Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Има един много препоръчван метод на възпитание...

Например: "Щом ти не изхвърли боклука, аз няма да ти позволя да излезеш."

...

Не съм прилагала метода и се чудя дали не греша в преценката си за него?

Един от успешните методи! Децата трябва да имат задължения и да бъдат санкционирани при неизпълнението им. Разбира се, че най-напред се търси обяснение, защото може да има причина.

Съвременните деца знаят правата си, а задълженията им тежат.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Я, ама тва е било предимно женска тема, повечето мъже от този форум нямат деца значи, ха ха ха ... егати сухарите-техничари, дай им техномасторбаторство на мъжкарите. Аз моето синче го възпитавам както дойде. Майка му пък го възпитава както може. Абе ще стане едно супер егоистче и това е. Ама какво от това, и егоистите имат право да съществуват. При това хиперзадоволяване на потребностите му, главно от мама, то горкото после ще има да се чуди що трябва да полага усилия като стане възрастен. А, и татко му го глези де, ама по различен начин. Той си знае при кой от двамата кой номер може да мине и си избира към кого да се обърне, според случая. Аз купувам цветя да ги подарява на даскалиците, по повод и без повод даже, с цел подмазване и да не го мразят като прави бели. Те се радват много, особено като другите родители рядко съм ги виждал да се сещат за подобни неща. Той обаче се сетил че трябвало и за съученичките цветя. А сега де ?

Редактирано от Мес (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес един случай ме провокира да помисля кое е по-важно - възпитанието или образованието? Според мен, няма нищо по-грозно и излагащо от това, на една млада, уж вярваща и четяща Библията жена, притежаваща голямо самочувствие, придобито благодарение на завършеното кой знае как и къде висше образование, да и липсват първите 7 години. :(

Редактирано от Мойра (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Днес един случай ме провокира да помисля кое е по-важно - възпитанието или образованието?

Според мен, няма нищо по-грозно и излагащо от това, на една жена с голяма самочувствие, придобито благодарение на завършеното кой знае как и къде висше образование, да и липсват първите 7 години. :(

Без възпитание можеш да си живееш щастлив и заможен, ама без диплома е малко трудно. Има разни топкаджии които изкарват пари и без образование, но те са единици и по-скоро случайни изключения.

Освен това първите 7 години не са същите в бг и в япония например, та няма универсално възпитание.

При мене наборите ми си разгонват жените и си взимат едни млади фиданки азиатки, щото ония са ги възпитали да се подчиняват и грижат за съпругът им и да не се опитват да знаят повече от него. Там в Азия така ги възпитават ония с дръпнатите очи.

Та възпитанието е относително понятие.

Мене са се опитвали да ме възпитават на патриотизъм и дълг към родината, ама не са успяли. Щото не съм бил балама да им повярвам. Като бяхме първолачета ни учеха да ставаме в тролея и да си отстъпваме мястото на възрастните хора и бременни жени. Тука при мен, никой не си отстъпва мястото на бременна жена, никой не я пуска да мине пред него на опашката. Значи тукашните първи 7 годинки не са като комунистическите от едно време. В кварталната супербакалия има даже специална каса с предимство за инвалиди и майки с бебета, щото иначе на другите каси всички си правят углушки и не ги пускат да минат напред.

Та за кво възпитание става дума ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Без възпитание можеш да си живееш щастлив и заможен, ама без диплома е малко трудно. Има разни топкаджии които изкарват пари и без образование, но те са единици и по-скоро случайни изключения.

Освен това първите 7 години не са същите в бг и в япония например, та няма универсално възпитание.

При мене наборите ми си разгонват жените и си взимат едни млади фиданки азиатки, щото ония са ги възпитали да се подчиняват и грижат за съпругът им и да не се опитват да знаят повече от него. Там в Азия така ги възпитават ония с дръпнатите очи.

Та възпитанието е относително понятие.

Мене са се опитвали да ме възпитават на патриотизъм и дълг към родината, ама не са успяли. Щото не съм бил балама да им повярвам. Като бяхме първолачета ни учеха да ставаме в тролея и да си отстъпваме мястото на възрастните хора и бременни жени. Тука при мен, никой не си отстъпва мястото на бременна жена, никой не я пуска да мине пред него на опашката. Значи тукашните първи 7 годинки не са като комунистическите от едно време. В кварталната супербакалия има даже специална каса с предимство за инвалиди и майки с бебета, щото иначе на другите каси всички си правят углушки и не ги пускат да минат напред.

