Премини към съдържанието
hrodopski

Идилия в бледи стихове

Препоръчан отговор


Облян в брилянтно мека светлина изцяло – сияен, лъчезарен и сребрист – на езерото в сребърното огледало ликът ти нежен аз видях, все тъй чаровен, приказно красив, и плахо си дъхът възпрях да не би да го с дъх прогоня аз. Дали съм сън сънувал ил` наяве беше – не зная! Запленен от красота стоях и гледах как елмазено трептеше пред мен в кристално ярка светлина. Край теб припламваха брилянтните искрици на хиляди намигащи слънца и волно плуваха безшумно птици... А утрото сребристо над водите сини в просъница с невидима ръка раздипляше дантели рехави и сиви – дихания последни на нощта. И лястовички в ранно утро подранили се къпеха в студените води, докосвайки ги нежно със гърди. На езерото в сребърното огледало отсрещните смълчани брегове оглеждаха се модро свежи замечтано в омекотени вече цветове. Браздиха неуморно сребърни къдрици прохладните и тихи ветрове... Красив, изящен лебед в таз картина чудна довършваше декора най – подир, до лилията снежнобяла – ранобудна изпълваше пейзажа в преден план. Стоях и гледах таз идилия вълшебна пред мен с очи засенчени със длан и в миг съзнах, че той приел ти бе ликът... 15. 07. 2013 год. Куклен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.