Премини към съдържанието
Тор

Кой любовен роман четете в момента?" (част 3)

Препоръчан отговор


И на мен ми е интересно как ще се развие историята и гледам да нямам много големи очаквания, за да не се разочаровам.

Какво ми се чете? Не знам... чете ми се нещо такова... с много хумор, но и стискащи гърлото моменти, напрегнато и оставящо ме с изгризани от напрежение нокти /може и с криминална нишка/. Последните ми попадения Перфектния мъж и Избрах теб точно задоволиха тези желания. Чакам препоръки. А за поредноста на поредиците правила съм го номера да изчета поредица една след друга и това не е за мен по принцип, пренасищам се на авторката и недооценявам книгата. Но има и изключения, за няколко дни изчетох първите 4 книги на Братстото, трябва ли да казвам, че не съм спала и яла почти /макар, че като се замисля наистина Бъч наистина май не го оцених достатъчно след Зи.../

Искам да ти препоръчам "Дъблин стрийт" на Саманта Иънг, смятам че книгата, а и поредицата е една от най-добрите, които излязоха миналата година на български.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искам да ти препоръчам "Дъблин стрийт" на Саманта Иънг, смятам че книгата, а и поредицата е една от най-добрите, които излязоха миналата година на български.

 

Благодаря. Тъй като вкусовете ни много се припокриват, докопвам я и я почвам. После ще коментирам... :*

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъкмо приключих с книжката на Софи Кинсела "Можеш ли да пазиш тайна" - много свежо и забавно четиво. Посмях се и се поразтоварих, това ми е първата книжка на авторката и задължително ще прочета и другите. Накратко главната Ема е най-обикновено момиче, което пътува по работа - след провал на деловата й среща тя се прибира със самолет, а тя се страхува... удря три водки за отскок и се качва на самолета... При много силна турбуленция и опасност от падане на самолета.. тя се вкопчва в ръката на един напълно непознат...и му изповядва всичките си тайни... Страшното става, когато разбира, че това е... шефът й... и оттам комичните и неудобни ситуации заваляват. Хареса ми. Сега съм си набелязала Дженифър Ашли - Моят съсед пиратът.

Препоръчвам горещо, ако вече не си я чела (тъй като постът е от доста отдавна) пак на Софи Кинсела "Един пръстен и е твой"!Аз съм в тотален възторг от нея! Историята е разказана в безброй комични ситуации, в които попада главната героиня Попи, докато издирва изгубения си годежен пръстен, самата тя от добро сърце и желание да помогне също създава доста такива, а главният герой само колко неща трябваше да преглътне вследствие на нейните добрини... А любовта настъпваше с всяка следваща страница постепенно, ненатрапчиво, без излишни фойерверки... Със сигурност има още какво да кажа с какво толкова ме впечатли книгата, но не ми достигат думите (да не кажа нещо друго :P ). Така че, който реши да я прочете, няма да се разочарова, най-малкото ще се посмее с глас...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Препоръчвам горещо, ако вече не си я чела (тъй като постът е от доста отдавна) пак на Софи Кинсела "Един пръстен и е твой"!Аз съм в тотален възторг от нея! Историята е разказана в безброй комични ситуации, в които попада главната героиня Попи, докато издирва изгубения си годежен пръстен, самата тя от добро сърце и желание да помогне също създава доста такива, а главният герой само колко неща трябваше да преглътне вследствие на нейните добрини... А любовта настъпваше с всяка следваща страница постепенно, ненатрапчиво, без излишни фойерверки... Със сигурност има още какво да кажа с какво толкова ме впечатли книгата, но не ми достигат думите (да не кажа нещо друго :P ). Така че, който реши да я прочете, няма да се разочарова, най-малкото ще се посмее с глас...

 

Не съм я чела, но много благодаря за препоръката. Скоро може да й се насладя. Сега съм в лека чуденка какво да захвана :D , но май ще е Дъблин стрийт, ако ли не, ще хвана нещо историческо :whist: .Ще видим... :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пробата ми с "Колекционерът" беше напълно неуспешна, оставих я за по-добър период, нищо лошо за книгата не казвам, прочетох  2 страници и просто реших, че не ми се чете Нора. След това реших да си дочета поредицата на Силвейн Рейнард и съответно подхванах "Изкуплението на Гейбриъл", същата греда и се отказах. И така цял месец... Отварям първата страница на някоя книга и я захвърлям.

Днес изпитах читателски ентусиазъм и след дълго чудене и маене какво да чета, през което ми мина неделята, започнах "След" на Анна Тод, много ми е интересна, не знам защо се бях настроила по-скоро негативно към поредицата и сега съм приятно изненадана. Лошото е че книгата си е направо дебеличка и със сегашните ми читателски темпове като нищо ще посрещна лятото с нея.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз изживявам същинска драма с четенето на "След". Скоро време никоя книга не ми е въздействала толкова двуполюсно. В един момент ми е супер интересно и не мога да се откъсна от нея, и в следващия се зареждат едни страшни тъпни и толкова безумно дразнещи прояви на героите, че ми иде буквално да я изгоря. Остават ми още двеста страници и вече не знам какво да очаквам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента чета "Чаровник по рождение" на Сюзън Елизабет Филипс. Незнайно защо, главната малко ме нервира, много ми е една такава, странна, с леко изкривено чувство за реалност. А главния ми е сладур и половина. Обичам главните герои на Филипс, всичките са умни, забавни, секси, много чаровни и мааалко изпляскали. :inlove1:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз си почивам малко от "След" и почти прочетох "Прокълната нощ" на Джина Шоуолтър. Интересен сюжет, динамичен и страшно много герои. Още от първата книга авторката ни запознава с всички персонажи от бъдещите истории от поредицата. Историята ми харесва, представлява интересна смесица от гръцката митология и любовна история, но не мога да кажа, че ми прилича на поредицата на Шерилин Кениън, по-скоро ми напомня на Алиса Дей и "Воините на Посейдон". Идеята е много интересна - повелителите на нощта са били пазители на боговете (гръцкия пантеон), обаче от воини и герои се превръщат в приемни тела за редица демони - Насилие, Ярост, Смърт, Болест, Нещастие и пр. и са принудени да живеят заедно с тях, плюс това всеки от повелителите си носи освен личен демон и някакво проклятие. По следите на Повелителите са Ловците, които май са лошата страна в случая и искат да ги трепят. И историята започва в един замък край Будапеща, там няколко повелителя си "живеят" вече векове и изведнъж се появява една жена - Ашлин и покрай нея всичко започва да се обърква. Главният герой Мадокс, който носи в себе си демона Насилие беше ударен от стрелата на Купидон (това образно казано) и си падна по нея, тя два пъти повече хлътна по него. И точно тук дойде лекото ми раздразнение към книгата, много бързо, прекалено бързо героите залитнаха един към друг, чак е нереално дори за любовен роман. Имам забележки към стила на авторката - липсва ми хумор в книгата и твърде рязко скача от сцена в сцена, което се надявам в следващите книги да се пооправи, защото все пак романа е първи от поредицата и все още въвежда в историята, явно цели да ни запознае с повече подробности. Не мога да я усетя тази мрачна и тежка атмосфера, която описва, в това отношение Братството на черния кинжал и Породата на Лара Адриан са далеч по-добре описани.

Много силно впечатление ми направиха останалите описани повелители - Лушън, които носи демона на Смъртта; Рейес - Болка и Торин - Болест. Адски ми е интересно как ще представи техните истории, особено на Торин, който ако докосне човек го заразява с чума - определено не е предпоставка за любовна история, затова и ми е най-любопитно за него. 

В заключение - готина книга, остават ми още стотина страници и честно казано нямам идея как ще се развие историята. До тук я оценявам с 4/5, въпреки леките ми забележки препоръчвам на феновете на паранормалните романи, мисля че ще останат доволни.

 

Другото което прочетох е много спойлери за 13-тата книга от Братството на черния кинжал и намразих Уорд, прекалено непредвидима става авторката, не знам дали ще се осмеля да продължа да чета поредицата, но със сигурност ще си спестя "Сенките".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Току що ме отказа и мен от сенките ей така с 2 изречения. Мен авторката почна да ми лази по нервната система, като реши да повтаря книги за главните двойки. Беше ме шубе, че ще омаже пейзажа с втората книга за Рот и Бет, но не успя. Не знам кви ги е сътворила в сенките, ама вече се олива. Сега започва книга за Рейдж и Мери.

