Премини към съдържанието

    Препоръчан отговор


    :rolleyes::) част първа въведение в историята ми Нека започна от самото начало. Името ми е Лора Димрайс. Имах прекрасен живот, по-хубав и свободен от този на по-вечето момичета на моята възраст. Имах любящи родители, получавах всичко което поискам дори и да не е за мен все още.имах и все още имам дълга кестенява коса, леко къдрава, кафяви очи с шоколадов цвят, стройно и стегнато тяло и бях красива и женствена по-вече от момичетата на моята възраст, което неминуемо ведеше до последици такива, че мъж дори възрастен не можеше да ме подмине без да ме огледа отвсякъде. Бях красива и популярна, а и умна ако се съдеше по оценките ми в гимназията. С две думи бях чудесна плячка за всеки желаещ успех и известност. В моето семейство беше прието да започна да си търся годеник на осемнайсет, но да се оженя едва на двайсет. Цялото ми бъдеще беше планирано от самото ми раждане и до тогава всичко вървеше по план. Бях идеалната дъщеря за всяко семейство, но още щом наближи седемнайстият ми рожден ден кандидати за женитба от гимназията ми не липсваха. В малък провинцяален град като нашия всички знаеха колко власт и богатство притежава семейството ми и че за годеника си аз щях отворя вратите на висшето общество, а и наследството ми привличаше всички момчета в града към мен като магнит. Страст ми бяха и всички свръхестествени явления и митични същества макар тогава да не знаех колко тясна и силна връзка имах с тях. Всичко беше наред докато не настъпи най-ужасния ден в целия ми живот. И до днес помня какво се случи като че ли беше вчера. Сутринта беше обикновена както винаги и закусвах със семейството ми и след това се качих в чисто новия си оловно сив кабриолет с вдигнат гюрук и потеглих към гимназията. Готвех велик купон за рождения си ден на следващата вечер и всички поканени обсъждаха тоалетите си защото аз им бях заявила водена от страстта си към красивите рокли с които можеш да стъпиш на червения килим в Холивуд че не приемам хора с дънки и тениска. Денят в гимназията беше като всички други, след училище гостувах на приятелка и се прибрах малко след залез. Бях учудена защото не видях лампите у дома да светят както когато мама и татко чакаха да се прибера след училище. Още на вратата знаех че нещо не е наред. Беше отключено в което нямаше нищо странно, но щом пристъпих прага видях полицията. Чакаха ме. Бях като в транс докато полицаят ми обясняваше какво се е случило с родителите ми. Искали да ме изненадат и да вземат нещо специално за рождения ми ден, затова тръгнали по стария мост над реката към антикварния магазин в съседния голям град, но моста не изнържал тежеста на колата и родителите ми паднали в реката. Не могли да се спасят и полицаите дошли да ми кажат какво се е случило. В този момент всичко се сгромоляса. Целия ми досегашен живот си отиде в този единствен миг. От следващия ден вече бях на осемнайсет и оговарях за всичко на баща ми. Не очаквах да ги загубя толкова скоро. С дни стоях сама в къщи и не разговарях с никого. Напуснах официално гимназията и подписах завещанието на баща ми. Не исках да живея по-вече в тази къща където бях прекарала детството си и най-щастливите си моменти. След седница всичко беше готово. Бях купила апартамент близо до частен колеж където щях да мога да науча всичко което ми беше нужно за да управлявам империята на баща си и където щях да зарежа миналото си. В последния си ден в разрушения ми дом не пролях нито една сълза, вече нямах сили. Очите ми бяха напълно сухи и с твърд израз на увереност в бъдещето. През лятото докато започнеше годината в колежа щях да почина в Ню Орлиънс, където исках да отида още като малка. Когато пристигнах в големия скъп хотел в който трябваше да отседна взех душ облякох къса, елегантна, черна рокля и вечерта излязох на дълга разходка из града. Минавах по улицата и разглеждах големите добре поддържани къщи в стария квартал, но една ме привлече по-вече от останълите и след като вечерях в скъп ресторант и лих няколко нощни заведения където не се задържах дълго защото мисълта за къщата не ме оставаше на мира. След полунощ вече изморена и отново налегната от онова тежко чувство заради което напуснах дома си поех обратно пеша като исках отново да зърна къщата и този път да я огледам по-добре Тя беше по-голяма от останалите, по-стара, но и по-красива със своята подчертана старомодмост от дните на тежките кринолини и издокараните господа от висшето общество. Докато опитвах да запазя в паметта си цялата внушителна постройка с всеки нейн детайл изведнж чух нежен женски глас: – Най-после дойде и ти Елизия. Обърнах се оздачена към гласа в тъмнината на нощта. И тогава видях толкова красива жема която никога не бях виждала. С бледата си кожа, абаносово черната си коса и искрящите зелени очи просто нямаше начин да е човек. – Коя си ти? Попитах я озадъчена откъде знае името ми. – Всеки тук знае името ти мила. – Откъде? – Чакахме те. И това беше последното което помня. Следващото е как сс събудих в стая пълно копие на стаята ми у дома, а над леглото ми беше надвесена красивата жена от предната вечер, а до вратата стоеше някой в сянка когото не можех да видя. Всяка част от тялото ми ме болеше, но в същото време знаех че съм по-силна отвсякога. – Тя е будна. – Какв... ? Чакай малко някой ще ми обясни ли защо съм тук и какво искате от мен? – Ти вече не си обикновена, но и никога не си била. – Какво значи това? – Преди много векове пророк ни прати вест че ще се роди необикновено красиво момиче което ще ни намери когато е готова а ние ще усетим че тя е специална. – Вие какво да не мислите че аз съм вашия човек? Всички кимнаха като един. Вече знаеха историята ми. – Ти си вампир. – червенокосата го каза така сякаш не беше нищо особено, а дори естествено. Преди да се опитам да възразя вече знаех че е истина. Това странно чувство за сила вече намери обяснението си. Дълго мълчах. Не че нямах въпроси напротив те бяха хиляди, но трябваше време за да осъзная че вече не зная нищо за себе си. – Защо го направи? – попитах жената която ми беше дала нова сила и може би нова съдба. – Защото така трябваше. Твоята съдба е вече предопределена, ти трябва да ни поведеш. Може би си чувала за това че вампирите не могат да излизат на слънце, нали – кимнах утвърдително – ние не искаме да убиваме хора, но има и други възрастни вампири които не могат да научат децата си на въздържание и тези новородени вампири от векове се обединиха в клан и търсят начин да развалят проклятието за да могат да ловуват без граници. Това застрашава и двата ни свята. Ако успеят хората няма да разберат че не всички сме като тях и ще намерят начини да ни унищожат, а клана на Полон да се опитат да ги спрат ще стана война между двата свята и ще има много жертви. Затова ти си тук. Трябва да намериш потомците на вещицата която е направила проклятието и да се опиташ да го подсилиш. За това ще ти предоставим най-добрите бойци както учители така и ученици в академията да ти помогнат да я намериш. Не знех какво да кажа. Това беше невероятно нещо, но нямаше начин аз да съм тази която може да ги спаси. – И защо мислите, че аз мога да ви помогна? – Затова – всички в стаята се покриха някъде и един мъж силно дръпна завесите. Силна дневна светлина проникна през прозорците на стаята покрити дотогава с тежки завеси от червено кадифе. Помислих си че ще изпитам болка, но нямаше нищо само приятното чувство как светлината те огрява цялата. – Ха! Нищо. Не чувствам нищо. – Да так е. Но само с теб.-за доказателство тя протегна ръка на пътя на лъчите и там където те огряха рълата и мястото започна да пуши и се разнесе неприятна миризма на изгоряла плът. Щом видя ужасемото ми лице тя ме успокои – не се тревожи ще зарастне бързо. Щом завесите бяха пуснати обратно сякаш бълна на облекчение се разля около присъстващите. – Една година ще се обучаваш тук при мен. Ох съвсем забравих че още на съм се представила. Името ми е Селена и аз съм нещо като директорка тук. Ще бъда твой ментор през обучението ти тук. Ще влизаш в малко часове при другите ученици само ако няма друг начун да усвоиш материала. Всеки учител ще ти дава самостоятелно нужните уроци един ден в седмицата. През останалото време ще се научиш как да се защитаваш, защото ще имаш много врагове когато излезеш извън академията и започнеш търсенето. Дотогава ще бъдеш обучена във всичко което може да ти е от полза. Ще имаш и пазител който ще е твоя сянка. Най добрия ни ученик. надявам се да ви хареса
    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.