Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Тор

Кой любовен роман четете в момента?" (част 3)

Препоръчан отговор


Звучи интересно това....Аз лично си я купих Наследницата..... и останах тотално и абсолютно убита, че си дадох парите за тая глупост което не ми се случва често ама ......Предвид авторката очаквах нещо по- добро и бях разочарована от това което получих!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Звучи интересно това....Аз лично си я купих Наследницата..... и останах тотално и абсолютно убита, че си дадох парите за тая глупост което не ми се случва често ама ......Предвид авторката очаквах нещо по- добро и бях разочарована от това което получих!

Аз не съм тръгнала с кой знае какви очаквания, и затова сега не съм разочарована, но лошото е, че точно заради превода книгата буквално простее, вместо да те завладява :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Във връзка с Наследницата от Валкор, съм склонна да се съглася с Елеонора - голяма загуба. Такава бозица е историята, че отделни изрази и думи не са й проблема. По принцип, държа да се спазва речта на онова време - много пъти съм споменавала този пример : Графиня Т, към херцогиня Д - Като си толкова ОТВОРЕНА...... Ами израза е съвременен, но и ТЪП! Аз не чета за улични банди, а за рафинирани благородници -  да, те са не по-малко подмолни, гадни и  т.н., но има някакъв етикет. Разбира се, важно е да се подберат правилните думи, за да не звучи историята, все едно баба ми разказва приказка, докато залъгва бебе да го храни. Всъщност аз сега чета Прелъстителят на Пътни - ми не ме грабва нещо и тя, по две причини. Първо, когато посягам към книга от "онова" време. искам да усетя красотата, романтиката му. Искам диалози живи, да се разменят остри реплики, дори да се сръфват злобно, но с финес и т.н. Засега обаче получавам една аграрна история. Главната легна да оправя редосеялка още на 4 стр.бре?! Второто, което ме кара да се чеша в недоумение е, защо е толкова разводнена книгата. 400 стр. Историята щеше доста да спечели, ако е по-стегната, да се акцентува на малкото ценно в нея. Ще си я дочета де, може пък втората половина по да си струва. В заключение, като човек, който обича историческите романси трябва да отбележа, че в последните 5-7 години не е издадено, нищо, което да грабне - дали се купуват правата на най-евтините романи на авторите, или просто онези, които отговарят за подбора, идея си нямат какво е излизало на пазара... ама резултата е много спорен. 

Редактирано от Plqsak (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Във връзка с Наследницата от Валкор, съм склонна да се съглася с Елеонора - голяма загуба. Такава бозица е историята, че отделни изрази и думи не са й проблема. По принцип, държа да се спазва речта на онова време - много пъти съм споменавала този пример : Графиня Т, към херцогиня Д - Като си толкова ОТВОРЕНА...... Ами израза е съвременен, но и ТЪП! Аз не чета за улични банди, а за рафинирани благородници -  да, те са не по-малко подмолни, гадни и  т.н., но има някакъв етикет. Разбира се, важно е да се подберат правилните думи, за да не звучи историята, все едно баба ми разказва приказка, докато залъгва бебе да го храни. Всъщност аз сега чета Прелъстителят на Пътни - ми не ме грабва нещо и тя, по две причини. Първо, когато посягам към книга от "онова" време. искам да усетя красотата, романтиката му. Искам диалози живи, да се разменят остри реплики, дори да се сръфват злобно, но с финес и т.н. Засега обаче получавам една аграрна история. Главната легна да оправя редосеялка още на 4 стр.бре?! Второто, което ме кара да се чеша в недоумение е, защо е толкова разводнена книгата. 400 стр. Историята щеше доста да спечели, ако е по-стегната, да се акцентува на малкото ценно в нея. Ще си я дочета де, може пък втората половина по да си струва. В заключение, като човек, който обича историческите романси трябва да отбележа, че в последните 5-7 години не е издадено, нищо, което да грабне - дали се купуват правата на най-евтините романи на авторите, или просто онези, които отговарят за подбора, идея си нямат какво е излизало на пазара... ама резултата е много спорен. 

