Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Та по темата, за тези които не са чели и уикипедия дори :D

 

С применением отрицательной диалектики мадхьямаки связаны и идеи известного «атеистического» трактата Нагарджуны («О том, что Вишну не мог сотворить мир…»), переведенного на русский язык Ф. И. Щербатским. В этом трактате Нагарджуна высказывает следующие антикреационистские аргументы. Во-первых, теисты говорят, что поскольку всё имеет причину, то и мир в целом тоже должен иметь свою причину, и эта причина — Бог. Однако в таком случае Бог также должен иметь свою причину, она — свою и так далее до бесконечности. Совершенно непонятно, почему цепь причинной обусловленности должна заканчиваться на Боге. Во-вторых, всякое действие предполагает некоторую цель, а наличие такой цели — несовершенство деятеля. Если Бог творит мир — значит, ему это зачем-то нужно, ему чего-то не хватает, а следовательно, он не является совершенным и самодостаточным, что противоречит самой идее Бога. А значит, или Бог не творит мир, или он не совершенен, то есть не является Богом в теистическом понимании. Если же Бог творит мир без мотива и цели, то он подобен маленькому неразумному ребенку, который сам не понимает, что он делает, а это также несовместимо с понятием о Боге. Наконец, идея творения сама по себе внутренне противоречива: ведь если мира нет, то он не мог и появиться, ибо из небытия не может возникнуть бытие, а из ничего — нечто.

 

http://www.theosophy.ru/lib/nagnogod.htm

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не - това не е никакъв аргумент, нито спор за каквото и да е било. Просто горните разсъждения иди и ги кажи на някой будистки учител - на тях поне вяра хващаш, та може и да възприемеш каквото ще ти се каже. Все още си със европейската философия - и мога да се обзаложа, че не си положил кой знае какви старания да помедитираш, ако изобщо си и пробвал де.

Ама той не се е спрял да медитира бе !  :)

Не му ли гледаш постовете ?!

Главата му не се спира да "ражда"..... !

Обаче от различна глава медитация , различно се "ражда".... :)

И "философия" си има , ама е неземна - нищо общо няма с никоя философия !

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Чандракирти: "Мы отвечаем. Одержимые воображением, дьяволом своего "я" и своего "мое", глупые люди и люди, поглощенные земными интересами, представляют, что они реально воспринимают отдельные сущности, которых в действительности не существует так же, как человек с больными глазами видит перед собой волосы, мухи другие объекты, которых никогда не было, поэтому было сказано: 
 
Те, кто воображают бытие вместе с небытием,
Никогда не постигнут Успокоения феноменальной Множественности.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Относно дебатите, които са печелили Буда и Нагарджуна. Буда и Нагарджуна приемат истината на опонента за вярна, опонента може да е въображаем. След съгласие с опонента по отношение на истината започват рационални разсъждения, като се внимава да не се греши и да не се излиза от рамките на истината, докато не се достигне до парадокс по отношение на приетата истина.  Същите предания се носят и за Сократ. Но приликите между Нагарджуна и Сократ свършват дотук. Докато Сократ казва "аз знам, че нищо не знам", не заема собствена позиция и определя истините, които водят до парадокс, като невярни, то Буда и Нагарджуна, казват, че са просветлени, и че правилният възглед е средния път, всъщност това е естествения извод до който са достигнали, че всяка една истина напълно естествено води до парадокс, като дори и тази току що формулирана истина, също води до парадокс, тъй като също е истина. Но де факто разсъжденията не могат да спрат до тук и се казва, че твърдението че истината, че всяка истина води до парадокс е също парадоксално - самото то, цялото това, е също парадоксално. И така нататък и така нататък до безкрайност.

 

Като цяло можем да измислим всичко, а след това и обратното на това, което сме измислили. И това май поражда проблем - излиза, че винаги ще се лутаме без да знаем на къде да вървим. А може пък да има решение! :)

 

Във връзка с написаното от теб, което съм цитирал по-горе, човек би си помислил, че Буда Шакямуни и Нагарджуна са поставени на равна нога.

