Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


... невероятно...

Червената ни кръв сега пулсира,

божествената прана е оранжева.

И златно е Христовото сърце

на слънчевия блясък на Деня.

И широтата синя не поспира -

разтваря ни далечината

в индиговия облак между тайнствата,

където виолетова трепти

за нас най-царствената свила на Духа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

душа - трансцедентална жизнена енергия, която носи основните личностни характеристики на човека. Натрупва опитност в начина на изразяване и творчески възможности в поредица от животи.

Според терминологията заложена в Юдаизма, в Християнството и в Исляма, това, което тук сочиш за определение на душата, е всъщност познато с думата "дух" (личностен дух).

Според терминологията заложена на други места, то наистина това е душата.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според терминологията заложена в Юдаизма, в Християнството и в Исляма, това, което тук сочиш за определение на душата, е всъщност познато с думата "дух" (личностен дух).

Според терминологията заложена на други места, то наистина това е душата.

Или природна душа, която не е божествената...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

... невероятно...

Червената ни кръв сега пулсира,

божествената прана е оранжева.

И златно е Христовото сърце

на слънчевия блясък на Деня.

И широтата синя не поспира -

разтваря ни далечината

в индиговия облак между тайнствата,

където виолетова трепти

за нас най-царствената свила на Духа.

   * * *

В замръзнали потоци тичат думите

Нахапани от зъбите на страшен звяр

Изяждащ късчетата от Луната и

Лекуващ раните с болезнен цяр

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

***

Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И по форумите и преко вербално и в статии и прочие, навред се влага съдържание, информация, което/която не е думи, или букви, нито е картинки, илюстрации и емотикони, нито е жестове, или гримаси.

Но и няма ограничение, също както и в един вербален разговор, коя част от изказаното мнение каква асоциация и последващ въпрос или реакция ще предизвика. Освен, ако не става дума за конкретен въпрос, който изисква/предполага конкретен отговор. :)

Не е локализирано от кого, от науката, от медицината? Ами разбира се, че не е, като е метафора на нещо, което на физическо ниво не е никаква точка. :)

За ядрото на клетката, за ДНК и атоми ще говорим друг път.

Използвах "локализиран" от "local" - "местен", а не "намерен". Т.е. казвам "не - концентрирана в този малък размер, който се предполага от приложените илюстрации". ... говорех за съзнанието на кръвта... Метафорично, поетично и съвсем не свързано с конкретна религия. Еретизъм в сравнително чист вид. :speak:

Сега говорим за душата. Това, което се насища в теб, в областта на сърцето, когато изпитваш щастие и любов, това е душата. Щастието, Любовта е Светлината, която изпълва душата.

Това, което се присвива в теб, когато си тъжна, самотна, наранена, угнетена, което дава израз и надолу към емоциите в слънчевия сплит и нагоре към гърлото, дет в тези моменти те пристяга, или което се чувства като засядане на "буца", това е душата.

Навярно този клип ще ти помогне за това да разбереш какво имам в предвид:

Не, за съжаление клипът не ми помага на този етап. Липсва свързваща информация между отделните диаграми. Тъй като не съм запозната с целта (идеята заложена зад направата) на клипа, мога да съдя за съдържанието само по напътствието, което си ми оставил.

Но пък диаграмата предизвика в мен асоциация:

http://www.youtube.com/user/ieoie?blend=8&ob=5

Count 13 (Sacred Geometry by ieoie)

Извинявам се, ако стилът на музиката към клипа е дразнещ!

И също не съвсем. Докато негативните емоции се концентрират в гърлото ми и навътре, щастието, любовта, творческото вдъхновение, обикновено са от пръстите на краката до темето и на няколко метра наоколо... Не са концентрирани, освен ако не трябва да ги изразявам писмено или устно :rolleyes: Трябва ли да са концентрирани, за да установя, че са от душата ми? Нима само емоциите са изразното средство на душата? А мъдростта, а натрупания опит в способността да проявяваш милост, без съжаление ?

Според терминологията заложена в Юдаизма, в Християнството и в Исляма, това, което тук сочиш за определение на душата, е всъщност познато с думата "дух" (личностен дух).

Според терминологията заложена на други места, то наистина това е душата.

Това, което разбрах от тези думи е, че душата на някои места се дефинира с "душа", а на други с "личностен дух". Но реакцията на Розичка ми подсказва ,че имаш предвид, че има и друга душа (душата Адамова)? Или просто се съгласяваш, че моята дефиниция е възможна дефиниция за "душа" ?

Лека и спокойна нощ, Рурк!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Но и няма ограничение, също както и в един вербален разговор, коя част от изказаното мнение каква асоциация и последващ въпрос или реакция ще предизвика. Освен, ако не става дума за конкретен въпрос, който изисква/предполага конкретен отговор. :)

Да. :rolleyes:

Използвах "локализиран" от "local" - "местен", а не "намерен". Т.е. казвам "не - концентрирана в този малък размер, който се предполага от приложените илюстрации". ... говорех за съзнанието на кръвта... Метафорично, поетично и съвсем не свързано с конкретна религия. Еретизъм в сравнително чист вид. :)

То локал това значи, но думата локализиране се ползва именно за второто.

Изображенията са нещо несъвършенно, каквото са и думите. Чрез тя се обрисува нещо, което не може да се обрисува с точност.

Съзнанието на кръвта е пряко свързано и с духа и с душата (душата е част от духа). То се изразява чрез качеството и количеството на самата кръвна тъкан.

В Библията също се казва, че душата това е кръвтта.

Не, за съжаление клипът не ми помага на този етап. Липсва свързваща информация между отделните диаграми. Тъй като не съм запозната с целта (идеята заложена зад направата) на клипа, мога да съдя за съдържанието само по напътствието, което си ми оставил.

Но пък диаграмата предизвика в мен асоциация:

http://www.youtube.com/user/ieoie?blend=8&ob=5

Count 13 (Sacred Geometry by ieoie)

Извинявам се, ако стилът на музиката към клипа е дразнещ!

Да, нужни са още разяснения по клипа.

И също не съвсем. Докато негативните емоции се концентрират в гърлото ми и навътре, щастието, любовта, творческото вдъхновение, обикновено са от пръстите на краката до темето и на няколко метра наоколо... Не са концентрирани, освен ако не трябва да ги изразявам писмено или устно :speak: Трябва ли да са концентрирани, за да установя, че са от душата ми? Нима само емоциите са изразното средство на душата? А мъдростта, а натрупания опит в способността да проявяваш милост, без съжаление?

Интересен парадокс хем негативни емоции (вид блокажи), засягащи човека, хем щастие, любов и творчество.

Нужно е гледане навътре, за разпознаване. Вярвам знаеш как да гледаш.

Емоциите са изразно средство на духа, в образа му на личностно, индивидуално съзнание, но не само. Душата най-вече борави с чувството, а не с емоциите.

Мъдростта, според Християнството, Юдаизма и др. се трупа в духа, сиреч духа расте, духа се разширава, обогатява и т.н. Душата е "горивото" на духа.

Милостта, мъдростта и пр. са свързани и с двете, но е дълго за обяснение.

Това, което разбрах от тези думи е, че душата на някои места се дефинира с "душа", а на други с "личностен дух". Но реакцията на Розичка ми подсказва ,че имаш предвид, че има и друга душа (душата Адамова)? Или просто се съгласяваш, че моята дефиниция е възможна дефиниция за "душа" ?

Явно причината е в мен, че не разбираш това, което съм ти писал. :baby:

Не съм писал подобно нещо, или поне не мисля, че съм писал подобно нещо.

Според Християнството, Юдаизма и Исляма душата е смъртна и за нея важат някалко значения:

Нефеш

- гърло, гръклян

- дишане (белодробно дишане), отдъхване

- желание, копнеж

- Душа (във връзката и с Бога)

- Живот (в биологическият смисъл на думата)

Думата (Нефеш) е употребена 755 само в СЗ. Употребена е и още една дума - Нешама (Ис. 57:16).

Основното значение на думата в Битие 2:7 е "притежаващ живот" "одушетворен" и се използва често и за животни - Бит. 1:20, 24, 30; 9:12, 15-16; Йез. 47:09 - "живо същество", "живеещо същество".

Не рядко Нефеш се отъждествява с кръвта като същностен елемент от физическото съществуване - Бит. 9:4; Лев. 17:10-14; Вт. 12:22-24

В много случаи се използва като основния жизнен принцип. Характерно е за псалмите.

В редица случаи, свързани с физическото съществуване, думата се отнася за физическите състояния в човека:

- изразява усещане за физически глад

- като източник на чувствата

- свързва се с волята и нравствените постъпки

В някои пасажи Нефеш означава "човек", или се използва с местоименна наставка за обозначаване на личността.