Гал, първо, и аз останах крайно разочарована от Наследницата на Валкор, честно, в началото се мъчех, да препиша всичко на нескопосаният изказ на преводача, виках си, той е виновен, че ми иде да прескачам цели редове от книгата, но колкото повече четях толкова по-зле ставаше. Да не говорим как ни в клин ни в ръка великия благородник нарича жената с която е прекарал нощта (главната) тъпа овца, нараво се втрещих, бях решила да подмина израза "Изповръщах си червата" казан в началото от образована лейди, наследница на Валкор, но като главния се изцепи да й каже на главната мълчи тъпа овцо, ми идеше да си тегля ножа. Да не говорим, че по-нататък книгата още повече се затлачи, то не бяха глупости и простотии, седя, чета и си викам, възможно ли е да има наистина толкова ПРОСТ главен герой. Е можело. Крайно разочарована съм, заточвам книжката в някой ъгъл да не я гледам.

 

Та второ, направо ме отказа от пътнито, аз като цяло не съм й голяма фенка, не знам защо, ама не я тача, след казаното от теб хептен се отказах.

 

Честно казано, покупките ми напоследък са от тъпа, по-тъпа книга. Взех си "Дивачката" на Кони Мейсън, главния един такъв странен, разпасан и похотлив, гавната и тя няква отнесена от вихъра блейка, помъчих се 2-3 пъти, накрая зарязах книгата недочетена. Взех си на Джейн Ан Кренц "Огнени Кристали" няма да описвам разочарованието което изпитах, щом осъзнах, че книгата не е от поредицата "Аркейна", а историята като цяло беше толкова скучна и бозава, че ми идеше да ревна на глас. Подхванах Елизабет Лоуъл "Красива саможертва" но след като на два пъти заспах на нея, се отказах. "Пътеводителя за просветени" на Дж.Р.Уорд, още стои недочетен след историята за Зи, Бела и Нала. Просто все едно чета дневника на някоя откачалница, която смята, че наистина общува с героите, които е написала. Не, че не са забавни, ама все пак, да седи и да пише, как отивала насам и натам с измисления си герой, еми идва ми малко в повече. Имам още 5-6 книги, до които ме е страх да припаря. "Мой до полуннощ" "Любов на разсъмване" и "Попи" на Лайза Клейпас седят и ми се хилят от рафта, но просто не мога да се насиля да ги започна, ако някой ме окуражи, че са хубави, може и да ги пробвам. Подмята ми се една "Опасност в червена рокля" на Кристина Дод, и още няколко книги, които вече не помня. Та ако някой ми препоръча нещо хубаво и ново, много ще го обичам. :( аз нямам късмет в избирането на книги :(

Редактирано от Ralna (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Гал, първо, и аз останах крайно разочарована от Наследницата на Валкор, честно, в началото се мъчех, да препиша всичко на нескопосаният изказ на преводача, виках си, той е виновен, че ми иде да прескачам цели редове от книгата, но колкото повече четях толкова по-зле ставаше. Да не говорим как ни в клин ни в ръка великия благородник нарича жената с която е прекарал нощта (главната) тъпа овца, нараво се втрещих, бях решила да подмина израза "Изповръщах си червата" казан в началото от образована лейди, наследница на Валкор, но като главния се изцепи да й каже на главната мълчи тъпа овцо, ми идеше да си тегля ножа. Да не говорим, че по-нататък книгата още повече се затлачи, то не бяха глупости и простотии, седя, чета и си викам, възможно ли е да има наистина толкова ПРОСТ главен герой. Е можело. Крайно разочарована съм, заточвам книжката в някой ъгъл да не я гледам.

 

Та второ, направо ме отказа от пътнито, аз като цяло не съм й голяма фенка, не знам защо, ама не я тача, след казаното от теб хептен се отказах.

 

Честно казано, покупките ми напоследък са от тъпа, по-тъпа книга. Взех си "Дивачката" на Кони Мейсън, главния един такъв странен, разпасан и похотлив, гавната и тя няква отнесена от вихъра блейка, помъчих се 2-3 пъти, накрая зарязах книгата недочетена. Взех си на Джейн Ан Кренц "Огнени Кристали" няма да описвам разочарованието което изпитах, щом осъзнах, че книгата не е от поредицата "Аркейна", а историята като цяло беше толкова скучна и бозава, че ми идеше да ревна на глас. Подхванах Елизабет Лоуъл "Красива саможертва" но след като на два пъти заспах на нея, се отказах. "Пътеводителя за просветени" на Дж.Р.Уорд, още стои недочетен след историята за Зи, Бела и Нала. Просто все едно чета дневника на някоя откачалница, която смята, че наистина общува с героите, които е написала. Не, че не са забавни, ама все пак, да седи и да пише, как отивала насам и натам с измисления си герой, еми идва ми малко в повече. Имам още 5-6 книги, до които ме е страх да припаря. "Мой до полуннощ" "Любов на разсъмване" и "Попи" на Лайза Клейпас седят и ми се хилят от рафта, но просто не мога да се насиля да ги започна, ако някой ме окуражи, че са хубави, може и да ги пробвам. Подмята ми се една "Опасност в червена рокля" на Кристина Дод, и още няколко книги, които вече не помня. Та ако някой ми препоръча нещо хубаво и ново, много ще го обичам. :( аз нямам късмет в избирането на книги :(

 "Мой до полуннощ" "Любов на разсъмване" и "Попи" на Лайза Клейпас - с това няма да сбъркаш. Леки, забавни и увлекателни. Нямам търпение за последната. Разбира се бих ти препоръчала "Фюри", аз вчера я прочетох, но на тебе ще ти е много позната :) . Още веднъж ти благодаря за нея. :balloons1:

Както и на целия екип подарил ни тази прекрасна книжка! Страхотни сте момичета! :clap:

Редактирано от viki_kati (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам още 5-6 книги, до които ме е страх да припаря. "Мой до полуннощ" "Любов на разсъмване" и "Попи" на Лайза Клейпас седят и ми се хилят от рафта, но просто не мога да се насиля да ги започна, ако някой ме окуражи, че са хубави, може и да ги пробвам. 

 

Пробвай ги. Това е най - свястно излязло на пазара.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Оки, мерси ще ги пробвам. :mark:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега, да не те обезкуражавам... Поредицата на Клейпас си е много хубава. Всичките ги изчетох на един дъх! Ама... на руски. Първата книга си я купих и прочетох най-съзнателно. Тук някой се беше изказал, че книгата не свършва точно така. Реших, че има малка разлика и от любопитство я дръпнах на руски да видя какво пък толкова.  :eek:

  Ами толкова, толкова ...още  3-4 страници в които ставаше дума за поне три случки, които ги нямаше в моята книга. Затова другите не ги четох на български. Не знам те как са. Може да няма пропуски, но не се реших да проверявам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега, да не те обезкуражавам... Поредицата на Клейпас си е много хубава. Всичките ги изчетох на един дъх! Ама... на руски. Първата книга си я купих и прочетох най-съзнателно. Тук някой се беше изказал, че книгата не свършва точно така. Реших, че има малка разлика и от любопитство я дръпнах на руски да видя какво пък толкова.  :eek:

  Ами толкова, толкова ...още  3-4 страници в които ставаше дума за поне три случки, които ги нямаше в моята книга. Затова другите не ги четох на български. Не знам те как са. Може да няма пропуски, но не се реших да проверявам.

Само в първата са си позволили да правят промени от типа отрязани сцени. В следващите 2 книги няма такива груби несъответствия с оригинала. Пак има неточности с превода, но поне не са рязали сцени.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз си ги купих на Клейпас , не очаквах много ама сама изненадах себе си, че толкова ми харесаха смятам да си ги купя всички които излязат от тази поредица.А има няма от близо 3 години вече не си купувам от тези на Ирис,  щот не знам какво стана ама все бози пускат...пък тези романи бяха първата ми любов :(  :mad:  :(

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аве аз да питам, и как така руският стана еквивалент на английски автор. Уточнявам че говоря по принцип, / не чела конкретното произведение/.

Ама моля ви,  след толокова сверки с руски превод в опита ми , които са меко казано свободен превод и още по-твърдо своеволен такъв  как си мислите че руски превод на нещо може да е меродавен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди време прочетох една книжка, Арекинка на руски и на английски едновременно и в руския вариант имаше доста пропуснати абзаци и съкратени моменти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Подмята ми се една "Опасност в червена рокля" на Кристина Дод, и още няколко книги, които вече не помня. Та ако някой ми препоръча нещо хубаво и ново, много ще го обичам. :( аз нямам късмет в избирането на книги :(

 

Относно Кристина Дод, мога да ти кажа, че поредицата не е никак лоша. Не е кой знае какво, но става за убиване на времето и определено се чете бързо. Не съжалявам, че прочетох книжките, защото определено отпуснаха съзнанието ми. ;)

 

А относно преводите.... ох... Какво да ви кажа?! Всеки пък когато от "Тиара Букс" издадат някоя книга, направо ми иде да потъна в дън земя. Толкова хубави книги издават, а редакциите и преводите им са под всякаква критика. А им отнема месеца да издадат една проклета книга. Да не говоря за "Ирис", какви бози пуснаха на пазара последно. Ужас! Голямо разочарование...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Относно Кристина Дод, мога да ти кажа, че поредицата не е никак лоша. Не е кой знае какво, но става за убиване на времето и определено се чете бързо. Не съжалявам, че прочетох книжките, защото определено отпуснаха съзнанието ми. ;)

 

А относно преводите.... ох... Какво да ви кажа?! Всеки пък когато от "Тиара Букс" издадат някоя книга, направо ми иде да потъна в дън земя. Толкова хубави книги издават, а редакциите и преводите им са под всякаква критика. А им отнема месеца да издадат една проклета книга. Да не говоря за "Ирис", какви бози пуснаха на пазара последно. Ужас! Голямо разочарование...

Абе поредицата на Кристина, първата книга много ми хареса, но с всяка изминала книга мис тават все по-тъпи. Най-добре да ходи да пише историческо, по й се отдава.

Аз тея дни нямам време за четене, но в малкото свободни минути реших да се отдам на препрочитане. В момента съм на "Надарения" на Дара Джой, заглавието е напълно не на място защото надарения наричат Реждар, а не Джайън, и Ре-джън-си Инг-ланд е написано като Рий-Гии-Ки Инг-Земя, но успявам да преживея тези два ужаса, книгата е уникална, невероятна, перфектна, и с радост отделям по половин час на ден, за да сеи прочета отново :inlove1: :inlove1: :inlove1:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абе поредицата на Кристина, първата книга много ми хареса, но с всяка изминала книга мис тават все по-тъпи. Най-добре да ходи да пише историческо, по й се отдава.

Аз тея дни нямам време за четене, но в малкото свободни минути реших да се отдам на препрочитане. В момента съм на "Надарения" на Дара Джой, заглавието е напълно не на място защото надарения наричат Реждар, а не Джайън, и Ре-джън-си Инг-ланд е написано като Рий-Гии-Ки Инг-Земя, но успявам да преживея тези два ужаса, книгата е уникална, невероятна, перфектна, и с радост отделям по половин час на ден, за да сеи прочета отново :inlove1: :inlove1: :inlove1:

 

На мен "Внимавай в картинката" най-много ми хареса. Като цяло доста забавна книжка и развлекателна. Пък и ситуацията беше много смешна и главните забавни. После "Бедствие на високи токчета" ставаше за убиване на времето, макар да не беше на нивото на първата книга. А относно "Опасност в червена рокля", изчетох я и мога да си призная, че става за четене, но началото е малко мудно и докато се стигне до цялостната картинка, ох, идеше ми да се откажа да прочета книгата. Нооо, става за убиване на много време. "Съблазън" все още не съм я прочела. Да видим кога ще я подхвана.