Всъщност често срещана неточност особено сред разни небудистки "духовни" учители е да се счита, че понеже някой е просветлен, то той е като Буда Шакямуни, но това просто не е така. Нали разбираш, никой от просветлените учители след Буда Шакямуни не се е нарекъл буда и това съвсем не е случайно.

Следващият буда, който ще дойде на Земята, е Буда Майтрея и това ще стане след хиляди години, така че Нагарджуна не е бил постигнал нивото на буда.

Мисля, че това е важно уточнение поне за онези, които се интересуват от будизъм (въпреки че всъщност не сме в темата) и затова се говори съвсем ясно и недвусмислено в будистките сутри.

 

По-интересното обаче е друго - това да се възприеме дадено твърдение за вярно, за да се стигне до противоречие и по този начин да се отхвърли първоначалното твърдение, е добре известен метод за математическо доказване, няма лошо да се ползва и в спорове. Само че има проблем - няма лошо и да се посочат грешките в разсъжденията на някой, така се елиминират погрешните възгледи, но няма как да се увлекат хората по този начин. Защото всеки би запитал съвсем резонно "Добре, а ти какво предлагаш?" Представяш ли си да му отговориш: "А аз - нищо, защото каквото и да предложа все ще е грешно, а даже и това е грешно, значи и е вярно".

Всъщност това си е направо еретично от гледна точка на будизма, тъй като още малко и ще излезе, че каквото и да си помислиш, да кажеш или да направиш е все едно, а то съвсем не е все едно, а е от изключителна важност поради причинно-следствените връзки.

С применением отрицательной диалектики мадхьямаки связаны и идеи известного «атеистического» трактата Нагарджуны («О том, что Вишну не мог сотворить мир…»), переведенного на русский язык Ф. И. Щербатским. В этом трактате Нагарджуна высказывает следующие антикреационистские аргументы. Во-первых, теисты говорят, что поскольку всё имеет причину, то и мир в целом тоже должен иметь свою причину, и эта причина — Бог. Однако в таком случае Бог также должен иметь свою причину, она — свою и так далее до бесконечности.

 

Чудесно, а каква е първопричината всъщност?

Като се абстрахираме от теистите и какво биха казали те, ти смяташ ли, че всичко се дължи на причинно-следствени връзки или не?

Аз лично смятам като се позовавам включително на будистките сутри, че всичко се случва по някаква причина. В такъв случай наистина би трябвало да има първопричина.

Ти какво би казал?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Зависимият произход е зависим произход и не е зависим произход.

 

Всичко се случва благодарение на причини, но всичко, което се случва се случва и не се случва, как тогава можем да считаме, че причините имат себеприрода.

 

Това е концепция, не забравяй. Тук трябва да се мисли за първоначалата, а първоначалата според великите мислители произлизат от неконцептуалното. Неконцептуалното е концепция за неконцептуалното.

 

Разбираш ли ?

Ти можеш да ме опровергаеш, но това не означава, че не съм прав, аз мога да те опровергая, но това не означава, че ти не си прав. Можем да опровергаем Буда, не се опитвай да възразяваш ако не си чел, но това не означава, че Буда не е прав.

 

Всички изразяваме концепции. Защото чрез писане във форума, друго не можем да направим. Сутрите изразяват концепции, защото чрез написан текст, друго не може да се изрази. Вярно е, че това са концепции за неконцептуалното, но това не ги прави по малко концепции.

 

 

Those who see essence and essential difference

And entities and nonentities,
They do not see
The truth taught by the Buddha.
 
Нагарджуна Муламадхямака Карика 25

1. I prostrate to the Perfect Buddha,
   The best of teachers, who taught that
Whatever is dependently arisen
    is Unceasing, unborn,
2. Unannihilated, not permanent,
   Not coming, not going,
    Without distinction, without identity,
And free from conceptual construction
 

Нагарджуна - Муламадхямака Карика

Редактирано от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като цяло можем да измислим всичко, а след това и обратното на това, което сме измислили. И това май поражда проблем - излиза, че винаги ще се лутаме без да знаем на къде да вървим. А може пък да има решение! :)

 

Във връзка с написаното от теб, което съм цитирал по-горе, човек би си помислил, че Буда Шакямуни и Нагарджуна са поставени на равна нога.

Всъщност често срещана неточност особено сред разни небудистки "духовни" учители е да се счита, че понеже някой е просветлен, то той е като Буда Шакямуни, но това просто не е така. Нали разбираш, никой от просветлените учители след Буда Шакямуни не се е нарекъл буда и това съвсем не е случайно.

Следващият буда, който ще дойде на Земята, е Буда Майтрея и това ще стане след хиляди години, така че  Нагарджуна не е бил постигнал нивото на буда.

Мисля, че това е важно уточнение поне за онези, които се интересуват от будизъм (въпреки че всъщност не сме в темата) и затова се говори съвсем ясно и недвусмислено в будистките сутри.

 

По-интересното обаче е друго - това да се възприеме дадено твърдение за вярно, за да се стигне до противоречие и по този начин да се отхвърли първоначалното твърдение, е добре известен метод за математическо доказване, няма лошо да се ползва и в спорове. Само че има проблем - няма лошо и да се посочат грешките в разсъжденията на някой, така се елиминират погрешните възгледи, но няма как да се увлекат хората по този начин. Защото всеки би запитал съвсем резонно "Добре, а ти какво предлагаш?" Представяш ли си да му отговориш: "А аз - нищо, защото каквото и да предложа все ще е грешно, а даже и това е грешно, значи и е вярно".

Всъщност това си е направо еретично от гледна точка на будизма, тъй като още малко и ще излезе, че каквото и да си помислиш, да кажеш или да направиш е все едно, а то съвсем не е все едно, а е от изключителна важност поради причинно-следствените връзки.

 

Чудесно, а каква е първопричината всъщност?

Като се абстрахираме от теистите и какво биха казали те, ти смяташ ли, че всичко се дължи на причинно-следствени връзки или не?

Аз лично смятам като се позовавам включително на будистките сутри, че всичко се случва по някаква причина. В такъв случай наистина би трябвало да има първопричина.

Ти какво би казал?

 

Не смятам, а виждам че всичко е изградено от причинно-следствени връзки, а причина сега (моментно) и първопричина във времето са различни неща. Да търся някаква си първопричина, която преди милиарди години се е трансформирала в нещо друго, както и да чакам Буда Майтрея след хиляди години за мен е еднакво безсмислено. Аз не знам дали като си поема дъх ще издишам и като заспя дали ще се събудя сутринта, а ти ми задаваш такива въпроси, на които никой не може да ти отговори адекватно. Като се позоваваш включително на будистки сутри, посочвай сутрата, съответната строфа и давай линк, за да се уверим с очите си, че не си шляпаш ей така. В цитатите няма нищо лошо, тези които са ограничени и не са чели - не ги ползват. Първопричината да си я търсят теистите, щом вярват че Бог е причината за творението, будистите не се занимават с метафизични въпроси и проблеми.

 

Нагарджуна никъде не се е наричал Буда, а многократно във всички текстове се е прекланял пред постижението на Буда и го е наричал Муни. А ти запознат ли си съзнанието на Буда, и с това на Нагарджуна, за да правиш такива нелепи сравнения и констатации, и да се изказваш уверено кой какво ниво е постигнал и не е постигнал преди 19-25 века?

 

Скандхи не появляются независимо ни от чего, их появление связано с определёнными причинами и условиями. Они не порождаются временем, ибо оно не есть какая-то вечная субстанция. Они не порождаются природой (пракрити), ведь если бы природа, которую последователи санкхьи считают первичной субстанцией, и её проявления были бы тождественны по своей сути, то из этого следовало бы, что природа, как и её проявление – невечна. Скандхи не возникают также от «собственной сущности» (свабхава), ведь это означало бы, что они независимы от причин и условий. Некоторые считают, что вещи порождает Ишвара – вечный творец, непостижимый и всезнающий. Но это неверно, ведь если творение вещей вечной субстанцией происходит независимо ни от чего, то вещи возникли бы все сразу, а если они возникают в некоторой последовательности, то значит, они зависят от какой-то причины, отличной от Ишвары, но это противоречит тому, что всё порождается Ишварой. Скандхи не возникают также и совершенно без причины, ведь тогда бы они существовали вечно или не существовали бы вообще. Каким же образом они возникают? - В.П.Андросов коментира текст на Нагарджуна

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Самата Муламадхямака Карика също изразява концепции, които могат да бъдат опровергани, това самият Нагарджуна го казва в самата Муламадхямака Карика. Не си измисля Реджеп Иведик

 

А, че е пълно с пишмян будисти, които не са прочели нито една сутра, нито философията на средния път, пълно е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма такива, които да го направят - хората го правим, не някакви богове и същества.

Толкова е очевидно, че ..... Системата, която наричаш религия и духовност, прави следното - първо ти създава идеали, които да следваш, но ги измисля по такъв начин, че колкото и да се стремиш към тях, няма да ги постигнеш. За това са идеали - идеалността е непостижима: идеален свят, идеален живот, идеални хора, идеални обстоятелства.  Та даже не е необходимо да си кой знае колко интелигентен - може да си съвсем простоват човек, пак разбираш, ако щеш и подсъзнателно да е, но разбираш, че идеалът, който са ти дали уж боговете, при всички положения, не може да бъде постигнат в този живот. Но, ако се оставят нещата т.е. лъжите до тук, ще си кажеш - за какво ми е да се занимавам тогава с цялата тази работа. За това се измислят и другите светове - идеалът бива проектиран: идеални светове. Всички системи създават нещо, като рай - там всичко ще е наред, всичко ще е перфектно и съвършено. Един живот имаш, но прави А-Б- В и ще влезеш в идеалното място. Други пък казват - сам виждаш, че няма как да постигнеш идеала в този живот, но имаш още животи, за това прави А-Б-В и ако не в следващия, то в по- следващия живот ще стигнеш идеала.

И така ти биваш уловен в една примка - вместо да опознаваш този живот, вместо да го живееш, да го изследваш, изучаваш, да се наслаждаваш, да го обичаш, почваш да следваш някакви норми дадени ти  разбира се от боговете, защото само така ще получиш идеалното нещо т.е. пропиляваш си живота в следване, а разбирането и осъзнаването ти се изплъзват.

Това е престъплението, което са извършили религиите - всичките са антагонистично настроени към живота, всичките са антижизнени, никоя не е в полза на живота, никоя не говори за живия живот, никоя не споменава и дума за смеха, няма религия, която да приема, чувството за хумор, като форма на религиозна изява, никоя не проповядва в името на радостта от живота. Истинския живот е идеален и е някъде си там - така, че трябва да използваш тукашния, само като средство за постигането на истинския, който е след смъртта и в който най- вече и преди всичко, трябва да вярваш. Не можеш да го разбереш сега, защото си несъвършен, а като такъв и глупав - за това вярвай и следвай каквото ти се каже.

 

Пак си изписал 20 реда с глупости

Нали си наясно че ако не беше религията,сега щяхме да говорим и пишем на чужд език,дори можеше да изчезнем като народ - да бъдем претопени,bunu biliyorsun ?

Самите ние сме го правили с други народи - алани,узи,кумани - вече не съществуват,претопени са 

Същото щеше да стане с нас,ако нямахме толкова силна вяра,тя ни е спасила.

Така че ето ти една от ползите на религията,нещо рационално  :D

 

И по случайност си прав че в този живот нищо не можем да постигнем - защото живота ни тук на земята - това е Ада

Със всичките му болка,мизерия и страдания.Няма нужда да се плашим с това което следва след смъртта защото вече сме в пъкала

Каквото и да мислим,желаем и искаме - няма да стане,ще страдаме.По добрия живот не е тук,а след смърта,не знам защо не сте го разбрали досега ...

Редактирано от vikont85 (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Нāгāрджуна e най-великият философ на Будизма и един от двамата най-велики индийски философи. По своята величина е сравняван с Шаíкара – автора на прочутата Брахма-сóтра-бхàшÿ (Коментари към Брахма-сутра)[1].

Ако трябва да посочим аналогични фигури от Западната философия, двамата индийски мислители са сравними с Кант и Хегел.

Така, както Кант създава критическата философия и с това слага край на догматичната европейска метафизика, Нāгāрджуна създава уникална релативистична философия, която слага край на догматичната индийска метафизика, пуснала корени и в будистката мисъл.

Така, както философията след Кант е диалектична по дух в сравнение с докантовата метафизика, в Индия и Китай след Нагарджуна спекулативната мисъл е дълбоко повлияна от неговата критика."

 

Сергей Герджиков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И по случайност си прав че в този живот нищо не можем да постигнем - защото живота ни тук на земята - това е Ада

Със всичките му болка,мизерия и страдания.Няма нужда да се плашим с това което следва след смъртта защото вече сме в пъкала

Каквото и да мислим,желаем и искаме - няма да стане,ще страдаме.По добрия живот не е тук,а след смърта,не знам защо не сте го разбрали досега ...

 

Для того чтобы подтвердить этот самый пункт, что каждая жизнь неизменно несет печать разложения и смерти, Учитель говорит: "Нет бытия без разложения и смерти". Действительно, вещь без разложения и смерти - совсем не Сущее, она - мираж, как например, цветок в небе, она никогда не гниет и не умирает, следовательно, она не существует". 
Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А, ето тук Нагарджуна ме е цитирал. Ще го съдя за авторско право !!!

 

 

 

"Следствието е породено от причини, но самите причини не са себе-породени.

Как е възможно следствие, породено от причини, да възникне от нещо,

което не е себе-породено ?"

 

Нагарджуна - Философия на средния път

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Философия на Средния Път (ММК на Нагарджуна) е главния източник в будизма, както за теоретическо, така и за практическо усвояване на учението за пустотата. Ако някой се изявява като будист и последовател на махаяна, трябва да се запознае с гръбнака на това учение, а не да се цитират само аналекти от 20 век.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така, както философията след Кант е диалектична по дух в сравнение с докантовата метафизика, в Индия и Китай след Нагарджуна спекулативната мисъл е дълбоко повлияна от неговата критика."

Я , пак провери , поне така отгоре-отгоре , дали не бъркаш Кант с Хегел....!  :)

Казано в шеговит тон , Кант подменя Бог с Идея , а Хегел й бие един шут , че да я приведе в движение..... :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я , пак провери , поне така отгоре-отгоре , дали не бъркаш Кант с Хегел....!  :)

Казано в шеговит тон , Кант подменя Бог с Идея , а Хегел й бие един шут , че да я приведе в движение..... :)

 

Я пак провери, поне така отгоре - отгоре, дали не бъркаш Реджеп Иведик със Сергей Герджиков

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Герджиков е достатъчно интелигентен, за да не се заиграе с европейската философия в труд като Муламадхямака карика. Андросов също предупреждава (с което съм напълно съгласен) в предговора към превода му на знаменитото произведение от тибетски:

 

В предлагания превод ще бъде нееднократно показано, как това или друго разбиране на религиозно-философската догматика на Срединноста и нейни конкретни текстове от позиция на европейските философски системи не само бърка проникновението в смисъла и значението на Нагарджуновите творения, но и води далеч от реалиите на древния индийски будизъм.

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Къв народ, кви езици, кой, кого, от какво, кога е спасил? Че и на капак - в този живот нищо нямало да постигнете, те ти ползата от религията. Вегетиращи зомбита, имах си аз, да постигнете каквото и да е било.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Герджиков е достатъчно интелигентен, за да не се заиграе с европейската философия в труд като Муламадхямака карика.

 

 

http://www.gherdjikov.com/2008-nagardzhuna-filosofiya-na-sredniya-pa-t/

Ти ако искаш заемай страната на Пиещия Ракия.

 

Аз съм интелектуалец и предпочитам да вярвам на Герджиков, особено когато е на моето мнение.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Къв народ, кви езици, кой, кого, от какво, кога е спасил? Че и на капак - в този живот нищо нямало да постигнете, те ти ползата от религията. Вегетиращи зомбита, имах си аз, да постигнете каквото и да е било.

 

Ми нали искаше някакво доказателство за ползата от религията,ето ти 

А това че народи са били асимилирани има толкова доказателства че дори не искам да почвам,ще затънеш

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти ако искаш заемай страната на Пиещия Ракия.

 

Аз съм интелектуалец и предпочитам да вярвам на Герджиков, особено когато е на моето мнение.

 

Не заемам страната на Пиещия Ракия, нито ме интересува твоето мнение, не ме интересува и моето мнение, нито вярвам на някой, не мога да причиня на съзнанието си такива "неща" :D

 

Отличителна черта на школата Мадхямака е позицията за отказ от собствена теза.

 

Ако аз повдигна каквато и да било теза, то ще трябва да се съобразявам с нейните особености и да признавам своите грешки. Затова аз не издигам никаква теза. Разбери, ако всички съществувания са пусти, спокойни и чисти по природа, за какво е нужна теза? Има ли нужда да се съобразяваме с особеностите на тезата? И нима е нужно да обръщаме внимание на грешките, породени от допускането на особеностите на тезата?

Редактирано от Śūnyatā (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не заемам страната на Пиещия Ракия, нито ме интересува твоето мнение, не ме интересува и моето мнение, нито вярвам на някой, не мога да причиня на съзнанието си такива "неща" :D

 

Отличителна черта на школата Мадхямака е позицията за отказ от собствена теза.

 

Ако аз повдигна каквато и да било теза, то ще трябва да се съобразявам с нейните особености и да признавам своите грешки. Затова аз не издигам никаква теза. Разбери, ако всички съществувания са пусти, спокойни и чисти по природа, за какво е нужна теза? Има ли нужда да се съобразяваме с особеностите на тезата? И нима е нужно да обръщаме внимание на грешките, породени от допускането на особеностите на тезата?

 

Така е. Обаче и това е теза.

 

Щом като съм казал, че Герджиков го е писал, значи че Герджиков го е писал.

 

Не е никак глупаво да се правят паралели между авторите. Именно защото е много умен, успява да направи същите паралели, каквито и аз просветления.

 

Прав си, но същото може да се каже и за Хегел, и това няма връзка с изказването на Хегел срещу будизма, тъй като той се е изказал за будизма, чел недочел, също както ти се изказваш за европейската философия.

 

Тезата на Хегел е същата, като тезата противоположна на тезата на Хегел - единство на противоположностите.

Никак не е глупав Герджиков, нито пък Хегел

Редактирано от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе да ви питам.. на вас кой ви каза, че има Бог?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Къде съм го написал,цитирай ме

Алцхаймер - склероза - шизофрения или какво?

 в този живот нищо не можем да постигнем

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Анита Христова Трифонова
      sekirata за Бойко Борисов - Над мен няма никой - авторово А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Х. Трифонова
      Бог се роди, Коледо ле - авторово поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
    • от Анита Х. Трифонова
      музика, текст, аранжимент , изпълнява А.Х.Т.sekirata 
    • от мен
      Това е въпросът ми.
    • от Aliya
      Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога - за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Както и изпълнена с почит благодарност към Този, който Е, който дава живот и любов. Ето защо за древните българи Бог е бил Даващият или казано с езика на древните българи - Дав / Дев.

      Дев е едно от древнобългарските имена на Небесния бог. Друго негово име, което срещаме при древните ведически племена на българите, заселили се в Индия преди хилядолетия, е Ази. Богът Ази е този, който е създал човека и затова отделният човек нарича себе си аз. Малкият аз е само вдъхната искра жива (ведическата дума за душа) от Ази на Бога. Тази древна религиозна мъдрост намираме пренесена и днес в съвременните религии, включително и в християнството - Битие 1:27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори
      Думата аз е една от най-старите български думи - знаем, че българите са били наричани от своите съседи Азковци, особено в региона на днешно Хасково или още Азково (градът на аз-ковците). Ази или Бог е думата, която е залегнала и в най-стария религиозен знак - свастиката. Свастика идва от санскритското суазти, или на български език съАзчи, т.е. свастиката е била предмет талисман, който се е носел от човека като закрила от Бога. http://aliya.blog.bg...vastika.1257509

      ДевАзи / Даващият Бог е древнобългарското име на Бога. Девази е преминало в гръцките богопочитания и гръцката митология като Зевс, в римската и европейската като Деус, Дио и така нат.
      ДевАзи е този, който дава светлината. Постепенно в гръцкия език Дев е било произнасяно Зевс според спецификата на гръцкото произношение, но значението на думата се запазило - Зевс означава Даващият светлината.
      Дев е този, който дава светлината, и този който дарява деня - ден или дан означава даденият на древнобългарски.
      Дев е наричан още и Денкара (каращият деня) и това негово наименование намираме споменато в древнобългарската Риг/Рча Веда, занесена в Индия от древните ведически български племена. Често го намираме изобразен като конник, подкарващ колесницата на деня.
      Даващият Бог ДевАзи на древните българи намираме пренесен дори и в далечен Китай от древните българи при преселението им в Китай няколко хилядолетия преди Христа. Дао е религиозното учение, наследило древнобългарските традиции на духа. Дао е учението на великия, един от най-великите духовни колоси Лао Дзъ. Дао е името, с което Лао Дзъ обозначава Бога и не случайно - Дао е всъщност българската дума Дал (този, който дава). През хилядолетията, поради особеностите на китайския език, Дал е било произнасяно като Дао и се е запазило така и днес.
      Дао/Дал е древнобългарската вяра в даващия Бог Девази/Зевс, Дио, Деос/. Самият Лао Дзъ е имал български корен и за него се знае, че е влязъл в Китай от Индия, където първоначално е проповядвал като Боян.

      Бог ДевАзи е мъжкото начало в древната българска духовност. Той е този, който дарява Светлината, Слънцето, деня и сезоните. По законите на вечния божествен баланс и хармонията неговата женска енергия и проявление е Тази, която поема светлината в себе си и от нея развива и дарява живота в природата. Свързана с Небесния Бог ДевАзи е Богинята Майка на Плодородието - Девата (Даващата), която срещаме дори в далечна Камбоджа при местните жители да я зоват Девата и да й издигат паметници - една напълно българска богиня.

      Тази снимка е на Девата от Ангкор Ват, Камбоджа, а главата й е отрязана от търговци на старинни артефакти, за да бъде продадена на пазара. Или може би просто за да не се забележат европеидните й черти и връзката й с древните българи, живели някога по тези земи и известни като племето Балхреус.
      - http://aliya.blog.bg/history/2014/05/07/drevni-bylgarski-tradicii-v-dneshen-kitai-narodyt-dong.1262886

      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А -ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!

      У нас най-старите намерени изображения на девата намираме при Дуранкулак и те са датирани на 7000 г. преди Христа.

      Характерното за тези фигурки на Древната жена е тяхната реалистична изработка. За разлика от днешните модели на подражание, наложени от съвременната култура, древните българи не са обожествявали младите и красивите жени единствено, а са отдавали своята почит на жената изобщо, и то най-вече на зрялата жена - майка и господарка на семейното огнище. Обожествяването на жената е било повсевместно и изключително древно - най-старите женски фигурки намерени в Европа датират от 40 000 до 10 000 год. преди Христа.


      Въпреки, че според официалната история тогава Европа трябва да е била в Ледниковия си период, добре охранените женски фигурки са доказателство за точно обратното - живот в изобилие и благоприятна природна среда, където жената е била изключително ценена като носителката и пазителката на живота. Изглежда, че в тази древна епоха нашите предци са били много по-мъдри от нас и не са робували на наложени модели на неженствените жени-момчета или брадатите жени! И не само, че не са робували на умствени модели за подражание, но и са били изключително естествени природни хора, които не са познавали измисления свят на умствените илюзии или по-точно, не са познавали все още света на Лъжата и Заблудата!

      Наскоро посетих Врачанския регионален музей - направи ми впечатление, че върху прочутото Рогозенско сребърно съкровище са изобразени само жени - в колесници, яздещи лъвове, със стрели и лъкове. Жената в древна България е заемала своето равнопоставено място, а мъжете определено са я обичали и дори боготворели.... че и гей паради е нямало ...
      Разбира се, прочутите по цял свят амазонки водят началото си от древните българки. Древните българи са известни със своите бойни умения, граничещи с мистицизма и тайните знания. Жените не са били изключение в това отношение.
      АМАЗОНКИ - АМЪЖАНКИ (мъжките момичета на древна България)
      Самото име амазонки е видоизменена българската дума А-мъж-анки. Амъжанки ще рече на наш си роден език - мъжки момичета, тези смели жени, които са ловували и отбранявали земите си, домовете си и децата си, когато мъжете им са били на военен поход надалеч.

      За култа към древната богиня Майка на Плодородието говорят и някои селищни наименования в България - така например село Мадара край Шумен. До това село на 50 метра от Голямата пещера на трите нимфи, има типична, прекрасна пещера-утроба с чисто южно изложение, в която слънцето влиза само на обед. България изобилства с такива пещери - утроби, които са първият образ символ на Богинята Майка на Плодородието.
      https://www.facebook...&type=1

      У нас е възприето името Мадарски конник заради близостта му до село Мадара (Мадара означава Майката Дарителка). Мадара означава именно Ма-Дара, Майка-Дарителка, тази, която дарява живота. Всички знаем за хилядолетния култ на древните българи към Богинята майка на плодородието. Оттук и името МаДара се е пренесло във всички езици по света като майка - mother, mutter и така нат.
      Що се отнася до Мадарския конник, той не случайно се среща и на други места по света - като например в Иран, Афганистан и Тибет - там, където българите са се разселили преди хилядолетия. Конникът олицетворява Бога СебАзи на древните българи, които са били просветлени хора, мистици и жреци. Те са знаели, че Бог е Вътрешната същност на всеки и всичко, че Той е Единственият и Всепроникващият Вседържител и Сърцевина. Ето защо те са го нарекли СебеАзи, СебАзи. Наричали са го и Бал / Бъл Ази със значение Големият Ази. От името на своя бог Ази българите са наричани БълАзги / БълАзгари, или просто Българи, Бълги, Пелазги, Белги и така нат.

      Фактът, че и в Северен Афганистан наскоро бе намерен конник в скалите с наименованието Мадара просто показва, че този Афганистански конник е реплика на статуята на Мадарския конник в България, която древните българи толкова са почитали, че са предпочели да си я издълбаят наново и в страните, в които са се разселили преди хилядолетия.
      Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.
      Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?)

      Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха.
      Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

      Древната българска религиозна традиция сериозно е повлияла на православието със своето почитане на женското начало в природата, с което е облагородила и обогатила православието за разлика от останалото християнство, което в тъмните векове е горяло жените на клади.
      В България това никога не се е случвало!
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...