Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 30 минути, Shiniasu написа:

Ти още малко ще поискаш и биографията им да ти напиша. 

Питам те кои са хората, заради чиито писания ти си повярвал в Бог. Да не искаш да ми кажеш, че не ги знаеш кои са?

Още на първия въпрос нещата залитнаха към "едни книги", а сега искаш да ми кажеш, че са написани от "едни хора". Несериозно е за една толкова сериозна тема.

Когато някой каже, че сме започнали Третата световна война, първото нещо, което човек ще направи е да провери източниците - къде и кой го е казал или написал.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,1k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Аз не знам. Но предпочитам да не знам и да гледам на нещата непредубедено, без да им слагам определения. Нещата, които не познавам, са неща, които не познавам. Мога да говоря само за това, което съм п

Проява на лош вкус е да наречеш един от най-великите умове в историята "пълен кретеноид". Проява на още по-лош вкус е да твърдиш неща, в които няма как да си сигурен. Виждаш резултата? Горял в "пъкала

Това е защото нещата наистина не са прости. Не случайно и до ден днешен се разказва историята за въпроса, който учениците задали на, Зенон Елейски и неговия отговор с кръговете. Питай scepsis дали иск

Публикувани изображения

преди 1 час, Myanmar написа:

Питам те кои са хората, заради чиито писания ти си повярвал в Бог. Да не искаш да ми кажеш, че не ги знаеш кои са?

Още на първия въпрос нещата залитнаха към "едни книги", а сега искаш да ми кажеш, че са написани от "едни хора". Несериозно е за една толкова сериозна тема.

На тези "едни хора" не им ли написах имената? И не е да са имена за които няма предостатъчно информация в нета. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, Shiniasu написа:

На тези "едни хора" не им ли написах имената? И не е да са имена за които няма предостатъчно информация в нета. 

Добре. Разсеян съм.

Все пак надали си изчел първо 40 книги без да вярваш в бог. След прочита на всичките или на конкретно някоя или на част от тях си повярвал в Бог?

За тях си писал, че са се сдобили с това знание:

преди 3 часа, Shiniasu написа:

От източници, които имат пряка опитност. Ако питаш как - в някои случаи чрез ясночуване (т.е. способност да се комуникира от разстояние), в други чрез среща на живо, а в трети - и двете. 

Коя е тази "пряка опитност"? Какво означава "ясночуване"? Как "се комуникира от разстояние"?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Myanmar, и милион въпроси да зададеш, и милион теми да пуснеш всяка една с по милион страници, едва ли ще убедиш и един човек да се откаже от вярата си. Единственото, което правиш е да обиждаш вярващите колко са тъпи и ограничени и да демонстрираш знания с които мислиш, че ще доведеш някой до когнитивен дисонанс. Несериозно е. Иначе като резултат е по-вероятно атеист да стане вярващ, отколкото обратното. Най-добре е всеки да си живее живота както смята за добре.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Myanmar написа:

Добре. Разсеян съм.

Все пак надали си изчел първо 40 книги без да вярваш в бог. След прочита на всичките или на конкретно някоя или на част от тях си повярвал в Бог?

За тях си писал, че са се сдобили с това знание:

Коя е тази "пряка опитност"? Какво означава "ясночуване"? Как "се комуникира от разстояние"?

Има информация, потърси. Искаше отговор на въпросите си и аз отговорих, като израз на добра воля. Но ако трябва да обяснявам всичко свързано със светогледа ми до най-малки детайли, бих го направил само ако насреща имам човек, който споделя подобни на моите възгледи. 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, Shiniasu написа:

ми до най-малки детайли, бих го направил само ако насреща имам човек, който споделя подобни на моите възгледи. 

Ето това е грешка - от гледна точка на развитието. При липсата на самокритичност спрямо възгледите - характерна за всеки религиозен последовател, развитието зацикля когато не са налице контрааргументи. По принцип тия се заличават заради дисонанса, който пораждат и сработват защитните психични механизми, в несъзнаваното.

Споделянето на сходни възгледи - не е адекватна среда за развитие. Сходни самозаблуди бетонират личната самозаблуда. Довежда до усещане за повече комфорт, намалява безпокойството и тревожността, подава усещане за увереност и стабилност... но целта по принцип на всяка самозаблуда е точно това, а не развитие.

