bobych

Игра - познай романа по цитата от него (част 2)

    1955 мнения в тази тема


    Исторически. Възцари се мълчание. Стотици очи се обърнаха към нея. И тогава някой каза: — Десет пенса! Силен смях посрещна това обидно ниско предложение. Джейн се вцепени. Това навярно бе само лош сън. Нима щяха да й се подиграят така жестоко?! — Десет пенса — повтори аукционерът облекчен, че все пак има предложение. — Някой дава ли една лира? Една лира ли чух? — Една лира — обади се нечий дрезгав глас. Погледът на Джейн, замъглен от сълзи, подири новия наддавач. Той носеше бяло ленено сако и сламена шапка и беше ужасно пиян. Преди да успее да се овладее, тя хвърли измъчен поглед към херцога и видя, че е разярен и че се е вторачил в мъжа в бяло с вид на човек, който на драго сърце би го убил. После той се обърна към нея и я погледна. Съчувствието, смекчило изражението му, бе вече напълно непоносимо. То бе последното нещо, което Джейн очакваше от него, и заплашваше да я съсипе окончателно. Тя си пое дълбоко дъх и забоде поглед в земята, полагайки нечовешки усилия да не избухне в плач. Внезапно някой улови ръката й. Беше Даян. Наддаването очевидно щеше да завърши на една лира. Никой да не бе предложил да купи кошницата й, унижението щеше да е по-малко. — Мразя ги — каза Даян. — Прибираме се вкъщи. Джейн не можа да каже нищо. — Една лира — прогърмя гласът на аукционера. — Един път… Втори път… И тогава един дълбок, силен глас — глас, който Джейн познаваше твърде добре, — се извиси над тълпата и накара всички да млъкнат. — Петстотин лири — заяви херцог Марлбъроу. Настъпи пълна тишина. Аукционерът се опомни пръв и засиял удари с чукчето. — Петстотин лири! — извика той. — Каза ли някой петстотин и петдесет? Имаме петстотин лири първи път… Петстотин лири втори път… Дава ли някой петстотин и петдесет? Не? Петстотин лири трети път и продадено! Продадено на херцог Марлбъроу за петстотин лири! Елизабет първа наруши слисаната тишина, която ги обкръжаваше. — Гейбриъл! — извика тя. — Виж какво направи! Херцогът трепна. Погледът му се стрелна над главата й и срещна погледа на Джейн. Тя стоеше с ококорени, невярващи очи. Жестокостта на неговите събратя-благородници спрямо нея по време на наддаването за кошницата й бе разпалила гнева му. Беше наблюдавал мрачно как Джейн се опитва да скрие болката, която прозираше иззад вкамененото й, гордо изражение. Искал бе да убие приятеля на Робърт заради смешното му предложение от една лира. И когато разбра, че контрапредложение няма да има и че обядът на Джейн ще бъде купен за толкова унизителна цена, й се бе притекъл на помощ с невероятната сума от петстотин лири. Нямаше сила, която би могла да му попречи да я спаси от унижението, ала херцогът предпочиташе да приеме, че в подобна ситуация би сторил същото за когото и да било друг. Не искаше да разсъждава по-дълбоко над мотивите за постъпката си. Но ще го разбере ли Ани? Той откъсна очи от Джейн, питайки се от колко ли време двамата се взират един в друг. — Ани… — поде нерешително. Тя стисна с ръце. — Ти си истински герой! Очите му се разшириха. Ани се вкопчи в ръката му засияла. — Колко умно постъпи! Сега всички ще знаят, че си я взел под своя закрила и никой вече няма да се осмели да я прави за посмешище! — Божичко, как може да си толкова добра? — възкликна тихо той. На лицето й се изписа объркване.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лора Паркър - Ярост или Кранц - Рицарят ?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да, Боби, точно тя е. И на мен ми е страшно любима книжка.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Главната не можа да сдържи усмивката си. Макар той да я плашеше понякога, притежаваше и чар, който твърде й допадаше. Ако облечеше костюм и подстрижеше косата си, дамите в Ню Йорк биха го сметнали за привлекателен, дори красив измамник. Да — дори много красив. Ако вчера не бе шокирана от грубия му вид и не бе впечатлена от ръста му, щеше да забележи, че под силно загорялата кожа се крие доста привлекателно лице. Но все пак — млечно белият тен, а не бронзовият, беше на мода. Не биваше да забравя това. И да смята този мъж за привлекателен.

    Главния заобиколи масата, помогна й да седне и се настани срещу нея.

    — Приготвила си три прибора — отбеляза той, — но храната едва ще стигне за двама ни, при това не съм особено гладен.

    Очите й се разшириха. Обгърна с поглед говеждото печено и соса, половината дузина бисквити, картофите, морковите и лука. Вярно, парчето месо в началото изглеждаше голямо, а след това се сви на доста малък къс, но…

    Погледна отново към Главния и въздъхна. Трябваше да се сети за огромното количество палачинки, което бе погълнал на закуска. Разбира се, мъж с неговия ръст се хранеше обилно.

    — Съжалявам — пророни тя искрено. — Опасявам се, че мъжете, които познавам… не са толкова дейни. А и далеч не са толкова едри. Просто не си дадох сметка…

    Главния се смееше срещу нея.

    — Сигурно няколко завъртания по дансинга не пораждат голям апетит. Не е като да си обяздил три мустанга. Но не се притеснявай — Приятеля забърка обилен обяд, така че хапнахме.

    — Обяздвал си мустанги днес, така ли?

    Главния кимна и започна да пълни чинията си.

    — Имам поръчка за дузина коне. Искат ми ги от форт Лоуел, близо до Тусон. Не е сложно да обяздиш коне за кавалерията. Повече време отнема да превърнеш мустанг в добър кон за фермите наоколо. Сам Нюком ми е поръчал тридесетина до края на лятото. По тази причина ще се наложи Приятеля и аз скоро да се отправим към планините.

    — Вие ловите конете? — слиса се Главната. — Мислех, че ги развъждате. Нали това се прави в ранчо за коне?

    — Тук се заселих преди по-малко от две години, Главната. Нямах нито един кон, когато започнах. Сам съставих програма за развъждането и дори закупих жребец за разплод от Кентъки, но е нужно време, за да събереш нужния брой. Имам доста жребчета на пасбищата по хълмовете, но никое не е достатъчно голямо за продан и скоро няма да е готово.

    — Разбирам. Просто… Мислех, че отдавна си тук…

    — Не е нужно кой знае колко време да се приспособиш — отвърна той многозначително.

    — Все пак зависи къде си израснал — пророни тя.

    — Мислиш, че моят произход е толкова различен от твоя?

    Той отново се смееше.

    — Тепърва предстои да чуя за това — отвърна тя със сладка усмивка.

    — Нали ти обещах — весело я погледна той, — но казах „по-късно“. Защо не ме оставиш да се насладя на храната, преди да те отегча с разказа за миналото си?

    — Щом настояваш. Ще пиеш ли кафе?

    — Да.

    От време на време тя го гледаше крадешком, за да разбере дали храната му харесва, но изразът на лицето му остана неразгадаем.

    Главната отхапа от месото. Беше жилаво и сухо. Бисквитата й се стори клисава и когато я разгледа, забеляза парченца сурово тесто. Зачуди се дали и останалите са такива. Морковите бяха твърди, но се ядяха. Картофите бяха разкашкани. Лукът бе точно както трябва. Но какво можеш да сбъркаш при приготвянето на лук? Кафето, след четири опита, й се стори божествено.

    Погледна към Главния.

    — Ужасно е, нали?

    — Ял съм и по-лошо — изръмжа той. Нямаше да допусне да я разстрои.

    — Очевидно няколкото неща в рецептата, които не спазих, са били по-важни, отколкото предполагах.

    — Импровизирала си, така ли? — ухили се той.

    — Не. Само прескочих някои подробности, които не разбрах. Откъде да знам какво значи „замесвам“ за бисквитите? Дори не съм чувала думата. А за печенето пише да се прави на „бавен огън“, но не се описва какво означава. Да се прибави вода, без да се уточнява колко; да се сложат подправки на вкус, а не изброяват какви. Открих единствено солта.

    — Подправките са в градината, Главната.

    — Е, много навреме ми го казваш, няма що.

    — Май ще се наложи да помоля Жената на приятеля да те навести все пак. Ще я питаш каквото не разбираш. Но преди това утре прибави поне и утайката към кафето.

    — Но кафето е чудесно!

    — Има вкус на гореща вода.

    — Това е защото си свикнал с онази мътилка, която направи сутринта. Представа нямам как го пиеш. Все едно е кал.

    — Ще свикнеш.

    С други думи трябваше да е както той иска. Тя потъна в ледено мълчание и погълна колкото можеше от вечерята. После се захвана да разчисти.

    Главния се облегна на стола. Яденето не бе чак толкова лошо, като се има предвид, че готви за първи път. Можеше да бъде и по-ужасно. Освен това очакваше да я завари измърляна и изтощена от свършената през деня работа. Но тя нямаше вид на съсипана; напротив — изглеждаше чудесно, дяволски чудесно. Беше се преоблякла с великолепна рокля от зелена коприна с деколте.

    Наблюдаваше я съсредоточено, докато тя се движеше от плота до мивката, отново до масата, и обратно. Беше в ума му през целия проклет ден и си наложи да си намира работа, за да не тръгне да я търси. Не си спомняше друга жена така да е обсебвала съзнанието му. Никоя никога не го бе вълнувала толкова много. Истината бе, че я желае. Сега бе готов да признае, че я пожела от момента, когато зърна снимката. Застанала пред него от плът и кръв, тя го възпламеняваше. Тялото му едва издържаше.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    яяяяр това го знам Публикувано изображение, сега остава и да се сетя кой беше книгата! Главната отива вместо сестра си да се жени по обява във весника? Джоана - Нежен вихър?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Главният не разбракакво го накара да се извърне на стълбата, но видя как едно такси тъкмо сеизнизваше през портала, а умопомрачителна млада жена стоеше пред къщата и ягледаше объркано.

    Грешно име,помисли си веднага. Жената-вамп! Господи, какво лице, каква фигура! Той заслизабавно по стълбата и няколко стъпала преди края скочи на влажната земя. За миг яогледа — руса коса, падаща меко на раменете й, невероятно големи зелени очи ибезкрайно дълги крака. Беше облечена в синьо вълнено палто, пристегнато натънкото й кръстче.

    — Какво правите? —попита го Главната.

    Главният се усмихнанакриво с пълното съзнание, че я е зяпнал като стар пръч.

    — Улуците бяхапълни с листа и други боклуци. Чистя ги.

    — Изглежда новиятвиконт е поел нещата в свои ръце. Къщата изглежда доста различна, действителнотвърде красива без заплетения, потискащ бръшлян.

    — Благодаря ви,госпожо. Аз… ние се стараем, доколкото можем.

    Главната огледа мъжапо-внимателно, внезапно усетила странния му акцент. Беше много красив и й станаприятно, че й се усмихва.

    — Вие приятел налорд Главен ли сте? Струва ми се, че говорите като американец.

    — О, да, страшносме близки… — Главният й протегна ръка. — Всъщност, ние сме един и същ човек.

    Главната премигна ипое ръката му, без да се замисли. Ръкостискането му бе топло и здраво.

    — О, извинявайте!Някак си… не съм очаквала да се катерите по покрива. Вие сте футболистът.

    — Точно така! —Той замълча за миг, стисна ръката й по-силно и добави: — Мисля, че няма нуждада питам за вашето име. Вие сте моята братовчедка Грешно име, нали?

    Грешното име!

    Тя му се усмихналеко и изтегли дланта си.

    — Защо мислитетака?

    Главният пъхна ръце вджобовете на джинсите си и очите й проследиха движенията му. Тя преглътна.Красив мъж, и толкова добре сложен… Но си мисли, че съм грешно име! Той явъзнагради с още една очарователна усмивка, а Главната продължи да чака.

    — Ами, всъщност,не се иска кой знае каква интелигентност от моя страна. Беше ми съобщено, чебратовчедка ми Грешно име е красавица, а аз, разбира се, съм виждал снимка надругата си братовчедка, Главна.

    Главната си спомни заединствената си снимка в Златния салон и се намръщи. Грозна, грозна, грозна! Ивсе пак, той нямаше нужда да е толкова…

    — Доколкоторазбирам, Главната много се е променила — отбеляза тя, стисна здраво чантичката сии се помоли новопридобитото й самочувствие да не се изпари.

    — Така ли? Е,предполагам, че както и при тази къща, всяка промяна би подобрила нещата. Добрели я познавате?

    — О да, всъщносттвърде добре.

    — Значи знаетесъщо условията на скандалното завещание?

    — Не, не съмспирала в Лондон, за да се срещна с господин Адвокат — поклати глава Главната. —Леля Кл… искам да кажа, надявам се, че съвсем скоро ще го науча.

    — Пълна скръб! —разсмя се Главният. — Е, доколкото имението //////////// без съмнение съвсем скоро щебъде ваше, предлагам да се оттеглим в Златния салон. За съжаление, Стария гор…ъъъ… госпожа Икономката в момента е в селото, така че не мога да ви предложа нищоосвежително. — Той взе куфарите й, запъти се към отворената входна врата идобави през рамо:

    — Скоро очаквамготвач. Госпожа Икономката ми съобщи, че бившия готвач е офейкал с една каса от брендитона негова светлост.

    нещо лесно и съвременно.

    Редактирано от Gael (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Аристократът на Катрин Каултър

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    Това Аристократът ли е? На Катрин Каултър.Ааааааа. а,ма ме изпреварили

    Редактирано от Plqsak (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Йори, ти си слънце Публикувано изображение. Щях да сложа цитат, където лелята на главната щипеше, съотборниците му по д....... и им се радваше, но реших че и с този ще сетите. Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Исторически цитат:

    — Не се обиждай, Главие, но ти не се мръщиш като другите хора. — приятеля се ухили бързо, показвайки дупките между почернелите си зъби. — Когато се мръщиш, имам чувство, че съдбата вещае нещо лошо. Може би малко прекалено си усъвършенствал легендата си за тъмен и опасен рицар.

    — Грешиш. — Главния се усмихна леко. — Явно не съм усъвършенствал легендата за себе си достатъчно добре, ако съдя по снощната реакция на лейди Главната.

    — Да. — приятеля се начумери. — Тя определено не се сви и не се изплаши така, както трябваше да стане. Може би дамата не притежава добро зрение.

    — Беше прекалено заета с това да сключи сделка с мен, за да забележи, че търпението ми беше към своя край.

    Устните на приятеля се изкривиха в кисела гримаса.

    — Готов съм да се закълна, че точно тази дама не би отстъпила и пред самия дявол.

    — Много необикновена жена.

    — От опит знам, че червенокосите жени винаги носят неприятности. Веднъж се запознах с едно такова момиче в лондонска кръчма. Налива ме с бира, докато не се озовах в леглото й. Когато се събудих, и тя, и кесията ми бяха изчезнали.

    — Ще държа парите си под око.

    — Няма да е лошо.

    Главния се усмихна, но не каза нищо. И двамата знаеха, че грижите за парите и сметките му не представляваха никаква трудност. Той притежаваше талант за бизнес. Малко от познатите му се занимаваха с такива скучни неща. Те харчеха нашироко и разчитаха на обичайните източници на средства — откупи, турнири и — за онези, които имаха късмета да притежават земя — доходите от лошо управляваните имения. Но Главния предпочиташе друг, по-сигурен начин да увеличава доходите си. Приятеля поклати тъжно глава.

    — Жалко, че следата на важния предмет ни доведе до жена като лейди Главната. Нищо хубаво няма да излезе от това.

    — Сигурен съм, че всичко щеше да е много по-просто, ако тя се поддаваше по-лесно на сплашване, но още не съм убеден, че това е нещастно стечение на обстоятелствата — каза бавно Главния. — Мислих върху това през по-голямата част от нощта. Виждам възможности, приятелю. Интересни възможности.

    — Значи май наистина сме обречени — каза философски приятеля. — Неприятностите винаги ни намират, когато прекалено много се замислиш върху нещо.

    — Сигурно си забелязал, че очите й са зелени?

    — Нима? — приятеля се намръщи. — Не бих казал, че съм забелязал цвета на очите й. Червената коса е достатъчно лоша поличба за мен.

    — Много изразителен нюанс на зеленото.

    — Искаш да кажеш, като на котка?

    — Като на фея, като на принцеса на елфите.

    — Все по-лошо и по-лошо. Елфите използват много странни магии. — приятеля се начумери. — Не ти завиждам за това, че трябва да си имаш работа с червенокоса, зеленоока опърничава жена.

    — Оказва се, че наскоро открих, че червените коси и зелените очи ми харесват.

    — Винаги си предпочитал тъмнокоси, тъмнооки жени. Лейди Главната дори не е особено красива според мен. Завладян си от рядката й смелост, това е всичко. Забавляваш се от куража, който прояви, предизвиквайки те.

    Главния сви рамене.

    — Това скоро ще мине — увери го приятеля. — Както минава главоболието след преливане.

    — Тя знае как да се грижи за домакинството — продължи замислено главния. — Банкетът, който организира снощи, би бил достоен и за съпруга на барон. Достоен за благородническа къща. Имам нужда от някой, който може да ръководи домакинство толкова умело.

    Приятеля придоби разтревожен вид.

    — Какво, по дяволите, говориш? Помисли за езика й, милорд. Остър е като камата ми.

    — Маниерите й, когато реши да ги използва, са като на истинска дама. Не съм виждал често толкова грациозен реверанс. Един мъж би бил горд, ако такава жена забавлява гостите му.

    — От това, което видях снощи, и от всичките клюки, които съм чувал, добих впечатлението, че не използва много често подобни добри маниери — бързо каза приятеля.

    — Достатъчно възрастна е, за да знае какво прави. Не е някое девойче, което трябва да бъде пазено и глезено.

    Главата на приятеля се завъртя рязко, очите му се разшириха от изненада.

    — За Бога, не е възможно да говориш сериозно.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Точно така Боби!!!

    Давай сега ти!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Когато Главния я видя, Главната остана доволна от реакцията му. В първия миг помисли, че съпругът й ще се разкрещи с пълен глас — и ще й даде възможност да започне първата брачна кавга. Когато погледът му обхвана стройната й фигура, усмивката на лицето му се изпари, топлият блясък в очите му изчезна. Както доволно установи Главната, Главния остана изненадан и разочарован от вида на жена си.

    С лудо биещо сърце тя зачака гневното избухване, което неминуемо щеше да последва. Това беше най-доброто, което можеше да й се случи, защото така щеше да има повод да му отговори по същия начин. Толкова по-голямо беше смайването й, когато след първите искри на ужас в очите му отново просветна веселие. Лицето му се разведри, той се поклони и попита с подигравателно провлечен глас:

    — Мис Главната?

    Точно така, пред него беше киселата стара мома Главната, която бе видял за първи път в обора на Уилоуглен с лопата за тор в ръка. След като вече знаеше какво се крие зад този маскарад, Главния неволно се запита как беше допуснал да го заблудят толкова лесно. Въпреки строгата фризура и разкривеното лице, фините черти на лицето й и прекрасната кожа бяха повече от видими. И той отново потръпна при мисълта какво удоволствие щеше да му достави изследването на всяко кътче от това прекрасно тяло.

    Мъжът й май се забавляваше за нейна сметка! Главната потрепери от ужас. Нищо не излезе, каза си обезкуражено тя. Все пак направи последен опит да продължи играта и отговори с най-надменния си и леден тон:

    — Тъй като днес ни венчаха, вече се наричам мисис Главната. Би трябвало да го знаеш.

    Ала днес нищо не беше в състояние да изтръгне Главния от сладостното опиянение, в което беше изпаднал. Той я огледа от глава до пети, после втренчи жаден поглед в гърдите й.

    — Как мога да забравя — промърмори дрезгаво той. — Нали през последните часове съм мислил само за това…

    При тези думи сърцето на Главната направи скок. Без да смее да си поеме дъх, тя го погледна с очакване. Очите й останаха приковани в неговите, ароматът на силното му тяло и споменът за жадната, търсеща мъжка уста я завладяха отново.

    Главния направи няколко крачки и спря на сантиметри от нея. В този миг Главната успя да възвърне част от самообладанието си и бунтовният й дух отново се раздвижи. Твърде късно осъзна, че не е избрала подходящо място за сблъсъка — трябваше да се изправи в средата на стаята, не толкова близо до стената. Както беше застанал пред нея, той й отрязваше пътя за бягство, а близостта му беше повече от смущаваща. Объркана, тя прехапа устни и избягна погледа му, за да не прочете триумфа в очите му.

    — Страх ли те е, Главната? — попита тихо Главния. Топлият му дъх погали бузата й.

    — Разбира се, че не! — отвърна смело тя и го удостои с леден поглед.

    — Слава Богу, че не си плашлива. Никога не ми е било приятно да обезчестявам девици, да не говорим пък за страхливи… — В сивите му очи блесна нещо като съжаление. — Честно казано, не мога да си представя как бих се любил с някоя плаха девица.

    Смутена, Главната сведе очи. Изобщо не забеляза, че Главния беше опрял ръце на стената от двете страни на главата й. Ала усети с цялото си същество топлината и силата, която се излъчваше от мускулестото му тяло.

    — След като девиците не са по вкуса ти — промърмори хладно тя, — не е ли по-добре да отложим консумирането на брака ни?

    С неприкрито чувствена усмивка Главния разтърси тъмната си глава.

    — Не, скъпа. Представата, че съм първият ти любовник и изобщо че съм твой любовник, ме държа буден много нощи и след като най-после успях да отстраня от пътя си всички препятствия, няма да си откажа нищо от това удоволствие…

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    "Да изгубиш сърцето си" /с половин уста/

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мнее, Гале, друга е авторката, от която има издадени доста романи на БГ. :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Бе мъчи ма...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Шърли Бъзби – Среднощен маскарад ???????????????

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Тя го остави веднага, щом можа, и се затвори в банята. Докато струята на душа я обливаше, бе потресена от тази нова, варварска същина на характера си. Нима това бе свещено или оскверняващо? Как можа да се отдаде така на мъж, когото не обича? Въпросът я измъчваше. Когато излезе, загърната в хавлиена кърпа, с кожа, много по-чиста от разтревожената й душа, той стоеше до мивката. Облечен само в мръсните си дънки, държеше бутилка бира в ръка. Като видя изражението й, се намръщи. — Пак ще усложняваш нещата, така ли? Тя извади чисти дрехи от шкафа и се обърна гърбом към него, за да се облече. — Не съм много сигурна какво имаш предвид. — Изписано е на лицето ти. Имаш всякакви задни мисли за онова, което се случи. — А ти нямаш ли? — Защо да имам? Сексът е просто нещо, Дани. Той е удоволствие и човек се чувства добре. Не бива да се усложняват нещата. Тя кимна към леглото. — На теб просто ли ти се видя? — Хубаво беше. А единствено това има значение. Тя вдигна ципа на късите си панталони и мушна крака в сандалите. — Правил си секс с много жени, нали? — Не съм ги дискриминирал, ако това имаш предвид. — И винаги ли е било така? Той се поколеба. — Не. В един миг напрежението й спадна. — Радвам се. Защото ми се иска това да означава нещо. — Означава единствено, че докато мозъците ни имат проблеми с комуникирането помежду си, телата ни нямат никакви проблеми. — Не мисля, че е толкова просто. — Разбира се, че е. — Беше като земетресение — рече тихо тя. — Сигурно е нещо повече от комуникирането на две тела. — Понякога става между двама души, понякога не става. Между нас става и това е всичко. — Наистина ли така смяташ? — Дани, чуй ме. Само ще те заболи, ако започнеш да си въобразяваш неща, които няма да станат. — Не разбирам какво имаш предвид. Той я погледна право в очите и тя имаше усещането, че наднича в душата й. — Няма да се влюбя в теб, скъпа. Това просто няма да стане. Държа на теб, но не те обичам.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    публикувано (редактирано)

    :clap: Този роман го знам "наизуст". "Да целунеш ангел"-Сюзън Елизабет Филипс. :):clap: Редактирано от lelemale (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :clap: Този роман го знам "наизуст". "Да целунеш ангел"-Сюзън Елизабет Филипс. :mad::clap:

    Дам, ти си! :cool:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Цитатът е от съвременен роман. "Успокоена от виното, замаяна от тихата музика от стереоуредбата, хипнотизирана от огъня и обхваната от умора поради малкото сън предната вечер, Главната се сви настрана върху дивана и отпусна глава, а очите й бавно се затваряха. После ги притвори и престана да възприема действителността — освен тихите звуци на нощта, огъня, музиката и океана и собствените си пламенни мечти. Бяха само двамата с Главния, сами и влюбени, отново скитаха по брега, хванати за ръце, слели в едно сърцата си, а чувствата им бяха в хармония с природата. Внезапно между поривите на вятъра и солените морски пръски до устните и се долепиха други устни, горещи и нежни, които й вдъхнаха топлина в студения зимен ден. Когато се събуди, те все още бяха там, меки и ласкави. Кафявите очи изучаваха лицето й и излъчваха безмерна нежност, ръцете му с обожание придържаха косата й и откриваха зачервените й от топлината страни. — Мисля, че е време да си лягаш — прошепна той. — Много си уморена. Главната се съвзе напълно, като чу близкия и скъп глас. Внезапно осъзна какво точно иска. Сините й очи се разшириха от страх при мисълта, че тези ръце, очи и устни отново ще я изоставят и тя чу нетърпеливия си шепот, прочувствената си молба: — Главният, не ме оставяй сама тази нощ. В този миг го искаше повече от всичко на света. Не само разяждащата болка, скрита дълбоко в женската й същност, я тласкаше към него, а и силната душевна нужда да се слее с мъжа, когото обичаше. Знаеше, че това е една от причините, поради които бе дошла с него в Рокпорт. Само ако го притежаваше изцяло, би могла да утоли горящите огньове в себе си. След молбата й изражението му бе станало сериозно, а тъмните му очи сякаш проникваха до дълбините на душата й." "— Не трябваше да идваш тук. — И защо не? Сега бе неин ред и тя заслужаваше обяснение. Почувства новата опасност, щом той прие предизвикателството й. — Защото не съм сигурен, че мога да държа ръцете си далеч от теб. А наистина не съм в настроение да играя пред сладката ти невинност ролята на нежния и загрижен любовник. Ужасена, Главната силно изпъшка: — Не за това дойдох тук! Не искам да ме докосваш. Просто искам да разговаряме. От внезапния обрат в стомаха й се появи пулсиращ възел. — Главна, върви си у дома. Няма за какво да разговаряме. Главният пристъпи напред, сякаш да подчертае заплахата си, а лицето му бе непроницаема маска. Тя мъчително преглътна и бързо взе решение: — Благодаря. Имаш право. Няма повече какво да си кажем. Ти направи всичко пределно ясно. И именно за това бих целия този път. Думите й се лееха бързо, а вярата в тях й даваше сила да продължи: — Просто искам да знаеш, че аз не приемах връзката ни така лековато, както ти. Ако бе казал само една дума, с радост бих се отказала от делото «Столуей» и бих жертвала цялата си проклета кариера. Без да споменава думата любов, тя бе му признала най-дълбоките си интимни чувства. Главният стоеше неподвижен като безмълвна статуя и се взираше в нея. Гневът му бе отминал, заменен от безизразност, която бе странна и озадачаваща. Но на нея не й бе до анализиране на настроенията му, тя бе погълната от собствените си мисли. — Знаеш ли — продължи тя, а сълзите напираха и замъглиха зрението й, — може би беше прав, когато първия ден се чудеше дали наистина съществува и личността Главен. Аз мислех, че съм я открила, но явно съм се заблуждавала. И мога да бъда само благодарна, че ми помогна да открия грешката си. Главната не си даваше сметка за сълзите, които се стичаха по страните й, докато Главният не вдигна ръка, за да ги изтрие. Тя се сепна и бързо се отдръпна от него, после се отправи към вратата. Краката й тежаха, сякаш бяха от олово, а тялото й трепереше. Изцяло погълната от емоциите си, на вратата тя се обърна, за да изрече последния си довод: — Аз съм добър адвокат. Винаги съм го знаела. И възнамерявам да пратя Джонатан Столуей зад решетките, където му е мястото. Поне ще знае къде се намира и защо, за разлика от теб. Но може би отчасти и аз имам вина за това. За миг тя сведе поглед и подсмръкна, избърсвайки сълзите си. Да, това щеше да е най-трудната част, с която трябваше да се примири. — Ти ме направи жена. Само искам да съм била жена до такава степен, че да ти помогна да станеш мъжът, който би могъл да си. Не можеше повече да се владее и думите й заглъхнаха. Едновременно с това той й обърна гръб и тръгна към стълбището. Сложи ръка върху перилата, другата остана върху бедрото му, а главата му бе приведена. Главната не можеше да понесе повече. Остави вратата открехната и се затича по улицата, за да стигне до колата си. Не чуваше, не виждаше и не осъзнаваше нищо, само машинално мушна ключа, запали и подкара, оставяйки зад себе си дома на Главния. Далеч зад себе си."

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хайде бе, какво ви става? Искате ли жокерче?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.