как не только человек может быть связан с небесными силами, но и как небесный порядок может быть трансформирован в конечном человеческом бытии, которое и на индивидуальном уровне имеет начало и конец в виде рождения и смерти, и на уровне человеческой истории имеет начало и конец. В этом смысле ислам – неотъемлемая и логически завершающая часть развития монотеизма, без которого невозможно понять другие религии. В то же время ислам невозможно понять, не адресуясь к библейской и околобиблейской традициям. Христианская традиция не сводится только к канонам христианства: существуют апокрифические евангелия, в ветхозаветную эпоху также существовал корпус околобилейских письменных и особенно устных текстов – это довольно широкий культурный пласт, на него опирается та мифологема, к которой (в ее аравийской редакции) адресуется ислам. Одни и те же персонажи признаются и в Ветхом и Новом Заветах, и в Коране: Адам, Авраам (Ибрахим), Моисей (Мусса), Иисус (Иса). Но, с другой стороны, в аравийской редакции в этот ряд включают ряд аравийских пророков, действующих в Южной Аравии, таких как Шуайб или Салих. Также несколько иначе излагаются и интерпретируются известные библейские сюжеты, например та же самая история с Авраамом и проблемой принесения им в жертву своего сына. В Библии эти события локализуются в Сирийской пустыне, в протомусульманской традиции – в Аравии. Весь ритуал хаджа связан с тем, что именно в Мекке происходила драма жертвоприношения Авраамом своего сына, от которой он в итоге был избавлен и принес в жертву агнца. Мусульманский праздник жертвоприношения – это не праздник резни баранов на автобусных остановках, как нам пытались показать. Это сюжет, связанный с драмой Авраама, поставленного перед тяжелейшем выбором принесения в жертву своего сына, дарованного ему в позднем возрасте. Авраам из любви к Богу готов был пожертвовать сыном, но Бог смилостивился и отозвал требование жертвы, тем самым навсегда закрыв тему человеческих жертвоприношений. После этого жертвы стали невозможны. С другой стороны, аравийская редакция этого мифа, в отличие от еврейской редакции, которая на место этого сына помещает Исаака, ставит на роль сына Исмаила. И если Исаак – родоначальник евреев, то Исмаил – родоначальник арабов. Таким образом, аравийская версия ближневосточного монотеизма вступает в спор о духовном первородстве с евреями как претендующими на монопольное обладание истинной монотеистической традицией. Это очень значимый пафос демонополизации истины – оспаривание претензий талмудического иудаизма на духовную истину и свет. Талмудический иудаизм так трактует богоизбранность Израиля, что богоизбранный народ оказывается противопоставлен гоям, которым он даже не обязан доносить божественные откровения. Христианство было определенным образом реакцией на замкнутость монотеизма в еврейском круге. Христианство, возникнув в еврейской среде и за счет массовой кооптации язычников открыв пути всем, вне зависимости от происхождения, стало первой ступенью на пути демонополизации монотеизма. Ислам предложил еще и альтернативную мифологему. Христианство опирается на ветхозаветную мифологию и редакцию биографий пророков. Коран опирается на аравийскую редакцию авраамического мифа и, что важно, на редакцию, которая сохранялась в устной передаче и, таким образом, не была замкнута в узком кругу книжников, обладавших сакральным знанием чтения и письма. Это широкая, почти эпическая традиция – передавать информацию из уст в уста, любым людям, вне зависимости от степени их посвящения. Ислам предложил отредактированную мифологию и скорректированную метафизику, которая логически завершала процесс деиудаизации ближневосточного монотеизма и превращала его в достояние всего Ближнего Востока. Затем в процессе формирования халифата ислам распространился на той территории, которая до этого была объединена в рамках империи Александра Македонского и где уже были созданы предпосылки для формирования некой универсальной космополитической культуры – то, что называется эллинизмом. Это культурный стандарт средиземноморского происхождения, который был адаптирован к реалиям завоеванного Александром пространства от Северной Африки и Передней Азии до Средней Азии и Индии. Эллинизм значительно пережил политическую жизнь империи Александра Македонского и фактически просуществовал вплоть до повторной попытки объединить это пространство в рамках халифата. Политический расклад, который существовал там накануне и в эпоху возникновения ислама, в культурном отношении был пропитан эллинистическим универсализмом. Его другой стороной была разветвленная еврейская диаспора, образовавшаяся после разрушения второго Храма, которая во многом выживала за счет того, что ее представители были авангардом поздней эллинистической культуры и основными ее носителями, отличаясь только в религиозном плане. Итак, в этом мире было, во-первых, представление об универсальном культурном субстрате и, во-вторых, наличие некой пассионарной группы носителей культурной идеи в виде еврейской диаспоры. http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?2 част 2 - ЧАСТЬ 2. Мусульман некуда выслать http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?3 част 3 - ЧАСТЬ 3. Когда ведется джихад? http://www.gazeta.ru/science/2010/12/23_a_3476029.shtml?4 ЧАСТЬ 4. Манежная площадь – это не «столкновение цивилизаций»

