Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Свободната воля-добро или зло ?


Препоръчан отговор

преди 24 минути, Just a Stranger написа:

В действителност волята е една и не принадлежи на човека.

От човека прозтичат желанията, но волята, т.е. силата да ги реализира не е негова, а той само я използва според възможностите си и според позволеното му.

В чия "действителност" са адекватни всички тия глупости? От "действителността" на Щайнер ли е това или от на Ленчето Тибетова?

Това "споделяне на знание" ли се води... или предпоставка за "размисъл"?

Трудно е да се сетя за по-величайша глупост, от тия думи. Първоначално дори се усъмних... прочетох ги няколко пъти... гледам кой ги пише  - не е ванко... Луда работа, ей...!

На фона на това се сещам как било 'откровена лъжа' на рамус извода че авторът на горните думи нямал дори основи в психологичните науки, щото той ги бил чел... Но пък... свободата на мнения, споделянето на алтернативни действителности... тц,тц,тц.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 409
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

преди 1 час, _ramus_ написа:

В чия "действителност" са адекватни всички тия глупости? От "действителността" на Щайнер ли е това или от на Ленчето Тибетова?

Има ли значение? Но пък въпросът е много ясно потвърждение на това, че среща при тези условия не може да има. Не е нито едно от изброените, но всъщност и това няма значение. Подфорумът все пак е за езотерика и всъщност претенциите, че мнението ми не си е на мястото, следва да отправиш към себе си. 

Отделно, че написаното от мен при един задълбочен анализ може да се окаже, че не е нещо нелогично, ненаучно и чак толкова отвлечено. Но пък когато съзнанието не е привикнало към едно идея и е потопено в илюзията, че нещо е негово, така се получава.

Не е особен проблем да се разбере, че за да реализира желанията си, човек е необходимо да може да създаде условия за това, т.е. да промени съзнателно съществуващите към момента условия на средата. Дори и от чисто физична гледна точка, силите посредством които става това, не са негови, а само познанието на човека за тях и способността му да ги използва. Волята реално се проявява чрез тези сили и в този смисъл е тъждествена с тях.

преди 1 час, _ramus_ написа:

На фона на това се сещам как било 'откровена лъжа' на рамус извода че авторът на горните думи нямал дори основи в психологичните науки, щото той ги бил чел... Но пък... свободата на мнения, споделянето на алтернативни действителности... тц,тц,тц.

Лъжа е, да. А това, че в момента намесваш свободата на изразяване на мнения и споделяне, е откровена манипулация. Това, че нещо ти изглежда не както трябва, си е твой проблем. Това, че ти е трудно да приемеш, че нещо не разбираш - също.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 7.10.2021 г. в 13:06, Just a Stranger написа:

че написаното от мен при един задълбочен анализ може да се окаже, че не е нещо нелогично, ненаучно и чак толкова отвлечено.

това са обикновени детински оправдания. Изглежда че си играеш и с "анализите", както и с други думички. А да стане ясно че написаното е несъстоятелно, ето - предлагам ти да напишеш "този анализ"... :)

 

на 7.10.2021 г. в 13:06, Just a Stranger написа:

Има ли значение

Разбира се - щом нещо имало значение с "някаква си действителност" има значение чия е тя. В наличната действителност, лишена от фантазниите на наивници и верски заблуди, такива положения въобще няма.

Оправданието че "някой си бил ограничен и не разбирал" фантазиите и верските заблуди на някого си, е наивинитет. И то  само защото ти се явяваш някъде сред фантазията си нещо като 'говорител" за някаква "действителност". Ми чия е - ми няма значение. :) 

Разбира се, че това си твоята фантазна "действителност". А работата е, че в нея си ти може да си преживяваш всякакви измишльотини. А извън нея - е нещо, което ти си се отказал да бъде "твоя действителност".

Този отказ, се нарича "бягство". Всъщност е просто - замяната на една действителност, с друга, вътрешно конструирана, е психична защитна стратегия. Реално това е самозаблуден процес, който на мястото на нежеланото и приемливото предлага лични версии, които да са приемливи и удобни.

Нуждата на всичките тия твои фантазни игри да ги предлагаш като "някаква действителност, вън от теб" - е точно наивинитета. Идеалистичен наивинитет, събран от пожелателни и утвърдителни уклони, до една всички скрепени с "повярване" в тях...

на 7.10.2021 г. в 13:06, Just a Stranger написа:

Подфорумът все пак е за езотерика

Езотериката е нещо сериозно, а не лични фантазни забежки, на някого си. Така, че спри да се криеш зад чужди думички и елементарни оправдания.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 7.10.2021 г. в 13:06, Just a Stranger написа:

че среща при тези условия не може да има.

Не предлагам условия и не съм длъжен да го правя.  Разликите са качествени и не ми е работа да правя мостове за да угодя на някого си, за неговото си. За среща между САПИЕНСИ - е достатъчно "протягането на ръка" от двете страни. За да се случи - и двамата имат нужда от "ръце", от развита форма за "контакт"... Това не е налично в момента, макар че плахи опити за нещо подобно са били налични от твоя страна преди време. Но не можеш да ги задържиш достатъчно дълго, при това - много ясно изписваш как и защо и кои са ти основните зони на конфликт сред вътрешните битки.

Среща - няма как да има, д'осега е наличен и разликите са налице именно заради несъответствието. ХОМО се среща със САПИЕНСА само когато зрелостта на първото е достатъчна за да си го "позволи" и да не го интерпретира като "враг". Това няма как да се получи докато ХОМО е в "остра фаза" - подгонен да строи фантазни светове, да бяга и бори сенките си, да трепери за "статуса си"... 

За теб това е проблем, за мен - няма такъв. Основното е - че нямам никакъв проблем с дисонансите. А ти - имаш. Целия ти вътрешен свят е засилен към бягство или борба с дисонансите, докато аз ги ползвам за да работя - нещо като инструмент, прийом и похват, и съм ги прегърнал като "важни и нужни приятели".

В мисленето дисонанса се проявява чрез СЪМНЕНИЕ. Вярващите хора бягат силно от него - по съвсем разбираеми причини, защото съмнението е нещо, което дори допускането че е възможно да им разруши изградената лична защитна къщичка, го прави "враг" и се бори и недопуска със всички средства. 

Ситуацията е в наличното - ти имаш проблем с него. Няколко други имате проблем с него - не понасяте дисонанси, конфликти, парадокси и несъответствия. Предпочитате замитането, неглижирането и 'затварянето на очите" и това върви масирано сред личния план. Емоционалните импулси са неотработени и  удрят камшиците на фантазията и въображението да им угаждат и нагаждат.

Попадате в ситуация и среда от различни - това ви е проблем и не се справяте с него. За вас понятието "различни" включва само онова, с което сте в състояние да се справите заучено или импровизирано с наличните защитни заемки или лични разработки. В случая - просто няма как всички тия да минат и да свършат работа и борбата е налице. Повторенията на едни и същи "опити" за клинчене само показват ограничението на заученото и липсата на САПИЕНС.

А борбата между ХОМО и САПИЕНСА - е преди всичко и първо сред самата личност. Борбата е налице - защото борба, битки, власт, домогване, налагане, защитаване, бягства, вярването, емо-чувстването, опасностите и страховете ... - са определящи явления сред света и тъканта на условния "ХОМО". Докато ХОМО  е седнал на трона на личността и е неин висш управител и приоритет  - тя се доминира и определя по съответствие. Изразяването и нейната деятелност - си е в същото съответствие.

Няма значение колко, докъде и как е "развит" САПИЕНСА, в дадена личност. Той има своите си 'вибрации", има своя си "език", инструментариум, който е, или не е още развит... Всичко това няма значение, при досег със друг САПИЕНС. Докато битката между ХОМО и САПИЕНС, вътре в самата личност, тепърва се вихри - това означава че условния ХОМО е все още водещ и незрял да се обедини със Сапиенса в едно взаимноизгодно обединение. Именно при досег с други сапиенси, ХОМО остро се изправя, защото досега, контакта подава "резонанс" на неговия вътрешен "враг". 

=========

Докато зрелостта не е налична сред етапите на развитие на ХОМО , битките за оцеляване и фантазни заблуди не спират нито миг. И няма как да има "пространство" за израстване на САПИЕНС сред тия психични водовъртежи... Понякога се случват и "изключения" - доста любопитни изключения... Сред Калдата леееко надничат няколко "подобни"... Виждам проявите, макар да няма достатъчно данни за техния вътрешен статус за да са достатъчни за профил.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 39 минути, _ramus_ написа:

Разбира се - щом нещо имало значение с "някаква си действителност" има значение чия е тя. В наличната действителност, лишена от фантазниите на наивници и верски заблуди, такива положения въобще няма.

Няма значение, защото така или иначе не познаваш нито една от въпросните. Вслючително и т.нар. от теб "налична действителност". Само спекулираш с думи без да казваш нищо. Правиш се на разумен и логичен, но както и горе, просто си скачаш на възгледа, че нещо нямало представяйки го като неоспорим и край. 

преди 43 минути, _ramus_ написа:

това са обикновени детински оправдания. Изглежда че си играеш и с "анализите", както и с други думички. А да стане ясно че написаното е несъстоятелно, ето - предлагам ти да напишеш "този анализ"... :)

Поредните повторения, но пък другите са папагалите. Едно и също до втръсване, след всяко мнение с надеждата да предизвикаш отрицателни емоции в автора. И всичко това единствено защото това ти доставя удоволствие. За теб е без значение, кой какво ще напише, защото горните думички можеш да ги кажеш винаги и навсякъде. Това обаче е показателно за стойността им - те просто не казват нищо. Всъщност не е съвсем нищо, а изразяват собствената ти празнота и незавидно вътрешно състояние.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 7.10.2021 г. в 11:15, Just a Stranger написа:

В действителност волята е една и не принадлежи на човека.

Няма такова нещо. Свободната воля е индивидуална и принадлежи единствено на човек иначе не е свободна, а е воля на друг. 

Примерно: Моята воля е една, но тя не е и твоя воля. 

Позовавай ки се на своята свободна воля, то аз не приемам твоята воля да превърнеш свободната воля в една, т.е. реално доказвам, че има и друга воля различна от твоята. 

ОК, за теб по този начин стои действителността, но не и за мен. Примерно. 

И друго: Днес свободната ми воля е тук, но утре ще е другаде. Или какво да се срасна с компютъра си ли, за да е една?! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 минута, Just a Stranger написа:

надеждата да предизвикаш отрицателни емоции в автора.

не се занимавай с неща, които не разбираш и си невежа. :)  Отрицателните емоции не ме интересуват въобще - нито мои, нито твои - докато ги има, те са проблем на Емоциониращия (ги).

 

преди 3 минути, Just a Stranger написа:

За теб е без значение, кой какво ще напише

Донякъде - да. Докато написаното са глупости като цитираните и последните ти коментари - в вярно.

Ама "някакъв анализ МОЖЕЛО и да не бил подавал нещо си" - предлагам ти да напишеш "такъв анализ". Кое точно не разбра...

И стига тия ученически оправдания - виждаш сам че повторенията им не вършат никаква работа. Ако няма друго с какво да клишчиш - значи е немощ. Просто е, ако ме интересуваше.

ПОДОБНИ глупости по отношение на понятието ВОЛЯ не е писал нито един религиозник сред форума. Подобна немощ била сред "някаква си действителност". Можело дори и "анализ" да се направило над подобни глупости, за да не били такива - предлагам да го направиш...

Вместо това - подскоци и глупави реторики от рода " за мен това пък е истина" - И защо, ми защото "така  вярвам че е". Игричките с думичките не са от света на "ученията", а от света на свободните фантазьори.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 40 минути, dioib написа:

Примерно: Моята воля е една, но тя не е и твоя воля. 

Защо трябва да е и моя? Но ти имаш само една последователност от моменти на избор. Примерно решаваш да счупиш една чаша. Чупиш я и после свободата ти спрямо този избор вече се губи. Остават само последствията. Направил си избора, осъществил си го посредством волята (разбирай целия този механизъм нужен ти да си движиш ръката, пръстите, осъществуваш намерението, координацията и куп други неща, които не осъзнаваш в действителност - механизъм, който направляваш, но той сам по себе си, отделно от останалия свят от който е част не може да функционира). Повече не можеш да върнеш направения избор. Упражнил си волята си, осъществявайки дадено действие, но вече нямаш пряк контрол върху последствията. Какво е твое тогава? Чашата е счупена и не можеш да върнеш времето назад. Имал си избор, бил е твой, сега твой ли е вече фиксиран в миналото? Свободата я има, но трябва да се осъзнае точно доколко, докога и до какво се отнася.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

освен УМ, и ВОЛЯ, проблемното е и понятието СВОБОДА.

"механизмите на движението (ръката, координацията) са несъзнателни не защото са такива по дифоулт, а защото се поемат от структури, в които съзнанието не се намесва. Ако се намеси - си има технология и почва да ги "управлява". между другото - точно това е и начин да се усъвършенстват "тия движения".

Можеш още да хленчиш или да се правиш на духовен, с някакви "действителности", това няма да направи представите ти сериозни и задълбочени. Липсват им "управителя" !

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

Разбира се, че това си твоята фантазна "действителност". А работата е, че в нея си ти може да си преживяваш всякакви измишльотини. А извън нея - е нещо, което ти си се отказал да бъде "твоя действителност".

Не съм се отказал от нищо от това, което може да се наблюдава като действителност. Но и не ограничавам съзнанието си само до видимото. Това невидимото няма да стане видимо, докато не го допуснеш до съзнанието си и докато не направиш крачка към него. Разбира се нужно е вяра (а и жертва, най-вече на навика), време и усилия, но резултатът е пропорционален.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Езотериката е нещо сериозно

Езотериката е преди всичко това, което е скрито зад видимото. Точно това, което отричаш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

но резултатът е пропорционален.

О, айде малко по-сериозно!

Видимото не е достатъчно на тоя, дето се преживява на Наполеон, на мадхямик, просветлен или теософ, на говоря си с бог, щото ми се яви на село...

Преди да се фантазираш за "отвъд видимото" защо не опита видимото да го вникнеш, осмислиш... да го разшириш...

Между другото - "видимото" не ти е съвсем 'видимо'. Нямаш коментар в който да не си го показваш. Преди да имаш очички, си решил че 'виждаш' и че не ти изнася. И с какви очички се претендираш за 'невидимото'...  тогава? Разбира се - с очичките на ала-бала-йога, на Ленчето или на всяко друго дето да ти допадне на щенията.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

За теб това е проблем

За мен не е проблем. Но пък ти разтегна толкова локуми покрай едно мое твърдение, на което аз обърнах внимание само в рамките на две-три (не ми се връща да проверявам точно). За кого при това положение е по-логично то да е проблем?

преди 1 час, _ramus_ написа:

В мисленето дисонанса се проявява чрез СЪМНЕНИЕ. Вярващите хора бягат силно от него - по съвсем разбираеми причини, защото съмнението е нещо, което дори допускането че е възможно да им разруши изградената лична защитна къщичка, го прави "враг" и се бори и недопуска със всички средства. 

Нищо подобно. Ти самият също бегаш от дисонанса в мисленето си. Заменил си вярването със съмнение, но с това си оставаш на същата плоскост. Само че смея да твърдя, в по-неизгодна позиция. Ако имаш плановете за една сграда, но не я построиш, то по-трудно ще забележиш евентуални грешки в изчисленията. Да, ако тръгнеш да я строиш, сградата може и да рухне в един момент, но пък така ще откриеш грешката, което е всъщност важното. Какво като вярващия изгради няколко фантазни сдания, които ще рухнат, ако в крайна сметка се научи? Съмняващият се, който обаче поради съмнанието си няма да построи нищо, какво му остава?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

https://pravoslavendom.wordpress.com/2014/11/06/богооткровен-нравствен-закон/ Бог не налага откровения нравствен закон нито по принудителен начин напр. чрез чудеса, нито въз основа на Своя авторитет, а го предлага на нравственото съзнание за свободна преценка и за свободно одобряване, възприемане и изпълняване, т.е. след като се е убедил човек в неговата ценност и спасителност. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, _ramus_ написа:

не се занимавай с неща, които не разбираш и си невежа. :)  Отрицателните емоции не ме интересуват въобще - нито мои, нито твои - докато ги има, те са проблем на Емоциониращия (ги).

Аха, постоянно се стремиш да ги предизвикаш, но не те интересуват. Но пък и да си мислиш, че предизвиквайки отрицателни емоции, това няма да те засегне, е наивно. Реакцията е от значение на реагиращия, но последствията от действията ти винаги ще рефлектират обратно върху теб. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

ПОДОБНИ глупости по отношение на понятието ВОЛЯ не е писал нито един религиозник сред форума.

И? Това че масово се смесват воля и избор, а също и желание, означава ли, че не трябва да ги разгранича? А който не иска, да не ги разграничава.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Вместо това - подскоци и глупави реторики от рода " за мен това пък е истина" - И защо, ми защото "така  вярвам че е". Игричките с думичките не са от света на "ученията", а от света на свободните фантазьори.

Това колкото и да го повториш, няма да стане вярно. Аз за разлика от теб не разчитам само на голи твърдения. Когато напиша нещо, мога да защитя гледната си точка. Ти обаче не го правиш почти никога. Повтаряш си заучения репертоар със съвсем редки изключения.

преди 1 час, _ramus_ написа:

освен УМ, и ВОЛЯ, проблемното е и понятието СВОБОДА.

"механизмите на движението (ръката, координацията) са несъзнателни не защото са такива по дифоулт, а защото се поемат от структури, в които съзнанието не се намесва. Ако се намеси - си има технология и почва да ги "управлява". между другото - точно това е и начин да се усъвършенстват "тия движения".

Можеш още да хленчиш или да се правиш на духовен, с някакви "действителности", това няма да направи представите ти сериозни и задълбочени. Липсват им "управителя" !

Иска ти се нещо да е проблем, но то не е. Това, което си написал с нищо не противоречи на написаното от мен. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

О, айде малко по-сериозно!

Видимото не е достатъчно на тоя, дето се преживява на Наполеон, на мадхямик, просветлен или теософ, на говоря си с бог, щото ми се яви на село...

Преди да се фантазираш за "отвъд видимото" защо не опита видимото да го вникнеш, осмислиш... да го разшириш...

Ами аз го разширявам, но ти - не. Видимото никога не е достатъчно. Ако го приемеш за достатъчно, то се превръща в ограничение. А това, че ти не си преживял нещо, но го отричаш, говори именно за ограничено мислене.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

а също и желание, означава ли, че не трябва да ги разгранича

Не си придавай излишна важност с неща, които не правиш. Толкова други понятия са ти "неразграничени" още...

Отгоре на всичкото - си присвояваш да "говориш от свое име" нещо, което няма нищо общо с теб, а със заемките в които вярваш. Феновете на това или онова... откога станаха "креативци" че и "разграничители".

И тоя рефрен - с "предизвикваш негативни емоции" - вече го изтърка, макар да е смешен. Защо за мен никой не ми ги "предизвика"? Защо не опиташ, например ти? :) Айде пробвай ... хвърли ми камък,, докато се катеря, предизвикай ми негативна емоция, деструктирай ме някак си... Като не можеш, умния човек поне спира, за да опита, за да види защо не може нещо, пък се фантазира на обратното. А ти - дърдориш фантазиите си вече толкова години. Ми излез с нещо, дето да го можеш, да си го направил, да си опознал лично... , а не да играеш тия евтини ораторски фантазни театри. 

Аз съм този, у когото се пораждат - и емоции и мисли. И аз съм този, от който зависи това и който е отговорен за тях.

Няма кой да ми направи нещо, което аз самия правя в себе си. И да е реакция - ще я променя, като дойде времето да го мога. Ако не е дошло - ще се уча, пробвам, действам - докато се получи. С мисленето - е същото.  Това е положението. В твоята "действителност" можеш да си преживяваш каквото ти скимне. За да се обосновеш вече ти предложих на няколко пъти възможности - единия беше "за логиката, от по-горе", другия вече е - предизвикай ми  негативна емоция". Фантазиите се познават лесно по не-случването.

Айде в детската градина и си прибери в нея разните емоции и чувствания - че и негативни или позитивни. Аман от хленчове и духовни игри за малчугани. Поздрави кака ти Ленче и Чичко ти Щайнер и пътем намигни на Тибетеца за шегата ми от негово име. И между другото - от време на време можеш да се сещаш че и порастването не е толкова кофти тръпка, нито хапе болезнено, колкото и да ти е кеф сред дечицата и "духовните учителки".

 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Ако го приемеш за достатъчно, то се превръща в ограничение. А това, че ти не си преживял нещо, но го отричаш, говори именно за ограничено мислене.

Та ти нищо не знаеш за нещо си, дето било 'видимия свят". Къде си тръгнал към :невидимия', че и дори име си му дал, пък видимия още си нямаш понятие за него.

Та - "видим свят" ли е мисленето? За теб - е невидим, но за мен - е. Твоите фантазии за невидими за мен - не ме интересуват, и бих се изсмял на Ала-бала йогата от която храниш фантазния ти свят, защото ти предлага възможност да се преживееш на нещо... което е само сред преживяващия ти свят. Само там - на теб това ти е достатъчно, но не - защо да не опиташ и "износ" на тази толкова приятна и успешна 'стока'. Отгоре на всичко - предлагаш "мнение" от гледна точка, която не е твоя и в която ти нямаш никаква роля. Но ти е нужна роля и щом ти е нужна, що пък да не си докараш преживяването й?

Докато ПРЕЖИВЯВАНЕТО се асоциира с ЕКЗИСТЕНЦИЯТА - всяко преживяване, на нещо, за нещо... ще се равнява на ЕКЗИСТЕНЦИЯ. Фантазията и въображението са впрегнати в една невронна заблудна игра. Тя носи ползи, носи удобства, носи неща, които без нея биха се постигнали много по-трудно...

Всъщност фантазиите чудесно се крият зад "невидимостите" - понеже проявленията са проблемни... те са скрити зад някакви 'специалности' и специалисти... дето са 'преживяли нещо си". Те са избрани, те виждат отвъд... нещо си.

Форумния бакшиш бил преживял кома и му се явил бог в небето, на село. Интересно е, че всеки фантазьор преживява фантазията си - това прави ли я "невидим свят", и за кого?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

Защо трябва да е и моя?

Защото иначе не ще е свободна, а наложена от някой или някои. 

Примерно: Волята да си тук на кой е?! Волята да коментираш нещо или да комуникираш с някой на кой е?!

Ако свободната воля е твоя е добро, но ако е на друг е зло. Иначе, свободата се опорочава, т.е. тя е поругана от някой или някои, лъжовна е. 

Друг е въпроса, че чрез нея може да съгрешиш. Но, човек е грешник, а именно чрез своите си грешки придобива опит в тоя свят. 

Образно казано: Ако не опиташ, то няма как да не разбереш дали си бил прав или грешен. Друг е въпроса дали може да понесеш отговорността произтичаща от свободната си воля и допускайки грешка да поискаш прошка, а не да се оправдаваш с някаква вина. Вината е най-малката отговорност. Тя не ще поправи извършеното от теб в този свят. Другия или другите, ако ти простят, то ще ти помогнат да поправиш стореното от теб, но вече ще зависи от тяхната воля иначе сам трябва да го сториш, което също е твоя воля.  Да, нежеланието ти да поискаш опрощение е също твоя воля и е свободна, но в тоя случай трябва да си носиш сам "кръста" и се осланяш на прошка от Бог. 

преди 15 часа, _ramus_ написа:

проблемното е и понятието СВОБОДА

Свободата не е проблемна. Ти я имаш, а проблема е, че не знаеш какво да правиш с нея. 

Не ми е известно, защо във всяко нещо изнамираш проблем, но за всеки проблем си има решение. Друг е въпроса дали ползваш готово решение или изнамираш свое. По-важното е да не посягаш на свободата на друг. 

Принципа е следния: Ако някой ти дава свобода, то му благодари. ОК, разбирам, че не си свободен и имаш проблем с това, но не очаквай даром свобода, а си я направи. Не знаеш как ли?! Е, първо осъзнай, че си свободен. Това може да стане с ум (мисъл) и воля, за да го направиш. Кой или какво ти пречи, за да е проблем свободата ти?! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 7.10.2021 г. в 13:06, Just a Stranger написа:

Не е особен проблем да се разбере, че за да реализира желанията си, човек е необходимо да може да създаде условия за това, т.е. да промени съзнателно съществуващите към момента условия на средата.

Напротив! Това е основният проблем, който не могат да разберат много хора! Особено, когато вярват, че не е проблем!

Цяла обществена система, залагаща на това схващане, се срина. В момента се срива друга, в която водещ аспект в политиките е промяната на условията, а не на мисленето и подходите. Проблемът на човека не е в природата и условията, които предлага, а в отражението й и интерпретациите в съзнанието му (и оттук екстраполирано и в общественото съзнание), както и съответстващият на по-разумното интерпретиране избор на набор от желания от множеството на човешките желания....съзнавани или не...

Леле, за малко да пропусна - Проблем на човека е и малоумието(немарливостта)! ... дължащо се най-често на самочувстието без покритие, което е резултат от "свободни" волеви действия за задоволяване на желания по-близки до неразумното, а не до разумното.. добре, че ме подсети ей тоя пореден пример за малоумие:

преди 10 часа, dioib написа:
на 9.10.2021 г. в 14:17, _ramus_ написа:

проблемното е и понятието СВОБОДА

Свободата не е проблемна...

Изважда от контекст и цитира едно, пише за съвсем друго, без да осъзнава, че дава сам себе си за пример на проблемно тълкуване на думата "свобода", в малоумните опити да наложи собственото си понятие за това какво е "свобода". И то при положение, че точно за този проблем става въпрос в поста, от който е орязаният му цитат?!?!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 40 минути, kipen написа:

Напротив! Това е основният проблем, който не могат да разберат много хора! Особено, когато вярват, че не е проблем!

... 

Това, което си написал няма връзка с написаното от мен. Отговорил си, но на някакви собствени предположения и тълкувания. А "промяна в средата" е примерно да преместиш стола в стаята по-близо до масата за да се нахраниш, защото е далеч от нея. В случая съвсем тривиално и естествено действие. Но необходимо и също изискващо воля. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Нищо не си разбрал, от това което съм написал! Просто държиш да си дрънкаш твоето!....и да си "виждаш", че в поста ми "няма връзка с написаното от теб". ...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 51 минути, kipen написа:

Леле, за малко да пропусна - Проблем на човека е и малоумието(немарливостта)! ... дължащо се най-често на самочувстието без покритие, което е резултат от "свободни" волеви действия за задоволяване на желания по-близки до неразумното, а не до разумното.. добре, че ме подсети ей тоя пореден пример за малоумие:

И кое му е "добре"-то? Помисли си внимателно. В твмата за критиката също написа нещо над което си заслужава да помислиш. След няколко дни може и да го посоча директно. Рамус няма да го спомене, въпреки че е очевидно. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Това твоето е силна воля, ама малоумно насочена... щото е "свободна" да си ходи накъдето те носят вълните...

 ...Баш там, където се дразниш, че рамус  уж се хващал за "думичките"..."добре", ще сложа "добре" в кавички в по-предния ми пост ...белким миряса "докачливата, войнствена бабичка" у теб... само че вече не може...времето за редакция на поста ми е изтекло в действителността...в която това има значение...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 5 минути, kipen написа:

Нищо не си разбрал, от това което съм написал! Просто държиш да си дрънкаш твоето!....и да си "виждаш", че в поста ми "няма връзка с написаното от теб". ...

Имаш проблем със самочувствието. Вземи му обърни повече внимание. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Бабините ти трънки!

Малоумен наглец...ти не разбра какво съм написал, но реши, че "няма връзка с написаното от теб"?!?

А сега и от високомерната ти позиция ми даваш оценки?!? ...вероятно по темата...и със сигурност аз я "разводнявам" щото "имам проблем" със самочувствието...

Поредно твое "потъване", в което не ми се влиза, не само щото не е по темата....няма ли вече да възпиташ усет за това?

...или пак другите ще са виновни, че не го правиш, щото те носят отговорността да изказват градивна критика, а не ти да се промениш...пубертетски истории....

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 9.10.2021 г. в 14:13, Just a Stranger написа:

Защо трябва да е и моя? Но ти имаш само една последователност от моменти на избор. Примерно решаваш да счупиш една чаша. Чупиш я и после свободата ти спрямо този избор вече се губи. Остават само последствията. Направил си избора, осъществил си го посредством волята (разбирай целия този механизъм нужен ти да си движиш ръката, пръстите, осъществуваш намерението, координацията и куп други неща, които не осъзнаваш в действителност - механизъм, който направляваш, но той сам по себе си, отделно от останалия свят от който е част не може да функционира). Повече не можеш да върнеш направения избор. Упражнил си волята си, осъществявайки дадено действие, но вече нямаш пряк контрол върху последствията. Какво е твое тогава? Чашата е счупена и не можеш да върнеш времето назад. Имал си избор, бил е твой, сега твой ли е вече фиксиран в миналото? Свободата я има, но трябва да се осъзнае точно доколко, докога и до какво се отнася.

Цитираното събуди моята воля да отговоря. :) Дано тази ми воля не изчезне, както казва цитирания, защото ми трябва по дълго време. :) 

Първо ще дам пример. Щангист- рекордьор задържа три секунди над главата си тежест, която никога никой не е задържал. Тялото му трепери, но той я задържа чрез воля.

Малко пояснение- смятам, че волята е в това, че човек, чрез мозъчни центрове, може да управлява своята мускулна, нервна и психична дейност. А сега: атлетът активира волево мускулите си за повдигане на щангата. Това е заучено, но следва сигнал от мозъка, който пък е последвал сигнала от съдията. Щангата е вдигната, но от цялото тяло започват за постъпват сигнали към мозъка, че е непосилно. Тук има един момент, който се схожда с това, че волята остава в миналото- става дума за това, че нервните клетки пращат мигновен сигнал. За да пратят следващия, трябва да се заредят, обаче така или иначе, макар сигналите от сетивата да намаляват по интензивност, те са като чукче на ел. звънец- обаждат се с поредица от зънкания, че е непосилно. От своя страна, мозъчният център реализира "воля", като праща обратни сигнали към мускулите да продължат усилието. Минават трите секунди и атлетът волево извършва движение с което оставя щангата да падне, но без да го смаже. Тялото казва - "Пускай!", но мозъкът казва- "Още едно усилие, за да не стане сакатлък". Така че волята не е нещо мигновено , а продължително, целенасочено, съобразяващо се с последствията, свързано с решение, различна е по сила, качества  и насоченост за различните хора и още други неща.

По отношение контролът върху последствията, това е нещо, което е частен случай за волевите прояви. Може да имаш волеви контрол, а може и да не искаш да имаш. Примерно, след като съм вдигнал гира с ръката, може да искам (волево) да я задържа три минути и внимателно да я оставя на пода, но може да искам(волево) да я вдигна, държа три минути и да я метна през прозореца на апартамента на 11 ет. без интерес към последствията. Така че последствията могат да бъдат контролирани и не. Свободата на волята се запазва и аз мога винаги когато поискам (волево) да вдигна гирата, дори да е летяла от 11 ет., стига да не е иззета като веществено доказателство от полицията. Мога да повтарям избора си многократно.

Явно поставяте въпроса за това, че миналото не е променимо. Това обаче не се отнася до свободата на волята. Тя може да се възобнови, да се актуализира, щом поискаме докато сме живи. А миналото... там е и изпитата бира, и Христос, който казва, че ще се върне още докато са живи апостолите, и разните шарлатани, които казват, че живеят вечно. "О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 13 часа, kipen написа:

Изважда от контекст и цитира едно, пише за съвсем друго, без да осъзнава, че дава сам себе си за пример на проблемно тълкуване на думата "свобода"

Добре казано за Рамусчуглу ... вади от контекста "свобода" в темата "свободната воля...", и пише за съвсем друго. ОК, за него е важна психологията, но какво прави в религиозния раздел?! 

При религиите няма проблем със свободата. Тя е дефинирана в някакви рамки. Извън въпросната "рамка" имаш свободна воля. И, о, да, тя може да е добра, т.е. в полза на религиозната общност или зла, т.е. в ущърб (зло) за същата. 

п.п. При религиите не върви критичния анализ. Драги. Явно не сте запознати с догмите, каноните. И сега, значи само вие "сложните" сте свободни, а другите не могат да се чувстват свободни и да изразяват свободната си воля, която вие спокойно е оценявате като малоумие ... Ба ... пък знаещите .. :) = Лъсва колко сте невежи драги ... :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване