Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Въпросът ми беше следният: Какъв е критерия, чрез който можеш да решиш, че при едно преживяване, при което виждаш нещо, което приемаш за бог, под влияние на епилептичен припадък, стрес, халюциногени и други такива, наистина виждаш бог?

В реалното знание няма никакво съмнение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросът ми беше следният: Какъв е критерия, чрез който можеш да решиш, че при едно преживяване, при което виждаш нещо, което приемаш за бог, под влияние на епилептичен припадък, стрес, халюциногени и други такива, наистина виждаш бог?

от медициска гледна точка : няма такъв критерий и поради това няма как да ги отдифиренцираме

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би, mecholari разполага с някакъв друг критерий?

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би, mecholari разполага с някакъв друг критерий?

може би - очаквам и аз да каже.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ми примерно различен брой атоми, различен химичен състав, микрограпавини, разлика в теглото, разлика в размерите, тия ралики може да са в десетия знак след запетаята, но си ги има, друг е въпроса че и едното и другото влизат в допуските и ни вършат работа, те на практика не са еднакви

Има ли 2 различни електрона?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърди го Хайдучѝ в цитирания от теб пост. Не виждаш ли?

Абе аз виждам , ама къде са доказателствата ? Иначе всеки може да твърди каквото си иска - без доказателства , тези твърдения и теории се наричат фантасмагории ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

може би - очаквам и аз да каже.

В общи линии обобщавам това ,което съм казал в темата: Аз знам, че има Бог, защото съществува Богоявление, след което не остава никакво съмнение. От личен опит. Когато се случи подобно събитие, след това прочитайки свещените книги, много слова придобиват различен смисъл от този, който влагате вие в тях, тъй като сте ощетени от подобен род изживяване.

Например:

Затова, понеже приемаме царство, което се не колебае, трябва да имаме благодатта, через която да служиме Богу благоприятно... Евр.12:28

Царството , което не се колебае е състояние на съзнанието, в което липсва съмнение...

Защо има Бог?

Защото има Богоявление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има ли 2 различни електрона?

има, но това не пречи да има и еднакви. иначе нищо не пречи два електрона да имат различна енергия (тогава може да се каже че и те са различни) - това се случва като са в различни електронни слоеве при преминаване от орбитата на един слой в орбитата на дру се отделя/приема енергия...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да... винаги идва момент, когато те носи на ръце...

-да... и такъв в който те изпуска сериозно...както те носи на ръце...високо вдигнати... :eek:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Твърди го Хайдучѝ в цитирания от теб пост. Не виждаш ли?

А ти пък да не мислиш че майка ти и баща ти са те създали?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ти пък да не мислиш че майка ти и баща ти са те създали?

Признай им поне участие в създаването на твоята смъртна същност (тялото). :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Разбира се, че е така.

Аз, с чисто образователна цел, ще започна да доказвам, че има бог. И ще се радвам да ме опровергавате.

Нека започнем с класическото доказателство за първия двигател, което води началото си от Аристотел, бива подето от Алберт Велики и Маймонид, но в завършена форма е дадено от св. Тома Аквински.

Емпирично (посредством сетивния наглед) можем да установим, че съществува движение. Но всяко нещо, което се движи е приведено в движение от нещо друго, което наричаме негов двигател, а той на свой ред от друг и така изпадаме в reduction in infinite, при което не можем да открием не просто първодвигател, а изобщо двигател, защото всеки двигател трябва да е задвижен от друг. Следователно, за да има движение ще трябва да допуснем, че има първодвигател. Този първодвигател е бог. Моля, опровергайте ме. :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, сега да се самоопровергавам ли? Не искам да ставам наследник на Аркезилай и Карнеад. :cool: През 156 пр. н. е., Карнеад, който бил глава на основаната от Платон Академия, бил изпратен на дипломатическа мисия в Рим. Там започнал лекционен курс и римските младежи, които искали да усвоят гръцката култура и маниери проявили голям интерес. В първата си лекция той разгледал схващанията на Платон и Аристотел за справедливостта. Във втората обаче той опровергал всичко, което бил казал в първата и то не с оглед установяването на противоположни умозаключения, а за да докаже, че всяко заключение е произволно, сиреч релативно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.....

Емпирично (посредством сетивния наглед) можем да установим,

.........

. Моля, опровергайте ме. :cool:

Няма нужда - посредством емпиричния метод , се правят изводи за ограничена (наблюдаваната)част от вселената , съответно изводите са частен случай , а твърдението за присъствието или отсъствието на бог е от глобален характер - тоест обхваща цялата вселена (и не наблюдаваната част ) .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма нужда - посредством емпиричния метод , се правят изводи за ограничена (наблюдаваната)част от вселената , съответно изводите са частен случай , а твърдението за присъствието или отсъствието на бог е от глобален характер - тоест обхваща цялата вселена (и не наблюдаваната част ) .