Колегата дето се самонарича "атеист" си е доста простак, и пред него е безсмислено да се драска, освен простащини, защото той така си ги живее нещата и досега опитите му да имитира общуване, са си обикновен театър.

Обаче въпросът с казуса за Сходните и сходността, е принципен и съвсем не е просташки.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 49 минути, _ramus_ написа:

Ето това е грешка - от гледна точка на развитието. При липсата на самокритичност спрямо възгледите - характерна за всеки религиозен последовател, развитието зацикля когато не са налице контрааргументи. По принцип тия се заличават заради дисонанса, който пораждат и сработват защитните психични механизми, в несъзнаваното.

 

Самокритичността  е важна, но ако липсва непредубеденост и безпристрастност, човек  ще се върти в омагьосания  кръг на самозаблуди, което е характерно за всеки отричащ Бога/това е различно от религия/. Което също пречи за развитието на личността. Горе написаното е валидно не само за вярващите и религиозни хора, но и за всички други. Ако не е валидно, това означава, че такъв човек е спрял в развитието си.  

преди 49 минути, _ramus_ написа:

Споделянето на сходни възгледи - не е адекватна среда за развитие. Сходни самозаблуди бетонират личната самозаблуда. Довежда до усещане за повече комфорт, намалява безпокойството и тревожността, подава усещане за увереност и стабилност... но целта по принцип на всяка самозаблуда е точно това, а не развитие.

Обратното също е валидно. Сходни истини бетонират истината и личната свобода , защото истината води след себе си истински и неподправени мир, сигурност, стабилност, намалява тревогите, безпокойството и тревожността. Особено когато зад истината стои самата и абсолютната Истина.

 

П.С. Между другото Честито Рождество Христово на тези, които вярват на написаното в Библията. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много моля - нека се има предвид към кого адресирам думите си. Защото има значение. А и е ясно изписано сред коментара ми - обикновено в началото. Интелигентните хора могат поне това - първо четат, после ако се налага си фантазират.

Когато за някого няма значение и въобще няма идея че комуникацията има "адресация", фантазиите си играят с него - както е изписано.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Относно темата "Защо няма бог", тъй като " бог" е записано с малка буква разбирам, че не става въпрос за единствения и истински Бог, а за идоли и кумири измислени от хората. В тоя смисъл наистина няма бог, а има Бог. 

 

 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Много моля - нека се има предвид към кого адресирам думите си. Защото има значение. А и е ясно изписано сред коментара ми - обикновено в началото. Интелигентните хора могат поне това - първо четат, после ако се налага си фантазират.

Когато за някого няма значение и въобще няма идея че комуникацията има "адресация", фантазиите си играят с него - както е изписано.

По принцип си прав, но отговора ти е общ и неопределен. От там оставам с впечатлението, че говориш по принцип. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, realno написа:

От там оставам с впечатлението, че говориш по принцип. 

Впечатленията са нещо много важно, вероятно, но нямат връзка с интелигентността. Както ясно се вижда от първите знаци на въпросния си коментар - визирам думи на друг пишещ и моите са отправени към него. Интересно - по кой точно начин да го напиша, за да стане по-ясно отколкото "светото писание"?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Ето това е грешка - от гледна точка на развитието. При липсата на самокритичност спрямо възгледите - характерна за всеки религиозен последовател, развитието зацикля когато не са налице контрааргументи.

Критиката е полезна, когато е разумна и основателна. Защото темите тук са доказателство, че в спора не се ражда истината. Ето, аз участвам в тях и съответно често получавам аргументи срещу възприетите от мен възгледи. Но те почти винаги се отнасят до най-общи и основни моменти. Излиза, че аз постоянно разсъждавайки все над едни и същи аргументи следва отново и отново да поставям въпросните моменти под въпрос? От друга страна има много неща свързани с ученията, които следвам, които не сами ясно, защото не всичко е изведено ясно и изчерпателно. Има подробности в които не съм сигурен, предположения отнасящи се до детайли свързани с по-дълбокото разбиране на въпросните учения. Няма как да се обсъждат тези неща с хора, с които има разминаване в общите възгледи. Все пак идеята е да развия познанията си в посоката, която съм избрал, а не да сменям въпросната посока.

