bobych

Игра - познай романа по цитата от него (част 2)

    1955 мнения в тази тема


    Определено не съм чела тази книга, но този момент просто ме разби Публикувано изображение

    Препоръчвам да поправиш пропуска, книжката е пълна с интересни моменти :yanim:

    От любима моя авторка е. Първа книга от поредица от 5 книги, като на български има издадени само две http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Белязания Маккензи" на Елизабет Лоуел За мой срам бях забравила тази част с котенцата.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Белязания Маккензи" на Елизабет Лоуел

    За мой срам бях забравила тази част с котенцата.

    Приемам отговора за верен, защото си познала заглавието :whist:

    Авторката е Линда Хауърд :speak:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Е, тук вече си потънах от срам. И двете поредички много ги обичам, но на Лоуел е другата. Не мога да повярвам, че ги обърках да ме прощава авторката. Един съвременен цитат: Тя прехапа долната си устна. — Не искам повече от две деца. Главният сключи ръце зад главата си. — Звучи ми разумно, още повече, щом ти си тази, която ще ги роди. Не си прекалено стара, нали? — Следващата година ще навърша тридесет. — Тридесет, а? Е, предполагам, че става. Гневът й отново се надигна. — Не смятам да променям и начина си на обличане, за да съм в тон със старомодните схващания в този град. — Добре. Харесвам как се обличаш. — Погледът му обходи тялото й. — И как се събличаш. Колкото и да не й беше лесно, тя устоя на изкушението, но усети познатата слабост в коленете. — Ще трябва често да ходя в Ню Орлиънс. — Разбирам. — Нямам намерение да се отказвам от работата си. — Не съм си и помислял да те карам. — Имам намерение да обходя всички банки в Луизиана и Мисисипи, докато получа заема. — Няма да е необходимо. Имам малко заделени пари. Това я накара да замълча за момент, после каза: — Няма да използвам твоите пари, за да започна самостоятелен бизнес. — Стига, Главна, не се инати. След като се оженим, те ще станат общи. — Забелязал решителния блясък в очите й, той се предаде: — Добре, ще направим компромис. Ще опиташ всичко възможно и ако нищо не се получи, ще обсъдим отново положението. Моето предложение ще оставим като последен вариант. — Съгласна съм — кимна тя отсечено. — Нещо друго? — Не готвя много добре. — Е, няма да умрем от глад. — Градинарството също не е сред любимите ми занимания. Не обичам насекоми, змии, кал и така нататък, затова не очаквай от мен да предлагам домашен консервиран грах на църковния благотворителен базар. — Всъщност предпочитам «.............». — Много съм подредена. Ще искам от теб да ми помагаш да… — Главна? — Какво? — Ти харесваш ли ме? Тя погледна към него и си помисли, че това е най-скъпото за нея лице, дори и когато така отчаяно се нуждаеше от бръснене. — Много. — А обичаш ли ме? Дълбоко у нея се надигна вълнение. Трябваше да преглътне с усилие, преди да каже дрезгаво: — Много. Много! Той отметна завивките. — Тогава млъквай и се върни тук, където ти е мястото.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Ох, това ми е доста познато ама не мога да се сетя. А де... Жокерче?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Започнах с края, сега е ред на началото. Авторката е изключително продуктивна, между другото. — Харесва ми как ядете ягоди. Това не беше началото, което Главната беше очаквала. Поне трябваше да признае, че е оригинален. Но със съобразителността и гъвкавия му ум би могла да се справи. Да му устои физически нямаше да е много лесно. Първите му думи й разкриха едновременно няколко неща. Той я беше наблюдавал известно време. Бе харесал това, което бе видял. И бе заинтересован достатъчно, за да пожелае да я види по-отблизо. Ласкателно? Да. Ако беше друга жена, това сигурно би му свършило работа. Ала тя само го изгледа с високомерие, което би обезкуражило по-нерешителен мъж. Сапфиреният му поглед се плъзна към устните й. — В какво друго сте толкова добра? — В отблъскването на натрапници. Той се разсмя: — И в остроумните отговори.

