Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Ел, ако поне едно от тези доказателства беше убедително, нямаше да има такива теми във форумите. Виж само първото, което е някаква кратка версия на горното:

(1) If reason exists then God exists.

(2) Reason exists.

(3) Therefore, God exists.

Това, че има причина доказва единствено, че има причина, а не че тази причина е бог. Още по-малко пък от това, че има причина могат да се изведат другите обичайни божествени атрибути като всезнание, всемогъщество, справедливост или милосърдие. Да не говорим, че дори да приемем, че тази причина е бог от това не следва, че това е Йехова, Аллах или някой друг от описаните в Свещенните книги. И накрая, каузалната връзка е много проблематично нещо, както показват парадоксите на Ръсел... Но моята цел е да представя доказателства за съществуването на бог, а не да покажа, че те са несъстоятелни... Надявах се атеистите като jjjjjk да ме опровергаят, но засега това не се случва, щото и за да си атеист не стига просто да повтаряш: Няма бог, щото няма...

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Затова трябва да приемем някаква първа действаща причина и тази причина наричаме бог.

...

Това е една работна хипотеза.

Друга би била, че няма първопричина и няма начало. Нещата се появяват, променят и изчезват от безначални времена.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За теб Вало и твоето безначалие - много приятна историйка...

...Веднъж при Раби Меир дошъл някакъв философ и му казал: “Аз не вярвам в Бог. Аз вярвам, че вселената притежава собствено битие и странична помощ не и е нужна.” Раби Меир нищо не отговорил, но след няколко дни отишъл при този философ и му показал великолепна поема, написана с изящен почерк на фин пергамент. Философът се възхитил и попитал: “Кой поет е създал такива сложни стихове и кой така великолепно ги е написал?” Раби Меир поклатил глава и отговорил: “Ти не си прав! Тук няма никакъв поет и никакъв писар. Ето как стана-пергаментът беше на масата и до него шишенце с мастило. Случайно бутнах шишенцето и след като мастилото се изля върху пергамента, излезе тази поема.” Философът учудено погледнал Раби Меир и казал: “Това е невъзможно! Такава чудесна поема, такъв прекрасен почерк! Такива неща не произлизат случайно, трябва да има автор и трябва да има писар.” Раби Меир се усмихнал: “Как тогава вселената, която е много по-прекрасна и сложна от тази поема, е възникнала сама по себе си? И тя трябва да има Автор! Творец трябва да има!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За теб Вало и твоето безначалие - много приятна историйка...

:-)

Хубаво, но не е доказателство.

Ако творецът е създал това чудно творение, кой е създал този чуден творец?

:-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Естествено, че не е доказателство! Нарекох го просто приятна историйка. Вън от това, трябва ли Творецът да има творец?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не са. А по-лошото е, че са шестотин шесдесет и шест. Но някои са смешни... Интересно! Ако сме Божие подобие, Бог има ли чувство за хумор? А творчество (сътворение) от себе си има в индийската и египетската митологии , Ако Не се лъжа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

....

Интересно! Ако сме Божие подобие, Бог има ли чувство за хумор?

....

Разбира се :nono:

Е, в историята с Адам и Ева, ако не я разглеждаме алегорично, това чувство за хумор е може би , донякъде малко извратеничко, тъй като е бучнал онова ми ти дърво на средата на градината и е седнал на гюме да ги дебне дали ще си хапнат, а след това е изхвърчал с вик "Фанах ли ви, а?" :wors:

НО все пак си е чувство за хумор :)

.......

1) Самопричиняването. Може ли нещо да е причина на самото себе си? Тъй като причината трябва да предхожда следствието, то нещото би трябвало да съществува преди да е възникнало, което е невъзможно.

2) Безкраен регрес. Нека вземем редица от три причини. В такава редица, първата е причина за средната, а тя на свой ред за крайната. Това, разбира се, важи независимо от броя на опосредстващите причини. Ако отпадне причината отпада и следствието, т.е. ако няма първа причина, няма и средна няма и крайна.

Знаеш какво е казал още блаженния Агустин в "изповедите", нали ?

