Премини към съдържанието
ostavime

Чувствате ли се щастливи там, където живеете?

    Препоръчан отговор


    Споделете честно, чувствате ли се щастливи там където живеете?

    Аз лично не. В момента съм в САЩ, но съвсем не съм щастлив. Добре поне, че съм с жената. Нямам приятели, нямам си никой освен нея. Няма къде да отидеш сред "свои". Където и да се огледаш, все "чужди". От време на време се чувам с роднини и приятели (които ми липсват доста), но започваме да се отчуждаваме и това не е хубаво. Съвсем не ми харесва. Живота тук не е лош, от гледна точка на удобства и т.н. , но не се чувствам щастлив. Съвсем скоро мисля да се прибираме.

    А вие? Как се чувствате на мястото, на което живеете в момента? Искате ли промяна и каква? Не говоря за мечти, а за реални промени, които сте склонни да предприемете считайки финансово, социално и всякакво друго състояние, в което сте в момента.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    До преди време бях живяла само на едно място (голямото село Шопландия) и не мислих, че някога ще живея другаде. Причините ми да мисля така не бяха многото приятели, които имах или това, че много харесвах града, в който живеех. По-скоро смятах, че това е мястото с най-много възможности в България, майка ми и останалите роднини са там (част от тях живели или имали възможността да живеят на други и по-хубави и по-лоши места), не ми се живееше в чужбина просто защото не виждах какво толкова ще правя там (не изпитвах вътрешната нужда да съм по-нашироко). Всъщност изобщо не ми беше минавало през ума, че мога да живея някъде извън София (не че толкова я харесвам).

    Ситуацията около моето преместване се разви страшно бързо за мен, по-скоро времето, което отделих на това да решавам дали да се местя или да не се, беше много по-малко, от колкото по принцип мисля, пък особено за нещо толкова сериозно (не че друг път преди това ми се е налагало да визмам особени важни решения, не и от такъв мащаб).

    Много от моите познати и близки не ме разбираха, защото възнамерявах да отида от големия град, в много по-малък, само че аз си знаех какво и защо правя :speak:

    Сега имам много по-хубава работа от преди, живея с човека, с който искам да живея, в дом, който си направихме по наш вкус и както ние си искаме си живеем.

    Вярно, липсват някои забавления и неща, с които бях свикнала в по-големия град, но това не са неща без които не мога и са необходими всеки ден (например прииграло ми се е боулинг и билярд, и кънки на лед ми се карат, и на хубаво място с хубава музика ми се ходи), а и тези неща пак могат да се осъществят като сме "мобилни", и се размърдаме съвсем малко.

    Щастлива съм там, където живея и начина по-който живея.

    На другия въпрос - каква промяна искам:

    - да пътуваме повече и да се срещаме с добри приятели (които са далече от нас), да ходим на различни места;

    - да се занимавам със спорт, за да повиша тонуса си (тук липсват места където мога да се занимавам, особено през зимата);

    - да ядем по здравословна и питателна храна, от която в същото време да не дебелеем, а затова трябва по-големи и добре заредени (проверени и утвърдени) магазини.

    Нещата, които ме мъчат реално не са толкова трудно осъществими и това, че все пак съм ги осъзнала и вече и формулирала, е първата крачка към оправянето им и към по-пълното ми щастие ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    При мен полoжението е следното. Живея в София в кв. Люлин. Живея в този апартамент със семейството ми от както се помня. Най-добрата ми приятелка е 3 етажа над мен. Всичко което искам е на близо, всичко с което съм свикнала е тук. Преди година с приятелката ми започнахме постъпления да се местим. Пак в същия квартал, самоче в друга част в която имам апартамент. Разсъждавахме така: 2 сме, няма да плащаме наем, работиме, оправни сме... Идват момичета от провинцията и пак си стъпват на краката. Да ама не, колкото и да ми е неприятно да си го призная, май съм по-голяма глезла от колкото си мислех. Не си представям да се оправям без баща ми, сама със заплатата ми. Не се бях замисляла, че да-работя от малка, но не се издържам сама, вечно стопявам заплатата и доходите от работа за някакви безсмислени неща. Можеби когато имам свое семейство нещата малко по малко ще си дойдат на мястото и ще се науча да се оправям без финансовата подкрепа на баща ми и семейството като цяло. Това което разказва Мирето, май идва на дневен ред и при мен. Самоче на мен ми трябва повече време от колкото и е трябвало на нея. Ако се преместя при приятеля ми (което вероятно ще направя), няма да живееме сами, не че имам нещо против майка му, но когато не е твоето семейство, все пак това са други хора и трудно ще свикна с тях, трудно ще трябва да свикна, че приятелката ми няма да слиза в къщи за кафе, ами ще си правим срещи по кафетата в оговорен час. Вообще много са факторите който ме карат да се замисля сериозно дали да го направя, гореизброените са произволни (не по важност).

    Доживем увидим

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Taка аз имам доста опит в местенето и сменянето на жилище. Зависи от коя гледна точка погледнем "ситуацията", например мога да кажа че живея щастливо спрямо преживяванията ми досега.

    Накратко - родена съм в Пазарджик живяла съм там до 89г., тогава с майка ми идваме да живеем при вторият ми "баща" във Варна. Смених училище и загубих много близки хора когато дойдохме тук, но бях малка и започнах наново ;) След това 4 години когато живяхме заедно в кв. Левски, се наложи да се преместим отнов, но на тези години е трудно е да запазиш приятели...

    Хоп хайде в кв. Възраждане, ново училище нови хора, започнаха едни неприятни 2 години за мен sad.gif

    След това се наложи да излезем на квартира, и още 1 година. Изгониха ни в най-голямата зима. Двете с майка ми нямаше къде да отидем и така си купихме малка гарсониера - Владиславово. Отново ново училище и приятели слава богу наистина си останаха добри приятели. Вече се бях изморила да се местя и да започвам наново живота си ...но уви пак се наложи и една година живяхме отново на др. място .... най-кошмарната година от моя живот.

    След тази кошмарна година пак се върнахме в старата ни гарсониера...и това вече беше началото на спокоен и уравновесен живот ! ;) мисля че беше 98-ма.

    С оглед на тези си преживявания мога да кажа даа щастлива съм сега :)

    Сега живея с майка ми и баба ми купихме и по-голям апартамент, имаме жилище, големи чревоугоднички сме не се лишаваме от нищо, и най важното на топло сме и сме си добре живи и здрави...щастлива съм но тук идва др. ситуация, че вече съм на 24 и имам нужда да бъда самостоятелна, но сякаш нямам сили и възможности още и докога!? И като се замисля за това си казвам не съм щастлива искам още :offtopic_s: , искам да живея с приятеля си, искам да започнем заедно ново начало :) но надали скоро ще стане това незнам, но ще почакам още за да бъда тогава наистина щастлива!!!

    Има една приказка "човек колкото повече има толкова повече иска!"

    А за чужбина не съм мислила да живея, няма да мога, няма да издържа без близките си и приятелите sad.gif Мога да отида за известно време, но истински щастлива ще си бъда в България!

    Редактирано от varvarinata (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Много хубава тема...и като четях написаното от вас,наистина се разчувствах..Дали съм щастлива там където живея?-Не,несъм.Постоянното пътуване между двете ми "родини",чувството,че незнам къде принадлежа,че незнам къде е моят истински дом,и тази носталгия,която никога не ме напуска...и печалния факт че немога да избера,заради двете скъпи за мен същества,майка ми и брат ми,погребани в различни държави,на чийто надгробни плочи,за да оставя свежо цвете,пропътувам хиляди километри...и чувството за загуба,когато отново тръгвам на път,и оставям приятели и близки...Не,определено несъм щастлива така.Понякога си мечтая да събера цялото ми семейство и всичките ми близъки на едно място,да създам връзка,семейство,и да знам че-ето-това е моят истински дом,и повече няма да мисля за поредния полет...В момента съм на гости в трета страна,за няколко месеца,при роднини.и когато си тръгна,когато ще трябва да се прибера-за България ли да пътувам,или за Франция...закъде?!


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Много хубава тема...и като четях написаното от вас,наистина се разчувствах..Дали съм щастлива там където живея?-Не,несъм.Постоянното пътуване между двете ми "родини",чувството,че незнам къде принадлежа,че незнам къде е моят истински дом,и тази носталгия,която никога не ме напуска...и печалния факт че немога да избера,заради двете скъпи за мен същества,майка ми и брат ми,погребани в различни държави,на чийто надгробни плочи,за да оставя свежо цвете,пропътувам хиляди километри...и чувството за загуба,когато отново тръгвам на път,и оставям приятели и близки...Не,определено несъм щастлива така.Понякога си мечтая да събера цялото ми семейство и всичките ми близъки на едно място,да създам връзка,семейство,и да знам че-ето-това е моят истински дом,и повече няма да мисля за поредния полет...В момента съм на гости в трета страна,за няколко месеца,при роднини.и когато си тръгна,когато ще трябва да се прибера-за България ли да пътувам,или за Франция...закъде?!

    <{POST_SNAPBACK}>

    :ph34r: Вече не ми се пише по тази тема. Винаги се чувствам най-зле от нещастието на другите и не мога да си обясня защо. sad.gif

    infinity1305, надявам се да имаш сили да направиш това, което искаш!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    :ph34r: Вече не ми се пише по тази тема. Винаги се чувствам най-зле от нещастието на другите и не мога да си обясня защо. sad.gif

    infinity1305, надявам се да имаш сили да направиш това, което искаш!

    <{POST_SNAPBACK}>

    Destiny,искренно съжалявам ако съм те разстроила,само споделих какво ми е...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Destiny,искренно съжалявам ако съм те разстроила,само споделих какво ми е...

    <{POST_SNAPBACK}>

    Спокойно, няма за какво да се извиняваш! ;)

    Горе главата!!! :huh:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Страхотна тема!!

    Родом съм от Ямбол. Още от малка мечтаех да пътувам и когато започнах, осъзнах, че не мога да спра. Последната ми спирка е Англия. Тук съм от близо година. Не се чувствам щастлива, но продължавам усилено да търся щастието... и мисля, че то е някъде по света!

    промените: На няколко пъти се опитвам да стартирам университет(open uni-т.е. свободен университет, в който можеш да си учиш, когато и където на теб ти се иска) и мисля, че скоро ще се осъществи. За тази ми цел беше необходимо да започна по-добре платена работа, която ми отнема голяма част от свободното време ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Роден съм и винги съм живял във Варна,но честно казано никога до сега не съм се чувствал местен.Майка ми е от Кюстендил и преди прекарвах доста време там и винаги ми е било по добре там в този край.Не за друго ами защото някак си там хората са по истински и в обичта си и в омразата.Не съм си мислел да се местя от Варна.Може би съм нямал основателна причина или достатъчен стимул за да го направя.Иначе сме се поместили не малко пъти първо на квартира в Цветния после на една влажна квартира с друго семейство в Петлешев,после пак в кварира в Левски и най накрая през 88 си взехме апартаментче и от тогава не сме мърдали.Винаги съм си мечтал за къща и този апартамент вече ме задушава,така че търся си подходящ парцел за къщата на моите мечти.Очаквам предложения за китни и хубави местенца близо да града:offtopic_s:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    ... Винаги съм си мечтал за къща и този апартамент вече ме задушава,така че търся си подходящ парцел за къщата на моите мечти.Очаквам предложения за китни и хубави местенца близо да града:)

    <{POST_SNAPBACK}>

    :offtopic_s: В този ред на мисли внимавай с местенцата над Военна болница, защото има план за голям път и доста хора ще пострадат с имотите, които имат! :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Мерси Деси за инфото това го зная от няколко години.Мислех си за някое по тихо местенце сред природата:angry:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Роден съм в АГ-то(Варна де ;) )

    Живея в краен квартал.Винаги съм живял в панелка.Не искам да живея в къща.Свикнал съм да съм затворен между 4 бетонни стени.В сегащият ми апартамент живея от 87 година.От моят ход не познавам много хора,постояно има някой нов.Нямам голям опит с живеенето отделно от семейството с изклучение на казармата.Искам да живея е любимият ми човек.Това в случаят е с МАМА :wors:.Нямам жена,деца и за в момента в панелката има достатъчно място за нас.

    Чуствам е добре тук.Не искам да се местя в друг квартал.Много си го харесвам.Ще ми отнеме много години за да опозная хората на другото,чуждото място.Не обичам драстичните промени.