Също така съм убеден, че грешките с течение на времето задължително изплуват на повърхността. Но за това е нужно задълбочаване. Защото ако човек стои на едно ниво, то е ясно, че стоейщи си в зоната на комфорт, той няма да ги забележи. При едно задълбочаване обаче неточностите в разбирането създават все по-голям и по-голям дисонанс.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 37 минути, Shiniasu написа:

Критиката е полезна, когато е разумна и основателна.

Критиката... е просто нещо си. Цялата работа е в главата и какво се случва в нея.

Когато убежденията са постановени върху вяра - липсва личният път, личното изминаване, опит. Проблем е да се проверяват убежденията - риска е да донесат дисонанси и това ги прави силно нежелателни и дори "опасни".

А от друга страна - в проверката на убежденията участва най-малкото техните елементи на несходства, парадокси, несъответствия... Ето това е проблем за бягащия от дисонанси. Всъщност той ги отбягва именно заради срастването на убежденията и личността му. Тогава дисонансите са "непоносими".

Да си нагласи някаква консонансна сборка от представности - това го може, и прави, всяко дете. Ролята им е да са част от израстването. Проблемът възниква когато е налице проблем в "кризата" на вярата и осъзнаване на нереалността на фантазиите - които са също част от израстването. Образно казано - много юноши и девойки не съумяват да преодолеят кризисното си разделяне от "детството си'. Точно по това време те променят територията на тия си представности, като ги преместват в удобно подадените социални идеологии. Там те бетонират тия си фантазии, като им придават концептуално значение, наукоподобни и псевдологични описания... И вече не са част от 'детския им свят' - поне като усещане.

Това е образен изказ - не става въпрос само за девойките и юношите, а за хората по принцип, когато им се налага да преминават през кризите на растежа и развитието.

 

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Но за това е нужно задълбочаване. Защото ако човек стои на едно ниво, то е ясно, че стоейщи си в зоната на комфорт, той няма да ги забележи. При едно задълбочаване обаче неточностите в разбирането създават все по-голям и по-голям дисонанс.

И да - какво като създават дисонанс. Умението на развитието е да се свикне с дисонансите. А проблемът в това е, че децата предпочитат устойчивите си фантазии, пред неустойчивостта на самия живот.

Или в общо - пътят на развитието минава именно през дисонансите. Бягането от тях - отдалечава от развитието. Бягането - е поради невъзможност за преодоляване, несправяне, блокажи - на някой или няколко от процесите по драстичността на промените, свързани с кризите. А кризите - са основния генератор, маркер и лакмус - за развитието. КРИЗИТЕ и Преодоляващия ги.

няма как едно и също нещо да е адекватно за някого през всички негови етапи. Това съвсем ясно навява на "стоп и зацикляне". И разни други нещица... дето са все от света на дисонансите.

Дори и АЛИСА минава през света си като "скача в заешката дупка"... преминава, осъзнава, преодолява, пада, става... И после се завръща вече... друга обратно в света на реалността. Това са приказките за деца, но за тия, дето порастват - дето си позволяват да пораснат и намерят сили да преодолеят съпротивата и инстинктивността... Защото всяка криза - се усеща като "разкъсване" - нещо е нужно да си отиде, нещо, което е помагало, подпирало, носило полза... но не може повече да носи... Точно това е ключовият момент - заради това обикновено е налице и "драматизма". И невъзможността някой да го преживее и преодолее. Или няма готовност, или зрялост... или липсват качества.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Shiniasu написа:

Ами използвай думата "психика". Защо да използваш думата "дух", която много хора разбират по друг начин и която за много е с неясен обхват, след като използвайки думата "психика" ще те разберат много по-точно. В темата "Рвлигия и духовнист" имаше един подобен опит, да се пригодят понятията дух и душа към обяснението на човешката психика, но психологията няма нужда от това, защото тя си има своите си понятия със съответните значения. 

Твърдението, че " използвайки думата "психика" ще те разберат много по-точно."  не е вярно, защото още повече ще се объркат мислите!

Психика произлиза от "психе". "Думата „психика“ идва от древногръцката дума ψυχή (Psyche), която на български език означава „дишам“, „дъх“ или „душа“. А думите „дишам“, „дъх“ и „душа“ на други езици са тясно преплетени с гръцката дума anemos – вятър. Оттук е и произходът на латинските думи animus – дух и anima – душа. Всички те имат отношение към принципа за движение на въздуха – вятъра.", психика, уикипедия.

Всъщност, точно в психологията разликата между "дух" и "душа" е описана, но индиректно, и е нужно някакво ниво на абстрактен синтез, за да може човек сам да си "изгради" представата. Което автоматично показва, че психологията наистина НЯМА нужда да си "пригажда" понятията за "дух и душа", а човекът, които изследва и ползва психологията като наука за да се самоизследва има такава потребност, на база специфични нужди.

Методика за описване, която "наготово" е "закодирана, дадена" в религиозните "практики"! И съответно за това хората, "вярващите", субективно отдават висока стойност на писмените източници, на които се основава религиозността им, защото имат ползи - спестяват си разхода на енергия за мислене и действат съобразно възприети "правила и норми"!

Тука вече "влиза в сила" факторът индивидуалност! Всички сме се "изградили" чрез действията ни, обусловени от взаимодействието на различни камбинации от фактори:

1. ГЕН , материална обусловеност - от която произлиза ТЕМПЕРАМЕНТЪТ - начина на функциониране на ВНервнаС-ма (най-често се среща деление на 4 - холерик, флегматик, меланхолик и сангвиник), както и унаследените способности, таланти. (което не е сигурно доказано, щото има инцидентни прояви на таланти, които не могат успешно да се открият в представители в рода, но това са изключения, който нямат такава "тежест" за обобщения анализ)

2. СОЦИАЛНА СРЕДА (семейство, общество).

3. Генерализирана склонност на възприемане - Екстраверт или Интроверт (дали "разглеждаш нещата от живота" преобладаващо, с уклон, през лакмуса на "външното" или "вътрешното").

От комбинирането на ГЕНЪТ, СОЦИАЛНАТА СРЕДА и ЕКСТА-ИНТРОВЕРТЪТ, посредством действията ни( осъзнавани или не в "дълбочина") се получава ХАРАКТЕРА.  ... "Посей действия, за да пожънеш навик. Посей навик, за да пожънеш характер. Посей характер, за да пожънеш съдба"....

Така на база характерът ни, във взаймодействието ни със Светът, ние формираме или не ПЪЛНОЦЕННА ЛИЧНОСТ.  (за това и всички съвременни личностни тестове се основават на изследването и резултатите от развитието на четирите темперамента+четирите психични функции(интуиция,мислене,чувстване,усещане)+екстра/интроверта.... аз примерно съм тип личност - "Медиатор"... всеки може да си направи подобен тест...има ги безплатно в нетя)

....Не знам защо толкова се държи на "личността" в социума - вероятно щото аз, самият, не съм си изяснил какво "се влага в понятието" "личност"... но според мен, доста често под "личност" се има предвид "Персона"-та като понятие от психоанализата. А пък отвъд "личността", така както често се ползва понятието за описване на Човека, според мен има и "нещо друго"... дали ще е самоличност, идентичност, Его, Аз (Будхи) ... не знам...със сигурност, защото е въпрос на лична интерпретация и убеждения.

Обаче цялото това "Взаймодействие" - ген+среда+харктер(действия), изразени като резултат чрез формираната личност, има два аспекта на проява.

1. Проява в социума - там е водеща "Персоната" - начинът, по който ни възприемат другите и евентуално(ако не сме съзнателни) начинът, по който ние възприемаме Себе си.

2. Проява в индивидуалното ни съзнание - тук водещо е самоопределянето, идентичността.

И точно тук става "обърквацията", поради несъзнаването на една "тънка подробност" - мащабите, в който изследваме! Дали "чупим/разделяме" инфопотока от взаймодействието ни със Света през "призмата" на "индивидуалното" или през "колективното"! Или дали ще съотнасяме Себе си спрямо, това което е "вътре в нас" или ще съотнасяме "вътрешните ни движения" спрямо животът ни в общество. А качеството на резултатите от изследването ни е в пряка зависимост от метода, който използваме - дали е инфантилното "ИЛИ/ИЛИ" или е по-зрялото "И/И". При първия метод "разделяме", а при вторият - "обединяваме"!

А къде "се случва обърквацията"?!?! Таман в Психиката ни! А психиката ни, поне според мен, е ясно, че е Душата ни. 

За това има и ясен аргумент - разумните хора сред предците ни са ни "завещали" точни понятия, ама некой требе да "вникне" в тях!!! Описваните психични "заболявания" навремето са се наричали "душевни болести", а не "духовни"!!!... ...изразявали си наблюдавания феномен у себеподобните на "душевни терзания" ... или както има глава в "Под игото" - "Радини вълнения"...

И таман в този контекст(психологичния) бая хора са работили, за да може да се "вкара" повече съзнателност(разум) в описването, анализирането, разбирането и разрешаването на "душевните терзания" у всеки индивид в обществото. (но не и да дават готови обществени решения кое е "правилно" - това го определя политическата конюктура, във формирането на която, за съжаление или не, взимат участие и бая хора с ниско ниво на "психично здраве", не само сред политиците, ами и сред обществениците, дори и "религиозните водачи").

А в психиката ни са описани основните фактори, определящи вътрепсихичния ни живот!

1. Полето на съзнанието - тази част от "съдържанията" в психиката ни, която е съзнавана от Аз-а(Наблюдателя, когнитивната точка). Личното съзнавано. Което често подвеждащо се именува "Съзнание", а не самосъзнание. "Кръгът"

2. Полето на несъзнаваното.

2.1. Полето на лично несъзнаваното - тази част от "съдържанията" в психиката ни, която не е съзнавана от Аз-а. Непознатото. "Извън Кръга"

2.2. Полето на колективно несъзнаваното - тази част от "съдържанията" в психиката ни, за която възможностите ни за съзнаване са силно ограничени, дори се смята, че е невъзможно да се съзнават, а единствено да се преживява въздействието им, поради високата интензивност, "зареденост" на преживяването, което в "цялостта" си е отвъд пределите на устойчивост на психиката ни, нашата способност за запазване на разумно поведение(съгласуваност в мислите и действията спрямо "нормалното") след подобни вътрешни преживявания. За това са именувани като "божественост" от някои от основателите на психологията като наука.

А споменатата по-горе "разлика в мащабите" се дължи на това, че анализа обхваща или индивидуалната ни психика или обществената. Но моделът е идентичен! Двата фактора са налични не само на ниво "индивидуално", но и на ниво "колективно"(обществено, цивилизационно). Само дето на понятието "индивидуален Аз", в мащаб "колективно" съответства "Обществен фокус"!!! ....Не знам какво толко му е непонятно на това, ама всеки сам си избира как да възприема и колко от предаваното през поколенията знание да възприеме и ползва, и най-вече за кво "да воюва", не че би било нужно, ако има разбиране на знанието и от двете "воюващи" страни...

И така стигам до "Дух" и "Душа"! поне откъм субективното ми интерпретиране спрямо психологическата литература, която съм чел. Не твърдя, че е меродавно, но поне е неква форма на споделяне, за достигане до дискусия.

"Душата", това е самата ни Психика! А "Духът" - това е "трудно съзнаваният" фактор, обуславящ възникването на специфичните форми на душевните ни състояния!

"Пресечената точка" на това взаимодействие, "роденото" от "свещения брак" между двете е Аз-ът, Себето, за фунционирането на което в материално проявената реалност изграждаме система от заучени реакции, модели за отреагиране, наречена Его, чрез което пък във взаимодействието ни със Светът "формираме" личността ни(или "проявяваме" - дискусионен въпрос на метафизични концепции)....

