Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 4 часа, Shiniasu написа:

Ако не вярваш, че има по-дълбока осъзнатост, как ще я постигнеш?

Ако не вярваш, че има път за освобождение от привързаностите, как ще го откриеш?

Ако не вряваш, че страданията могат да бъдат прекратени, с какво ще замениш отчаянието? ...

Има и други начини, други подходи, други варианти - написаните от теб са просто "най-лесните" и заради това са масови.

Пропуска се нещо много просто и много важно - вярата не предполага просто да се преодолее. Чрез нея се формира идентичност и така - личността. Това не е философски въпрос, а е психологичен. Механизмите не са размислителни, а са вътрешно-фантазни.

Вярата става основния механизъм за да се изкривява и фантазира реалността, до нейна изфантазирана версия, носеща нужното за дефицитите на личността.

Нещо повече - точно ако вярваш че "имало дълбока осъзнатост" няма как да я постигнеш. Ако вярваш че има път за освобождение от привързаностите - няма да го откриеш... Нито откриването, нито постигането стават в "вяра". Има налице тънка разделителна линия, която за масовото съзнание въобще не съществува или си я фантазират където им е угодно.

Виж примера на местния будистки форумен фантазьор, който отгоре на всичко постулира "какво не можело с вярата" при положение че той диша и живее именно сред нея. Той си няма понятие да различи дали "вярва" или знае - защото фантазията му го управлява да съчинява че е "намерил" - пътя, начина...

Да вярваш нещо - не носи никаква полза освен вътрешно-психична и винаги е свързано с конструирането на самозаблуда - която да носи ПОЛЗА. Ползата няма значение дали е осъзната, дали е ясна, дали е целенасочена... Ползата започва дълбоко отвътре сред всяка човешка психика и когато вече несъзнаваното я е конструирало, формирало и ползвано за мотивация, тя се показва на 'повърхността" като образ, който да е в съзвучие с останалата заблуда.

Основният "капан" на ползата от вярването (като психичен процес) идва заради дозата "антристрес" която резултира. Чрез процеса на вярване до масата от хора се доставя нещо с ролята на вдъхновителна инжекция, на спасение от отчаянието, от неизвестното, от безпътицата, от пропаданията и т.н. "изгубване" - всичко това са 'проблеми на идентичността", и носят огромни вътрешни конфликти. ВЯРАТА програмира и задава решения на повечето от тях - от това възниква огромно и дълбоко облекчение и всичко е в сферата на усещания, изживявания и чувства и свързаните със всичко това фантазии, мечти, желания и блянове...

Чрез конкретиката на религиозната приказка, съответните хора реализират с лекота социалните (стадните ) си инстинкти, да общуват, да се 'разпознават' като свои или чужди, да общуват или обменят, но чрез сходните лично-групови версии на приказки... Това ги сплотява, това им дава усещането че са силни, че са защитени, че не са безптътни или изгубени, че са нещо от "голямо нещо"...

Да - вярването задвижва механизми, които в основата си са много подобни на тия от наркотиците, от вкусна храна, от алкохола или цигарите. С нужната доза ВЯРА чрез нейното повторение, затвърждение и отражение от повече хора идва и потребните усещания за яснота, за истина, за сигурност, за това че "ще дойде наградата" и ако не сега, ще ти е "добре" в някакъв бленуван "бъдещ" момент... Това дава усещане за сила, стимул за преодоляванията на екзистенциалните кризи от всички нива... Но е доза... която точно както е и наркотичната, е нужно да се поддържа и повтаря. За мозъка няма значение по какви стимули, какви са резултатите - инстинктивизмите задават повторяеми схеми на възприемане, интерпретиране и реагиране и точно тия схеми са точно както са и в повечето висши живи същества...

Всичко това са казуси от много дълбока сфера, която няма нищо общо с това, което коментирам(е) с тия думи. Това, което се има предвид с "ВЯРА" и ВЯРВАНЕ - е чак на повърхността и е вече резултат от несъзнавани мозъчни схеми и процеси зададени еволюционно далеч преди да се е появил ХОМО...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 680
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Ако не вярваш, че има по-дълбока осъзнатост, как ще я постигнеш? Ако не вярваш, че има път за освобождение от привързаностите, как ще го откриеш?

Като се съмняваш.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Нещо повече - точно ако вярваш че "имало дълбока осъзнатост" няма как да я постигнеш. Ако вярваш че има път за освобождение от привързаностите - няма да го откриеш... Нито откриването, нито постигането стават в "вяра". Има налице тънка разделителна линия, която за масовото съзнание въобще не съществува или си я фантазират където им е угодно.

Постигането става най-общо с желание, вяра, знание и усилие. Ако разгледаме вярата и знанието, то ще видим, че те обикновено присъстват съвместно в някакво съотношение. Има много въпроси по отношение на които човек не може да знае всичко. Дали ще си изфантазира това, което не знае или ще направи обосновани предположения, които евентуално ще провери (или пък няма да го направи), е въпрос на конкретика. От значение е колко точно голяма е празнината и не само това.

Вярата не е нещо неосноваващо се на логика. Вярата се основава на познатото, но допуска непознатото. Идеята така или иначе е непознатото да стане познато; там където човек не може да открие закономерност и логичност, да ги открие и това, което е извън временните му  възможностите му, да бъде постигнато. Ясно е че само вяра без желание, без посока, без някакво знание за основа как точно да действаш и без съответните усилия, няма да доведе до нищо.

преди 20 минути, insec написа:

Като се съмняваш.

Съмнението ще остави празнота. С какво ще я запълниш? Природата не търпи празни пространства. Вземи например един лош навик от който си се освободил. Ако не го замениш с друг положителен, то на мястото му ще се появи друг лош навик. Той ще е лош, защото няма да е изграден съзнателно. Т.е. ако си открил, че имаш основание да се съмняваш в нещо - ок. Но ако в теб няма желание да откриеш истината (всъщност само една част от истината, която си в състояние да осмислиш и приемеш) и вяра, че можеш да я откриеш, има да си чакаш. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Shiniasu написа:

Съмнението ще остави празнота.

По- скоро вярата оставя празнота - съмнението търси факти. Положителния навик е от другата страна на негативния, ако имаш нужда да заменяш, значи все още не си се освободил. Човека от клипа в поста на Шунята го е обяснил толкова простичко и ясно, че вземете го изгледайте. Па, ако пак не разбирате ... нямате друг избор освен да вярвате, повече от това явно не можете.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 36 минути, Shiniasu написа:

Съмнението ще остави празнота. С какво ще я запълниш? Природата не търпи празни пространства. Вземи например един лош навик от който си се освободил. Ако не го замениш с друг положителен, то на мястото му ще се появи друг лош навик. Той ще е лош, защото няма да е изграден съзнателно. Т.е. ако си открил, че имаш основание да се съмняваш в нещо - ок. Но ако в теб няма желание да откриеш истината (всъщност само една част от истината, която си в състояние да осмислиш и приемеш) и вяра, че можеш да я откриеш, има да си чакаш. 

Да, егото изпитва ужас при възможността да се появи празнота в системата му от вярвания. Но ако си се освободил осъзнато, тоест правилно си анализирал някой лош навик, то той изчезва в мига на осъзнаването на причината или причините които го пораждат. Ако си стигнал до корена на илюзиите, вярата в съществуването на постоянни зависимости или закони, чрез които се формира представата за его ("аз" и "мое"), няма откъде да се появи друг лош навик. Това при положение, че промяната, осъзнаването, са реализирани на дълбоко подсъзнателно ниво. Тогава започваш интуитивно да разпознаваш зараждането на замърсяванията и да не допускаш да се развият и да дадат своя плод - страданието. Първоначално започваш да разпознаваш как функционират някои клеши, а после и останалите, принципът е един и същ.

Проблемът при вярата е в това, че се привързваш към резултата от своята практика. Колкото по-силна е вярата, толкова по-драматично се преживяват неуспехите, толкова повече страдаш. Лично съм го изпитал и не ми хареса резултата.

преди 55 минути, insec написа:

Като се съмняваш.

Това е едно добро начало.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, insec написа:

По- скоро вярата оставя празнота - съмнението търси факти.

Вярата оставя празнота, само когато не бъде потвърдена или ако доведе до противоречие. Съмнението винаги оставя празнота. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Проблемът при вярата е в това, че се привързваш към резултата от своята практика. Колкото по силна е вярата, толкова по-драматично се преживяват неуспехите, толкова повече страдаш. 

