Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Напрежението е проста потенциална разлика в две точки на полето. Няма значение какъв знак имат потенциалите - напрежението е налице. Това е така и няма нищо чудно в тази постановка, само не разбирам как се отнася този случай към гравитацията и антигравитацията?

Това вече е хубаво изказване. Аз фиксирах същото, изказвайки се от моята кръг на незнанието.

Ми как да е достатъчна, като е хукнала нейде да се струпва в другия край на вселената и си седи там и си антигравитира :)

Виж, ти каза по-напред, че като гравитацията, където телата се привличат със сила, пропорционална на тяхната маса, би трябвало да имаме в космоса тела, които са съставени от антиматерия. Не сме ги открили още само.

В статията се изказва теорията, че антигравитацията действа с отблъскване, а не с натрупване - разногравитационните частици не се привличат, а се отблъскват. Но няма споменато, дали едноименно гравитационните частици се привличат. Аз размислих и си спомних този случай, когато мерихме потенциалната разлика между минус и много минус. Цялата работа в този пример е, че ефектът на Зеебек е отблъскване или привличане на токоносители (електрони или дупки) от или към горещия край на термодвойката. Което ме присети, че може би антигравитацията не е достатъчно силна сила, че да привлича антиматериалните частички според масата им едно към друго. Може би точно обратното. Антиматериалните частици се отблъскват една от друга...

Е, полетът на фантазията е хубаво нещо, когато е с мярка.

Да се върна на темата - ако гравитацията е работа за другите (любов), то антигравитацията е работа за себе си (любов само към себе си). Вярно, антонимът на любов е омраза, но на мен ми се струва, че в случая с антигравитацията имаме по-скоро "егоцентризъм". Ерго омразата е само проявление на егоцентризма (антигравитацията), но включваме и индиферентността спрямо другите като проявление (на антигравитацията).

Редактирано от El. (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

El., антиматерията ти я добави в разговора, а аз само се позакачах по темата. Факта, че в атома гравитация няма си остава. Поне, докато някой не се изправи мъжката и докаже, че Ръдърфорд ни е излъгал.

sliderum, незнанието не е оправдание, както и знанието не е задължение. Всичко опира до възможности. Когато човек, не притежава възможността ментално да осъзнае нещо - тогава идва ред безусловното му приемане. Аз за себе си съм приел, че Вселената е сътворена и забележи, това не е поради липса на знания, а поради притежаването им.

TechMaster, етер разбира се идва от гръцката митология и означава - виж си го сам какво. Във въпросната статия етер е именована неизвестната никому и недоказаната от никой субстанция. Помисли дали случайно е ползвано името с такава история и заряд! Да ми предлагаш теория, с която не си съгласен достатъчно за да застанеш зад нея, е един добър малък знак за мен :huh:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

El., антиматерията ти я добави в разговора, а аз само се позакачах по темата. Факта, че в атома гравитация няма си остава. Поне, докато някой не се изправи мъжката и докаже, че Ръдърфорд ни е излъгал.

В крайна сметка, всички сили може да са проявления на една единствена, като видимите и измерими ефекти, зависят от мащаба в който действуват и от възможностите на наблюдателя коректно да направи наблюдението си, без да повлияе чрез самото му извършване на резултата...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Студента от Техническият Университет решил, че в днешните времена ще бъде трудно да изкарва насъщния само с едната си инженерска диплома и решил в свободното си време да изкара едно образование и в Богословския. Не щеш ли обаче, по едно време, две следвания му дошли малко в повече и ще - не ще студента му, започнал да заспива на лекции. Един ден се случило така, че заспал на лекцията за божията сила в Богословския, а леко изнервения от похъркването му лектор се спрял именно до него и го попитал: - Какво ще кажете за Божията Сила? - а студента докато потърквал сънено очите си му отговорил: - Божията Сила, господин лектор е равна на Божията Маса по Божието ускорение! Любим виц от студентските ми години в ТУ - София, идващ да покаже, че прагматиката ни, може да бъде и спасителна и в същото време много заблуждаваща! Също, както студента дава безупречен отговор в контекста на физиката и втория закон на Нютон, но немислим в контекста на проблематиката решавана по време на въпросните лекции - така и ние, повлечени от инерцията (според както повелява първия закон на Нютон), ние често подминаваме очевидното! А именно, че обяснението за причината и същността на съществуванието ни не е най-важното нещо в нашия живот, а това как ще го изживеем! Колко човека, че пият по една ракия като се сетят за нас след краят ни и колко ще плюят на земята...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Студента от Техническият Университет решил, че в днешните времена ще бъде трудно да изкарва насъщния само с едната си инженерска диплома и решил в свободното си време да изкара едно образование и в Богословския. Не щеш ли обаче, по едно време, две следвания му дошли малко в повече и ще - не ще студента му, започнал да заспива на лекции. Един ден се случило така, че заспал на лекцията за божията сила в Богословския, а леко изнервения от похъркването му лектор се спрял именно до него и го попитал: - Какво ще кажете за Божията Сила? - а студента докато потърквал сънено очите си му отговорил: - Божията Сила, господин лектор е равна на Божията Маса по Божието ускорение!

