Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


 защото ВАШАТА ИСТИНА е най-правилната, друга няма! Това си е НАЛАГАНЕ на мнение.

Глупости на търкала, Ангеле.

Първо, моите учители са тибетци, както и един от Непал. Има и един тулку, който е европеец (френско-американски произход). Просто ако си малко в час щеше да знаеш, че будизмът се завърна в Индия благодарение на китайската инвазия. Както и да е. Това не е важно. Второ, ние не сме никаква група. Не споделяме никаква обща истина. Ако аз съм будист, то Нел е христянка, макар и неортодоксална. Рамус е рамуист. Пък Мери си е Мери. Вал е иудаистка. Бадр е мусулманин. Даже и Белж, или Сим да вземем за пример, то и те са си ОК. И двамата са атеисти и материалисти, но това не пречи да се разбираме.

–––––––––––––––––––

Общуваме на базата на приемането. Ти просто си спамиш. За Ауми е простимо, щото тя често не знае какво върши. Утре към 6:00 най-вероятно ще се изказала в поне три теми. За теб, обаче, няма оправдание.

На "сериозните ви постове" умишлено не съм отговорил

Не би могъл. Сори. Очевидно е.

Ми, ти днес се подведе по глупостите на един сектант основател на опасен религиозен култ. Ай, осъзнай се малко. Пиши си в темите на Ауми. Ма, ти и това не правиш даже. Мхм...

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Глупости на търкала, Ангеле.

Първо, моите учители са от тибетци, както и един от Непал. Има и един тулку, който е европеец (френско-американски произход). Просто ако си малко в час щеше да знаеш, че будизмът се завърна в Индия благодарение на китайската инвазия. Както и да е. Това не е важно. Второ, ние не сме никаква група. Не споделяме никаква обща истина. Ако аз съм будист, то Нел е христянка, макар и неортодоксална. Рамус е рамуист. Пък Мери си е Мери. Вал е иудаистка. Бадр е мусулманин. Даже и Белж, или Сим да вземем за пример, то и те са си ОК. И двамата са атеисти и материалисти, но това не пречи да се разбираме.

Общуваме на базата на приемането. Ти просто си спамиш. За Ауми е простимо, щото тя често не знае какво върши. Утре към 6:00 най-вероятно ще се изказала в поне три теми. За теб, обаче, няма оправдание.

Не би могъл. Сори. Очевидно е.

 

Нел ли е христянка, дето лайква мненията на Рамус, също като Мерил, против Бог, позитивното и всеобщите заблуди на масовката?

Да бъдем добри, да бъдем позитивни - захарен диабет? Валкирия и останалите дами - колко сладко е това позитивното, чак лошо им става? А ти на какво мислиш учи вярата в Бог?

Като добавим Рамус, Сим, белгиеца, Ти (невярващ в Бог), ето една масовка атеисти!

А на Бадр, направо не мога да сваря да му отговарям на постовете. Нищо лично!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 ето една масовка атеисти!

Това е. Каза го. Мерси.

Ясно ми беше от началото. Просто чаках да го кажеш самичък и за това те подръчквах. Не си ми на нивото Ангеле. Казвам го не от арогантност, а защото ако пак попаднеш в такава ситуация е добре да се ориентираш навреме.

Както и да е. Нека последната дума е твоя. Няма да ти отговарям, за да спиш спокойно и с чувство за изпълнен дълг.

Поздрави и така нататък!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
.....

Ми, ти днес се подведе по глупостите на един сектант основател на опасен религиозен култ. Ай, осъзнай се малко. Пиши си в темите на Ауми. Ма, ти и това не правиш даже. Мхм...

 

Сериозно ли съм се подвел? Как точно, член ли му станах? :D

Или защото е написал нещо вярно и съм го харесал?

То и Хитлер има ценни цитати, нали? В същата тема ти го доказах, но това не го прави добър човек. Или май си късопаметен?

Ауми ми е в приятелската листа и винаги съм коментирал, когато съм имал възможност. Даже и спорове съм водил с Вас, заради написаното от нея.

Защото си е права жената.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сериозно ли съм се подвел?

Оценката ти за безумните глупости на въпросния Мегре, който (припомням) е основател на култовата, сектантска общност "Анастасия" беше недвусмислена. Припомням:

Изключително добре е казано!

Както и да е. Все пак, моля, стига сме оспамвали темата.

Мини в темите за любовта, мира и прочие. Така ще решим проблема, вместо да се препираме до безкрайност като малки деца.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-скапания момент от масовката е груповата й алчност за количество. Още и още.

А простото изражение на този общ принцип е настойчивостта с която нейните изнесени напред мисионери настойчиво поднасят колко е права вярата им. В още по-конкретно изражение може да се забележи навсякъде с колко плам всеки мисионер е приел като мисия да убеждава в правотата си - може да се види това във всички религиозни дискусии. Може да се изведе и от наблюдения, но понеже за повечето приоритет са готовите знания в учебниците, в същите такива по отношение на психонауките лесно може да се забележи простата корелация между вътрешна неустойчивост и компенсацията й чрез изява на сигурност, на убеденост, после - убедителност. Доказването - като комуникационно явление, особено натрапчиво изявено, винаги показва много неща за Доказващия (се).

---------------------

 

 

Мери, какво значение има дали "разбирам". Дали е правилно нещо си... не е важно. Поне не и за мен. Смисъла на различното е основан към липса на групов конвенс. Пишеш, пишем си. Писането по този начин няма претенция към никого - нито за разбиране, нито опита й. Всеки гледа, чете, подбира, интерпретира, взима за себе си нещо, друго подминава, отхвърля или отрича, трето - доказва кое, как и какво НЕ Е... или Е. Но това е работа която става в нас самите. Има неща в моите написани, които ти импонират, но други пък влизат в противоречие с някои неща в теб. За мен - това не е проблем. Виждам го, приемам го. Приемам те, без условия какво точно става в теб, коя си, защо си или каква си. Отразявам което и както ми е възможно и това е нещо, което зависи единствено и само от мен самия.

 

Пишеш как виждаш, какво смяташ, и защо...  добре. Имаш особено отношение към разкриването. Имаш си доводи относно него. Те не са толкова интелектуални в основата си, но ти ги представяш логично, свързано и дори концептуално. Нямам нищо напреки това. Като пиша, не пиша универсални истини, а пиша своите виждания, които не са истина за мен - пишещия ги. И с това никъде не твърдя че е нужно да са валидни при всеки друг човек. Дори напротив. Те няма как да са валидни, няма и защо. 

---------------

 

Нел, всички носим всичко в себе си.

 

Има едно изречение с което почвам един раздел - за човека и вселената. То гласи - ЧОВЕКА е комплексно "същество". ВСЕЛЕНАТА е комплексна система...

Така или иначе всички носим всичко в себе си. Въпроса е какво изявяваме в даден момент. Защото понятието "момент", е квант на "времето". То е неделимо, едно, единствено. То не е дуално. И въпроса е именно че през него "ВСИЧКОТО" се проявява като ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, заради качеството на понятието МИГ - също да е един единствен. 

 

В това е въпроса - разбира се през моите очи, сега...:

 

- Какво и кое определя ЧОВЕКА - в своята си безкрайност като потенциал, да изявява само ЕДНА ЕДИНСТВЕНА от своите си безкрайни възможности?

- ЧОВЕКА ли определя тази своя изява, в единствения МОМЕНТ?

Или изявата определя ЧОВЕКА?

Или и двете са едно и също и се отразяват взаимно... но... как тогава... се отразяват...?

-----------------

 

Поднасям "въпроса" си нарочно чрез гранични абстракции, но за мен, НЕЛ, ти имаш тънък усет, който е в състояние да направи "докосване" и без интелектуалност. Мерил също има тази си "способност", тънко, на моменти, неуправляемо е. Статистически това "качество" го имат най-вече жени... Имам дори хипотезата защо и как става.

Така, че би било още по-полезно за мен, ако го "докоснеш" интуитивно. Може би не веднага... може и в друг "момент". 

 

Горните ВЪПРОСИ не са точно ВЪПРОСИ. Те не настояват за ОТГОВОРИ. Те са просто насока на ПОТОК ОТ размисли, дори спонтанни.

Но ако е налице "отговор"... обикновено размислите се прекратяват с него. В този смисъл за да има поток, за да е налице свободата, довеждането до гранични състояния, в успокоено съзнание, доближава до явлението "проблясък"

 

Смисъла на въпросителни изречения от този тип не е да се намерят отговори. А да се използва импулса на въпроса, като вектор за "засилване", пораждащ и катализиращ доближаване до "граница" в интерпретираната посока от четящия ги. Подобна роля имат и "коаните". "Апориите на Зенон" - също. Интелектуалното объркване е често важно условие за доближаване на гранични състояния, защото то самото е инструмент на ограждащия се с него.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Защото понятието "момент", е квант на "времето". То е неделимо, едно, единствено. To не е дуално.

Тук може да се поспори. Не съм сигурен, обаче, че те разбрах напълно.

За какъв момент става дума? Ако става дума за отделните моменти в потока на съзнанието, то те по принцип са интенционални. С други думи, във всеки от тях имаме възприятие на нещо си. Това нещо може да е външен обект или вътрешно състояние. При всички случаи, обаче, имаме дуалност на възприемащ и възприемано, както и самия процес на възприятие. Освен това, дали такъв един момент е наистина неделим? Миналият и бъдещият момент не съществуват, но можем ли да уловим настоящият? Рефлексията върху настоящия момент, върху сегашността, всъщност е рефлексия върху предходния момент.

Малко оплетено го написах, но трябва да излизам СЕГА. :rolleyes:

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук може да се поспори. Не съм сигурен, обаче, че те разбрах напълно.

За какъв момент става дума? Ако става дума за отделните моменти в потока на съзнанието, то те по принцип са интенционални. С други думи, във всеки от тях имаме възприятие на нещо си. Това нещо може да е външен обект или вътрешно състояние. При всички случаи, обаче, имаме дуалност на възприемащ и възприемано, както и самия процес на възприятие. Освен това, дали такъв един момент е наистина неделим? Миналият и бъдещият момент не съществуват, но можем ли да уловим настоящият? Рефлексията върху настоящия момент, върху сегашността, всъщност е рефлексия върху предходния момент.

Малко оплетено го написах, но трябва да излизам СЕГА. :rolleyes:

Това имах предвид, че статистически Проблясъка е явление, най-често случващо се при "жени".

Скеп, като прочетеш това, защо не опиташ просто без да го има твоето собствено разбиране, защото то не е твое, а е заимствано. Ти просто си се съгласил с него.

Опита ми тук не е да пробуди философски или концептуален спор или наддаване на мнения.

 

Не е важно дали е вярно и кое е вярното - дали кокошката или яйцето, и дали момента е сегашен или е закъсняла рефлексията за него. В горните въпроси не се настоява за вярност и тя няма никакво значение?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скеп, като прочетеш това, защо не опиташ просто без да го има твоето собствено разбиране, защото то не е твое, а е заимствано. Ти просто си се съгласил с него.

Тук не съм съгласен. До това стигнах след много размишления и експерименти да уловя сегашността.

По-късно по-подробно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тук не съм съгласен.

напи вече написах за "съгласяванията".

Толкова ли е силно вкоренено това, че да пречи и измества една по-еластична и динамична позиция?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А допустима ли е следната теза :

     Хората влизат в темата , осъзнават за какво иде реч извън темата и ....дим да ги няма...!

     И ако е така , защо ?

:)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Намекът ти е очеваден, но... изводът, към който навеждаш, не е единственият, сиреч - не е задължително да е правилният.

Все пак за това във форума има толкова много подфоруми... Нещо като клуб по интереси.

Аз например не влизам в разделите над подфорум Изкуство... И това е осъзнатост. Не ли?! Но не в смисъла, към който побутваш... Не винаги пречките са извън нас. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А допустима ли е следната теза

За оня, който я допуска, тя очевидно е допустима. 

 

Теза, като теза. Тръгва от подател, автор, от когото тя произходжа и изразява по този начин неговата "асемблираща точка".

И следва реципиент - който я интерпретира и по същия начин спрямо собствената си такава "точка".

 

Между другото, това условно и относително описание чрез аналогии, също за някои е вид теза. И съответно - би имал въпроса "допустима ли е тя". И така - рефлексии до безкрай.

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не винаги пречките са извън нас. ;)

Пречките всъщност винаги са в нас.

напи вече написах за "съгласяванията".

Толкова ли е силно вкоренено това, че да пречи и измества една по-еластична и динамична позиция?

Рам, загубих си времето, което ми е кът да отговаря в темата за будизма.

Не бъди толкова пунктоален. Не мога да си меря непрекъснато всяка думичка и да си прецизирам всеки пост, докато не ме назначат като щатен спамър във форума. Ма, не щат. Конкуренцията била голяма. :ohmy:

––––––––––––––––––

По-късно, както казах ще пиша повече за времето и съзнанието.

 

Тръгва от подател, автор, от когото тя произходжа и изразява по този начин неговата "асемблираща точка".

И следва реципиент - който я интерпретира и по същия начин спрямо собствената си такава "точка".

Не знам дали Мери е чела Карлос и е запозната с въпросната асемблираща точка. Тя да си каже, ако иска.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За оня, който я допуска, тя очевидно е допустима. 

Теза, като теза. 

...теза , изказана с призив за осъзнаване на осъзнатите..... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пречките всъщност винаги са в нас.

Не винаги... Но това е друга тема и мисля, че е продължение на друг наш разговор... ;)

 

 

Не знам дали Мери е чела Карлос и е запозната с въпросната асемблираща точка. Тя да си каже, ако иска.

Признавам си от раз, сваляйки кринолина, че не издържах. В смисъл - не го приех като художествена литература и не бях готова да го дочета.

Същото ми се случи и с Игра на стъклени перли на Хесе... :shy11:

Ами... И аз съм човек. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Признавам си от раз, сваляйки кринолина, че не издържах. В смисъл - не го приех като художествена литература и не бях готова да го дочета.

То НЕ Е художествена литература. При определени условия самото четене може да раздвижи въпросната асемблираща точка, която най-общо е фокуса на вниманието. Ако раздвижването е достатъчно силно ще възприемаш друг свят/светове. Уплашила си се, защото си много сензитивна... Бъзла. :tongue2:

Разбира се, това може да се случи много рядко при много специални предпоставки.

Същото ми се случи и с Игра на стъклени перли на Хесе... :shy11:

Беше ми любима книга навремето. Чел съм я поне три пъти. Най-добрата за мен. "Сидхартха" или "Степният вълк" не ми допадат.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
- Какво и кое определя ЧОВЕКА - в своята си безкрайност като потенциал, да изявява само ЕДНА ЕДИНСТВЕНА от своите си безкрайни възможности?

- ЧОВЕКА ли определя тази своя изява, в единствения МОМЕНТ?

Или изявата определя ЧОВЕКА?

Или и двете са едно и също и се отразяват взаимно... но... как тогава... се отразяват...?

-----------------

 

 

Моментът, мигът... сложно е за разбиране, предвид непрекъснатата смяна на моментите, в които  правим изборите си и то по най-незабележимият начин, също като дишането. Не говоря за обмисляне, съпоставяне, решение, предполагам разбирате.

Интуиция. Не знам защо го наричат "шесто чувство", като дори не е емоция. Трудно за описване - нещо като усет, полъх с привкус на бъдеще(знам, че поетично описвам, но наистина не успявам в момента по друг начин).

И да, при нас-жените е по-развита, вероятно заради майчинството ни. 

Няма дуалност в мигновения проблясък. Дуалността се появява в по-късен момент, момент на размисъл(ако има такъв).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма дуалност в мигновения проблясък. Дуалността се появява в по-късен момент, момент на размисъл(ако има такъв).

Мда... С уточнението, че процесът отнема стотни от секундата. Тъй, че на практика всяка перцепция е дуална.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мда... С уточнението, че процесът отнема стотни от секундата. Тъй, че на практика всяка перцепция е дуална.

А ако на практика отпишеш достатъчно стотни от секундата, дали ще отпишеш целия живот...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мда... С уточнението, че процесът отнема стотни от секундата. Тъй, че на практика всяка перцепция е дуална.

 

На практика - да. Но интуицията(знаеш) дава едно, единствено правилно решение. Друг е въпросът, че доста често дори не сме го "чули". :D

Спомняш ли си преди години, когато те приветсвах с "добре дошъл", назовавайки те по име? В онази стотна от секундата, в която видях първия ти пост, знаех, че си ти. Изобщо не см го обмисляла, Скеп, просто те приветствах на лични :D  и се радвам, че ти не реши да се правиш на интересен. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На практика - да. Но интуицията(знаеш) дава едно, единствено правилно решение.

Да.

Мисля, че говорим за различни неща. Тогава интуицията ти беше много точна. За да използваме подобни проблясъци се иска трезвост и дисциплина.

Аз, мили дами, говоря за перцепция, при която имаме възприемащ и възприемано. Казвам, че всеки момент на възприятие е интенционален и в този смисъл дуален. Имаме перцептор, който възприема и обект на перцепцията.

 видях първия ти пост

Какво направи? Видя. Какво видя? Пост. Кой видя? Ти. Дуален процес.

––––––––––––––––––––––––

Рамус като ви похвали кви сте интуитивни и ме вкарахте в съвсем друга тема. :tongue2:

Ми, то е ясно, че жените са по интуитивни от повечето мъже. Има много причини това да е така.

Редактирано от scepsis (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да.

Мисля, че говорим за различни неща. Тогава интуицията ти беше много точна. За да използваме подобни проблясъци се иска трезвост и дисциплина.

Аз, мили дами, говоря за перцепция, при която имаме възприемащ и възприемано. Казвам, че всеки момент на възприятие е интенционален и в този смисъл дуален. Имаме перцептор, който възприема и обект на перцепцията.

Какво направи? Видя. Какво видя? Пост. Кой видя? Ти. Дуален процес.

––––––––––––––––––––––––

Рамус като ви похвали кви сте интуитивни и ме вкарахте в съвсем друга тема. :tongue2:

Ми, то е ясно, че жените са по интуитивни от повечето мъже. Има много причини това да е така.

 

:D  Явно и перцептуалните ни възприятия са различни, защото моето усещане е, че Рамус точно за интуицията говори. Не заради похвалата, всъщност не съм видяла похвала, а нещо като покана за коментар. След усещането се вгледах и в думите му - момент, миг, една от безкрайно много възможности... Но тук вече имаше обмисляне и извод, че става дума за интуицията.

Това беше хубав експеримент. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 Не заради похвалата, всъщност не съм видяла похвала, а нещо като покана за коментар.

Е, пошегувах се, разбира се.

Мда. Значи трябва да уточним понятието "дуалност/недуалност". По дефиниция всяко възприятие е дуално, в т.ч. и интуитивното възприятие. От друга страна, има и понятие "недуално възприятие". Що е то? Оставям ви да си мислите и излизам за някое време.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, пошегувах се, разбира се.

Мда. Значи трябва да уточним понятието "дуалност/недуалност". По дефиниция всяко възприятие е дуално, в т.ч. и интуитивното възприятие. От друга страна, има и понятие "недуално възприятие". Що е то? Оставям ви да си мислите и излизам за някое време.

 

За съжаление едно хидроопроводяване ми превзе мислите и не ми остана особено време да мисля за "недуалното възприятие", а и явно все забравям, че съм субект. :D при това непросветлен.

Но на прима виста се сетих за подобие на недуално възпроятие. При творците има възможност субектът да се идентифицира с обекта(творбата си) интуитивно.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...