А "цикълът на самопораждане" се "затваря", когато "разгледаме в обратен хронологичен ред" възприятето ни за предния "цикъл на пораждане"! Чрез знанието добито от "отражението на живота ни в общество" - формираната ни личност, его и познания за света, достигаме до АЗ-а, а чрез "по-дълбокия анализ" на изживяването ни като Аз достигаме до същностите на "вътрешния ни свят", а от там, с "навлизането ни" в полето на трансперсоналното, вече се "сблъскваме" и с основната ДУАЛНОСТ на преживяването наречено "индивидуален живот" - има ли субстанционалност Аз-а ни (учението за Атман) или няма субстнационалност (учението за Шунята, Пустотата, "Нищото").

И в тоя "момент" от "вътрепребиваването" се "губим", щото Аз-ът ни "навлиза" в "средата" на "абсолютните" мисловни категории, в които "отделеността", "изразената", "обособената" форма няма рационално основание за съществуване, защото тези категории "отразяват" "безкрайното"("несътвореното", "сътвореното низ време", отвъд време-пространството,но съдържщо го, трансцендентното), а Аз-ът е "крайна" форма!!! Както и всичко, което съществува, Битието! 

И тука идва "отсичането", самопозоваването, "отделянето"( или религиозното - "грехопадението") - "Аз съм"...щото "съм Аз", взаимопораждащите се "страни" в логическия парадокс, "оплетената логическа йерархия" между равнопоставените като функционални "рангове" съждения, в процеса на подреждане на съжденията(разсъждаването),мисленето, Рациото. .....Но в проявлението на Аз-а има и Ирацио, чувствата! ама те тука става "мазалото", ако човек се опитва да си обясни логически, нещо, което не се основава на посредствена логика, хихихи! Те тези "дълбоки вълнения", через които "влизаме" в често безсмислени спорове, когато не сме ги "разпознали" като предизвикано налични у Себе си, а единствено като присъщи на другите, и почваме да "спорим" къде са, а на "повърхността" тази "дандания" захранва всички идеологически спорове!

А доколкото сме съзнателни за "вътрешните" ни процеси, дотолкова ще "разпознаваме" и "механиката зад" "външните" процеси!

Един аспект на такъв процес е тръгнал, горе-доле, още преди повече от век - планираното, според мен, "навлизане" на "източни идеи"! Касае "импрегнирането на общественото съзнание" с "нови Идеи", а всъщност, според мен, е "борба за власт" между "властови центрове"! Едно показателно отминало събитие е това - https://en.wikipedia.org/wiki/Parliament_of_the_World's_Religions и паралелното с това събитие - основаване на Теософското общество. Само, че за "участници на ниско ниво" от страна на Ватикана не са изпратени кой знай колко високопоставени в Ръководството, а от страна на Ортодокса пък няма участници.

Така или иначе "семената са посяти", а какво е "избуяло" на днешен момент вече е въпрос на дискусия!

Но е добре, всеки за себе си да е информиран какви са фундаментите на собствените му убеждения! И че самите те не са меродавни, а са инструмент за самоопределянето му, но и за "контролирането" му.

Аз, примерно, имам известни "резерви" към цитирани автори като следните:

преди 15 часа, Shiniasu написа:

Нали ти написах теософска литература. Това включва Блаватска, Синет, Ла Дю, Рьорих, Абрамов - чел съм всичко от изброените, а това са поне 40 книги. Отделно съм запознат и с доста други автори, в чиито възгледи обаче виждам известни спорни за мен моменти. 

Както и Робърт Мънро и "сътрудничеството му" с американското правителство(който и да стои зад това "понятие"), "Института" в Тависток, и др. Просто предпочитам да запазвам известен скиптицизъм спрямо някои "модернизми"!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, kipen написа:

които изследва и ползва психологията като наука за да се самоизследва

Всъщност науката ПСИХОЛОГИЯ е социална наука. В нея само за малка част от историята й, съвсем ограничено са станали известни школи, които са акцентирали на самоизследването и саморазвитието. В основната си част това е насочено за работа "между хора", а не за вътрешна употреба - може би защото по принцип такива хора са изключително редки. Насочеността на психологията - към решаването на психични проблеми, е основното заради което я учат толкова хора. Когнитивната наука - вече е друго нещо, но там концептуалността е основното, а не практическата работа.