Редактирано от El. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

«Ислам» – это слово, которое нельзя перевести. Имеющиеся словарные переводы, которые у нас есть, говорят, что «ислам» – это покорность, предание себя Богу. Но это не переводы, это паллиативные, то есть неисчерпывающие описания. Арабское слово «ислам» – это имя действия, происходящее от корня С-Л-М, который семантически несет в себе идею целостности, безопасности и правильности. Таким образом, «ислам» означает создание некоего правильного, целостного, ненарушенного состояния или приведение себя в это состояние. От этого же корня происходит широко известное и за пределами арабского языка слово «салам» – «мир». То есть ислам – это мир с Богом, примирение человека с Создателем, духовная и метафизическая гармония

:)

Пък и по принцип си харесвам простичко написаните обяснения :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В аврамическите религии, "метафизическата хармония", както я нарича авторът, се постига чрез покорност или пълна преданност към бога... Дотук със свободната воля. И като си спомниш, че от гледна точка на съвременната психология, представата за бога е просто една инфантилна проекция на свръх-аза... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В аврамическите религии, "метафизическата хармония", както я нарича авторът, се постига чрез покорност или пълна преданност към бога... Дотук със свободната воля. И като си спомниш, че от гледна точка на съвременната психология, представата за бога е просто една инфантилна проекция на свръх-аза... ;)

Не знам какво пишеш, но аз чета "аврамическите религии предлагат да се примириш със себе си, чрез подчиняване на себе си" :)

Май пак съм обърнала Евангелието на опъки :)

Не е за тази тема да дискутираме свръх-аза като следствие на обществените порядки (т.е. наложеният морал) и собствения кураж.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само че Ел, тази идея можеш да я срещнеш в чист вид при гръцките стоици, а не в аврамическите религии, които те учат: Но нека бъде не моята воля, Господи, а Твоята! Това е смисъла на жертвата, която е щял да извърши Авраам, според общоприетото тълкуване... Затова не чети буквално, а схващай контекста на написаното. В екзотеричната форма на аврамическите религии няма свобода, а само подчинение. На кого? Аз бих казал на свръх-аза, а някой друг - на Демиурга. Въпрос на терминология и гледна точка.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само че Ел, тази идея можеш да я срещнеш в чист вид при гръцките стоици, а не в аврамическите религии, които те учат: Но нека бъде не моята воля, Господи, а Твоята! Това е смисъла на жертвата, която е щял да извърши Авраам, според общоприетото тълкуване... Затова не чети буквално, а схващай контекста на написаното. В екзотеричната форма на аврамическите религии няма свобода, а само подчинение. На кого? Аз бих казал на свръх-аза, а някой друг - на Демиурга. Въпрос на терминология и гледна точка.

Има и подчинение, има и воля... Волята да следваш пътя който ти е даден, волята да се бориш за нея, волята да държиш и издържаш заради нея... Това не е ли воля според теб :whist: И подчинението е само пред един, волята е пред многото ....

Редактирано от Hamza (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Воля е, но не свободна... За много години!!! Между какво и какво избира един вярващ? Между това да следва Big Boss и да попадне в рая, и да не го следва и да попадне в ада. От друга страна, Big Boss вече всичко е предрешил, защото е всемогъщ. Big Boss знае кой ще попадне в ада и кой в рая, защото инак не би бил всезнаещ. Е къде я виждаш свободната воля?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Воля е, но не свободна... За много години!!! Между какво и какво избира един вярващ? Между това да следва Big Boss и да попадне в рая, и да не го следва и да попадне в ада. От друга страна, Big Boss вече всичко е предрешил, защото е всемогъщ. Big Boss знае кой ще попадне в ада и кой в рая, защото инак не би бил всезнаещ. Е къде я виждаш свободната воля?

Воля и свобода според теб нямат връзка , така ли ? Хаха, извинявай, стана ми смешно :yanim:

Биг бос не е решил, ти сам определяш чрез делата си, къде да попаднеш... Биг бос само е дал пътя към двете... И спекулираш с термина всезнание както ти отърва май :) Това че знае, не значи че ще ти каже нали така.. така че ти пак решаваш какво да следваш, и на кое да вярваш :whist: И дали вярваш че си за едното, или другото място ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знаете ли , важно е да се образоваме във всички възможни религии .. нека има мир ,ако е както учените казват ,че използваме 2,5% от мозъка ни то ние не използваме нищо.. следователно ако се доразвием все някога като цивилизация ,ще разберем кое е истина и кое е лъжа , нужно е само време и надежда. На мен Исляма ми изглежда надеждна религия и по-скоро религия на мира ,живял съм сред такива хора и знам какво е,а това ,че има тук 2-ма 3-ма които постояно плюят - то те не са образеца за истинския приветлив и милосърден Българин !

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Биг бос не е решил, ти сам определяш чрез делата си, къде да попаднеш...

Ако зависи от мен, а не от него, то той не е всемогъщ. Ако е всезнаещ, той знае къде ще попадна, нали? Или не знае? Ако знае, че някой ще попадне в ада, защо го е създал толкова несъвършен? Прощавай, не критикувам Исляма, а говоря по принцип...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

scepsis за да ни изпита , кой от нас е по-добър , освен това , кой си ти да съдиш създателя си ? Не забравяй имаш свобода на избор.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако зависи от мен, а не от него, то той не е всемогъщ. Ако е всезнаещ, той знае къде ще попадна, нали? Или не знае? Ако знае, че някой ще попадне в ада, защо го е създал толкова несъвършен? Прощавай, не критикувам Исляма, а говоря по принцип...

Това че е всемогъщ, според теб го прави деспот ли http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif , че да иска да те вкара задължително в ада... Или задължително гледа да те вкара в рая.. Че тогава какъв е смисъла от двете, едното стига ... Това че ти дава избор е показателно че имаш свобода, да решаваш, къде да попаднеш :ph34r:

И с това теологическите ти напъни удрят на камък скептико.. Бъди жив и здрав, и за много години :ph34r:

П.с Спри дотук, не се излагай повече, дори да говориш хипотетично и по принцип...

Редактирано от Hamza (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Че тогава какъв е смисъла от двете, едното стига ...

Toва се опитвам да обясня - смисъл НЯМА. Няма решение на тази задача, защото е построена върху погрешната предпоставка, че съществува един персонален бог, който е и всемогъщ, и всезнаещ, и всесилен... Но наистина спора ни е безмислен. Нека всеки вярва в каквото си поиска, стига да не пречи на околните. :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Toва се опитвам да обясня - смисъл НЯМА. Няма решение на тази задача, защото е построена върху погрешната предпоставка, че съществува един персонален бог, който е и всемогъщ, и всезнаещ, и всесилен... Но наистина спора ни е безмислен. Нека всеки вярва в каквото си поиска, стига да не пречи на околните. :ph34r:

Последното ти изречение показва свободната воля :) Нека всеки вярва в каквото си поиска :ph34r:

”Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (2/256)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

scepsis за да ни изпита , кой от нас е по-добър

Ми, нали той те е създал? Нали е всезнаещ? Не знае ли какъв си? Нали е всемогъщ? Не е ли могъл да те създаде по-добре?

ОК Спирам спора дотук, защото sat sapienti.

”Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.” (2/256)

Aллах Акбар! :ph34r:

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:) Ма, нали той те е създал? Нали е всезнаещ? Не знае ли какъв си? Нали е всемогъщ? Не е ли могъл да те създаде по-добре?

ОК Спирам спора дотук, защото sat sapienti. :ph34r:

Той го е създал свободен, точно защото sat sapienti :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ми, нали той те е създал? Нали е всезнаещ? Не знае ли какъв си? Нали е всемогъщ? Не е ли могъл да те създаде по-добре?

ОК Спирам спора дотук, защото sat sapienti.

Aллах Акбар! :ph34r:

scepsis,Той ни е създал,но Той ни е дал свободната воля!Тоест човек може да (по)вярва или да се отрече от Бог-изборът си е негов!

Бог забележи ни е дал нещо,което е невероятен дар,но ние,хората,поради нашето неразбиране използваме неразумно.Всяка мисъл,действие или намерение носи своето последствие.

А на по-горните ти въпроси в другите ти постове-доста добри са,но е нужно да използваш и други части от теб самия-само с рационалното мислене,и логика-трудно може да се обяснят някои неща(да не кажа невъзможно).А за Рая и Ада-исках да напиша още нещо,което за мен беше доста интересно,когато "открих"-а именно,че пребиваването на тези две места пак е с определен срок. ;) "Който търси-той ще намери".Намасте. :)

П.С.:За много години на участниците във форума!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

но е нужно да използваш и други части от теб самия-само с рационалното мислене,и логика-трудно може да се обяснят някои неща(да не кажа невъзможно).

Намасте и за много години Блу!!! Това казвам и аз: Credo quia absurdum. Това е, което искам да обясня на всеки, който търси логически или научни доказателства за божието битие. Кант, който в една друга тема Сис нарече "най-големия анархист", показва, че съществуването на бог не може да се докаже нито космологично, нито онтологично, нито физикотеогически. В най-добрия случай стигаме до антиномии... Туй още Тертулиан го е разбрал. :rolleyes: Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намасте и за много години Блу!!! Това казвам и аз: Credo quia absurdum. Това е, което искам да обясня на всеки, който търси логически или научни доказателства за божието битие. Кант, който в една друга тема Сис нарече "най-големия анархист", показва, че съществуването на бог не може да се докаже нито космологично, нито онтологично, нито физикотеогически. В най-добрия случай стигаме до антиномии... Туй още Тертулиан го е разбрал. :ph34r:

scepsis,аз предпочитам Блез Паскал. :down: Инак за доказването-еми,работата е там,че всеки един е различен от нас,при все,че си приличаме доста-и това,което за теб може да е доказателство за нещо-за мен-може,и да е противоречие. :P А за съществуването на Бог и антиномиите-тези противопостяващи се закони,на пръв поглед напълно самоизключващи се едни други,но при все,продължаващи да си съществуват-те са в нас самите.Човек,който наистина е осъзнал или познава себе си(пък,макар и частично)-този човек започва да вижда навсякъде баланс.Ама е по-лесно да обвиним Демиурга за нашата "слепота",а?!Намасте. :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имаш предвид йезутския облог на Паскал ли: Ако вярвам, но няма бог не губя нищо, но ако има губя всичко! Затова е по-добре да вярвам! Само една забележка. Паскал е имал предвид Христянския бог. Той не би приел да се обзалага за Аллах, Зевс, Тор или Виракоча...

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имаш предвид йезутския облог на Паскал ли: Ако вярвам, но няма бог не губя нищо, но ако има губя всичко! Затова е по-добре да вярвам! Само една забележка. Паскал е имал предвид Христянския бог. Той не би приел да се обзалага за Аллах, Зевс, Тор или Виракоча...

scepsis,има ли смисъл да усложняваме нещата?Бог е Един!А сега колко проявления има-това вече е отделен и друг въпрос.Имах предвид една сентенция от Паскал-а именно,че щом търсиш нещо-значи си го намерил.

Има и други,които също ми харесват:

"Познанието на външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир,но овладял нравствените закони винаги ще мога да мина без физическите."

Има и още,но да се откажа да се отплесвам.И КОЙ е християнският бог,по-точно?!Аз,доколкото знам по времето на Иисус Христос-дори християни е нямало?!

Също така,ако мислиш,че Тертулиан е изрекъл онези заветни свои слова,защото наистина е неразбирал някои неща...Намасте. :)

Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Безмислено е да споря с теб Блу, но все пак като се позоваваш на Паскал е добре да го прочетеш, а не да цитираш разни сентенции извадени от контекста. :snowballfight:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Безмислено е да споря с теб Блу, но все пак като се позоваваш на Паскал е добре да го прочетеш, а не да цитираш разни сентенции извадени от контекста. :inlove1:

scepsis,човекът много добре си го е казал:

"Сърцето има доводи, които разумът не познава".

"В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!"

Интересни неща е писал и за самолюбието(препоръчвам ти да го прочетеш,ако не си ;) ) ,но,ако очакваш,че аз ще седна да споря с теб-еми,нямам такова намерение.Отказвам!

С това,че понякога се захващаме за незначителните неща,пропускайки по-важните също според мен е бил прав човекът.Затова и го харесвам,но това си е мое право,нали така?! :bday19::speak::cool:

А и завършвам с една друга негова крилата мисъл,която наистина е възхитителна(поне за мен):"Величието на човека е в мисълта".Намасте. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

До Skepsis

мнението Hamza написа на 03 януари 2011 - 20:16 :

Биг бос не е решил, ти сам определяш чрез делата си, къде да попаднеш...

Ако зависи от мен, а не от него, то той не е всемогъщ. Ако е всезнаещ, той знае къде ще попадна, нали? Или не знае? Ако знае, че някой ще попадне в ада, защо го е създал толкова несъвършен? Прощавай, не критикувам Исляма, а говоря по принцип...

Скепсис разсъждението ти е много объркано, значи смяташ че щом Бог ти е дал свобода на избор, да вършиш добро или лошо и чрез делата си да заслужиш награда или наказание, това за теб значи че той не е Всемогъщ така ли ? Абсолютно неадекватно и неправилно мислене, ще извиняваш (не искам да те обидя) обаче имам чуството, че не си се замислил много като си се исказал.

Бог е дал свободният избор на всеки човек и Той не го е направил несъвършен в това отношение, дал му е живот и различни блага, а от човека се очаква да му бъде благодарен и да върши добро, така както Бог му е сторил добро. Това дали човек ще върши добро или не е решение на всеки отделен човек, но ако той избере лошият път ще си заслужи наказанието. Бог като знае какво ще направиш, това не те лишава от свободният ти избор, а ако не знаеше тогава нямаше да бъде Всезнаещ, но ето той знае и затова е Всемогъщ и Всезнаещ. Намираш ли логика ? След като Бог е Всезнаещ няма как да не знае как ще постъпиш във всеки един момент, но това не значи че ти си лишен от твоят избор. Като пример: един човек който добре те познава, и знае как ти постъпваш във повечето от случайте, може да ти каже в кой момент какво ще направиш. Това не значи че този човек ти контролира постъпките или, че той ти е виновен за грешките.

Ти сам си отговорен за това което вършиш, същото в много по голява степен важи за Бог който е Всезнаещ, Той те познава най добре, но не Той те угнетява, а ти себе си угнетяваш когато извършиш нещо лошо знаейки, че то е такова.

В този смисъл в Корана Бог казва:

Вашият Господ най-добре ви познава. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да бъдеш техен покровител.

Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. 17:54,55

Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. 16:125

И прогласи вашият Господ: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” 14:17

Който върши праведни дела и е вярващ, не ще се отхвърли неговото старание. Ние му го записваме. 21:94

А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той ще бъде от сполучилите. 28:67

И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня,

загражденията на който ги обкръжават. 18:29

Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.

И вместо на Аллах служат на онова, което нито им помага, нито им вреди. Неверникът е помощник [на сатаната] срещу своя Господ. 25:54,55

И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил

добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.” 28:77

Които вярват и вършат праведни дела - Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен. 18:30

Казва Бог: Не се променя Моето Слово. И не съм угнетител на рабите.” 50:29

никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно,

после напълно ще му се въздаде, и че при твоя Господ е завършекът, и Той поражда смеха и плача, и Той съживява и умъртвява, и Той създава двойките - мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата], и от Него е повторното сътворяване, и Той дарява богатство и удовлетворение...

53:38-48

Аллах е, Който стори за вас от земята обиталище и от небето - свод, и ви даде образ, и направи образа ви превъзходен, и ви дава препитание от

благата. Това е Аллах, вашият Господ. Благословен е Аллах, Господът на световете! 40:46

Ако си прочел внимателно със сигурност ще си намерил отговорите на своите въпроси...

Редактирано от AccessDenied (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...