Премини към съдържанието
Гости lili-zora

Ето защо съм горд, че съм БЪЛГАРИН! Ние, Българите - произход, религия, знания, теории, доказателства

    Препоръчан отговор

    valentinus    935

    Какво означава ,,беден по дух,,?

    Мъдростта и знанията нямат нищо общо с

    духа според мен или греша?

    Беден по дух е човек, осъзнал безкрайната си духовна нищета и фундаментална бедност и страдащ по духа, търсещ духа /за разлика от "успяващи" и "преуспяващи", насочили енергията си тук, към перманентната война в Светът на Гнева, както го нарича Якобс Бьоме/. Бедният човек по дух е прекратил тази война, укротил е разума, чувствата и волята си и е насочил погледа си нагоре, към Планината.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    tigertron    1718

    Какво означава ,,беден по дух,,?

    Мъдростта и знанията нямат нищо общо с

    духа според мен или греша?

    Да, така е и според мен. Човек с голяма душа просто се "раздава" за околните. А мъдростта и знанията също не са общи неща. Човек може да няма много знания, но да бъде мъдър и да дава мъдри решения и съвети.... Просто от опит, не от научени знания!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Maat    9

    Но как! Защо разделяте мъдростта от знанието?!

    Интересно какви съвети можеш да раздаваш, ако нямаш познания. Колко ли струват подобни, лишени от смисъл "съвети".

    Познание и мъдрост е едно и също. И това е именно духа.

    Дори в езотеричните източници се говори за Хокма - Мъдростта, като произлизаща от Руах - Светия Дух.

    Редактирано от Maat (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Шаро    1

    Но как! Защо разделяте мъдростта от знанието?!

    Интересно какви съвети можеш да раздаваш, ако нямаш познания. Колко ли струват подобни, лишени от смисъл "съвети".

    Познание и мъдрост е едно и също. И това е именно духа.

    Дори в езотеричните източници се говори за Хокма - Мъдростта, като произлизаща от Руах - Светия Дух.

    Не смятам така. Може да имаш невероятни познания в областта на международните борсови операции примерно - това прави ли те мъдър? Или пък някой ходещ човек-енциклопедия,натъпкал главата си с милиони ненужни факти - мъдър ли е?

    Знание и мъдрост са абсолютно различни неща. Ако обаче знанието идва от личния опит,ако то е изживяно,тогава да...

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    alt    0

    "Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично!" Спомняте ли си този смешен слоган от близкото минало? По този наивен начин копирайтърите на социалистическа България са си представяли рекламирането на продукцията ;)


    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    N e o    41

    Не смятам така. Може да имаш невероятни познания в областта на международните борсови операции примерно - това прави ли те мъдър? Или пък някой ходещ човек-енциклопедия,натъпкал главата си с милиони ненужни факти - мъдър ли е?

    Знание и мъдрост са абсолютно различни неща. Ако обаче знанието идва от личния опит,ако то е изживяно,тогава да...

    Всъщност и двамата сте прави .Но не съвсем.Има една малка подробност която май ни убягва.Когато говорим за Българин -трябва да се разбира-Всички Българи.Даже по точно всички родени в настоящите земи които считаме за наши,но и тези които сме обитавали някога и тогава всичко е точно така.Но даже и сегашните са достатъчни за едно нормално самочувствие,ако това е целта на занятието. Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    shukar_    1

    Много са объркани хората, които се позовават на псевдонаучни източници за произхода на българите. Историята може да бъде преиначена с неверни писания, но това не променя фактите.

    • Харесва ми 1

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    asdafsadf14    0

    Дядо Благо водел разговор с Учителя и го запитал за произхода на

    названието „българи". Учителят пояснил: „Имало едно време едно царство, в

    което хората много обичали Господа и го наричали с името Харния Бог. Оттам

    другите народи нарекли хората от това царство „богхари". Така е произлязло

    името българи. Това царство е съществувало преди потопа."

    Да възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот. Това значи да цъфтиш, да разнасят благоуханието си надалеч. Това значи да бликаш постоянно, като извор, който знае само да дава. В този момент всички разумни желания са постижими.

    Публикувано изображение

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    U.Ra    2

    Какво означава ,,беден по дух,,?

    Мъдростта и знанията нямат нищо общо с

    духа според мен или греша?

    Скъпа Лайла, според моето скромно тълкуване на духа, то той трябва да е БУДЕН и МИЛОСТИВ. Жестокостта в името на Справедливостта е слизане от тези нива на духовност!

    Поздрави!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    N e o    41

    Българинът не е беден по дух, напротив. Но този дух напоследък е много болен. За жалост, плашеща по размерите си тенденция.

    Колко си права ,просто не е истина.Много силно почвам да се съмнявам,че заглавието на темата има нещо общо с реалността. Публикувано изображение Редактирано от N e o (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Представете си че България е най-малката държава на света. Представете си, че България е държавата с най-невзрачното минало. Представете си, че българите са най-обикновени във всяко едно отношение и нямат нито едно предимство пред останалите народи. Ако в едно такова положение човек се нарече българин, значи е българин.

    Редактирано от Shiniasu (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    shukar_    1

    Представете си че България е най-малката държава на света. Представете си, че България е държавата с най-невзрачното минало. Представете си, че българите са най-обикновени във всяко едно отношение и нямат нито едно предимство пред останалите народи. Ако в едно такова положение човек се нарече българин, значи е българин.

    :)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    U.Ra    2

    Представете си че България е най-малката държава на света. Представете си, че България е държавата с най-невзрачното минало. Представете си, че българите са най-обикновени във всяко едно отношение и нямат нито едно предимство пред останалите народи. Ако в едно такова положение човек се нарече българин, значи е българин.

    proud to be hb(human being) :clap:

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    tuksum    4

    На този, който няма с какво друго да се гордее му остава само да се гордее с това, че е българин, американец, марсианец.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Човек трябва да изпитва преди всичко чувство за принадлежност и любов към родината си, а и към човечеството като цяло. Може да се изпита и чувство на принадлежност кам Космоса, т.е. към Живота въобще, но това засега за повечето хора е трудно. Човек трябва да е уверен в себе си. Разбира се тази увереност трябва да е правилно преценена. Когато имаме и чувство за принадлежност, човешката увереност прераства в увереност във възможностите на цялото - организация, нация или човечеството.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    azbuki    3

    На този, който няма с какво друго да се гордее му остава само да се гордее с това, че е българин, американец, марсианец.

    Нямам какво да добавя.

    Човек трябва да изпитва преди всичко чувство за принадлежност и любов към родината си, а и към човечеството като цяло. Може да се изпита и чувство на принадлежност кам Космоса, т.е. към Живота въобще, но това засега за повечето хора е трудно.

    Човек трябва да е уверен в себе си. Разбира се тази увереност трябва да е правилно преценена. Когато имаме и чувство за принадлежност, човешката увереност прераства в увереност във възможностите на цялото - организация, нация или човечеството.

    Трябва, трябва, трябва.

    Осъмнахме изведнъж всички с много задължения.

    Редактирано от azbuki (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Посочването на нещо необходимо не е задължаване. Всеки е свободен в избора си. Още повече, че това за което говоря е нещо вътрешно, което не може да бъде изградено лесно и отведнъж.

    Редактирано от Shiniasu (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    shukar_    1

    Посочването на нещо необходимо не е задължаване. Всеки е свободен в избора си. Още повече, че това за което говоря е нещо вътрешно, което не може да бъде изградено лесно и отведнъж.

    Ако човек е длъжен да прави нещо, значи няма право на избор. Противоречиво е хем да "трябва" да се ограничаваш с патриотичност, хем да се чувстваш пацифист и част от цялото човечество.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Който не му харесва думичката "трябва" е свободен да я замени с друга, която смята за по-подходяща според своите разбирания. Аз ще продължа да си я използвам когато сметна за необходимо, без ни най-малкото желание да задължавам някого за каквото и да било. Колкото до противоречието, което бе споменато по-горе, за мене такова не съществува. Просто трябва да се намери точката на примирение. Крайностите са еднакво вредни. Човек може да бъде патриот и пацифист едновременно, но тази задачка всеки трябва да си я реши сам за себе си.

    Редактирано от Shiniasu (преглед на промените)

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    shukar_    1

    Който не му харесва думичката "трябва" е свободен да я замени с друга, която смята за по-подходяща според своите разбирания. Аз ще продължа да си я използвам когато сметна за необходимо, без ни най-малкото желание да задължавам някого за каквото и да било.

    Колкото до противоречието, което бе споменато по-горе, за мене такова не съществува. Просто трябва да се намери точката на примирение. Крайностите са еднакво вредни. Човек може да бъде патриот и пацифист едновременно, но тази задачка всеки трябва да си я реши сам за себе си.

    А може би на теб ти трябва да се научиш да подреждаш мислите и чувствата си така, че да се изразяваш по-правилно, също и да търсиш твойте истини без да ги налагаш на другите.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Ако трябваше да се изразя отново, бих го направил по същия начин. Усещам негативизъм, а той пречи на взаимното разбиране. Ако съм дал някакво основание за това, моля за извинение. Поздрави!

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    shukar_    1

    Ако трябваше да се изразя отново, бих го направил по същия начин.

    Усещам негативизъм, а той пречи на взаимното разбиране. Ако съм дал някакво основание за това, моля за извинение.

    Поздрави!

    Ето, явно ти нямаш желание да промениш начина си, а очакваш другите да се променят според твойте указания.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    Shiniasu    475

    Нямам подобни очаквания. Посочвам това, което смятам за необходимо, а не давам указания. Не съм предявил изисквания към никого, но такива бяха предявени към мене и начина ми на изразяване.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове
    tatsu    434

    Българи

    “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Древните българи имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях били: КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛ, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН. Държавното устройство се основавало на една цялостно изградена трифункционална обществена йерархия:

    1. Духовенство – колобри;

    2. Войнство – боили, таркани, багатури, багаини;

    3. Труженици.

    Върховната власт над трите съсловия осъществявал Царят-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. Канът управлявал с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставлявали висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежали към колобърското съсловие. Заедно с кана съставлявали Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството). Управлението на царете-жреци водело началото си от древната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за "Златния век". Подобни държавни титли съществували в най-древните световни цивилизации – Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също в Югоизточна Азия - Кушанската империя и някои келтски кралства. Във всички тези цивилизации била в сила една система от държавни звания, наследство от працивилизация, която много преди индоевропейците разпростряла своето културно влияние над Стария свят. Нашите прадеди успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до IX век. Самият Георги Раковски пише: “...Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...” За кимерите още Омир разказва в своята Одисея, че са живяли някъде на края на света, където слънце не изгрява. Кимерите били неустрашими войни-конници, които, прокудени от скитите, завладяли Мала Азия и притеснявали могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашавали съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато империята бил все още в разцвета на силите си. В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по света, при което една част приели името БОЛГАРИ: “...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски. Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. (1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и със своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари...” И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи “Джагфар тарихи” кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство – саки, масагети, алани, и БЪЛГАРИ. В своята “История на войните” византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утригури и кутригури. Той започва така: ”В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар...” По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Според неговите изследвания нашият народ произхожда от два основни народа: келтокимери и индоарии. Раковски се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ и затова сме БОЛГ-АРИИ. В началото на второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселили в Европа и завладяли много земи. Цар Болг завладял земите на Изток, и неговите поданици започнали да се наричат БОЛГАРИ (БОЛГИ). Според публикуваните от Раковски и Моленвил източници, Цар Болг (Болгар) основал своето царство в земите на река Волга. През следващите векове древните българи се придвижили на изток и на юг. Така те се появявили в Месопотамия и в земите на днешен Афганистан. Най-ранните сведения за българите се срещат в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне се отнася към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на Балхара бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Според Махабхарата балхите били прочути с ценните си “небесни” коне, заради които индийските владетели воювали с тях. След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, българите били принудени да се изтеглят от старата си родина. Така през III-II в.пр. Хр. започнали първите български преселения от Балхара към Европа. Докато една част от българите се преселвали в Европа през III-II в. пр.Хр., то основната част от се задържали в земите около Имеон (Памир). За това свидетелствува византийският историк Агатия: “...Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, ултидзури..." Сред тези племена, отнесени към хуните, били и българските племена утригури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски. На свой ред обаче и тези българи били принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това среащаме в “Хроника на Михаил Сирийски”, от II в.: “...В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”

    Причина за това преселение било нашествието на хуните, които нахлули в Средна Азия от североизток след разпадането на тяхната империя и последвалото китайско завоевание. Както уточнява Прокопий, хуните в старо време са се наричали кимерийци, също и масагети, следователно това са родствени с българите народи. В Европа с името хуни били наричани арийските конни народи, известни и под общото название скити. От тази общност сме и ние, българите: “...От земята на българите се разпростря яростта на хуните върху народите...” Прокудени от Имеон, българите се заселили в земите между р.Дон и Кавказ. Там те основали нова държава, която впоследствие се разширила на северозапад, към земите на север от Черно море, и станала известна като Старата Велика България. Първият и владетел бил легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната” (АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските канове – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” - Авитохол се възцарил в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 сл. р. Хр. През V в. в съюз с хуните българите завладяли земите на Централна и Източна Европа, и изградили могъщата Хунобългарска империя на кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той останал в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Атила бил от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” Подобно на кан Авитохол, Ирник също бил обожествена личност, и на него били приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. В 453 г. по време на един пир внезапно умрял Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикали гнева на поданиците си, които възстанали срещу тях и империята се разпаднала. В тези битки загинали някои от синовете на Атила, а Ирник се изтеглил в Малка Скития (Добруджа) и възродил Стара Велика България. През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашили Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст умрял нейният последен владетел – кан Кубрат. Най-големият му син Бат Баян останал със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглили българските племена към нови земи. Котраг потеглил на изток и край бреговете на Волга основал Волжка България с главен град Болгар. Кубер преминал през Панония и се установил в Битолското поле (Македония), а Алцек достигнал земите на Италия. С основната част от българите (уногундури), Исперих (Аспарух) се насочил към делтата на Дунав, където завладял Мизия и в съюз със славяните основал новата българска държава със столица Плиска, призната от Византия през 681 г. Под управлението на кан Тервел (700-718) България се разширила териториално и се преврнала в голяма политическа сила. При кан Крум (803-814) България граничела на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигнали стените на столицата на Византия, Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889) българите приели християнството като официална религия. С това се премахнали етническите различия между българи и славяни и започнало изграждането на единна българска народност.

    В края на IX век братята Кирил (Константин Философ) и Методий създали и разпространили славянската азбука. Техните ученици Климент и Наум дошли в България, където били приети радушно и намерили добри условия за работа. Те развили богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространила и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав станали центрове на българската, а като цяло и на славянската култура. По времето на цар Симеон (893-927) се установил “Златния век на българската култура”, а границите на страната достигнали до Черно море, Бяло море и Егейско море.

    При наследниците на Симеон страната отслабнала от вътрешни борби, разпространило се еретичното учение на Богомил, което оказало влияние върху ученията на Катарите и Албигойците в Западна Европа.

    През 1018 г., след продължителни войни България била покорена от Византия. Още през първите години на византийското управление, българите започнали да воюват за свободата си. През 1186 г., въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър отхвърлило властта на Византия. Основало се Второто българско царство със столица Търново. След 1186 г., първоначално страната управлявал Асен, а след това - Петър.

    Предишната мощ на България била възстановена по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207), а по времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241) Второто българско царство достигнало своя най-голям разцвет. Била установена политическа хегемония в Югоизточна Европа, били разширени границите до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развила се икономиката и културата. След години културен застой, в България бил достигнат нов връх, който продължил до края на Втората българска държава (1186 – 1396). Литературните училища и училищата по изкуствата в Търново развили традициите в българската култура - доказателство за това са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенския манастир, църквите, врязани в скалите до Иваново, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие, Манасиевата хроника. През 1235 г. българският църковен глава получил титла патриарх.

    Разногласията сред част от болярите обаче, довели до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабило страната, правейки я лесна плячка за завоеватели и през 1396 г. тя била покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България била под османско управление. Началните години се характеризирали със спорадични и неорганизирани опити за извоюване на свободата. Едва по-късно появата на хайдутите позволило осъществяването на добре организирано национално-освободително движение.

    В началото на XVIII в. били направени първите стъпки за възстановяване на българската нация - започнала да се развива българската просвета. Подтик за това станал трудът на монаха Паисий Хилендарски - “История славянобългарска”, написана през 1762 г. Това писание подтикнало българския народ да осъзнае и оцени своята националност. Идеите за национална свобода довели до установяване на национална църква, образование и култура.

    Началото на организирано революционно движение за освобождение от османското господство се свързва с делото на Георги Сава Раковски (1821-1867) - писател и публицист, основател и идеолог на национал-либералното освободително движение. Основни фигури в освободителното движение били Васил Левски (1837-1873) - стратег и идеолог на движението, национален герой; Любен Каравелов (1834-1879) - писател и публицист, лидер и идеолог на движението; Христо Ботев (1848-1876) - поет и публицист, революционер демократ, национален герой, както и много други българи.

    През 1876 избухнало Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието било удавено в кръв и смазано жестоко, но привлякло вниманието на европейските страни към България. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878), българската държава била възстановена, но не било постигнато национално обединение. Бившите български територии били разделени на три - Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония останали под управлението на Османската империя.

    Като протест на това несправедливо решение на Берлинския конгрес (1878), избухнало Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), което довело до обединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.. Избухнало и Илинденско-Преображенското въстание (1903). Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламирал независимост от Турция и през 1908 г. станал цар на българския народ. България взела участие в Балканската война (1912) и заедно със Сърбия и Гърция се борила за свободата на Тракия и Македония. България спечелила тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913), била победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъснали от нея територии, населени с българи.

    Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършила с национална катастрофа и през 1918 г., цар Фердинанд абдикирал в полза на сина си цар Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. обаче, наложил сурови клаузи на България - тя изгубила излаза си на Бяло море, Западна Тракия станала част от Гърция, Южна Добруджа била присъединена към Румъния, а околностите на Струмица, Босилеград, Цариброд и села от Кулско били дадени на Сърбо-хърватско-словенското кралство.

    В началото на 40-те години България провеждала политика в интерес на Германия и силите на Оста, но въпреки това, цар Борис Трети не позволил депортирането на около 50 000 български евреи.

    През август 1943 г. цар Борис Трети починал и регентството на младия цар Симеон Втори било провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлязла в България и на 9 септември било установено правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България била провъзгласена за република и БКП завзела властта. Всички политически партии извън Отечествения фронт били забранени, икономиката и банките били национализирани, обработваемата земя била организирана насилствено в ТКЗС-та.

    Едва на 10 ноември 1989 г. било поставено начало на демократичните промени в България. Била приета нова конституция (1991), били възстановени политическите партии и собствеността, отнета през 1947 г.

    Боговете на българите

    По своята същност българските богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Също така като цяло, българският пантеон е много близък и до скандинавския пантеон.

    "...В далечни времена,

    когато на Земята още нямаше хора,

    Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.

    Първо създаде старшите алпи:

    Слънцето, Луната и някои други.

    От старшите алпи се родиха средните алпи..."

    Както се вижда, в българския пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени с общото название "алпи". Алпи са Слънцето, Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски митологии – те са алпите-диви. Повечето от алпите диви са известни под имената на свещените животни, в чиито образ се превъплъщават. Това са алпите Барс, Баран (Овен), Барадж (Змей), Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите алпи са се родили средните алпи, които са всъщност хората от божествен произход.

    --------------------------------------------------------------------------------

    БОГ ТАНГРА - върховен бог. Нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на немски, и ТАНДРА на памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия - TINGOR на уелски, и TOGARM на ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските народи – с подобни имена те са наричали "Бога-гръмовержец": келтите THARAN или THARANOUK, германците THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Така и името на ведическия Бог на гръма и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА, и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в далечното минало, а по-късно с това име са започнали да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните светила и алпите-диви, Тангра е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.” В този смисъл Тангра съответствува на Брахма в хиндуисткия пантеон. От дълго време в България и по света се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра е тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил преди всичко Небесният Отец.

    СЕДЕМТЕ НЕБЕСНИ СВЕТИЛА - Единствените алпи-небесни светила са Слънцето и Месецът. Знае се обаче, че освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които съставляват Седемте небесни светила. “...Подвижните светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето...” Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа) свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има успоредици в келтските езици – JANGU, JANCAIL, означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните песни се възпява също и Венера, под името Деница или Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица, като жена на Янкул. За значението на Слънцето и Месеца във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с неговия пленник, християниа Кинамон. Кинамон заявява: “...А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората...” Омуртаг отговаря: ”...Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя...”

    АЛПИТЕ-ДИВИ - Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див, най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Вероятно името на Хурса носи и град КУРСК в Русия. Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса е почитан и като Железният Баща (Демир Баба на турски). Вероятно култът към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали такъв бог според сведенията на Херодот. Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг и късният Авитохол. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

    "...И Тангра повелил:

    да вложи Хърса в хората

    своя огнен дъх.

    Така у хората

    се е появила душата.

    А тя е безсмъртна

    и е главното в човека..."

    Разказва се още как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:

    "...Той бил неуморен ковач

    и пребродил цялата Зема

    в търсене на руда

    за своята ковачница.

    По неговите пътеки

    и сега хората вървят,

    и считат Хурса

    за свой покровител.

    Никой не може

    да пресече пътя на Хурса,

    иначе изчезва силата

    на оръжеито му..."

    Като Син на Слънцето, Хурса съответствува на индо-иранския бог Митра, също и на скандинавския Фрей. Като Бог-Ковач той съответствува на келтската богиня Бригид – покровителка на ковачите, поетите и лечителите. Също като Железния Баща, тя управлява двете стихии – огъня и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. Посред зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов живот през настъпващата пролет.

    БАРС (СИВА) - бог на справедливостта, съдник между алпите.

    "...Могъщият Алп Барс,

    който в гнева си

    може да убие само с поглед,

    иначе беше добродушен див.

    Имаше Алпът Барс,

    който приличаше на барс,

    две огромни очи

    - всяко с големина на тас.

    Можеха да лишават от сила,

    да местят планини

    и да изпепеляват

    всичко живо с огън..."

    По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото за новия жизнен кръговрат. Вероятно под името Барс е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта и божествения порядък на Света. Самият Георги Раковски възкликва: “...О, ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал Василица, т.е. празникът на св.Василия? Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при Бял Дунав, де се пиеше безсмъртна вода със златни чаши и съсъди!” Българските народни обичаи, свързани с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат възрастните със сурвачки за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява Света и го подготвя за новия живот през Новата година. На Сива съответствува също и тракийският бог САБАЗИЙ. Той е преминал в гръко-римския пантеон като бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски корени.

    БАРИН - бог на войната и победата. Името му означава “Победоносец”. Барин също така е предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от битките и ключа към победата.

    "...Когато неговите избранници

    не разбирали знаците му,

    търпели поражение,

    но Барин ги спасявал.

    В битките участвували

    загиналите алпи.

    Разделял ги на две войски

    - тъмни и светли алпи.

    Ако победят тъмните алпи,

    това предвещавало:

    Избранниците на Барин

    ги очаква поражение.

    Ако победят светлите алпи,

    това предвещавало:

    Избранниците на Барин

    ще постигнат доблестна победа..."

    Действително нашите прадеди винаги са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и това е направило впечатление на папа Николай: “...Вие разправяте, че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания...” (35-ти отговор на папа Николай)

    С тези си качества Барин съответствува на върховния скандинавски бог Один (Вотан).

    "...Приемал той (Барин)

    вид на прекрасен сив вълк,

    в памет на Тун Бури

    - своя загинал брат..."

    Както е известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Один също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през нощта пируват. По своето име Алп Барин отговаря на славянския бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.

    КУБАР - бог-гръмовержец, син на Алп Барин. Той е наследил мълнията на баща си чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към скандинавския пантеон – същото положение там заемат Один и Тор. От друга страна ведическият бог Кбера носи същото име, но той е Бог на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на дунавските българи Алп Кубар съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден съответствува на келтския празник Лугназад.

    БАРАН (ОВЕН) - брат на Алп Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния избягал надалеч.

    ДЖИЛ - бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю, чието име е близко до нашия глагол “вея” – богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.

    СОКОЛ - отначало е бил страж на пътя към Севера, към остров Чулман (Туле) в Северния океан, където са живели много алпи. Измамен от коварството на река Дулосу, той разбил крилата си в нейното ждрело.

    "...Пожалил Тангра Алп Сокол:

    дал му нови крила

    и нова служба.

    Започнал Соколът да пренася

    душите на мъртвите

    на високото Небе,

    в съда на Всевишния..."

    БОГ-ЕЛЕН - неговото българско име не е стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от келтската митология – това е Цернун, богът на горите и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на български би трябвало да звучи като СЪРНЕН. Сърнен изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол - царският син, захвърлен в гората. Когато порастнал, Авитохол станал велик Кан и Възродетел на Българското Царство, носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ – “сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Сърнен.

    БАРАДЖ - добър змей, покровител на Свещената Българска Династия Дуло.

    "...Решил Аудан,

    че Всевишнияте посочил Барадж

    като знак за своята милост

    към българите.

    Той помолил Барадж

    да се засели в планината Урми в Есегел.

    И заповядал да извезат на знаме

    образа на Барадж..."

    АРТИШ - богиня на домашното огнище и покровителка на семейството. Нейното име е близко до това на свещения храст арча, с което зороастрийците поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия – гръцката Богиня на домашното огнище.

    САМАР - дъщеря на Алп Барс. Войнствена богиня, обладаваща свръхестествена сила.

    БОГИНЯТА-МАЙКА - тя неизменно присъствува в пантеона на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра тюрките са я взаимствали от нашите прадеди, под името УМАЙ, или УМА ХАН. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно тук става дума за древно и свещено понятие за майка. По нашите земи траките са почитали Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята и плодородието.

    Това е било много отдавна в друго време и епоха. Сега гледаме да използваме хората, които са ни дали своето доверие, а след като вече не са ни нужни им забиваме нож в гърба. Някога може да сме били мъдри и знаещи, а сега сме едни Бай Гньовци дай да търсим само келепира. Хората вече нямят доверие помежду всеки се страхува да не го минат разни такива Бай Гньовци, и то със право. Покажеш ли доброта или добри чувства веднага ставаш жертва на подобни персони, затова се затваряме в своите черупки. Всички сме станали такива.

    Сподели този отговор


    Линк към този отговор
    Сподели в други сайтове

    Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

    Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

    Регистрирайте се

    Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

    Нова регистрация

    Вход

    Имате регистрация? Влезте от тук.

    Вход


    ×

    Информация

    Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.