Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    Споделете от какви подбуди сте го правили (го правите вие) и как възприемате когато хората около вас проявяват лицемерие към вас и към другите.Мисля че всеки се е проявявал като лицемер в определени моменти да си призная и аз лично съм лицемерничил главно по уж с добри чувтва към отсрещните(пътя към ада е осеян с добри намерения ;) ) Ще се радвам да споделите мненията си Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    По принцип не обичам подобни неща НО има доста редки случай в които просто всичко друго би ти донесло вреда ЗНАМ ГО ОТ ОПИТ- доста гадна историйка в работата ми Публикувано изображение (като под лицемерие в този случай разбирам нормалното отношение към тоя човек, защото ако му кажа какво мисля то ще стане "стой не бутай са")

    А подбудите ми - знам какви биха били последствията от директни действия и това ми стига Публикувано изображение

    Редактирано от DEAM (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Правила съм го единствено като защитна реакция, в случаи когато срещу себе си съм имала още по-голям лицемер и това ми е било известно. В такова положение човек не знае как да отговори на дадено отношение или интрига. За мен единственият начин да се защитя при такова положение е да отговоря със същото. И ми е помагало. Мразя лицемерните хора. Твърде често съм се сблъсквала с такива, при които лицемерието е начин на живот. За подобни личности всичко е игра и не биха се поколеб*ли да провокират у всеки действия, мисли и т.н. , които са вредни и провалящи живота... Изисква се голям усет за хората и още по-голям опит в живота, за да разпознаеш и да се справиш с лицемерието. Според мен хората лицемерничат най-вече от страх, от желание да изглеждат по-интересни в очите на другите или просто защото това им е вродено. Честно казано се радвам , че не съм такава :) Нямаше да мога да се понасям сама :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Разбира се че съм лицемерничала,но от това много пъти съм си патила и вече съм си взела урок и избягвам да правя така.Разбира се понякога сякаш нещо те подтиква от вътре,но първо помисли за последствията и после го направи(казвам ви го от опит).Да си лицемерен е много лошо,както и да си приятел с такива хора...както се подразбира,ако си приятел с лицемерии-то към теб може да не са такива,но зад гърба ти...Така мисля аз де...но предполагам че повечето хора ще се съгласят с мен!

    Редактирано от dundi_d (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Защо лицемерничът хората

    Защото са поврътливи и пластични в отношенията си, защото така им е по-лесно да се харесват на повече хора, защото така се възприемат като личности по масово. Защото така печелят някой дивиденти който търсят и именно затова лицемерничът.

    Поне аз така си мисля. Аз рядко го правя, с шефове и общо взето в работна среда единствено. И макар да го избягвам и да не го одобрявам, вярвайте ми-няма начин.


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    В повечето случаи хората проявяват лицемерие, защото така се налага. Не винаги се извлича някаква полза от това, просто така подтикват обстоятелствата. Това определено е лоша черта от човешкия характер, но може и да се избегне.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Е то на всеки му се е случвало, но на някои им е навик. Никой не харесва такива хора, но тогава защо са такива? Защото има слаби хора, които не могат да им го кажат в очите, не могат да им се противопоставят. На лицемери внимание не обръщам, освен ако не ме подразнят прекалено. А в повечето случаи, когато аз съм бил лицемерът съм се усещал и съм се опитвал да спра.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Хм... Хората сме лицемерни. И аз в това число. На всеки се е налагало или ще се наложи да каже това, което трябва а не това, което иска или да направи каквото трябва а не каквото иска. Това са често срещани ситуации, които аз намирам за нормални. Но както намекна AirFen по-важното е да го правиш от добри чувства. Признавам си, яд ме е единствено, че лицемернича пред себе си! Е това е съсипващо.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Аз рядко го правя, с шефове и общо взето в работна среда единствено. И макар да го избягвам и да не го одобрявам, вярвайте ми-няма начин.

    <{POST_SNAPBACK}>

    Съгласна съм с Романтичката.И при мен е така.Откакто започнах тази работа,голяма лицемерка станах,но, СЛАВА БОГУ, само там.То е лицемерие,то е мръсни номера,то е клюки,то е една помия...Не е за приказване. :baby::wors::wors:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    още една от неприятните ни човешки черти :angry: , изпелнили ежедневието ни. но пък ако нямаше лицемери, нямаше да има се подмазва на шефовете и да получава бързи незаслужени повишения. добрата гледна точка => когато има лицемери и ни е яд на тях -> има кого да набием, за кого да шушукаме на работа и да ни минава по-бързо времето, да разсмиваме жената и децата на вечеря, има защо да отидем след работа в бара и да пием по едно. ето я и добрата страна :) така че да не се притесняваме за тази неизлечима болест, а просто да не позволяваме да се разпространява безразборно ;)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лицимерничила съм.Признавам.Едва ли ще се намери човек,който да не е.Няма идеални хора,въпроса е да осъзнаваме вредата от лицимерието и да се стремим да го избягваме.Понякога просто се налага.А защо лицемерничат хора ли?Защото понякога сме като хамелеони,трябва да се слеем с околните,със ситуацията и променяме привидно държанието,характера си,дори дрехите и начина на говорене..

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Лицимерничила съм.Признавам.Едва ли ще се намери човек,който да не е.Няма идеални хора,въпроса е да осъзнаваме вредата от лицимерието и да се стремим да го избягваме.Понякога просто се налага.А защо лицемерничат хора ли?Защото понякога сме като хамелеони,трябва да се слеем с околните,със ситуацията и променяме привидно държанието,характера си,дори дрехите и начина на говорене..

    <{POST_SNAPBACK}>

    така е права е арти..... няма начин човек да не е бил поне веднъж в живота си лицемер..... дори и да не иска..., някой път просто се налага...

    аз мразя лицемерието и се опитвам да бъде откровена и директна, но това е нож с две остриета.

    НА много хора не им харесва това и не го приемат! Повечето се мазнят, лигават и т.н! Понякога лицемерието е като защитна реакция, едва ли не се предпазваме от това някой да ни нарани, или да ни обиди....променяме се според ситуацията и човека,който е срещу нас...., но това пък си е част от живота.....

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Досега не съм писала във форуми, но форумите в kaldata.com ми направиха впечатление :dancing18: Та реших да ви попитам какво мислите за двуличието и какво разбирате под определението двуличие? Е, ще чакам мнения... П.П. Съжалявам ако нещо съм объркала или темата е нещо неуместна, както казах досега не съм писала във форуми.

    Редактирано от capnemo
    заглавието (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да си лицемерен и неискрен, налага се при свалки на млади дами, с цел ускоряване на желанието им за интимност в хоризонтално положение.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трудно е да се разграничат двуличието от лицемерието,защото те почти винаги вървят ръка за ръка и преливат едно в друго. В почти всички случаи двуличния е и лицемер. Според мен човек проявява двуличие,когато : - желае да прикрие нещо; - желае да получи нечие внимание,което според него е невъзможно да получи показвайки на хората истинското си лице; "С набожен вид,с привидно благочестие Дори и дявол можеш захароса." Шекспир "Хамлет" Лицемерие е,когато човек проявява двуличие с цел: - да се облагодетелствува от някого; - да узнае чужда тайна,за да я изполва срещу този,чиято е тайната(завижда на този човек или го мрази); "И е добър христинин. Не пропуска литургия; Но и в черква затуй ходи, Че черквата и търговия." Хр.Ботев "Патриот" Не харесвам двуличието и лицемерието и полагам усилия(мисля,че успешни! :mark: ) да не ги проявявам и да не се дразня от тези,които ги проявяват. :)

    Редактирано от Moira (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Трудно е да се разграничат двуличието от лицемерието,защото те почти винаги вървят ръка за ръка и преливат едно в друго.

    В почти всички случаи двуличния е и лицемер.

    Според мен човек проявява двуличие,когато :

    - желае да прикрие нещо;

    - желае да получи нечие внимание,което според него е невъзможно да получи показвайки на хората истинското си лице;

    ...

    Точно така, когато не може иначе се почва с шмекерийте, те ти пример:

    Тук бях Магда

    извадка:

    "Аз всъщност не съм никаква Магда нито пък съм жена.

    Писах от женско име за да ми обръщат повече внимание."

    ми да, случват се и такиви работи. Можеш да прочетеш и двете страници от темата и да видиш че, тогава в качеството си на на Магда , съм се опитвал да им "налея акъл в главата" как става безплатното говорено без компютър. Та не е било в тяхна вреда, това че съм ги будалкал че съм жена ( разбираща от VoIP моляти се). 

    Сега наскоро пак за кратко станах magdallena и на една тема се появи ник, текстовете на който бяха написани така че, да се разбира че жена ми отговаря. А дали е било жена или някой се е опитвал да ме "цака" по моя метод, иди го разбери. Все пак друго си е като пита жена нещо на техничарски форум като тоя. Все се намира по някой мераклия да помогне.

    А аз иначе съм много директен в изказванията ми. Тука където живея пък са наследствени лицемери, смятат го за положително качество да не казваш какво мислиш. 

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Белгиец,в нета всичко е възможно.

    Аз мисля,че въпроса на chupacbra се отнася за реалността.

    Ние живеем в реален свят,не във виртуален.

    Всеки зрял и мислещ човек е наясно какво става или може да стане във виртуалното пространство.Голама част от хората избиват комплексите си в нета и всеки който желае може да се представи за когото си иска за и какъвто си иска.

    Редактирано от Moira (преглед на промените)
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да, имах предвид в реалния живот. Все пак всеки интернет потребител (надявам се знае), че в интернет пространството всеки може да се представи за когото си поиска... То затова и не можеш да се довериш на някой в интернет, защото не знаеш кой стои отсреща! Иначе в реалния живот е доста трудно да се правиш на друг, поне според мене де...

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Двулични са хора, само търсещи полза от даден човек. Извлича това, което му е необходимо и си плюе на петите. Но когато се сети че си му нужен пак....Такива хора мразя много :mad:

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да, имах предвид в реалния живот.

    Все пак всеки интернет потребител (надявам се знае),

    че в интернет пространството всеки може да се представи за когото си поиска...

    То затова и не можеш да се довериш на някой в интернет,

    защото не знаеш кой стои отсреща!

    Иначе в реалния живот е доста трудно да се правиш на друг,

    поне според мене де...

    От позицията на човек с доста по-голям житейски опит,смея да твърдя,че има доста двуличници и лицемери,които е трудно да усетиш.Някои ги "хващаш" чак когато си пострадал.

    Има такива невероятни артисти,че когато разбереш какви са тези хора и какво целят да постигнат,започваш да си мислиш,че ти грешиш и напразно ги обвиняваш...

    Спомни си Тартюф на Молиер - прекрасен пример за блестящ лицемер! :mad:

    Редактирано от Moira (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Иначе в реалния живот е доста трудно да се правиш на друг,

    поне според мене де...

    Тук не съм съгласен съвсем, макар че зависи какво имаш предвид под това "да се правиш на друг" и това "да си себе си". Юнг например въвежда в аналитичната психология понятието "персона". Това е маската или образа, който изграждаме и представяме в процеса на социалното общуване с другите. Понякога човек до такава степен се идентифицира с тази роля, че напълно се слива с персоната. Такова явление може да се наблюдава при много политици да речем... Това е пречка за осъществяването на процеса на индивидуация (да не се бърка с индивидуализацията), т.е. превръщането на човек в цялостна, пълноценна личност.
    • Харесва ми 2

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Двуличието според мен е следствие на това, че човек трябва да съвместява различни роли, които понякога го карат да върши несъвместими неща. Естествено, има и хора, които са двулични в името на определени цели или просто имат такъв характер, което поставя и някои чисто етични въпроси (не обичам да употребявам "морални").

    От чисто личен опит ще кажа, че понякога човек плаща прекалено висока цена, ако не бъде двуличен. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

    • Харесва ми 5

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Да,човек може да плати огромна цена,ако не е двуличен,а професията която упражнява налага да бъде такъв. Не е хубаво,ако проявяваш двуличие и лицемерие към близките,приятелите,познатите,колегите си... а ако не харесваш някого,трябва да бъдеш любезен. Според мен любезността не е проява на двуличие или лицемерие,а начин да се спазват приетите от обществото норми на поведение.

    Редактирано от Moira (преглед на промените)
    • Харесва ми 7

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

     

    Не е хубаво,ако проявяваш двуличие и лицемерие към близките,приятелите,познатите,колегите си... а ако не харесваш някого,трябва да бъдеш любезен.

    Според мен любезността не е проява на двуличие или лицемерие,а начин да се спазват приетите от обществото норми на поведение.

    Обикновените познати и колегите могат да си ...    хич не ми пука за тях. 

    За мое съжаление, роднините ми от бг са нещо като двулични към мен. Имам късмет че живота ми не зависи по никакъв начин от тях, иначе щеше да трябва да им се правя на "любезен".

    С тези които ги броя за приятели пък, винаги си имам едно на ум, че може да се скараме заради някоя дреболия и се опитвам да не ги подлагам на изпитания, от рода на ситуации в които да трябва да се чудят какво да ме излъжат от "любезност".

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Може и полезно да е, зависи от коя гледната точка :) (е естественно ако не се използва за користни цели)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.