Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×
hrodopski

За миг поспри

Препоръчан отговор


ЗА МИГ ПОСПРИ

 

За миг поспри,недей си ти отива,

моля те настойчиво без глас!

Остави ме,нека те погледам,

да ти се порадвам с поглед аз!

Цяла вечност няма да те видя,

дните ми без теб ще опустеят.

Моята надежда ще увехне,

ще увехне... вихри ще повеят.

Спомените в луда надпревара

кат рояк откъснати листа,

от ръка на есенна поквара,

ще летят бездомни в нощта.

Ласките на погледи красиви

не ще греят вече на света,

а в душата поривите диви

ще са веч увехнали цветя.

Пак ли ще останат срутени

на мечтите пясъчните замъци?

Пак ли ще са не изчетени

на живота всичките му страници.

Пуст и мрачен ще остане,знам,

на илюзиите порутения храм.

Ще пустее дървеният праг

там  под сянката на вечен студ и мрак.

Всяка вечер пепеляво- сива

ще дохождат ти в съня ми пак

и усмивката ти закачлива

ще сияе в вечерния мрак.

И тогаз ще трепкат по стените

сенките кат призраци в нощта.

В веселият танц на светлините

ще се люшкат дрипави петна...

Колко хубаво в съня ще бъде

и усмихнати очите ти

нежно-мека топлина ще леят .

Ярко над теб пък косите ти

в лъчезарна светлина ще греят...

Още слънце не дочакали

с тъжни и подпухнали очи

утрините ще са плакали

по тревата с бисерни сълзи...

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.