    Искам да променя малко обстановката в нас,но за съжаление не разполагам с средства.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Искам да променя малко обстановката в нас,но за съжаление не разполагам с средства.

    <{POST_SNAPBACK}>

    Направи разместване, промени разположението на мебелите в стаята си! Ще ти подейства освежаващо, би трябвало да се почувстваш добре. Освен това, няма да са ти нужни средства, а само здрави ръце! cool.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Р

    Чуствам е добре тук.Не искам да се местя в друг квартал.Много си го харесвам.Ще ми отнеме много години за да опозная хората на другото,чуждото място.Не обичам драстичните промени.

    <{POST_SNAPBACK}>

    Дам и аз съм така не искам да се местя.В Пловдив си ми харесва.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Докато вечеря варварината :) ще опитам и аз да се включа.

    Първо, темата е изключително сериозна, и .. не знам , при мен специално събужда по-скоро лоши чувства. Може би това отговаря до известна степен на въпроса дали се чувствам щастлив на мястото, където живея. Не че не съм оптимист, в много случаи единствено оптимизма ми помага да преодолея проблемите и без него не мога.

    Та ето и моята история накратко: роден съм в гр. Варна и през целия си живот съм живял тук. Никога не съм се местил и до ден днешен живея в гарсониера в ж.к. Владислав Варненчик заедно с майка ми. Апартамента е малък.. това е, което ме притеснява. Също доста отдалечен е от централната част на града, но.. по принцип това за мен не е особено важно. Е.. нужни са 30-тина мин с автобус за да стигна на работа, но.. го преживявам ;) . Това лято един приятел замина да учи в София, и чак тогава почнах да се замислям дали искам да прекарам целия си живот във Варна. Градът по начало е хубав, много хубав, един от малкото проспериращи (до известна степен) градове в България. Особено лятото, знаете защо. Но вече сякаш почвам да се задушавам, всеки ден едно и също .. 19 години... не знам, бъдещето ще покаже, но за момента си мисля, че ще съм по-щастлив някъде другаде. София предлага много възможности, повече от Варна, мисля, че това е единственото по-добро място за мен в България от родният ми град. Вярно, че ще изгубя връзка с много познати и приятели, но.. просто чувствам, че искам да опитам нещо ново. Е.. за съжаление много често се случва не това, което искаме. За сега не виждам как би било възможно да отида в София, тепърва ще трябва да започвам да уча в университет, а засега не е ясно дали и в кой ще бъде това. Но за мен идеалния вариант е няколко години работа в чужбина, след което завръщане в България и започване на малък собствен бизнес. Да, това е мечтата ми. Защото.. наистина е трудно да спечелиш достатъчно пари за нещо такова в татковината ни. По-реалистичното и скорошно бъдеще за мен, мисля, че е да заживея в другият ни апартамент, сам. Мисля, че ще съм по-добре там, пък и той е много по-близо до мястото, където работя. Поне в известна степен ще сменя обстановката. Никога не съм живял сам за повече от месец, така че ще трябва да се справям сам, но съм готов да опитам. Така или иначе, няма да има винаги някой който да ме издържа :> . Но за момента и аз като Елито не съумявам да израсходвам заплатите си съвсем рационално. И в тази насока също ще има промяна.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    EmineM мисля,че е възможно дори и в татковината ни да направиш пари само дето тук трябва да си доста по-хитър от колкото навън,моето мнение е че има пари в нашата татковина само дето няма много хора които могат да ги вземат:clap: Мисля да се пробвам да ги взема и то не за друго ами защото си падам по нестандартните и по трудните неща.Колкото е по-трудно толкова по се нахъсвам:)А да ходя в чужбина като бял роб или да се кача на кораб за да направя някой лев.Със същите усилия положени за да осъществя по горните бих искарал тук тези пари които бих взел там ,че и повече:)

    Редактирано от airfen (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    EmineM мисля,че е възможно дори и в татковината ни да направиш пари само дето тук трябва да си доста по-хитър от колкото навън,моето мнение е че има пари в нашата татковина само дето няма много хора които могат да ги вземат:clap: Мисля да се пробвам да ги взема и то не за друго ами защото си падам по нестандартните и по трудните неща.Колкото е по-трудно толкова по се нахъсвам:)А да ходя в чужбина като бял роб или да се кача на кораб за да направя някой лев.Със същите усилия положени за да осъществя по горните бих искарал тук тези пари които бих взел там ,че и повече:)

    <{POST_SNAPBACK}>

    Съгласен съм с това, което казваш за чужбина. А предполагам, че и другото което каза е правилно, но.. не написах, че да успееш тук е невъзможно, а че е по-трудно.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    EmineM мисля,че е възможно дори и в татковината ни да направиш пари само дето тук трябва да си доста по-хитър от колкото навън,моето мнение е че има пари в нашата татковина само дето няма много хора които могат да ги вземат:)

    <{POST_SNAPBACK}>

    Има пари тук, Тони, но щастието и спокойствието ни не се измерва само с това да имаме пари. Мога да кажа, че съм инициативен човек и от доста отдавна работя и изкарвам пари. Само че има нещо, което за мен и приятеля ми например е голям проблем. Ако искаме да сме заедно, трябва или да живеем на квартира и да пръскаме страшно много грешни пари за наем или да си вземем жилище на кредит. Ами за квартирите не съм на ТИ с идеята, а за кредита трябва да имаме поне половината пари (а ние ги нямаме) и да изплащаме жилището примерно 20 години! Ей на това аз не му викам добра възможност!

    Да работим - ДА, да се развиваме - ДА, но наистина ситуацията при нас аз я характеризирам като моментна безизходица и даже малко се движим по течението, което вече доста започна да ни тежи! sad.gif

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Наистина както казва Destiny въпроса за собствено жилище в България вече е доста труден, станахме като в чужбина рядко можеш да имаш свое местенце всички хора там живеят под наем, и в къщи дори...

    Та ето и нас до къде ни доведе европейската интеграция.

    Трудно е да имаш собственно жилище и от това са нещастни много хора sad.gif за жалост. Можеш да изкарваш добри пари в България, НО има много предпоставки преди тях, които да подсигурят щастието на един човек...наистина е Те - парите не са достатъчни.

    Затова аз се радвам - щастлива съм че имам свое жилище! Това вече е нещо много ценно у нас!

    А и да добавя airfen - някои хора нямат избор да останат в България, и отиват в друга държава ...

    Редактирано от varvarinata (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Чакайте малко да видим какво разбирате под добри пари,ако изкарваш добри пари значи няма да имаш проблем да си построиш или да си купиш готово жилище.А че щастието не е в парите си е така изисква се много повече от печеленето на добри пари.А добри пари за българския стандарт в момента според мен е да изкарваш чисто поне четирицифрена сума на ден.Това е един приличен доход с който можеш да живееш нормално в тази страна.Всичко под него е просто джобни коуито те обричат на съществуване Какво ще рече някои нямат избор-винаги имаш избор!!!,няма такъв момент в който да нямаш избор винаги имаш,вече е друг въпрос между какво и какво в определения момент можеш да избираш.А за жилищен кредит,Деси ти като човек специализиращ във икономическия университет би трябвало да си запозната,че при този вид кредити има тенденция за поефтиняването им.Жилищата също ще поефтинеят малко в следващите няколко години,но какво са 5000-10000 повече или по-малко като става въпрос за твоя дом?

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    А добри пари за българския стандарт в момента според мен е да изкарваш чисто поне четирицифрена сума на ден.

    <{POST_SNAPBACK}>

    Аре са :) такава на месец малко ли е? Особено, ако е по средата на четирицифрените... biggrin.gif

    Да не ставаме алчни и .... утописти.

    Ако сте двама - страшно няма! Само здравето да е наред.

    :bye:

    :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Юначе напред и нагоре:clap:

    <{POST_SNAPBACK}>

    Естествено - като тоя Блубърд май беше на аватара ти.

    А по темата - да ви кажа не съм щастлив там, където живея в момента.

    Живея на квартира. В София. Сам. :clap: засега :nono:

    Имам си чудна къща, нова при това, ама в Самоков. То май е вила. Иначе в София ми е много дабре. :clap:;) Готини са ми колегите. Тука с вас също ми е добре. Приятели си имам. И от форума.

    Та така. Ежедневие. Но нещата ще се развиват все по-добре!!! Твърдо вярвам в това!!!

    Аре със здраве.

    :bye:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.