Думата се употребява и за мъртво тяло.

Нефеш не се използва за духовете на мъртвите.

За инстинкти не се ползва.

Библейски речник -прф. д-р протопрезвитер Н. Шиваров; С. Вълчанов; Д. Киров; Т. Коев;...

Личностния дух е нещо съвсем различно от душата.

Руах

- вятър

- дихание

- дух

- тайнствената същност, в която се крие живота, или жизнената сила на човека и на животните.Същата може да бъде смущавана, или насочвана в определена посока! Да бъде наранявана, угнетявана; съживявана.

- Божествена сила (също и като свръхестествено състояние - когато някой действа извън човешките си способности, под влиянието на божествена сила/божествени дарби; екстатично състояние)

Руах в СЗ се среща 378 пъти (и 11 пъти на рамейски).

Ранната еврейска мисъл едва ли е правила разлика между божествения руах и човешкия руах. Напротив, човешкия руах е можел да се отъждестви с Божия руах.

В по-късна употреба преобладават понятията човешки дух, ангелски или зъл дух, Божият Дух и между всичките съществува ясно разграничение.

Библейски речник -прф. д-р протопрезвитер Н. Шиваров; С. Вълчанов; Д. Киров; Т. Коев;...

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=178849&view=findpost&p=2006778

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В Бойните изкусва се отдава голямо значение на Ци. Това е силата, която се влага в поразяването на виталните точки. Същото нещо, като принцип се ползва и в лечителството.

Това са обаче и големи капани.

Публикувано изображение

http://www.google.bg/search?um=1&hl=bg&tbm=isch&sa=X&ei=R1IVTrH9LIPHswa-qJixDw&ved=0CDEQBSgA&q=tai+chi&spell=1&biw=1372&bih=702

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам странно дежа ву. Не съм съгласен. Библията не е исторически документ, далеч е от това да обясни човешкото развитие и оформяне и като цяло, както и Айнщайн е казал.."сборник от достойни(?), но детски и примитивни легенди" А какво ще стане-невъзможно е да се предвиди, нито в Библията е описана историята. Разбира се, интерпретация и нагласяне може да бъде направено на практически всичко, но това обективно погледнато не прави лъжата истина. Не, библията не е божие слово, писано е от човешка ръка, на базата на примес между фантазии, вярвания, суеверия и прочие.

Земята, хората, Вселената са съществували много повече от 6000години. Каквито и агументи да приведа, ти все ще ми говориш за бог и твоята истина. Добре, бъди си прав/а за себе си, но остави правото на собствено мнение на останалите хора. Дай, моля те обективни доказателства, неоспорими, едно от което не е библията с хилядите си редакции, препечатвания, преписвания, преправяния и преводи. А лично аз съм просто атеист, обясни ми теорията си като за атеист, защото ако тя е истина, ще бъде истина и за атеист.

Който казва, че е атеист, просто лъже себе си. Няма такова понятие, което да е изповядвано от хората. Който не вярва в Създателя, вярва в парите, в колите, в жените, в "Аз"-а си. Т.е., дали ще се покланя на Живия Бог или на друг бог, това е единствената разлика. Проблемът е, че ако не вярваш, че си сътворен, а приемаш какъвто и да е друг бог, се покланяш на този, който иска да погуби всички хора заедно със себе си. Присъдата на Сатана е прочетена и съвсем скоро тя ще бъде изпълнена. Въпросът е дали искаш да си с него или да си с Бога. А ако искаш да видиш дали земята се е появила сама или е дело на Сътворение, може да погледнеш например това:

Моят сайт

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

... а защото се нуждае от солидно доказателство (въпреки революционността на идеята, такова не е предоставено, дори от най-светлите умове)

Ти си доказателството - но за да го разбереш, трябва да спреш да търсиш навън и да се вгледаш навътре в себе си! :speak:

Успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ти си доказателството - но за да го разбереш, трябва да спреш да търсиш навън и да се вгледаш навътре в себе си! :laughing5:

Успех!

Намерила кой да сочи като доказателство :) Никакво доказателство не съм аз, а частен случай :) Доказателството трябва да е обективно, а всеки от нас е просто субект...

П.П. Побутване в правилна посока може да бъде, че вярванията не се нуждаят от доказателства, тъй като те не са рационални феномени, следователно не е задължително, да бъдат рационално детерминирани...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намерила кой да сочи като доказателство :biggrin: Никакво доказателство не съм аз, а частен случай :) Доказателството трябва да е обективно, а всеки от нас е просто субект...