Любим виц от студентските ми години в ТУ - София, идващ да покаже, че прагматиката ни, може да бъде и спасителна и в същото време много заблуждаваща! Също, както студента дава безупречен отговор в контекста на физиката и втория закон на Нютон, но немислим в контекста на проблематиката решавана по време на въпросните лекции - така и ние, повлечени от инерцията (според както повелява първия закон на Нютон), ние често подминаваме очевидното! А именно, че обяснението за причината и същността на съществуванието ни не е най-важното нещо в нашия живот, а това как ще го изживеем! Колко човека, че пият по една ракия като се сетят за нас след краят ни и колко ще плюят на земята...

Ракия може да се пие и от радост и от мъка. Важен е общият процент алкохолици, ако това ни е надеждата - броят на хората които пият - евентуално за нас или заради нас...


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако можеш да пиеш по ракия и за тези, които са ти причинили мъка, значи си постигнал много! Аз обаче, като обикновен човек, ще се радвам, ако някой пийне едно за добрите спомени, които има от мен. Не, не се надявам да са много! Дори и един би ми стигнал, ама да е от сърце...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

TechMaster, етер разбира се идва от гръцката митология и означава - виж си го сам какво. Във въпросната статия етер е именована неизвестната никому и недоказаната от никой субстанция. Помисли дали случайно е ползвано името с такава история и заряд! Да ми предлагаш теория, с която не си съгласен достатъчно за да застанеш зад нея, е един добър малък знак за мен :)

Този твой знак не го знам какъв е, да не си се блънал в него на светофара? Обаче теорийката си дава отгoвор на това що е гравитация от нейна гледна точкa. Предлагам теория, която иска потвърждение. Докато не я потвърдя, я смятам за допускане, но не мога да й "вярвам". Ето това е разликата между теб и мен. Аз първо ще търся как да я потвърдя, а ти просто вярваш ли, вярваш..

А именно, че обяснението за причината и същността на съществуванието ни не е най-важното нещо в нашия живот, а това как ще го изживеем! Колко човека, че пият по една ракия като се сетят за нас след краят ни и колко ще плюят на земята...

Да приемам това като капитулация? Или като опит за отклоняване на вниманието?

Всъщност, искаш или не, не можеш "просто да живееш живота си", без да се замисляш понякога по задълбочено, освен ако не си тотален скот. Всичко това е част от търсенето на отговори от човека, отговори който всеки опитва да търси..

Щастието пък е съвсем друга тема...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност, искаш или не, не можеш "просто да живееш живота си", без да се замисляш понякога по задълбочено, освен ако не си тотален скот. Всичко това е част от търсенето на отговори от човека, отговори който всеки опитва да търси..

Щастието пък е съвсем друга тема...

Да, идва един момент в живота (за всеки на различна възраст и предизвикан от разни причини), когато започваш да си задаваш въпроси и да се замисляш за отговорите, които "най-много ти пасват"...

Харесва ми вашият спор, само ще добавя, че - щастието не е друга тема. То е част от темата. :)

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Хмм...Човекът, който знае отговорите не винаги е щастлив. Човекът който не знае отговорите отново не винаги е щастлив..

И какво ще рече "най-много ТИ пасват". 2 и 2 е 4, не може да е 5. Въпросът е не какво ти харесва, а коя е истината...Аз не искам отговор, който пасва на мисленето ми, но е фалшив и заблуда, не искам отговор за успокоение, а за да знам.

В толкова много постове и толкова много изписано така и не се разбра, че аз не просто заставам зад науката, аз заставам зад знанието и търсенето му. А научният метод е един от начините за търсенето..за опознаването на света и същността на нещата. Един от сравнително обективните методи, където всичко се базира не на субективните мисления на някой, някои, а на теории, виждания, допускания, които трябва да се защитят обективно и всеки един от нас, при желание да може да си обясни тях по начина, по който са обяснени изначално, т.е еднозначност(липсата на възможност да бъдат тълкувани по различни, но неправилни начини) и обективност са нещата, към които се стремя лично аз.

Виждаш цифрата 2-Ами 2 е 2, не може да стане 4, нито 6. И това е за всеки един човек. 2 е 2, не друго, липсва възможност да тълкуваш 2 като 4...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Щастието е особена категория с различно измерение за всеки. Понякога удовлетворението ми от нещо е достатъчно, за да съм щастлива.

Най-много ТИ пасват ще рече, че съвпадат с възгледите ми, с усещанията ми за живота, а пък те се формират от семейна среда, вид и степен образование, опит, умствен капацитет, душевен багаж (инкарнации, карма...), познанието извън логиката...ей такива неща.

>>Въпросът е не какво ти харесва, а коя е истината...>>

Да, а коя е истината? Всеки има своята истина.

>>Виждаш цифрата 2-Ами 2 е 2, не може да стане 4, нито 6. >>

2 си е 2, но това 2 може да ми е малко, а може и да е всичко, от което се нуждая.

Аз не споря, само изразявам себе си. :clown:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

според мен вярата в бог е отживелица вече и хората трябва да се замислят за нещо по-реално  :tongue2:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

според мен вярата в бог е отживелица вече и хората трябва да се замислят за нещо по-реално  :tongue2:

Например? :whist:

Редактирано от Aumi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог е необходим за психическото здраве на хората изобщо ....и хората си го измислят ! Всеки по свой начин и общо за всички. Друг е въпросът дали Бог "се крие" горе в облачето или пък в адронния колайдер , или пък някъде на друго място.......

Представата за Бог уравновесява релацията "знание - незнание" .

В противен случай психиката се разпада .

Т.е. представата за Бог произлиза от и съществува само в главите на хората !

Ето това е единственият неоспорим аргумент за неговия начин на съществуване !

Неговото изменение и развитие следва да търсим пак там - в главите на хората !

Само изучавайки неговия начин на съществуване и изменение и развитие , тогава можем да си създадем реална представа за него !

Що се отнася до изворите на живота и всичко останало което не ни е известно , то неизбежно е свързано с незнанието . По такъв начин Бог намира своето място в разбирането ни за средата която обитаваме.

 

(копирано от темата " Защо има Бог ?".....което е едно и също ! :) )

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Например? :whist:

пример, защо любовта да не е бог? като тя е обща и ни свързва? а?

 

а бог какво е ? някво измислено чуство у хората, което от горе на всичкото, ги е карало да воюват, защото всеки си е измислял различни богове... е не мерси!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

според мен вярата в бог е отживелица вече и хората трябва да се замислят за нещо по-реално  :tongue2:

  Да,  време  е  вярата  да  бъде  заменена  с  знанието  за  Бог!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

пример, защо любовта да не е бог? като тя е обща и ни свързва? а?

 

а бог какво е ? някво измислено чуство у хората, което от горе на всичкото, ги е карало да воюват, защото всеки си е измислял различни богове... е не мерси!

 

Че то заради любов най много войни са се водили. Аз например за Троянската война съм чувал. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да напиша още веднъж кои са боговете на Земята, това са енергийни разуми да речем от астрала които управляват цялото мислене на почти всички хора и се хранят или черпят като от електроцентрала мисловна енергия от мисленето на хората

 

сега малко как стоят нещата в истинската действителност не както е тук за нас хората, ами значи във нашата вселена и във другите вселени (има доста други вселени най-различни по устройство, има и такова място да го наречем общо където се отива като се излезе да речем от нашата вселена, от там може да се ходи в другите вселени, е трябва да полетите известно време с енергията си до някоя друга вселена) и в тези общо казано вселени има енергийни разуми най-различни от висши до по-нисши, всъщност само това е живото което съществува тоест има само енергийни разуми и ние сме такива, всички нямат никакво материално тяло, имат само да го наречем енергийно съзнание (то и хората сме така) , всички могат да мислят и всички имат телепатия, с тази телепатия всички тези енергийни разуми контактуват помежду си на мисловен език (то и тук това правим) може и да се говори телепатично с думи като покрай звука за думата се чува и мисловния (телепатичен) смисъл  но едно от главните неща които правят всички по-висши (по-напреднали) енергийни разуми е да си търсят други енергийни разуми по-слаби от тях и да се стремят да ги превземат телепатично и така мисловната енергията тръгва към техните мозъчета (съзнания) много силно и те се кефят от това нещо, всичко в живота е мисъл и енергия а и телепатия да де,, други източници на мисловна енергия няма никъде освен други жертви енергийни разуми, когато падне даден разум тоест бил е телепатично превзет нещо става в устройството на тази превзета енергия (съзнание) и тя започва да излъчва телепатично много хубава енергия с която именно се хранят нашествениците ......

 

това и правят тези енергийни астрални разуми тук на Земята превзели са хората и се хранят с мисловната им енергия, да ги видите нямате шанс докато сте превзети, то и аз не ги виждам, да виждате енергията в главите на другите хора нали не, то тази енергия е много специална и не може да се види с очите ни просто пълен абсурд .............

 

 

къде остана Бог или ще питаме първите представители на астралните енергийни разуми те като са разбрали че съществуват и те не знаят кой ги е създал, щото там при енергийните разуми нали не се умира по принцип и може да си гледат паметта много добре и тези първите енергийни разуми да речем от астрала не помнят как се създадени имат памет от един момент нататък, обаче тези същите са Боговете за Земята, а техния Бог кой ли е ..............

 

но както и да е на тях не им пука от това нещо те си движат тяхното удоволствие тука на Земята да цуцат слабаците хора .........

Редактирано от some_spirit (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да знам, че много пише за войни заради любов, но защо ?

аз имах в предвид нещо което присъсва у всеки и ни кара да правиме това което правиме  :D

ти си правиш това което искаш, мислиш и можеш,

а всеки мисли, иска и може различни неща, е ?

значи трябва да има нещо общо между всички хора ?

 

а любовта във всеки присъства и е нещо хубаво като цяло,

тя те кара да харесваш, обичаш и правиш разни неща, а като цяло е една и съща у всеки

 

а всички други неща, като бог и извънземни енергийни разуми, ми звучат нереални, несъществуващи и измислени  :tongue2:

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

да знам, че много пише за войни заради любов, но защо ?

аз имах в предвид нещо което присъсва у всеки и ни кара да правиме това което правиме  :D

ти си правиш това което искаш, мислиш и можеш,

а всеки мисли, иска и може различни неща, е ?

значи трябва да има нещо общо между всички хора ?

 

а любовта във всеки присъства и е нещо хубаво като цяло,

тя те кара да харесваш, обичаш и правиш разни неща, а като цяло е една и съща у всеки

 

а всички други неща, като бог и извънземни енергийни разуми, ми звучат нереални, несъществуващи и измислени  :tongue2:

 

Можеш да издигнеш в култ каквото си искаш, Но то от този момент нататък става божество и влиза в темата на обсъждане наравно с всички други богове и не богове. Проблема с любовта е, че е неделима от омразата. 

 

"Че си ме майко родила

силно да любя и мразя"

 

Затова наричат Ботев поет на свободата. Защото чувството, усета за свобода се усеща навсякъде в писаното от него. Любовта и омразата са истини. Двете могат да бъдат разбрани единствено в тяхната цялост, и двете заедно. Свободата това е съвместяването на всички истини заедно с техните противоположности. 

 

Както отразяването на всички цветове е бял  цвят, така и отразяването на всички истини и неистини е свобода.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да се обясни защо нещо го няма, първо трябва да съществува някакъв консенсус относно характеристиките на това, чието съществуване се отрича. В монотеистичните религии Бог е абсолютен, вечен, неизменен, без граници, съвършен, всеобуславящ... В същото време той е съзнателен, добър, всезнаещ, всеможещ, обичащ, прощаващ и т.н. Проблемът в действителност идва от опитите да се съчетаят тези две групи характеристики. Това е по простата причина, че първата група характеризира една безпределност, докато втората изисква ограниченост и крайност. Съзнанието изисква наличието на нещо външно, което да бъде осъзнато. Съзнанието изисква също така диференциация, защото тя е основата не само на различаването и на анализа, но и на синтеза и обобщаването. Извън едно всесъдържащо и безгранично същество няма нищо, което да бъде осъзнато. Такова същество не може да притежава съзнание. Съзнанието изисква крайност и обусловеност. Обусловеността е зависимост и променливост. Значи това, което съзнава се променя, то е зависимо, а не абсолютно, а това, което е вечно, безпределно и неизменно не може да бъде съзнателно. Още по-малко пък неизменното може да притежава воля, защото волята е възможност за промяна на себе си и на света около себе си.

И крайното и безкрайното, и вечното и временното, и променливото и неизменното съществуват. Но това, което е вечно, безкрайно и неизменно е просто един сляп закон, който поддържа всичко съществуващо. И това е закон за равновесието, т.е. закона за кармата. Това което е крайно в своята основа като потенциал е безкрайно. Няма предел във възможностите за развитие за крайното, но то винаги ще си остане крайно. В този смисъл можем да говорим за относителна безкрайност и вечност по отношение на хората и другите съзнателни същества.

Хората показват някаква странна склонност към завършеност, стремеж към някаква крайна и абсолютна цел, но законът за съответствието изисква крайните усилия да дадат също така крайни резултати. Не може да се очаква с крайни усилия да се постигне вечно блаженство, всезнание и абсолютност. Всяка стъпка от човешкото развитие се извършва със сериозни и правилно-насочени усилия, и това е справедливо. А да се предполага, че съществува някакво абсолютно същество, което с нищо не е заслужило съвършенството си е наивно и противоречи на всякакви принципи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, Shiniasu написа:

 А да се предполага, че съществува някакво абсолютно същество, което с нищо не е заслужило съвършенството си е наивно и противоречи на всякакви принципи.

Също толкова наивно е и да си мислиш че няма такова съвършенство.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, не е наивно дотолкова, доколкото такова същество никога не съм наблюдавал нито аз, нито източниците на които имам доверие. Аз нямам нужда от Бог за да си обясня някое явление, което не може да бъде обяснено по друг начин. Това не означава, че знам всичко, а просто, че в това, което знам няма никакво място за вечно и неизменно и в същото време съзнателно същество. За мен в духовен план все пак може да се говори за Отец и това е слънчевия логос, от който са произлезли монадите на човешките същества. Но това същество не е Бог разбиран като абсолют.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Shiniasu написа:

Не, не е наивно дотолкова, доколкото такова същество никога не съм наблюдавал нито аз, нито източниците на които имам доверие. Аз нямам нужда от Бог за да си обясня някое явление, което не може да бъде обяснено по друг начин. Това не означава, че знам всичко, а просто, че в това, което знам няма никакво място за вечно и неизменно и в същото време съзнателно същество. За мен в духовен план все пак може да се говори за Отец и това е слънчевия логос, от който са произлезли монадите на човешките същества. Но това същество не е Бог разбиран като абсолют.

това ти какво знаеш и в какво ти вярваш не е доказателство никакво

Бог съществува

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако трябваше да доказвам нещо, щях да напиша научен труд. Тук споделям мнение, което си е на точното място в тази тема. Твоето от друга страна е по-скоро някаква спонтанна реакция, която незнайно защо се чувстваш длъжна да публикуваш. Не, че това е проблем или нещо, което да не съм очаквал, но пък няма да доведе до нищо повече от безсмислена размяна на мнения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, Shiniasu написа:

Ако трябваше да доказвам нещо, щях да напиша научен труд. Тук споделям мнение, което си е на точното място в тази тема. Твоето от друга страна е по-скоро някаква спонтанна реакция, която незнайно защо се чувстваш длъжна да публикуваш. Не, че това е проблем или нещо, което да не съм очаквал, но пък няма да доведе до нищо повече от безсмислена размяна на мнения.

много мразиш тия дето вярват в Бог

ама не ми пука на мене

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.