 

Иначе по темата, аз язхвам Сара Маклейн и нейният "Негодник по неволя". Днес я почвам, като я мина ще споделя впечаления.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ох ох ох, тамън почнах книгата, но е толкова вълнуваща, че не успях да се стърпя да разкажа. Сара Маклейн ще е една от любимите ми авторки, усещам го. Пише толкова хубаво, героите са толкова забавни, особено като почнат да се ръфат един друг, още от самото начало книгата ме грабна така, както не ме беше грабвало нищо от много време.

Започва как главният ни герой Бърн е на 21 и губи всичко на масата за покер. Всичко освен титлата и имението което обвързано с нея, пари, земи, вещи, скъпоценности. Измамен е от най-добрия приятел на баща си и 10 години след това, нашия още мечтае да си отмъсти. През това време, е станал супер богат. Ръка му подава Чейс, който е основал игрален клуб. Чейс, Бърн и още един пич Темпъл заедно управляват  най-успешния игрален клуб, падналите ангели. Нашия многократно е опитвал да си върне земите, но гадняра не желае да продава. Затова, когато Чейс му казва, че гадина е загубил земите и семейните ценности на Бърн на масата за покер, нащо момче е решено да си ги вземе от новия собственик, който се оказва, съседа му, един двоен маркиз ( за сефте чух за такъв има две титли за маркиз), да ама има уловка, човека ще даде земите като зестра на най-голямата си щерка, Пенелопи. Нашия е готов да се жертва и тръгва на лов за съпруга.

Пенелопи е 28 годишна "стара мома". Била е сгодявана, но годеника й я зарязва и се жени за друга. Все едно тя е виновна, майка й постоянно й пъка на главата, сестрите й, все й опяват. Дори получава предложение за брак от близък приятел от детството, но го отхвърля и направо й се качиха на главата да й мрънкат. Завалката, чак ми дожаля за нея. И за да се разкара малко от дома си, наща решава да отиде в съседство, в земите на Бърн. Още от тийнейджърските си години, тя си е падала по него, и са били много добри приятели. Върви си наща по нощите из горите и дзак, изскача й главния, който я метва на рамо и я отвлича, за да я компрометира. Следва низ от забавни разговорчета и в които се карат и джафкат но в крайна сметка наща остава в старата му къща с него за през нощта. На сутринта, баща й ги чака с пушка в ръка, дори се опита да гръмне главния 1-2 пъти, докато той най безсрамно лъжеше, че я е прелъстил. И в крайна сметка сватбааааа. Много е забавна, главния е мошеник от класа, главната ще му е трънче отзад и нямам търпение да я дочета.

 

И тъй като бях любопитна, спойлер в бяло за следващите книги.

 

Много ми хареса, че още в първата глава се запознах с мъжката част от героите в следващата книга. Или поне си мислех, че е мъжката. В клуба един мъж на име Кроа, изгуби всичко на игралната маса, развилня се, развика се и Бърн и Темпъл трябваше да го изхвърлят от клуба. Оказва се, че Кроа, ще е главния във втората книга, и ще се залюби с една от сестрите на Пенелопи. Не ми направи добро впечатление. Много задлъжнял, голям комарджия, който се кълнеше, че ей сега като се ожени за богата наследница ще се издължи. Ще ми е интересно да видя в каква светлина ще го представи авторката в неговата книга. Третата книга е за Темпъл. Напомня ми на Джеймс Малъри, грамаден леко агресивен и ненадминат боксьор. Сигурна съм, че книгата ми ще ми допадне. И последната книга е за Чейс, основателя на клуба, който... се оказа, че е жена. Ето тук се опулих невярващо, защото се "срещнах" с чейс още в тази книга, не ми се видя жена. Каква ще да е тази жена дето над 10 години се представя за мъж. С нетърпение чакам Ибис да додрапат до книгата, 4-та и последна от поредицата.

 

В заключение, БРАВО на Ибис с избора им на автор, страхотна авторка. Жалко, че не ползват оригиналните корици. Поредицата има страхотен набор от предна и вътрешна корица щеше да е уникално, ако ги бяха използвали. Не че корицата на Джон Пол не е хубава, напротив, уникална е, но ако бяха оригиналните двойни корици щеше да е перфектно.

Редактирано от Ralna (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  Понеже четох скоро Негодника и съм под впечатление- да, май открихме нова любима авторка! Колкото до втората книга- тя е за Крос, а не Кроа (в първия момент и аз се обърках, че двете имена си приличат и си помислих, че играят театър за пред другите докато разбера, че с Крос са ортаци) Сигурно вече си го видяла, ама и аз да се включа. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

  Понеже четох скоро Негодника и съм под впечатление- да, май открихме нова любима авторка! Колкото до втората книга- тя е за Крос, а не Кроа (в първия момент и аз се обърках, че двете имена си приличат и си помислих, че играят театър за пред другите докато разбера, че с Крос са ортаци) Сигурно вече си го видяла, ама и аз да се включа. :)

Крос и Кроа, са двама различни? Сериознооо. Е добре радвам се, помислих, че е правописна грешка. Кроа ми се видя доста смотан.

Редактирано от Ralna (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Крос и Кроа, са двама различни? Сериознооо. Е добре радвам се, помислих, че е правописна грешка. Кроа ми се видя доста смотан.

 Хи-хи-хи! Абсолютен смотаняк, щом изгуби толкова, че го и изгониха. :D  Има малко недомислие. Крос сякаш го представят с леко закъснение, но един от съдружниците- и съответно... ох!

  За Чейс - направо не знам какво да кажа! Това не го очаквах. :ohmy:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Охххх, Инеее, настъпи ме на мноооого, ама мноооого любима авторка!  Рускините качиха първо поредичката й за числата - прилежно и с трепет чаках нетърпеливо качването на всяка следваща книга на Маклейн. Между другото двете поредици са свързани като действието в "Негодник по неволя" е десетина години след поредицата с числата. В третия роман - Eleven Scandals to Start to Win a Duke`s Heart  главния беше сгоден за Пенелопи.

Онзи ден иззобах мълниеносно романа за Темпъл - напълно в стила на авторката: много силен, вълнуващ, направо потресаващо разтърсващ и чакам всеки момент рускините да качат и втория роман - за Крос.  В края на романа за Темпъл се загатва, че Чейс е дама и се появява и главния в романа за Чейс.

 

Тези дни съм на гребена на една изключителна авторка - Elizabeth Hoyt .  Романите й са така обсебващи, че докато не ги погълнеш трескаво, не можеш да се успокоиш! Побъркала съм се по поредицата й Мейдън Лейн, жалко, че рускините ги качват хаотично и на порции. Снощи здравеняшки бодърствах с втората от поредицата - Notorious Pleasures. Още с първото изречение в романа бях пленена от разкошния стил на авторката. А пък запознанството на главните е толкова уникално!Тя- мис Съвършенство, той- мистър Развратник. На пореден бал, главната се натъква на оголения д****к на главния докато се опитва да спаси любовницата му от разярения й мъж. И за да привлече вниманието на развихрилия се мъжкар, го бодва с обицата си по д***ка. 509644de2e60712c2d66077359a62725.gif  А бала се оказва, че е в чест на годежа на главната с по-големия брат на главния! Каква силна любов между главните струи от всеки поглед, докосване, закачка! От всяка тяхна словесна схватка! Ох, много смях, но и невероятно силни, затрогващи сърцето моменти в романа, го правят просто побъркващо прекрасен. Днес рускините са качили и 8-та от поредицата - Duke of Midnight . Така че потривам доволно ръчища от предвкусвано, жадувано удоволствие!ca9fe1ed17097348f576d49995be2288.gif

Редактирано от bobych (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Охххх, Инеее, настъпи ме на мноооого, ама мноооого любима авторка!  Рускините качиха първо поредичката й за числата - прилежно и с трепет чаках нетърпеливо качването на всяка следваща книга на Маклейн. Между другото двете поредици са свързани като действието в "Негодник по неволя" е десетина години след поредицата с числата. В третия роман - Eleven Scandals to Start to Win a Duke`s Heart  главния беше сгоден за Пенелопи.

Онзи ден иззобах мълниеносно романа за Темпъл - напълно в стила на авторката: много силен, вълнуващ, направо потресаващо разтърсващ и чакам всеки момент рускините да качат и втория роман - за Крос.  В края на романа за Темпъл се загатва, че Чейс е дама и се появява и главния в романа за Чейс.

 

Тези дни съм на гребена на една изключителна авторка - Elizabeth Hoyt .  Романите й са така обсебващи, че докато не ги погълнеш трескаво, не можеш да се успокоиш! Побъркала съм се по поредицата й Мейдън Лейн, жалко, че рускините ги качват хаотично и на порции. Снощи здравеняшки бодърствах с втората от поредицата - Notorious Pleasures. Още с първото изречение в романа бях пленена от разкошния стил на авторката. А пък запознанството на главните е толкова уникално!Тя- мис Съвършенство, той- мистър Развратник. На пореден бал, главната се натъква на оголения д****к на главния докато се опитва да спаси любовницата му от разярения й мъж. И за да привлече вниманието на развихрилия се мъжкар, го бодва с обицата си по д***ка. 509644de2e60712c2d66077359a62725.gif  А бала се оказва, че е в чест на годежа на главната с по-големия брат на главния! Каква силна любов между главните струи от всеки поглед, докосване, закачка! От всяка тяхна словесна схватка! Ох, много смях, но и невероятно силни, затрогващи сърцето моменти в романа, го правят просто побъркващо прекрасен. Днес рускините са качили и 8-та от поредицата - Duke of Midnight . Така че потривам доволно ръчища от предвкусвано, жадувано удоволствие!ca9fe1ed17097348f576d49995be2288.gif

Бобииии само ми палиш фитили тука, не те ли е срам така да ми разказваш интересни книги и да пуснаш нови автори. Знаеш ли, как нямам време да четааааа. Лоша Боби :*

Редактирано от Ralna (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди време, като от Ибис излезе "Принц на нощта" веднага си я взех и я изчетох на един дъх. Последва я скоростно книга номер 2 от поредицата и бях повече от очарована. Тогава затърсих третата книга, но тя не беше излязла. И незнайно тези дни пак се присетих за нея. НЕВЕРОЯТНА книга, просто думи нямам, защо се тутат Ибис с тази поредица не знам, но ще кажа едно, голяма загуба за тези, които не говорят английски и не могат да я прочетат още сега.

 

Книгата е Jeaniene Frost - Vlad 3 - Bound by Flames и който не иска да си разваля книгата да не чете надолу, че почти цялата я преразказах. :shy11:

 

Книгата започва страхотно. Влад организира бал с маски, а Лайла се навърта наоколо инкогнито, в търсене на хората които Жилегай е внедрил в дома на Влад. Подозираше един и реши да танцува с него, докато й се удаде удобна възможност да го докосне. Но вампира имаше други намерения, и я замъкна в една ниша да я опипва. Естество, тогава настана ад и Влад го опържи. Още в началото героите почнаха да се лаят и да се обичат същевременно. :D  След това, Влад обгърна Лайла с аурата си, без тя да разбере и отново се изпокараха. В крайна сметка макар и скарани отидоха да търсят Максимус, въпреки че той беше предал Влад, Влад обеща на Лайла да не го убива затова реши да го внедри при Жилегай, така че да могат по-бързо да намерят гадина. Мина се време и Влад отлетя на нейде да провери следи, които могат да го отведат до Жилегай. И отново, настана Ад. Жилегай й гората му нападнаха крепостта на Влад, подпалиха цялата планина използвайки напалм, и тъй като Лайла още бе обградена от аурата на Влад, беше огнеупорна и опълчвайки се срещу бодигардовете си излезе навън да се би с врага.
Използвайки ново придобитите си вампирски сили тя успя да свали два от хеликоптерите, но третия се осети, че огъня не й действа и я почна с куршуми. Наща беше на умирачка, когато се появи Максимус следван от Жилегай. Жилегай искаше да я убие на мига, но Максимус го разубеди, казвайки му, че така ще наранят повече Влад. И така, те я отведоха с тях.
Това което последва направо нямам думи. През цялото време докато четях сърцето ми щеше да се пръсне, толкова добре се беше справила авторката. Тъй като Максимус знаеше, че Лайла може да се свързва с Влад, като докосне места по кожата си, където я е докосвал Влад, той посъветва Жилегай да я одере. Което и направи долният изверг, изпращайки одраната й кожа на Влад. След няколко дни, изверга реши, че ще изнасили Лайла, за да му е гадно на Влад. Аз не съм фен на изнасилванията и си виках само дано да се спаси, дано да се спаси. Максимус заяви, че Влад ще страда повече, ако не Жилегай, а той изнасили Лайла, тъй като Влад се е опитал да го направи двоен шпионин и ще го боли повече, тъй като му е дал втори шанс.
И нали Жилегай си е изверг, веднага се съгласи, нагласяйки камера да снима случващото се. Слава богу обаче се оказа, че Максимус още е на страната на нашите, изгони всички от стаята, застана с гръб към камерата и облепи и своите и нейните слабини с тиксо, след което се зае да имитира изнасилване, докато през това време обясняваше на Лайла, че е предложил да я одерат, тъй като с кожата й, ще махнат аурата на Влад, която задушава способностите й, и чрез сънищата си, тя ще успее да се свържи с Влад и да му каже къде се намират. Но Максимус не знаеше, че откакто стана вампир Лайла  не можеше да си върне пълните сили и не се бе свързвала с никой, дори и с Влад. Обаче в нея пламна надежда, затова почна да опитва.И наистина успя да се свърже с Влад, но той не я чуваше. Тя го видя как възстановява крепостта и в следващия момент получава видеото с нейното "изнасилване", тогава Влад подпали цялата планина, но колкото и да му говореше, той не можеше да я чуе. На следващата нощ, тя пак се свърза с Влад, и го видя, че е в дома на Кат и Боунс (и о чудо, оказва се, че Кат и Боунс имат дъщеричка, от Ибис кога ще довършат поредицата, май и нея ще чета на англе) и моли Кат да му помогне като дойде при него със своята Задгробна сила, явно нейде из книгите Кат получава армия от Гули.
Вече са минали няколко седмици, Лайла не се е хранила, след като одират кожата й, е изгубила повечето от кръвта си, и вече не може да се свърже с Влад, за да му каже къде е. Изпратиха Максимус при нея отново да я изнасили, но този път оставиха вратата отворена и не му дадоха да вземе повече от 2 парчета тиксо, за които той казваше, че иска да й запуши устата. Запуши й я с едното парче тиксо, с друго си залепи криво ляво слабините и пак започна с театрото, но после нещо размисли, махна тиксото от устата й и започна да я целува. Като се оказа, че не съм много сигурна, ама май повърна кръвта която бе пил, за да нахрани Лайла. По друг начин не мога да го обясня. И наша нахранена успя да се свърже пак с Влад, но той не я чуваше а вътрешния й глас й се подиграваше, та тя така се ядоса, че почна да крещи на себе си и Влад взе че я чу. Тя почна да му говори, но се оказа че "връзката е нестабилна" и той пак не я чуваше. Наближи зората, а през деня като всеки млад вампир и Лайла заспиваше, затова тя си повтаряше на ум къде се намира молейки се Влад да я чуе. И той я чу, освободи я и я отнесе в Лас Вегас, където да я скрие.
След като изгладиха всички недоразумения, решиха Лайла да се свърже с Жилегай и да открие къде е гадина, за да го сгътарясат. Но се оказа, че използвайки част от кожата на Лайла, той й е направил кръвна магия и всеки път когато опита да се свърже с него, тя посяга на живота си. Лайла едва не се заколи сама, и за да я опази Влад метна пиано и още някои тежки мебели върху нея. Разбраха се повече да не се опитва да се свързва с Жилегай, но тъй като той я е докосвал и по кожата й има негови следи без да иска в съня си тя пак се свърза с него, и в опита си да се самоубие, едва не уби и Влад. Затова дойде ред на Менчарес да се намеси и да развали магията, но се оказа, че магията е много силна, и ще изчезне само ако или Лайла или магьосника умрат. Тъй като магията се задейства когато Лайла се свърже с Жилегай, решиха, че Влад ще обгори кожата й така че да не може случайно да докосне отпечатъците му и отново без да иска да се свърже с него. След и това изпитание (горката Лайла, бита, одрана и опечена) Влад реши, че трябва да се венчаят и по вампирските закони, тъй като се бяха венчало, когато тя още беше човек. Венчаха се и отидоха в Ню Орлиянс. Там намериха кралицата на гробището, една престара магьосница на име Мери, която да им помогне да открият кой е направил магията над Лайла. След срещата с Мери Влад отведе Лайла да вербуват нови вампири, което беше доста интересно, отидоха първо в болница, където вербуваха няколко умиращи от рак, след това в приют за бездомни и на края в затвор. Последва още малко екшън тъй като свалиха самолета с който летяха, и Лайла се досети къде се крие Жилегай, затова хукнаха на там, за една последна битка в която Влад ще се изправи пред Жилегай, а Лайла пред магьосника, който я е омагьосал. И двете битки бяха зрелищни, интересни и изпълнени с изненади. Препоръчвам горещо всеки да прочете книгата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тези дни изчетох Заплетени и Усукани на Ема Чейс. Доста забавни книжки. Хареса ми да чета от гледна точка на мъжа, и беше креайно забавно, макар, че ако автора беше мъж, щеше да ми е по-правдоподобно. Неангажиращи, забавни и сладки. Ще ми се да ичета и новелите, но едва ли ще бъдат публикувани я книга. Чакам с нетърпение четвъртата книга, която ще завърши историята на Кейт и Дрю :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента чета "Да повярваш отново" на Лори Фостър, книга втора от поредицата "Любов под прикритие". Хубава е книгата, пък и съм с очаквания след страхотното начало на поредицата с "Да поемеш риска", обаче на по-тъп и смотан превод не бях попадала от страшно много време. Или преводачката е стогодишна или превода е от 1900 година ( което е тудно, предвид, че книгата е от 2013г.). Стила на авторката е тотално унищожен  от употребата на думи и изрази, отдавна излезли от употреба. Всяка хаплива или иронична забележка губи ефекта си, представена с някоя неадекватна българска поговорка или друга тъпня, родена от гения преводач. Сюжетът е изгубил доста от динамиката си, не се усеща никакво напрежение между героите, как и да го усетя, когато снажния хубавец гали пухваката ѝ коса (това не е котка, а главната героиня), която се догажда каква е мачтата, опънала платната на панталона на този хубостник, но не не щеш ли мъхестите ѝ бузи поруменяват, а нейсе нозете ѝ.... и всякакви ей такива пълнииии глупости, които първите десетина страница ме караха да се подсмихвах под мустак (както най-вероятно би се изразила преводачката на книгата, защото е толкооова гениален израз), сто страници по-късно обаче съм тотално отвратена. Пълна гавра с книгата, яд ме е за всеки лев, който съм похарчила за нея, защото си я купих, а сега трябва да я дочитам на английски. 

Относно сюжета на романа, след екшън, който се разигра на финала на първата книга в апартамента на детектив Рийз, той се пренася временно при срамежливата си съседка Алис, която доста го интригува. Привлича го не само с външния си вид, но и с тайните, които крие. Алис е доста интересен персонаж, под страхливата ѝ фасада подозирам, че се крие доста корава жена. За съжаление, в миналото си е била жертва на трафик, но е успяла да избяга. Очаквам с напредването на романа миналото ѝ да я застигне и да донесе проблемите.

Освен Рийз и Алис, налице са и всички останали герои от поредицата, явно като в предната книга няма да видим едниствено гледните точки на главните герои, което много ме радва.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В момента чета "Морето на спокойствието" и определено мога да кажа, че книгата е много въздействаща. Авторката е изградила невероятни образи. Направо се влюбих в Джош, толкова е интересен и съм много доволна, че Катя Милей е разбила шаблона и не описва главния си герой като най-популярния в училището. Много ми допада как разсъждава, всеотдайността му дърводелството и начина, по който започва да се подава на чувствата, които Настя предизвиква. Има нещо изключително силно в образа му, не знам кое точно, дали отношението му към смъртта, примиренето или може би нещо друго, но е невероятен. А Настя... трудно ми е да опиша как се чувствам, когато чета гледната й точка. Въпреки че води страхотен диалог със себе си и е повече от забавна, нейната част винаги ме стиска за гърлото. Вече добивам представа какво й се е случило, от начина по който мисли за самото нападение, как се настървява, си правя извод, че е било нещо наистина ужасно. Имам буца заседнала в гърлото и съм в очакване да срещне отново нападателя си, защото съм сигурна, че ще се срещнат отново.

 

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.