bobych

Игра - познай романа по цитата от него (част 2)

    1955 мнения в тази тема


    Поради големия обем на темата, се отваря Част 2.

    Част 1 можете да видите тук: Игра - познай романа по цитата от него Част 1

    Главния не се поддаде на предизвикателството. Гневът би намалил самоконтрола му, а той не можеше да си позволи това. Избягваше и да поглежда към Главната. От момента, в който видя как Гадняра гледа гърдите й и нежните розови устни, които бе разкървавил с целувките си, той бе разбрал, че тази нощ ще го убие.

    Гадняра отново замахна, но Главния пак се дръпна. Дебнеха се. Главния държеше отбранително ръката с намотаната дреха и чакаше кога Гадняра ще го нападне. Испанецът направи лъжливо движение вляво, после скочи вдясно, острието се заби в целта, разкъса с лекота плата и проникна чак до кокал в ръката на Главния.

    Главната извика, като видя как кръвта му обагри острието и Гадняра погледна към нея. Противникът му се нахвърли върху него, хвана китката, с която държеше камата, и я стиска дотогава, докато оръжието издрънча на пода. Стовари юмрук върху челюстта на Гадняра, който блъсна един стол и се строполи на пода. После се надигна с приведена глава и сграбчи Главния. Двамата мъже паднаха. Гадняра удари мъжа по бузата и я разкървави с тежкия си златен пръстен. А Главния така го прасна с юмрук по носа, че кървавите пръски обагриха бялата му риза.

    Надделяваше ту единият, ту другият. Гадняра не се предаваше, макар че ударите на Главния се сипеха безмилостно. Ризата му бе подгизнала от кръвта, бликаща от раната в ръката, но той сякаш не я усещаше. Гадняра го удари с всички сили по челюстта. Главния заби юмрук в стомаха на испанеца, след което строши челюстта му със стоманен удар. Още едно замахване и Гадняра се просна в безсъзнание на пода. Главния се наведе, сграбчи го за ризата, вдигна го и пак го блъсна.

    — Главния — извика Главната. — Ще го убиеш!

    Той сякаш не я чу, юмрукът му отново полетя и от разкървавените устни на Гадняра се чу стон.

    — Престани, Главния — замоли го Главната. — На себе си не приличаш. Моля те, недей! — И тя се разрева неудържимо. — Моля те, Главния, моля те — не го убивай.

    Най-сетне думите и молбите й достигнаха до ушите му. Пусна ризата на Гадняра, прекоси като обезумял помещението, взе камата му и преряза въжето, пристегнало китките й. Щом почувства ръцете си свободни, тя го прегърна, притисна се към него и захълца на гърдите му.

    Главния притвори очи, взе я в обятията си и зарови лице в копринените коси, спускащи се по врата й. Едва я спаси. Гадняра можеше да я рани или дори да я убие. Буца заседна на гърлото му и той премигна, за да спре напиращата влага в очите си.

    — Всичко е наред, малката ми — рече Главния с одрезгавял глас. — Сега ще си отидем у дома. — Но тя не го пусна и дори така се вкопчи в него, сякаш се страхуваше да се отдели от него.

    Главния въздъхна. Знаеше, че не е вярно. Всъщност тя искаше да го напусне. Опита се да му го обясни, да го накара да разбере, но той не пожела да се вслуша в думите и. Вместо това си внушаваше, че тя има нужда от него, че за нея ще е най-добре да останат заедно и да я закриля.

    Дори си въобразяваше, че може да я направи щастлива.

    Главния изсумтя като си помисли колко глупав е бил. Трябваше да държи както винаги чувствата си под контрол. Трябваше да си потърси жена, която би останала впечатлена от титлата и от имота му.

    Редактирано от Xesi (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Още един цитат :)

    — Помолих те да не идваш — прошепна тя. — Помислих, че ще ме разбереш и ще се откажеш от мен. — Алекс протегна ръка да я погали, но тя се дръпна.

    — Никога не ще се откажа от теб — каза дрезгаво той.

    Ники стана и го погледна в очите. Напрегна докрай волята си, за да произнесе думите, които сърцето й отхвърляше.

    — Това е въпрос на чест — каза тихо тя. — Без чест животът нищо не струва.

    — Да — каза той. — Научих това от теб.

    — Моля те, Александър, моля те, остави ме.

    Но той сякаш не чу думите й. Коленичи безмълвно до нея и взе в топлите си шепи леденостудените й ръце.

    — Мадмоазел Сен Клер, аз те обичам повече от всичко на света. Не мога да понеса дори мисълта да живея без теб. Ще ми окажеш ли върховната чест да станеш моя жена?

    Ники политна към твърдата пейка. Когато Алекс вдигна до устните си треперещите й пръсти и ги целуна, на очите й избликнаха сълзи и се изтърколиха по нежните бузи.

    — Трябваше да те попитам още преди — обясни й той, когато тя не му отговори, — но исках да дам на Клариса шанс да запази реномето си. Затова изчаквах. — После измъкна от джоба на жилетката си малка кадифена кутийка и вдигна капачето.

    На подложката от лъскав бял сатен грееше диамантен пръстен. Сред камъчетата, които блещукаха под светлината на свещите, имаше четириъгълен, гладък аквамарин с цвета на очите й.

    — Алекс — промълви едва чуто Ники и протегна ръце към него.

    Той я взе в обятията си и я притисна. После я целуна по косите и благодари на бога, че все пак бе успял да я намери навреме.

    — Омъжи се за мен — прошепна и той на ухото и пъхна пръсти в меките й коси. — Тук и сега.

    Той чу, че тя заплака тихо, после замълви непрекъснато името му, сякаш за да се увери, че наистина е при нея.

    — Обичам те, Алекс — прошепна Ники през сълзи. — Обичам те до смърт. — Тя обсипа бузите и врата му с нежни целувки и най-сетне впи устни в неговите. Алекс потръпна. Никога не бе преживявал толкова сладко, опияняващо докосване.

    — Слава богу, че те намерих. Трябваше да ти направя това предложение много по-рано. Такива мъки причиних и на двама ни… Ще можеш ли някога да ми простиш?

    — Не биваше да се усъмнявам в теб. Трябваше да ти имам доверие.

    — Ще те обичам вечно, мила моя. Никога не се съмнявай в мен. — Той взе пръстчетата й, целуна ги топло, сластно, а Ники се притисна до него и отговори на целувката му с не по-малка страст.

    След малко я пусна и каза:

    — Но ти още не си ми отговорила.

    Ники се усмихна и отново го целуна.

    — Мисля, че вече дадох дума на друг — подразни го тя. — Какво ще правим с моя годеник?

    — Саймън Стилуотър великодушно се отказа от претенциите си… след като разбра, че си моя.

    Ники се засмя.

    — В такъв случай, господин дьо Вилие, ще отговоря на тъй трогателно зададения ти въпрос, че с гордост ще стана твоя жена.

    Алекс я целуна. И дългата му, чувствена целувка разбуди у двамата желания, за които църквата не бе най-подходящото място.

    — Обещавам ти, че няма да съжаляваш, Ники грейна.

    — Досега не съм съжалила за нито един миг, прекаран с теб.

    После го хвана подръка и той я поведе право към олтара. В този момент през страничната врата влезе дребен чернокос свещеник, чието дълго расо се влачеше подире му.

    — Мога ли да направя нещо за вас? — запита той.

    — Отче, знам, че молбата ми е малко необичайна, но ние трябва да се венчаем незабавно. — Той се усмихна чаровно на Ники. — Искам да отведа тази дама час по-скоро в леглото, но без да уязвя честта й.

    — Алекс!

    Той се усмихна още по-широко.

    — Е, отче?

    Дребничкият свещеник никак не бе изненадан.

    — Има случаи, синко, когато ми се налага да поизменям правилата. Този ми изглежда точно такъв.

    Алекс се обърна към Никол.

    — Като се върнем вкъщи, ще вдигнем голяма сватба, но повече няма да рискувам отново да те загубя.

    — И аз — добави тя, — Обещавам ти, че вече няма да бягам от теб.

    1 човек харесва това

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Креолско сърце" на Кет Мартин?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Креолско сърце" на Кет Мартин?

    Мда, точно тя е. Давай, Ине :cool:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето и моя цитат от исторически роман, едва ли ще ви затрудни:

    — Не беше по моя воля! — извика тя, обзета от вина и срам.

    — Известно ми е това — успокои я отецът. — Но преди да откажа да извърша церемонията, трябва да ви попитам дали сте сигурна, че не сте заченали в резултат на това… ъ-ъ-ъ… време, което сте прекарали като негова заложничка. В случай че не сте сигурна, ще се наложи да ми позволите да ви бракосъчетая заради бъдещото ви дете. Просто няма как да постъпя другояче.

    Лицето й стана алено от насоката на разговора и отвращението й от Главния надмина всякакви граници.