И Бог е Субект, по-скоро Бог е Субективност! Бог е самият център на всичко и всички.

И точно субективността е "побутване в правилната посока", а не вярването. Вярването е от "материята" на сънищата, илюзиите и заблудите, а не на истината.

Истината е винаги субективната истина на Абсолютната субективност, наречена Бог.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И Бог е Субект, по-скоро Бог е Субективност! Бог е самият център на всичко и всички.

И точно субективността е "побутване в правилната посока", а не вярването. Вярването е от "материята" на сънищата, илюзиите и заблудите, а не на истината.

Истината е винаги субективната истина на Абсолютната субективност, наречена Бог.

Вярването, вярата са първата стъпка, после идва разбирането. Ти си се отказала от първата стъпка още според думите ти тук.

Бог е субект ама друг път. Най-добре ако вярваш на Библията да спреш да:

[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

Че като си правиш кумири си създаваш богове (:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вярването, вярата са първата стъпка, после идва разбирането. Ти си се отказала от първата стъпка още според думите ти тук.

Бог е субект ама друг път. Най-добре ако вярваш на Библията да спреш да:

[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;

Че като си правиш кумири си създаваш богове (:

Да си правиш кумири е точно това, което ти инсинуираш в момента - да си въобразяваш, че Бог е някакъв обект, краен и ограничен, разположен в някакво си небе някъде там! :biggrin:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да си правиш кумири е точно това, което ти инсинуираш в момента - да си въобразяваш, че Бог е някакъв обект, краен и ограничен, разположен в някакво си небе някъде там! :biggrin:

Нито е обект нито е субект, се опитвам да ти кажа от вчера още (:

пък какво е не ни е дадено на мен и теб да знаем.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Нито е обект нито е субект, се опитвам да ти кажа от вчера още (:

пък какво е не ни е дадено на мен и теб да знаем.

Напротив, дадено ни е да разберем чрез собствен опит и лично изживяване, че Бог е Абсолютната субективност! :clap:

И не е редно да се оправдаваш с това, че видите ли, не ти било дадено... - и затова дай по-добре да не се и опитвам да вървя по духовната пътека! :cool:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И не е редно да се оправдаваш с това, че видите ли, не ти било дадено... - и затова дай по-добре да не се и опитвам да вървя по духовната пътека! :cool:

Ми по-добре е да ти кажа...

Ама ако някой е тръгнал из драките и път не види аз кво да сторя, от моите драки.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И Бог е Субект, по-скоро Бог е Субективност! Бог е самият център на всичко и всички.

Изглежда познаваш Господ лично и си говорите взаимно :)

И точно субективността е "побутване в правилната посока", а не вярването. Вярването е от "материята" на сънищата, илюзиите и заблудите, а не на истината.

Истината е винаги субективната истина на Абсолютната субективност, наречена Бог.

Тук вече загази. Субективността се отнася към истината така както гранита към плуването. Личностните възприятия за това са личностни, защото са меродавни само за отделната личност. В такъв случай нечия истина, може да се окаже съвсем различна от нечия друга истина и изведнъж да осъмнем с две (или много повече) истини, коя е истинската тогава?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напротив, дадено ни е да разберем чрез собствен опит и лично изживяване, че Бог е Абсолютната субективност! :clap:

И не е редно да се оправдаваш с това, че видите ли, не ти било дадено... - и затова дай по-добре да не се и опитвам да вървя по духовната пътека! :cool:

Aliya,по духовната пътека,пишеш.А какво мислиш за "материалната" пътека? :clap: Намасте. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Изглежда познаваш Господ лично и си говорите взаимно :)

Да не си срещнал Бог е наистина голям проблем - това означава, че все още спиш дълбоко и непробудно! Защото Бог е навсякъде и това, че не си го видял е наистина голямо усилие от твоя страна :ph34r:

Тук вече загази. Субективността се отнася към истината така както гранита към плуването. Личностните възприятия за това са личностни, защото са меродавни само за отделната личност. В такъв случай нечия истина, може да се окаже съвсем различна от нечия друга истина и изведнъж да осъмнем с две (или много повече) истини, коя е истинската тогава?

Субективността няма нищо общо с личността. Личността ти не е твоята истинска субективност, защото личността ти е това, което умът ти е научен да смята за теб, което другите са те обусловили да мислиш, че си - например, че си българин, или християнин, или този, или онзи - все характеристики, дадени ти от другите. Личността и умът ти - това са другите в теб, не е истинската ти същност. Истинската ти същност е най-вътрешното ти същество, душата ти, неизменна и вечна твоя същност, която не е нито българин, нито турчин, нито християнин, нито мохамеданин, нито социалист, нито гербаджия.

Истината е в твоя неизменен център на съществото ти, там е твоята истинска субективност, а не в повърхностните обусловени от другите и твоите взаимоотношения с тях характеристики на ума и личноста ти.

Истината и Субективността са твоят най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената - един и единен. Ето защо Истината и Субективността са винаги Едно и от Единия.

Това, което е множественост, не е Истината, а е умът и неговите заблуди и илюзии.

Другото име на Истината/Субективността е Бог!

Aliya,по духовната пътека,пишеш.А какво мислиш за "материалната" пътека? :clap: Намасте. :)

Ако под материална пътека разбираш преследване на материалното, на външния свят, то това изобщо не е пътека, по която да вървят неколцина, а си е цяла магистрала, по която всичко живо се е забързало! Надпреварва се лудо, мачка и гази! :)

И току виж съвсем си загубил себе си, вместо да се намериш!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да не си срещнал Бог е наистина голям проблем - това означава, че все още спиш дълбоко и непробудно! Защото Бог е навсякъде и това, че не си го видял е наистина голямо усилие от твоя страна :ph34r:

Да срещнеш Господ е добре. Всеки от нас го среща ежечасно и ежеминутно в чудесата на сътворението, на които само трябва да им се обърне мъничко внимание. Да говориш с Господ, също е добре. Има си и термин - нарича се молитва. Когато Господ започне да ти говори, обяснява и наставлява - тогава обаче, имаш спешна нужда от помощ...

Субективността няма нищо общо с личността. Личността ти не е твоята истинска субективност, защото личността ти е това, което умът ти е научен да смята за теб, което другите са те обусловили да мислиш, че си - например, че си българин, или християнин, или този, или онзи - все характеристики, дадени ти от другите. Личността и умът ти - това са другите в теб, не е истинската ти същност. Истинската ти същност е най-вътрешното ти същество, душата ти, неизменна и вечна твоя същност, която не е нито българин, нито турчин, нито християнин, нито мохамеданин, нито социалист, нито гербаджия.

Истината е в твоя неизменен център на съществото ти, там е твоята истинска субективност, а не в повърхностните обусловени от другите и твоите взаимоотношения с тях характеристики на ума и личноста ти.

Истината и Субективността са твоят най-вътрешен център, който е и центърът на Вселената - един и единен. Ето защо Истината и Субективността са винаги Едно и от Единия.

Това, което е множественост, не е Истината, а е умът и неговите заблуди и илюзии.

Другото име на Истината/Субективността е Бог!

Я да видим значението на думата субективност :

  • Склонност да се приписват лични значения на онова, което се казва или прави, вместо то да бъде прието такова, каквото е.
  • Съдебно решение на базата на индивидуалните и лични впечатления чувства и мнения, а не външни факти.
  • ...

Значи, имаме стабилна референция към личностните възприятия. От тук нататък всичките ти теорийки се сгромолясват като къщичка от карти. Остават си валидни колкото твоето субективно възприятие за истината и за егото - т.е. имат статута на лично твои интерпретации...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Ако под материална пътека разбираш преследване на материалното, на външния свят, то това изобщо не е пътека, по която да вървят неколцина, а си е цяла магистрала, по която всичко живо се е забързало! Надпреварва се лудо, мачка и гази! :ph34r:

И току виж съвсем си загубил себе си, вместо да се намериш!

Aliya, но нали си чувала израза "каквото горе,такова и долу".Нашият свят си е Едно,но ние го делим поради неразбирането си.Няма как някой да преследва само "духовното",докато е във материално тяло,няма как и обратното(с някакви изключения). :P Може би е важен баланса.Ако някой е само "духовен",то той може би отказва да разбере,че в най-"отвратителният" къс "материя"-има вкарана частица от онова "духовното". ;) Поне аз така мисля.Духовно и материално-двете лица на едно,и също нещо,в диалетиката на този свят!Това е за мен.

За материалната пътека-еми,един отявен атеист,ако премине през много земни трудности и "физически" е изправен пред трудности,може би по-бързо ще стигне до някои "духовни" състояния от един разглезен,да речем богат човек,който чете езотерични книжки,но написах може би,защото нищо не се знае със сигурност,а,и за всеки е "различно".Пътищата са много,но Целта е Една!Намасте. :yanim:

Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

Да срещнеш Господ е добре. Всеки от нас го среща ежечасно и ежеминутно в чудесата на сътворението, на които само трябва да им се обърне мъничко внимание. Да говориш с Господ, също е добре. Има си и термин - нарича се молитва. Когато Господ започне да ти говори, обяснява и наставлява - тогава обаче, имаш спешна нужда от помощ...

Я да видим значението на думата субективност :

  • Склонност да се приписват лични значения на онова, което се казва или прави, вместо то да бъде прието такова, каквото е.
  • Съдебно решение на базата на индивидуалните и лични впечатления чувства и мнения, а не външни факти.
  • ...

Значи, имаме стабилна референция към личностните възприятия. От тук нататък всичките ти теорийки се сгромолясват като къщичка от карти. Остават си валидни колкото твоето субективно възприятие за истината и за егото - т.е. имат статута на лично твои интерпретации...

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=BGNfkPoybrA

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw&feature=related

"Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите...

Стоене пред Господа

За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

Старецът Тадей Витовнишки; Света Гора Атон Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

darkterminal браво!!!! дефинирайте "Душа" защото е добре да се знае, какво е едно нещо, преди да го определим, че съществува.... Защото съм сигурен, че има голям процент от хората, който ако ги запиташ "имате ли душа", те ще ви отговорят "да имаме", но ако ги питаш "какво е това душа" ще ти кажат "ами хмм.. трудно е да ти отговоря" но за всяко нещо си има просто обяснение.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

:tease:

Да срещнеш Господ е добре. Всеки от нас го среща ежечасно и ежеминутно в чудесата на сътворението, на които само трябва да им се обърне мъничко внимание. Да говориш с Господ, също е добре. Има си и термин - нарича се молитва. Когато Господ започне да ти говори, обяснява и наставлява - тогава обаче, имаш спешна нужда от помощ...

А това кой го казва?! Защото ако имаше и най-малка представа от Божествеността, щеше да знаеш, че Бог Не Наставлява, нито Обяснява, нито има нужда да му се молиш за каквото и да е било - Бог ти говори в прозрения от дълбините на душата ти. И ако това за теб е заболяване, то Исус, Буда, Мохамед, Ошо, Лао Дзъ и много други светли същества, стъпвали някога по нашата хубава земя, са неизлечимо болни! :cool:И тогава здравите като теб ще да са тези, които са за оплакване! :tease:

Я да видим значението на думата субективност :

Нали не се опитваш да търсиш в речници и лингвистични определения дълбоко мистични тайни и екзистенциални истини?! Я виж по-добре какво ще ти каже речникът за Бог... или за Душа?! Или за теб самият!? :friends1:

дефинирайте "Душа" защото е добре да се знае, какво е едно нещо, преди да го определим, че съществува.... Защото съм сигурен, че има голям процент от хората, който ако ги запиташ "имате ли душа", те ще ви отговорят "да имаме", но ако ги питаш "какво е това душа" ще ти кажат "ами хмм.. трудно е да ти отговоря" но за всяко нещо си има просто обяснение.....

Надявам се, че разбирате какво казвате - да искате други да дефинират душата Ви, най-вътрешното Ви същество, центъра на Вашата същност, е да искате някой друг да Ви каже какво всъщност представлявате Вие самият!

Вместо сам да разберете кой сте, коя е вашата същност.

И когато достигнете до себе си, до центъра на най-вътрешното си същество, тогава сам ще разберете, че Вие сте вечен и безкраен и няма дефиниция, която може да обхване в определения едно живо същество = защото то е от Бога!

А дефинициите и определенията са от ограничения човешки ум и създаденото от него също така ограничено средство за ползване - езикът.

Aliya, но нали си чувала израза "каквото горе,такова и долу".Нашият свят си е Едно,но ние го делим поради неразбирането си.Няма как някой да преследва само "духовното",докато е във материално тяло,няма как и обратното(с някакви изключения).

За човекът, обсебен от материалното, от външния свят и неговите шарени проявления, друго не съществува - т.е. няма нито горе, нито долу! Има само желания и ламтежи за още, за повече. Такъв човек е затворен в затвора на своята обсебеност от материалното и за него изобщо няма път навън - той е затворник, оплетен в паяжината на собствените си заблуди. Редактирано от Aliya (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...