Та за кво възпитание става дума ?

Тази жена е от тези, които в България наричаме простачки или простакеси.

В Белгия не знам как е.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Възпитанието, доброто възпитание, въобще не е относително нещо. То е постоянна величина. Или си добре възпитан или - не.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ролята на родителя е най-важна в ранната детска възраст

"Такъв е животът: Да бъдеш родител" има за цел в 12 епизода да покаже широк кръг от проблеми, свързани с родителството, разказани от разнообразни герои. Това заяви в предаването "Разговор в трафика" по bTV Radio продуцентът на предаването Явор Попов.

"Родителството е за всички нас - независимо колко пари имаш, къде живееш, колко брака имаш", допълни той.

"Ролята на родитиля е важна във всеки един момент от развитието на детето, особено в най-ранния - до 5-6 годинки", коментира Вера Рангелова - консултант на УНИЦЕФ за ранно детско развитие. Тя подчерта, че посланието, което поредицата изпраща, е, че не е лесно да бъдеш родител.

Целия разговор чуйте в прикачения видеофайл.

btv.bg

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По-твърдото възпитание е най-добро. Бях възпитаван от реалисти,такъв съм и аз. Като малък и в болница съм влизал,виждал съм и луди хора. Не ме впечатлява това нещо. Нито трудностите. Подготвен съм от малък,че живота не е само купчинка пастели. Децата трябва да се учат от малки на отговорности. Било за миене на чашата си,било за изхърляне на боклука и т.н. В истинския живот при неизпълнение те гонят,ами значи и ти трябва да налагаш сакнции,или някакви ограничения умишлено. Не с цел да ограничаваш детето,а за да изразне подготвено,че след време ще има също ограничения на някой работи. От малко трябва да му се говори за това кое е вредно и кое не,как трябва да се държи с дргите и т.н. Мразя неблагодарници,не искам да дойде ден, в който ще гледам дете неглагданик,някакво такова егоистче. Но е факт,че 70% от всички родители така са отпуснали края..вие знаете ли какво правят децата ви? 4 от 5 пушат,пият,2/5 се друсат. Страхотно,нали?

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Личният пример е най-добрият възпитател ! Контрола е необходимо "зло"! Свободата е свобода на избор ....., но от предложени от теб няколко възможности! Респекта се гради с взаимно уважение, субект-субект ! Да се извиниш и признаеш грешката си пред детето , не е унижение ..., а добър пример! Изобщо ....всяка ситуация може да бъде възпитаваща ......, дори да няма правила за това как се постъпва ......Единственото правило е .......да не се унижава личността ! Темата е дълга за разискване ...., аз само загатвам някои неща !

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напоследък ми прави впечатление, че вълшебните думички "моля", "благодаря" и "извинявай" се употребяват все по-рядко. Имам чувството, че да си груб и първичен стана престижно. Причината като че ли не е само в домашното възпитание... :speak:

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напоследък ми прави впечатление, че вълшебните думички "моля", "благодаря" и "извинявай" се употребяват все по-рядко.

Имам чувството, че да си груб и първичен стана престижно.

Причината като че ли не е само в домашното възпитание... :speak:

Съгласен съм с теб . : )

Когато се държиш добре с хората те ти се качват на главата.Правиш им добрина,а те ти отвъщат с забиване на нож в гърба.Някой хора трябва да ги''мачкаш'' за да те уважават,други да ги уважаваш,но хората който ценят уважението и добротата са малко.

Аз съм младо момче и съм за доброто поведение,не само на младите но и на възрасните.Колко некултурни хора на възраст има по улиците...

Как да се изгради една ценностна система при наличието такива хора,просто не зная.

Например повечето учениците се държат отвратително.Има и учители който нямат елементарна култура с отношенията към младежите.Как да вземем пример от учител,който се държи аругантно,когато го попиташ за неща относно учението ?

Аз смятам,че възпитанието е индивидуално,тоест че дори когато се стараеш много в грижите за едно дете то пак може да си стане ''разбойник''.

Не съм родител,но споделям личното си мнение,което се позовава на мойте възгледи.

Голяма част от родителите който виждам просто де държат отвратително с малките си деца.Наричат ги на ''м**ша'' и много други обидни думи използвани от тях като псевдоними,незнам какво ще стане с тези деца когато порастнат.

Познавам момичета,който не са пускани на дискотека от родителите си и когато това стане все едно са отвързани .Естествено,че някой от тези момичета който са с строго възпитание няма да сакато ''отвързани'',но в повето случей са такива.

Смятам че не зависи само от възпитанието на родителите,ами и от главата на човека който я носи .

Да видиш видиш детето си като бандит,крадец и т.н е нещо ужасно и не го пожелавам на никого : )

Успех на всички родители в отглеждането на децата си,както се знае отглеждането е по-трудно от раждането им : )

Редактирано от Ласков (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Наричат ги на ''м**ша'' и много други обидни думи използвани от тях като псевдоними,незнам какво ще стане с тези деца когато порастнат."

Не мога да се сетя коя е думата... :speak:

Наистина има много невъзпитани възрастни хора и най-жалкото е, че понякога са учители на децата ни.

Когато обаче невъзпитанието се съчетае с агресивно поведение става страшно... :(

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напоследък ми прави впечатление, че вълшебните думички "моля", "благодаря" и "извинявай" се употребяват все по-рядко.

Имам чувството, че да си груб и първичен стана престижно.

Причината като че ли не е само в домашното възпитание... :speak:

Децата са като гъбки и всичко попиват. Тук вече идва и голямата роля на родителя, който ще му покаже кое е правилно и кое не, кое е добро и кое е лошо, стига разбира се той самият да знае разликите! Ако си оставиш детето по цял ден да виси пред компютъра, цял ден да гледа телевизия - езикът и държанието му неминуемо ще се променят, защото вече никой не се съобразява с детската аудитория, а напротив - стремят се по всякакъв начин да я "извращават" (ако мога така да се изразя). Да не говорим, че много родители не внимават какво говорят и как се държат пред детето си и то се превръща в тяхно малко копие, защото децата не могат да си измислят думите, те трябва да ги чуят, защото са най-чистите и неподправени създания на тази земя!
  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думата е м*рша ... и това не е единствената използвана непочтена дума към децата им. Всеки човек иска детето му да е модел за подръжание,но истината си е жестока.Дори и детето да има идеални условия и отношения в домът си то навън не е така.Точно поради това никой не е застрахован. На някой родители им прави кеф,когато чуят малките си деца да псуват..... Извратени хора.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как да накараме децата да ни слушат?

Съвсем незначителният на пръв поглед жест на посочване кара децата да ви вярват. Също така може да ви създаде и известен авторитет сред възрастните.

Това е откритието на психолозите от Университета във Виржиния Каролин Палмкуист и Викрам Джасуолфаунд. Те изследват как малките деца разбират какво знаят другите хора и установяват, че един възрастен може да убеди четиригодишно дете, че знае нещо, като просто посочва с пръст докато му изговаря информацията.

"Децата са склонни да припишат знание на някого само въз основа на този жест. Те вярват така силно в информацията, дошла с посочването, че тя остава валидна дори когато противоречи на нещо, което малките са видели със собствените си очи", казва Палмкуист.

Експериментът се провежда с 48 деца от детска градина. Показват им се серия от клипове, в които участват две жени, има четири обърнати чаши и топка. Едната от жените скрива топката под една от чашите, докато другата се е обърнала с гръб и е закрила очите си. След това клипът има няколко алтернативни финала – двете жени сядат с ръце в скута си; всяка от тях грабва по една чаша; всяка от тях посочва по една чаша. Във всяка от различните версии децата трябва да отговорят коя от двете жени според тях знае къде е топката.

В първите две варианта децата отговарят съвсем логично - знае тази, която я е скрила. Но в третата сцена, когато и двете посочват по една чаша, реакциите на децата са изненадващи – те смятат, че и двете знаят къде е топката. Макар и едната жена да не е видяла под коя чаша е скрит обектът, тя би трябвало да е научила по някакъв друг начин, казват децата, иначе защо би сочила?

И макар че възрастните няма да направят грешката на четиригодишните, все пак учените смятат, че посочването на нещо продължава да ни впечатлява извънредно през целия ни живот. Като цяло хората сочат нещо, когато смятат, че е важно и този жест повишава вниманието на слушащите. Посочването винаги е свързано с добра причина и децата го възприемат като важен жест в контекста на обучението и ученето.

Източник: lifeslittlemysteries

spisanie8.bg

Би било много интересно, ако някоя майка на малко дете проведе експеримента и сподели с нас как е реагирало детето.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

6 неща, които никога не бива да казвате на детето

Понякога като родители се взимаме твърде на сериозно и забравяме, че с детето трябва да се общува като с равен, независимо от възрастта му. Има неща, които никога не бива да му казваме, колкото и да сме ядосани или разстроени:

Ти винаги/ никога...“ – независимо от продължението такива изречения са погрешни, защото не бива да абсолютизираме нещата.

Защото така казах!“ – с тази фраза вие контролирате всичко и напълно убивате усещането за автономност у детето и възможността да мисли логично.

Казах ли ти!“ – натякването е колкото изкушаващо, толкова и погрешно. Като го кажете излиза, че вие винаги сте права, а то винаги греши. Така ли е наистина? Помислете пак.

Спокойно, не се притеснявай“ – истината е, че когато човек има притеснения дори в детска възраст, те няма да изчезнат изведнъж с няколко думи. По-добре е да зададете въпрос за тревогите на детето, а не да ги игнорирате.

Не се прави така. Дай на мен!“ – помолили сте детето да ви помогне за нещо, но то не се справя според очакванията ви. Ако поемете всичко в свои ръце, детето ви никога няма да се научи как всъщност се прави и едва ли ще има желание да ви помогне за нещо друго от страх да не сгреши отново пред вас.

Ех, защо не си като сестра си/ брат си“ – да имаш брат или сестра и съперничеството вървят ръка за ръка и всичко, което кажете за сравнение между децата си само ще налее масло в огъня.

dnes.bg

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ех, защо не си като сестра си/ брат си“ – да имаш брат или сестра и съперничеството вървят ръка за ръка и всичко, което кажете за сравнение между децата си само ще налее масло в огъня.

мда, гадно е, не ми се говори

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

мда, гадно е, не ми се говори

Ако детето няма брат или сестра му се дават за пример я комшийчетата, я приятелчетата...

Колко разправии съм имала със свекърва ми по този въпрос, но...манталитета си е манталитет.

Така е възпитавала сина си, така и той се опита да възпитава дъщеря си.

Лошото е, че този метод на възпитание се прилага не само в семейството, но и в детските градини и училищата и предизвиква недобри отношения между децата.

Вместо едно дете от малко да осъзнае, че притежава индивидуалност и да се научи да цени индивидуалността на другите, то се научава да се сравнява с тях, което винаги има негативни последици.

После се чудим откъде са се появили злобата, завистта и омразата...

Редактирано от Мойра (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И все пак родителите са тези, които са в най-близък контакт с децата си, особено в по-ранна възраст. Всички знаят, че първите седем години от живота на детето са много важни.

Опасни са годините, в които децата навлизат в пубертета. Тогава се създават приятелства, част от които биха могли да нанесат сериозни поражения върху по-нататъшното развитие на по-лабилните деца. Точно в тези години родителите трябва да следят с кого общуват децата им, за да могат да предотвратят лошите приятелства. Учителите могат да окажат неоценима помощ, ако наблюдават по-внимателно учениците си.

С пошлостта и простотията, които ни заливат отвсякъде, един добър закон за медиите би се справил чудесно.

И нашето мото е "Сексът продава"...Учудена ли си, предвид държавата в която се намираме и ситуацията? Ценности, правда-это слова непонятные...Истината е ясна, проста и жестока... Отделно, за да може да се социализират хората в този...гаден и жесток свят животът под похлупак и изолация не помага...

А закон за медиите? Никой няма да направи такъв..Сексът доста ефективно продава...Малко голотия, малко порнография и можеш да продадеш почти всичко... Хората сами са си надробили попарата и са побутнали този свят по този път...този начин...

Напоследък ми прави впечатление, че вълшебните думички "моля", "благодаря" и "извинявай" се употребяват все по-рядко.

Имам чувството, че да си груб и първичен стана престижно.

Причината като че ли не е само в домашното възпитание...

Да живее чалго-мутренското културно влияние! Важното е говоренето на "кифло", "боклук", "нещастник", комбинирано със зобене на хранителни добавки и трошенето на глави, както и гледането лошо...

С ЛЮБОВ! С отделено време, с демократични методи( според психологическата, а не политическата лексика) и най-важното с ОБЩАТА ВОЛЯ на всички родители да ИЗГРАДИМ ЦЕННОСТНА система НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО, защото наложената през последните десетилетия псевдоценностна система прави децата ни несигурни, а това е една от причините за агресия.

Да, всеки родител е отговорен и трябва да служи за модел на поведение, но я да се замислим, ако само една клетка в организма ни е здрава, а другите са болни, тогава какво става със здравата клетка?Ето защо, за да са здрави, щастливи и отговорни нашите деца, не са достътъчни само грижите на родители и/или учители!Трябва да изградим за децата ни един по-духовен, по-справедлив, по-законен свят, в който знанията, уменията, трудолюбието и талантът да са мерило за успех, а не чалга-културата, псевдо-хайлайфът и надзаконието!

Как да се случи това?Нека научим с любов децата си ДА МИСЛЯТ.....може пък те да съградят един по-красив свят....

Любов, мъдрост, ценности, моралност, законност? Какво значат те днес? Те то цялата ни система е изгнила и проядена от пошлост, омраза, лицемерие и все такива положителни качества... Няма ценности и няма да има...За пари вече се прави всичко-от убийство и съсипване на човешки животи до войни световни, а пошлостта е господарка на света...

Характера (макар и ако го свързваме с темперамента да може да се приеме, че има и вродена част) се изгражда през целия живот на човек. Семейството (без значение от колко и какви хора е) има основно значение за формиране на характера на малкото дете. На малкото дете му е нужна обич - къде другаде освен в семейството да я намери. На по-голямото вече дете му е нужен авторитет. Не налаган а споделян с него авторитет, на който детето да подражава. Ако не го открие в семейството детето ще го намери на улицата, в училище, в компанията си. От този авторитет зависи и какъв човек ще е когато вече е голям.

Така поне от чисто практична гледна точка и личен опит мисля аз. Разбира се има доста написано по въпроса за възпитанието още от най-древни времена до сега. Би могло да се прочете много.

Продължава да ми е интересно как един родител може лицемерно и безочливо да забранява на децата си неща, които той самият е правил някога и за които той не съжалява и да очаква детето да го послуша и да не ги прави, за разлика от това що е правил родителят. Само идеалният човек може да си позволи да възпитава децата си като "идеални".

Не искате децата ви да пушат, да пият, да правят безразборен секс, да използват наркотици? А колко от вас самите са правили някое или всичките от посочените неща?

Възпитание на базата на лицемерие и забрани от типа "защото така казвам", "защото съм ти майка/баща и ще ме слушаш" и подобни..И после всички се чудят как собствените им деца са станали зверчета...

Всъщност, в днешно време май е по-добре децата ви да правят някои от посочените, барем не се различават от общата паплач и живота им е... по-лесен?... Неее, това разбира се не го написах на сериозно, а сакрастично, за да подчертая тоталният упадък и лицемерие, в което цялата ни цивилизация живее.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

има едно предаване за една жена, която помага на семейства с проблемни деца... общо взето е същото като предаването на Сезар Милър за дресирането на кучета...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ от Януш Корчак. • Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си. • Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността. • Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне. • Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит. • Не го унижавай! • Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си. • Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко. • Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение. • Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето. • Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ако ми изтресат на детето чалгаджии за първия учебен ден - веднага го махам от тва Лайнерско училище

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ако ми изтресат на детето чалгаджии за първия учебен ден - веднага го махам от тва Лайнерско училище

 

Тази новина просто ме потресе ....

Децата са като пластелина, моделират се лесно, просто родителите трябва да бъдем по-търпеливи и всеотдайни. Те трябва от малки да бъдат възпитавани на креативност, самостоятелност, вяра в собствените си сили, фантазия ... Много пъти гледайки "рекордите" на дете на 2-3г. научило всички автомобили, или личности от книжката съм се чудила какво толкова са направили. Много по-важно за мен е било детето да не повтаря, а да разсъждава.

Много весело е когато в зоопарка виждайки червените дупета на маймуните си даде сам отговор - Защото госпожите са ги напляскали  :shock11: Или гледайки пумата - това е  Багира, при което детето пита - А къде е Маугли?. Докато търся отговор, той отговаря - Маугли е на детска градина  :shock11:  ... а той все още няма 3 години.И като родител все се надявам че когато едно дете разсъждава, трудно би му харесала компанията на "лошите деца". Просто те нямат общи интереси.

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ако на всяко училище ни посрещат чалгаджии Митю Пайнера бая работа ще има

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ако на всяко училище ни посрещат чалгаджии Митю Пайнера бая работа ще има

Не, в Каварна децата ще ги посрещат рок и метъл изпълнения ;) Това, че в София сте си чалгарчета е за вас. :tongue2: Редактирано от simtech (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.