    — Не — заяви дрезгаво тя накрая. — Няма никакъв шанс.

    — В такъв случай — каза отец -------, обръщайки се смело към херцога — трябва да разберете, че не мога да…

    — Разбирам ви напълно — рече с възможно най-любезния си тон Главния, а пръстите му увеличиха натиска си върху ръката на девойката. — Ако ни извините, ще се върнем след около четвърт час и тогава вече ще можете да извършите церемонията.

    Очите на Главната се бяха разширили от паника, докато се взираше в рицаря.

    — Къде ме водиш?

    — Към колибата, която видях точно зад това място — отговори й спокойно той.

    — Защо? — извика тя, а гласът й бе изтънял от страх, докато се опитваше отчаяно да се освободи от хватката му.

    — За да направя бракосъчетанието ни неизбежно.

    Главната не изпитваше никакви съмнения какво можеше — и щеше — да направи лордът с нея в колибата. След като я насилеше, навярно щеше да я завлече обратно тук, оставяйки свещеника без никакъв друг избор, освен да ги бракосъчетае. Надеждата й за избавление умря заедно с желанието й за съпротива и раменете й се приведоха под бремето на срама и поражението.

    — Мразя те — изрече тя.

    — Идеалната основа за идеалния брак — отвърна й саркастично херцогът. После се обърна към свещеника и рязко му нареди: — Хайде, започвай. И без това изгубихме прекалено много време тук.

    Няколко минути по-късно, вече обвързани в скверен брачен съюз за вечни времена, с взаимна омраза вместо любов и привързаност за основа на съжителството им, Главната беше замъкната навън и хвърлена на гърба на коня на Главния.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Кралството на мечтите" на Джудит Макнот, култов момент! Един от най-смешните, които съм чела!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Кралството на мечтите" на Джудит Макнот, култов момент! Един от най-смешните, които съм чела!

    Да, твой ред е Пете.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да, твой ред е Пете.

    Нещо съвременно и много любимо:

    "- Млъкни - каза Главният, но го каза тихо и толкова нежно, че за изненада и на двамата Главната се подчини.

    - Не мисля, че си глупава. - Той затвори очи. - Мисля, че си най-умният човек, когото познавам. И най-милият. И - той преглътна, като отвори очи да я погледне право в лицето - най-красивият.

    - Извинявай?

    Той се загледа към океана.

    - Просто съм...толкова уморен от това - каза той. Наистина звучеше изтощен.

    - От какво?

    Той хвърли поглед към нея с най-тъжното изражение на лицето, сякаш беше изгубил нещо скъпоценно. Това беше онзи Главен, когото познаваше, макар че не можеше да обясни как или откъде. Това беше онзи Главен, когото тя...обичаше.

    - Можеш да ми покажеш - прошепна тя.

    Той поклати глава. Но устните му все още бяха толкова близо до нейните. А изражението в очите му беше толкова привлекателно. Почти сякаш искаше т яда му покаже първа.

    Тялото й се тресеше от нерви, когато се изправи на пръсти и се наведе към него. Сложи ръка на бузата му и той примигна, но не помръдна. Тя се движеше бавно, толкова бавно, сякаш се страхуваше да не го стресне, и всеки миг самата тя се чувстваше като вкаменена. И тогава, когато бяха почти толкова близо, че очите й се разкривиха, тя ги затвори и притисна устни към неговите.

    Едно съвсем нежно, леко като перце докосване на устните им беше всичко, което ги свързваше, но през тялото на Главната премина огън, който никога не бе усещала преди, и тя разбра, че се нуждаеше от още от него - от целия - от Главния. Щеше да е прекалено да иска и той да се нуждае от нея по същия начин, да я обгръща в обятията си така, както бе правил толкова много пъти в сънищата й, да отвърне на изпълнената й с желание целувка с по-силна.

    Но той го направи.

    Мускулестите му ръце обвиха кръстта й. Той я придърпа към себе си и тя почувства ясната чиста линия на двете им тела, които се свързваха - крака, преплетени с други крака, бедра, притиснати към бедра, гърди, повдигащи се с взаимен ритъм.

    Главния я притисна назад към парапета на дървеното мостче, като я прикова по-плътно към себе си, докато тя не можеше да помръдне, докато я настани точно там, където й се искаше да бъде. И всичко това - без нито веднъж да раздели страстно притиснатите им устни.

    После започна наистина да я целува - отначало леко, като издаваше леки, мъркащи звуци в ухото й. после дълго, сладко и нежно, по протегение на челюстта и надолу по шията, като я накара да изстене и да наклони глава назад. Подръпна леко косата й и тя отвори очи, за да зърне за миг първите звезди, изгравящи по нощното небе. Почувства се толкова близо до Рая, както никога преди.

    Най-после Главния се върна отново към устните й, като я целуна невероятно силно и настойчиво - засмука долната й устна, после прокара крайчето на мекия си език точно покрай зъбите й. Тя отвори уста по-широко, отчяно копнееща да приеме в себе си по-голяма част от него, най-сетне освободила се от страха си да му покаже колко много копнее за него. Да напасне силата на целувките му със своите.

    Имаше пясък в устата и между пръстите на краката, от соления вятър кожата й беше настръхнала, а от сърцето й се изливаше най-сладкото подобно на магия чувство.

    В този момент беше готов ад аумре за него.

    Той се отдръпна и се загледа надолу към нея, сякаш искаше тя да каже нещо. Тя му се усмихна и го целуна леко по устните, като остави своите да се задържат върху еговите. Не знаеше думи, не знаеше никакъв по-добър начин да предаде онова, което изпитваше, онова което искаше.

    - Още си тук - прошепна той.

    - Не могат и насила да ме извлекат - засмя се тя.

    Главния направи крачка назад, и когато отправи към нея мрачен поглед, усмивката му изчезна..."

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Малко жокерче, че убих интригата...значи главния НЕ е обикновено човешко същество.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Пете, това ми напомня на Братството на черният кинжал

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лорън Кейт "Паднали ангели"?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лорън Кейт "Паднали ангели"?

    Точно тя :ph34r:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Уф, обърках ги. Просто ги четох по едно време и толкова на бързо, че всичко ми се сля. Но и двете са страхотни поредици.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Точно тя :cool:

    Най- накрая и аз да позная нещо! :clap:

    Ето го и моя цитат. Исторически.

    "... Бащата се намести тежко в каретата. Питни се качи и се настани до него, така меките седалки на едната страна бяха запълнени докрай. Бащата удари спътника си по коляното и се разсмя:

    — Ама сега ще си прибирате разперените крилца, човече! Представям си с какви синини сте разкрасили ребрата на сър Мераклия! При мене внимавайте!

    Робът помогна на Дъщерята да се качи. Сър Мераклия, който видя, че ще седи самичка, реши да се настани до нея. Той стъпи на стъпенката и грубо избута Роба. Но си бе направил сметката без своенравния Баща. Търговецът простря бастуна си и безучастно и най-невъзмутимо препречи пътя на англичанина.

    — Ако не възразявате, качете се в другата кола! Искам да кажа няколко думи на моя роб.

    Сър Мераклия вирна глава.

    — Щом настоявате, сър.

    Бащата любезно се усмихна:

    — Настоявам.

    Отново пътят опъна платното си пред тях. Каретата безмилостно подскачаше, но Дъщерята усещаше, че безсънната нощ си казва думата. Очите й се затваряха, започна да се прозява, на няколко пъти задрямва. И, разбира се, най-естественото нещо на света бе да отпусне глава на рамото на своя съпруг, докато ръката й го прихвана през кръста.

    За Роба този кръшен товар бе истинско удоволствие. Но погледите, които му хвърляше Бащата, явно му тежаха повече. Стана му неловко и леко се отдръпна от Дъщерята. След това се поизкашля и погледна баща й:

    — Не споменахте ли, че искате да размените с мен няколко думи?

    Бащата сви устни, загледан в лицето на дъщеря си. Явно премисляше.

    — Всъщност не. Но има много думи, които не бих искал да разменя със сър Мераклия.

    Робът кимна и замълча.

    — Струва ми се, че не ви е много удобно. Да не би Дъщерята да ви тежи?

    — О, моля ви! — проточи отговора си Роба. Около устните му заигра усмивка. — Само че… виждате ли… досега никога не се е случвало момиче да лежи на гърдите ми, докато баща му е седнал срещу мене!…

    — Не се безпокойте, мистър Роб! — засмя се тихо Бащата. — Смятам, че е направо любезно от ваша страна да играете ролята на възглавница за дъщеря ми…"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Най- накрая и аз да позная нещо! :cool:

    Ето го и моя цитат. Исторически.

