Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sisone22

Кризата на европейските науки... и битийната философия

Препоръчан отговор


Да си продължа по темата за интерсубективността и Щютц. Основна характеристика на всекидневната реалност е, че тя е интерсубективна. Това е света, който споделям с другите. Именно интерсубективността разграничава тази реалност от всички други реалности, за които имам познание (напр. от сънищата). Моята естествена нагласа съответства на нагласата на другите в смисъл, че ние споделяме общи обективации. Разбира се, другите имат различна перспектива, в която моето "тук" е тяхното "там". Моето "сега" също не е напълно идентично с тяхното "сега". И все пак, ние споделяме един и същ свят, който не изисква допълнителна верификация, защото е натрапчиво самоочевиден. Необходимо е съзнателно усилие, за да поставя под съмнение истинността на ежедневния опит. Но това вече не е предмет на социологията и психологията, а на философията, както посочват Бъргър и Лукман в "Социалното конструиране на реалността".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дам, според модерните 'философии' нещата изглеждат много лесно, а метафизиката е само една спекулация ... в това има доза истина, но и в прагматизма и неопрагматизма има голяма доза глупости... аз също съм на мнение, че лесни решения като 'дарвинизъм', 'марксизъм', 'прагматизъм' не могат да обяснят нещата както трябва; огромните спекулации също ... точно затова и пуснах темата за 'кризата' ... да се осмислим, къде сме, какво правим и т.н. В България всеки си копае в неговата градинка и си мисли, че е хванал дявола за опашката, на Запад хората работят съвместно, обменят идеи, цитират се, различно е ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...точно затова и пуснах темата за 'кризата' ... да се осмислим, къде сме, какво правим и т.н. В България всеки си копае в неговата градинка и си мисли, че е хванал дявола за опашката, на Запад хората работят съвместно, обменят идеи, цитират се, различно е ...

Тук си прав, на Запад вече към даден проблем се подхожда интердисциплинарно.

А за "кризата" мисля, че това е момент, в който знанието явно е имало нужда да преосмисли някои свои принципи, които са го довели да тази ситуация.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А за "кризата" мисля, че това е момент, в който знанието явно е имало нужда да преосмисли някои свои принципи, които са го довели да тази ситуация.

Извинявай, но не разбрах каква ситуация визираш. Според теб, има ли криза (в Хусерловото значение) или няма?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Извинявай, но не разбрах каква ситуация визираш. Според теб, има ли криза (в Хусерловото значение) или няма?

Говоря по-скоро за криза в континенталната философия, която рефлектира и върху мисълта на Хусерл и Хайдегер, като и двамата по свой начин осмислят ситуацията и причините, които са породили тази криза.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както е известно, всяка философска система, когато бъде доведена до край изпада в противоречия. Проблемът е, че това се отнася и за моделите на позитивните науки. Затова и Хусерл се насочва към гносеологията. В "Кризата..." става дума не за проблемите на континенталната философия, а за проблемността на научното познание изобщо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В "Кризата..." става дума не за проблемите на континенталната философия, а за проблемността на научното познание изобщо.

Така е, но Хусерл поставя проблемите в традициите на континенталната философия - все пак неговата феноменология е в традициите на идеализма. :question:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Донякъде е така, макар че идеята на феноменологията е да се преодолеят всички "-изми". В понятието "континентална философия" включваш ли британската философия?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В понятието "континентална философия" включваш ли британската философия?

По-скоро не. Аз разграничавам нещата на принципна основа, иначе е трудно да се разграничат на 100% континенталната и англо-саксонската теория.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

