Премини към съдържанието
kaloqndersar

Изборът (1-ва част)

Препоръчан отговор


Никога през живота си ,Марк не бе обичал така. Беше вече на 25 и сериозно се замисляше ,че трябва да се задоми. Но преди това си беше дал дума , че трябва да си намери хубава работа, за да може да издържа евентуалната си жена и деца. За съжаление обаче , за момента не можеше да си намери работа по специалността. Висшист, сега работеше в кафето на улица „Мейфлауър”. ”И това ако не е поредната подигравка на съдбата с мен” си казваше Марк почти всеки ден, но въпреки всичко не се предаваше, не прекланяше глава и продължаваше да вярва в мечтите си.Мечти, толкова чисти и непокътнати от действителността около него, все едно бяха мечти на дете. Но и като дете не му бе никак леко. Баща му бе блъснат с кола, едва когато Марк беше на 12 години и от тогава той се позатвори в себе си . Останал сам с майка си, МАрк бе принуден от 16 годишна възраст да съчетава ученето с работа,за да може да се издържа, тъй като майка му трудно си намираше работа. Но от друга страна това бе хубаво ,защото още от малък разбра ,че живота е труден и за да оцелееш трябва да си силен. Нито подигравките от другите работници, когато работеше по строежите, за това че бе малко странен и затворен, нито самотата успяха да го прекършат .Марк нямаше много хора в своя живот, може би защото от 1 страна бе чудак и от друга не допускаше никой близо до себе си след смъртта на баща му. Не искаше да се привързва към хората, за да не го наранят после, когато 1 ден си отидат. Но сега имаше нея-Ана. Олицетворение на всичко хубаво ,което Марк намираше у 1 жена. Тя също бе на 25. Запознаха се в един бар, където той беше барман, когато не ходеше на лекции разбира се. Обикна я още от първия момент ,в който я видя да сяда на бара и да си поръчва мартини с маслинка. Дълго време се бореше с вътрешния си глас, дали да я заговори. След смъртта на баща му,контактите му с околните бяха толкова ограничени, че Марк си мислеше понякога колко хубаво ще е ако го няма на този свят. Разбира се,не на сериозно, но все пак такива мисли му се прокрадваха през главата .Всичко обаче се промени ,когато постъпи в университета. Там Марк разбра , че трябва да преодолее болката и да се опита да запълни празнината в сърцето си. Постепенно се поотпусна, започна да излиза по заведения заедно с други хора .И ето сега пред него стоеше най-прекрасното момиче, което Марк бе срещал през своя живот. И въпреки неистовото желание да я заговори, той не го направи.когато обаче тя извади портфейла си , за да плати сметката, Марк каза „Заведението черпи”. Тези думи всякаш бяха произнесени от някой друг, а не от самия него. Ана го погледна с големите си кафяви очи и усмихнато му каза „Много си мил”, след което извади от чантата си тефтерче и химикал,записа на 1 от листчетата нещо, откъсна го и му го подаде. След това си тръгна. С разтреперани ръце Марк погледна написаното. Цифри-„По дяволите,тя ми даде телефонния си номер”. На другия ден и се обади,започнаха да се срещат и така вече 3 години. Ана също учеше в университета на Марк и още на следващата година,двамата намериха евтина квартирка,в която заживяха. Но ето че преди година и двамата завършиха. Ана замина да учи магистратура в град на около 300 км от Марк. И така той остана сам в квартирата ,работеше в кафето на улица „Мейфлаур” и се надяваше скоро да събере пари, за да може да запише и той магистратура .За сега обаче си оставаше единствено с желанието и с куп чаши , в които трябваше да прави кафе и капучино и след това да мие. „Хей ,Марк искаш ли да направиш две безкофеинови, или предпочиташ те сами да се направят”. Тези думи откъснаха Марк от мислите му и го върнаха обратно към реалността. Бела вече 3 минути чакаше кафетата и когато видя , че Марк не възнамерява да прекъсва летаргията си, реши тя да го стори. Бела-жена на 35 години , с две деца и мъж (за което тя се благодареше на Бога всеки ден), от както се помнеше работеше в това кафе. Избягала от дома на 17 години и дошла тук да търси късмета си, Бела имаше невероятното шастие да срещне Хенри, да се омъжи за него на 20 години и двамата да създадът 2 прекрасни момчета. Добродушна и винаги усмихната ,бе успяла да спечели симпатията и уважението на Марк. Нещо ,с което малко хора можеха да се похвалят. Изненадан от Бела,Марк побърза да изпълни поръчката и нервно погледна часовника. „Кога пристига”-запита тя. „В 5 и 30”

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

чете се супер плавно и е много хитро написано, браво:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.