Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Моля, пишете на "човешки" език, така че и не толкова начетени личности да ви разберат! Товарът на познанието, отдалечава човек от нирвана, към псевдо усещане за покой. Доказателство са проявените емоции в по-горните постове...

Редактирано от sliderum (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да. Прав си, но няма как да избегна терминологията, ако искам да съм точен. Индийската философия е не по-малка каша от западната. Всъщност спорът ни не е съвсем по темата... Гледам да превеждам, но понякога пропускам. "Пракрити" е праматерията, "Пуруша/Атман" - неиндивидуалното духовно начало в човека (да речем, че е Духът или пневмата), а "Брахман" - духовния Абсолют, т.е. нещо като Бог в христянството, но не съвсем. По-скоро напомня за гностическата Плерома... Друго не се сещам. Питай ако искаш и ако мога ще ти отговоря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да. Прав си, но няма как да избегна терминологията, ако искам да съм точен. Индийската философия е не по-малка каша от западната. Всъщност спорът ни не е съвсем по темата... Гледам да превеждам, но понякога пропускам. "Пракрити" е праматерията, "Пуруша/Атман" - неиндивидуалното духовно начало в човека (да речем, че е Духът или пневмата), а "Брахман" - духовния Абсолют, т.е. нещо като Бог в христянството, но не съвсем. По-скоро напомня за гностическата Плерома... Друго не се сещам. Питай ако искаш и ако мога ще ти отговоря.

Не за мен става въпрос, приятелю. Аз нямам особени затруднения с термините, но тук четат и пишат и други хора...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кои са те по-точно?

Да видим какво установихме досега. Установихме, че в авторитетните ведически и будистки текстове няма пряко или косвено потвърждение на твоята теза.

Тук грешиш. Косвено подтвърждение има, на базата на качествата, с които са описани въпросните термини (Брахман, Буда природата).

Има, на първо време е добре да попиташ Согиал Ринпоче.

Какво е искал да каже Будата и още повече защо, аз не знам. Това не е знаел дори Ананда и затова е започвал всяка сутра с думите: "Така чух...". Иначе всеки може да си фантазира всичко, каквото му хрумне.

Именно това е ясно, че не знаеш. "Така чух" е нещо, което бива а ти оформя една на ум, относно текстовете.

Нека поясня. Трябва да правим разлика между негативните афермативи (чатушкотите в Мадхямака, нети-нети в Адвайта-Веданта или апофатическата теология) като гносеологичен похват и техните онтологични импликации, т.е. това са методи, които позволяват да се отиде "отвъд" класическата Аристотелова логика, но към какво точно ни насочват е друг въпрос. Затова на основата на подобно методологическо сходство не можем да утвърждаваме тъждество между написаното от Нагарджуна, Шанкара или Дионсий псевдо-Аеропагит да речем. По-горе преведох цитат от Опенхаймер, който използва същия подход, за да опише състоянието на електрона. Ясно е, че той не е имал предвид Брахман, нали?

Именно. Бива да се прави тази разлика и след като си отведен там, отвъд логическо мислене, то разбираш и попадаш на едно и също място, което някои наричат Брахман, а други - Буда природа.

Добре, ето тогава една онтологична задачка, върху която ако желаеш можеш да помислиш, а именно: Какъв е произхода на явленията (дхармите) според Санкхя, Адвайта-Веданта и Мадхямака? Ще подскажа. В Мула-мадхямака карика (1.1) Нагарджуна казва:

"Никъде няма никакви съществуващи неща,

възникнали от само себе си, от друго,

от двете или без причина."

Аналогично Будата казва това в Самюта-никкая (2, 19-20), както и на много други места. Според всички коментари, като се започне с Мадхямака-аватара на Чандракирти, първата хипотеза (себе-причиняването) се отнася до ведическите даршани като Санкхя и Адвайта-Веданта, втората (друго-причиняването) и комбинацията от първата и втората - до будистките школи Вайбхашика, Саутантрика и Йогачаря/Читтаматра, а последната (случайното пораждане) - до Чарваките. Смисълът на себе-причиняването е, че причината и резултатът имат идентична природа, т.е. твърди се, че всички явления имат един корен или субстанциално начало. Според Санкхя, всички феномени (без Пуруша, разбира се) са еволюти, които възникват от диференцирането на Пракрити. Този дуалистичен модел се отхвърля от Адвайта-Веданта - виж напр. Бахгаватгита-бхашя (15.01), където Шанкара казва: "Ще покажем, че причината за този свят са полето и познаващият полето, които са зависими от Бхагаван (Бог), а не както твърди Санкхя - независими същности." Инак и двете системи са съгласни по въпроса, че "причината за емпиричния живот е установяването на човека в пракрити и привързаността му към нейните гуни" (пак там) и имат за цел да освободят Пуруша/Атман от тези привидни (илюзорни) окови. Адвайта-Веданта обаче намира, че Пракрити няма независимо битие, а е проявение на Брахман (пак там - 15, 3.1): "Моята мая - мая, която ми принадлежи, се състои от трите гуни, тя е моята пракрити - утробата или причната за всички същества." Или това е махат-брахман, от който възниква космическото яйце или праатом (Хиранаягарбха)... Както и да е, но основното е, че ММК 1.1 хипотезата за себе-причиняването се отхвърля. Всъщност тя се отхвърля от всички будистки школи.

Най-просто е да си спомним, че при крайното осъществяване в Адвайта-Веданта Атман се "завръща" в Брахман, докато Сугата-гарбха запазва определена "себе"-идентичност.

Погледнато от една страна - според Санкхя е едно - произходът на явленията е от Пракрити, до колкото тя не е преобразен Пуруша, според Адвайда Веданта е друго - Всичко произлиза от Брахман и всичко е Брахман, но привидна дуалност също има - "моята мая". Погледнато от друга страна и в двете течения се говори за едно и също нещо.

Да, доколкото не е и самият Брахман, сам по себе си, такава "себе" индентичност.

Да, нищо не е се е пръкнало от самосебе си, нито от "друго" (от друго познато на обикновенния, логически човешки ум), но все пак Буда природата се явава от една страна "друго" в сравнение с зловредните емоции, докато от друга се явява същото като тях (в дълбочина) - пусто е по своята същност.

Да, това което се е пръкнало, до колкото го има, то не се е пръкнало и от т.н. "нищо". Нито Брахман е нищо, нито Пуруша е нищо, нито Пракрити е нищо. Те обаче, в същото време, не са и "нещо" познато, или изфабрикувано от обикновенното обусловено съзнание.

Ето защо считам, че навсъкъде е писано за едни и същи неща, макар с различна терминология.

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, има на този свят илици, за да има как да се закопчават копчетата на мантията на Воланд...

Има и психици, които се срещат по форуми.

Както и пневматици, които ги вее вятъра на бял кон.

:-))


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има и психици, които се срещат по форуми.

Както и пневматици, които ги вее вятъра на бял кон.

:-))

---------------------

Има, има, всякакви ги има, ма де са?

Тук останахме една малка менажерия - магарета, шебеци, гарвани и няколко нежни души, които чат - пат се обаждат. И деца с въпроси, на които отговорите не ги интересуват.

Тъжно.

:* - за тебе, пък дано се задържиш тук...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

---------------------

Има, има, всякакви ги има, ма де са?

Тук останахме една малка менажерия - магарета, шебеци, гарвани и няколко нежни души, които чат - пат се обаждат. И деца с въпроси, на които отговорите не ги интересуват.

Тъжно.

:* - за тебе, пък дано се задържиш тук...

И шебеците са живи душици, което се доказва от цитираният пост.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, Слидерум, шебеците нямат живи душици. Имат души, но смъртни - изградени от сили и субстанции на тази природа. А тази природа е природата на смъртта. Защото тук има раждане, а после смърт. Тук е царството на Плутон, а не в елинския Аид. Живи души тук няма. Почти...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Работата е там, че това, което обикновено имаме предвид под понятието "рационално" се подчинява на класическата Аристотелова логика или това, което Вал нарича "свят на дуализма". Фундаменталната реалност обаче не е такава и затова твърденията на съвременните физици придобиват "мистичен" характер. Ето напр. какво казва Опенхаймер: "Ако запитаме например дали положението на електрона остава същото, трябва да кажем "не"; ако запитаме напр. дали положението на електрона се мени с времето, трябва да кажем "не"; ако запитаме дали електронът е в покой трябва да кажем "не"; ако запитаме дали електронът е в движение, трябва да кажем "не"." Само в Дзен-коаните, "Дао-Дъ-Дзин" или в някои изказвания на мистици като Майстер Екхарт можем да срещнем подобен парадоксален начин на мислене, който отхвърля Закона за изключеното трето... Случайно ли е това сходство? Какво е твоето мнение?

Бих помислил преди да формулирам теза и мнение на база на въпроса ти...

Индийската философия е не по-малка каша от западната. Всъщност спорът ни не е съвсем по темата...

Интересното е, че всяко философско течение, та дори между различните философи и разбиранията им понякога има цели пропасти...Това навежда на 2 главни мисли-Има голяма доза субективизъм във философията или всеки разглежда нещата от различна гледна точка спрямо всички останали?

И спрямо тази моя теза не е ли по-добре понякога сами да видим дали няма още някоя гледна точка, вместо да размишляваме над чуждите такива?

Има, има, всякакви ги има, ма де са?

Тук останахме една малка менажерия - магарета, шебеци, гарвани и няколко нежни души, които чат - пат се обаждат. И деца с въпроси, на които отговорите не ги интересуват.

О просветли ни, о дари ни сили, мислителю велики... :no-no:

...Имат души, но смъртни - изградени от сили и субстанции на тази природа.

А тази природа е природата на смъртта.

Защото тук има раждане, а после смърт...

Лично аз съм коментирал само формулировката и нищо друго... Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

---------------------

Има, има, всякакви ги има, ма де са?

Тук останахме една малка менажерия - магарета, шебеци, гарвани и няколко нежни души, които чат - пат се обаждат. И деца с въпроси, на които отговорите не ги интересуват.

Тъжно.

:idea: - за тебе, пък дано се задържиш тук...

"Душа - като едно синап`но зрънце,

но по-голяма ти не си ми нужна.

Щастлив съм, че твойта кръв е южна,

че е от кремък, коженият ти капан"

След като не можах да оценя колко духовно напреднала съм по една друга тема, сега не мога да се ориентирам и в тоя списък.

Чудя се, дали да не се кръстя "Имагинерна величина". Една такава "йота" :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Душа - като едно синап`но зрънце,

но по-голяма ти не си ми нужна.

Щастлив съм, че твойта кръв е южна,

че е от кремък, коженият ти капан"

След като не можах да оценя колко духовно напреднала съм по една друга тема, сега не мога да се ориентирам и в тоя списък.

Чудя се, дали да не се кръстя "Имагинерна величина". Една такава "йота" :)

.....................................

В цитирания "списък" си в категорията на нежните души... :huh:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О просветли ни, о дари ни сили, мислителю велики... :tongue2: .............................. Не умея нито да просветлявам, нито да дарявам сили, за щастие. Когато съумееш да си зададеш правилните въпроси, уважаеми, отговорите ще дойдат сами. Уверявам те. Намасте

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано Преди 45 минути Публикувано Преди 4 минути Автосанкция! :tongue2: Таз вчерашна душа видях ли днес? Забързана в аванс, за бъдещий прогрес!

Редактирано от sliderum (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мислех "децата" , ама и другото е добре. И маймуна е добре :) все е душица :)

.....................................

В цитирания "списък" си в категорията на нежните души... :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук грешиш. Косвено подтвърждение има, на базата на качествата, с които са описани въпросните термини (Брахман, Буда природата).

Няколко пъти вече казах, че външните сходства не са меродавни.

Ето пример. Най-старата от ведическите даршани е Вайшешеика на Канада. Тази школа разделя онтологичното многообразие на шест падартхи (категории): дравя (субстанция), гуна (качество), карма (деятелност), вишеша (особенност), саманя (общност) и самавая (инхерентност). Паралелът с Аристотеловите "Категории" е очевиден и то не само поради това, че същностите са шест, но и защото и при Канада, и при Аристотел те се считат за реални (артха), а не условни. Но приликите свършват тук. Ако следваме твоята логика обаче, когато Аристотел е говорил за "вечния първодвигател" той е имал предвид Брахман, а тъй като неговото доказателство е популяризирано от Тома Аквински и средновековните схоластици, то всички те са последователи на Ведите и Упанишадите.

Ето и друг пример. Можем да проведем паралел между панентеизма на Макс Шелер и еволюционната метафизика на Санкхя по линия на това, че и двете са дуалистични системи, които признават две начала: активната Пракрити (праматерията) и пасивния Пуруша (духа)... Следва ли от това, че Шелер е прераждане на Капила или на Патанджали?

Има, на първо време е добре да попиташ Согиал Ринпоче.

Имам приятел, който живее в Италия и oт 10-на години е ученик на Ринпоче... Дали си даваш сметка колко е нахално да ми даваш такива съвети?

Именно. Бива да се прави тази разлика и след като си отведен там, отвъд логическо мислене, то разбираш и попадаш на едно и също място, което някои наричат Брахман, а други - Буда природа.

Точно това се опитвам да ти обясня - не попадаш на едно и също място. По принцип, за да получим правилна представа за Татхагатхагарбха трябва да получим лунг и обяснения върху такива текстове като Махаанутаратантра-шастра, Абхисамаяаланкара или Мадхянтавибханга. Мислех да приведа един откъс от коментарите на Кхенпо Цюлтрим Гямцо Ринпоче върху Ше джа кюн чяб дзо от Джамгон Конгтрул, в който ясно е обяснена разликата между Сугатагарбха и Брахман, но виждам, че е безполезно.

Да, нищо не е се е пръкнало от самосебе си, нито от "друго" (от друго познато на обикновенния, логически човешки ум), но все пак Буда природата се явава от една страна "друго" в сравнение с зловредните емоции, докато от друга се явява същото като тях (в дълбочина) - пусто е по своята същност.

Това е един от примерите за това докъде може да ни доведе самообразоването чрез четене на полулярни книжки. И фантазията ни, разбира се... Това, че дхармите не възникват чрез четирите способа, които са изброени в ММК 1.1. означава, че те възникават взаимозависимо и са пусти (празни) от присъщо съществуване.

Бих помислил преди да формулирам теза и мнение на база на въпроса ти...

Правилно. Въпросът беше подвеждащ.

Интересното е, че всяко философско течение, та дори между различните философи и разбиранията им понякога има цели пропасти...Това навежда на 2 главни мисли-Има голяма доза субективизъм във философията или всеки разглежда нещата от различна гледна точка спрямо всички останали?

И спрямо тази моя теза не е ли по-добре понякога сами да видим дали няма още някоя гледна точка, вместо да размишляваме над чуждите такива?

Мисля, че отговорът и на трите ти въпроса е положителен. Несъмнено има субективизъм. Несъмнено гледните точки са различни. И несъмнено трябва да мислим самостоятелно... Философското мислене (и не само то, разбира се) е своеобразно общуване или дискурс с другите. Никой не може да измисли нещо ново като се изолира от останалите. Долу-горе това е идеята. Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко провокация да стане темата интересна(току що виж Вал реши да пусне отделна тема с такова заглавие, ама ако го направи, нека да е от негово име, иначе ще искам авторски права :D )

"Има ли човек Душа?" - А има ли човек без scepsis? Иначе казано човек, който никога не се е съмнявал в нещо(, защото не може да се съмнява, защото тази част от характера/инстинкта, някак не е била усвоена/активирана), в случая понеже е пост в тази тема, следва лека промяна: Има ли човек, който никога не се е съмнявал че има/няма душа? Вариантите на въпроса са написани по този начин, защото вкарвам идеята за дуалистичната природа на света(вселената) и явленията, разиграващи се на нейната/неговата сцена...

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има ли човек, който никога не се е съмнявал че има/няма душа?

Е, тук се връщаме към Декарт. Cogito ergo sum... Щом има съмнение, има и някой, който се съмнява. Всъщност това, което всеки иска да знае е не дали има душа (психе), защото такава очевидно има, а дали тази душа е безсмъртна. Казано по-друг начин, дали след смъртта ще съхраним своята индивидуалност, идентичност. Не мисля...
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, тук се връщаме към Декарт. Cogito ergo sum... Щом има съмнение, има и някой, който се съмнява. Всъщност това, което всеки иска да знае е не дали има душа (психе), защото такава очевидно има, а дали тази душа е безсмъртна. Казано по-друг начин, дали след смъртта ще съхраним своята индивидуалност, идентичност. Не мисля...

Лол, Ами ти направо даде окончателен отговор на въпроса, въз основа на който е отворена тази тема. Следователно, за да продължи да съществува и да се развива, трябва заглавието й да бъде променено на "Безсмъртна ли е душата?"

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О просветли ни, о дари ни сили, мислителю велики...

..........

Не умея нито да просветлявам, нито да дарявам сили, за щастие.

Когато съумееш да си зададеш правилните въпроси, уважаеми, отговорите ще дойдат сами.

Уверявам те.

Намасте

Въпросите са на лице, но отговорите които повечето вярващи, мистици и т.н им дават никак не задоволяват..Видиш ли, пропускат една съществена част от обяснението... ;)

...Правилно. Въпросът беше подвеждащ.

Мисля, че отговорът и на трите ти въпроса е положителен. Несъмнено има субективизъм. Несъмнено гледните точки са различни. И несъмнено трябва да мислим самостоятелно... Философското мислене (и не само то, разбира се) е своеобразно общуване или дискурс с другите. Никой не може да измисли нещо ново като се изолира от останалите. Долу-горе това е идеята.

Виждаш ли тук една фундаментална разлика? Науката, по своему, също надгражда по идеите на предишни учени, техни открития, стига те да издържат във времето, т.е да бъдат верни...

От друга страна във Философията също има взаимодействите, надграждане и взаимстване, но отново на базата на субективизъм. Това ще рече, че е много по-лесно да грабнем перото и да отхвърлим всички философи, да построим "своя философия" и да, тя да е вярна!Защото за разлика от еднозначността в науката, във философията еднозначност почти липсва..Надграждането във Философията изглежда малко като да строиш втори етаж на къща с нестабилни основи, поради субективизма на всеки философ и т.н и т.н...

Извинявам се за лошото обяснение на идеята, надявам се все пак да бъде разбираемо..

До колко липсата на познание за субективните идеи на друг само по себе си прави човека неук и нима той не може да мисли и оформи своята философска идея, дори да не познава чуждите такива, за разлика от науката, където е длъжен да познава теориите и методите от миналото, за да надгражда или създава нови?

Нима без човек да знае кой е Хегел, той не може да създаде философска теория?

Но същият този човек би ли могъл да бъде физик, без да знае цифрите, формулите, определенията и т.н?

Редактирано от TechMaster (преглед на промените)
  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Въпросите са на лице, но отговорите които повечето вярващи, мистици и т.н им дават никак не задоволяват..Видиш ли, пропускат една съществена част от обяснението... ;)

Виждаш ли тук една фундаментална разлика? Науката, по своему, също надгражда по идеите на предишни учени, техни открития, стига те да издържат във времето, т.е да бъдат верни...

От друга страна във Философията също има взаимодействите, надграждане и взаимстване, но отново на базата на субективизъм. Това ще рече, че е много по-лесно да грабнем перото и да отхвърлим всички философи, да построим "своя философия" и да, тя да е вярна!Защото за разлика от еднозначността в науката, във философията еднозначност почти липсва..Надграждането във Философията изглежда малко като да строиш втори етаж на къща с нестабилни основи, поради субективизма на всеки философ и т.н и т.н...

Извинявам се за лошото обяснение на идеята, надявам се все пак да бъде разбираемо..

Субективизъм + субективизъм = Суетаизъм :whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Виждаш ли тук една фундаментална разлика? Науката, по своему, също надгражда по идеите на предишни учени, техни открития, стига те да издържат във времето, т.е да бъдат верни...

От друга страна във Философията също има взаимодействите, надграждане и взаимстване, но отново на базата на субективизъм. Това ще рече, че е много по-лесно да грабнем перото и да отхвърлим всички философи, да построим "своя философия" и да, тя да е вярна!Защото за разлика от еднозначността в науката, във философията еднозначност почти липсва..Надграждането във Философията изглежда малко като да строиш втори етаж на къща с нестабилни основи, поради субективизма на всеки философ и т.н и т.н...

Ще си позволя да прехвърля въпроса ти в темата "Кризата на европейската наука". Можеш да участваш там. Моля те участвай, че инак със Сис ще започнем да го караме само на ЛС. :ohmy:

Лол, Ами ти направо даде окончателен отговор на въпроса, въз основа на който е отворена тази тема. Следователно, за да продължи да съществува и да се развива, трябва заглавието й да бъде променено на "Безсмъртна ли е душата?"

Душата е нещо действително в смисъл, че действа, т.е. поражда каузални ефекти, както показват Попър и Екълс в "The Self and

Its Brain”. Накратко аргументацията им е, че ако напр. ти пратя бележка, в която ти определя среща в 17:00 пред НДК, това което ще предизвика твоето идване не е химическия състав на хартията или мастилото, а смисъла, който е психичен феномен. За да е безсмъртна трябва да е неизменна, но под душа аз имам предвид потокът от възприятия, емоции, спомени, мисли и идеи и т.н. Има ли в този поток нещо постоянно и неизменно? :D

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата е нещо действително в смисъл, че действа, т.е. поражда каузални ефекти, както показват Попър и Екълс в "The Self and

Its Brain”. Накратко аргументацията им е, че ако напр. ти пратя бележка, в която ти определя среща в 17:00 пред НДК, това което ще предизвика твоето идване не е химическия състав на хартията или мастилото, а смисъла, който е психичен феномен. За да е безсмъртна трябва да е неизменна, но под душа аз имам предвид потокът от възприятия, емоции, спомени, мисли и идеи и т.н. Има ли в този поток нещо постоянно и неизменно? :*

Любознателността, макар и да съм срещал значително ограничени хора, даже за тях има теми, които ги интересуват и за които търсят сведения. Макар, че когато ги намерят ,не са в състояние да се справят с тях... :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз… тяло ли съм?

Аз съм, абстрактно погледнато, тяло. Тяло, преизпълнено с живот и жизненост. Аз съм също и душа. Душата ми оживотворява моето тяло, импулсира го към живот и към наслаждения от живота. Тялото и душата ми са неразделни.

Аз не съм, “от една страна”, тяло, и също, “от друга страна”, душа. Аз съм… “и двете едновременно”. Тялото и душата ми се “взаимно проникват”, те са единство и цялост, те заедно са онова, което аз самият съм. Ето защо да говоря отделно “за тялото”, а след това “за душата” си, е условност. Но тя е предизвикана от трудности на изразяването с думи на онова, което всъщност съм.

Аз разбирам тялото си като нещо чудесно. Да, тялото ми е чудо, с което Бог ме е надарил. Искам да кажа, че тялото ми е “прекрасно произведение”, съвършен организъм, в който Творецът е вложил цялото си майсторство, великата си творческа мощ. Нима това не е “чудно”, “чудесно”, нима това не е чудо, чиято тайна едва ли може да се проумее? Дали пък загадката на тялото ми (на онова, което моето тяло въплъщава) не съвпада със загадката на самия живот?

Едно поне е сигурното: съвсем не е случайност това, че съм надарен с тяло. Поради това аз трябва да се възползвам изцяло от предимствата, които “този факт” ми дава…

Интересно е, че при раждането всички “ние разполагаме общо взето”… с еднакви тела. Новородените страшно си приличат, почти никой (с изключение на майките; но те са… “предубедени”!) не може да схване някакви разлики. (Нима не затова на крачетата им връзват… “табелки с номерче”: за да не ги объркат и подменят!) Но след това, бавно и неусетно, телата ни стават крайно различни. (Приликите – че… “имаме крака, ръце, глава…” – са съвсем несъществени!) Постепенно на преден план изпъкват различията. Смята се, че това “кой с какво тяло е надарен” не зависи от нас, че “всичко е вложено от природата”.

Затова, твърдят, едни “разполагат” с красиви тела, други с прекрасни, мнозина са с “порядъчни” и “посредствени” (“по… средата”!), а пък някои са просто… “грозни” или… “с нищо не отличаващи се тела”. Струва ми се обаче, че това… “не е точно така”. И от нас зависи с какво тяло разполагаме, ние също сме отговорни за тялото си: тъй като то е част от нас самите. Ако тялото е… “храм на душата”, то нима душата и личността не е отговорна за това какво е станало с нейното тяло?! От съответното тяло “просветва” душата, поради което красивата душа успява по подобаващия начин да оформи красиво тяло. А… безличната и “сива” душа постига едно също така с нищо незабележимо тяло. От това как живеем зависи това “какво сме” или… “какво е станало от нас” – как тогава тъкмо тялото ни да не е резултат от избрания начин на живот?

Вярно е, че за душата си не можем да сме изцяло отговорни (дали?!), но ако все пак пренебрегваме дадени потребности на душата си (които са израз на… копнежи на тялото!), то по този начин автоматично ощетяваме своето тяло. Аз съм това мое тяло, то не е отделно от мен, значи и тялото ми е резултат на моя избор на живот, на моята жизнена философия. Ако, например, имам душевната склонност “мързел”, то нали си представяте какво ще бъде тялото ми, тялото на един лентяй?! Ако обаче душата ми е активна и енергична, то няма как печата на тази енергичност да не личи и на тялото. Но дали аз тук не се отклоних и увлякох по… “теоретизиране”?

Аз харесвам тялото си в същата степен, в която харесвам и себе си. Тоест не изцяло и не напълно. Също доколкото мразя и презирам себе си, в същата степен и ненавиждам и тялото си. Отношението ми значи към моето тяло е “амбивалентно”: не съм самовлюбен в своето тяло. По същия начин, по който не съм влюбен и в себе си, нарцисизмът ми е чужд. Но моето тяло си е мое, поради което се старая да се възползвам от всичко онова, което то може да ми даде…

Смятам, че човек трябва смело да изразява себе си. Противното – плахостта като начин на себеизразяване – е израз на тенденция към комплексираност. Ето защо не изпитвам, например, див срам от голотата. Непознато ми е чувството на някои, на които им е… “неудобно” да са голи дори и насаме. Винаги съм смятал, че голотата е най-естественото нещо. (Но ние самите – доколкото не сме… “естествени”! – се срамуваме от тялото си, от голото тяло, което “по начало” е такова!)

Всъщност истинското тяло е голото тяло, това, че тялото ни почти непрекъснато е “обрасло” с дрехи, не значи, че това е естественото му състояние (както на мнозина “цивилизовани” се струва!). Аз обичам да съм гол, да разглеждам и да се любувам на тялото си, да откривам недостатъците му и да се опитвам да ги коригирам. Не смятам, че в тялото ми има нещо “срамно”, поради което не ми е неудобно да съм гол и в присъствието на други хора (близки, приятели и пр.). (Не съм от онези, които заобикалят нудистките плажове като… “мръсни места” и затова предпочитат да накацат като птици на околните скали, откъдето жадно съзерцават… “позора на голите”!)

Опитвам се да бъда съвсем естествен в отношението си към собственото тяло, а също така да задоволявам неговите естествени потребности. Нямам особени предпочитания към само някои потребности на тялото си, които да задоволявам за сметка на останалите: например… яденето да предпочитам решително пред секса или обратно. Грижа се за тялото си, защото на него дължа голяма част от достойнството си, своята “пригодност” за живота. Ако тялото ми страда при болка, то и “аз” неимоверно страдам, но ако то е щастливо, неизбежно и аз съм щастлив и удовлетворен.

Стремя се да бъда свободен спрямо тялото си в един двояк смисъл: да не съм негов “роб”, да не робувам на неговите желания и, на второ място, да пазя свободата си по отношение на него, т.е. свободно да се отнасям към тялото си.

Това последното особено ясно се проявява в отношението ми към голотата. Свободното отношение към голотата (съвпадащо с отношението към… нашето истинско, автентично тяло!), възприемането й като нещо естествено, непринудеността и спонтанността (некомплексираността!) на “голия човек” е признак на автентична свобода. Струва ми се, че това е твърде точен показател за освободеност “изобщо”: несвободният се показва като такъв най-вече във връзка с отношението му към голотата.

Съществува, изглежда, следната зависимост: в степента, в която ме е срам от голотата, в същата степен ме е страх от свободата; срамуващият се от своето голо тяло всъщност се страхува от свободата. Накратко казано, срамът от голотата е страх от свободата (на страхливците от свободата им е най-трудно да се “разсъблекат” пред други хора!). В този смисъл отношенията към свободата и към голотата съвпадат, те са признак за цивилизованост, на култивирана човечност. Някога “диваците” са ходели голи без никакво смущение, но това не е било признак на свобода, а само инстинкт, както е и при животните.

След това се е появил срамът, а от него (заедно с него!) е започнал пътят към свободата: първият акт на свободна воля на първия човек, Адам, завършва с това, че той изпитал срам, понеже осъзнал, че е… гол. Адам се прикрил, и след това свободата векове наред работила за това да освободи човека от първородния грях: и това било съпровождано от едно все по-развиващо се освободено отношение към голотата. Вървял векове наред по пътищата на свободата, днес съвременният човек все повече постига автентичната си свобода и я демонстрира в едно непринудено, съвсем естествено отношение към голотата. (Голият в някакъв смисъл е напълно свободен, стига при това да е удовлетворен, да се чувства добре!)

Изпадащият в паника при мисълта, че… може да бъде видян гол “пред други хора”, е страдащ, неудовлетворен, болен и нещастен човек, тук приказките за морала са съвсем излишни. (Те идват на помощ само за да се прикрие същината на работата, да се оправдае с благовидни аргументи безволието спрямо свободата: Бог е създал човека гол – и удовлетворен от себе си!)

И така, не разбирам кое е “срамното” в освободеното отношение към едно добре развито, жизнено и красиво тяло. Напротив, нашето тяло засилва нашата ценност, нашата удовлетвореност от живота. “Борците срещу голотата” трябва да знаят, че в душите им може да има къде-къде по-голяма “мръсотия” и “низост”, за която обаче те са спокойни: понеже не се виждала с очи! Не се ли оказва в такъв случай, че “душевно-мръсните” и душевно-подлите най-много се гнусят от… голотата на тялото?!

И тогава свободното отношение към голотата не е ли “лакмус” за душевна чистота? Защото ако тялото е неотделима част от нашата човечност, то нима трябва да се срамуваме от нея?

Всъщност… “ако поразмислим малко по-сериозно”, то нима не трябва ли да признаем, че всички ние под дрехите си сме… голи?! Защо нима тогава ни е страх и срам… от себе си?

А.Грънчаров

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.