Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

agr

Истинска история на едно семейство

Препоръчан отговор


agr със сигурност не е евангелист и не се познаваме от преди това, а той ме помоли да потвърдя авторството си тук.

ИМАШ ПЪЛНОТО ПРАВО да не вярваш на историята ми, но НЯМАШ ПРАВО да обиждаш въз основа религиозна принадлежност.

Всичко написано от dionex е точно така! Аз съм православен християнин по потекло и съм кръстен още като бебе.

Темата не е да обсъждаме религиозната си принадлежност и убеждения, а да разискваме дали наистина са възможни подобни паранормални явления. Според мен те съществуват и има редица доказателства, каквато е и историята на Веселин.

Гледайте, чуйте и сами преценете!

Редактирано от agr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дионекс, само едно въпросче ще те попитам, което ми е интересно, и се надявам да ми отговориш. Да приемем, че всичко написано в блога е истина и само истина - бил си деветгодишен, а събитията, описани от теб, са те "насрали" от страх... Мозъкът има една много добра функция, без която просто животът ни би бил необичайно тежък... Фукнцията е да забравя. Когато един спомен измъчва човек, започва да го забравя, защото така е устроен мозъкът, а когато на едно 9-годишно момче му се случи нещо ужасяващо, няма как да го помни след години. Таааа... Как ти въобще си спомняш нещичко от случилото се с теб? Тази тема е минно поле и се надявам, че не съм настъпал някоя мина, че не ми се занимава с Али Баба и четиридесетимата разбойници...

Редактирано от The_Gunslinger (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дионекс, само едно въпросче ще те попитам, което ми е интересно, и се надявам да ми отговориш.

Да приемем, че всичко написано в блога е истина и само истина - бил си деветгодишен, а събитията, описани от теб, са те "насрали" от страх... Мозъкът има една много добра функция, без която просто животът ни би бил необичайно тежък... Фукнцията е да забравя. Когато един спомен измъчва човек, започва да го забравя, защото така е устроен мозъкът, а когато на едно 9-годишно момче му се случи нещо ужасяващо, няма как да го помни след години.

Таааа... Как ти въобще си спомняш нещичко от случилото се с теб?

Тази тема е минно поле и се надявам, че не съм настъпал някоя мина, че не ми се занимава с Али Баба и четиридесетимата разбойници...

При мен нещо тая функция със забравянето хич не действа.

Помня повече и от слон.

Особено болката и страданието.

Бях едва на 8 когато преживях земетресението с епицентър Вранча-4 март 1977-

и не,няма да го забравя никога,и до днес е пред очите ми всичко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

The_Gunslinger, Ти направо си се запътил към преизподнята и май вече си настъпил мината! Видно е от аватара ти! Ясно е от коментара ти!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При мен нещо тая функция със забравянето хич не действа.

Помня повече и от слон.

Особено болката и страданието.

Бях едва на 8 когато преживях земетресението с епицентър Вранча-4 март 1977-

и не,няма да го забравя никога,и до днес е пред очите ми всичко.

Паметта ти може да е особено силна, ако помниш неща, които са станали преди 10 години... Ако ги помниш все едно са станали вчера, значи може да си от онези хора, които не могат да забравят... Това е много лошо...

На онзи по-горния пост... Ще се въздържа от коментар :)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дионекс, само едно въпросче ще те попитам, което ми е интересно, и се надявам да ми отговориш.

Да приемем, че всичко написано в блога е истина и само истина - бил си деветгодишен, а събитията, описани от теб, са те "насрали" от страх... Мозъкът има една много добра функция, без която просто животът ни би бил необичайно тежък... Фукнцията е да забравя. Когато един спомен измъчва човек, започва да го забравя, защото така е устроен мозъкът, а когато на едно 9-годишно момче му се случи нещо ужасяващо, няма как да го помни след години.

Таааа... Как ти въобще си спомняш нещичко от случилото се с теб?

Тази тема е минно поле и се надявам, че не съм настъпал някоя мина, че не ми се занимава с Али Баба и четиридесетимата разбойници...

Съгласен съм напълно с това за функцията на мозъка да забравя - явно си забравил прочетеното. /Това е в кръка на шегата, не се засягай :) /

Всъщност, признавам, че коментарът ти този път е далеч по-смислен и заслужава да ти отговоря по-подробно.

Никъде не съм писал, че събитията са ме уплашили. Напротив - силно се вълнувах от това, което ни се случва и се чувствах изключителен, понеже на хората около нас като цяло не се случваха такива неща. Единствено след като станахме християни и разбрах, че това са били зли духове, а не наши приятели, се страхувах и не можех да заспя около три вечери (Това съм го описал). Но точно тогава реално не се случваше нищо, което да ме плаши - нищо неестествено не чувах или виждах, просто спях сам в стаята си, както обикновено, но бях уплашен от мисълта с какво сме живяли и това, че все още не знаех с какво това, че сме станали християни, променя контрола им над нас (в частност - над мен).

Помня добре случката, понеже от тогава до сега сме я разказвали наистина много, а и още щом станахме вярващи, майка ми я описа за един християнски вестник (по-кракта версия от моята, но от най-пресни спомени). Преди 10 години (10 години след събитията) се вдъхнових да я опиша и записах около 2/3 от сегашната дълга версия, но направих грешката да дам на баща ми да прочете историята и да внесе някои детайли, за които се сеща, преди да я довърша, но въпреки че му хареса написаното от мен, самият той не обича толкова да пише и дълго отлагаше, което явно прекъсна ентусиазма ми за писане и реших чак сега през юни се хванах да я довърша през отпуската си.

С други думи, когато трима човека от семейството ти често разказват в твое присъствие за случка, в която си участвал, няма как да я забравиш, а дори си припомняш детайли. Отделно, вече разполагах с два по-стари варианта на историята, които майка ми беше написала, така че разполагах не само с дорби спомени, а и с надеждни текстове. В края на историята цитирам част от онова, което майка ми беше написала преди време. Още като тийнейджър исках да опишем подробно историята, но все се надявахме, че сестра ми ще го стори, понеже тя е главният герой в историята, не аз. Едва през последните години осъзнах, че това с написването вълнува мен, понеже обичам да пиша, но не толкова останалите от семейството и точно за да не забравяме повече подробности, реших най-после да се хвана и да я напиша сам, дори и да не е от перспективата на по-главните герои в историята. Уверявам те, ако исках дори малко да преинача историята, аз щях да съм героят там, но не съм - просто я записах каквато беше.

Редактирано от dionex (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласен съм напълно с това за функцията на мозъка да забравя - явно си забравил прочетеното. /Това е в кръка на шегата, не се засягай :ph34r: /

Всъщност, признавам, че коментарът ти този път е далеч по-смислен и заслужава да ти отговоря по-подробно.

Никъде не съм писал, че събитията са ме уплашили. Напротив - силно се вълнувах от това, което ни се случва и се чувствах изключителен, понеже на хората около нас като цяло не се случваха такива неща. Единствено след като станахме християни и разбрах, че това са били зли духове, а не наши приятели, се страхувах и не можех да заспя около три вечери (Това съм го описал). Но точно тогава реално не се случваше нищо, което да ме плаши - нищо неестествено не чувах или виждах, просто спях сам в стаята си, както обикновено, но бях уплашен от мисълта с какво сме живяли и това, че все още не знаех с какво това, че сме станали християни, променя контрола им над нас (в частност - над мен).

Помня добре случката, понеже от тогава до сега сме я разказвали наистина много, а и още щом станахме вярващи, майка ми я описа за един християнски вестник (по-кракта версия от моята, но от най-пресни спомени). Преди 10 години (10 години след събитията) се вдъхнових да я опиша и записах около 2/3 от сегашната дълга версия, но направих грешката да дам на баща ми да прочете историята и да внесе някои детайли, за които се сеща, преди да я довърша, но въпреки че му хареса написаното от мен, самият той не обича толкова да пише и дълго отлагаше, което явно прекъсна ентусиазма ми за писане и реших чак сега през юни се хванах да я довърша през отпуската си.

С други думи, когато трима човека от семейството ти често разказват в твое присъствие за случка, в която си участвал, няма как да я забравиш, а дори си припомняш детайли. Отделно, вече разполагах с два по-стари варианта на историята, които майка ми беше написала, така че разполагах не само с дорби спомени, а и с надеждни текстове. В края на историята цитирам част от онова, което майка ми беше написала преди време. Още като тийнейджър исках да опишем подробно историята, но все се надявахме, че сестра ми ще го стори, понеже тя е главният герой в историята, не аз. Едва през последните години осъзнах, че това с написването вълнува мен, понеже обичам да пиша, но не толкова останалите от семейството и точно за да не забравяме повече подробности, реших най-после да се хвана и да я напиша сам, дори и да не е от перспективата на по-главните герои в историята. Уверявам те, ако исках дори малко да преинача историята, аз щях да съм героят там, но не съм - просто я записах каквато беше.

Хей, докато аз напиша един отговор, вие сте го ударили на чат :lol6:

Аха, мерси, че си направи труда да ми отговориш...

Иначе от историята ти съм чел малко в началото и малко в края(нищо лично, просто не представлява интерес за мен), и ако някъде си описал защо не си забравял, не съм го прочел :)

Редактирано от The_Gunslinger (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спомням си, че като малки ни плашеха с това Кики. Доста се страхувахме тогава, да не почука по вратата, стените. Ако историята ти е наистина реална, определено е плашещо. За това препочитам да не вярвам. Може да е било внушение, прекалена чувствителност. Незнам. Или Бог да ви е показал пътя, и това да е вашата опитност.

Редактирано от fringe (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Паметта ти може да е особено силна, ако помниш неща, които са станали преди 10 години... Ако ги помниш все едно са станали вчера, значи може да си от онези хора, които не могат да забравят... Това е много лошо...

И как става това със забравянето

:ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересен факт е, че когато някой разказва, как е приел християнството, то винаги е ставало чрез/поради някакво чудо. Всички истории на приелите християнството звучат по този начин т.е. нелепо. Това не е добре...Ама то найстина ти трябва чудо за да повярваш в ''торичния Бог'' и да се молиш на ''Сина'', а от време на време и на майка му. :(

Редактирано от Andrei1818 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спомням си, че като малки ни плашеха с това Кики. Доста се страхувахме тогава, да не почука по вратата, стените.

Ако историята ти е наистина реална, определено е плашещо. За това препочитам да не вярвам.

Може да е било внушение, прекалена чувствителност. Незнам.

Или Бог да ви е показал пътя, и това да е вашата опитност.

Хубав коментар! Изказва искрено това, което доста други читатели явно не си признават - че предпочитат да не вярват, че историята е истинска. Повече от ясно е, че ако историята е истинска (за което категорично настоявавам), тя показва, че има зла духовна реалност, според както я определя християнството, от чиито атаки от само себе си не сме защитени, но също и че има Бог, който се вълнува от нас, но и пред Когото сме отговорни. Обикновено последното най-много предпочитаме да не го вярваме, но от последния ти коментар подразбирам, че не това имаш предвид, а по-скоро нещата около злата духовна действителност в конкретното им проявление като уж-полтъргайсти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Представяш ли си ако всички се замислим и си представим че около нас има дявол или зли сили. И че всичко е реалност. Няма да спим най-малкото. Изглежда като филм на ужасите. Приемам, че може би има както казваш има зла духовна реалност, но не вярвам примерно че има духове, на умрели, явяващи се, снимани, нло, полтъргайсти, магии...И всички те да се проявят материално, да осъществяват контакт. Мисля си, че хора със "слаби ангели" така да се каже биха се поддали на това. Не ми се е случвало. Може би вярата в Бог е било като защита. Всъщност като се замисля, някъде 1993г. мисля беше, видях нещо странно в небето. Беше нощ, имаше светлини и като форма представляваха малки кръгове образуващи по-голям кръг. И този кръг, движейки се на място в посока часовниковата стрелка се движеше веднъж в тази посока, а после обратно на нея. Беше доста странно и вярвам доста хора са го наблюдавали тогава. Сигурно е било светлинно шоу. Честно казано, това наистина ли е вярно, че са ви говорили, дори пишат чрез вас... Как се чувствахте в този момент? А и майка ти и баща ти, възрастни хора са, реалисти. Как се е случило да се подведат. Да няма някоя болест или нещо подобно. Не можеш ли да публикуваш тези картинки и текстове, които са ви карали да пишете?

Редактирано от fringe (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха, мерси, че си направи труда да ми отговориш...

Иначе от историята ти съм чел малко в началото и малко в края(нищо лично, просто не представлява интерес за мен), и ако някъде си описал защо не си забравял, не съм го прочел :rolleyes:

Няма проблем това, че историята не те вълнува! Би ми се сторило ненормално, ако всички се вълнуват, а и сега това с полтъргайстите вече не толкова на мода. Дори много ме очудва това, че тук темата е имала 1065 прегледа до момента. Публикувах историята с основна цел да мога лесно да я споделям с познатите си, за които би било интересно, защото не винаги имам време или настроение за разказване, макар и да имам желание по принцип. Така че самият аз в общия случай не очаквам интерес и не съм занимавал с историята си хора, за които не съм смятал, че ще е интересна (макар и за мен самия винаги да е била важна). Факт е, че при 1065 прегледа, коментарите се броят на пръсти, което се надявам да се запази - исках да публикувам историята си, но не и да трябва да отговарям дълго време на коментари, които за разлика от предишния твой, в общия случай изразяват: "Това са глупости, не вярвам в такива работи", "Вярвам в друга религия, така че бъркаш... (еди къде си)" или "Ти си християнин? Как може да си толкова прост, че да вярваш в Бог!" Нито един от тези типове коментари няма прако отношение към историята и са на практика излишни. Предният ти коментар беше ценен с това, че започна с добър аргумент не срещу вярванията ми (които никъде не съм описвал, само се подразбира, че съм християнин, но нищо повече), а към достоверността на самата история - че няма как да си я спомням добре. На такива коментари отговарям на драго сърце, понеже след като историята наистина ми се случи, ми е ясно, че във всеки момент мога да защитя детайлите й - тя няма как да има противоречия или несъответствия в себе си, понеже никога не съм си я измислял нито аз, нито някой друг. Единствено ако съм пропуснал някой дребен детайл, бих могъл да го изясня.

Ако все още ти се занимава с това да покажеш и на самия мен, че съм си измислил историята, прочети я добре и заповядай отново с коментар. Иначе винаги можеш да ми изпращаш лични съобщения, тях не бих игнорирал, все пак вече малко или много се заприказвахме с теб, макар и пред 1000 човека :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересен факт е, че когато някой разказва, как е приел християнството, то винаги е ставало чрез/поради някакво чудо.

Всички истории на приелите християнството звучат по този начин т.е. нелепо.

Това не е добре...Ама то найстина ти трябва чудо за да повярваш в ''торичния Бог'' и да се молиш на ''Сина'', а от време на време и на майка му. :)

Съжалявам, Андрей, но не си прав, че всички истории за това как някой е приел християнството са свързани с чудо. Може би ти само такива си чувал (не вярвам да си чувал много), но отвътре погледнати, нещата са напълно различни. И за моя изненада се оказа, че повечето от тези, които са станали християни (поне 80 %), просто някой ги е завел на църква (имам предвид на богослужение). Не разбирай, че казвам, че всеки стъпил в църква е станал християнин или че от първото си стъпване, просто ти казвам какъв е общият случай. Това би трябвало да звучи по-нелепо, но ние отчитаме като факт именно него. Иначе при мен със сигурност довеждаия в църква нямаше да повлияят особено и предпагам, че щях да имам по-скоро разсъждения подобни на твоите.