    "... Бащата се намести тежко в каретата. Питни се качи и се настани до него, така меките седалки на едната страна бяха запълнени докрай. Бащата удари спътника си по коляното и се разсмя:

    — Ама сега ще си прибирате разперените крилца, човече! Представям си с какви синини сте разкрасили ребрата на сър Мераклия! При мене внимавайте!

    Робът помогна на Дъщерята да се качи. Сър Мераклия, който видя, че ще седи самичка, реши да се настани до нея. Той стъпи на стъпенката и грубо избута Роба. Но си бе направил сметката без своенравния Баща. Търговецът простря бастуна си и безучастно и най-невъзмутимо препречи пътя на англичанина.

    — Ако не възразявате, качете се в другата кола! Искам да кажа няколко думи на моя роб.

    Сър Мераклия вирна глава.

    — Щом настоявате, сър.

    Бащата любезно се усмихна:

    — Настоявам.

    Отново пътят опъна платното си пред тях. Каретата безмилостно подскачаше, но Дъщерята усещаше, че безсънната нощ си казва думата. Очите й се затваряха, започна да се прозява, на няколко пъти задрямва. И, разбира се, най-естественото нещо на света бе да отпусне глава на рамото на своя съпруг, докато ръката й го прихвана през кръста.

    За Роба този кръшен товар бе истинско удоволствие. Но погледите, които му хвърляше Бащата, явно му тежаха повече. Стана му неловко и леко се отдръпна от Дъщерята. След това се поизкашля и погледна баща й:

    — Не споменахте ли, че искате да размените с мен няколко думи?

    Бащата сви устни, загледан в лицето на дъщеря си. Явно премисляше.

    — Всъщност не. Но има много думи, които не бих искал да разменя със сър Мераклия.

    Робът кимна и замълча.

    — Струва ми се, че не ви е много удобно. Да не би Дъщерята да ви тежи?

    — О, моля ви! — проточи отговора си Роба. Около устните му заигра усмивка. — Само че… виждате ли… досега никога не се е случвало момиче да лежи на гърдите ми, докато баща му е седнал срещу мене!…

    — Не се безпокойте, мистър Роб! — засмя се тихо Бащата. — Смятам, че е направо любезно от ваша страна да играете ролята на възглавница за дъщеря ми…"

    Налучквам ама случайно да е "Шана"

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    И туй ако не е класиката "Шана"?!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Налучквам ама случайно да е "Шана"

    :cool: Как позна!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :cool: Как позна!

    Ох, мила вече помня много малко от книгата,но отвращението от ШАНА помня.

    а това е исторически ромам

    Обърна се към ТЯ и не можа да удържи ужасения си вик.

    Цялата в кал, с разбъркани коси, ТЯ клечеше в тревата. Ръцете й бяха омазани с кръв, ноктите изпочупени, по лицето също се виждаха кървави петна. Устните й бяха напукани и подути. Изранените й пръсти се бяха обезформили, раните по тях бяха покрити със засъхнала кал и кръв. Но най-страшен от всичко беше безумният поглед в разкривеното лице, стъклените очи, които примигваха безпомощно срещу слънчевата светлина. Очите на смъртно уплашено, полудяло от болка, животинче.

    ТОЙ пристъпи към нея и тя се сгърчи, сякаш очакваше удар. Той се отпусна на колене в тревата.

    — ТЯ, аз съм, ТОЙ. Ти си свободна… Всичко ще се оправи.

    Тя го погледна в лицето, примигна няколко пъти, изпълнена с подозрение и страх. Напомняше му на лисица, хваната в капан, който всеки момент ще щракне. В гърлото му се надигна ридание. Той й протегна треперещата си ръка, без да я докосва.

    — ТЯ?

    Повярва, че е забелязал в мътния й поглед нещо като бегло просветване на разум. Тя простена и сведе глава. Все още пъшкаше задавено, ноктите й бяха заровени в земята. ТОЙ докосна нежно рамото й. По тялото й пробяга тръпка. Но този път не се отдръпна, не се възпротиви. Без да бърза, той я взе в прегръдката си.

    Тя се вкопчи в него.

    ТОЙ се изправи с товара си на ръце. Лицето му беше замръзнало в ледена маска, зад която бушуваше буря. Душата му ридаеше безгласно. ТЯ скри мръсното си лице във врата му, сълзите й намокриха кожата му. Лудото биене на сърцето и неравномерното дишане го уплашиха. Тя го стискаше с такава сила, че едва не го удуши. Ръцете му я обгърнаха, силни и нежни едновременно.

    Погледът му потърси ПРИЯТЕЛ, който стоеше наблизо с разширени от ужас очи.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Завоевателят?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Завоевателят?

