Премини към съдържанието
Daki

Живот... или не?

    Препоръчан отговор


    Днес се събудих под един от многото мостове в града. Намирал съм подслон под всеки един от тях. Те са ми като дом. Те ме пазят от дъжд, те ме пазят да не ме затрупа снегът. А когато е горещо те ми правят сянка, за да ми е хладно.

    Днес не вали, но на небето има много облаци. Черни, мрачни, тъжни, гневни, сърдити. Но аз не се плаша от тях. Плаша се от това, че трябва да оцелея още един ден. Да доживея до утре. Да видя още един изгрев.

    Студено ми е. Скъсаната ми блузка не ме топли, така както ме топли слънцето. Над мен животът кипи с пълна сила. Хората, колите, птичките. Чувам ги ясно, усещам ги. Те са щастливи, има къде да спят нощем, имат какво да ядат. Имат много от онези книжки наречени пари. Какво е това пари? Какво е животът? Мен ме боли, че нямам пари, дом, храна, нямам живот.

    Днес ще се опитам да изпрося един къшей хляб. Коремът ми е празен, също като сърцето ми. Нямам надежда.

    Излизам изпод моста. Първото нещо, което виждам са хората, които бързат, колите, които отминават бързо. Аз ги виждам, но те не ме виждат. Аз не съществувам. Аз съм като облака на небето. Един повей на вятъра. Сега съм тук, но после ме няма. Изчезвам безследно. Никой не ме помни.

    Един лъч на слънцето пробива облачната завеса. Никой не обръща внимание. Но моето сърце подскача. Лъчът докосва сърцето ми. Той ме вижда, гали ме, вдъхва ми сили.

    Сядам на земята. Хората все още вървят покрай мен. Мога да спъна някой от тях, но пак няма да ме видят. Аз съм нищо. Боли ме. Много ме боли. Нямам сила да заплача. Това не е болка, която носи плач. Тази болка е раздираща, разкъсваща. Болката на една умряла душа. Иска ми се да крещя с цяло гърло, да извикам „помогнете ми”, но защо да го правя. Нямам тази сила. Няма кой да чуе плача на едно загиващо дете.

    Хората са богати. Те не осъзнават какво имат. Разбират го, когато го загубят. Аз загубих всичко. Дори не го помня. Имах ли семейство, дом, приятели? Не знам!

    Седя цял ден на студената земя. Слънцето не се показва повече. Облаците се сгъстяват. Мисля си колко сплотени са те. Прегръщат се топло, опират се един о друг. Аз нямам на кого да се опра. А те са така далеч. Не мога да ги стигна, да ги докосна и да намеря утеха в тях.

    Завалява дъжд. Улицата опустява. Всички се затичват и скриват уплашено. А дъждът се лее и се лее. Лее се и мъката от сърцето ми. То плаче. Сълзите му са като дъжда.

    Защо е толкова трудно? Защо живея така? Защо не мога да имам по-светло бъдеще? Защо, защо?

    Не знам! Няма и да узная. Аз не живея, аз просто съществувам. Сещам се за една думичка. Мисля, че беше щастие. Откъде ли я знам? Познавам я, но не знам какво значи. Няма и да узная.

    Остра болка ме пронизва. Това е раненото ми сърце. То все още плаче. Светът наоколо е толкова студен. Студена е и земята, ставам студен и аз.

    Надигам се бавно и пропълзявам отново под моста. Реката пред мен тече бавно, плавно, спокойно. Тук, под моста, тя е гладка, огледална, печална. Навън тя бушува от дъжда, който се излива отгоре и.

    Реката е наистина прекрасна. Иска ми се да можех да съм при нея, да се потопя и да заживея в друг свят. Тя ще ме приюти. Ще ми даде всичко загубено.

    Навлизам бавно в реката. Студена е, но всъщност ме сгрява. Обгръща ме изцяло. Навън не намерих утеха, нямаше кой да ме прегърне, да ми покаже как се живее.

    Реката ми показа всичко. Накара ме да забравя моята болка, светът, който ме презираше и отхвърляше. Виждам светлина. Сещам се за слънцето. Усмихвам се. Слънцето е в мен. Няма мрак. Само една вечна тишина. Отивам към един друг свят. Там ще намеря живота, който търсех. Аз знам. Щастлив съм.

    • Харесва ми 5

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Благодаря! :) Постарах се да напиша нещо, което да изразява определена емоция и да влияе на чувствата на читателя. Това беше просто опит, надявам се да се е получило сполучливо.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Благодаря! :)

    Постарах се да напиша нещо, което да изразява определена емоция и да влияе на чувствата на читателя.

    Това беше просто опит, надявам се да се е получило сполучливо.

    Бих казала, че този опит е повече от сполучлив. Надявам се да се повтори. :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.