Осталото - дали е нелепо, Троицата и т.н. няма да го коментирам. Не съм авторът на темата и няма да се хвърлям да защитавам всяка нападка срещу християнството. Ако авторът или някой друг, който се счита за християнин, иска да вземе отношение - добре, но аз ще се старая вече да прескачам поне коментарите, които нямат реална връзка с описаната от мен история.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Представяш ли си ако всички се замислим и си представим че около нас има дявол или зли сили. И че всичко е реалност.

Няма да спим най-малкото. Изглежда като филм на ужасите.

Приемам, че може би има както казваш има зла духовна реалност, но не вярвам примерно че има духове, на умрели, явяващи се, снимани, нло, полтъргайсти, магии...И всички те да се проявят материално, да осъществяват контакт. Мисля си, че хора със "слаби ангели" така да се каже биха се поддали на това.

Не ми се е случвало. Може би вярата в Бог е било като защита.

Всъщност като се замисля, някъде 1993г. мисля беше, видях нещо странно в небето. Беше нощ, имаше светлини и като форма представляваха малки кръгове образуващи по-голям кръг. И този кръг, движейки се на място в посока часовниковата стрелка се движеше веднъж в тази посока, а после обратно на нея. Беше доста странно и вярвам доста хора са го наблюдавали тогава.

Сигурно е било светлинно шоу.

Честно казано, това наистина ли е вярно, че са ви говорили, дори пишат чрез вас... Как се чувствахте в този момент?

А и майка ти и баща ти, възрастни хора са, реалисти. Как се е случило да се подведат. Да няма някоя болест или нещо подобно.

Не можеш ли да публикуваш тези картинки и текстове, които са ви карали да пишете?

Не, категорично не е имало подобни болести нито при родителите ми, нито при сестра ми, нито при мен, нито при едната баба, нито при другата. При 6 човека от два рода, които бяха въвлечени в историята, би било изключено да се получи по причина на болест. Теоретично може и да е възможно, но се изисква доста повече вяра и нагласени обяснения, за да се приеме, че това се е случило, отколкото възможността да има Бог. Сега вече и аз съм зрял човек, на 29. Едва ли писането ми ти показва, че имам наследствена болест, поради която ми има нещо с главата, та продължавам да се повеждам. Мисля, че подхождаш към историята ми от възможно най-трудната перспектива, която ще ти изисква далеч повече вяра. Съветвам те или да се ориентираш към заключението, че такова нещо не ми се е случило или да приемеш, че нещата явно клонят към християнската позиция по въпроса, която обаратно на това, което казваш, няма проблем с разбирането и за наличието на зла духовна реалност, защото в християнството доброто и злото не са равни по сила, както е в някои източни религии. Краят на моята история също показва именно това неравенство в силите.

Относно картинките и текстовете - сега съм сигурен, че не бих ги публикувал. Сигурно ще изглежда странно за хора отстрани, но около година след събитията решихме да изгорим всички тези 42 тетрадки (малък и голям формат), няколко картини на сестра ми, и други неща от този род (ще поясня защо, знам че звучи безумно). Единствено книгата, която сестра ми написа, унищожихме по-късно, понеже се задържа за поне две години в БНТ (единствената БГ телевизия тогава) и доста по-късно удовлетвориха молбата ни да ни върнат тескта (беше само един екземпляр, на печатна машина, 180 страници). Виждам, че изхождаш от позицията, че се нуждаш от такива доказателства, че това наистина се е случило. Ние в началото смятахме същото. Като тъкмо повярвали в Бога, имахме желание, ако има как, поне на цяла България да покажем чрез нашата история, че има Бог. Затова и се насочихме към телевизията, но бързо стана ясно, че никой там не иска да излъчи такова нещо. Накрая всичко, до което се стигна, беше, че излъчиха картините на сестра ми, като на дете - талантлив художник в едно детско тогавашно предаване "Рожден ден", което целеше да показва деца таланти.

Междувременно всички тези тетрадки и т.н. стояха прибрани в един сандък, който отваряхме само за да показваме на наши познати какво ни се е случило и то показва, че има Бог. Видяха ги стотици хора, но осъзнахме, че колкото и да е очудващо, дали ще ги използваме или не, те не влияеха на резултата - казаното от думите ни винаги беше достатъчно, а напротив, веднъж наблюдавах как братовчед и братовчедка на майка ми ни бяха на гости и въпреки, че и на двамата майка ми показа и разказа едно и също, той казваше просто: "Виждам го, но просто не мога да го приема, че е възможно!" Той не се нуждаеше от повече доказателства - 42 тетрадки пред очите ти с изписан текст и рисунки, беше повече от явно доказателство, но мисълта че такива неща може да има, умът му не допускаше, каквото и да би се случило. И това не беше, понеже смяташе, че го лъжем, просто отказа да разсъждава по темата.

След първите два-три месеца, повече никога не ни се е налагало да използваме като доказателство тетрадките. Винаги, когато сме разказвали историята си на познати, освен в случая, в който споменах, те са ни вярвали. С това не разбирай, че сме разказвали на всеки срещнат или даже на всеки приятел.

Около година след случваката, вече ни стана ясно, че нямаме нужда от тетрадките - те не ни вършеха никаква работа, а усещането да ги отвориш, вече беше силно неприятно. Спомените бяха едно, но да разгеждаш всичкото това със съзнанието, че това не са били полтъргайстите приятели, а зли духове, си беше наистина гадно усещане, от което решихме да се отървем веднъж завинаги. Реално само книгата веднъж е послужила като доказателство - една от режисьорките на БНТ, която беше чела романа, писан от сестра ми, ни каза, че ни вярва за това, което ни се е случило, дори само заради книгата (няма да споменавам тук името й или да се подразбира коя е, понеже тук е публично място).

Едва сега, когато публикувах историята, се замислих дали снимки на неща от тетрадките биха помогнали на историята да е по-автентична, но си дадох сметка, че със сигурност не бих го направил, а и аргументите срещу тях биха били напълно идентични с тези срещу самата история - че са измислени. Християнството винаги и всякога е било въпрос на вяра, то не е точна наука именно за да може човек да има избор дали да вярва. Нямам особен избор дали да вярвам, че 2+2 = 4, но твоят преден коментар ясно показва въпроса за избора - че предпочиташ да не вярваш, че има такива неща. Ако Бог е желал да сме пионки, които само да го следваме, нямало е да ни даде свободна воля. Явно за него е било важно сами да го изберем, понеже Той се самоопредлеля в Библията най-вече като любов. Единственото нещо, което не можеш насила да накараш друг човек е да обича. Вероятно и затова не ни дава точни доказателства за себе си, за да не посяга на даденото ни от Самия него наше право да сме свободни да вярваме в него или не.

Отговорих ти по-подробно, понеже имаше както смислени коментари, така и смислени въпроси. За останалите четящи казвам: нещата около християнството ги казах относно конкретни коментари и въпроси за историята, която е тема на форума. Моля да не бъда занимаван със странични неща, дори на базата на моите собствени коментари, ако нямат връзка със самата истоия. Може, но в лични съобщения

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мерси за отговора! Давам си сметка, че ако на мен не се е случило не означава, че на други хора не може да се случи. Разбирам, че пътя към Бог е различен за всеки, според живота му, преживяваванията му. Да повярваш във Бог понякога е лесно и не винаги са нужни хиляди доказателства, а само едно чувство. Попитах за доказателство, защото ми беше интересно тези същества какво точно представляват, как се материализират. Плашеха ли ви или ви даваха чувство на спокойствие, дали първо те се свързваха с вас или можехте да ги повикате? Интересно каква им е била крайната цел със вашето семейство - заблуда и накрая самоубийство. И дали това не може да се случи на всеки, вярващ или не.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Попитах за доказателство, защото ми беше интересно тези същества какво точно представляват, как се материализират. Плашеха ли ви или ви даваха чувство на спокойствие, дали първо те се свързваха с вас или можехте да ги повикате?

Полтергeйст!

http-~~-//www.vbox7.com/play:c862fc6b http://www.youtube.com/watch?v=ajMMlgt93E4&feature=related

Руско видео - http://rutube.ru/tracks/623367.html?v=3737418138dde2475b7499fe7ad2cbee ; http://rutube.ru/tracks/616602.html?v=26385ea53d53c0f1def8eaa5cc50e189

Редактирано от agr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Представяш ли си ако всички се замислим и си представим че около нас има дявол или зли сили. И че всичко е реалност.

Няма да спим най-малкото. Изглежда като филм на ужасите.

Приемам, че може би има както казваш има зла духовна реалност, но не вярвам примерно че има духове, на умрели, явяващи се, снимани, нло, полтъргайсти, магии...И всички те да се проявят материално, да осъществяват контакт. Мисля си, че хора със "слаби ангели" така да се каже биха се поддали на това.

Не ми се е случвало. Може би вярата в Бог е било като защита.

Всъщност като се замисля, някъде 1993г. мисля беше, видях нещо странно в небето. Беше нощ, имаше светлини и като форма представляваха малки кръгове образуващи по-голям кръг. И този кръг, движейки се на място в посока часовниковата стрелка се движеше веднъж в тази посока, а после обратно на нея. Беше доста странно и вярвам доста хора са го наблюдавали тогава.

Сигурно е било светлинно шоу.

Честно казано, това наистина ли е вярно, че са ви говорили, дори пишат чрез вас... Как се чувствахте в този момент?

А и майка ти и баща ти, възрастни хора са, реалисти. Как се е случило да се подведат. Да няма някоя болест или нещо подобно.

Не можеш ли да публикуваш тези картинки и текстове, които са ви карали да пишете?

Има,има-и дявол заедно със злите сили

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хубави филмчета, в youtube има много, любимите ми са Екзорсиста и Дяволът в Емили Роуз. Довечера пак ще спя сама и ако не ме видите утре тук, означава че е станало нещо. :cool: Иначе сериозно. Страшното за мен са точно такива зли сили, които не можеш да си ги представиш. Както примерно една случка - жена се събужда вечерта и чува как някой я вика по име. Излиза навън и отива до външната врата. И така на сутринта я намират мъртва. Незнам това до колко е вярно и наистина дали се е случило. Казват ако чуеш, че някой те вика по име и виждаш че няма никой около теб, не се обръщай.

Редактирано от fringe (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оу,коте какви съвети даваш. ;)

Филма за Емили Роуз го имам у нас,но така и не посмявам да го гледам..Защото знам,че е истина и ме е страх.Права е Пикасото,че такива духове са дяволи.И Андрей,че така или иначе са си свършили работата със семейството на Веселин.

Сега в кината дават нов филм за екзорсизъм.Кои християни го практикуват,освен католиците?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оу,коте какви съвети даваш. :wub:

Филма за Емили Роуз го имам у нас,но така и не посмявам да го гледам..Защото знам,че е истина и ме е страх.Права е Пикасото,че такива духове са дяволи.И Андрей,че така или иначе са си свършили работата със семейството на Веселин.

Сега в кината дават нов филм за екзорсизъм.Кои християни го практикуват,освен католиците?

Моля ти се! :rolleyes:

Страхливка си ти :cool:

Екзорсизма се практикува и от мюсюлмани, нали.

Не съм била свидетел на такива събития, но знам че при протестантите се извършва групова молитва, за всякакви проблеми.

http://www.youtube.com/watch?v=V5C-VZN-lZQ&feature=related Редактирано от fringe (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Екзорсизъм

http-~~-//www.vbox7.com/play:155715afhttp-~~-//www.vbox7.com/play:9953d926

bTV - Факти и мистерии: Diabolus expulsum; Чудеса в църквата

Редактирано от agr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От автора на историята:

ПРИКЛЮЧВАМ УЧАСТИЕТО СИ ВЪВ ФОРУМА. Благодаря на agr за публикацията му в този форум. Беше ми приятно да поговорим на темата. Регистрирах се специално за да мога да потвърдя авторството си, за което той ме помоли, но установих, че ми отнема много време да следя за новости тук и още повече - да отговарям на коментарите, макар и да ми е приятно.

ИЗВИНЯВАМ СЕ на всички ви и най-вече на agr, но няма да участвам повече. Уведомих го и с лично съобщение. Това не значи, че ако имате интерес към самата история, няма да можете да ме питате, но начинът ще е с коментари под историята нa адреса й Ако коментарите не са заядливи, ще им отговярям, както беше и тук. Иначе няма да проверявам вече какво се случва тук.

Желая на всички приятно общуване по темата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Страхливка си ти :speak:

Екзорсизма се практикува и от мюсюлмани, нали.

все едно аз се оплаках,че ме е страх да спя сама :cool:

Практикува се от мюсюлмани,да.Аз не знам много по въпроса,приятелка ми разказва как едно момиче от класа и започнало да нервничи,ръмжи и говори с груб глас.Завели я при шейх,който знае как да гони духове и се оправила.Мисля,че нещата във филмите са преувеличени,не се гонят чак толкова трудно.Знам и,че ги предупреждават,че ще ги ударят силно и те се плашат.

В Исляма има кратки молитви,които дават защита от магии и приятелчетата от клипчетата.

Желая на всички приятно общуване по темата.

Ние ти благодарим за споделеното.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бях забравила за това същество - Кики. По онова време много прочут беше и екстрасенсът Кашпировски. Въобще всякакви такива екстри- бяха популярни. Мисля,че в България и Русия те запълниха една празнина, оставена от 45 години заличаване на Християнството и подтискане на вероизповеданията като цяло в България. Атеистите няма да се съгласят с мен, но в повечето случаи човек има нужда да вярва в нещо. Вярва в някакво изражение на Бог, Висша Творческа сила или себе си (когато става въпрос за атеистите). Според мен вярата е едно от нещата, които ни отличава от животните. Вярата е абстрактно мислене. Проблемът при пръкването на всички тези "контакти" е не самите контакти. Със същия успех можеха да са контакти с ангели и свети хора, както не веднъж има описано в Библията. Проблемът е липсата на каквато и да е готовност - психическа,ментална и духовна на "контактьорите". Ако участниците в историята бяха имали поне малко познание за духовния свят и за общуването с него от някое от вероизповеданията, те биха знали как да проверят с кого си имат работа. Биха потърсили външна помощ, ако е нужно. Примерно биха изискали още от самото начало "извънземните" да коментират или изложат позицията си спрямо Христовото име. Биха се усъмнили, когато техните "помощници и съветници" са наложили над тях психологически тормоз. Историята би могла да приключи без твърде много тревоги. За съжаление участниците в историята са се подвели на двете най-прости изкушения - любопитството и егото, че с тях се случва нещо особено, интересно. За щастие са намерили изход от положението, преди с тях да се случи нещо по-сериозно (лудост или физическо нараняване). Мен ме изненадва, че родителите на момчето и момичето не са се усъмнили в ситуацията. Баща му, доколкото прочетох е психолог (?) Повечето хора водени от глупост (бих казала) не осъзнават колко сериозно е заиграването с духовния свят. Всяко ходене по врачки, магове и т.н. "отваря" човек и го поставя във вниманието както на добро, така и на лошо. Ако има късмет, нищо няма да му се "лепне". Ако няма, ще си бере ядове и проблеми докато не намери начин да се "изчисти". И за да не звуча отвлечено - да иде на църква и да намери пътя към Бога. (При другите вероизповедания не знам какво се прави) И да, някой го спомена вече - здравата (не-болна или отслабена) вяра и духовната чистота пазят. Личните ангели също, ако им позволим. Господ ни е дал свободна воля и възможност да изберем Него. пп. При мен християнството беше личен избор, без някакви драматични причини преди това. Родителите ми са отгледани като атеисти, заради забраната на вероизповеданията в БГ, така че нямаше как да ме заведат на църква или да ми предадат верознание. Направих го сама за изненада на родителското тяло :biggrin:

Редактирано от El. (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...