    Е,беше най-лесно от нея да копна.Нали сега я дочетох....

    Давай!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Не знам към кои точно романи да го отнеса - предполагам действието се развива към средата на 20-ти век. — Ела с мен — подкани я той и хвана ръката й. — Защо? — Искам да ти покажа нещо. — Ходила съм в плевнята. Там няма нищо интересно. — Днес вече има. Ще ти хареса. — Добре — съгласи се тя и двамата забързаха към старата, тъмна плевня, която нямаше нищо общо с неговата. Носът я засърбя от прахоляка. — Вътре е толкова тъмно, че нищо няма да видим. — Има достатъчно светлина. Хайде! — Той все още държеше ръката й и я заведе до едно ъгълче, където от стената липсваха няколко дъски. — Какво толкова интересно има тук? — Погледни под хранилката. Тя се наведе и погледна. Сгушен върху купчина сено и стара кърпа лежеше Котаракът. Върху корема му се бяха настанили четири малки създания, наподобяващи на мишки. Главната рязко се изправи. — Котаракът е станал баща! — Не, Котаракът е майка. — Майка! — невярващо повтори Главната. Впери поглед в котката, която също я погледна учудено, след което се обърна и започна да ближе малките. — Но на мен изрично ми казаха, че Котаракът е мъжки котарак. — Ето, че не е. Ти не провери ли? Главната го погледна ядно. — Нямам навика да гледам интимните части на животните.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може ли жокерче :P

    Може, мило :whist:

    Мери седеше мълчаливо, докато той правеше кафето; очевидно не беше разговорлива личност, но това изобщо не можеше да я накара да се откаже от целта си. Беше й ужасно студено; щеше да почака докато стане кафето, и тогава отново щеше да опита да поговори с него. Погледна го, когато той се обърна към нея, но изражението на лицето му бе неразгадаемо. Без да каже нищо, той свали шала от главата й и започна да разкопчава палтото. Стъписана, тя се опита да възрази:

    — Мога и сама да се справя, — но пръстите й бяха така премръзнали, че всеки опит да ги раздвижи предизвикваше непоносима болка. Той отстъпи, докато тя опитваше, след което отмести ръцете й и довърши започнатото.

    — Защо ми сваляте палтото, като ми е толкова студено? — озадачено попита тя, докато той дърпаше ръкавите на връхната дреха.

    — Така ще мога да разтрия ръцете и краката ви. — Главният продължи и свали обувките.

    Идеята той да я разтрива изобщо не й допадна. Не бе свикнала да я докосват, и не възнамеряваше да свиква тепърва. Отвори уста да му го каже, но думите заглъхнаха неизречени, когато той рязко прокара ръце по краката й, чак до талията. Мери извика от изненада и подскочи, като за малко не падна от стола. Той я погледна, очите му бяха безизразни като черен лед.

    — Няма от какво да се плашиш — процеди през зъби. — Събота сме, а аз изнасилвам само във вторник и четвъртък. — За секунда му мина през ума да я изхвърли обратно на снега, но просто не можеше да остави една жена да умре от замръзване, дори и да ставаше дума за бяла жена, която очевидно смяташе, че докосването му ще я омърси.

    Очите на Мери толкова се разшириха, че сякаш покриха повечето от лицето й.

    — Какво им е на съботите? — изтърси тя, след което си даде сметка, че думите й прозвучаха едва ли не като покана. За Бога! Тя покри лицето си с ръце, за да прикрие червенината, която я заля. Явно мозъкът й бе замръзнал, това бе единственото възможно обяснение.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може, мило :whist:

    — Няма от какво да се плашиш — процеди през зъби. — Събота сме, а аз изнасилвам само във вторник и четвъртък. — За секунда му мина през ума да я изхвърли обратно на снега, но просто не можеше да остави една жена да умре от замръзване, дори и да ставаше дума за бяла жена, която очевидно смяташе, че докосването му ще я омърси.

    Очите на Мери толкова се разшириха, че сякаш покриха повечето от лицето й.

    — Какво им е на съботите? — изтърси тя, след което си даде сметка, че думите й прозвучаха едва ли не като покана. За Бога! Тя покри лицето си с ръце, за да прикрие червенината, която я заля. Явно мозъкът й бе замръзнал, това бе единственото възможно обяснение.

    Определено не съм чела тази книга, но този момент просто ме разби Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ужасно познато,този втория цитат,ама ха де!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.