Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

hrodopski

За миг поспри

Препоръчан отговор


ЗА МИГ ПОСПРИ

 

За миг поспри,недей си ти отива,

моля те настойчиво без глас!

Остави ме,нека те погледам,

да ти се порадвам с поглед аз!

Цяла вечност няма да те видя,

дните ми без теб ще опустеят.

Моята надежда ще увехне,

ще увехне... вихри ще повеят.

Спомените в луда надпревара

кат рояк откъснати листа,

от ръка на есенна поквара,

ще летят бездомни в нощта.

Ласките на погледи красиви

не ще греят вече на света,

а в душата поривите диви

ще са веч увехнали цветя.

Пак ли ще останат срутени

на мечтите пясъчните замъци?

Пак ли ще са не изчетени

на живота всичките му страници.

Пуст и мрачен ще остане,знам,

на илюзиите порутения храм.

Ще пустее дървеният праг

там  под сянката на вечен студ и мрак.

Всяка вечер пепеляво- сива

ще дохождат ти в съня ми пак

и усмивката ти закачлива

ще сияе в вечерния мрак.

И тогаз ще трепкат по стените

сенките кат призраци в нощта.

В веселият танц на светлините

ще се люшкат дрипави петна...

Колко хубаво в съня ще бъде

и усмихнати очите ти

нежно-мека топлина ще леят .

Ярко над теб пък косите ти

в лъчезарна светлина ще греят...

Още слънце не дочакали

с тъжни и подпухнали очи

утрините ще са плакали

по тревата с бисерни сълзи...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове


×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.