Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sisone22

Кризата на европейските науки... и битийната философия

Препоръчан отговор


Позволявам си да препоръчам в този контекст Мартин Бубер, конкретно книгата "Аз и ти; Задушевният разговор; Божието затъмнение"

Чудесно предложение! Линк към "Аз и ти" (изискава се регистрация): http://vinagi.bg/materials/view/id/27842/Martin+Bub%D0%B5r+-+

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма такава глупост като така наречената Философия, изродила се в в чисто бръщолевене и дърдорене, за неща, които само замъгляват човешката духовна същност. Също както религията, философията и науката като цяло, ще се слеят в едно. Може и сега да стане, но хората са прекалено елементарни, за да разберат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така е. Аз поне съм крайно невеж, за да схвана нещата, които пишеш и затова нямам намерение да ги коментирам. :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Признавам, че не познавам творчеството на М. Бубер. Снощи четох "Аз и Ти" и ще си позволя няколко цитата (виж посочения по-горе линк), които наистина кореспондират с темата:

"Елементите на словото всъщност се делят на диадите: Аз-Ти и Аз-То. Винаги съществува възможността То да се замени във втората словесна диада с думите Той или Тя. Следователно Азът на човека е двойнствен, защото Азът от елемента на словото Аз-Ти е различен от този в елемента на словото Аз-То.

Елементите на словото изказват сами себе си а не нещо, което е налично извън тях.

Няма Аз само по себе си, съществува само Аз от елемента на словото Аз-Ти и Аз от елемента на словото Аз-То.

[...]

Човека, на когото казвам Ти, аз не познавам. Но аз съществувам във връзката с него. Връзката може да съществува дори ако човекът, на когото казвам Ти, не го възприема - защото Ти е нещо повече."

Наистина, съвършенно иманентното, заключено в самото себе си "Аз" е празна абстракция. Още в първите месеци след раждането в нас се пробужда самосъзнанието не само чрез противопоставянето му на всичко останало, което наричаме "не-аз", но и чрез връзката с онзи загадъчен източник на храна, любов и топлина - майката. Затова още на този етап зачатъкът на "аз-а" започва да се конституира в отношението му с "ти". Това отношение се видоизменя и изостря, но се запазва през целия живот. Дори осъденият на доживотен затвор в изолация живее със спомена за близките си и надеждата, че те не са го забравили. Дори един отшелник, който е зает със спасението на своята душа, живее чрез връзката с бог (като един особен "ти"), както и с убеждението, че чрез своята аскеза ще помогне за спасението на другите. Дори и най-крайният егоист и мизантроп, който презира и ненавижда другите, живее именно със своя бунт срещу всички, което е също форма на отношение към другите. Следователно, няма такава форма на лично битие, в която под някаква форма да не влиза отношението към някакъв "ти".

От друга страна, наистина ние не можем да вложим цялата пълнота на нашето "аз" в никое емпирично общуване, защото дори при най-интимното общуване остава нещо, което е неизразимо и което следователно не можем да споделим с никого. С изострянето на личното самосъзнание неизбежно укрепва и осъзнаването за метафизичната самота. И все пак, това не е всичко, защото има и други пътища, но ми е интересно да прочета и други мнения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

scepsis, крайно невеж е съвсем различно от твърде отклонен и заблуден или губещ си времето.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мисля, че намесването на Мартин Бубер в темата е леко неуместно. :beer:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мисля, че намесването на Мартин Бубер в темата е леко неуместно. :biggrin:

А защо така? Поради мистицизма му? И все пак, това което цитирах има отношение към въпроса за конституирането на Аз-а и Другия, както и въпросът за интерсубективността. Да не бъдем предубедени. Защо не напишеш нещо по същество? Помниш ли какво казваше по въпроса Щютц в "Структури на жизнения свят" (така ли превеждаха заглавието у нас)?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А защо така? Поради мистицизма му? И все пак, това което цитирах има отношение към въпроса за конституирането на Аз-а и Другия, както и въпросът за интерсубективността. Да не бъдем предубедени. Защо не напишеш нещо по същество? Помниш ли какво казваше по въпроса Щютц в "Структури на жизнения свят" (така ли превеждаха заглавието у нас)?