И как го разбираш понятието "цялата Вселена"?

Ами ако не са една? :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И как го разбираш понятието "цялата Вселена"?

Ами ако не са една? :top secret2:

В такъв случай , не би се използувало понятието Вселена - нали ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма нужда - посредством емпиричния метод , се правят изводи за ограничена (наблюдаваната)част от вселената , съответно изводите са частен случай , а твърдението за присъствието или отсъствието на бог е от глобален характер - тоест обхваща цялата вселена (и не наблюдаваната част ) .

Добре, но все пак, аз използвам индуктивен метод. Твърдиш ли, че в ненаблюдаваната част от вселената нещата се самозадвижват?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Признай им поне участие в създаването на твоята смъртна същност (тялото). :)

Е разбира се-

благодаря им за превозното средство в този живот

:wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ти пък да не мислиш че майка ти и баща ти са те създали?

Според мен вселената е сътворена и нейния творец е Господ! Какъв е този въпрос от теб?

Абе аз виждам , ама къде са доказателствата ? Иначе всеки може да твърди каквото си иска - без доказателства , тези твърдения и теории се наричат фантасмагории ...

Части от знаньето человеческо се уповават на твърденья назовающи се аксиоми. Имеете ли всежеланье Любезни, да ги въздокажете или ще да всеотречете формоописателната математика (землемерската, построителната и аналитическата геометрии, линейнийши и векторний анализ...)?

има, но това не пречи да има и еднакви. иначе нищо не пречи два електрона да имат различна енергия (тогава може да се каже че и те са различни) - това се случва като са в различни електронни слоеве при преминаване от орбитата на един слой в орбитата на дру се отделя/приема енергия...

Няма да се впускаме в енергетичните нива на електроните в атома (макар че си струва да помислиш, дали става въпрос за енергия на електрона или на връзката), но щом допускаш съществуванието на два еднакви електрона, това не бута ли колибката на твоята теория?

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В такъв случай , не би се използувало понятието Вселена - нали ?

Ами ние това не го знаем, но не е невъзможно. :mad:

За да те объркам допълнително-Ами ако има повече от 1 измерения?

Твоят бог на кое от тях е бог? :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами ние това не го знаем, но не е невъзможно. ;)

За да те объркам допълнително-Ами ако има повече от 1 измерения?

Твоят бог на кое от тях е бог? :whist:

Че са повече от едно измерение-това е ясно.

Къде са отишли маите-в друго са отишли.

И Бог е един единствен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оказва се, че доказателството за първодвигателя е доста костелив орех, защото досега не видях някой да го опровергава. Това не означава, че то е валидно, но нали се заех да доказвам бог, затова засега ще се въздържа да подсказвам и ще премина към второто от петте доказателства, които ни представя св. Тома. То също води началото си от Аристотел, а впоследствие е използвано и от Авицена. Както и първото, то е построено върху идеята за невъзможността на безкрайния регрес. Сетивният наглед свидетелства, че съществува каузалност. Едно нещо (действаща причина) поражда друго (като следствие). Две са хипотезите, които трябва да бъдат отхвърлени: 1) Самопричиняването. Може ли нещо да е причина на самото себе си? Тъй като причината трябва да предхожда следствието, то нещото би трябвало да съществува преди да е възникнало, което е невъзможно. 2) Безкраен регрес. Нека вземем редица от три причини. В такава редица, първата е причина за средната, а тя на свой ред за крайната. Това, разбира се, важи независимо от броя на опосредстващите причини. Ако отпадне причината отпада и следствието, т.е. ако няма първа причина, няма и средна няма и крайна. Затова трябва да приемем някаква първа действаща причина и тази причина наричаме бог. За да схванем това доказателство е важно да знаем, че тук става дума за същностно подредени причини, при които едната е зависима от другата именно в нейното битие на причина. С други думи, тук не става дума за последователността семе - плод, родител - дете. Такъв безкраен регрес не се отрича. При същностно подредените причини, по-низшата действа благодарение на по-висшата... Пълното изясняване на тезата, предполага да разгледаме 4-те вида причини, както ги описва Аристотел, но мисля, че засега горното е достатъчно.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

оХ ИМА МН Българи АТЕИСТИ.. те ще заплатят на другия свят...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata за Бойко Борисов - Над мен няма никой - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      Бог се роди, Коледо ле - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      музика, текст, аранжимент , изпълнява А.Х.Т.sekirata 
    • от мен
      Това е въпросът ми.
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...