Бог съществува извън времето.То е функция само на сътворената Вселена , където важа ти принципите на причината и следствието.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вън от това, трябва ли Творецът да има творец?

Не трябва.

Ако сме Божие подобие, Бог има ли чувство за хумор?

Да,като си правиш планове и много се смее

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Знаеш какво е казал още блаженния Агустин в "изповедите", нали ?

Бог съществува извън времето.То е функция само на сътворената Вселена , където важат и принципите на причината и следствието.

Това опровергава или потвърждава доказателствата използващи регреса? :speak: Същността на решението на Августин е, че времето е напълно субективна категория, която не съществува извън човешката душа, която очаква, надява се и помни. От това следва, че не може да има време без сътворено същество. Затова и времето възниква с творението.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Посочените доказателства не са убедителни по ред причини. Те например се основават на невъзможност на множествата да имат първи член. Всеки, който е учил математика обаче знае, че това не е така. Редица от цели отрицателни числа, завършващи с минус едно е пример за противното... Разбира се, нещата са малко по-сложни. Аристотеловата класическа логика и нейните закони (за тъждеството, непротиворечието и изключеното трето) детронират понятието за AKТУАЛНА безкрайност, защото то предизвиква логически противоречия като апориите на Зенон. С други думи, тази логика е създадена като теория за крайните класове от предмети и техните отношения, а не за изучаване на актуално безкрайното. В областта на философията това се променя най-вече благодарение на Хегеловата диалектическа логика, а в математиката - на Кантор.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре, но все пак, аз използвам индуктивен метод. Твърдиш ли, че в ненаблюдаваната част от вселената нещата се самозадвижват?

Не твърдя нищо подобно ! Няма начин да твърдиш или отричаш нещо , за което нямаш достатъчно (или никакви) сведения , наблюдения ! А чрез индуктивните разсъждения се изказва просто някаква хипотеза , но в никакъв случай не се доказва нещо категорично . А ти би ли отрекъл категорично , съществуването на обекти в състояние на абсолютен покой ?

Части от знаньето человеческо се уповават на твърденья назовающи се аксиоми. Имеете ли всежеланье Любезни, да ги въздокажете или ще да всеотречете формоописателната математика (землемерската, построителната и аналитическата геометрии, линейнийши и векторний анализ...)?

! определение за аксиома :Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.

И в преносен смисъл : Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.

Та кое от твърденията за наличието на бог е аксиома - и в буквалния и преносния смисъл ?

Ами ние това не го знаем, но не е невъзможно. :)

За да те объркам допълнително-Ами ако има повече от 1 измерения?

Твоят бог на кое от тях е бог? :ph34r:

Не ме объркваш , но мисля нещо не си доразбрал !: 1. аз съм атеист , и затова пиша думата "бог" с малко "б" . 2. Защо измеренията или там каквото и да било трябва да е нещо различно от понятието за Вселена , а да не е Свойство на Вселената ? 3. Щом казваш :"Ами ние това не го знаем, но не е невъзможно." - значи или е възможно или не , и ние само предполагаме .А само с голи предположения не сме за никъде ....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съждение ИМА/НЯМА Бог е некоректно. Бог не е обект на изследване от разума ни - просто разумът ни няма нито такова предназначение, нито такива възможности. ---------------------------------- Но освен разума имаме на разположение и други познавателни системи - някои в латентно, а други в различна степен на активно състояние. Може би е уместно с тях да потърсим отговора на има ли Бог и Кой/Какво е Той? :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Бог е Любов.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

! определение за аксиома :Съждение, което се приема за вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.

И в преносен смисъл : Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.

Та кое от твърденията за наличието на бог е аксиома - и в буквалния и преносния смисъл ?