    Редактирано от julie81 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Опасно красив"- Сандра Браун

    Абсолютно точно. Ти си, мила.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Макар да бяха минали седем дни, откакто Главния беше видял снимката на Главната, образът й все още изгаряше сетивата му. И най-вече слабините му. Жената от снимката беше цялата секс, грациозност и енергия с дългата си, свободно пусната коса, която се развяваше във вихъра на танца. Когато най-после беше успял да преодолее сексуалното излъчване, което струеше дори от снимката, той беше заинтригуван от комбинацията от интелигентност и жизненост, които се излъчваха от лицето на Главната. А после, още при следващото поемане на дъх, той беше като покосен от чувственото огнено излъчване на косата й и удоволствието да види дъщеря си обгърната от този пламък, подобен на пламъка на живота. "Артистичното ипе на главната", огнена жена. Образът от снимката още преследваше Главния. А това не му беше приятно. Всеки път, когато погледнеше снимката, той си мислеше за това, колко лесно го бе заблудила Бившата и колко уязвим беше Брат му. Всеки мъж на негово място би се изкушавал. Жената на брата нямаше как да спечели в съревнованието с червенокосата изкусителка, която постепенно си пробиваше път в живота на семейството. Цитатът е от съвременен роман.

    Редактирано от lelemale (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    „Пламъци в рая“-Елизабет Лоуел

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    А ... много сте бързи бе! Давай следващия цитат.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ето и от мен нещичко: Главния се наведе,за да вдигне парчето плат,което много приличаше на превръзка,но не бе изцапано с кръв.В единия му край имаше възел и той разбра,че го е срязал заедно с туниката.Две обли образувания бяха оставили следи по ивицата,сякаш е пристягала... –Не,немога да повярвам! Очите му се вдигнаха към наведената глава и той дръпна туниката надолу.Главния пое дълбоко въздух и силно прокле,когато видя доказателството,което превърна момчето в жена.С другата си ръка свали превръзката от главата й и отново прокле,когато дългата златна плитка падна върху гърба й. Затворниците простенаха дружно,но жената не издаде нито звук.Сега тя гледаше право в очите му.Каква по дяволите бе тази жена,която не призна пола си,за да се отърве от бичуването?Или не е разбрала,че той не би наредил да удрят жена? Той развърза китките й и тя веднага се прикри с туниката.Щом направи това,Главния я хвана за ръката и я заведе пред ООООООООО. –Момче,а?Никой?И ме остави да я бичувам!За да скриеш какво?Че е жена?Защо?–питаше Главния вбесен. –За да ме защити - отвърна Главната. Главния обърна поглед към нея,но тя не се уплаши от гнева в очите му. –Нестига ,че не е няма,но и говори езика ни добре!По дяволите,ще ми кажеш ли защо не отвори уста,за да спреш бичуването! –За да се предпазя от изнасилване - отвърна просто тя. Той се засмя жестоко. –Прекалено си висока,за да те пожелаят мъжете ми,не видя ли?Пък и иначе не си голямо изкушение. –Сега какво ще правиш с мен? - осмели се да попита тя. Главния се раздразни,задето тя не обърна внимание на обидите му. –Отсега нататък ще служиш в къщата.Как ще се държат с теб зависи само от тяхното поведение.Разбираш ли? –Да. –Тогава накарай ги да разберат и те.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Сърца в пламъци на Джоанка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

    Първата книга от Джоанка, която прочетох и ме закова като един от железарските фенове на авторката.Публикувано изображение

    Редактирано от bobych (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Сърца в пламъци на Джоанка http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

    Първата книга от Джоанка, която прочетох и ме закова като един от железарските фенове на авторката.Публикувано изображение

    ДА,ДА,ДА!!! :) И при мен беше така с тази книжка-любов от първо четене-препрочела съм я около десетина пъти и мога пак.... :cool:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Поредната историческа доза :handshake:

    Главния се влюби в мига, в който забеляза жената в другия край на бара. Никога досега не я беше виждал, нито пък имаше някаква представа, коя беше тя, но един-единствен поглед беше достатъчен, за да му подейства по-силно от уискито, което пиеше.

    Той се ухили. Имаше голяма вероятност да бе намерил жената на мечтите си.

    Тя беше красива, руса, облечена в семпла зелена рокля, съвсем различна от натруфените дрехи на жените, които обикаляха между масите. Седеше с гръб към стената, изглеждаше едновременно крехка и смела, и много самотна. Когато погледите им се срещнаха, той усети по тялото си да преминава ток. Тя отмести очи, но нещо в изражението й му подсказа, че и тя беше почувствала същото.