Всъщност днешните психолози ( а познавам доста, от доста поколения, от двата пола и последователи на различни школи и школни мъдреци) нямат нищо общо със самоизследването и саморазвитието. Поразително е, как толкова често наблюдавам хора научени наготово, назубрили толкова инфо, претенциращи че са минали през учебни терапии, които са част от самото обучение... и толкова неуки и невежи относно това, което се случва в самите тях. И пак се пробват да се терапират взаимно... и въпреки това - е пак невежество.

Единствената концепция в психологията, с практическа самонасоченост, до която съм се добрал в днешно време, и самият аз доста  използвам - е ТА на БЪРН. Разбира се, в работата си съм я развил допълнително - именно с вътрешна цел, за практическа самостоятелна работа, с допълнителен набор от инструменти, похвати, прийоми и понятия... Но се оказа доста полезна - поне на мен. Познавам хора които дори я преподават... но си нямат никаква идея за лична работа по себе си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, _ramus_ написа:

Всъщност днешните психолози ( а познавам доста, от доста поколения, от двата пола и последователи на различни школи и школни мъдреци) нямат нищо общо със самоизследването и саморазвитието.

Ами нормално е, ако го "погледнем" от перспективата на ползите на индивида.... за кво са плащали толкова мангизи за "обучения" при "школни мъдреци"?!? за да нямат кяр от това ли?!.... ама де....да не давам "пример" с "школата на Бернаскони" и една нашумяла психоаналитичка.

- Тате, излекувах зъбите на онзи пациент, дето го лекуваш от години!

- Тъпанар, аз с него те изучих, бре!

 

п.п. Аз лично, "виждах", че вътрешното ми състояние, по някакъв начин, е синхронно с постиганите резултати при взаимоотношенията ми и работата ми с хора, щото съм лесоинженер и ми се налага доста общуване, особено с по-необразовани хора. Отделно на 20-ина години си бях "сглобил" неква метафизична представа за света, за валидизирането й като истинна ми требеше по-задълбочено изследване на "Аз-а", щото елементът с "прераждането" беше неразривна част от модела ми. Това провокира любознателността ми спряма психологията, щото от там логиката ми показваше, че требва да "дойде връзката" между психика и материално проявление....а па то се оказа баси огромното поле от познание, систематизирано в знание...и още нямам "стабилна база", от която да изкажа меродавно(според мен) твърдение.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Впечатленията са нещо много важно, вероятно, но нямат връзка с интелигентността. Както ясно се вижда от първите знаци на въпросния си коментар - визирам думи на друг пишещ и моите са отправени към него. Интересно - по кой точно начин да го напиша, за да стане по-ясно отколкото "светото писание"?

Разбрах, "истината" в коментара ти, важи само за пишещия, който коментираш, но в друг контекст не важи. 

 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, ncl написа:

Myanmar, и милион въпроси да зададеш

Добре де, аз още не съм задал въпросите си, тръгнаха да ме убеждават, че нямало смисъл. Задавам въпрос към вярващи, отговарят атеисти. Хубава работа, ама българска.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Myanmar написа:

Задавам въпрос към вярващи, отговарят атеисти.

Не е атеист. :)

преди 14 минути, Myanmar написа:

Хубава работа, ама българска.

Ми няма значение каква е, но и "работа" не е, освен арогантна и доста цинична - по просташки.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 29 минути, realno написа:

Разбрах, "истината" в коментара ти, важи само за пишещия, който коментираш, но в друг контекст не важи. 

Аз пък, ако все пак има значение мнението ми, смятам, че "истината" в коментара му, ако има несъзнаван мотив да бъде "сравнявана" с твоето възприемане за Истината, което да "прерасне" в теологичен спор относно Истината, е признак на лично "недомислие"!

Защото, това което не се взема предвид, е че има неизказано желание за "отклоняване" на дискусията в полето на спора за Истината, в което защитата на личните ти убеждения и евентуалното субективно ти впечатление за "надмощие" на тезата ти, да придаде допълнителна стойност на представянето ти.

Просто "търсиш" спора, за задоволяването на някаква лична нужда, ама под предтекст, че ще се води смислен спор! Е няма да е такъв, повервай ми! Загуба на време и за двете страни ще е!, а и на "форумно пространство". 

Така или иначе Рамус-а спомена, че поста му е в контекста на комуникацията му с друг съфорумник!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 52 минути, kipen написа:

Твърдението, че " използвайки думата "психика" ще те разберат много по-точно."  не е вярно, защото още повече ще се объркат мислите!

Психика произлиза от "психе". "Думата „психика“ идва от древногръцката дума ψυχή (Psyche), която на български език означава „дишам“, „дъх“ или „душа“. А думите „дишам“, „дъх“ и „душа“ на други езици са тясно преплетени с гръцката дума anemos – вятър. Оттук е и произходът на латинските думи animus – дух и anima – душа. Всички те имат отношение към принципа за движение на въздуха – вятъра.", психика, уикипедия.

Всъщност, точно в психологията разликата между "дух" и "душа" е описана, но индиректно, и е нужно някакво ниво на абстрактен синтез, за да може човек сам да си "изгради" представата. Което автоматично показва, че психологията наистина НЯМА нужда да си "пригажда" понятията за "дух и душа", а човекът, които изследва и ползва психологията като наука за да се самоизследва има такава потребност, на база специфични нужди.

Психологията няма как да опише душата. Поне не и душата разбирана като нещо, което може да съществува след смъртта отделно от личността родена на земята. В последната душата се проявява частично ограничена от една или друга комбинация от сканди. Самите сканди не са част от душата, те не я следват в девачан примерно и се "свързват" с нея едва при следващото въплъщение. Психологията борави със съзнанието на човека във физическо тяло. Тя не разглежда съзнанието в другите сфери на съществуване, няма как да ги разглежда. Затова и е некоректно да се използва този термин за познатата ни психика. Защото познаваме една твърде ограничена част от цялото.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе важното е да се илюстрира, че човек, който вярва в бог не е способен на конструктивен разговор. Той иска да си говори общи приказки.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 минути, Shiniasu написа:

Психологията няма как да опише душата.

За това и има уточнение в психологическата наука, че тя разглежда психиката в рамките на възможността за емпирично изследване! За хора с убждения, отдаващи психична същност на всичко (съответно възприемащи материалния свят като "илюзия", хард-идеалистите), самото знание систематизирано в психологията ще остане като "неприемливо". Това е установено в психологията, емпирично при това! За това споровете мужду хора с уклон към науката и хора с уклон към религията са постулирани като безсмислени! Защото в подобни спорове става въпрос за "сравняване" на "несравними" неща... и остава единствено "меренето на пишк..те"!

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Поне не и душата разбирана като нещо, което може да съществува след смъртта

Ето това "може" е различното между религия и наука!

 

преди 14 минути, Shiniasu написа:

отделно от личността родена на земята

А това "родена" е основен момент в религиите, тяхната космогония! Защото хронологията на разглеждане винаги е еднопосочна в началото на анализа. Ако се ползва и "принципа на обратната връзка", може и "личността" да не са определя като "родена на земята", ами да се приложи друга "механика" - личността да се проявява, да е проява на човешката ни същност!

И тук идва дискусионния момент дето е различен в различните религии - има ли предопределеност, Съдба, или има вечна промяна. .... и евентуално некъв синтез между двете тези!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

 

преди 25 минути, Myanmar написа:

Абе важното е да се илюстрира, че човек, който вярва в бог не е способен на конструктивен разговор. Той иска да си говори общи приказки.

Нищо лично, Мианмаре, ама не съм съгласен с твърдението! С човек, който "вярва в бог" не е задължително да не може да се води конструктивен разговор!

Умението да се води подобен разговор е в пряка зависимост от интелекта и интелигентността на комуникиращите!

Всеки може да си вярва в квото ще, ама уважението, разбирането и приемането са добродетели, дето не всеки е възпитал у Себе си! Особено фанатиците!

преди 7 минути, ncl написа:

Нещо като теза, антитеза, синтез?!

Защо като?! Това си е закон за взаимодействието! 

Даже в пълната логическа форма е:  теза-противотеза-синтеза, на което противостоящото(неизказаното) е  - антитеза-антипротивотеза-антисинтеза.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване