Премини към съдържанието
bobych

Игра - познай романа по цитата от него (част 2)

    Препоръчан отговор


    Малеее, как успях да ги различа тез НАДАРЕНИТЕ, направо се чудя на себе си!?! Миси Ине. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

    СЕСИЛИ се измъкна от леглото на ДАНИЕЛ и спря, за да го погледне още веднъж. Тъмнорусата му коса беше разрошена, гъстите му мигли хвърляха сенки върху бузите, а чувствените му устните се бяха разтворили в съня.

    Тя протегна ръка, за да отметне нежно кичур коса от очите му и се усмихна, когато той се сгуши във възглавницата. ДАНИЕЛ беше болезнено красив и докато гледаше големите му добре оформени ръце, не можеше да не си припомни как галеха гърдите й и как се плъзгаха по гърба й, докато се притискаше в него.

    СЕСИЛИ потрепери и се принуди да извърне поглед. Копнееше да захвърли чувството си за самосъхранение и да се върне обратно под топлите завивки, но трябваше да помисли, а това бе нещо, което не можеше да направи в обятията на ДАНИЕЛ.

    Той беше сложен мъж, в един момент нежен, а в следващия взискателен. В миговете, когато очите им се срещаха, тя усещаше, че никога няма да пожелае да е с друг мъж. Но тогава си спомняше какъв е той и тази мисъл бе способна да я погуби.

    С треперещи устни тя тихо се облече, отиде на пръсти до вратата и надникна навън.

    В коридора нямаше никой. Погледът й се спря върху ДАНИЕЛ още веднъж и след това излезе от стаята.

    Беше на половината път към стаята си, когато чу да се завърта дръжка на врата. Без да провери кой е, вдигна полите си и се затича.

    Втурна се в стаята си, долепи буза до вратата и задъхано се опита да чуе нещо от коридора. Към нейната стая ли приближаваха тези стъпки или…

    — Къде бяхте?

    СЕСИЛИ подскочи и когато се обърна видя пред себе си ПРИСЛУЖНИЦАТА с ръце на кръста.

    — Е? — подкани я прислужницата, като я оглеждаше от главата да петите.

    СЕСИЛИ притисна ръка към сърцето си, което сякаш се опитваше да изскочи от гърдите й.

    Подозрителният поглед на ПРИСЛУЖНИЦАТА не се откъсваше от нея.

    — И сте си изцапала роклята!

    СЕСИЛИ се огледа. Цялата й рокля отпред беше полепнала с прах, докато се криеше под леглото на сър РЕЙВЪНСДЕЙЛ.

    — Ох. Търсех ъ… ъ… една обица, която падна под масата в ъ… всекидневната, а подът беше прашен.

    — Хъммм — измърмори ПРИСЛУЖНИЦАТА с явно недоверие. — Това би обяснило праха по полата ви, но не и по корсета ви.

    — Наложи се почти да легна, защото пръстенът се беше търкулнал чак от другата страна на масата.

    — Пръстенът? Не казахте ли, че е била обица?

    Проклятие!

    — Има ли значение. Не си спомням точно.

    Редактирано от rumi_1461 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    mariet13    82

    Малииии ей ся ще се гръмнаааааа :biggrin: това го четох много скоро, но не мога да се сетя кое е!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    bobych    316

    Ох, един стряскащо любим роман на Карън Хоукинс, по който и най- коравата душа с чиста съвест може Да изгуби сърцето си http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    mariet13    82

    Да вееееееееееееееееееее, оф да ме чуе Янето, ще ме убие, че не съм я познала :speak: Дали пък да не си изтрия стария пост докато не го е видяла :hush:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    Да вееееееееееееееееееее, оф да ме чуе Янето, ще ме убие, че не съм я познала :speak: Дали пък да не си изтрия стария пост докато не го е видяла :hush:

    АЗ те видях. Спипана си на местопрестъплението.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Малииии ей ся ще се гръмнаааааа :beat: това го четох много скоро, но не мога да се сетя кое е!

    Да вееееееееееееееееееее, оф да ме чуе Янето, ще ме убие, че не съм я познала :speak: Дали пък да не си изтрия стария пост докато не го е видяла :hush:

    Аве Ети кво става днес с теб, да не си прегряла от много учене или по невнимание тури две перки на гащите??? :P:P

    Ох, един стряскащо любим роман на Карън Хоукинс, по който и най- коравата душа с чиста съвест може Да изгуби сърцето си http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

    Бобчо, що ли не съм очудена ,че ти си позналата? :hush::speak:

    Редактирано от rumi_1461 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    bobych    316

    Ох, Руми, Дуги ми и личен сладурчо, здраво се е намърдал в сърцето ми Публикувано изображение

    Следващо историческо :offtopic_s:

    Главния се забавляваше, но в същото време бе очарован от нейната преданост към жената, която скоро щеше да й е бивша работодателка. Госпожа 1 изсумтя:

    — Не сме тук, за да обсъждаме качествата на госпожа 2, колкото и да ги смятате за достойни за уважение. Истината е, че не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Главна.

    — Въобще не ви вярвам — рече тя.

    Госпожа 1 свъси вежди.

    — Как очаквате да ви намерим работа, госпожице Главна, след като упорито отказвате да се държите подобаващо? Много пъти сме ви обяснявали, че скромността, смирението, спокойствието и сдържаният тон са задължителни.

    — Да бе, бях дори прекалено смирена и кротка. — Младата жена изглеждаше оскърбена от тази за бележка. — А що се отнася до тихия начин на говорене, хайде ми докажете, че не разговарям тихо и спокойно.

    Госпожа 1 вдигна поглед към тавана, очевидно търсейки помощ от Всевишния. Госпожа 3 изсумтя:

    — Представата ви за прилично поведение коренно се различава от тази на агенцията ни. Не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Главна.

    Главния забеляза, че госпожица Главната започна да се притеснява. Изящно оформените й челюсти се стегнаха. Видя, че е готова да смени тактиката.

    — Хайде да не прибързваме — спокойно каза тя. — Сигурна съм, че сред списъците ви има и други работодатели. — Тя се усмихна широко и на двете жени. Усмивката й можеше да освети цяла бална зала. — Ако ми позволите да ги прегледам, със сигурност ще спестя на всички ни доста време.

    — Да ви позволим да прегледате списъците с клиентите ни? — подскочи госпожа 1, сякаш я е хванал ток. — И дума да не става. Тези списъци са поверителни.

    — Успокойте се — каза госпожица Главната. — Нямам намерение да клюкарствам по адрес на клиентите ви. Само искам да ги прегледам, за да съм наясно, когато вземам решение за бъдещата си работа.

    Госпожа 1 погледна Главната.

    — Изглежда, не схващате това, което ви казвам, госпожице Главна. Клиентът е този, който взема решението, когато става дума за заемане на работното място, не кандидатката.

    — Напротив. — Госпожица Главната се приближи до бюрото на госпожа 1, леко се наведе напред и сложи ръцете си върху лъскавата повърхност. — Вие сте тази, която не разбира. Не мога да си позволя да губя повече време с вас. Ако ми позволите да прегледам списъците, ще разрешим по най-безболезнения начин проблема, пред който сме изправени.

    — Ние нямаме проблем, госпожице Главна — повдигна вежди госпожа 3. — Вие имате проблем. Опасявам се, че отсега нататък ще ви се наложи да го разрешавате някъде другаде.

    — Това е невъзможно — погледна я Главната. — Вече ви обясних, че нямам време да кандидатствам в друга агенция. Трябва да си намеря работа, преди госпожа 2 да е заминала за провинцията.

    Главния взе решение.

    — Може би ще обмислите още едно предложение за работа от тази агенция, госпожице Главна.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    Ох, Руми, Дуги ми и личен сладурчо, здраво се е намърдал в сърцето ми Публикувано изображение

    Следващо историческо :offtopic_s:

    Главния се забавляваше, но в същото време бе очарован от нейната преданост към жената, която скоро щеше да й е бивша работодателка. Госпожа 1 изсумтя:

    — Не сме тук, за да обсъждаме качествата на госпожа 2, колкото и да ги смятате за достойни за уважение. Истината е, че не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Главна.

    — Въобще не ви вярвам — рече тя.

    Госпожа 1 свъси вежди.

    — Как очаквате да ви намерим работа, госпожице Главна, след като упорито отказвате да се държите подобаващо? Много пъти сме ви обяснявали, че скромността, смирението, спокойствието и сдържаният тон са задължителни.

    — Да бе, бях дори прекалено смирена и кротка. — Младата жена изглеждаше оскърбена от тази за бележка. — А що се отнася до тихия начин на говорене, хайде ми докажете, че не разговарям тихо и спокойно.

    Госпожа 1 вдигна поглед към тавана, очевидно търсейки помощ от Всевишния. Госпожа 3 изсумтя:

    — Представата ви за прилично поведение коренно се различава от тази на агенцията ни. Не можем да направим нищо повече за вас, госпожице Главна.

    Главния забеляза, че госпожица Главната започна да се притеснява. Изящно оформените й челюсти се стегнаха. Видя, че е готова да смени тактиката.

    — Хайде да не прибързваме — спокойно каза тя. — Сигурна съм, че сред списъците ви има и други работодатели. — Тя се усмихна широко и на двете жени. Усмивката й можеше да освети цяла бална зала. — Ако ми позволите да ги прегледам, със сигурност ще спестя на всички ни доста време.

    — Да ви позволим да прегледате списъците с клиентите ни? — подскочи госпожа 1, сякаш я е хванал ток. — И дума да не става. Тези списъци са поверителни.

    — Успокойте се — каза госпожица Главната. — Нямам намерение да клюкарствам по адрес на клиентите ви. Само искам да ги прегледам, за да съм наясно, когато вземам решение за бъдещата си работа.

    Госпожа 1 погледна Главната.

    — Изглежда, не схващате това, което ви казвам, госпожице Главна. Клиентът е този, който взема решението, когато става дума за заемане на работното място, не кандидатката.

    — Напротив. — Госпожица Главната се приближи до бюрото на госпожа 1, леко се наведе напред и сложи ръцете си върху лъскавата повърхност. — Вие сте тази, която не разбира. Не мога да си позволя да губя повече време с вас. Ако ми позволите да прегледам списъците, ще разрешим по най-безболезнения начин проблема, пред който сме изправени.

    — Ние нямаме проблем, госпожице Главна — повдигна вежди госпожа 3. — Вие имате проблем. Опасявам се, че отсега нататък ще ви се наложи да го разрешавате някъде другаде.

    — Това е невъзможно — погледна я Главната. — Вече ви обясних, че нямам време да кандидатствам в друга агенция. Трябва да си намеря работа, преди госпожа 2 да е заминала за провинцията.

    Главния взе решение.

    — Може би ще обмислите още едно предложение за работа от тази агенция, госпожице Главна.

    И така г-жа Аааааманда Куик, дамии господа! "Компаньонката"!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    bobych    316

    И така г-жа Аааааманда Куик, дамии господа! "Компаньонката"!

    Аха-хаааа, точно и скорострелно отстреляно :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    Дами, извинявам се закъснението, но няма да мога да пусна цитат поне до утре. Нека първата, която влеза в темата, се чувства искрено помолена да пусне едно цитатче вместо мен. Ще се реванширам ... някакси. :eek:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Джул, аз ще се възползвам и ще посна една сцена само не се изчервявайте !!!

    Но те двамата не му обърнаха никакво внимание и не беше учудващо, че финесът на ДЖО отново се изпари след като затвори вратата на стаята им. Лампите можеха да почакат. И разсъбличането остави за по-късно. Той просто хвърли ДОРА на леглото и я зацелува толкова силно, че тя не можа и звук да пророни в знак на протест. Но и ни най-малко не искаше да протестира. Всъщност той не беше сигурен, кой от двамата беше по-завладян от изгарящото ги желание.

    ДОРА реши, че липсата на контрол от страна на ДЖО е невероятно възбуждаща. Той се измъкна от палтото си и го захвърли настрани. Тя носеше своето в ръка и го пусна на пода, когато той я хвърли на леглото. Той разпра маншетите на ризата си и просто я издърпа през главата. Тя бързо разкопча блузата си, защото се страхуваше, че той и нея ще разкъса, ако не го направи. Долната й риза просто беше смъкната надолу и той покри гърдите й с ръце и зарови главата си между тях със стон, засмуквайки едната й гърда, докато тя не започна да моли за милост. Устата му прокара гореща диря по врата й като не спираше да целува и засмуква едновременно. После се премести върху ухото й и тогава тя го чу да казва дрезгаво:

    — Докосни ме! Обожавам да ме докосваш.

    Той се преобърна и я намести върху слабините си, за да го почувства по-добре. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, пощипвайки леко зърната. Той изстена, когато тя се наведе и облиза едното с език и толкова се възбуди, че почти я отхвърли от себе си. Издърпвайки грубо настрани полата за да не му пречи, той мушна ръце в гащичките й, обхвана дупето й и започна да търка слабините си в нейните. Господи, тя искаше повече. Това беше истинско мъчение. Жадуваше да го усети в себе си, твърд и горещ и дълбоко заровен в нея. Не можеше да чака повече.

    Тя изскимтя и той разбра. Ръката му сграбчи косата й и привлече устата й към неговата, докато я преобърна отново под себе си, а другата му ръка свали гащичките й през това време. И после чакането свърши. Той се гмурна в нея, горещ, пробивайки си нежно път до най-дълбоките кътчета на тялото й, а тя го приласка и го примами дори още по-навътре. Виковете й на удоволствие се губеха в целувките му, тласък след тласък, докато собственият му вик на освобождение не разцепи тишината.

    Сърцето на ДЖО още биеше силно в гърдите му. Това беше най-поразителния оргазъм, който някога беше преживявал. Ето какво ставаше, когато очакването се беше проточило с часове.

    Не, и преди му се беше налагало да чака, но никога не беше преживявал такова нещо. Всичко беше заради ДОРА. Поради някаква причина тя му въздействаше както никоя жена досега. И не ставаше въпрос само за страхотното им любене. Желанието да бъде с нея всяка минута от денонощието, когато много добре знаеше, че не е възможно, го караше да се чувства в безизходица и той не знаеше как да се справи с това.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Vera_Pamil    13

    Джул, аз ще се възползвам и ще посна една сцена само не се изчервявайте !!!

    Но те двамата не му обърнаха никакво внимание и не беше учудващо, че финесът на ДЖО отново се изпари след като затвори вратата на стаята им. Лампите можеха да почакат. И разсъбличането остави за по-късно. Той просто хвърли ДОРА на леглото и я зацелува толкова силно, че тя не можа и звук да пророни в знак на протест. Но и ни най-малко не искаше да протестира. Всъщност той не беше сигурен, кой от двамата беше по-завладян от изгарящото ги желание.

    ДОРА реши, че липсата на контрол от страна на ДЖО е невероятно възбуждаща. Той се измъкна от палтото си и го захвърли настрани. Тя носеше своето в ръка и го пусна на пода, когато той я хвърли на леглото. Той разпра маншетите на ризата си и просто я издърпа през главата. Тя бързо разкопча блузата си, защото се страхуваше, че той и нея ще разкъса, ако не го направи. Долната й риза просто беше смъкната надолу и той покри гърдите й с ръце и зарови главата си между тях със стон, засмуквайки едната й гърда, докато тя не започна да моли за милост. Устата му прокара гореща диря по врата й като не спираше да целува и засмуква едновременно. После се премести върху ухото й и тогава тя го чу да казва дрезгаво:

    — Докосни ме! Обожавам да ме докосваш.

    Той се преобърна и я намести върху слабините си, за да го почувства по-добре. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, пощипвайки леко зърната. Той изстена, когато тя се наведе и облиза едното с език и толкова се възбуди, че почти я отхвърли от себе си. Издърпвайки грубо настрани полата за да не му пречи, той мушна ръце в гащичките й, обхвана дупето й и започна да търка слабините си в нейните. Господи, тя искаше повече. Това беше истинско мъчение. Жадуваше да го усети в себе си, твърд и горещ и дълбоко заровен в нея. Не можеше да чака повече.

    Тя изскимтя и той разбра. Ръката му сграбчи косата й и привлече устата й към неговата, докато я преобърна отново под себе си, а другата му ръка свали гащичките й през това време. И после чакането свърши. Той се гмурна в нея, горещ, пробивайки си нежно път до най-дълбоките кътчета на тялото й, а тя го приласка и го примами дори още по-навътре. Виковете й на удоволствие се губеха в целувките му, тласък след тласък, докато собственият му вик на освобождение не разцепи тишината.

    Сърцето на ДЖО още биеше силно в гърдите му. Това беше най-поразителния оргазъм, който някога беше преживявал. Ето какво ставаше, когато очакването се беше проточило с часове.

    Не, и преди му се беше налагало да чака, но никога не беше преживявал такова нещо. Всичко беше заради ДОРА. Поради някаква причина тя му въздействаше както никоя жена досега. И не ставаше въпрос само за страхотното им любене. Желанието да бъде с нея всяка минута от денонощието, когато много добре знаеше, че не е възможно, го караше да се чувства в безизходица и той не знаеше как да се справи с това.

    Начи да скоча и аз рязко в играта туй Макензитата и по специално тази за татко Улф - Белязания Макензи .

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Начи да скоча и аз рязко в играта туй Макензитата и по специално тази за татко Улф - Белязания Макензи .

    ха-ха-ха! Знаех си аз че ще ви заблудя!Такъв цитат съм избрала,че не си личи романа съвременен ли е или исторически.И защото всички знаят че се занимавам почти само със съвремени и най-вече Макензи, Си помисли Ив че съм много предсказуема.ДА ама НЕ!Това е откъс от исторически роман за една много любима фамилия.Преведена от........???????? :yanim::):wub:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    cheetah    930

    ха-ха-ха! Знаех си аз че ще ви заблудя!Такъв цитат съм избрала,че не си личи романа съвременен ли е или исторически.И защото всички знаят че се занимавам почти само със съвремени и най-вече Макензи, Си помисли Ив че съм много предсказуема.ДА ама НЕ!Това е откъс от исторически роман за една много любима фамилия.Преведена от........???????? :yanim::):wub:

    Мен скъпа моя не успя (долната риза на Дора и серсемлъка на Джо са показателни), но Скай дъл ша живей са не знай ако се не сети до секунди преведена от ????????? и земе рече, че не чела.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Vera_Pamil    13

    ха-ха-ха! Знаех си аз че ще ви заблудя!Такъв цитат съм избрала,че не си личи романа съвременен ли е или исторически.И защото всички знаят че се занимавам почти само със съвремени и най-вече Макензи, Си помисли Ив че съм много предсказуема.ДА ама НЕ!Това е откъс от исторически роман за една много любима фамилия.Преведена от........???????? :yanim::):wub:

    Чела , чела то ако не е едното ша е другото стреляф с едно Джереме и "Един за друг" от фамилията на Маларийните хихи.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Чела , чела то ако не е едното ша е другото стреляф с едно Джереме и "Един за друг" от фамилията на Маларийните хихи.

    Хихихихи, за малко да изядеш боя!Добре че позна от втори път! :yanim:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Vera_Pamil    13

    Си, сеньора , аде нещо лесничко от мен

    Моника Гелър възмути всички, когато дойде на погребението на баща си с френски пудел и унгарски любовник. Тя седеше край гроба като филмова звезда от петдесетте, с малък бял пудел в скута, а продълговати слънчеви очила с рамки, обсипани с кристали, скриваха очите й. Присъстващите на погребението трудно можеха да решат кой изглежда по-неуместно — идеално подстриганият пудел, който се кипреше с атлазени панделки, с цвят на праскова на ушите, или невероятно красивият унгарец на Моника, с неговата дълга конска опашка, украсена със синци, или самата Моника.

    Пепеляворусата коса на Моника, изкусно прошарена с платиненорусо, се спускаше над едното й око, подобно на Мерилин Монро в „Седемгодишна страст“. Пълните й, влажни устни, покрити с прелестно, божуренорозово червило, бяха полуотворени, докато тя се взираше в лъскавия черен ковчег, където се съдържаха останките на Джак Гелър. Беше облечена в светлобежов костюм с подплатено копринено сако, но скандалното бюстие в златист металик, което носеше под него, беше по-подходящо за рок концерт, отколкото за погребение. А и тясната й пола със златна верижка за колан (на едната й халка висеше подрънкващ смокинов лист) беше цепната отстрани до средата на добре оформеното й бедро.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    Си, сеньора , аде нещо лесничко от мен

    Моника Гелър възмути всички, когато дойде на погребението на баща си с френски пудел и унгарски любовник. Тя седеше край гроба като филмова звезда от петдесетте, с малък бял пудел в скута, а продълговати слънчеви очила с рамки, обсипани с кристали, скриваха очите й. Присъстващите на погребението трудно можеха да решат кой изглежда по-неуместно — идеално подстриганият пудел, който се кипреше с атлазени панделки, с цвят на праскова на ушите, или невероятно красивият унгарец на Моника, с неговата дълга конска опашка, украсена със синци, или самата Моника.

    Пепеляворусата коса на Моника, изкусно прошарена с платиненорусо, се спускаше над едното й око, подобно на Мерилин Монро в „Седемгодишна страст“. Пълните й, влажни устни, покрити с прелестно, божуренорозово червило, бяха полуотворени, докато тя се взираше в лъскавия черен ковчег, където се съдържаха останките на Джак Гелър. Беше облечена в светлобежов костюм с подплатено копринено сако, но скандалното бюстие в златист металик, което носеше под него, беше по-подходящо за рок концерт, отколкото за погребение. А и тясната й пола със златна верижка за колан (на едната й халка висеше подрънкващ смокинов лист) беше цепната отстрани до средата на добре оформеното й бедро.

    Първото изречение беше достатъчно - френски пудел и унгарски любовник ... "Избрах теб" Сюзън Елизабет Филипс

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Vera_Pamil    13

    Първото изречение беше достатъчно - френски пудел и унгарски любовник ... "Избрах теб" Сюзън Елизабет Филипс

    Точно тя , Джулс :) ти си.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    Главната послушно се прибра в малката тъмна каюта. Изпитваше дори тъга, че се разделя с всичко това. През последните четиридесет дни тя и Приятелката бяха прекарали тук приятни часове. Очите й точно посвикнаха с полумрака, когато вратата на каютата се отвори със замах. Един мъж, който явно не можеше да е друг освен Главния, се втурна вътре. Широките му рамене изпълниха пространството и Главната изведнъж си помисли, че двамата като че ли се намират в някакъв шкаф. Главният изобщо не се поспря, за да свикнат очите му с полумрака. Видя само очертанията на своята съпруга. Протегна дългата си ръка и тя се намери притисната до гърдите му. Главната понечи да протестира, но устата му покри нейната. Дъхът му миришеше приятно, устните му бяха силни и жадни. Все пак тя успя да направи плах опит да го отблъсне. Ръцете му я стиснаха още по-здраво и той я повдигна към себе си така, че палците на краката й едва докосваха пода. Гърдите й бяха плътно притиснати о неговите. Тя почувства как сърцето й лудо заблъска по цялото й тяло. Само веднъж в живота й я бяха целували по такъв начин — Един идиот, първият помощник… Но тази прегръдка сега не можеше да се сравнява с онзи ужас. Главният извърна към себе си лицето й, подпрял с длан тила й и тя почувства, че губи свяст, че потъва някъде. Обгърна с ръце врата му и го придърпа още по-близо до себе си. Дъхът му пареше бузата й. Когато устните му се плъзнаха към ухото й, тя усети, че коленете й омекват. Езикът му докосна пулсиращата вена на врата й. Той изведнъж я подхвана с една ръка под коленете, вдигна я високо и притисна тялото й към себе си. Всичко се завъртя пред очите й. Тя протегна устни, изви глава назад премаляла. Отвръщаше на дивите му целувки, по-жадна от неговата жажда. Главният я отнесе към леглото, като я притискаше все още здраво към гърдите си, и тя не намери нищо нередно в това. Единствената и мисъл, единственото й желание бе да го докосва, да го задържи близо до себе си. Без да откъсва устни от нейните, той я положи на леглото и преметна силния си крак през нея, продължавайки да гали трескаво голата й ръка. Когато ръката му докосна гърдите й през тънкия плат, тя простена и се изви цяла към него, за да бъде по-близо до тялото му. — Гаднярка — шепнеше той в ухото й. — Сладка, сладка Гаднярка … Главната не можа да се осъзнае веднага. Омаята на страстта й бе прекалено силна. Съвсем бавно в съзнанието й изплува действителността и мисълта къде е, коя е и коя не е. — Моля ви — каза тя, като го отблъсна с ръка. — Но гласът й беше слаб и покорен.

    Редактирано от julie81 (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    julie81    57

    „Никол“ на Джуд Деверо ? :yanim:

    Мда. Давай, Руми.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    И така, тя се намираше в прелестна хотелска стая, седнала на легло с кралски размери, в своята къса памучна нощница, оставила се на течението. ЛОРЕНЦО беше в банята и си взимаше вана.

    Тя погледна надолу към леглото.

    Беше достатъчно широко за двама им. Тя се надяваше да не му хрумнат разни идеи. Не, това не беше истина. Тя се надяваше да му хрумнат много идеи, но просто да не изпълни никоя от тях. Не мислеше, че ще може да се справи с един интергалактически Дон Жуан.

    Особено с един, който изглеждаше като него… Тя потрепери. Само мисълта за физическа връзка с него, я превръщаше в купа с желе. И сигурно нямаше да му отнеме много време докато разкрие това. Не, тя не беше достатъчно глупава, че да си играе с динамит. Тя нямаше достатъчно опит, за да се справи с мъж като…

    Мислите й се рееха, когато вратата на спалнята се отвари и ЛОРЕНЦО влезе, облечен в нищо повече, освен тази висяща кристална обеца.

    — Какво си мислиш, че правиш? — извика тя.

    Той се предаде на суетата като взе сешоара от нея и й даде разкошна гледка към стегнатия си задник. Имаше най-перфектните задни части, които тя беше виждала някога…

    ЛОРЕНЦО я погледна невинно над лявото си рамо и попита тихо:

    — Това не е ли позволено?

    — Не, не е позволено — тя се опита да придаде на гласа си твърд, безпристрастен тон; но всъщност звучеше треперещ. Той се обърна към нея, показвайки и предостатъчно от щедрите си дадености.

    О, Господи!

    Той беше страхотен. Никога не си беше представяла… ДЕЗИРЕ се изчерви.

    — Отиди в банята и се покрий с кърпа или… или нещо подобно — издърдори тя.

    Той сложи ръка на сърцето си.

    — На твоите желания! — буквално измърка той, преди да се обърне и да се отправи към банята.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Vera_Pamil    13

    И така, тя се намираше в прелестна хотелска стая, седнала на легло с кралски размери, в своята къса памучна нощница, оставила се на течението. ЛОРЕНЦО беше в банята и си взимаше вана.

    Тя погледна надолу към леглото.

    Беше достатъчно широко за двама им. Тя се надяваше да не му хрумнат разни идеи. Не, това не беше истина. Тя се надяваше да му хрумнат много идеи, но просто да не изпълни никоя от тях. Не мислеше, че ще може да се справи с един интергалактически Дон Жуан.

    Особено с един, който изглеждаше като него… Тя потрепери. Само мисълта за физическа връзка с него, я превръщаше в купа с желе. И сигурно нямаше да му отнеме много време докато разкрие това. Не, тя не беше достатъчно глупава, че да си играе с динамит. Тя нямаше достатъчно опит, за да се справи с мъж като…

    Мислите й се рееха, когато вратата на спалнята се отвари и ЛОРЕНЦО влезе, облечен в нищо повече, освен тази висяща кристална обеца.

    — Какво си мислиш, че правиш? — извика тя.

    Той се предаде на суетата като взе сешоара от нея и й даде разкошна гледка към стегнатия си задник. Имаше най-перфектните задни части, които тя беше виждала някога…

    ЛОРЕНЦО я погледна невинно над лявото си рамо и попита тихо:

    — Това не е ли позволено?

    — Не, не е позволено — тя се опита да придаде на гласа си твърд, безпристрастен тон; но всъщност звучеше треперещ. Той се обърна към нея, показвайки и предостатъчно от щедрите си дадености.

    О, Господи!

    Той беше страхотен. Никога не си беше представяла… ДЕЗИРЕ се изчерви.

    — Отиди в банята и се покрий с кърпа или… или нещо подобно — издърдори тя.

    Той сложи ръка на сърцето си.

    — На твоите желания! — буквално измърка той, преди да се обърне и да се отправи към банята.

    начии туй с междугалактическия Ромео, така де май Дон Хуан де Марко беше кат' го мернах и викам туй е само Лорджин от рицаря на трилиона звезди , или пък Реджар , ама стрелям двойно за по сигурно хихи ( и мъркането в края мн помогна ) :P

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Гост
    Тази тема е заключена за нови отговори.

    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.