под 'континентална' и аз мисля 'англо-саксонска' и затова се учудих къде пратихме Хусерл. А между другото, с лошия си немски, се напъвам да чета ОЙГЕН ФИНК и БЕКЕР, това са двамата от най-талантливите ученици на Хусерл, но всеки (подобно на Мартинчо) тръгва по своя посока... ние май само въпроси ще си задаваме, но след Хусерл, идеите му избиват в ... екзистенциализъм ... например при Хайдегер ... така и с Бекер ... да свържеш математика и антропология... или при Финк, който пак залитва към Бог ... много е странно, от Хусерловите идеи (оригинални) нищо не остава у повечето му ученици ... всички се 'подвеждат' от понятието 'ЖИЗНЕН СВЯТ' и почват с едни екзистенциални неща ... а за кризата, как да кажа, аз ще се допълня, тук (в БГ) дори криза не е имало, просто не сме свикнали да правим нищо оригинално, освен лошо да преразказваме философията ... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нямам време да пиша много, затова ще бъда кратък. По-скоро ще поставя един въпрос, отколкото да го реша. Gothicrock вече няколко пъти казва, че това, което цени най-много в съвременната философия е теорията за познанието. Има обаче и друга гледна точка, а именно, че приматът на гносеологията в съвременната философия е израз на съмнение в самата възможност за философско познание. Фокусирането върху гносеологията ни отклонява от онтологията. С други думи, приема се, че битието е непознаваемо и се изследва само познавателния акт. Това донякъде е и отговор на въпроса, който поставя Сис, а именно защо Финк, Бекер, Хайдегер или Шелер се отклоняват от своя учител. Друг въпрос е доколко са усвоили идеите и подхода му... Когато имам време ще доразвия този въпрос.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има обаче и друга гледна точка, а именно, че приматът на гносеологията в съвременната философия е израз на съмнение в самата възможност за философско познание. Фокусирането върху гносеологията ни отклонява от онтологията. С други думи, приема се, че битието е непознаваемо и се изследва само познавателния акт.

Битието и познавателният акт не се припокриват (изоморфни са). Аз писах по-горе как Мерло-Понти е поставил проблема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

аз отдавна приемам 'гносеологията' за мръсна дума и нещо, което по-скоро трябва да се разбира като епистемиология, отколкото като самостоятелно сериозно 'звено' във философията ... иначе, да се повторя, и аз харесвам Ленин и Плеханов, най-добрите гносеолози ! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Епистемологията се занимава принципно с основите и предпоставките на познанието; а гносеологията - с това как субектът може да има познание за обекта/света. Нека да разграничаваме нещата. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Битието и познавателният акт не се припокриват (изоморфни са).

Тъй де.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Епистемологията се занимава принципно с основите и предпоставките на познанието; а гносеологията - с това как субектът може да има познание за обекта/света. Нека да разграничаваме нещата. :ph34r:

Ооо, това е много спорно разграничение. Ето ти друга дефиниция:гносеологията е дял от теория на познанието, който се занимава с начина на познаване, а епистемология - дял от теория на познанието, който се занимава с познавателното поле. Можем също така да изходим от етимологията и да потърсим точното значение на гръцките "гносиз" и "епистема". Под "гносиз" тогава може да се разбира непосредственото знание, което постигаме без посредник. Докато "епистема" е общовалидното, рационално знание. В този смисъл епистемологията е свързана повече с философия на науката (сферата на общовалидното a posteriori). Гносеологията се занимава по-скоро с това, което е a priori (знанието, като вътрешен модус на познавателната способност).

Също така англо-саксонската и френската философия по-често използва "епистемология", немската - Теория на познанието (Erkenntnistheorie), а руската - гносеология. Но френската традиция под теория на познанието разбира теория на научното знание, а не на знанието изобщо. В УИКИ, когато търсиш "гносиз" те препраща към "епистема". Наистина двете понятия не са синоними, но няма общоприета конвенция, която ясно да дефинира разликите между тях.

Можем да направим и друго разграничение, а именно между "познание" и "знание". Тогава референтите на понятията епистемология и гносеология ще бъдат "изучаването на познанието" и "изучаването на знанието" като второто конотира значения като "истинност" и дори "мъдрост".

Gothicrock би ли пояснил малко по-подробно разликата, която правиш?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина двете понятия не са синоними, но няма общоприета конвенция, която ясно да дефинира разликите между тях.

Няма по-безкрайно нещо във философията от това да се обсъжда дефинирането на определени понятия какво значат. Просто "епистемология" и "гносеология" са различни неща - аз дадох дефиниця от гледна точка на проблемите, които ме интересуват. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мойте уважения, но не съм сигурен, че разбрах твоята дефиниция и затова те помолих да я доизясниш. :) Но това не е толкова съществено. Ще доразвия това, което започнах по-нататък.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Първо, ще припомня, че т. нар. "царица на науките" много често е заемала служебно положение - през Средновековието като ancilla teologiae, а днес като прислужница на науката. Причината е, че религиозната вяра и научното познание се приемат за неоспорими авторитети, с които философията трябва да се съобразява. От друга страна, това че религията и науката са хетерономни спрямо философското мислене не значи, че то трябва да се откъсне напълно от тях и да се изолира. Как да разбираме това? Няма да се спирам на отношенията между философията и теологията, защото това надали е актуално. По интересно е да се опитаме да разграничим сферите на научното познание и философското знание, както и да видим как те могат да се съгласуват.

Като първо приближение може да се каже, че философията е учение за принципите и същността на битието. Но това е твърде общо и мъгляво, нали? Една от основните разлики е, че философията познава битието чрез човека, т.е. изхождайки от човека, докато науката изследва битието извън човека като го обективизира. Затова и както подчертава Шелер и мнозина други, истинската философия трябва да е антропологична философия и по този начин да е принципно различна от психологическото, биологическото или социологическото знание. В този смисъл философията не бива да обективира, защото се стреми към смисъла, а той се разкрива само, когато съм в себе си, в мене си, а не в извън мене си. Затова може да се каже, че науката е изградена върху отчуждаването на човека от битието и опредметяването им.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Подозирам, че за Gothicrock поставянето на въпроса по този начин звучи твърде абстрактно и отвлечено, затова ще се опитам да се аргументирам като поясня защо отворих дума за гносеологията. Последната винаги разделя субекта от обекта и разграничава субективно от обективно в познанието. Според това схващане да познаваме означава да обективираме. Битието като такова се подменя от субектно-обектната дихотомия. Следователно, познавам не аз като конкретна личност, а гносеологическият субект, който е извън битието. Този субект вече не е битие. И какво познава така конструираният субект? Битието? Едва ли. По-скоро той познава един специално конструиран корелат, който се нарича обект на познанието. Така битието се изплъзва на субекта и обекта. При обективацията битието се ликвидира, защото то е ирационално и индивидуално, а гносеологията се стреми към общото и рационалното. Постигането на смисъла обаче изисква не обективация, а нещо, което можем да наречем приобщаване. Ще дам пример. Ако "Братя Карамазови" (сега Сис пише статия за Достоевски, та оттам се сетих) са за мен просто обект на познание, аз не мога истински да ги разбера, да открия смисъла им.

И после, КОЙ познава? Принадлежи ли този, който познава към битието? Според Кант това е трансценденталното съзнание. Ако не е то, ще е гносеологическия субект, психологическото съзнание и дори световния дух (Хегел). Дори и при Хусерл, за да позная предмета, трябва да редуцирам всичко човешко в себе си и да дам възможност на предмета да се прояви в мен. Така познанието се осъществява в сферата на идеалното логическо битие, в което живият човек няма място. Хайдегер, Шелер, Хартман и другите, които са изпитали влиянието на Хусерловата феноменология се опитват да решат този въпрос като се насочват към онтологията и етиката.

И накрая, една забележка, че стана много дълго. При естествените науки обективирането не убива предмета на познанието. Физиката изследва реални обекти, а не просто техните отражения в съзнанието. Това най-лесно се установява от практическото им приложение. Но при обективирането, което е характерно за психологизма, историзма и натурализма във философията, духовната реалност или битието бива унищожено. Отново, по-скоро поставям въпроси, отколкото да се опитвам да давам отговори.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Една от основните разлики е, че философията познава битието чрез човека, т.е. изхождайки от човека, докато науката изследва битието извън човека като го обективизира. Затова и както подчертава Шелер и мнозина други, истинската философия трябва да е антропологична философия и по този начин да е принципно различна от психологическото, биологическото или социологическото знание. В този смисъл философията не бива да обективира, защото се стреми към смисъла, а той се разкрива само, когато съм в себе си, в мене си, а не в извън мене си. Затова може да се каже, че науката е изградена върху отчуждаването на човека от битието и опредметяването им.

За мен формализацията на знанието е доста по-добър вариант. Аз лично съм склонен да разглеждам проблемите на метафизиката като проблеми на функционирането на езика или като лошо дефинирани проблеми в езика, който дадена философска система използва. Например, ние решаваме, че трябва да проблематизираме какво е "битието" и, за да разрешим този проблем, дефинираме какво е битието с помощта на други понятия, които на свой ред трябва да се дефинират, и по този начин се получава едно безкрайно дефиниране, което води до... кризата, на която е посветена тази тема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Типична неопозитивистка позиция. Формализацията на научното знание е неизбежна и необходима, разбира се. По това спор няма. Но идеята е, че философското знание не е научно в строгия смисъл на думата. Подобна reductio ad absurdum е възможна само, когато се опитваме да превърнем философията в строга наука по модела на емпиричните науки. За да избегнем това постъпваме като Карнап и компания, и отстраняваме всички неясни понятия. Само, че това вече не е философия, а логицизъм.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Типична неопозитивистка позиция. Формализацията на научното знание е неизбежна и необходима, разбира се. По това спор няма. Но идеята е, че философското знание не е научно в строгия смисъл на думата.

Ако приемем, че философията е теория на познанието, която изследва основата, на която се изгражда дадена научна/познавателна система, можем да дефинираме философското знание като научно. Това в общи линии е англо-саксонският модел.

Подобна reductio ad absurdum е възможна само, когато се опитваме да превърнем философията в строга наука по модела на емпиричните науки. За да избегнем това постъпваме като Карнап и компания, и отстраняваме всички неясни понятия. Само, че това вече не е философия, а логицизъм.

Можем да го наречем и "дескриптивна метафизика". ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Момчета, вие тук добре се забавлявате май ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Верно си е! Дай сега да оплюем и Кант с неговия критически подход. :cheerleading2: Кант успя да убеди философите и учените, че светът на явленията е нещо съвсем различно от действителността или нещата в себе си. Благодарение на това разграничение между феномена и ноумена, теорията на познанието и философията като цяло влезе в един коловоз, от който вече близо два века не може да се измъкне. Единственният начин да преодолеем позитивизма, ако той вече е изгубил симпатиите ни, е да не се плашим от абсурдите, парадоксите, противоречията и дори нелепостите. Защо да речем трябва да се питаме "за какво мога да мисля и какви са границите на разума"? Защо да се самоограничаваме по този начин? Философите обичат да говорят за трансцендентното, но старателно избягват срещата си с него. Това е своеобразна мимикрия, която произтича от чувството за самосъхранение, от нежеланието да се сблъскаме с непознаваемото. Едва на хоризонта се задава трансцендентното и ние инстинктивно, се оцветяваме в трансцендентни цветове и започваме да говорим за свободата на волята, бог, безсмъртната душа. Нима някой ще ни заподозре в позитивизъм? Както казва Шилер, за да изпитваме наслада от трагедията, тя трябва да се вижда само на театралната сцена. Така и трансцендентното и метафизичното трябва да остане само във философските книги. Затова такъв тип метафизика, която Gothicrock нарича "дескриптивна", е позитивизъм par ehellence.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде да поставим въпроса по този начин: какво знание може да ни даде непознаваемото? :cheerleading2: PS: За мен лично абсурдите, парадоксите и противоречията са много важни от гледна точка на кибернетиката и теорията на информацията.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хайде да поставим въпроса по този начин: какво знание може да ни даде непознаваемото? :cheerleading2:

PS: За мен лично абсурдите, парадоксите и противоречията са много важни от гледна точка на кибернетиката и теорията на информацията.

Ха така, аз ще поиграя с езика (късен Витгенщайн) откъм друга насока ... ей така, след четене на Достоевски до 03 през нощта ... непознаваемото ... айде аз да ви попитам, как се появяват т.нар. 'иновации', щом ще си говорим с модерни изрази ... обичам темата за НИЩОТО, НЕНАЗОВИМОТО, НЕПОЗНАВАЕМОТО... темата за езика (при Витгенщайн, различна при Дерида) е хубава, но ... тук забравяме едно ... да го кажа на прост език ... как философите достигат до всичките си глупости, как се раждат те... готино е да описваме само света, да си го анализираме, но ... тук не искам да се заигравам със структурализма и постструктурализма, понеже още не съм много на 'ти' с тях ... хайде, успех, рядко, но следя с интерес развитието на темата! :newspaper:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...