    Той реши, че това определено беше жената, която търсеше, и за първи път през живота си почувства спокойствие. Въпреки че обичаше хазарта, не беше импулсивен. По-добре щеше да бъде първо да й се представи, вместо веднага да поиска ръката и.

    Едва бе станал от стола си, когато изневиделица полетя някаква бутилка, прицелена точно в главата му.

    — Дявол да го вземе — измърмори той.

    Колкото и да му се искаше да отиде до жената, бутилката беше по-важна. Той се наведе и я чу да се разбива някъде зад гърба му. Наблизо бе преобърната една маса и във въздуха се разлетяха карти и монети.

    Той се приведе отново и изруга. Не беше внимавал. През последния половин час бе седял спокойно в любимия си бар, без да закача никого, мислейки върху странните обрати в живота, а сега наоколо бе настанал истински ад.

    И което беше по-лошо, една руса красавица бе успяла да влезе незабелязано в бара. Въпреки че Главния понякога пропускаше някое сбиване, обикновено забелязваше русите жени.

    Във въздуха вече хвърчаха бутилки и тела. Той сграбчи шапката си и се опита отново да стигне до мястото, където седеше жената. За няколко секунди я изгуби от погледа си, след което я забеляза отново, скрита зад една маса, далеч от биещите се. Беше не само хубава, но и умна.

    Той се отпусна с кръстосани крака на пода и повдигна шапката си.

    — Добър вечер.

    Тя подскочи, сякаш до нея се беше настанило двуглаво куче, а не мъжът, когото бе чакала цял живот.

    — О, господи! — възкликна тя, но не извика, не го удари, дори не помръдна. Главния реши, че това беше добър знак.

    Подът под него се тресеше, но жената имаше такова силно присъствие, че Главния не забелязваше това.

    Кафяви очи, в чиито дълбини човек можеше да се удави, го гледаха втренчено. Той отвърна на погледа й. Отблизо тя изглеждаше още по-добре, отколкото отдалеч. Руса коса се спускаше около изящното й лице и падаше меко върху нежните рамене. Кожата й беше леко загоряла и блестеше, устните й бяха пълни, а миглите й — плътни. Доколкото можеше да прецени по роклята, тялото й беше стройно.

    Главния разбираше от коне и жени. Пред него се намираше първокласна стока. В действителност тя беше също толкова не на място, колкото и расов жребец сред кранти. Жената обаче не изглеждаше уплашена, а само удивена от онова, което ставаше наоколо.

    Жена, за която можеше да се ожени.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Няма да е лошо да дадеш жокерче,щото май доста ни затрудни! :biggrin::cool:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ръцете му се заеха отново с роклята й, само че този път, за да я закопчеят. На объркания й мозък му бяха необходими няколко секунди, за да проумее какво правеше той.

    — Какво…

    — Не можем да те покажем в този вид на свещеника.

    — Какъв свещеник?

    — Онзи, който ще ни венчае. Наистина ли смяташе, че ще легна с теб преди бракосъчетанието. Ами ако някой ден децата ни научат за това…

    Въпросът му я изненада.

    — Откъде ще разберат?

    — О, любов моя, значи признаваш, че ще имаме деца.

    Отново беше попаднала в капан.

    — Не, аз… не, не може да… — на вратата се почука.

    — Това трябва да е той — каза Конър. — Ти си костелив орех, любов моя. Известно време си мислех, че може би не съм преценил добре времето.

    — Не си преценил времето ли — Кристъл беше объркана. Сигурно си беше изгубила разума.

    — Да — той я целуна бързо, приглади косата й и оправи дрехите си, като обърна повече внимание на панталона си. След това се ухили на Кристъл и сви рамене, сякаш искаше да каже „Какво може да направи един мъж с жена като теб?“ и отиде да отвори вратата. В стаята влязоха госпожа Трухарт и свещеникът.

    Кристъл отстъпи ужасено назад, сякаш дребният мъж пред нея беше нахълтал с оръжие в ръка. Само че той не носеше револвер, а само една библия с кожена подвързия и гледаше малко враждебно.

    Мъжът се представи като преподобния Тиъдър Пауъл.

    Госпожа Трухарт кимна за поздрав и погледна Кристъл с доволна усмивка.

    — Аз ще бъда свидетел — обясни тя. — Но…

    — Взех разрешителното — каза свещеникът и потупа джоба на сакото си.

    — Преподобният Тед мисли за всичко — каза госпожа Трухарт. — Също като мен.

    Секунда по-късно Кристъл се озова пред добрия, решителен свещеник, обградена отдясно от Конър и отляво от мадам. Дори стоманени решетки нямаше да я пленят по-ефикасно. Нямаше никаква възможност за отстъпление.

    — Няма да участвам в измама — заяви преподобният Тед. — Тази сватба може и да е бърза и необичайна, но ще бъде законна пред господ и пред закона.

    — Дори аз не бих могла да се изразя толкова добре — каза госпожа Трухарт.

    Свещеникът не й обърна внимание. Той се обърна към Главния.

    — Обичаш ли тази жена?

    Конър не сваляше поглед от Кристъл.

    — Да.

    Поне една дузина пъти през последните два дни Кристъл бе забелязала нещо мрачно да се крие под веселото настроение на Конър. Този път обаче това нещо липсваше. Той я караше да се чувства нищожна само с поглед, оставяше я слаба и същевременно силна, горда и ужасена.

    Свещеникът се обърна към нея.

    — А вие, госпожице Кристъл Брейдън, заклевате ли се да обичате този мъж?

    Кристъл се отказа да се бори повече.

    — Да — каза тя.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Евелин Роджърс - Смелостта да обичаш?

    Ахааа :baby: Давай, Миме, ти си на ход :bday11:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    — Веднага престанете! — извика Главната с възможно най-строгия си глас. Нито едно от момчетата не прояви признаци, че е чуло. Тогава тя се вмъкна между диво размахващите се ръце и крака, хвана нечие ухо и го изтегли. ********** се надигна, размахвайки юмруци, но веднага спря, когато разпозна Хюстън Тя му направи знак да се отдръпне назад и се зае с %%%%%%% и $$$$$$$$, като изтегли и двамата за ушите. Сега върху ^^ се намираше само @@@@@@@@, но когато Главната хвана и него за ухото, той, заслепен от гняв, се нахвърли с диви крошета върху предполагаемия нов противник. Трите момчета, които стояха по-назад, изохкаха ужасени, когато @@@@@@@ посегна към Главната с десен прав. Тя се приведе и тъй като не виждаше друг изход, отговори също с добре прицелен прав удар. След като с месеци беше изминавала дълги разстояния с впряг от четири коня, ръцете й бяха станали доста здрави. За момент всички останаха като втрещени, докато @@@@@@@ бавно политна назад и се строполи напреки върху краката на ^^. Главната се окопити първа. — @@@@@@! — извика тя, коленичи до момчето и леко го потупа по бузата, за да се свести. — Добре ли си? — По дяволите! — извика задъхано ^^. — Досега не бях виждал дама с такъв поразяващ удар. @@@@@@ изохка, седна на тревата и потърка брадичката си, гледайки при това почтително към Главната. Фактически в момента пет момчета възхитено я зяпаха с отворени уста. Главната се изправи. — Не ценя подобни забавления в деня на сватбата си — заяви величествено тя. — Не, мадам — измърмориха четири от момчетата. — Нямахме лоши намерения, мис Главна. Само че той… — Не желая да чувам каквито и да било оправдания. Вие четиримата се върнете при родителите си, а ти, @@@@@@, си сложи малко лед на брадичката. — Да, мадам — извика през рамо момчето. Четиримата бързо се отправиха към къщата. Тя протегна ръка на ^^, за да му помогне да стане от земята. — Ти ще ме придружиш. Той не обърна внимание на протегнатата ръка. — Няма да престъпя прага на неговата къща. Не искайте това от мен! — извика гневно ^^. — Може би имаш право. Аз използвах решетката за рози вместо стълба, за да се намеся във вашия бой. Момче, което е загубило битката, вероятно не умее да се изкачи дори по една решетка за рози. — Да загубя битката? — Той беше висок почти колкото нея. На шестнадесет години изглеждаше същински мъж, строен и силен, и обещаваше един ден да стане исполин като братовчед си Главния. Доближи лицето си до това на Главната, така че носовете им почти се допряха. — Ако случайно не можете да броите, бяхме четирима срещу един, но аз щях да спечеля боя, ако вие не бяхте се намесили. — Но се страхуваш ла влезеш в къщата на собствения си братовчед — установи делово тя. — Колко странно. Довиждане. — И тръгна с енергични крачки напред. ^^ изтича след нея и нагоди стъпките си към нейните. — Не се страхувам. Само не желая да влизам вътре. — Разбира се. Прав си. — Какво искате да кажете? Тя се сиря. — Съгласявам се с теб. Ти не се страхуваш от Главния. Само не искаш да го виждаш и да се храниш на неговата маса. Напълно те разбирам. По лицето му пролича каква борба се водеше в нето. — Къде е тази проклета решетка за рози, за която говорехте преди малко? Тя отново спря и втренчено го изгледа. Той се отказа да я мери гневно с очи. — Добре де. Къде е решетката за рози, която сте използвали вместо стълба? — Ей там отсреща. Главния тъкмо се връщаше в къщата, когато една необикновена гледка го принуди да спре като закован. Бъдещата му съпруга, облечена по начин, по който, доколкото му беше известно, дамите нямат навика да излизат извън къщи, се спускаше по решетката за рози. Нещо повече от дребнаво любопитство го накара та се скрие зад едно дърво. Видя как Главната се втурна сред вчепкалите се едно в друго момчета, високи колкото нея. Но когато хукна към полесражението, за да й помогне, видя, че тя е майсторски боксов удар запрати едно от момчетата на земята. Главния остана на мястото си, наблюдавайки как в следващия миг невестата му постави на място едно едро, мрачно момче по обичайния за нея хладен и високомерен начин. — Той няма никакъв шанс — изсмя се гласно Главния. Беше научил от собствен опит, че един мъж винаги излиза победен, когато Главната пусне в ход своя специфичен вледеняващ поглед. Засмя се отново, когато видя, че мрачното момче задочна да се изкачва пред Главната по решетката за рози. Но докато ги наблюдаваше, забеляза, че халатът на Главната се закачи на розовите бодли и че тя се мъчи да освободи плата и себе си от това затруднение. В същия миг трима мъже и една жена излязоха зад ъгъла на къщата и само след няколко секунди Главната щеше да се озове в полезрението им. Затова прибяга бързо по тревата и сложи ръка върху глезена на крака й. Когато Главната погледна уплашено надолу и видя под себе си Главния, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър 0000000 или ІІІІІІІ, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо. Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума: — Шапката ми вероятно се е изкривила. Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане. — Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо. Главната беше като парализирана. Той не й се сърдеше! — Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш. — Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата. — Главен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти. Той й се ухили. — Много скоро пак ще се видим, палавнице. С тези думи пъхна ръце в джобовете, взе да си подсвирква и тръгна към къщата, като кимаше на хората, които срещаше. — Главна — обади се Майката зад гърба на дъщеря си, — ако най-после не се облечеш, ще пропуснеш собствената си венчавка. — По-скоро бих умряла — отговори Главната, силно натъртвайки на думите си, и избяга в спалнята.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Ега ти,страхотно!Боже,не може пак, да съм челанещо толкова забавно и да съм го забравилаааа! :) Познавайте,че да я сложа в списъка с чакащи!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Сърце от лед Джуд Деверо

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Сърце от лед Джуд Деверо

    Давай, мила, ти си :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Плясъче ако си я забравила почвай я. Ако не ме бяха изпреварили колкото и да нямам време ровя цитати щях я позная защото това е твойта уникална луда бойна мадама одеве не се сетих за нея. Пък и друга такава решетка за рози нямааааа. Браво за цитата Блеки.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Плясъче ако си я забравила почвай я. Ако не ме бяха изпреварили колкото и да нямам време ровя цитати щях я позная защото това е твойта уникална луда бойна мадама одеве не се сетих за нея. Пък и друга такава решетка за рози нямааааа. Браво за цитата Блеки.

    Майка му ...... Четох ги нявгаш и двете и.....не ги харесах.Май е време да ревизирам мненията си от по-млади години.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.