Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор

публикувано (редактирано)

Да речем, че човек има нужда да вярва, че има душа.

По-скоро е обратното - човек иска да вярва, че няма душа - така му е по-лесно - няма кой да му държи сметка, нито нещо ще да го боли, когато върви срещу Съществуванието и срещу Любовта.

Всъщност, така наречената духовна дейност е ефект на определена нервна активност на мозъка, а не е субстанция, която може да бъде локализирана някъде.

Няма такова нещо като "духовна дейност" - това е противоречие на термините! :)

Духовността идва тогава, когато действащият ти Аз си отиде! :)

Душа=психика. Това е.

Не, Не е това. Това, което ти имаш пред вид е ум-психика. Душата е отвъд ума-психиката ти.

И не ми проповядвай нещо,което не искам.

Твой избор е да не четеш искрените ми думи на споделяне.

Мое право е да споделям себе си.

А ти можеш да заповядваш единствено на себе си - но и тук ти гарантирам, че ще претърпиш провал - защото душата ти няма да търпи заповедите ти.

Редактирано от Aliya (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 642
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Грешен въпрос,поправи се- има ли Душата човек ?

Изглежда познаваш Господ лично и си говорите взаимно Тук вече загази. Субективността се отнася към истината така както гранита към плуването. Личностните възприятия за това са личностни, защ

Бъркаш съдене и оценка Човекът се зове Човек, защото е Оценител. Да, да. Това са думи на стария Ницше. Помниш ли го ? "Тъй рече Заратустра" .И любимият ти Ошо е разсъждавал върху него и г

...А в "душата" може само да се вярва.

Реалността няма нужда от вярване, а от живеене.

Ако душата беше само вярване, то човешкото същество щеше да е само един догматичен постулат в прашна религиозна книга.

А не жива душа.

Интелектът се развива на базата на връзката между когнитивните процеси в мозъка и стимулите от заобикалящата го среда. :)

Интелектът на ума няма нищо общо с интелигентността на душата, на най-вътрешното ни същество. ИНтелектът се придобива чрез заимстване на информация отвън, от другите, докато интелигентността ни е вътрешнио присъща и вродена, с нея човешкото същество се ражда.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като прочетеш статията, ще разбереш, защо те именувам в поста си. Не е свързано с фундаменталистите :)

Слушам :biggrin:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съзнанието е система от когнитивни процеси, тоест, то се явява ефект, а не причина.

Бъркаш съзнание с ум - умът е ограничен и предопределен от другите, но не и съзнанието. Съзнанието е отвъд ума и за да го разбереш трябва да преминеш отвъд ума, да трансцедентираш ума.

Докато си в ума и сипеш определения наляво и надясно, стремейки се да класифицираш (и контролираш) съществуванието, няма да можеш да прогледнеш за Съзнанието (Душата).

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как може да се говори за когнитивен (познавателен) процес, без да има познаващ, т.е. съзнание, което да осъзнае регистрирания примерно от сетивата образ? Лесно е да се цитират нищо не казващи дефиниции. Това обаче няма да ги направи валидни.

Познаващият съществува благодарение на определена кохерентна система от когнитивни процеси. :ph34r:

Бъркаш съзнание с ум - умът е ограничен и предопределен от другите, но не и съзнанието. Съзнанието е отвъд ума и за да го разбереш трябва да преминеш отвъд ума, да трансцедентираш ума.

Докато си в ума и сипеш определения наляво и надясно, стремейки се да класифицираш (и контролираш) съществуванието, няма да можеш да прогледнеш за Съзнанието (Душата).

Правиш голяма грешка, като се опитваш да заместиш елементите на познанието с елементи на езика (думи), като "ум", "съзнание" и т.н. Тези думи имат някакъв смисъл единствено като дефиниции, с които да се назоват определени процеси, но в случая твоите определения нямат реален референт (обект или процес, който да назовават).

А "душата" служи за алиби, което да покрие някои не особено красиви страни от психиката на възвишените хора. :)


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...но в случая твоите определения нямат реален референт (обект или процес, който да назовават).

Напротив, имат - и този референт в момента пише дълбокомислено за референти и обекти в този форум.

А "душата" служи за алиби, което да покрие някои не особено красиви страни от психиката на възвишените хора.

Истината (Душата) няма нужда от Алиби - тя самата е алиби.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Правиш голяма грешка, като се опитваш да заместиш елементите на познанието с елементи на езика (думи), като "ум", "съзнание" и т.н. Тези думи имат някакъв смисъл единствено като дефиниции, с които да се назоват определени процеси, но в случая твоите определения нямат реален референт (обект или процес, който да назовават).

Напълно съм съгласна с тази констатация. "Заместване на елементите на езика, с елементите на познанието" :speak:.

Понеже нашето познание е частично, и няма как да бъде друго,в един момент на развитие на познанието ни можем да открием, че думите само ни служат, за да описваме по-добре (така си мислим) или по-зле(а така пък се получава) света, явленията, които наблюдаваме, преживяваме.

Понятието "Душа" е претърпяло страшно много промени (ето, ще правим разлика между понятие и същност, нали? ). Всеки, който иска да изгради система за обяснение , ориентиране, действие в света, влага някъкъв смисъл в това понятие. Така стигаме до ситуацията, в която сме сега - има нещо, но не знаем какво е. Тогава хващаме някаква страна от същността, наименоваме я (обаче само страната!) , и боравим с нея. Дето се вика - "Среща- на финала!" Тогава ще се разбере кой какво и как е използвал. Само дето се срещаме с твърде много финали. И това е знак, че не сме използвали точно каквото трябва.

Редактирано от Багира (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как е мъжкият род на "душа"?...

Златната сватба се случва между Душа и Дух (:
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Кой е?Има ли въобще "душата" род?Намасте. :clap:

Намасте!

Аз пък одеве си взех един душ, та за това питам, да не съм се намесил без да искам в "божиите" работи...Не ги разбирам тез материи - нали съм атеист.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намасте!

Аз пък одеве си взех един душ, та за това питам, да не съм се намесил без да искам в "божиите" работи...Не ги разбирам тез материи - нали съм атеист.

sliderum,не знам какво общо има душа с Душата. :clap: :clap: Макар че едни се пречистват с вода,за да си оправят връзката с "душата". :lol6: :lol6: Та,ако си към тях. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Златната сватба се случва между Душа и Дух (:

Аз мислех,че нямат род,в смисъл мъжки,женски,та сега пак съм в чуденка. :baby: Златната сватба нали е обединяването им?Намасте. :) Редактирано от Blue_Star (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз мислех,че нямат род,в смисъл мъжки,женски,та сега пак съм в чуденка. :lol6: Златната сватба нали е обединяването им?Намасте. :)

Символично :biggrin: е "сватбата" и булката и младоженеца.

Единението им обаче не е символично а реално и до-Словно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напротив, имат - и този референт в момента пише дълбокомислено за референти и обекти в този форум.

Но той не е "дух" или "душа", а човек, който възприема и опознава света благодарение на своите възприятия и когнитивни процеси, които се извършват в мозъка му. Човекът е изначално материално същество и няма никакво място или субстанция в него, където да се намира "душата" му - "душата" просто е една метафора и нищо повече. :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Aз пък съм съгласен с Готрик. Въпреки, че ми се иска понякога думите му да не са истина, достатъчно разумно и обективно предпочитам да приемам нещата. Проблемът е, че човек осъзнава колко е малък и му трябва нещо в което да вярва, търси подобно нещо отчаяно...Предпочита удобната заблуда пред жестоката истина и му е по-добре да живее така. Вярата е нещо, което човек не поставя като съмнение, а за него е аксиома.

Може ли обаче човек да е тотален скептик и да не вярва в нищо, преди да провери всичко? Невъзможно е. Също както човек да се превърне от субект в обект. Подобни неща изискват човек да не е човек, да не е материално същество, да не проявява чувства и емоции.

Алия, към теб въпрос-Ако душата е нематериална, то тогава защо да може тя да чувства, да проявява емоция или нещо? Защо са й емоции? Ако би имало нещо извън тялото, по-логично би било да е разум-обект, енергия или нещо си.

Е, като атеист обаче не вярвам в гореизброените. За жалост човек никога няма да може да се отдели от материалното, човек е материален, неговият разум също в такъв смисъл. И не, човек няма душа, има душевност. А всичко що е човек е функция на мозъка. Чудно, нали? Как практически един и същ мозък, съставен от едни и същи компоненти е коренно различен. Е, връзките между невроните обаче НЕ са.

Редактирано от Гост (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Връзките между невроните не се ли променят (както и самите неврони) и то в далеч по-голяма степен, отколкото се променя съзнанието. Ако съзнанието е следствие от определена комбинация между определен тип клетки в човешкия организъм, то как се запазва през течение на земния живот, след като въпросните клетки се обновяват непрекъснато?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напълно съм съгласна с тази констатация. "Заместване на елементите на езика, с елементите на познанието"

Душата не може да бъде елемент на езика, нито елемент на познанието, заимствано отвън. Просто защото Душата е същността ти. Същността не може да бъде изразена с нито едно понятие, същността може само да бъде живяна.

Единственият начин да отговориш на въпроса дали имаш душа е да се сетиш кой си всъщност, коя е твоята истинска и най-вътрешна същност. А това се постига чрез осъзнаване и любов - или по думите на Буда - "Обичай се и се наблюдавай!"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

До колкото знам, неврони в мозъка не се делят. Те се обновяват по друг начин, на което се дължи и дългият им живот, но са все едни и същи и единственото което може да се случи е да загиват...много, много бавно разбира се. При все, че ние използваме някакви си около 10% от мозъка, това не е съществено.

Да, невронните връзки определят човека. Паметта, паметовите следи са също тип взаимодействие между отделните неврони. Но човек обикновено не забравя важните неща и тези, които са го впечатлили много, нали? От друга страна, след травми на главата човек може да забрави кой е. Състоянието е познато под "амнезия". Дали подобни травми щяха да оказват каквото и да е влияние, ако всичко беше изнесено някъде..независимо и извън човека?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако се тръгне от позицията, че мозъкът е инструмент за проявление на съзнанието, то нарушението в паметта, въпреки че съзнанието е външно за мозъка става лесно обяснимо. Какво обаче предизвиква припомнянето след амнезия? Ако дадени нервни връзки са били нарушени, какво ги възстановява?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Връзките между невроните не се ли променят (както и самите неврони) и то в далеч по-голяма степен, отколкото се променя съзнанието. Ако съзнанието е следствие от определена комбинация между определен тип клетки в човешкия организъм, то как се запазва през течение на земния живот, след като въпросните клетки се обновяват непрекъснато?

Невроните образуват мрежи, в които отделният неврон участва в строго определени връзки. Ако той загине, на негово място може да се включи друг неврон, който съседните неврони ще го "накарат" да направи същите връзки, каквито е имал старият. Чрез този тип функциониране на невронните мрежи се запазва нормалното функциониране на мозъка.

Душата не може да бъде елемент на езика, нито елемент на познанието, заимствано отвън. Просто защото Душата е същността ти. Същността не може да бъде изразена с нито едно понятие, същността може само да бъде живяна.

Единственият начин да отговориш на въпроса дали имаш душа е да се сетиш кой си всъщност, коя е твоята истинска и най-вътрешна същност. А това се постига чрез осъзнаване и любов - или по думите на Буда - "Обичай се и се наблюдавай!"

Същностите съществуват само във въображението на човека - в действителност, зад тях стоят комплексни феномени, които човешкият мозък обобщава и им придава завършеност.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук ме заинтересува. Какво следва да означава формулата "комплексни феномени", доколко дефинитивно понятие е това. С други думи това са добре описани и изследвани мозъчни процеси или просто е израз сочещ към тъмно петно в материята? Въпросът ми е чисто познавателен, ще се зарадвам на кратък обзор, който няма да разводни темата.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Невроните образуват мрежи, в които отделният неврон участва в строго определени връзки. Ако той загине, на негово място може да се включи друг неврон, който съседните неврони ще го "накарат" да направи същите връзки, каквито е имал старият. Чрез този тип функциониране на невронните мрежи се запазва нормалното функциониране на мозъка.

За да могат съседните неврони "да накарат" друг неврон да се включи изграждайки връзки на мястото на загиналия неврон, те следва да притежават памет и известно съзнание. И ако невронните връзки са нещо външно за отделния неврон, то на какво се основават тези прояви на съзнание? По-разумно е да се допусне, че не съседните неврони "карат" въпросната клетка да се включи на мястото на загиналата, а нещо друго, което обхваща цялата нервна система.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да могат съседните неврони "да накарат" друг неврон да се включи изграждайки връзки на мястото на загиналия неврон, те следва да притежават памет и известно съзнание. И ако невронните връзки са нещо външно за отделния неврон, то на какво се основават тези прояви на съзнание? По-разумно е да се допусне, че не съседните неврони "карат" въпросната клетка да се включи на мястото на загиналата, а нещо друго, което обхваща цялата нервна система.

Става въпрос за автоматизирани процеси. И няма никава външна сила, която да го прави, а това са биологични процеси, които имат физико-химична основа.

Редактирано от gothicrock (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да се осъществи нещо автоматично, е необходим начален задвижващ импулс и зададена програма. Ако дадена нервна клетка действа по определен начин, то е защото тя е приучена да действа по въпросния начин. Автоматизмът не може да се изгради от самосебе си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За да се осъществи нещо автоматично, е необходим начален задвижващ импулс и зададена програма. Ако дадена нервна клетка действа по определен начин, то е защото тя е приучена да действа по въпросния начин. Автоматизмът не може да се изгради от самосебе си.

Нервната система е кибернетична система, която има свой автоконтрол - това е така наречената теория за "аутопоезиса" (автогенериране), който се базира на определени биохимични характеристики на живата природа. :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване