Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×
Windo

Първият грях

Препоръчан отговор


 Първият програмист седял под клоните на едно дърво предъвквайки стръкче от цвят на недефинирано растение. Верният алгоритъм се шматкал наоколо и се чудел какво да прави. Всичко било конфигурирано идеално. Топлите лъчи на следобедното слънце преминавали през клоните на дърветата и придавали топли тонове на зелената трева. Било идеално време за магарии. И тъкмо когато Първият бил пред дилемата: "На тая кълка ли ми е по-удобно, или на другата", те се изтърсили. На една не много отдалечена полянка Единствената програмистка подреждала сорс от цветенца за компилация на букет. От един храст наблизо се появила една от версиите на Лукавия. Долазил той до Единствената, и почнал с диващините си: "Hi. a/s/l? "Обаче Единствената била умна жена, и то с характер. Погледнала го мило и с меден глас му казала: "Чупка бе, кретен." И всичко можело да свърши дотук, ама оная версия на Лукавия не предвиждала такъв отговор, и зациклила: "Hi. a/s/l? Hi. a/s/l? Hi. a/s/l? Hi. a/s/l? Hi. a/s/l? Hi. a/s/l?"... И понеже Единствената била добра душа, решила да отърве горкото създание от безкраен цикъл, и му отговорила: "timeGetTime()/f/localhost." Обаче версията продължила с дивотиите: Кво си правиш?". "Компилирам маргаритки" простичко казала Единствената. И все в тоя дух продължила версията на Лукавия, ама няма да ви занимавам със скучни въпроси, щото всички ги знаете. Ама дошла по едно време странна констатация: "Живот си живеете вие с Първия. Почти всичко си имате” Единствената се ококорила: "Как така почти? Ние всичко си имаме?" И тогава Лукавия нанесъл своя удар. Щото знаел как да влезе по кожата на жена. Почнал той да мрънка, да се инати и да прилага умения за които министър на външните работи само може да мечтае: "Ми нали да де, то както каза по-рано, аз не исках да те засягам, ама нали не можете, то си имате, щото ти да не се обидиш ако ти го кажа, то никой не може ей-така да получи, ама нали сама, каза че не пипате забраненото, ама не се обиждай, и ако вземеш да го разбереш по друг начин, ще излезе че те свалям, ама не си мисли такова нещо, искам да кажа и аз не си го мисля, въпреки че ако нямаш планове тая вечер, то и аз съм свободен... ъъъъ, кво ще правиш с тоя нож?" Както се убеждавате сами, много внимателно бил премислил думите си Лукавия. Знаел той, че жената е същество което може да следи многоканална асинхронна трансмисия (била тя криптирана или не), и посял в Единствената прекъсванията на чувството, че се опитва да я отнесе от разговора за почтивсичкоимането. По нататък било елементарно, той я държал вече в ръцете си. Е, да де, като се абстрахирамe от това че Единствената го държала за шията и блъскала главата му в едно много неподатливо дърво, той я държал в ръцете си. Тя по едно време спряла да го блъска, и му дала втори опит. Той всичко си казал. И Единствената се убедила, че на всяка цена трябва да опита забраненото. По-късно тя галантно убедила и Първият. Той се съгласил още щом го хванала за шията. (Трябва да се отбележи от гледна точка на разумната мисъл, че Първият отдавна бил хвърлил око на забраненото, тъй като бил програмист следователно любопитен. Но явно не искал да спомене че му се иска да опита забраненото, щото Единствената щяла да му избие тази мисъл, или което е по-лошо - можела да го убеди сам да си я избие). И двамата веднага опитали забраненото. А АДМИНИСТРАТОРЪТ прочел логовете. Явил се той пред двамата и се почнало... (Следва точен цитат) ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** ***ЦЕНЗУРА*** От тези му думи листата на дърветата окапали, а слънцето обявило залеза предсрочно. Погледнал после Единствената учудено и казал: "Какво му се смееш, и за тебе се отнася". Поел си АДМИНИСТРАТОРЪТ малко дъх, и заключил: "И да не сте ми стъпили вече в провайдера." Първият и Единствената стояли омърлушени пред него и се чудели какво да кажат. Ама добре че не се сетили. Накрая АДМИНИСТРАТОРЪТ трябвало да им направи мръсно, както по-рано им бил казал и следното нещо измислил: Взел той Верният Алгоритъм и го разделил на три. Първата част нарекъл Красота, и я подал на Единствената. Втората част нарекъл Логика, и я подал на Първият. Третата част нарекъл Вдъхновение, и я пръснал по света. И казал им следното, с усмивка на шеф преди съкращения: "Живот досега си живеехте, ама сега да ви видя. Първият програмист с логика ще блести, ама дизайна няма да му се отдава. Единствената красоти ще сътворява, ама с ум няма да блести. Двамата да се търсите, и все да се не намирате, а ако се намерите не споделяте ли вдъхновение, един друг да си издерете очите." После kick-ban от Рая в различни посоки. По-късто през нощта, следните събития станали: Първият програмист лежеше под едно дърво и си мислеше: "Тц. Лявата кълка е по-удобна". Единствената програмистка плуваше в едно езерце на лунна светлина, и си мислеше: "Трябваше аз да ударя RESET на Лукавия". А пред портите райски дребната фигурка на частица от Верния Алгоритъм се тресеше от рев, и викаше неуморно:"Пусни ме вътре бе идиоооооооооооот! Аз не съм ти пипал скапания Apple!!!!

Редактирано от Windo (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

                                          Първородният Грях !

„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!” – каквото и да избереш , може да сгрешиш !

Грехът е неизбежен !

В същността си Грехът представлява следствие на вземане на решение .

Тогава истинският въпрос е колко , как и по какъв начин да грешим !

За да се избегнат възгласи от вида :

“Ако бях мислил , нямаше да направя такава глупост !” – или

“Така е , от много мислене взех че сглупих !”  -

 при вземане на решение човек ползва определени средства чрез които определя отношенията си на взаимодействие с околната среда , наричаме

 

 Критерий за Оценка

  Само ще споменем , че в различните научни дисциплини критерия за оценка се среща с различни имена : критерий за ефективност , целева функция , критерий за оптималност , критерий за качество на управлението и др..

  С цел разясняване на нещата , предлагаме малък комплект от критерий , които на пръв поглед изглеждат съвсем естествени , разбираеми и приемливи от гледна точка на „здравия човешки разум” . От „чисто научна” гледна тока , те са внушаващи респект и почитания :

1)   Критерий на минимакса на Севидж :

Наречен е още “Критерий на максималното съжаление”. Основава се на тезата : “ Така и така ще губим , то нека поне да бъде най-малката загуба “. Неговата люта клетва е : “Ела зло , че без тебе е по-зле “.

  В този критерий можем да припознаем един друг такъв – “критерий на неиздоената крава”! , според който работата се възнаграждава според допуснатия брак . Веднага следва аксиомата : “ Единственият начин да не се развали млякото е да се остави кравата неиздоена “. След по-задълбочен размисъл , вие ще можете да стигнете до извода : “ За да бъде човек безгрешен , той не трябва да допуска грешки ! И понеже най-сигурният начин да не се допускат грешки е въобще да не се взема решение , това автоматично води до званието “безгрешен” !”. Т.е. само Бог е безгрешен защото нищо не прави или изобщо Го няма ! Иначе , ако Бог прави грешки , то какъв Бог е той тогава ? На това други му казват постигане на Нирвана ! 

2)   Критерий на Лаплас :  

Наречен “Критерий на явното безразличие” , той се основава на формулирания от Джейкъб Бернъли принцип на недостатъчното основание .

В съзвучие с този критерий пък се появява “критерий на написаното домашно” . Създаден като педагогически похват , учитела се интересува дали домашното е написано , без въобще да се интересува дали има нещо вярно в него  . Този критерий за изключително кратко време придобива голяма популярност. Следствие на него е аксиомата :“Важно е да се засади тревата , пък дори и там където трева не никне !”.

3)    Максиминен критерий на Уолд :

Според Уолд : “Бог пред нас и ние след него !”.

Въз основа на него , един находчив продавач на стъкла разработил критерия на желаните аварий , чийто син предварително чупел стъклата на прозорците на бъдещите му клиенти !

  Казано по друг начин :”Като ще се мре , нека да е с чест и слава !” .

 

  Всеки от тези критерий има претенцията , че единствено и само той представлява истина от последна инстанция . Вижда се , че всеки един от тях на пръв поглед почива върху съвсем смислени и здрави съображения . За това , стараейки се да не „обидим” никой от тях , правейки взаимен компромис се препоръчва когато отивате на зле да се ползва критерият на Уолд („Като ще се мре , нека да с чест и слава !”) , а ако сте добре – този на Севидж („Който е добре – тъй да си стои!”).

  Лошото в цялата тази история е , че всеки от тях по отделно в крайна сметка води до един и същи резултат С  препоръчания взаимен компромис – също ! Очевидно става , че всичко това може да доведе до абсурд !Тогава на кой да се вярва ? Чии предписания да се следват ? 

  По този повод заслужава да се отбележи случаят с Чарли Чаплин , който на въпроса :”Къде предпочитате да попаднете след смъртта си – в рая или в ада?” , отговорил :”От гледна точка на климатичните условия преимущество има рая , но от гледна точка на доброто общество , следва да се предпочете ада!” .

  Неправилното формиране и формулиране на критерия за избор на решение може да доведе до куриозни , а по някога и до печални резултати

Изправени пред колосалното разнообразие от възможности , от едната крайност в другата , вземането на безгрешно решение е немислимо !

Така , че въпросът не е как да се живее безгрешно , а как да се греши по-малко !

А най-важното условие за това е да се научим да живеем в съгласие със своите и чужди грешки !

Стремежът към безгрешен живот , в същност е най-голямата грешка в живота J

(при проявен интерес следва....)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)
  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колега май се престара :) Не трябваше да го копираш дословно учебника по психология :P А ако греша евалата за поста  и мойте адмирации :)

Редактирано от Windo (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колега май се престара :) Не трябваше да го копираш дословно учебника по психология :P А ако греша евалата за поста  и мойте адмирации :)

Че е в тясна връзка с психологията (начин на мислене и действие) - по това спор няма ! 

В същност се отнася за начина на вземане на решение ....."Теория на Игрите" в областта Управление.... :)

Що се отнася до копиране , любопитно би било ако можете да посочите от къде по-точно.....   :)

Благодаря за отношението ! :)

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Че е в тясна връзка с психологията (начин на мислене и действие) - по това спор няма ! 

В същност се отнася за начина на вземане на решение ....."Теория на Игрите" в областта Управление.... :)

Що се отнася до копиране , любопитно би било ако можете да посочите от къде по-точно.....   :)

Благодаря за отношението ! :)

По грешно сте ме разбрали. Не се опитвам да се заяждам.  Определено не бих могъл да посоча изсточника ви. А иначе би ми било интересно и продължението.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди много лета когато юзерите малобройни бяха , a facebook и tweeter  щяха след много цикли да се появят.  Имаше свещенно място MIRC се зовеше. Там овци много се събираха , а и овчарите не отстъпваха.Дойде ден в който се проведе първият f2f в рамките на канала. Случи се тъй, че апостол tweeg, имал работа в София. И изпълнил беше преди това Tefterche+=GetCoord(Windo). И звънна телефона на Windo, вдигна го той, а по жицата рече му tweeg: "В Софията съм и имам свободно време, ако искаш дай да пием по една Бира". Както рече, тъй и стана. Видяха се те и пиха по една Бира, а може и повече да са пили. Много логове щяха да бъдат изписани на тая среща, ако имаше кой да ги пише. Апостол tweeg показа на Windo верен път към просветлението, и посочи му да не разчита много на св.Паскал, щото истината е в син СиПлюсПлюс. И каза му още, че на който и да се кланя, винаги може да разчита на архангел Ассемблер що пази Бързодействието. Повярва му Windo, щото и от други овчари беше чувал същото. Но за друго искам да разкажа, и ще го предам тъй както tweeg го разказал тогава: Имало f2f-и тогава, макар че пътят към Отвъдното бил известен на малцина. Сега в отвъдното много стада има, ама тогава малко били, щото на поляна #Bulgaria стотина говеда имало само. Та разправял tweeg за един f2f на апостол Demosten, който си направил среща с MAMA. А MAMA добра жена била, всички уважавала и влизала в положение. Уредили си двамата среща в някакво кафе, и рекли си "В толкова часа ще се срещнем". Ама Demosten по-рано отишъл, щото нямал какво да прави, и седнал та си пийвал. В толкова часа задала се MAMA. Апостолът веднага я познал, щото тя му била пратила графичен интерфейс. Тя обаче го не познавала. Ходела MAMA, и гледала хората тъй както само някой дето е тръгнал на f2f с непознат може да гледа. Само някой попадал в същата ситуация или някой с добро въображение могат да си представят какво е, затуй няма да ви обяснявам. Ходела MAMA и гледала хората. И те я гледали. Ама със смесени чувства. Щото MAMA носела лист, на който грижливо било изписано: "Аз съм MAMA", и от време на време го обръщала, а там пишело: "Търся Demosten". Сигурно е било интересно, щото било в центъра на София. А блеели овците, и се чудели що за приумица е това. И само стадо непосветени може да каже, какво са си мислели онези, които не знаят за Отвъдното и никога не са докосвали клавиатура. Като чул това замислил се Windo, дали ще дойде време, когато f2f ще е нещо нормално и няма да се чудят хората, какво аджеба става покрай тях. А изостаналите ще бързат да наваксат. И рекъл си още, че като ходи на f2f без да има графичен интерфейс, да разпитва предварително за пропертис, за да не блеят стадата покрай него. Полезен разговор беше тогава, и двамата апостоли доволни бяха, а божият дух Бира спомогнал беше за срещата. И рекоха си те тогава, че пак ще се видят, пак да си поприказват, пък и други апостоли да сберат. Както рекоха, тъй не стана. Единадесет години минаха оттогава, и още не са се видели. Па като свърши си рекоха  ,че и други с Бирки ще има. Както рекоха тъй и не стана. Понеже Mirc в небитието замина.  Тъй беше първият f2f, тъй пихме бира, тъй е както го помня.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.