Когато пишеш, първо направи уговорката, че пишеш за себе си. Ти не знаеш, какво аз търся в практиката си. Знаеш, какво ти си търсел и към какво ти си бил привързан някога. Ако става въпрос за някаква базова мотивация, аз не търся някакъв конкретен резултат. Търся да постигна по-доброто от това, което съм. Така че към какво е привързаността? Към един идеал, който се изменя с всяка промяна в мен самия? Към нещо недостижимо? И не, причината за тази привързаност, която описваш не е във вярата, а в очакванията. В надеждата, че практиката ще ти донесе някакво крайно непресъхващо щастие. За мне обаче щастието, което човек трябва да заслужи и за да е постоянно то, човек трябва да го заслужава непрекъснато. Не знам кой как ще разбере това, и вероятно за много хора подобно щастие ще е по-скоро плашещо.

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Проблемът при вярата е в това, че се привързваш към резултата от своята практика. Колкото по силна е вярата, толкова по-драматично се преживяват неуспехите, толкова повече страдаш. 

Когато пишеш, първо направи уговорката, че пишеш за себе си. Ти не знаеш, какво аз търся в практиката си. Знаеш, какво ти си търсел и към какво ти си бил привързан някога. Ако става въпрос за някаква базова мотивация, аз не търся някакъв конкретен резултат. Търся да постигна по-доброто от това, което съм. Така че към какво е привързаността? Към един идеал, който се изменя с всяка промяна в мен самия? Към нещо недостижимо? И не, причината за тази привързаност, която описваш не е във вярата, а в очакванията. В надеждата, че практиката ще ти донесе някакво крайно непресъхващо щастие. За мне обаче щастието, което човек трябва да заслужи и за да е постоянно то, човек трябва да го заслужава непрекъснато. Не знам кой как ще разбере това, и вероятно за много хора подобно щастие ще е по-скоро плашещо.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, Shiniasu написа:

Съмнението винаги оставя празнота.

Речи го на учените.

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Това е едно добро начало.

Аз му викам да погледне видеото, ама не би.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

Когато пишеш, първо направи уговорката, че пишеш за себе си. Ти не знаеш, какво аз търся в практиката си.

Естествено е всеки да споделя своя опит. Иначе защо да пишем и да коментираме. Системите ни на мислене са различни, въпреки че се извеждат от сходни емпирични опитности. За мен дедуктивното мислене дава възможно най-достоверното познание, докато ти мислиш предимно индуктивно. Може и да бъркам, но такива са ми наблюденията.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Търся да постигна по-доброто от това, което съм. Така че към какво е привързаността?

Към себе си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Shiniasu написа:

Постигането става най-общо с желание, вяра, знание и усилие.

Има още доста друго :) но всички тия са условни и са отново религиозни опорни казуси. Постигане... но има значение "на какво" :) Упорито въртиш около "вярата" и нейното значение. Описанието ти просто обикаля около личните опори и убежденията ти.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Съмнението винаги оставя празнота.

Точно това отблъсква религиозния ум и това че с все сила бяга не от ПРАЗНОТАТА, а от усещането за нея. А Усещането за нещо... не е НЕЩОто, то е просто "УСЕЩАНЕ (интерпретация на определени сигнали, по определен модел)

Дори и това не е прилично описание - "празнотата" на инстинктивно ниво е адекватна на "несъществуване" и за примитивните дялове е твърде "вредна". Това сборно състояние (на празнота) няма нищо общо с Празнотата, с която се жонглира умело в много "учения", в които упорито се набляга пък на нейното "постигане".  

Съмнението няма нищо общо с ПРАЗНОТАТА. Съмнението подкопава възможността да се формира личността на основата на крайни постулати, които да оформят нейните рамки. . Така Съмнението оставя простор за промяна и развитие - все положения, които са твърде проблемни за всяка религиозна личност.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Естествено е всеки да споделя своя опит.

Опит ?!!! В какво - сред фантазните простори ли? :)

Това е поредната повторителна песен, основана на религиозен псевдофилософски идеализъм и самозаблуди.

Всъщност тук никой не споделя свой опит, а изнася публичното си лице на показ, докато защитава обособените си фантазии, спрямо тия на други като него.

В конкретиката - ти никога не си споделял свой житейски опит. Изключенията са толкова малко, че статистически могат да се приемат за несъществуващи. 

Както всеки религиозен последовател - ти си говорител на личната си версия на верую и формираните от това убеждения.

Само да напомня - че според фантазиите ти относно някакъв опит Ти не можеш да имаш такъв, и няма как да го споделяш - защото не е възможно да има "опит" нещо, за което вярваш че "не съществува".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Śūnyatā написа:

Вярата няма как да те направи по-осъзнат относно реалността такава, каквато е. Вярата е завеса за ума, която пречи на гледката. Вярата е отрова, защото налива масло в огъня на силното желание за безсмъртие и ненавист към някакво неясно зло, демони; към иноверци, неверници и т.н. Вярата няма как да направи някого свободен. Даже и с джип 4x4, който се движи с 200. Даже и ако си поп с мерцедес. Да си свободен означава да си осъзнат относно природата на алчността, ненавистта и заблудата. Да знаеш как да не ги пораждаш, за да не си ти причината пораждаща злото или страданието.

Известна ми е тази твоя "обърната пирамида". 

Вярата ти дава свобода да направиш по-добро от вчера. 

Нито е джип, нито съм поп, нито е мерцедес. Явно това ти е желанието, но не ти достига  много, за да го имаш. 

Колкото и да го препрочитам = толкова и пак, и пак, виждам само едно пълно без мисъл твое изказване. Кратко = това е върховна лъжа, която не знам защо си я написал, но определено нещо те гнети. 

Определено се нуждаеш от специализирана помощ.  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, _ramus_ написа:

В конкретиката - ти никога не си споделял свой житейски опит. Изключенията са толкова малко, че статистически могат да се приемат за несъществуващи.

Защо да е малко? Сравнимо с това което си споделял ти като опит ли?

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Само да напомня - че според фантазиите ти относно някакъв опит Ти не можеш да имаш такъв, и няма как да го споделяш - защото не е възможно да има "опит" нещо, за което вярваш че "не съществува".

Това не е вярно. Посочи къде съм писал такова нещо или се аргументирай защо мислиш така.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

или се аргументирай защо мислиш така.

:) Години наред сред форума любимата ти мантра е за илюзията на АЗ-а и рецитациите за "его-то". Не е възможно да имаш "СВОЙ" опит... защото АЗ-а е илюзорен, концепция, заблуда... и ала-бала. Няма как да е налице "ОПИТ", защото не може да има "АЗ" и няма как да съществува такъв опит, защото не може да е "ТВОЙ". Значи че и опита е илюзорен и той не може да съществува и стойността му е също на илюзия. Следователно - няма и как да го споделиш, защото "ти вече си познал всичко за илюзиите" - поне според уверенията и повторенията ти из форума.

===================
Колкото до 'споделянето' - единствено споделяш личната си приказка. Години наред. Тя минаваше за "будистка", докато не започнаха проблемите и се разбра лесно че става въпрос за лична любителска версия, опаковка на създадено вече, но не сполучило "християнско ядро". Това ядро определя религиозната сърцевина на лична приказка, стремежите и изживяването за решения от предишните 'несполуки" с оправданието за "разочарование". Зад всичко прозира типичното за религиозния последовател търсене на лична полза, в решение на лични конфликти, разминавания, несполуки... И вече години жонглираш около образа си на будист, из форума. 

Със същия образ умело използваш възможностите му да компенсираш псевдохристиянския си уклон - към проповеди, към разяснения, уверения, някои реторични трикове характерни за всеки религиозен последовател, в съвкупност и с псевдофилософски неспирни позовавания и повторителни "утвърждения" на фантазните си построения, облечени вече в будистка опаковка. Целият религиозен модел си остава същия, като в него само са заменени образите и описанията в основните аспекти. Светите писания, позоваванията и каноничността, поклона пред подбраните абсолютни авторитети, ползването им за прокарване на личната си версия - всичко основно е запазено и няма как да не се съхрани... защото е част от тъканта на (несъществуващата) личност.

Всичко това не е... никакво и няма в изброеното никакви негативни конотации. Нито си оригинален, нито си особен с нещо от всичко изброено, а само е в шаблонен вариант, с лично оцветяване в конкретиката и нюансите. Като модел е съвсем поведенчески типизирано и проявено. И е обикновен етапен казус.

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Определено се нуждаеш от специализирана помощ.  

недей си игра на лайквания и детинщини,драги, защото си твърде повторяем . :lol6:

Да ти напомня ли за изхвърлянето относно "злобата на рамус' и същия рефрен. Образът на благ християнин, чудесно подхожда на поредния който напира за лична полза и показва на всеки друг колко важни са (му) те. Пък и военщината и комунизма са си намерили "заместители", защото опорки, маяци и патерички е нужно да има... . Тя целта и значението им - е именно такава ( за "сакати" (нуждаещи се, от тях) ) . Неизбежно и повторяемо се стига до пропагандата "колко са (ми) важни, колко са (ми) полезни, колко са хубави и правилни - демек колко ползи имат (за Нуждаещия се и Търсача им ).