Преносния смисъл, който си даваш е доста свободно тълкование на предното определение! Аксиомата е допускане, на което ще се базират бъдещи съждения. Те за това и не се доказват - защото са допускания. За пример - комплект от 22 аксиоми стоят в основата на евклидовата геометрия. Промяната на само една от тях води до създаването на принципно нова геометрия. Но и двете остават базирани на недоказани допускания! Та, щом смело и безотговорно, може на базата на комплект допускания и комплект неопределености (каквито са точка, права и равнина) да се изгради и подреди цяла наука (това е и иронията на нещата, науката непрестанно требваща доказателства - се строи на недоказани твърдения), какво пречи на базата на друго допускане да се манифестира наличието на Господ? Принципна разлика няма!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защото някой трябва да даде оправдание за злото в света. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А чрез индуктивните разсъждения се изказва просто някаква хипотеза , но в никакъв случай не се доказва нещо категорично .

:rolleyes: Ти погреба цялата емпирична наука. R.I.P.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:rolleyes: Ти погреба цялата емпирична наука. R.I.P.

За втори път в тази тема...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съждение ИМА/НЯМА Бог е некоректно.

Tова се опитвам да покажа. Затова предлагам доказателства и след това ги опровергавам. Това, както е известно, са т. нар. антиномии на чистия разум. Но за да не се мъчим с Кант, ще цитирам думите на К. Кастанеда ("Активната страна на безкрайността", превод Н. Константинова):

Синтаксисът

Един човек, загледан в своите уравнения, твърди, че Вселената имала начало. Имало Голям взрив, казва той. Експлозия на експлозиите — и Вселената се родила. И тя се разширява, казва той. Дори изчислил продължителността на живота й: десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето. Цялото земно кълбо възторжено го аплодира; до един приемат, че неговите изчисления са наука. На никого и през ум не му минава как допускайки, че Вселената има начало, човекът просто отразява синтаксиса на майчиния си език; синтаксис, който изисква начало — като раждането, развитие — като съзряването, и край — като смъртта. Вселената има начало и тя остарява, уверява ни човекът, и ще умре, както умират всички неща. Както и сам той е умрял, след като потвърдил математически синтаксиса на майчиния си език.

Другият синтаксис

Наистина ли Вселената има начало? Вярна ли е теорията за Големия взрив? Това не са въпроси, макар и да звучат така. И дали синтаксисът, който изисква начало, развитие и край, е единственият синтаксис, който съществува? Това е същинският въпрос. Има и други видове синтаксис. Един от тях например изисква да се приеме като факт съществуването на различни варианти интензивности. При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва; при него раждането не е точно определено събитие, а специфичен вид интензивност, същото важи за съзряването, същото и за смъртта. При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите уравнения, открива, че е изчислил достатъчно много

варианти на интензивности, за да заяви авторитетно, че Вселената никога не е имала начало и никога няма да има край, а че е преминала, преминава и сега и ще преминава през безброй колебания на интензивността.Този човек съвсем спокойно може да заключи, че самата Вселена

е колесница на интензивността и човек може да се качи на нея, за да пътешества през нескончаеми промени. Той ще стигне до всички тези и до много други, без може би никога да осъзнае, че само потвърждава синтаксиса на майчиния си език.

Това е положението момичета и момчета... :rolleyes:

За втори път в тази тема...

Аз така и не разбрах каква точно е неговата позиция по въпроса, ма карай да е весело! ;)

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко съм далеч от pc и Не мога да пиша много, Но възникването на живи организми, които се размножават, Не е ли достатъчно доказателство за съществуването на външен източник? При висшите организми има някаква логика да се върже размножаването с инстинкта за самосъхранение на групата ( Ако Не изядат мен, ще изядат него; много сме - силни сме). Обаче При нисшите? При вирусите и едноклетъчните? При растенията? Ще им признаем ли "групов разум" , които. Търси самосъхранение?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко съм далеч от pc и Не мога да пиша много, Но възникването на живи организми, които се размножават, Не е ли достатъчно доказателство за съществуването на външен източник?

При висшите организми има някаква логика да се върже размножаването с инстинкта за самосъхранение на групата ( Ако Не изядат мен, ще изядат него; много сме - силни сме). Обаче При нисшите? При вирусите и едноклетъчните? При растенията? Ще им признаем ли "групов разум" , които. Търси самосъхранение?

----------------------

Защо да разглеждаме Живота като нещо отделно, откъснато и специално на фона на другите форми, енергии и събития във Вселената? Може пък Живота /или това, което сме нарекли Живот, тъй като нямаме достатъчно примери за обобщение - само нашия си, земния познаваме/ да е етап, степен, стъпало, през което минава Нещо - нещо за което не подозираме, нещо неуловимо за нас и затова и несъществуващо.

Щото понякога ми се струва, че наблюдаваното от нас си е един планови процес, ма не можем да му схванем нито правилата, нито целта, нито силите, които го управляват. В този аспект и живота, и хората сем само едни ръкавици, с които работи провидението и след изхабяването ни захвърлят...

:clap:

----------------------

ПП

Като си препрочетох дивотитие се сетих за нещо четено отдавна, май при братя Стругатски -

според Еди-кой-си Творецът е създал човека с една -едничка цел:

да бъде създаден Венеца на Творението - Чаша с бял кубински ром с резен лимон, забучен на ръба... :swear1:

--------------------------------

Публикувано изображение

--------------------------------

Редактирано от valentinus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но възникването на живи организми, които се размножават, Не е ли достатъчно доказателство за съществуването на външен източник?

Според невробиолозите не е. :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В "Себичният ген" на проф. Р. Докинс това е обяснено детайлно. Друг въпрос е, че той неправомерно екстраполира своята теза върху макросистемите (човека и обществото). Инак можем като Талес да твърдим, че и неодушевените обекти са одушевени. Той прави този извод като наблюдава поведението на магнита.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всяко едно твърдение, което казва, че над хората има нещо, а хората не са върхът на еволюцията и върхът на развитието на разума в този свят, на тази земя, противоречи на рационалността. Ако допуснем подобно нещо, то тогава ние сме пешки, марионетки и т.н, които се използват и захвърлят, което обезсмисля съществуването ни тотално.Съществуването е абсолютно ненужно. Това, разбира се, е неистина. Според моята идеология, ние хората стоим във върха, не по сила или издържливост, а по разум, което е ключово за развитието ни. Ние хората сме върха на разума и сме дарени с уникалната способност, но и проклятие да разбираме, да познаваме, да търсим, откриваме и доказваме. Въпреки, че понякога това може да ни коства живота... Както и да се суче, никой няма, не може и никога няма да докаже съществуването на несъществуващото, както съм казвал неведнъж. Бог има до толкова, до колкото се вярва в него и си е чист плод на човешката наивност и страх. Бог не е нужен, за да оцелее този свят, а как се е зародил животът на Земята? Ами така...Чист късмет... Какво е чудото-Това е просто изключително рядко събитие, което не показва провидението или незнам си какви сили и магии, а показва уникалността на хората и как те могат да правят неща, отвъд границите, които те са мислели, че не може да се преминат. Граници за хората няма, границите ги създаваме ние.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като си препрочетох дивотитие се сетих за нещо четено отдавна, май при братя Стругатски -

според Еди-кой-си Творецът е създал човека с една -едничка цел:

да бъде създаден Венеца на Творението - Чаша с бял кубински ром с резен лимон, забучен на ръба... :speak:

--------------------------------

Май беше в "За миллиард лет до конца света ", но може и да греша. Винаги съм подозирал нещо подобно. :cool:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Да си довърша мисълта относно доказването и отхвърлянето на бог. Както посочи Дарки, всичко зависи от началните предпоставки (аксиоматичните постулати). Те не свой ред зависят от цялостния мироглед. Ще дам друг пример. В будистката епистемология има доказателство за прераждането. Ще го опиша накратко. Започва се с отричането на съществуването на бог като първопричина и първодвигател на света. След това се постулира дуализма между материя и съзнание като се казва, че съзнанието притежава качества като несубстанциалност и способност за познаване (перцепция, аперцепция и т.н.). Установява се, че сегашния момент на съзнанието възниква на основата на предхождащия го. И се пита: от къде се взима първия момент на съзнанието в този живот. Той не може да се породи от семето и яйцеклетката, защото те имат материална природа. Нито от съзнанието на родителите, защото това би означавало те да изгубят своето съзнание или то да бъде намалено. Но съзнанието е поток (сантана) от следващи един след друг моменти, т.е. е континиум, който не може да се разделя. Остава да се приеме, че преди първия момент на съзнанието в този живот е имало друг.