Относно историческите романи на Дод, аз съм чела само "Stwiching Places". Все още не съм се престрашила да подхвана принцесите. Нещо не ми вдъхват доверие. :/

В последно време не се издава нищо качествено и буквално не знам каква книга да подхвана... Ужас! А изборът е толкова голям, ама коя от коя по-голяма боза.

Аз в момента чета  "Как да се омъжиш за вампир милионер". За момента става ще видим по-нататък.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нещо ги омота, "Бедствие на високи токчета" е първата книга. На мен най-много ми хареса. Смяла съмс е с глас, като главната мяташе белтъци на главния и после се чудеше дали го е направила като хората, за да го накара да я последва. "Внимавай в картинката" ме грабна много се резюмето си, за това как крадлата се прави, че си е загубила паметта и как главния я прецака като от своя страна я излъга, че му била съпруга. Страшно обещаваща история, но героите не бяха толкова магнетични и забавни като в първата книга, поне за мен. "Съблазън" не беше зле, но там главния научва, че всяка година от банката му някакви маскирани мъже крадат пари, по време на празника МардиГра, и решава, преструвайки се на обикновен служител да отиде да разучи нещата. Главната е много оправна, живее с две изкукали лели, и има гадна шефка, която й прави все секано. Дори хвана и заключи главната в сейфа, докато с главния бяха вътре, това беше една доста забавна ситуация.  :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ох, вярно, вярно, ама "Внимавай в картинката" беше първата, която прочетох. Тоест подхванала съм ги както дошло, хахах. Е, какво да се направи. Но принципно първите две книги най-много ми харесаха. "Съблазен" все още не съм я прочела, ама ще гледам да я подхвана, че да затворя поредицата. Иначе става... Чудя се нещо друго, което да прочета, след като привърша с вампира милионер. Искам да подхвана "Открита пред теб", ама нещо се чудя, че може да ме разочарова. Казват ми да я почна, ама не се престрашавам изобщо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хей, какви са тия коментари! Моя милост пък много се радва на новите издания в последно време. Поредицата на Блайдън е яка, със супер увлекателни диалози и колоритни герои; поредицата за воините на Атлантида си ме грабна още с първите страници, доста свежарска ми дойде, хуморът е екстра, екшъна също, героите са сладури, въобще идилия; "Господар на желанието" на Кинли МакГрегър пък си е бижу от всякъде, както и другата поредица на авторката - Нощни ловци. Също Братството на черния кинжал е от попаденията през последните години. Съвременните романи, които излязоха напоследък не съм ги чела още, та не мога да коментирам, но каквото и да си говорим качеството на преводите на Ибис и Тиара букс, когато става дума за романтичния жанр особено, макар и не само, са си къде къде по-добре от преди години. Направо се чудя от къде този насъбран негативизъм!?  Да не говорим, че скоро ни очакват още исторически книжлета и от двете издателства, аз съм във възторг направо.

 

А причината да реша въобще да пиша тук, преди да се разсеям е, за да споделя впечатления за последните две книги, които прочетох. Рекох си, да се отчета и аз веднъж във форума, че колко време мина. То с работа и магистратура кога да му остане време на човек?

 

Първото нека започна с "Прелъстителят" на Мери Джо Пътни. Щом разбрах, че се очаква нов роман на авторката на БГ пазара, взех да потривам ръце с нетърпение да се докопам до нея. Особено предвид, че от доста време не бях чела нещо историческо (а и като цяло художествена литература) и то на любимата ми Пътни. Трябва да призная, че макар стилът на авторката да лъха от образите и дълбочината на сюжета, все пак ми се стори малко по-различна книгата от другите нейни романи, които съм чела. Романът разбира се започна ударно с особено развлекателната среща между Реджи и братовчед му. Веднага привлече вниманието ми и ме накара да се зачудя какви ли ще ги надроби човека. Хареса ми как автоката умело и не прекалено натрапчиво представи пороците му. А и бях особено впечатлена от самоиронията, която показваше (обожавам такива герои, а Мери Джо Пътни ги пише точно по мой вкус), мед ми капеше от сърцето, когато вбесяваше отчето и се свиваше от тъга, когато го обвиняваха незаслужено, макар и двамата очевидно да знаехме, че е предизвикал подозренията с репутацията си. От друга страна Алис беше очарователна като управител на имението. Всъщност в другото книжле, което ще коментирам в последствие, главната героиня също управляваше имение, но в отсъствието на баща си и докато там най-вече се загатваше повърхностно за задълженията й, тук е вложен много повече реализъм в това отношение, което те кара да усетиш по-пълно героите, обстановката, да повярваш на случващото се. Още един от талантите на Пътни. Разбира се авторката винаги има с какво да ме трогне и изненада. Действително майсторски включи познати ни стари герои, които да подсладят усещането от четенето. Всъщност аз малко бавно загрях мотивите на злодея, може би защото се бях отдала на среднощно четене ;) От друга страна, си умрях от кеф как изкусно Реджи сватоса приятеля си за повереничката на Алис. Младите дори не видяха от къде им дойде :D В заключение ще кажа, че съм любопитна за книгата на братовчеда, усещам, че ще е ударна. Също така ще се осмеля да заявя, че "Прелъстителят" е книга, която трябва да отлежи малко в съзнанието на читателя (то аз докато се наканя да напиша коментар...), за да оцени напълно историята. Някак по-бавно влиза под кожата, но несъмнено го прави. По същия начин бях и с друг роман на авторката -  Заложница на съдбата. Другата книжка, за която ще спомена, е "Интимно предателство" на Ейдриън Басо. Бях я почвала преди време, но нещо ангажименти ме откъснаха, но този път, така и така висеше при мен в общежитието, за разлика от доста други мои книги, реших, че й е време. Започна много обещаващо. Главната героиня, Алиса, беше от любимият ми тип, хладнокръвна, но същевременно по своемо уязвима и с достойнство, което всява респект. От друга страна главният герой, Морган, леееко ме дразнеше, не усетих достатъчно емоция като че ли. Въпреки това, трябва да призная, че като цяло книгата ми допадна. Имаше недоразумение, при това добре измислено от страна на авторката, имаше бебок и накрая мистерия, макар и не разгърната по най-добрия начин + щипка хумор, но и малко повече нямаше да навреди.  

Хайде стига толкова, че пак се отплеснах, постаро му.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз последно се нюансирах в сиво, така че няма да разказвам какво точно съм чела, на всеки му е ясно. Общо взето първата книга като че ли ме грабна най-много. Иначе да попитам, понеже някой по-нагоре спомена принцесите на Кристина Дод. Въртяха се по едно време едни откъси на български език от неиздавана тук книжка от поредицата. Някой да знае какво се случва с въпросната принцеса :shy11:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Последно прочетох "Фюри" на Лорън Донър и единственото, което мога да кажа е, че книгата ме грабна страшно много! Отдавна не се бях наслаждавала така на някоя история, а тази определено ме накара да я изчета на един дъх. Тематиката е малко или много различна, а героите бяха просто страхотни. През цялото време имаше нежност, която вирееше в атмосферата и описваше много добре характерите на персонажите. А екшънът беше точната доза и много добре описан. Преводът е просто страхотен и както винаги на много високо ниво. Браво!

 

Също така прочетох "Как да се омъжиш за вампир милионер" и определено ми допадна. Интересна книжка, доста забавна на моменти и изпълнена с екшън. Разбира се, предвидима, но пък за сметка на това мита за вампирите бе запазен, а не променен както повечето автори правят в последно време.

 

Прочетох и първите две книги от поредицата "Кросфайър" на Силвия Дей. Ами... не знам дали Нюансите или тези ми харесват повече, защото двете поредици са невероятно различни, макар и да са от еротичния жанр. Това, което мисля е, че "Кросфайър" определено е страшно тежка поредица. Историята както на Ева, така и на Гидиън е страшно тъжна и жестока. Миналото им е ужасно и ги е маркирало по такъв начин, че и двамата са страшно несигурни и ги е страх да се доверят един на друг. Толкова са наранени, че самочувствието и себеуважението им е напълно потъпкано. Вярно е, че Ева е постоянно тази, която се колебае и е доста обсебваща, но Гидиън не остава по-назад. И във втората книга не я видях по-слаба психически. Напротив, държеше се доста повече на крака и бе по-силна. Тя си каза "Писна ми." ще се боря за него и го направи. Когато той я изостави, вярно че беше рухнала, но все пак това е една влюбена жена и е нормално да изпадне в депресия, още повече когато той не й даде никакво обяснение. Накрая когато й стана ясно, защо всичко е вървяло по този начин, в движение Ева се промени и се отново се отвори към Гидиън. Историята им е брутална и определено натоварва психически читателя. В едно нещо тези книги повече ми харесаха от Нюансите - граматически са написани много по-хубаво! Направо не можех да повярвам, докато четях! Изреченията имаха смисъл и нямаше такива странни и несъществуващи изрази, които се появяваха в романа на Е. Л. Джеймс. А преводът на книгите е на ниво и като цяло грешките не бяха много.

 

В момента чета "Рай в Тексас" на Сюзън Е. Филипс. Ами... какво да кажа. Очаквах повече от книгата, а ме разочарова невероятно много. Смятам да я дочета просто от инат, но е много слаба. Като започнем с имената на героите - Боби Том и Грейси. Изобщо не ми допадат. Историята е доста плоска, а шегите и така наречените остроумни фрази са много повърхностни и на моменти дори скучни. Тя е 30 годишна девственица. Ужас! Не съм против това някоя жена да се запази за определен мъж, но главната героиня е описана по абсолютно негативен начин и някак си хич не ми допада. Изобщо историята е страшно слаба, направо нямам думи от това колко ми е скучно да чета тази книга. Не я препоръчвам на никого, който може да подхване нещо по-стойностно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Аз в момента съм на Лорън Донър - "His Purrfect Mate"

Тази авторка ме грабна от "Фюри" и от тогава съм изчела почти всичко от нея.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха и аз така се запалих, че прочетох всичко каквото намерих на Лорън Донър. Фаворит от Новите видове си ми остана Valiant,  не знам много си го харесах още от книгата за Slade. А последно прочетох поредицата за киборгите там определено ми е любимец Iron.... явно си падам по диванета :inlove1: , макар че не е толкова добра като Новите видове , става за четене :) . Ама  и върколаците къртят, хареса ми това , че  са по различно представени от обичайното поне малко...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха и аз така се запалих, че прочетох всичко каквото намерих на Лорън Донър. Фаворит от Новите видове си ми остана Valiant,  не знам много си го харесах още от книгата за Slade. А последно прочетох поредицата за киборгите там определено ми е любимец Iron.... явно си падам по диванета :inlove1: , макар че не е толкова добра като Новите видове , става за четене :) . Ама  и върколаците къртят, хареса ми това , че  са по различно представени от обичайното поне малко...

 А, вълцитя също са ... потресаващи :shy11: . Аз чакам с нетърпение да излезе книгата за бащата на пакта.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тъкмо привърших с Лайза Клейпас и “Мой до полунощ„ и “Любов на разсъмване„.Изчетени на един дъх-толкова завладяващи чувства,диалози-не мога да опиша.Трогнаха ме дълбоко.Дори “Фюри„,за който мислех,че изпъква относно отношението на главния към главната не ми подейства така.А как са вплетени и циганите-по принцип не харесвам нетрадиционното в книгите-но тук останах без дъх.

Определено препоръчвам.Сега разбрах,че илиза книгата за Биа-не знам кога точно и съм се наточила-нищо,че имам изпити.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Прочетох Прелестни създания. Хареса ми. Леко е тинейджърска, но въпреки това беше интересно, особено, че целият разказ беше от позицията на момчето.

В една книжарница в Мола видях и другите две части преведени. Надявам се да преведат и четвъртата.

Някой знае ли дали Хрониките на Чародейците са 4 книги или има още?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...