Да, заради мистицизма му.

А по въпроса за интерсубективността Хусерл доста зацикля в късния си период, точно защото поставя въпроса на грешна основа. Шюц поправя нещата, като извежда интерсубективността откъм социалното действие (през Макс Вебер), а не като иманентна черта на чистото съзнание. :biggrin:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има нещо вярно в това, което казваш за Хусерл. :biggrin:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нещо за категорическия императив от субтрансцеденталния инфрагенезис на посткатегорическия синтактичен свръх-Той няма ли да кажете? Изключително интересно би било да се знае.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според мен е интересно да се обърне внимание какво става след кризата във философията между двете световни войни - има доста интересни неща, които се случват през втората половина на 20-ти век. :wors: PS: Аз вече писах за промените, които прави неопозитивизмът.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Писа, писа, колко да написа? :blink: Пестелив си на думи. И в "реалния" свят ли си така? Сега по-сериозно. Идеята е добра, но така ще се отклоним към историята на философията. То и без това темата не е много популярна сред участниците в раздела, щото в нея си пишем само аз и Сис, но все пак още ни четат. Но ако започнем да обсъждаме развитието на философията между двете Световни Войни по-добре да минем на ЛС, за да не досаждаме на другите потребители.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То и без това темата не е много популярна сред участниците в раздела, щото в нея си пишем само аз и Сис, но все пак още ни четат.

Аз имах предвид какво пишат някои други философи по проблема - все пак има дебати по този въпрос. Например, Жак Дерида и Ричард Рорти имат интересни разработки. :blink:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ааа, извинявай, не съм те разбрал. Ми Сис като се освободи може да разкаже за Дерида, че тъкмо сега го чете и пише върху него. Аз имам резерви към тази икона на франкофонията и няма да бъда обективен. Р. Рорти познавам съвсем повърхностно да си призная, тъй че ако си го изучавал моля разкажи ни нещо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ричард Рорти и Джани Ватимо имат един убийствено ТЪП спор. Джани е защитил докторат върху Хайдегер, ама знае немски език, колкото аз знам корейски - демек не вдева. Какво да кажа за Рорти, не го харесвам. Примерът е от последното, което прочетох от него - именно 'спорът' с Ватимо. Убийствено идиотско е да достигнеш до извода, че общесвото трябва да се изгражда върху ЛЮБОВТА! Че хипитата нали се продъниха, нищо не стана от Правенето на любов, а не на война ... учил съм прагматизъм и да си призная това беше идиотско тъпо, едно нещо съществувало, доколкото ми е било необходимо в употребата или нещо такова съм запомнил. НЕ смятам да си развалям мозъка с прагматизъм (ограничен коментар, но ... ) поне за сега ... За Дерида какво да кажа. Той и Пол Рикьор са може би едни от най-интересните философи от 20-и век, след Хайдегер и Хусерл. Лично за мен е така. И двамата минават през един милион влияния и ориентири - херменевтика, феноменология, структурализъм и т.н. За Дерида току-така не може да се говори, при него винаги трябва да се почне от някъде ... има интересни проблеми, особено в докторатът му върху Хусерл - "Гласът и феномена"... темата за знак и обозначавано в момента ми е адски интересна. Темата за езиковите игри при Витгенщайн е сходна... тук са Емил Бенвенис, Фердинанд дьо Сосюр също ... и Рикьор с идеята му за 'живата метафора' (понеже има и 'мъртва метафора') и преосмисляне на Аристотеловото наследство на "Ретортика'-та ... също на семиотиката и накрая до херменевтиката, Хайдегер и неговите изводи за метафората... само че не знам къде отиде темата за интерсубективността тук?! ;) Аз съм малко далеч сега от Хусерл дори, че Рикерт, Винделбанд, Дилтай и Шлайермахер са ми на главата... а за езика на Хусерл, спокойно мога да кажа, че на този човек му е било малко трудно да бъде ясен що се отнася до излагане на идеите му, не само в късния си период... текстовете му на немски за уникално сложни, едно изречение е 5-6 реда... за разлика Хенри Рикер се чете с речник и много усилия на немски и с второ ниво... но млъквам за сега и продължавам да следя темата ...

Ааа, извинявай, не съм те разбрал. Ми Сис като се освободи може да разкаже за Дерида, че тъкмо сега го чете и пише върху него. Аз имам резерви към тази икона на франкофонията и няма да бъда обективен. Р. Рорти познавам съвсем повърхностно да си призная, тъй че ако си го изучавал моля разкажи ни нещо.

Що бе, скепси?! :) Мога да ти кажа, че една от причините може би се дължи на преводите му на български език. Пробвай на руски, ако не знаеш френски. Ние сме се изложили с Дерида (както винаги!)! Иначе е интересен, особено що се отнася и до идеята му за структура и център и това, по какъв начин преодолява влиянието на структурализма (все пак Дерида е ПОСТструктуралист, нека не забравяме, каквото и да ни казва това общо определение!) ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, може би причината е в преводите на Дерида. Ще пробвам на руски или английски, че френският ми е ;) Виж Сосюр, Бенвенист, Рикьор, Витгенщайн, Дилтай и Рикерт са друга работа. В тази връзка интересен е Хабермас... Както и да е успокоих се, че не съм изпуснал нищо с Рорти. То свестни американски философи почти няма. За последно преди няколко години четох Дан Денет и останах много разочарован.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да, може би причината е в преводите на Дерида. Ще пробвам на руски или английски, че френският ми е ;) Виж Сосюр, Бенвенист, Рикьор, Витгенщайн, Дилтай и Рикерт са друга работа. В тази връзка интересен е Хабермас... Както и да е успокоих се, че не съм изпуснал нищо с Рорти. То свестни американски философи почти няма. За последно преди няколко години четох Дан Денет и останах много разочарован.

Последното ти изречение е МНОГО показателно за развитието на философията между двете войни ... принципно по време на ВСВ всички умни хора от Европа потеглят към Америка, затова днес там има що-годе развити някой неща по свестен начин. Ето това за мен е проблем. Защо философията загуби силата си, онова, което беше при Лайбниц, Кант, Хусерл и стигна до жалките съвременни (американски) извращения?! :) На мен лично ми е болно и мисля, че в скоро време Америка ще продължи да интерпретира философията на Европа във все по-големи и по-големи прагматиски и аналитични нюанси, само и само да я свежда до елементарно прост и ограничен език, който да е разбираем за хора, които не могат много да мислят ... Това за мен е и проблем на кризата ... философията - мъртва ли е тя!? Какво ни остана от нея - когнитивна наука, психология, лингвистика ... все неща, които са епигони на философското мислене ... :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НЕ смятам да си развалям мозъка с прагматизъм (ограничен коментар, но ... ) поне за сега ... За Дерида какво да кажа. Той и Пол Рикьор са може би едни от най-интересните философи от 20-и век, след Хайдегер и Хусерл. Лично за мен е така. И двамата минават през един милион влияния и ориентири - херменевтика, феноменология, структурализъм и т.н. За Дерида току-така не може да се говори, при него винаги трябва да се почне от някъде ... има интересни проблеми, особено в докторатът му върху Хусерл - "Гласът и феномена"... темата за знак и обозначавано в момента ми е адски интересна.

Това е доста интересно мнение. Аз лично харесвам някои автори от неопрагматизма, които имат доста сероизни разработки. Но явно у нас е по-лесно да мислиш откъм някакви абстракции, отколкото да анализираш реални проблеми. :D

....................................................

Дерида има много интересни връзки с Хусерл и Хайдегер. Специално за феноменологията неговата критика е принципна - той отхвърля репрезентацията; също така разглежда времевостта като реторична структура. С Хайдегер отношенията му са по-сложни, защото Дерида взима някои принципни положения от него, но ги преосмисля. А преводите на Дерида наистина не са добри като цяло, като изключим "Писмеността и различието". Преводът на "Битие и време" също е безобразен, но това е друга тема.

PS: Дерида е много полезен автор, когато някой тръгне да разглежда някои онтологични категории на базата на литературни текстове. :D

PS2: Пол Рикьор е интересен автор и има доста важни разработки, но като цяло опитът му да спаси херменевтиката, не мисля, че е напълно успешен.

PS3: Даниел Денет е изключително важен с разработките си по AI (изкуствен интелект). :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

PS3: Даниел Денет е изключително важен с разработките си по AI (изкуствен интелект). :cool:

Toва искренно ме развесели. Денет би могъл да прави всевъзможни спекулации по темата за AI, но не е компетентен да я разработва. А и това не е философия, а както казва Сис, а "когнитивна наука, психология, лингвистика". Знаеш ли, аз съм малко консервативно настроен,но е малко дълго да го обясня с две думи. Лека-полека можем да стигнем и до това... ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Toва искренно ме развесели. Денет би могъл да прави всевъзможни спекулации по темата за AI, но не е компетентен да я разработва. А и това не е философия, а както казва Сис, а "когнитивна наука, психология, лингвистика".

Въпрос на гледна точка. :(

...................................

Според Хайдегер кризата в метафизиката е породена от нейния специфичен начин на мислене - интересно е да се помисли и от тази гледна точка по темата, която дискутираме.

PS: Аз лично повече се интересувам от когнитивна наука, психология и лингвистика, а и философията според мен е важна най-вече като теория на познанието. Както казва Витгенщайн, светът е съвкупността от фактите. :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според Хайдегер кризата в метафизиката е породена от нейния специфичен начин на мислене - интересно е да се помисли и от тази гледна точка по темата, която дискутираме.

Да, интересно е, но ми се ще преди това да продължим още малко по темата с интерсубективността. Заех се да си припомня какво пише Щютц в "Структури на жизнения свят" по този въпрос. Интересно е например следното наблюдение. В ситуациите лице-в-лице другият е по-реален от самия мен. Как да разбираме това? Наистина аз се познавам по-добре, отколкото бих могъл да познавам него, защото моята субективност ми е достъпна по начин, по който неговата никога не може да ми бъде достъпна. Например моето минало ми е достъпно в пълнотата на спомена, но аз не мога да реконструирам неговото по същия непосредствен начин, колкото и подробно да ми е разказвал за него. Но това по-пълно знание за мен предполага рефлексия, т.е. не е непосредствено апрезентирано за мен. Другият обаче е директно апрезентиран в ситуациите лице-в-лице и познанието ми за него е предрефлективно. От друга страна, "какво представлявам аз" мога да разбера само, когато прекъсна потока на всекидневните си преживявания и съзнателно рефлектирам върху самия себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно е например следното наблюдение. В ситуациите лице-в-лице другият е по-реален от самия мен. Как да разбираме това? Наистина аз се познавам по-добре, отколкото бих могъл да познавам него, защото моята субективност ми е достъпна по начин, по който неговата никога не може да ми бъде достъпна.

В момента не се сещам точно за този проблем, но предполагам, че логиката е, че другият е обект на рефлексия, който получава цялостност в моя жизнен свят, докато аз не мога да имам рефлексия на моя жизнен свят; другият е интенционален обект. Поне аз така го разбирам. :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента не се сещам точно за този проблем, но предполагам, че логиката е, че другият е обект на рефлексия, който получава цялостност в моя жизнен свят, докато аз не мога да имам рефлексия на моя жизнен свят; другият е интенционален обект. Поне аз така го разбирам. :ph34r:

Ма най-накрая ще стигнеш до Хусерл. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ма най-накрая ще стигнеш до Хусерл. ;)

Аз винаги съм смятал "Логически изследвания" и "Идеи I" за много сериозни книги. А Шютц, Ингарден и Мерло-Понти също имат доста важни неща. :)

......................................

Едно допълнение, за което сега се сетих. Късният Мерло-Понти достига до извода, че рефлексивното познание е зависимо от тялото/нервната система, които са своеобразни медиатори и в някаква степен предопределят характера на знанието, което можем да имаме. Заради това Мерло-Понти се насочва към един онтологичен подход, който разглежда битието като разкритост - и... пак опираме до Хайдегериански идеи. Тези положения в малко изменен вид можем да ги намерим и при Матурана и Варела, които използват някои положения от феноменологията. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...