Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Аз не зная друга,мила, по- красива и добра и едва ли друга има по сияйна на света. Тъй сияйна е луната в пролетната тиха нощ разпиляла по земята сребърни лъчи в разкош. С тънка снага трепетлика тъй се кърши и играй- нежно- златен стрък иглика в слънчеви лъчи сияй. В твоя поглед изумруден слънце трепетно блести- порив нежен- теменужен вечно в погледа трепти. Като в утрото росата с златно- пурпурни лъчи, озарена по тревата, милва ,трепка и гори... По-прекрасна аз не зная друга,скъпа, на света. Тъй сияйна във безкрая грее сребърна звезда... 1998 г.

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.