Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Ами тя е твърде заета, а аз за сега безсрочно свободна, та реших да ви представя любимата си приятелка в друга светлина.

Защото тя пише прекрасно; истински истории, приказки за малки вещици, стихове, научни трудове и много други неща.

Реших тук, а не в еротичния раздел, защото това са си напълно завършени литературни творби, макар тя след малко когато види темата да поиска да ме удуши, мисля, че тук им е мястото.

И така, за мен е удоволствие да ви представя:

Sue - El.

Публикувано изображение

Казват, че хората приличат на домашните си любимци и обратното. Като се замисля колко зверчета са минали през дома ми, вероятно в резултат съм станала екзотичен мутант. Най-много приличам на котето си. Спя на калбо, завита до носа в одеало, мъркам и ходя на пръсти, но най-вече обичам топлото. Винаги съм обичала да се навъртам около печката или радиатора. Като нямахме парно, се качвах на акумулиращата печка с учебниците и там си приготвях домашните. Сега не мога да се възтабиря върху радиаторите на парното, но трябва със смущение да ти призная, че първата забележка в ученическия ми живот беше в първи клас и гласеше „Катери се върху парното.” Сега като благовъзпитана жена само си избирам местенце по-близо до камината.

В открития огън има нещо първично, което привлича. Не е само топлината, която лъха от него. Мириса на борина или бреза... Пращенето на искрите във въздуха... Играта на огнените езици в мрака... Мога дълги минути да гледам оранжево-кървавите тонове, докато се превръщат в мастилена прах, с широко отворени очи без да мигам. Хипнотизирам се. Харесва ми да протягам ръка и да гледам как светлината облизва пръстите ми, чертаейки собствен театър на сенките. Обичам да чувствам как топлината ме обгръща бавно. Като неуверен любовник, който се страхува, че всеки момент ще се отдръпна, ужасена от скритата сила в стихията му.

Прегърни ме! И от тебе мога да избягам, ако ме уплашиш с желанието си, но искам да усетя жарта ти. Теб... Прегърни ме и разходи пламъчетата на пръстите си върху мен. Нарисувай сенки върху свитите ми колена. Прекърши със стон талията ми. Погълни в пурпур гърдите ми. Жигосай с език шията ми. Татуирай страстта си върху мен. Отпечатай всяка премълчана дума върху настръхналата ми кожа, за да не я забравя никога. За да я чета всеки ден по себе си. Превърни ме в дишаща песен-поема. В проза. В роман, ако щеш. Превърни ме в онова произведение, което сам още не смееш да напишеш. Превърни ме в на-писано слово, защото него огън не го гори, но от него огън изгаря.

Превърни ме в пепел, от която възродена да литна...

Всъщност, защо просто не дойдеш тук до мен пред камината и не ме почешиш зад ушето?

*********************************************************************************************

Sue Публикувано на: Feb 16 2008, 11:23 AM

Е те тая хотелска стая на нищо не излезе, но е винаги така, когато човек използва думите за дъвка...

Всички хотелски стаи си приличат. Тази днес е същата като онази в бед-ен-брекфъса в Италия, като мансардата в Созопол и приземната до басейна в Орландо, Флорида. Няма значение колко звездички са и лепнали. Стаята като всички други мирише на лимонов препарат за измиване, застоял цигарен въздух, дори и да не е пушено вътре, и прах. Без да бях влязла вътре, можех да ти кажа, че ще има едно голямо огледало, недостатъчно лампи за осветление, твърдо легло и самотен телевизор в ъгъла над бара. В банята вероятно щяха да са подредени няколко избелени твърди хавлии, сапун с неустановено качество и мирис на „зеленка” и шампоан, от който косата сутрин застава в невъзможна композиция.

Опитвам се да се сетя поне една хотелска стая, в която съм била и която да се е отличавала от другите. Сещам се за една в Брюш. Тя имаше всичко по-горе казано, но беше обзаведена в колониален стил, което и придаваше някакъв самотен уют.

И както в дузини други хотелски стаи и в тази тук няма да мога да заспя до късно след полунощ. Ще прехвърлям програми по телевизора, в надеждата да намеря нещо, което може да ме приспи, дори ако това е много лошо направен порнографски филм. Сега е рано. Нощта едва е спуснала мастиленото си було над града. До полунощ остават няколко часа. След път и дълъг ден, в една обикновена хотелска стая единственото оригинално нещо, което можеш да направиш е да си вземеш душ. В краен случай вана, ако смееш да се довериш на съвестта на камериерката.

Намирам бързо местния музикален канал. За миг спирам поглед върху силиконовите гърди на две танцьорки в ар-ен-би клип. Дори и аз се впечатлявам от такива гледки. Захвърлям мърлявите дрехи и безуспешно се моткам да си намеря джапанките. Защо винаги си забравям джапанките? Останала боса, се сещам как сега ще ме критикуваш, че отново съм забравила да пусна завесите. Кой ще гледа гола жена как обикаля хотелска стая в търсене на джапанки?

Вече ми става хладно и се отказвам да търся каквото и да било. На път за горещия душ не пропускам да се завъртя пред голямото огледало. В хотелските стаи никога няма достатъчно светлина, но винаги огледалата показват всички дефекти. Мразя тези огледала. Хиляди пъти предпочитам да се завъртя пред мътното око на нощния прозорец, пред това да се виждам в облещената лупа на огледалото.

Дъждът на душа успокоява недоволството ми. Оставям го да ме гали по-дълго отколкото е необходимо. В главата ми се блъскат хиляди разговори и неосъществени възможности. Подреждам бъдещето по-скоро по навик, отколкото по необходимост. И утре и днес нямат никакво значение за момента. Сега искам само да ме прегърнат и залюлеят. Да целунат шията ми за лека нощ. Да галят косите ми като мислят, че съм заспала... Такива, дребни неща.

Прегръща ме хавлията, целува ме пастата за зъби, а косите ми капят небрежно върху раменете ми. Продължавам да съм сама във все същата чужда хотелска стая.

„Очи без лице” ме проследяват, докато изваждам нощницата си на големи червени рози и я обличам върху полу-сухото си тяло. Материята се залепва върху кожата ми. Каня музиката на танц. Или тя мене. Флиртувам със столовете. С бюрото и леглото. Дори с бледата светлина на лампиона. Флиртувам с всяка мебел и най-вече с мисълта, че ти ме гледаш. Искам да ме гледаш, докато танцувам – полу-мокра, полу-усмихната, полу-гола и съвсем боса. Погледът ти ще ме погали. После ще протегнеш ръце към мен и ще се завиеш с тялото ми...

Тогава дори тишината на стаята ще я направи различна.

Редактирано от Вили* (преглед на промените)
  • Харесва ми 8

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вили, ... Ох , Нека си Стигна до компютъра и ще Ти кажа тогава на теб! :wors: Крайно съм сконфузена, Но и самовлюбоето ми е Крайно погъделичкано! Цунк! "очи Без лице" е песен на Били Айдъл. "eyes without a face" http://m.youtube.com/#/watch?xl=xl_blazer&v=M7v1gCeZC-E

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вили,

...

Ох , Нека си Стигна до компютъра и ще Ти кажа тогава на теб! :)

Крайно съм сконфузена, Но и самовлюбоето ми е Крайно погъделичкано!

Цунк!

"очи Без лице" е песен на Били Айдъл. "eyes without a face"

http://m.youtube.com/#/watch?xl=xl_blazer&v=M7v1gCeZC-E

аз и казах, че ще има последствия, ама тя е ми вярваше :wors:

Ако трябва да сме обаче сериозни - "Каня музиката на танц." ми е любимо.Оключва толкова асоциации, че целта ти е изпълнена.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Трих, Не знам какъв е ефекта върху страничния наблюдател, ноаз се сещам за поне още 5-6 хотелски стаи със същия ужасен мирис на лимонов препарат :wors: понякога Имам чувството, че камериерките го правят нарочно. В мождународен мащаб. Вили, Нека поне Бъда представена с моя любима моя приказка! Би ли донесла "градините на семирамида" тук! Боя се, че до вторник няма да мога лично да го направя. Благодаря!

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вили, Нека поне Бъда представена с моя любима моя приказка! Би ли донесла "градините на семирамида" тук! Боя се, че до вторник няма да мога лично да го направя. Благодаря!

Добре де, ти и без това нямаш никакво време, а приказките са толкова хубави, колкото повече, толкова повече ...

Градините по-късно, сега съм донесла нещо друго.

Обаче ти ще си оправяш музиките, сони ни е бастисал всичката музика.

************************************************************************************************************

Sue - Aug 27 2007, 05:24 AM

Ела на гости в моята градина!

Днес е топъл слънчев ден. Избягах от работа, за да мога да си полежа в градината и да се порадвам на ласката на слънцето. Сложила съм на плочките старо одеало. От онези, които продаваха по комунистическо време- розово, на огромни безформени цветя, малко мъхнато. Имам до мен запотена винена чаша с уиски-крем. Лежа по корем. Отворила съм книга, а до мен са разхвърляни бели листове, химикалка, крем за слънце. Вместо да чета се зазяпвам по пеперудите, които пърхат около розовия храст. Шумът от стъпките ти ме кара да се обърна към вратата. Зад теб идва малко по-силно звукът от радиото. Протяжните ноти на поредната ресторантска мелодия джаз се сменят от реклами. Поглеждам те през рамо. Бързо скривам надрасканите листа. Усмихвам се виновно. Не искам да видиш приказката, която съм написала, макар да умирам от желание да ти я покажа. Приклякаш до мен. Дупето ми стърчи в къси сини панталонки над равната повърхност на одеалото. От поклащането на краката то се вдига и спуска почти невидимо. Усмихвам ти се с всичките лунички по носа. Казваш "Ще изгориш". Отвръщам ти с престорена безгрижност "Нека!" Нарочно те дразня. Приятно ми е, че си загрижен, но не искам да знаеш. Подавам ти крема за слънце. Движението ме кара да се понадигна. Малка част от голите ми гърди се показва изпод мен. Очите ти улавят извивките. Аз пък улавям блясъка в погледа. "А а а а ! Първо крема." Свиваш отегчено рамене. Захващаш се внимателно с моите рамене и врата. "Напрегната си. Отпусни се!" "Не съм." "Си." "Винаги съм така." Отказваш се да спориш. Слизаш надолу по гръбнака. Усещам дланта ти хладна. Приятно е. Моят собствен, домашен масажист. "Имаш синка." Стигнал си до прасците. "Да беше само една..." "Грозна е." "Абе и ти си като глобус по география, но не ти казвам нищо." Ръката ти застива. Май тонът ми е бил по-рязък, отколкото искам. Поглеждам те хитро. "Напоследък не си правил географски открития..." Едвам се сдържам, за да не прихна при това безочливо предложение. Усмихвам се. Трябват ти секунди, за да решиш... Оставяш крема. Поглаждаш гърба ми. Веждите ми се вдигат въпросително, но не казвам нищо. Искам да разбера как ще продължиш. Взимаш чашата с уиски и изливаш малко на кожата ми. Смръщвам се от студеното. Облизваш сладката вадичка. С карамелено алкохолния и вкус се смесва мирисът на моята кожа и крем за слънце. Не обичаш сладки напитки, още по-малко вкус на крем. Настръхвам от допира ти. Обръщаш ме без усилие. Май си взел предложението ми на сериозно. Езикът ти обхожда картата на тялото ми. Хълмовете, долините, отвъд и наоколо... От някои твои открития ме е гъдел. Други ме карат да притаявам дъх с широко отворени очи. "Стига! Мой ред е." Не разбираш. Мислите ти са се разбъркали в опианение от допира до нежната кожа. Избутвам те. Боричкаме се, докато разбереш, че трябва да седиш мирен. Накрая изтягаш ръце. Котарак! Знаех си, че нямаш нищо против да те глезят. Възсядам те, но трябва да ми помогнеш със събличането. Останал гол, те оглеждам като ценител на произведение на изкуството. Примижавам доволно. "Баси нахалството!" минава през главата ти. В мен се е събудило дяволчето, което е решило да те измъчи днес. Прехапвам устна. Ръцете ми тръгват бавно по теб. Търся дефектите в скулптурата. Музиката от радиото погалва слуха ми. Пристягам бедрата. Движат се само раменете ми. Картата пред очите ти оживява. Танцува примамливо. Приближава се до теб, отърква се, гали те, отдръпва се в извивка на дъга, връща се... Времето потича бавно като разтопен шоколад. Притискаш ме към себе си. Искаш съкровището за себе си, само за себе си. Търсиш устните ми жадно. Краткият спор на устните завършва с моя победа. Ухапах те, защото наруши правилата. Нали се разбрахме да стоиш мирно? Ред е на моя език да провери колко гъдел имаш и точно къде... Дъхът ми те пари. Настръхваш. Оооо! Има местенца, които ако докосна, замираш. Интересно... Изследвам те внимателно. Слушам дишането ти. То ми шепне точно какво ти харесва и какво просто ти е приятно, от кое те пари и не можеш да си поемеш дъх и от кое настръхваш. Ръмжиш като освободен от веригата звяр. Доволно, изискващо. Търсиш да уловиш погледа ми. Храниш се с голотата ми. И С К А Ш М Е...

...

"Слънчево зайче" "Какво?" Смея се. "Слънчево зайче пребяга пред очите ти." "Мда?" Кимам доволно. "Къде хукна?" "В банята..." "Ама, стой де!" "Ъъъъъм... Мисля, че последното ти изръмжаване събуди съседите..." Гледам престорено отчаяно. Намигвам дяволито. Босите ми крака шляпат по каменните плочи. Зная, че ще ме последваш... Нали си на лов?

Sue Oct 31 2007, 08:42 PM

Еклер

Можеш ли да си представиш нещо по-нееротично от еклер? Самата дума не звучи предизвикващо. Не предполага. Не отпуска. Не ти се иска да я сграбчиш, да я завъртиш в ума си, да я оближеш с език. Еклер... `Ми, еклер.

Погледни го този? Този, да, на масата... Той дори не прилича на еклер. Една огромна замразена шоколадова топка. Такъв още не съм виждала. Ти сигурен ли си, че това е еклер? Да не е сладолед с шоколад? Не. Казваш, че си е еклер, да погледна отдолу, че има тесто. Има...

Чакай сега, как да не знам как се яде еклер? О, наопъки? Добре, ще го ям наопъки... Ъм, нямам толкова голяма уста. Не ми се смей! Наистина не мога да си отворя чак толкова устата. Какво пак мислиш? Ужасен си, знаеш ли? О, да! Ти се справяш чудесно. Направо си професионалист в яденето на еклери.

Имаш шоколад в ъгълчето на устните. Даже не забелязваш. И по пръстите ти се топи. Тече по кожата ти. Смесва се с розовата плът. Очертава фалангите, фината мрежа на линиите. Мога да ти взема пръстови отпечатъци. Така си се оплескал! Дай си ръката! Не, не се дърпай.

Езикът ми те опарва до слабините. Гледаш ме удивено. Кожата ти е настръхнала. Смея се, но се правя на сериозна и съсредоточена върху пръстите ти. Зная, че гледаш устните ми. Плътни са и меки като парченце марципан. Леко нагарчат, когато се цупя и се разтапят в сладост, когато ме разсмееш. Искаш ги. Знам, че ги искаш. Ето, първо ще почистя ъгълчетата на твоите устни. Имай търпение още секунда. Първо лявата страна, после дясната страна... Това го знам от един филм, но не помня филма. Какви смешни неща можем да научим от един филм? Ето, мацам те със сметана по лицето. Нееее! Не ми го връщай! Гъдел ме е, както ме облизваш. Гъдел ме е в стомаха да те облизвам. Продължавам... Настрана и надолу. Колко пъти съм ти казвала, че обожавам онова място, където се среща врата с брадичката? Милиони... Няма да спря да го повтарям. Толкова е нежно, чувствително, ароматно. Не мога да го пропусна по пътя си към адамовата ябълка и ямката под нея. Никога няма да го пропусна!

Мъж си. Боцка наболата ти брада. Драска устните ми. Утре цялото ми лице ще е издрано от досега с теб, но сега това няма значение. Не можеш да откъснеш розата от храста, без да си навреш ръката в бодлите.

Прегръщам те. Вдъхвам с пълни гърди мириса ти. Онзи на спокойствие и притаена сила. Знам, че можеш да ме смачкаш. Само да стиснеш ръце и ще изпукат раменете ми. Знам, че никога няма да ме нараниш, освен ако аз не убия мъжа в теб. Знаеш, че никога няма да го направя... За това ме люлееш в ръцете си. Пазиш ме от мене си.

Пръстите ми тръгват по теб. По ТЕБ... Целувам всеки милиметър, който откривам и събличам, сякаш си шоколад. Всяко парченце се топи между устните ми. Трепери. Настръхва. Отдава ми се. Бърза да бъде докоснато. Иска да бъде облизано...

Ти сигурен ли си, че това беше еклер?


  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Sue Dec 10 2007, 10:22 AM

За шума

Забелязал ли си как нощем звуците стават по-отчетливи? Появата им е спорадична и натрапчива. Ако те гони безсъние, направо дразнят. Събуждат точно, когато се унасяш най-сладко. После и да броиш овце и да доиш крави, все тая. Сънят витае някъде около полилея и няма намерение да слиза от там.

Аз често прилагам различни тактики, за да сваля съня от небрежното му пърхане по тавана. Животновъдните методи не ми помагат, за това опитвам с обръщане на 180 или спане на дивана. И двете работят безпогрешно, обаче първият метод е приложим само, ако си сам в леглото. Ами да!Представи си, че лежащото до теб тяло те цапардоса по носа, защото случайно сънува мач от Шампионската лига. Диваните не ритат. Няколкоминутните опити да си намериш място така, че да не ти се изкриви врата и на другия ден да гледаш света на чомпек, изморяват достатъчно за да заспиш бързо.

Ето, лежа си на дивана и чакам да заспя. Мисълта ми се рее в положителна посока, предвкусвайки 3те часа почивка преди развиделяване. Да, ама сънят не идва. И отново чувам някъде в далечината досаден шум. Блъскани от вятъра китайски пръчици звънят френетично. Кой ли идеот ги е поставил вън на перваза си? В страна, в която 90% от времето духа силен вятър... Не, съседът ми или е глух или ползва пръчиците да плаши гарги и разгонени котки. Дали просто да не зарежа съня и да стана да издиря китайските пръчици и да ги оскубя една по една?

Опитвам се да мисля положително. Отново. Диванът е хлътнал под дупето ми като хамак. От прозореца нахлува бледа светлина. Самотна улична лампа полира мокрия асфалт. Някъде звънят китайски пръчици... Въздухът се насища с мириса на водорасли и сол. Изпод металните почуквания все по-силно се налага монотонния шум на плискащи се вълни. Прийждат и се отдалечават. Играят си с пясъка. Облизват безсрамно брега. После се втурват на зад в дълбокото. Крият похотливите си синьо-зелени очи. Звукът от играта им е омайващ. Кога за последен път съм го чувала?

Спомних си!

Бяхме седнали с теб на пода в стаята. Краката ми обгръщаха талията ти, а ръцете ми ме държаха близо до теб. Бях се сгушила в шията ти. Твоят дъх пареше моята шия. Телата ни се докосваха мокри. Втурваха се едно към друго и се отдалечаваха, същи морски вълни. Приличахме на двете половини на мида. Разтваряхме се гладни, само за да се затворим после бързо над капките влага между нас. Слушах как дишаш. Исках да погледна в очите ти, но звукът от дъха ти ме хипнотизираше. Блъскаше се между телата ни, облизваше гърдите ми. Не исках да го пускам. Исках да го задържа колкото се може по-дълго в раковината ни. Исках да ме гали, да ме прелъстява. Да ме лъже, че ще остане за винаги да целува гърдите ми, корема, бедрата. Исках да го уловя вътре в мен. Вътре в розовата същност на плътта ми. Във всяка пулсираща клетка.

Целунах те...

Има ли значение, че е само сън?

*****************************************************************************************

Sue Jun 18 2007, 05:18 PM

Мой взискателен четецо, преди да предоставя на критичния ти поглед следващото си произведение държа да ти кажа няколко неща...

1. Това е приказка, но няма поука.

2. Експериментирам и ако не се е получило , ще си понеса последствията.

3. Имаш право да ме залееш с доматен сок, да ме изгориш на клада, да ме обезглавиш и набиеш на кол, ако не ти хареса.

4. Лично обръщение: Приятелче, извинявай, но измислянето на имена ми е най-трудната част... Това ми се стори достатъчно Асирийско, за да го ползвам...

5. Приятно четене!

АвторЪТ

Градините на Семирамида

Палещите лъчи на ниневийското следобедно слънце прогониха всички обитатели на града към прохладата на домовете им. Жегата на пустинята се промъкна безпощадно по пътеките на старата блудница, стискайки в съсухрената си схватка всяко неразумно същество, окъсняло да намери сянка. Единственото място, което не се страхуваше от огнения дъх на слънцето, беше прекрасната градина на Асирийската царица. Напоявано от сложна система канали, това чудо на архитектурата беше гордостта на града. Славата за красотата на вечнозелените екзотични растения, малки водни естакади и непрекъснатата песен на чуждоземни птиции се носеше по цялата държава наред със слуховете, че градината е била създадена за откуп пред царицата. Хората говореха, че понякога нощем с тихия шум на течащата вода се смесвал хлипът на женски плач. Семирамида оплаквала двамата си съпрузи- oнзи, чийто живот бил отплатен с градината и онзи, който не се посвенил да приравни една човешка смърт с градина. Тази мрачна страна на мястото държеше настрана суеверното простолюдие и позволяваше на обитателите на двореца да се наслаждават на пълното спокойствие, което то можеше да им предложи.

Ашур вървеше бавно по притихналите пътеки. Нарочно бавеше крачката си. Искаше да стигне в двореца малко по-късно и така, ако може, да избегне да му възложат някаква спешна задача. Освен това усещаше леката си кожена броня залепнала като втора кожа върху неговата собствена запотеност. Триенето в плътта беше неприятно. Шумът на течаща вода около него го накара да иска да е вечер, да се е отпуснал блаженно в каменния басейн зад казармените помещения. Реши да удължи пътя си в приятната ленивост на градината като мине покрай малкия шадраван във вътрешната част, току до източното крило на двореца. Надяваше се по това време там да са танцьорките на царицата. Момичетата бяха радост за окото на всеки мъж, а и му беше повече от приятно да вижда кръшната снага на Мокулша между тях. Войникът хареса новата робиня още щом я видя за първи път преди няколко месеца. Танцуваше с лекота и плавност, а движенията и подсказваха прелъстителна страст за онзи, който успееше да я хване. С другите мъже в казармата коментираха къде със закачка, къде похотливо девойките, но никой до сега не успя да се похвали, че е прелъстил малката Мокулша. Напоследък Ашур често се отпускаше в басейна вечер след изнурителен ден на стража и изпълняване на многобройни поръчения, замечтан за ласката на тънките пръсти на девойката по умореното му тяло. Приятната мисъл за желаната близост извика на устните му тънка усмивка. Прииска му се да плъзне ръцете си по гънките на ефирните воали, с които беше облечена докато танцува, за да усети женската и заобленост под тях. Ръцете и да обвият шията му, а устните и покорно да се разпукат като узрял нар, търсейки неговите. Внезапно рукнал смях го извади от възбуждащия унес. Приближи се внимателно, прикрит от дърветата, за да може да погледа танцьорките без да предизвика техните хапливи закачки или да се разбягат с писък, както обикновено. Видя момичетата пръснати като врабчета около шадравана. Някои опитваха нови стъпки, други си подаваха плодове, трети разговаряха тихо... Не можеше да ги чуе. По съзаклятническия им вид предположи, че отново говорят за неговите другари по оръжие. Закачката между пазачите на двореца и танцьорките беше стара сигурно колкото Ниневия. С усмивка Ашур потърси в пъстрата група неговата любима Мокулша. Забеляза хитрушата как се промъква зад групата говорещи и с рязко движение на ръката ги опръска с вода от шадравана. Момичетата нададоха писък на възмущение. Подгониха натрапницата с шеговити закани да я хвърлят във водата. Въпреки настаналата суматоха или точно заради нея, една от танцьорките забеляза войника между дърветата. Викът “мъж” подейства на всички като команда на капитана му. Девичето ято се събра на куп с тихо жужене и невинен вид. Ашур въздъхна с тихо разочарование. Явно трябваше да продължи пътя си. Опита се да върви с възможно най-небрежната, но все пак мъжествена походка, със сериозно изражение на лицето. Отминавайки първите двечки, дочу зад гърба си “като петел”. В групата се разнесе кискане, а той усети, че ушите му пламват от смущение. Обърна се строго, за да каже нещо хапливо, но пред него се изправиха усмихнатите очи на Мокулша. Погледите им се задържаха един на друг в ням разговор. “Ето, това си ти. Да, това съм аз. И аз съм ти. И ти си аз. Но, не можем да бъдем. Не и тук. Може би там? Или тук но не сега. Не, не сега.” Клепките и затвориха вратите на душата и. По устните и се проточи усмивка, запечатвайки думите в мълчаливо обещание. Ашур продължи към двореца. Почти избяга нервно от неочакваното откритие. Откога? И наистина ли? Или отново танцьорките крояха шега на войниците. Случваше се някоя да подмами негов другар, да му определи “тайна среща” после да не се появи. Или да прати на нейно място похотливата им надзирателка. Бедната жертва ставаше за смях както пред останалите мъже, така и между слугите в двореца. Не се даваха лесно момичетата, а Мокулша съвсем не.

В двореца го натовариха с доста работа. Това изтласка мислите му в по-практична посока. Трябваше да организира войниците за пазачи при предстоящ същата вечер пир, да провери отново всички помещения и залата за събрания, да предаде няколко писма на куриери, да им назначи охрана. Поне задачите му го държаха в прохладата между дебелите стени. Не му се налагаше да се изправя срещу горещия лъх на следобедна Ниневия. Неусетно времето се изтърколи. Дойдоха гостите- богатите правници на Асирия, съветниците на царицата, самата тя с ескорт от няколко робини. Масите пред тях се отрупаха с екзотични ястия, печени меса, плодове, вина. В залата влизаха факири, шутове, акробати, за да се погрижат за доброто настроение на пируващите, за да създадат шум, така че хората да могат да говорят с привидна интимност един с друг. Ашур чакаше появата на танцьорките. Както и сигурно доста от мъжете, вече понапили се с вкусните вина от богатата изба. Беше си избрал място до една колона в дясно от входа на залата, където знаеше, че неговото малко изкушение ще застане по-близо. Танцът им тази вечер му се стори особено зареден, привличащ, увличащ. Очите му се впиха в извивките на нежното тяло на Мокулша. Проследяваше движенията и с жадност, която дори не му минаваше през ума да скрие. Виждаше как ръцете и се извиват нагоре, сякаш търсят прегръдка. Как краката и стъпват сигурно по каменния под, създавайки лек шум, който пееше заедно с инструментите. Но най-вече как материята на тънките воали се докосваше до шафрановата и кожа, как се отдръпваше, за да вдигне мараня пред току що показаната извивка на тялото. Гърбът и се полюшваше като гъвкавата тръстика по бреговете на мътната Тигър, погладена привечер от вятъра. Юмрукът му се сви инстинктивно при мисълта да се докосне до нежната заобленост на хълбока и.

Ръцете пляснаха за последен път и танцьорките с поклон се изнизаха от залата. Съпроводиха ги жадни похотливи погледи. Колко ли от тях тази нощ щяха да осъмнат в кревата на някой пиян, самодоволен управник? Къде щеше да осъмне Мокулша? Червейче на недоволство загриза Ашур. Знаеше, че няма право на претенции- танцьорките бяха избрани за радост на други. Самите момичета понякога се опълчваха по женски на предопределената им съдба, избирайки си закачки измежду войниците и другите роби. По този начин вкусваха свободата, която мъжете имаха по рождение. Но нито една от тези връзки нямаше корен и не беше просъществувала повече от няколко нощи споделена лъст. Сигурно беше се побъркал, за да иска да има повече с младото момиче. Определено се беше побъркал, защото не можеше да се надява и на една нощ с нея.

Докосване по ръката го сепна. Две бадемови очи му се усмихваха и го приканваха да говори. Отново да говори. Карминените устни чакаха смутени, развеселени. Видението изчезна бързо зад колоните на залата, оставяйки едва доловим мирис на лилия след себе си. Ашур огледа помещението бързо. Достатъчно пазачи имаше. Неговото отсъствие щеше да мине незабелязано. Последва цветния си копнеж към градината, където я видя същия ден.

Нощният мрак не отнемаше от великолепието на градините на Семирамида. Напротив, придаваше им загадъчна очарователност. С падането на вечерта по пътеките и около шадраваните запалваха лампи с ароматно масло. Тихото припукване на трептящите пламъчета се смесваше с ромола на водата в каналите, а мирисът на ароматен пушек допълваше този на цъфтящата флора. Растенията бяха подбрани така, че целогодишно в един или друг край на градината да има цъфнали цветя или дървета. Горещината на деня, уловена в капана на каменните колони, по които се спускаше висящата зеленина, поддържаше въздуха приятно затоплен и пазеше от бързонахлуващия хлад откъм пустинята. Докато градът заспиваше укротен, свит на кълбо около нозете на двореца, градините се събуждаха за нощен живот. Понякога изпълнен със смях, понякога изпълнен със страдание.

Пияните гласове на пируващите заглъхнаха зад гърба на Ашур, докато той вървеше умислен към шадравана. Всичко му се струваше нереално- светлината на луната, смесена с трепкащите жълти пламачета на лампите, мириса на влажна растителност, хрущящия пясък под сандалите му. Най-вече му се струваше сън, че Мокулша го извика в градината. Намери я седнала до водата. Ръката и се плъзгаше по водната повърхност, а момичето унесено наблюдаваше вълничките, които оставяха пръстите и. Дочула приближаващите се стъпки, тя се обърна, за да се увери, че по пътеката идва именно Ашур. Мъжът спря на метър от нея, вперил въпросителен, очакващ, желаещ поглед в очите и. Танцьорката протегна нежните си ръце към него и мълчаливо, с подканяща усмивка развърза каишите на стягащата го броня. Леко плъзгайки пръсти по запотената материя на туниката му, смъкна платнената преграда пред голото му тяло. Дланите затърсиха дефектите по рамената му, гърдите, за да се спрат на белезите от битки по кожата. Усети тръпката, която пробяга по него, когато малките и студени ръце го докоснаха. Ашур спря разходката на пръстите и, защото беше негов ред да види онова, което до тогава само си представяше. Разпиля абаносовите и коси. С потрепващи от нетърпение ръце свали люспите на мъглата, която я обличаше. Свлече се с воалите до нозете и, за да се изправи след това плъзгайки длани по топлата и кожа. Притисна я в себе си болезнено силно. Запуши стонът с целувка. Вложи в това първо докосване всичкото желание, страст, нежност и неувереност, които таеше в себе си. Меки и откликващи на зова му устните на Мокулша галеха неговите. Усети я по всеки сантиметър на гърба си. Постави я нежно на земята. Изненада се от контраста между студения камък, на който легнаха, и горящата дишаща плът на нейното тяло. Наслади се на покорство и, докато обходи с поглед, с пръсти и устни сладките и заоблености. Отпиваше на бавни глъдки ароматите по нея, досущ пустинен скиталец открил кристалните води на оазис. Неговата шафранена Мокулша с дъх на лилия и нежност. Вкусваше от сладкото вино на глезените и колената и, опияняващата мед на бедрата и, меката топлина на корема и и дъхавата твърдост на гърдите. Събираше в шепи богатствата на тялото и, за да остави отровата на желанието да се разпилее в кръвта му. Момичето обви талията му с нозе и се притисна в него. На сумрачната светлина телата се сляха в едно. Две парчета, отчупени от един и същи камък. Две парчета лунна светлина преплетени в нощен лъч от стон. Очите им горяха "Искам още. И още и още. До теб. В мен. Аз да съм ти. Ти да си аз." Допирът на гърдите и до него, плавното движение на ханша го караха да бърза. Нейното присъствие навсякъде по кожата му го спираше и гонеше от нея. Докато тялото и не се опъна като натегнат лък, мараня замъгли очите и, а бедрата и не го заключиха в гореща клопка.

Отново и отново се връщаше Ашур тази нощ към нея, търсейки несъвършенствата и, които биха го отблъснали. Отново и отново потъваше в същите тези несъвършенства, осъзнавайки, че ще ги търси пак...

Утрото ги намери прегърнати да си шептят безмислици. "Кога ще те видя пак? Искам да те видя пак. Искам да си моя. Но аз съм твоя. Искам винаги да си моя. Но аз винаги ще бъда твоя... Дори, ако съм с друг. Замълчи не искам да казваш това. Ти ще си отидеш първи. Винаги ще бъда твой... Дори да съм с друга. Замълчи не искам да казваш това..."

Ашур и Мокулша затвориха тази нощ в сърцето на градината тайната на още един откраднат грях. И не беше ли тогава да се роди стиха "В началото е спомена омаен, а другото е край ... , но край безкраен."?

Sue

пп. Може и да предлагате илюстрации към историята, ако НСБ ви хареса.

ппп. Не съм ли лигличка?

7. Не мога да си представя и един мъж, който да се държи така...

Редактирано от Вили* (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:( Чак и монолозите ми са тук :nono: Вили, за един от тези текстове почти в прав текст ми казаха, че бил измислен и нямало такова нещо! Почти щях на госпожата да и лепна снимка от мястото на събитията за доказателство :lol6: Хей, Никита, за мен е чест и удоволствие да си имам фен. Благодаря, че ти харесаха писъмцата!
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И мен ме пиши фен къдрокоске, ама си за бой. Благодаря на Вили, че ни запознава с приказките ти. Пък ти само някаква туба там ми даваше... :)

п.п. И тук еротика.

Ще взема да погледна с друго око на нея... :angry:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЕДЕН

Sue

Sarah Brightman - Eden

Did you ever think of me,

As your best friend.

Did I ever think of you,

I'm not complaining.

I never tried to feel.

I never tried to feel

This vibration.

I never tried to reach.

I never tried to reach

Your Eden.

Did I ever think of you,

As my enemy.

Did you ever think of me,

I'm complaining.

I never tried to feel.

I never tried to feel

This vibration.

I never tried to reach.

I never tried to reach

Your Eden.

I never tried to feel.

I never tried to ...

Днес се събуди рано. Времето през последната седмица беше топло и Акуа си позволи да спи на открито. Протегна се като мързеливо коте и се усмихна на слънцето, което едва-едва се беше вдигнало над хоризонта. Отхвърли покривалото, което я пазеше от утрината роса, стана и отново се протегна. Последната ленива прозявка я разсъни окончателно. Прокара пръсти през косите си, за да въведе малко ред в тях. Стъпи на тревата внимателно. Тревичките погъделичкаха босите и крака. Събра набързо вещите си и тръгна към Драконовия вир. Искаше за срещата си с него да е чиста. Скоро не беше валяло. Водата във вира искреше кристално прозрачна. Внимателно стъпи на плиткото. Ято рибки се разбягаха в страни. От студената вода цялата и кожа настръхна. Огледа отражението си в повърхността. Времето минаваше неумолимо, но за нея като, че да беше спряло след Онази Нощ. Предполагаше, че старее, но много по-бавно отколкото всичко, което я заобикаляше. Изглеждаше много по-женствена от тогава и много по-жива. Две неща оставаха непроменени – разчорлените и дълги коси и детската усмивка. Засмя се тихо, кимна доволно на отражението си и бавно започна да влиза навътре във водата. Езерото прегърнa нежно стройното и тяло. Когато водата стигна до талията и, Акуа се отпусна бавно назад. Въздъхна. Освободи съзнанието си от всяка мисъл и се разтвори в усещането за покой. Сляха се вода с вода.

От унеса я извади песента на птиците. Спомни си кога го видя за първи път. Седеше на Камъка точно в центъра на Усоите. В цветното многообразие на гората неговата сивота не се вписваше. Беше виждала как при него идват хора и търсят утеха за вълненията си. На всеки той разказваше нечия история. Днес тя беше решила да го пита. Усмихна се. Гмурна се, за да се наслади на прозрачната вода. Когато реши, че и стига, излезе, да седне на един сух дънер, паднал преди години на брега. Капките блестяха по нежната и кожа като перли. Чудеше се кое е подходящо да облече- дрехите, с които обикаляше гората или нещо по-специално, например синьото сари, което Дар и подари след едно дълго пътуване. Накрая реши, че белите и войнски дрехи са най-подходящи за случая. Все пак и той беше войн. Внимателно завърза на талията си бялото въже.

Пое по пътеката към Камъка. Чувстваше в душата си лекота. Усмихваше се на птиците и галеше дърветата, покрай които минаваше. Когато стигна до поляната, Акуа видя Сивия все така седнал на Камъка, все така унесен в неговия си свят. Приближи се много тихо. Седна на колене пред него и зачака, кога той ще я забележи. Заразглежда го скришом. Сиви дрехи, сиви коси, сиво оръжие. Можеше да се закълне, че ако я погледне, очите му ще са също сиви. Този човек, също като нея, нямаше възраст. Акуа отдалечи съзнанието си от зрителната картина. Погледна отново Сивия с усещането, което той оставяше у нея. Усмихна се. Да, това беше най-многоцветното същество, което беше наминавало насам от Еони.

От дългото чакане, дори на Смъртта и стана неудобно и го разбуди. Сивият погледна леко смръщено към Акуа. Точно днес не искаше да му досаждат. Мускулите му се напрегнаха леко, когато забеляза белите и дрехи. Усети, че жената срещу него не идва със заплаха, но остави съзнанието си нащрек за всеки случай. Обзе го любопитство, когато почувства нечовешкото в нея. Съществото пред него определено изглеждаше като човек… изглеждаше като една много привлекателна жена… Но вътре в нея той видя синьо-зеления цвят на магията на Земята. Жената пред него може и да не беше по-силна от него, но със сигурност би му създала много проблеми при един двубой.

Това, което го спря да я изучава повече, беше погледа и. Очите и сякаш виждаха през него, вътре в него. Значи и тя го изучаваше. Сивият се усмихна. Акуа отговори на усмивката му.

Зададе само един въпрос:

- Учителю, разкажи ми твоята история! - и зачака смирено отговора му.

Sue

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малката вешпица се получила пръцнеса на калипангите. Бравото. Бравото. Нека капне още дъжд в чашките...

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малката вешпица се получила пръцнеса на калипангите. Бравото. Бравото. Нека капне още дъжд в чашките...

Само това да беше, щеше да е предостатъчно ...

Това е едно от двете ми любими, за обяд ще открия другото - Танцът на водата .

Днес ще е първият и ден на Учител ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря, Розичке!

Благодаря, Дарки!

:)

много, много, много...

Розичке, Вилито такава тема е подхванала. Иначе някакви там без еротика се срещат. Ей, на, 1400 съвсем няма еротика.

И какво и е лошото на еротиката, питам? В умерени количества, взаимно споделена си е направо освежаваща :)

А без музика не може. Музиката е неразривна част от повествуванието. Ако можех, и илюстрации щях да прилагам, ама не мога да рисувам.

Дарки, какво е калипанги ?

http://www.youtube.com/watch?v=U98kZfVSc-8

Ты неси меня река

мдаааам... сайтът е паднал и аз със сигурност не мога да изровя онуй, дето го мислех...

Sic transit gloria mundi :P

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мдаааам... сайтът е паднал и аз със сигурност не мога да изровя онуй, дето го мислех...

Sic transit gloria mundi :whist:

Не е паднал, а в ремонт точно заради това, за да се подредят архивите. Нема се пуашиш. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Here I go out to sea again

The sunshine fills my hair

And dreams hang in the air

Gulls in the sky and in my blue eye

You know it feels unfair

There's magic everywhere

Look at me standing

Here on my own again

Up straight in the sunshine

No need to laugh and cry

It's a wonderful, wonderful life

No need to run and hide

It's a wonderful, wonderful life

The sun's in your eyes, the heat is in your hair

They seem to hate you

because you're there

And I need a friend, oh I need a friend,

to make me happy

Not stand here on my own

Look at me standing

Here on my own again

Up straight in the sunshine

I need a friend, oh I need a friend

To make me happy, not so alone

Look at me here

Here on my own again

Up straight in the sunshine

Танцът на Водата

Sue

Здравей приятелю Дар,

Имам днес история за теб. С риск да ми се присмееш за слабостта ми, ще ти разкажа как успях да бъда победен от едно просто човешко същество. Знаеш, че за разлика от теб, аз не обичам да се подвизавам в човешка форма. Дори често не разбирам любовта ти към този вид тяло. Предпочитам да се рея сред облаците и да чувствам силата на вятъра под крилете си. Или да се наслаждавам на играта на светлината под водата и да усещам ласката на глъбините. Но, и аз понякога обличам човешката кожа и бродя сред човеците дребни. Особено, когато чуя, че ще има Игра на живот. Именно в една такава Игра бях победен.

Преди няколко дни летях близо до морето. Денят беше омагьосан, сигурен съм. Цял ден се забавлявах да прескачам белите облаци. Дразнех ги, като минавах през тях с бясна скорост и разрошвах фигурите им. Водата на морето искреше смарагдово зелена. Вълните се надпреварваха да отразяват слънчевите лъчи и аз с удоволствие се спусках досами пяната им. Някога оставял ли си се на вълните да погалят корема ти? Усещането е ... солен-гъдел. Знаеш как обичам непрестанният морски бриз и да плаша чайките! Небето обещаваше живописен залез. Нямаше как да не седя да го видя. Наречи ме жесток, но харесвам кървавия цвят на заспиващото слънце. И точно преди да се отпусна във въздуха, за да наблюдавам спектакъла на заника, чух повика за Играта на живот. Няколко човека се събираха на брега на мокрия пясък, за да поиграят. Шарена група от млади и стари хора. Явно предварително се бяха уговорили да дойдат, защото всички бяха с белите си дрехи. Мислех да не им обърна внимание, но музиката ставаше дразнещо настойчива. Знаеш този звън, който влиза в кръвта ти и безкомпромисно ти заповядва да се включиш. Барабаните предизвикваха Духовете на Земята да се съберат. Вече започвах да усещам силата им. Дааа, някой днес щеше да си отиде огорчен, а друг щеше да се опива от усещането за свобода. Изкушението да се включа стана прекалено силно за бедното ми сърце. Преобразих се незабелязано в човек и се включих в кръга. Реших да не играя веднага, а да по понаблюдавам евентуалните си противници. А, и Енергията още не беше достатъчно силна, за да се възползвам от нея. Знаеш ли, винаги съм се удивявал на силата на Играта да показва истинското лице на хората. Веднага може да се познае кой е агресивен по душа и кой слаб, кой обича да се забавлява и надсмива над другите и кой е срамежлив. Наблюдавах извивките на телата. В такъв момент дори и аз бих се съгласил, че хората са красиви. Вече не можех да седя на едно място. Исках да вляза в кръга и да забравя за всичко, що е извън него. Щяхме да сме аз и моят противник, хранещи се с Енергията на Земята и връщащи усилената Енергия към Земята. Защото знаеш, че можем да я вземем на заем, но и трябва да и я върнем, иначе Духовете ще са недоволни. А, аз съм последният, който ще си позволи да гневи Духовете. Приклекнах в краката на Господаря на Играта и зачаках своят противник. Срещу мен приклекна млада жена. Усмихна ми се леко за поздрав и зачакахме разрешението на Господаря. Ритъмът на музиката беше бавен все още. Не исках да поглеждам в противничката си. Разбира се, че това би ми дало предимството да знам силата и, но щях да загубя от интригата в Играта. Тя също не се беше включвала до този момент, така че не знаех, дали е добър Играч или не. Това, всъщност, не бе от голямо значение. Дори слабите удрят силно, стига да бъдат подходящо предизвикани и поведени... Получихме разрешението за игра. Поздравих Господаря и нея и Земята. Изнесох се леко към средата на кръга. Тя ме последва с леко премятане през рамо. Сниших се ниско долу с лъжовно движение, след което изстрелях бърз ритник към корема и. Пое тласъка и се облегна на ръце на пясъка. Направи лъжовно движение наляво, с което почти успя да ме спъне. Преметнах се настрана на ръце, а тя се преметна на другата страна. Приклекнах и се превъртях по корем , приплъзвайки краката си като ножица към нея. Прескочи ме напред и повтори моето движение. Бяхме толкова близо един до друг,че можех да усетя мириса на тялото и. Прехвърлих се наляво, последвайки с удар с пета назад. Тя се превъртя ниско долу надясно. Изправи се и нанесе висок удар, който при добър късмет можеше да ми отнесе главата. Аз се превъртях на място и също нанесох висок удар. Видях как ръката и се протяга. Сграбчи глезена на крака ми, който беше стъпил на земята и го дръпна съвсем безцеремонно. Е, това беше нахално! Опрях ръце на пясъка, внесох инерция в крака си и оттласквайки се на една ръка ... спрях точно преди да я ударя. Дар, само 2 сантиметра и щях да я оставя с разбита уста! Загледахме се няколко мига. Пъстрите и очи се впиха в моите с изненада и любопитство. Дар, признавам, симпатичен човек беше...е... Предпочете да се преметне през гръб, за да се измъкне. Онова движение, което показва тялото в цялата му дължина и разкрива силата му. Онова движение, което е родено от вълните на морето и делфините. Изправих се на една ръка и нанесох удара с крак. Едно доста артистично изпълнение, но както знаеш, с малко полза. Смениха ритъма. Усетих как барабаните ме повличат в бързината на звука си. Ударите управляваха сърцето ми. Усещах как се събудиха Енергиите, желаейки да ни погълнат. Вече играехме съвсем близо един до друг. Нямах право на грешка, нито тя. Грешката означаваше болка. И макар да обичам болката, защото ме кара да се чувствам жив, не исках да почувствам удара и в тялото си. Не и днес. Противничката ме караше да желая да я победя. Това е слабост Дар. Желанието за победа на всяка цена е слабост. Но... Не аз контролирах Играта, нито тя. Въртяхме нанасяйки високи удари, отскачахме високо във въздуха, превъртахме се на ръце... Толкова беше близо, че виждах напрягането на мускулите под кожата и. Усещах дъха и. И тогава тя се предаде. Виждах, че е прекалено уморена. Победих в Играта и се чувствах самодоволен, горд. Колко съм се заблуждавал тогава!

Когато Играта свърши, слънцето вече се беше скрило. Морето крадеше от брега. В небето настъпваше лилавото на нощта. Запалиха големи огньове и донесоха огромните барабани. Щяха да танцуват, щяха да празнуват победата и загубата. Все още бях завладян от еуфорията на Играта и реших да остана, за да се разтоваря малко. Тътенът на барабаните вибрираше в телата на хората и караше моята кръв да танцува. Моята противничка се приближи и леко срамежливо ме покани на танц. Дали съм изглеждал привлекателен в човешките и очи? Дали просто не усещаше звярът в мен и искаше да си поиграе с огъня? Защо аз исках да танцувам с нея? Телата ни бяха съвсем близко едно до друго. Усещах гърба и все още мокър от напрежението на Играта. Гледахме се в очите, а телата се движеха сами, опиянени от музиката. Извивките и я приближаваха и отдалечаваха от мен. Докосваше ме с корема си, а после с хълбок. Ръката и се впиваше леко в рамото ми, когато се отдалечавахме. Прелъстяваше ме и с танц и с поглед. Виждах как огънят превръщаше нощта в сцена на театър на Сенките. Огънят си играеше да рисува картини на топлина върху телата ни. А, аз се оставях да бъда прелъстен и упоен по силно и от вино. В този миг обичах да съм човек. И поисках в себе си тя да е моя. Да я имам на мокрия пясък. Да я докосвам по-силно и по-нежно от морска вълна. Но тя си тръгна. Когато последната капка Енергия се отече в Земята, тя се обърна и си тръгна. Подари ми само последен поглед и усмивка. Не я последвах. Можех да я хвана и да я имам, но ми хареса усещането на самота и копнеж, което тя ми подаряваше. Тя ме победи и аз приех поражението си с чувство на пълнота.

... През последните дни непрестанно сънувам, че съм човек и че танцувам на брега на морето. Дар, следващият път, когато отидеш да играеш с хората, ще дойда с теб. А, сега ще отида да изпия чаша топъл чай при Старата Вещица (в Усоите няма друг, който да прави толкова хубав чай).

С пожелание за спокоен полет,

Твой приятел Смарагд!

Някъде в средата на Усоите

Някъде в средата на Времето

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И какво и е лошото на еротиката, питам? В умерени количества, взаимно споделена си е направо освежаваща :hush:

Дозираш прецизно и с финес.Скоро четох тук /от друга авторка/ нещо,което ми звучеше като импулсен телефон и ужасно чикибойско...извинете ме ,но това си е думата.Докато твоите са вълшебни и чуствениhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Направо не си права. Другото се предполагаше да бъде такова. То си беше тематично и умишлено е направено да звучи така. Все пак ставаше въпрос за мастурбация, а не за емоции наум. Редно е да звучи така...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хората превърнаха изкуството в порнография, а ние ще превърнем порнографията в изкуство!

мисъл изречена от неизвестен пияница в забравено от Бога място

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хората превърнаха изкуството в порнография, а ние ще превърнем порнографията в изкуство!

мисъл изречена от неизвестен пияница в забравено от Бога място

а, а, къде има порно? :sobbing:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

а, а, къде има порно? :dollars:

Ъ ? тук сега за политика ли ще си говорим ?! :sobbing::sobbing:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ъ ? тук сега за политика ли ще си говорим ?! :sobbing::sobbing:

неее, аз търся без извращения :dollars:
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

неее, аз търся без извращения :sobbing:

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мммммм ... търсиш дълбокото ...

"Това е извън висшето и малкото

Това е по-високо от плиткото и дълбокото.

Страхувам се, че моя възлюбен Учител

рискува да се удави,

защото сърцето му е голямо

и той обича всички същества.”

Фугаи

Това е мото към едно от Писмата от края на тунела, но още не му е дошло времето ...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Мммммм ... търсиш дълбокото ...

"Това е извън висшето и малкото

Това е по-високо от плиткото и дълбокото.

Страхувам се, че моя възлюбен Учител

рискува да се удави,

защото сърцето му е голямо

и той обича всички същества."

Фугаи

Това е мото към едно от Писмата от края на тунела, но още не му е дошло времето ...

Вили, егати и разврата, той обичал всички... на това му казват оргия, май :sobbing:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Направо не си права. Другото се предполагаше да бъде такова. То си беше тематично и умишлено е направено да звучи така. Все пак ставаше въпрос за мастурбация, а не за емоции наум. Редно е да звучи така...

Не исках да натрапвам мнението си.Просто има граница на себеуважение и сетивност ,която като се прекрачи става пошло...поне за мен.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, аз пък съм леберал, не се гнуся да намеря капка красота дори и в грозотата, развалата и пошлостта. Въпрос на лично виждане отново...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.