Това е едно хубаво и логично доказателство, но само ако се приемат началните предпоставки. Един невробиолог би казал, че съзнанието е еволютна проява на високо-организираната материя или нещо подобно... Една научна хипотеза може да се провери експериментално и чрез наблюдения, както ОТО например. Това я прави вероятна и тя се приема като теория, докато не бъде отхвърлена изцяло или не бъде ревизирана... Но доказателствата за съществуването/ несъществуването на бог или безсмъртна душа, или прераждането са от чисто спекулативен характер. Според мен при тях можем да приложим само телеологичен критерий. Ако това, че вярваме/не вярваме в бог ни помага да живеем по-пълноценно, тази вяра е полезна. Грубо казано това е и идеята на Кант, който след като отхвърля космологичното, онтологичното и физикотеогиеското доказателства като несъстоятелни, все пак приема, че от гледна точка на практическия разум и неговите цели, вярата в бог и душата е необходима... Но тогава започваме да стъпваме по много тънък лед. :yanim:

Всяко едно твърдение, което казва, че над хората има нещо, а хората не са върхът на еволюцията и върхът на развитието на разума в този свят, на тази земя, противоречи на рационалността.

Създател на рационалната философия е Рене Декарт и той твърди тъкмо обратното.

Ако допуснем подобно нещо, то тогава ние сме пешки, марионетки и т.н, които се използват и захвърлят, което обезсмисля съществуването ни тотално.Съществуването е абсолютно ненужно.

От твоя гледна точка, но не и от гледна точка на един вярващ. За него съществуването без бог е немислим екзистенциален абсурд.

а как се е зародил животът на Земята?

Ами така...Чист късмет...

Нещо съвсем се оплете, да прощаваш. Това е контрааргумент срещу твоята теза. Така отричаш природната каузалност и се връщаш към понятието за фатум на древните гърци. Запознай се с теориите за самоорганизацията на Пригожин и Стенгер, абиогенезата и така нататък, ако ще защитаваш атеизма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От твоя гледна точка, но не и от гледна точка на един вярващ. За него съществуването без бог е немислим екзистенциален абсурд

....

Нещо съвсем се оплете, да прощаваш. Това е контрааргумент срещу твоята теза. Така отричаш природната каузалност и се връщаш към понятието за фатум на древните гърци. Запознай се с теориите за самоорганизацията на Пригожин и Стенгер, абиогенезата и така нататък, ако ще защитаваш атеизма.

И от гледната точка на вярващият е абсурд да има бог и да съществуваме, за да му бъдем марионетки.

Дори според повечето вярващи, хората имат право на свободен избор, та за това не е спрял Адам и Ева, когато са посегнали към "забраненият плод"

Дори и според повечето вярващи, ние не сме тук за да бъдем роби на някого.

Та...И да погледна от гледната точка на повечето вярващи, това ние да сме "ръкавици", които ще бъдат "захвърлени" е парадокс, който дори и те едва ли биха признали.

Абсурд е и самото ни съществуване, ако божеството е всесилно, то то може да свърши работата и далеч без нас, както е създаден и светът според вярващият.

Дано да съм успял да "вляза в съзнанието" на един вярващ.

А под "чист късмет" визирах съвсем друго нещо.Както и да е, не ми се обяснява.

Та...Животът е възникнал от групичка неорганични съединения, т.нар коацерватна капка.(По Опарин)

Редактирано от jjjjjk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

jjjjk в някои отношения си толкова твърдоглав, колкото и вярващите, към които се отнасяш с такава надменност. Всъщност вселената е далеч по-чудна, отколкото можем да си представим, но дали ще разберем това зависи от това дали ще можем да се освободим от интерпретационните схеми, които са набили в главите ни още докато сме били деца. :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata за Бойко Борисов - Над мен няма никой - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      Бог се роди, Коледо ле - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Anita Hristova Trifonova
      музика, текст, аранжимент , изпълнява А.Х.Т.sekirata 
    • от мен
      Това е въпросът ми.
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...