Премини към съдържанието
Светослав  Иванов

Психология и психопатология на религията, мистицизма и езотеризма

    Препоръчан отговор


    Психологията на религията изследва закономерностите на възникването развитието и функционирането на религиозните прояви в обществената, груповата и индивидуалната психология (потребности, чувства, настроения, култ, традиции и т.н.), съдържанието, структурата, направлението на тези явления, тяхното място и роля в религиозната система, като и влиянието им върху нерелигиозните сфери от дейност на обществото, групи и личности. Изследването на всяка религиозна система винаги тръгва от философски мирогледна позиция за човека, света, за обществото, тази позиция се оформя от всичко наследено от философията, от историята на естествените и обществените науки и особено от постиженията на съвременната научно-техническа революция. Успехите на човешкото познание в медицината, психологията, педагогиката, историята, биологията, физиката, химията, астрономията, екологията и други науки са основа за решение за съответните мирогледни проблеми.

    Психопатологията е дициплина, имаща за предмет описанието и изучаването на психичните разстройствата и отклонения на мисленето, интелекта, волята, поведението, подсъзнанието, съзнанието, общуването и пр. Разположена е на границата между психологията и психиатрията.

    “Няма нещо, което човек да е измислил и да е непотребно. Това са милиони методи и начини. Милионите хора, които са заети със съвременната наука, това са хора, които са минали към Божественото. Някой може да каже, че не се нуждае от астрономия или от други някакви науки. Не, трябва ти и астрономия, и биология, и физика, и химия – всички науки ти трябват. – „Не ми трябва химия.“ – Не, и химия ти трябва, понеже в стомаха се извършват всички химически процеси. – „Тогава психология не ми трябва.“ – Не, и психология ти трябва.”

    “Ти си Христос, Син на Бога живаго”, 13-а неделна беседа, държана от Учителя на 28.II.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.

    И така, да преминем към едно от най-разпространените и трудно различавани психопатологични разстройства из религиозните и езотеричните среди – шизотипията. Ето какво пише и как я дефинира клиничният психолог Албена Крумова в “Личността извън норма”, София, 2004:

    Към групата на Странно – ексцентрични личностни разстройства принадлежат шизотипното, шизоидното и параноидното личностни разстройства. Към тази група спадат хора, които изпитват дискомфорт при общуването си с другите или са крайно подозрителни към тях. В резултат на което се затрудняват при установяването на двуличностни отношения.

    Шизотипно – странност, превзетост, прояви, преживявания; крайно отделяне от другите. Високо ниво на невротизъм и ниски нива на екстровертност и любезност.

    Шизоидно - изолираност от другите и загуба на способността за изразяване на емоциите. Ниски степени на екстравертност и любезност.

    Параноидно – подозрителност, хроническа враждебност, завистливост, стегнатост и саможивост. Високо ниво на невротизъм и ниска степен на любезност.

    Шизотипно личностно разстройство

    Понятието шизотипно се въвежда за първи път през 1953 година от Sandor Rado, като комбинация от шизофрения и генотип. Според него шизотипните личности имат 2 абсолютно еднакви дефицита с тези при шизофренно болните. Затруднение при организирането, неприятни преживявания и нарушение в разбирането и осъзнаването на дадена информация.

    Шизотипното личностно разстройство е състояние при което индивидът се чувства некомфортно при осъществяването на близки взаимоотношения. Налице са нарушения на мисленето и чувствата, както и странно поведение.

    По долу са описани симптомите (по DSM-IV - Диагностичен и статистически наръчник за психичните болести), които трябва да са налице (най-малко 5), за да бъде определено дадено разстройство като шизотипно:

    Странни вярвания или магическо мислене, които влияят на поведението и не съответстват на нормите за дадена култура (суеверие, приписване на способности за ясновидство, телепатия или “шесто чувство”; при деца и подрастващи – странни фантазии или занимания.

    Необикновени перцептивни усещания, включително илюзии, свързани със собственото тяло.

    Странно мислене и реч (неопределеност, обстоятелственост, метафоричност или стереотипност).

    Подозрителност или параноидни мисли.

    Неадекватност или бедност на емоциите.

    Странно или ексцентрично поведение, чудатост.

    Липса на близки приятели.

    Свръхтревожност при общуване с другите, която не намалява при по-близките контакти, и по-скоро е свързана с параноиден страх, отколкото с негативна самооценка.

    Това разстройство не възниква на фона на шизофрения, разстройство на настроението, психотични симптоми, друго психотично разстройство или дълбоко разстройство на развитието и няма пряка връзка с соматични или неврологични заболявания. Освен това то се диагностицира при условие, че възниква в ранната зрялост. Въпреки, че за шизотипното личностно разстройство са характерни симптомите на шизофренията, включващи смущения в мислите, възприятията и речта, това което го отличава от нея е, че тези симптоми не са толкова сурови. Важно е да се отбележи също така, че хората с това личностно разстройство не изгубват връзка с реалността. Комуникацията при тях е странна, но и неразбираема. Тези проблеми на речта могат да бъдат обяснени с трудната им концентрация. Тяхното говорене е неясно. Те използват фрази, които са твърде сложни, а свободните асоциации, които правят, стават причина за това, околните трудно да проследяват мисълта им. Налице са също и междуличностни проблеми. Може да се наблюдава и деперсонализация (чувство на отчуждение от целия свят или собствената среда). Тези индивиди имат неуместни емоции. Което води до затруднения при създаването на хармонични взаимоотношения с другите. Избягването на социалните ситуации също е подчертано и се дължи на изразената социална тревожност. Те често избират да работят на места, които са под техните професионални възможности и на които не е необходимо общуване с другите.

    Епидемиология и етиология на шизотипното личностно разстройство

    Предполага се, че от шизотипно личностно разстройство боледуват около 3% от индивидите, като то по-често се среща при мъжете. Етиологията на заболяването е аналогична на тази при шизофренията. Въз основа на изследванията на осиновени деца, както и въз основа на генетични и фамилни проучвания, може да се предположи, че шизотипната личност е синоним на това, което още Bleuler нарича “латентна шизофрения”. Приема се, че симптомите наблюдавани при шизотипното, както и при шизофренното разстройство те често се дължат на вредни комуникативни отношения в семейството. Както и на психичните разстройства на родителите Изследвания сочат, че при тези хора са налице и аномалии свързани със смущения в зародишното невроразвитие. Откриват се второстепенни физически аномалии, като тези свързани с периферията на главата, косата, абнормалност на небцето и други. Налице са също така и патофизиологични особености. Твърде възможно е да се наблюдава понижаване нивото на моноаминоксидазата, нарушаване на плавните проследяващи на очите, както и намаляване обема на главния мозък. Приема се, че шизотипното разстройство има и биологична основа. Така например, се счита, че при тези хора е налице висока активност на невротрансмитера допамин. Както увеличаване на мозъчния ветрикул. Същите аномалии се наблюдават и при шизофренията. Разграничаването на шизотипното разстройство от шизофренията в много случаи представлява проблем, поради сходството при проявата им и то особено на първоначалните симптоми.

    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Светослав,напоследък сме свидетели на ескалация на насилието - физическо и психическо. Какво според теб кара хората да проявяват насилие - конкретна ситуация или нещо,което човек носи в себе си?

    Редактирано от Moira (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Това си е до човека, Moira. Но за жалост в ранна възраст се приема за нещо като абе "детска му работа". Веднага давам конкретен пример. Предната пролет бях в Южния Парк в София, разхождам си се, майки с малки дечица, топки, детска глъч, птички прехвърчат. Минавам покрай млада майка с дете, което по мои наблюдения е проходило преди около половин година. Наблизо бяха накацали гълъби и чучунижеха по техните си маниери. Тая клатушкаща се човешка топчица малка отиде настрани взе една пръчка в ръка и с целеустремен замах, макар и некоординиран, се насочи към гълъбите и правеше движения с пръчката като за удар. От този момент нататък за мен понятието добро и лошо в човешката природа и зависи ли то от бита, начина на живот, обграждащата среда... се промениха коренно. До преди този момент бях убеден, че всички хора се раждат добри по подразбиране, а семейната среда, обществения договор и прочее глупости ги правят в даден момент лоши или добри. Разбира се, тази случка всеки би я нарекъл "абе, детска му работа" и би махнал с ръка. Но за мен, след запознаването ми с първопричината за раждането на хората и смисъла на съществуването, всяка проява от невръстни години до старост е показателна за пътя, който избира да извърви този човек. За съжаление никога няма да разбера какво ще излезе от тази малка агресивна човешка издънчица от примера по-горе. Но все си мисля, че няма да е нещо съзидателно, а по-скоро обратното... А относно заучените квалификации, които е дал Светослав, бих желал да му кажа само, че колкото хора има на тоя свят толкова психологии могат да се направят, толкова философии и подразделения на психиатрията. Никоя съдба не е еднаква с другата.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хубаво е, че посочваш източник Светослав, но не беше ли по-просто да дадеш линк? Книгата на г-жа Крумова за свободно разпространение ли е? Или имаш нейното съгласие да я цитираш? Не се заяждам, а питам, защото гледам, че даваш този цитат и в други форуми.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.