Премини към съдържанието
hrodopski

Здравето е най ценното богатство

    Препоръчан отговор


    Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа! Не ме гледай такъв, че що годе приличам на човек, а от вътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана. Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от калпави реформи и недоносчета в здравеопазването. Някъде, някога беше написано: „Нашата грижа е здравето на човека. Няма по – ценен капитал от човека” Подлъган от тази хвърката мисъл тръгнах, хей така, през глава, по стръмните и буренясали клинични пътеки да позакрепя и без това разклатеното ми здраве. Този, който я бе написал тази прекрасна, хуманна и красива мисъл ряпа да яде, явно и хабер си е нямал за днешната медицина, за обърканите й и заплетени лабиринти. Може би, все пак, е имал право човека, като си мисля, ще излезе прав, защото, моето момче, не се обиждаш, че те наричам така, болният човек се е превърнал в капитал, ама за някои безскрупулни хора.Всички ние неудачниците, които имахме глупостта да натрупаме през годините болести, вместо пари не сме безценен капитал, а бреме за обществото. Тръгнах аз, ти казвам, да търся загубеното си здраве, но препъни камък се оказа, още в самото начало, джипето. Отказа да ми даде направление, било края на месеца, трябвало да почакам до началото на другия. Прегледа ме, поослуша ме оттук – оттам, измери кръвното и промърмори нещо под носа си, но нали съм телефонист с двете уши не го разбрах. Поиска си платата, как не, труд е положил човека, цели (я има, я не) десет минути се е маел с мене. В ДКЦ, началото на следващия месец, пак същите процедури: почуквания, прослушвани, мерене на кръвно, ходене на ехограф, рентген, не помня още какво, но добре си спомням киселите физиономии и отношението на хората с белите престилки към мене, за тях аз не бях човек, а пациент, виновен затова, че съм болен. Това ме накара, да се осъмна в тази хубава и крилата мисъл, че здравето на човека е безценен капитал за обществото и я определих като поредната куха и празна фраза. Приеха ме на лечение, налагало се ме отворят и да ме рязнат, където трябва. Постъпих в болничното заведение на девети ония месец. Още от вратата ме посрещат с въпрос, дали желая да направя избор на екип, де ти е чула друг път, приятелю, простата ми кратуна за такива работи, решено било, но кой да ти знае, прости хора сме, на село сме расли, да речеш мотика, градушка, баш по урожай време, разбирам те отмах, ама екип ми речи нищо не вдявам, яде ли се, пий ли се. Нали съм прост и малко улав (глупав) се съгласих, като ще е гарга, рошава де е. Трябвало да подпиша някакви документи и да внеса в касата 700 лева. Скачам като ужилен от оса и питам, може ли без това, как се казваше, да, екип, може, казват те, но ще чакаш, да ти се назначи такъв. Абе, докторе, да прощаваш, какви са тези екипи – мекипи, нали си плащам осигуровките всеки месец, не заслужавам ли и аз същата медицинска услуга като този, който може да си плати затова, нали и аз съм човек. Нямало такова чудо като без платен обяд, високо квалифицирания труд се заплаща. Моят труд, докторе, не ли е квалифициран, казвам аз, без разбирам какво ще рече квалифициран труд, моят труд, продължавам, е в основата на всичко, бе! Проста, не увряла кратуна, ти казвам, де ще ги проумее тези работи, разните там екипи и квалификации. Мисля си с простия си мозък, като трябва да има екипи, нека има, ама за такива дето могат да си го позволят, като моя комшия например, дето бъка от пари, не за нас фукарите, дето едва връзваме двата края, на нас не ни трябват. Навремето, преди девети у наше село имаше един доктор, Манол му думаха, надминаваше всички доктори, нищо че беше фелдшер. От бедните не вземаше пари, па какво да вземе от босия, напротив им даваше за лекарства, но не подминаваше богатите. Беше като Марко Тотев неудачник, почина си самотен… Мисля си аз, мисля, но от мислене не увира главата, все тоя голтак съм и голтак ще си умра, ама нейсе. Ще ми се да попитам когото трябва, а бе момчета, аджеба, как я мислете тая работа с избора на екип. Като сме се загрижили за здравето на човека, след като той е най – ценният капитал за обществото, не трябва ли отношението на това общество към всички да е еднакво, поне за здравето да не делим хората на бедни и богати. За да се спаси един човешки живот, трябва да се направи необходимото, дори и невъзможното, не трябва ли държавата по подобаващ начин да оцени и заплати труда на високо квалифицирания медицински кадър. Спасяването на един човешки живот не ли е чест и гордост за лекаря, той е нещо повече от обикновения занаятчия и търговец, той е представител на най – хуманната професия, посветена в служба на здравето на хората. Колкото за безплатния обяд, да ме прощават онези, които обръщат всичко в пари, но от моя обяд и от обяда на такива като мене се хранят безплатно много готованци. Ха сега прощавай, че рейса дойде …..

    • Харесва ми 3

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Здравето е доходоносен бизнес - не го ли знаете. Отдавна аз си наричам докторите - бизнесмени. Загубил съм над 2 години от живота си по болници. Един единствен доктор видях, който не взе баницата на майка ми. Каза: - Аз не съм учил за да ме храните вие? Здравеопазването е бизнес. Аптеките са бизнес. Рекламите са зомбирания на незнаещите - всичко е до време, докато народа търпи. Като му счупих носът на един доктор щото искаше подкуп - получих досие в полицията. Но доктора повече не е поискал подкуп и вече е стругар - метафорично казано. Отидете в един склад за лекарства или ако имате приятел, който работи в такъв - нека да ви каже по колко милиони левове се въртят по кашоните. Има една скрита формула за доходи. Тя е нещо такова: Кабинет А праща с рецепта Б пациент В, аптеката зарежда от склад Г - всичко до тук без доктора са собственост на една реклама по вашият телевизор. Струва ли си да се борим - не. Ама си струва да не сме част от стадото. Нема оправия, докато не почна със саморазправата. 80% от кабинетите са в сивата икономика - особенно стоматологията. Там да поискаш касова бележка на стойност 1000лв за мостове е направо все едно да поискаш да заведеш дело защото са ти пипали в устата с голи ръце.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.