Премини към съдържанието
sliderum

България - най-радостното място за живеене на престъпниците в света!?!

Препоръчан отговор


Тодор Батков и Ирена Кръстева за какво са ви длъжни? После, това че не са ви платили не е престъпление а само нарушаване на частноправен договор, пране на пари знаеш ли въобще какво е, както и че въпросната госпожа може да те съди за клевета ако научи какви ги ръсиш по нейн адрес? Европа критикуваше България при предните правителства, в последни години критики към борбата с престъпността не съм забелязал, а само похвали. Колкото за САЩ - какво чини мнението на една международна престъпна организация, развъдник на престъпността в глобален план? Но няма смисъл, оставям ви да си спорите с телевизора, а и ми е противно да общувам с човек (предполагам човек) с такъв аватар.

Редактирано от galidbul (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Европа критикуваше България при предните правителства, в последни години критики към борбата с престъпността не съм забелязал, а само похвали.

Колкото за САЩ - какво чини мнението на една международна престъпна организация, развъдник на престъпността в глобален план?

Ще си позволя да ти отговоря с твоите думи:

АМИ АЙДЕ ДАЙТЕ ФАКТИ ДЕ. Изкарайте поне някаква статистика да се отсрамите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

Европа критикуваше България при предните правителства, в последни години критики към борбата с престъпността не съм забелязал, а само похвали.

Колкото за САЩ - какво чини мнението на една международна престъпна организация, развъдник на престъпността в глобален план?

Но няма смисъл, оставям ви да си спорите с телевизора, а и ми е противно да общувам с човек (предполагам човек) с такъв аватар.

Противен за доста трезвомислещи българи може да бъде всеки безсрамен ласкател на Бойко Бухалката. И за кои похвали бълнува такъв? За изборите, дирижирани от Цецо Милиционера? За бедността и корупцията ли? За здравеопазването и образованието ли? И що ще рече такъв циничен организъм за сринатите рейтинги на България по грамотност, корупция, зависимост на медиите и пр.? И за публикациите относно нашия "елит" в европейската медия, например в Тагесцайтунг? Редактирано от animalprograms (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Пази Боже сляпо да прогледа!", Алеко

 

Хампарцумян обяви, че ще посрещне митичния свършек на света на 21.12.2012 г. с разточително седемстепенно меню, което включва:

 

Ръжен хляб с черен хайвер от белуга с добре изстудено хубаво френско шампанско.

 

Следват ястие с крака от кралски краб с лек маслено-чеснов сос и чаша бяло вино. За да изчистим вкуса, се предлага сорбе от лимон.

 

Следващото кулинарно изкушение би бил бял гъши дроб с мадейра и коняк върху карамелизирани портокали. Уникалният вкус на гъшия дроб изпъква с бяло вино шабли или сансер.

 

Отново, тъй като няма никакви ограничения заради края на света, ще следва пържола от кобе бийф (най-скъпото японско телешко, говедата се масажират и поят с бира) на плоча с калифорнийско вино опус уан.

 

След това има нужда от нещо по-леко като пилешки бульон с кротони с билки и лимонов сок.

 

За десерт банкерът предпочита яйчно-млечен сладолед с различни пресни плодове.

Всичко това ще приключи с уиски или коняк с пури… до края на света.

 

Една проста сметка показва, че ако менюто е за двама, само за час Хампарцумян и сътрапезникът му ще оплюскат деликатеси за близо 10 000 лева, които по-късно ще се превърнат в обикновенни фекалии.

 

 

Публикувано изображение

 

 

Заб. Понеже темата е за престъпници, да ме прощава някой, който счита въпросната персона за честен частник.

 

Към цялата новина >>

 

..

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев оглави парламентарната Комисия по културата и медиите

 

Славчо Пенчев Бинев e вицепрезидент на Българската федерация по олимпийско таекуондо и европейски шампион от „Словения '92“. Бизнесът му преди влизането му в политиката като евродепутат от "Атака" през 2007 г., е свързан с основаването на чалга-клуба БИАД и  спортен клуб "Дескрим".

 

Малко преди да влезе в европарламента в началото на 2007 г. от листата на "Атака", Бинев бе обявен за архонт от Старозагорския митрополит Галактион на церемония в Рим и това предизвика скандал в Българската православна църква, дори дипломатически реакции, а Светият синод отказа да признае титлата. Бинев обаче се представя с нея и твърди, че му е правилно присъдена.

 

Миналото на 47-годишния Бинев обаче е по-различно, а името му най-често се споменава във връзка с погрома в спортен клуб "Дескрим" в началото на 90-те и като бивш собственик на първия и най-популярен преди години чалга клуб БИАД в центъра на София. Той е бивш спортист, завършва НСА със специалност бокс и тенис. Бил е европейски шампион по таукондо, треньор и съдия в този спорт. От началото на 90-те години до 2006 г. Бинев е един от основните акционери в "R–System Holding" АД, в който влизат повече от 100 дружества,  които инвестират в развлекателния бизнес, охранителни компании, в строителство.

 

Като съдружник в "М.И.Г. Групп" АД, която стопанисваше няколко заведения в София, сред които "Библиотеката", "Дали" и най-популярно - чалготеката БИАД, Бинев на практика е домакин на много партита на силовите босове.

 

Друга компания се появява около Бинев, когато създава движение ГОРД - в него влязоха тамплиери (като Румен Ралчев от Ордена на тамплиерите и собственик на "Балкан секюрити груп", работил в  УБО и НСО - бел. ред.), масони, ротарианци, архонти и други разнообразни представители на бизнеса, спорта, шоубизнеса. Сред първите ГОРД-и членове бяха о.р. ген.-лейт. Стоян Андреев, бивш съветник на президента Желю Желев, част от асоциация "Защита" и научен ръководител на Алексей Петров в УНСС. Посланието на движението беше към всеки българин - "И нека гордостта бъде единственият ни грях".

 

 


Дай Боже!


Младежки театър въстана срещу Слави Бинев, написаха яростно писмо на Бойко Борисов


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пост № 29 в темата за менюто на Хампарцумян преди края на света е предаден така, сякаш нещата наистина се случват, че и са коментирани като безочие на фона на общата мизерия на народа и т.н. и т.н.

 

А то какво беше. По повод така коментирания край на света през 2012 година, бе зададен на популярни лица в България съвсем хипотетичен въпрос за това какво би било менюто им за последния ден преди края на света - без ограничения във фантазията и бюджета. По този повод бе и отговорът на Левон Хампарцумян, който впрочем като кулинар в предаването "Черешката на тортата" удари в земята претенциите на много работещи браншовици... Както и да е. Ето и линк, съдържащ същинската информация по конкретния въпрос.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1676635

 

Проверявайте си информациите бре, хора... Че и коментирате с апломб и омерзение неща, които нямат нищо общо с действителността... Това, че не уважавате себе си - не ме интересува. Уважавайте читателите на раздела!!!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

  • Горещи теми в момента

  • Подобни теми

    • от Ратникъ
      На 5 септември една „братска“ държава ни обявява война. Съветската окупационна армия е посрещната от българи с цветя и ликувания. Последва преврат, което превръща България в сателит на СССР. 

      Започват гонения на цвета на българското общество. Интелигенцията е или избита, или изпратена в многобройните лагери. Репресии има върху всяко едно съсловие на обществото – от политици, управлявали страната преди 9-ти септември, до обикновените селяни. Касапницата, наречена „Народен съд“, остава в историята ни като едно от най-големите престъпления на антибългарския и наложен от СССР режим. 

      От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 от тях са повдигнати обвинения, като съдбата на много други арестувани е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9 155 присъди, с които са осъдени на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. 

      При тези обстоятелства се заражда едно естествено и общонационално движение срещу тази чужда система. Архивните документи утвърждават, че още през първите месеци след 9 септември 1944 г. има опити за оказване на нелегална и въоръжена съпротива срещу започналата съветизация на България. Но внимателното им проучване показва, че те имат стихиен характер, без определена програмна цел, и в повечето случаи са акт на самозащита. Това е резултат от стреса, на който е подложено населението по време на неочакваните масови арести и жестоки убийства в почти всички населени места в страната. Всеки гражданин, заплашен с разплата от незаконно действащите по села и градове „комунистически екзекутивни тройки”, търси спасение. Някои от тях се укриват при свои близки, други минават в нелегалност, а трети се опитват да преминат границата и да се спасят на територията на Гърция и Турция. Преминалите в нелегалност българи наричат себе си горяни. 

      В движението се включват най-различни прослойки на българското общество като бивши царски офицери, бивши дейци на ВМРО, СБНЛ, „Ратник”, „Отец Паисий” и други бивши националистически организации. Тези хора разбират, че не могат да се преборят с комунистическата репресивна машина по мирен път чрез протести. Обединява ги любовта към родината и желанието да спасят българското от наложения чужд и репресивен режим. 

      Въоръжената съпротива стои на върха на пирамидата на Горянското движение, но не е единствената форма на такава. Горяните са подпомагани от голям брой ятаци и често получават дарения от съмишленици. Движението е чисто българско и национално, чети възникват спонтанно и без централизирано ръководство навсякъде из държавата. В справка на службите на Държавна сигурност се съобщава: „През цялата 1950 г. нелегалните организации и групи никнаха като гъби…”. Въоръжават се самостоятелно и въпреки съмненията на ДС нямат външна подкрепа. Доста от самите горяни са вярвали, че западни държави като САЩ и Англия биха помогнали на движението преди самите те да се убедят, че тази помощ няма да дойде. Те водят борбата със системата сами. 

      Освен възникналите местни чети, преминават границата и навлизат на наша територия около 52 въоръжени групи на български политически емигранти от Турция, Гърция и Югославия. С идването си в България част от тях стават инициатори за формирането на нелегални организации и горянски чети и си поставят задача да организират масова въоръжена борба срещу комунистическата власт. Радиостанция „Горянин” е „гласът на съпротивата”, предава от април 1951 г. до ноември 1962 г. от територията на Гърция. То е заглушавано непрестанно от отделите за радиотехническа борба на ДС и дори е планирано взривяването му от командоси на българските специални служби, но операцията не е проведена.

      В началото на 1947 г. Герасим Тодоров Николов от с. Влахи (родното място на Яне Сандански), Светиврачка околия, замисля да създаде масово съпротивително движение в Пиринския край с център Светиврачка околия. На 12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник Стойно Бачийски и подполковник Димитър Цветков. Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които бивши членове на ВМРО и врагове на БКП. Три дни по-рано на 9 март Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му. Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на групата е обграден и започва преследването й. На 30 март войводата Герасим Тодоров възпламенява бомба и преди бомбата да избухне, се самоубива с изстрел от пушката си. 

      От избухването на бомбата тялото му е разкъсано на няколко части. Това не възпира комунистите да се подиграят с паметта му. Органите на милицията поставят в едно одеяло частите от тялото на Герасим Тодоров. Първо го излагат на показ в с. Влахи, а после на площада на Гара Пирин. На същия площад и по същото време милицията организира митинг и хоро с музика по случай разгрома на четата на „бандитите”. Позволяват само на майката на Герасим – Мария, да види мъртвия си син и тя му измива лицето, но не й предават тялото. Гробът му и досега не е открит. 

      С основание инспекторът към Държавна сигурност К. Кюлюмов, активен участник в разкриването и разгрома на четата, с тревога посочва: „През 1947-1948 г. бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територията, в която почти беше ликвидирана народната власт”. Движението придобива максимален размах в периода 1950 – 1952 година.

      В средата на 1951 година радио „Горянин“ излъчва съобщения, че в Сливенско се формира въстаническа армия. Като резултат на това, от различни краища на България се стичат хора към сливенския край. Армия от 13 000 милиционери и войници блокира сливенския Балкан. Най-голямата сливенска чета от 106 души, начело с Георги Стоянов - Търпана, наричан Бенковски, е обкръжена от 6000 души армия. На 1 и 2 юни те водят сражение две денонощия, като накрая се измъкват от обкръжението, и въпреки тежката битка, успяват да изнесат ранените; пленени почти няма. В боевете с превъзхождащия ги противник загиват над 40 горяни, но макар и ранен, командирът извежда четата и я спасява. Освен това е известно, че при това сражение милицията и армията са командвани от министъра на вътрешните работи, а в един бронетранспортьор, недалеч от гората, следи действията първият секретар на БКП Вълко Червенков. 

      За съжаление, в края на 1951 година Георги Стоянов - Търпана е пленен при акция на ДС, осъден и екзекутиран. Дори и без своя командир и въпреки жертвите, тази чета продължава борбата: през 1952 година се обединява с малки чети и други хора, достига до 156 души и отново започва да превзема села.   Малцина от горяните оцеляват - повечето загиват в битки или са заловени и убивани без присъда, осъждани на смърт или доживотно. Техни ятаци също биват осъждани. Семействата им с десетилетия са преследвани и потискани. В основата на горянското движение лежи националното, българското, затова то има чисто национален характер, докато партизанското движение от 1941-1944 г. е движение, водещо се от принципите на интернационализма, за установяване на съветска власт в България, с подчертан антинационален и антибългарски характер. Българският народ отново доказва своето достойнство и не се оставя да бъде управляван от чужди интереси. 

      За съжаление, тази съпротива остава почти неизвестна. Постиженията на Горянското движение се омаловажат, а огромната численост на горяните не се споменава нарочно - нещо, което е характерно за комунистическите страни. Горяните биват очернени от системата, които ги наричат бандити и терористи. Възниква нуждата от създаване на произведение с образа на врага („Глутницата“) както и на фалшиви организирани репортажи. Пропагандният апарат на системата е във вихъра си.    Виновниците за репресиите никога не биват съдени. Грозни паметници на съветската армия има из цяла България, пред които всяка година на 9 май се поднасят цветя. Комунизмът превръща българския народ в страхлив, лицемерен и двуличен и днес търпим последствията от това.   Не е известна точната дата, но може да се предполага, че през юли 1947 г. Герасим Тодоров изпраща писмо до „Влахински комунисти”. Съдържанието му ще разкрие директно на читателя какви са разбиранията на командира на горяните за тактиката и целите на борбата. В него е написано: „Ако напуснах семейство, роднини, приятели, родно село, скитайки се немили-недраги по Балкана, гладувайки и мизерувайки, само и само да спася живота си от някои кръволочни личности, които явно подклаждани от наши изроди, то още не значи, че съм с намерения да тероризирам, убивам, изнасилвам, та вие почнахте да безчинствате и тормозите по най-различни, простени и непростени начини съвсем невинното ми семейство… Аз не съм напуснал като разбойник, а като недоволен от начина Ви на управление, като благодарение на такива като Вас далеч надминава фашисткия режим… Но винаги съм очаквал да видя докъде ще стигнат Вашите произволи, обаче Вашата няма край и аз не мошенича като Вас, а кавалерски заявявам, че вече милост не раздавам, с каквато мярка мерите, с такава ще Ви меря, т.е. на семейството ли посегнете, със семейства ще се справям… Търсете ме по къщи, плевни и колиби, ще ме намерите. Млада невеста на пазар се не води и комита в сграда не стои – с хора се среща, но не им гостува”.   В свое писмо Герасим Тодоров заявява: “По-добре славна смърт, отколкото позорен живот.”    Източник: http://www.extremecentrepoint.com/archives/7589
      Бял фронт - Горянското движение
    • от Анита Христова Трифонова
      Какво знае светът за България? Съществуваме  ли?
    • от Plamen_BG Official
      Приеха ли Член 13 в Европейският съюз ?
    • от Ратникъ
      Кумирът на националистическа България

      Толкова живот и сърдечност бликаше от него, че всички, които го обичаха дълбоко, още не могат да свикнат с мисълта за вечната раздяла. Все ти се струва, че ако отидеш у дома му, ще видиш в рамката на вратата неговата внушителна фигура, да те посрещне усмихнато сърдечно, зарадван, че си дошъл, протегнал топла приятелска ръка. И разговорите, които никой друг не може да води, със същия широк обхват, проникновен анализ и необорима логика. И със същата искрена загриженост за съдбата на България. Много рядко в нашата история един толкова силен ум е бивал съчетан с толкова голямо сърце. Само нашето възраждане е създавало такива големи и ценностни личности. И неговата мъченическа смърт за свободата и величието на България постави образа му в трема на възрожденците. Не напразно той зовеше към ново възраждане застрашения от вътрешна опасност български народ. За това ново възраждане той работеше и искаше да води безкомпромисна борба. И на този именно фронт го прониза куршума на противобългарите.
      Но те се излъгаха – куршумът превърна човека в кумир! И мъртвият генерал Луков стана, за враговете на националистична България, по-страшен, отколкото беше живият. Защото преживе той беше пред нас и ни водеше към борба, изложен на всички отровни стрели. Но сега той е в нас, в сърцето и душата ни, недосегаем за интриги и клевети, неотгоним с никакви средства. Всеки български националист чувства да гори в гърдите му една искрица от големия борчески пламък на генерала. И никога връзката между него и националистическа България не е била тъй тясна, тъй неразрушима и тъй многостранна. Водач е вече не човекът, а безсмъртният му дух.
      Неговото дело за народа и държавата е огромно. От юношеската възраст до смъртта си, това беше – един живот за България. Повече от 30 години действителна служба. Неотклонно на фронта през трите войни. Възпитател и учител на офицери и войници. Реорганизатор на войската ни, след опасни политически смутове. И най-после, възкресението на българската военна мощ – превъоръжаването и бляскавите маневри край Шабанца.
      Когато магесникът от Шабанца стана домоначалник, той продължи същата си служба – той започна да превъоръжава народния дух. В разгара на това велико дело, куршумът на тъмните противобългарски сили прониза сърцето на най-великия българин.
      Изстрелът пробуди заспалите и стресна колебливите. Народът като един човек разбра какво е изгубил. Цяла България изтръпна. Дори най-близките сътрудници на генерала бяха изненадани от широтата и скриваната досега сърдечност на народната обич. Само тъмните сили не бяха изненадани – те знаеха защо трябваше да му изпратят убийци. А на колебливите генерал Луков би казал през своята голгота:
      – Намерихте ме, когато ме изгубихте!
      в. „Зора“ 17 март 1943 г.
    • от Анита Христова Трифонова
      За теб, Българийо, днес плача - авторово поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
       
  • Дарение

×
×
  • Добави ново...