В психологичен план схемата е напълно повторяема - демонстрацията е на "вижте колко ми е направен образа, колко силен , неуязвим, правилен е, щото се (под)опира на подбраното от това или онова" , конструирано да ми е за "опора"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Към себе си

Това е взискателност към себе си. Не казвам, че при мен отсъства привързаност към себе си, но тя няма общо с желанието за самоусъвършенстване. И всъщност самоусъвършенстването за мен не може да бъде отделено от усъвършенстването на всичко останало. За мен това е естествено, а не някаква лична приумица.

Когато се говори за привързаности, често се използват понятия, които могат да имат различно значение и да се получи неточно тълкуване на думите на отсрещната страна. Една такава дума е желание (кама). Друга такава дума е жажда (тришна). Те не е задължително да означават привързаност. За вярата, която така настоятелно се отрича, на изток има две думи - шрадха (садха), която е широко застъпена в будизма и бхакти, която е с доста различно значение и е застъпена по-скоро в индуизма. 

In Buddhism, faith (Pali: saddhā, Sanskrit: śraddhā) refers to a serene commitment to the practice of the Buddha's teaching and trust in enlightened or highly developed beings, such as Buddhas or bodhisattvas (those aiming to become a Buddha). Buddhists usually recognize multiple objects of faith, but many are especially devoted to one in particular, such as one particular Buddha. Faith may not only be devotion to a person, but exists in relation to Buddhist concepts like the efficacy of karma and the possibility of enlightenment.   https://en.wikipedia.org/wiki/Faith_in_Buddhism

Тук във форума значенията разбира се се смесват и всеки първосигнално се интересува от смисъла, който той влага в понятието. И в написаното по-горе вярата се смесва с безпрекословна преданост и отдаденост на даден бог, човек или кауза (бхакти), а не с една разумно-обоснована вяра и стремеж, каквато е садха.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Лично аз не смятам будизма като религия. То за мен си остава само и единствено философско течение. До колко то е по удачно за човек е, до степен индивида да не превръща вид религия в своя мания. 

Във всяка религия има фанатици. Те определено се изживяват като духовно възвишени, но колкото повече се опитват да убедят другите, че са такива, то толкова по им личи, че не са религиозно обвързани, а че ползват религията само и единствено за свои нисши страсти. 

Будизма може и да се стреми към вид познание, към разумно-обоснована вяра, но по своята си същност е грехопадение. Светът, цивилизацията са се развили не благодарение на вид познание, а благодарение на любознателността и предаването на знания. 

В този аспект религията е по-полезна от вид философия, защото чрез нея има приемственост на знания, които в последствие се надграждат. 

Да, известно ми е, че определени хора предпочитат само и единствено своите мисли и желанието им към самоусъвършенстване, но самите те са нужни само и единствено на егото. Реално от много философстване, много молитви и т.н. обществото няма да се развие, а напротив ще деградира. 

Философията на религията е да не се налага човек да открива "топлата вода" сам. Психологията на религията е да помогне на човек да води обществен живот.  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

:) Години наред сред форума любимата ти мантра е за илюзията на АЗ-а и рецитациите за "его-то". Не е възможно да имаш "СВОЙ" опит... защото АЗ-а е илюзорен, концепция, заблуда... и ала-бала. Няма как да е налице "ОПИТ", защото не може да има "АЗ" и няма как да съществува такъв опит, защото не може да е "ТВОЙ". Значи че и опита е илюзорен и той не може да съществува и стойността му е също на илюзия. Следователно - няма и как да го споделиш, защото "ти вече си познал всичко за илюзиите" - поне според уверенията и повторенията ти из форума.

Добре. Да анализираме това, което си написал. Започваме от болднатото. Пишеш, че не съществува опит, защото не може да е "ТВОЙ". Все едно да напишеш, че не съществува джипа 4×4 на колегата, който вдига 200, защото не е "ТВОЙ".

Как съществува и как не съществува Аз-а се установява чрез интелектуален анализ. Аз-а съществува като име, представа или концепция, която е продукт на мисловната дейност или ментален феномен, с който обозначаваме съвкупността от:

1. форма (материалното тяло със сетивните органи),

2. чувства, усещания, без емоциите (приятно, неприятно и неутрално)

3. представи, концепти или знаково-понятийното съдържание на съзнанието (оттук се пораждат емоциите, афектите)

4. воля, опит, наклонности (мнения, мисли, пориви, решения - всичко това е източник на кармата)

5. съзнание-разум, способността за познаване и различаване (това което обединява множеството непостоянни и мигновени състояния)

Тези 5 съставки или скандхи са необходими за формиране представата за личността или Аз-а, но нито една от тях не е личност или "Аз". С други думи, представата за личност не може да съществува без основата или съставките, които служат като опора за нейното обозначаване.

Гаутама е учел нещо много простичко на пръв поглед, че отъждествяването на петте скандхи с "Аз" или "същност" е лъжлива представа, относно действителността или осъзнаването на реалността такава, каквато е. Посочил е също, че вкопчването в тази лъжлива представа е причината за съществуването на страданието или дукха.

Никой не казва тези пет скандхи познаха това, извършиха това, говориха за будистка опитност. За удобство се казва "Аз", а това кой върху каква основа мисли това "Аз", зависи от нивото или дълбочината на осъзнаване, както и от интелектуалните способности на конкретната конфигурация от скандхи.

Така че, колега, нека бъдем малко по-концентрирани или фокусирани върху това, което пишем. Аз-а съществува, опит съществува, страдание съществува, но нито едно от изброените не е "ТВОЕ". Това не бива да те разстройва. Целта на написаното е да се охлаби вкопчването в представа за "Аз" като единствен, неизменен арбитър или суверен и да повиши нивото на осъзнаване.

И един приятелски съвет. Опитай се да вложиш повечко старание или воля, за да разбереш идеите и хората, които се опитваш да критикуваш. По-малко емоции, повечко мъдрост.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Да, известно ми е, че определени хора предпочитат само и единствено своите мисли и желанието им към самоусъвършенстване, но самите те са нужни само и единствено на егото. Реално от много философстване, много молитви и т.н. обществото няма да се развие, а напротив ще деградира. 

Това е  много удобно да оправдаеш нежеланието си да промениш нещо в себе си. Понеже ти си поредният участник във форума, който намира желанието за самоусъвършенстване за егоистично, ще се опитам да посоча, защо то е необходимост. Става въпрос за самите ни възможности за осъзнаване, за способностите да разбираме, за способността да изпитваме състрадание, да решаваме реални проблеми... и какво ли още не. Тези неща са полезни, те са приложими във всеки един момент и могат да са от полза за всички. Един неадекватен човек с какво може да бъде полезен и доколко? И не е ли всъщност именно удовлетвореността с това, което вече си постигнал истинският егоизъм? Нежеланието да положиш усилия за да бъдеш поне малко по-добър? А без усилия нищо не се постига.

Малко хора осъзнават каква цена трябва да платят преди да достигнат до освебеждение или нирвана. Християните пък не осъзнават, че рано или късно ще трябва самите те да преминат през Голгота. Да, религиите спестяват тези подробности - Буда седнал под дървото да медитира и хоп - получил просветление. Ами постигнал го е, и всеки може да го постигне, обаче не толкова лесно, колкото се представя.

Да се върна на "егоизма" в самоусъвършенстването. Нима да искаш да разбираш света в който живееш е егоизъм? Егоизъм би било примерно едно желание да си по-умен от другите, да ги превъзхождаш в разбиранията си, в способностите си. Да се усъвършенстваш за да изпъкнеш. Това разбира се в един момент ще се окаже непреодолима преграда по пътя. В духовното не може да има егоизъм и гордост. Духовният свет е свят на общото, на единното. Духът се разгръща, а се променят формите. Отделността, различността е във формите на проявление. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, Shiniasu написа:

Нима да искаш да разбираш света в който живееш е егоизъм?

И ако ти кажа, че съм разбрал света, то ти едва ли ще ми повярваш, защото по си склонен да подложиш нещо на вид критика, а не да ползваш вече достигнато от предците ни. 

Да, светът в момента е под давление на какви ли не критични възгледи, но морално е все още в миналия век. 

Навремето и аз бях идеалист и се стремях да помагам на всички, за да е по-добър света и няма вид страдание и прочие, но уви = това е само и единствено за конкурс мис Свят. Бързо минах през тази своя наивност. Сега помагам на реални хора. Не тук, защото тук има само образи, т.е. не действителни хора, а хора които създават вид образ, за да привлекат вниманието към себе си. Те в реала са явно "безгласни букви". 

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Един неадекватен човек с какво може да бъде полезен и доколко?

Може. От една година + нещо си реално неадекватен човек е полезен и реално му помагам независимо, че другите са го заклеймили за негоден. 

Ще го кажа и тук: Аз не съм се занимавам с патологични случаи, а с психични отклонения в следствие разрухата на социалното общество в България. 

Мен не ме интересува, че някъде из този свят има онеправдани и неоправдани, а моите млади да са добре. Това е моя егоизъм, а дали смяташ своя за по-висш, то знам, че не е така. 

Има огромна разлика между всестранно развит човек и човек който вечно се самоусъвършенства. Единия е полезен, а другия само си въобразява, че е полезен. 

Няма как да знаеш какво съм правил. Няма как да знаеш какво сега правя. Въобще твоето познание не може да се прилага, но за сметка на това аз ползвам моите знания и реално създавам блага. 

Не мисля, че полагането на вид усилия може да допринесе за постигането на вид знание. Човешкия мозък си има реални ограничения, а не имагинерни. ;) Складирането на вид познания в мозъка е противопоказно за индивида. По-важно е индивида да има правилно мислене. Да знае от кой какво да изисква. Да може дори с нефелни да се отнася човешки, а не да смята за изроди. 

Ще завърша с клишета: "Лозето не сака молитва, а мотика!" "Не съди за човек по това което говори, а по това което прави!"

п.п. Теоретичните знания са безполезни, ако не се прилагат в практиката. ;)  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 44 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

И ако ти кажа, че съм разбрал света, то ти едва ли ще ми повярваш, защото по си склонен да подложиш нещо на вид критика, а не да ползваш вече достигнато от предците ни. 

Няма да повярвам на никой, който ми го каже. И как реши, че не съм склонен да ползвам нищо, до което други вече са достигнали? Напротив, правя го редовно. Но не го намирам за достатъчно. От една страна това си е техния опит, който за да имам истинско разбиране трябва и сам да изживея. Разбира се ползвайки техния за мен ще бъде по-лесно. От друга страна каквото и да е достигнато в миналото, то може да бъде надградено с нещо ново. Когато нещо може да се надгради, то трябва да се надгради - така мисля. Разбира се, стига да е полезно. 

преди 51 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Може. От една година + нещо си реално неадекватен човек е полезен и реално му помагам независимо, че другите са го заклеймили за негоден. 

Добре, но ти сам казваш, че му помагаш. А няма ли да е по-добре, ако един човек ако може да се научи да го прави сам? Да, в някои отношения промяната може да е малка или незначителна. Никой не казва, да е нещо свръх възможностите на човек. Но пък и последните думи не бива да служат за оправдание за бездействие. 

Сега да не останеш с впечатлението, че карам някого на сила да бъде такъв, какъвто аз искам да бъда. Просто споделям, кое смятам за правилно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, Shiniasu написа:

А няма ли да е по-добре, ако един човек ако може да се научи да го прави сам?

Неговото пропадане е много на зад. Израснал е сирак. Не смятам да разисквам вид повелителен разговор с него. 

Същия може сам да се справя, но към него дълго време е подхождано като нищожество. 

Има минимален успех, но вече има напредък, защото му "вдъхнах" истинско самочувствие. Да, все още в него има и лъжовно такова, но има и друго = всичко това е благодарение и на друг човек, който е истински загрижен за него и за сина му. 

преди 38 минути, Shiniasu написа:

Просто споделям, кое смятам за правилно.

За всеки индивидуален случай правилното е различно. Не може към всички с "леки" психични отклонения да се прилага третиране  като към известни патологични случаи. 

Имам усещането, че в раздел религия говорим за психология, а в раздел психология за религия. :)  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Няма как да знаеш какво съм правил. Няма как да знаеш какво сега правя. Въобще твоето познание не може да се прилага, но за сметка на това аз ползвам моите знания и реално създавам блага. 

Аха, аз няма как да знам, ти какво си правил и правиш, но пък чудесно знаеш, че моето познание е неприложимо. 

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Има огромна разлика между всестранно развит човек и човек който вечно се самоусъвършенства. Единия е полезен, а другия само си въобразява, че е полезен. 

Няма как човек да достигне до това, което наричаш "всестранно развит човек", ако в него не е присъствали (а смея да твърдя и ако все още не присъства) този импулс за продължаващо усъвършенстване. Много държиш да даваш оценки за полезност, май. Бъдещето само си показва, кое е полезно и кое не, когато му дойде времето.

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Ще завърша с клишета: "Лозето не сака молитва, а мотика!" "Не съди за човек по това което говори, а по това което прави!"

п.п. Теоретичните знания са безполезни, ако не се прилагат в практиката. ;)  

Значи си решил, че нищо не правя и вече присъдата е издадена. Да си призная, започваш малко да ме дразниш с безпочвените си предположения. Днес съм сигурен, че съм свършил много повече и умствена и физическа работа от теб. За това ли трябва да пиша в темата?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Shiniasu написа:

моето познание е неприложимо. 

Да, защото касае религията, а твоето познание изцяло не е религиозно. 

Трябва да осъзнаеш, че религията не подлежи на вид научност. Тя е на база съкровена изповед. Същата не може да се изследва с критично-аналитично мислене, и с рационални способи. Всяко понятие там е със строго определен канон. Същия не подлежи на промяна.  

И да, през моя "крив мироглед" атеизмът е неудачна форма на религия и затова е неприложимо твоето познание. 

Само информативно:

Бях удивен от монашеството в Румъния. Благодарение на православните, към определени манастири са създадени старчески домове. Определено в много социални области православните монаси реално облекчаваха вид страдания и прочие. Изобщо не показват своето познание и не говорят за колко би било приложимо, а реално помагаха. 

Определено това го няма при будистите. 

И да, и на мен лично не ми е приятно вид поведение на един митрополит, но това касае Синода и в частност миряните от Пловдив. Там обаче са "древни и вечни" и определено са с по-високо самочувствие. :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Будизма може и да се стреми към вид познание, към разумно-обоснована вяра, но по своята си същност е грехопадение

Кое в същността на Будизма, води до грехопадение?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, Aumi написа:

Кое в същността на Будизма, води до грехопадение?

Че светът подлежи на вид познание. 

За разлика от любопитните хора, които чрез прости опити достигат до вид знания, което в последствие чрез прилагането им носи реално облекчение, махане на реално страдание, то при хората занимаващи се с вид будизъм или следвайки вид учение на Буда само създават илюзия, че са склонни към вид състрадание. 

Само приказки и вид спор за понятия. Реално с нищо не помагат в развитието на обществото. Те афишират атеизма като единствено правилно учение и изключват възможността човек да се себе изучи, а наблягат, че това трябвало да става с вид учител. 

Съзнанието, мисловните процеси не могат да съществуват без вид сетивност да участва в процеса на възприемане на света. 

Самото им грехопадение е в изграждането на илюзия, че те са по-висши. Не можело да има лесен начин, а трябвало да положиш усилие. Това си е направо вид диктат и тоталитарен режим в който само и единствено просветените имат пълни права, а другите трябва да ги следват, за да не страдат. 

Забележи какво повтарят. Човек страдал и само и единствено чрез опознаване на будизма можело да достигнат до върховната нирвана в която човек тук на този свят да изживее. Абсурдно становище. Някъде да си виждала техни монаси да полагат грижи за истинско страдащи, а?!

Определено тяхното мислене е като вид партиен секретар от миналото: Да, има проблем и трябва да се справите, да, разбирам ви, да трябва да се вземат мерки, да, партията ви подкрепя. Работете по въпроса. Партията ще се погрижи за вас. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Че светът подлежи на вид познание. 

Като те чете човек, остава с впечатлението, че никога не си чел Библията и православните отци.

Която е направил да ни дава изобилно всяка мъдрост и разбиране. - Ефесяни 1:8

"Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците" (Иак. 3:13 и сл.).

"Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми, тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление; ако призоваваш знанието и викаш към разума; ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, - ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога. Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум" (Прит. 2:1-7).

"Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде" (Иак. 1:5).

 Ако говорим за "помисли на сърцето", че сърцето служи за средоточие и обиталище на мъдростта, то в него не само се получават чувствени и волеви допълнения на породените в мозъка мисли и не само се възприемат екзогенни духовни въздействия предавани към мозъка, но и се раждат мисли, размисли, които както и сензорните възприятия служат като импулси и материал за мисловна дейност на мозъка. Следователно сърцето е вторият орган на възприятия, познания и мисли. - Св. Лука Войно-Ясенецкий

Премъдростта се причастява към съществуващото и според промисъла към него тя е многообразна. ...Премъдростта, светостта, благостта, Божествеността и всичко, което е по природа около Бога, е несътворено и съществува не като същност, а като Божествени енергии. - Св. Григорий Палама

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване