Има книга, която прави паралел между Айнщайн и Буда. Като цитираме някого нека го показваме в неговата цялост.

Будизма и Християнството са различни духовни системи, но няма същностно противоречие между тях.

Нещата не са черно-бели. Или едното, или или другото.

Обикновено монетата има две страни. Поне две.

Честита Коледа на всички!

Мисля, че прекалено много мнения тук изкривяват смисъла на въпроса. Избива се на разсъждения има ли Бог, или няма. А това е грешка.

Не знам има ли Бог/Богове. Не е възможно да се докаже нито съществуването, нито отсъствието на такова същество - просто няма достатъчно информация (и едва ли някога ще има, освен ако всички станем "богове"). Това, което се пита обаче е "вярваме ли в него".

Моят отговор е: Твърдо не! Дори някой да ме убеди, че има силата и способностите, позволяващи да бъде класифициран като Бог, няма да вярвам в него. Да, ще се съобразявам с него - при такива условия обратното би било идиотизъм. Ако заслужи, мога дори да го уважавам. Но да вярвам в някого, да се откажа заради него от правото си на собствена воля, собствена преценка и дори на собствени грешки - това никога!

Редактирано 2 януари 200719 г. от asa (преглед на промените)

Найстина нищо не е доказано и едва ли някога ще се докаже!

Истината според мен е -- Съществува природна сила, която крепи целия свят . -Тя може Да се нарече Бог.

Доказателства:

-Света в които живеем

-Съществуването ни

-Природното равновесие

-Чудесата ,които се случват

Може би има ,а може би няма Бог --- Някой ден ще разберем

Вярвам, че има Бог, т.е. сила, която стои в основата на сътворението на всичко, което ни заобикаля (и видимото, и невидимото). Не мога да го свържа с определено име или религия, но съм убедена, че обобщава всички божества, създадени от хората.

Вярвам, че има Бог, т.е. сила, която стои в основата на сътворението на всичко, което ни заобикаля (и видимото, и невидимото). Не мога да го свържа с определено име или религия, но съм убедена, че обобщава всички божества, създадени от хората.

МЪДРО КАЗАНО

Не забравяй и ВСИЧКИ хора,които са частица от НЕГО

Дори някой да ме убеди, че има силата и способностите, позволяващи да бъде класифициран като Бог, няма да вярвам в него. Да, ще се съобразявам с него - при такива условия обратното би било идиотизъм. Ако заслужи, мога дори да го уважавам. Но да вярвам в някого, да се откажа заради него от правото си на собствена воля, собствена преценка и дори на собствени грешки - това никога!

"Бог" е условно наименование. Не го персонифицирай. Всечки ние сме част от "Бога".

THE UNIVERSE

Вярвам в Бог.

Защо,Господи,ми отне Хайдук Пикасо

Защооооооо

Бяхме толкова щастливи заедно,обичахме се безумно

Защо ме потопи в безкрайна болка и мъка без него

Айде да видим кой да и кой не

Аз лично не вярвам че хората били от кал и Бог им вдъхнал живот защото ако бяха от кал

щяха да се разтапят или по скоро да бъдат отнесени отводата докато се къпят но това си е мое мнение.

Много съжалявам че не е анкета просто абе проблема го обясних в проблеми свързани

със сайта

Айде да видим кой да и кой не

Аз лично не вярвам че хората били от кал и Бог им вдъхнал живот защото ако бяха от кал

щяха да се разтапят или по скоро да бъдат отнесени отводата докато се къпят но това си е мое мнение.

Много съжалявам че не е анкета просто абе проблема го обясних в проблеми свързани

със сайта

Аз вярвам в Бог и не вярвам, че човека е еволюирал от маймуната, а е създаден от интелигентен Творец, какъвто е само Бог.

http://www.legaconsult.com

Аз вярвам, че има Бог, но също така вярвам, че хората са се появили в резултат от еволюцията, тоест от маймуните. Просто Бог така ни е създал - чрез еволюцията. Започнал е от микроорганизмите и в продължение на милиарди години е стигнал до хората. Не разбирам защо трябва да се противопоставя теорията на Дарвин за еволюцията срещу вярата в Бог.

Покоят свършва с раждането.

Страхът започва там, където свършва покоят.

Вярата започва там, където свършва страхът.

Неверието започва там, където свършва вярата.

Неверието свършва там, където започва съмнението.

Съмнението свършва там, където започва вярата.

Вярата свършва там, където започва знанието.

Знанието свършва там, където започва непосредственото възприятие.

Непосредственото възприятие започва там, където човек не очаква и не иска да види каквото и да е било.

Прочетох част от мненията Ви, и ми се струва, че на някои от вас им се иска Бог да им бъде слуга, т.е. да изпълнява нещата които си пожелават. Някак не ми се връзва това с намерението за създаването на всичко съществуващо, със смисълът на тази творба.

Да вярваш или не е въпрос на личен избор, а това в което вярваш се превръща в истина за теб. Затова логично е да се стига до спорове, когато "истините" се различават. Все пак всеки си има лични мотиви да вярва или не. Не виждам обаче с какво моята вяра в Господ ще помогне на вашата, защото за мене не е важно дали вие вярвате, важното е, че аз вярвам. А за Господ каквото и да се напише ще бъде малко и е по-лесно да преброиш песъчинките по плажа на "Слънчев бряг", отколкото да се захващаш да го опишеш. Защото той е и извън думите и мислите, затова интелектуалният подход не е достатъчен, т.е. трябва да се оставиш и да го почувстваш. Е, можете ли да спрете да мислите? Опитайте.

Не вярвам в това което не мога да видя, пък и според мен религията е начин на налагане на воля, което ме кара да не вярвам още повече.

Не вярвам в това което не мога да видя, пък и според мен религията е начин на налагане на воля, което ме кара да не вярвам още повече.

По тази логика не би трябвало да си плащаш месечните сметки за ток...Можеш ли да го видиш?

Обаче със сигурност усещаш ефекта от него.

Не вярвам в това което не мога да видя, пък и според мен религията е начин на налагане на воля, което ме кара да не вярвам още повече.

В това твърдение "не мога" са ключовите думи. А би ли искал да можеш? Ти не си могъл да пишеш пък си се научил. Как ще се научиш, ако спираш да търсиш? Кой те кара сляпо да се доверяваш на принципите заложени в религиите? Проверявай ги. Виж дали работят. Не са ли ти се случвали неща в живота, за които "здравият разум" не намира обяснение. Започни от тях. Виж какво други хора са написали за тези явления. Така можеш да научиш и практики помагащи за осмислянето им. Най-малкото ще разбереш, че не си изключение, а ако това работи, може да решиш на някой да се довериш. И да започнеш да се учиш да "пишеш".

По тази логика не би трябвало да си плащаш месечните сметки за ток...Можеш ли да го видиш?

Обаче със сигурност усещаш ефекта от него.

Това няма нищо общо с тока водата нета и т.н. Боговете са си ги ИЗМИСЛИЛИ още когато е нямало ток.За всеки е индивидуално, който иска вярва който не иска не вярва просто е, въпрос на личен избор.Добре де за материалните неща по земята в днешно време има съвсем логично обяснение от какво е направено, но в миналото когато хората не са били напреднали до това ниво в което е стигнало науката сега.Те не са знаели как да го обяснят дадено явление и за да намерят логично обяснение на нещо те започват да си измислят богове които според тях те са напраили това което те не могат да си обяснят.Аз така мисля ама не че ми пука особено.

Редактирано 9 март 200719 г. от street_haker (преглед на промените)

Покоят свършва с раждането.

Страхът започва там, където свършва покоят.

Вярата започва там, където свършва страхът.

...

Добре звучаща верига от заключения, но я основаваш на грешно твърдение. Страхът е следствие от вярата, а не неин първоизточник.

Не можеш да се страхуваш от нещо, ако не си почнал да вярваш в него. Именно за това първата задача на всяка религия е да убеди хората, че има от какво да се страхуват.

Човек, който не позволява инстинкта му за самосъхранение да се превърне в животинска емоция няма нужда да вярва. Това не само го прави по-труден за манипулиране, но му дава и по-добри шансове да оцелее (страха далеч не винаги е базиран на обективна основа и често води до неадекватни действия).

Редактирано 10 март 200719 г. от asa (преглед на промените)

Добре звучаща верига от заключения, но я основаваш на грешно твърдение. Страхът е следствие от вярата, а не неин първоизточник.

Поредицата от твърдения е направена да звучи добре Но и не е много далеч от истината.

Но не. Страхат не се поражда от вярата - той е неизбежно следствие от способността ни да осъзнаваме причинно-следствените връзки, в съчетание с инстинкта за самосъхранение. Ние сме вероятно единственият вид на Земята, които е в състояние да осъзнае неизбежността на собствената си смърт. Непосредствените наблюдения върху нас самите и другите хора водят до извода, че ние - това сме нашите тела. Физическото увреждане на тялото се възприема като край и на човешката личност.

Плюс това, от самата си поява на Земята хората бързо разбрали, че оцеляването им зависи от фактори, за които по емперичен път установили, че не са в състояние да влияят - миграциите на животните, количеството на валежите, годишната температура, появата и отдръпването на ледниците... Страхът бил не само абстрактен, екзистенциален, а и съвсем конкретен - ще има ли какво да ядем утре. Вероятно човекът е единственият вид, които е в състояни да изпитва истинска тревога за утрешният ден.

Силно упростено е да се твърди, че тези страхове са единственият извор на религията, няма и да е вярно. Конструирах тази верига от твърдения по този начин, за да могат ясно да се откроят двата вида вяра. Единият, основан на стремежа да се избегне екзистенциалният страх от небитието и породен от тайните, които човек крие от себе си и вторият вид вяра, което не е и вяра в собствен смисъл, а интуитивно долавяне на по-дълбоките, скритите аспекти на Реалността.

Първият вид "вяра" се основава на страхове и тайни и се крие от фактите - например, за Римо-католическата църква години наред се е противопоставяла на изследванията свързани с еволюцията или е поставяла под съмнение всеки анализ на ранните източници на християнстовото, които би могъл да осопори нейната доктрина.

Вторият вид "вяра" е основана на стремежа към истината, тя е резултат от нарастналите умения на човекът - или цялото човечество - да изследва външната и вътрешната реалност. Собствено този вид вяра е зачатък на мъдростта - способността човек да възприема Реалността в нейният цялостен вид. Този вид вяра се стреми към фактите и не си позволява да ги отхвърля автоматично, дори и когато те заплашват да я срутят.

Вторият вид вяра е доверие. Тя е отвореност "навън", готовност за получаване. Без любов не може да дадеш, но без вяра - не можеш да получиш.

От всички християнски празници, за мен лично, най-християнският не е нито Коледа, нито Великден, а Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Няма да споря дали тези 4 жени дейстивително са живяли и действително са носили тези имена. Символиката е очевидна и несъмнена.

Това не означава, че първият вид вяра е нещо непременно лоши и фалшиво. Тя е възникнала, за да удовлетвори определени потребности на хората във времето и повече или по-малко изпълнява тази роля.

Причините за създаването на организираните религии са много. Това е твърде обемен анализ. Това, което искам да отбележа тук е, че ВСИЧКИ организирани религии, са създадени с цел да улеснят прехода от първият вид вяра към вторият. Два примера.

Създавайки юдаизма Моисей установил Шабат - почивният съботен ден. Идеята тук е, че малките промени се натрупват и водят до големи промени. Шабат дава възможност на човекът да се откъсне за един ден в седмицата от ежедневните тревоги, кармоли, конфликти и каквото се сетите още. Принудителното бездействие води до спонтанно отдръпване на човек във вътрешният свят - човешкото съзнание трудно понася скуката и оставено без външни стимули е склонно към трансцидентиране. Шабат е създаден с цел постепенно, стъпка по стъпака, преодоляване на стереотипите на ежедневието, които "засмукват" човека и го превръщат в машина, в ходещ робот. Но той може да изпълнява тази роля само докато самият Шабат не се превърне в стереотип силово налаган от социалната система. Тъй като идеята стояща зад установяването на Шабат е разрушаване на ригидните социалноустановени форми на поведение, веднъж превърнал се в такава, единственият начин човек да остане верен на духа на Шабат, е да наруши буквата на Шабат.

Вторият пример е християнството. Веднъж възникнало като организирана религия, то установило определени практики - седемте тайнства, молитви, епитимии, пости и т.н. Всяко от тайнствата и практиките е наситено с дълбок смисъл и конкретна практическа цел, а съвкупният им смисъл е да улеснят прехода от първият тип вяра към втория. Изповедта тук има особено дълбок смисъл - дава възможност на човек постепенно да се освободи от илюзията, че нещата които върши остават в тайна. Дават и възможност човекът да се замисли върху собственото си поведение, да направи преглед на постъпките си и взаимоотношенията с другите хора. Посредством налагането на епитимий дава и възможност на човекът да се освободи от чувството за вина по отношение на миналите постъпки, които така или иначе не може да върне. Щом си наказан - значи си простен. Това е логиката, която заучаваме като деца от взаимоотношенията с нашите родители и хората установили религиозните тайнства са се съобразили с тази социална даденост.

Деликатен момент при всички организирани религии (също и при "мистичните" традиции) е, че ефективното практическо осъществяване на набелязаните цели зависи от приемствеността и личните качества на хората, заемащи ключови позиции в организацията. На латински religio означава свързване. Приблизително същият смисъл има и санскритската дума за йога. Свързване на "двата бряга" на човешката личност. Латинската титла на папата е pontifex maximus - великият или най-големият строител на мостове. Не можеш да посториш мост, ако през цялото време стоиш само на единият бряг на реката и те е страх дори да погледнеш към другия.

Добре звучаща верига от заключения, но я основаваш на грешно твърдение. Страхът е следствие от вярата, а не неин първоизточник.

Не можеш да се страхуваш от нещо, ако не си почнал да вярваш в него. Именно за това първата задача на всяка религия е да убеди хората, че има от какво да се страхуват.

Човек, който не позволява инстинкта му за самосъхранение да се превърне в животинска емоция няма нужда да вярва. Това не само го прави по-труден за манипулиране, но му дава и по-добри шансове да оцелее (страха далеч не винаги е базиран на обективна основа и често води до неадекватни действия).

Виждам, че си разбрал какво представлява страха и евентуално се досещаш какво може да причини. Как ще коментираш думите на Исус Христос "Не се грижете за утрешния ден, какво ще ядете, какво ще облечете, защото ще има какво"? Лично аз виждам посланието: "Освободете се от страховете си, не се страхувайте". Но не от страха, предизвикан от инстинкта за самосъхранение, а от "насаденият" страх - притеснението. Притеснението те кара примерно да се тревожиш ако член от семейството ти се забави да се прибере, да се притесняваш да излизаш късно вечер сам, да си мислиш, че не си достатъчно добър за работата, която изпълняваш и от последствията, когато я напуснеш. Страхът да се противопоставиш на родителите си и да се опитваш да получаваш някакво образование, което не ти е присърце, защото в противен случай ще изгубиш тяхната подкрепа и "ще умреш от глад" и т.н. Не мислиш ли, че подобно отношение към живота, може да донесе неудовлетвореност? Тази натрупана неудовлетвореност , може ли да се превърне в упрек към хората, които принципно обичаш най-много. Може ли да се превърне в болка? Тука вече Исус Христос предлага прошка. Ако се научиш да прощаваш, няма ли да имаш повече време, вместо да си мислиш глупоси от рода на "другите са ми виновни", да си организираш правилно времето в постигане на нещата, кото харесваш и истински те вълнуват. И всичко това без чужда помощ. Ако се научиш да прощаваш не мислиш ли, че ще оцениш подкрепата на близките ти в много други области на живота, и някаква глупост няма да срине приятелските ти отношения с тях.

Исус Христос е обичал хората и никъде не е казал "Убивайте в мое име". Дори напротив - дал е собствения си живот заради тази любов, защото "добрият пастир дава живота си за овцете".

Никой не те кара да вярваш в религията, осмисли думите на Исус Христос. Все пак той е казъл: "Никого не дохожда при Господа освен через мене". Може би говори за своя начин на мислене. Може би това е кючът, който позволява човек да развие своите "свръхспособности", защото тогава вече няма да злоупотребява с тях. Може би тогава ще започне да вижда нещата в "оригинал", а не интепретирани от други хора.

Това, което ти написах за страха, прошката и любовта е основа на общоизвесните религии, не само на християнството. И това е ако прочетеш и вникнеш в същността им.

А за да не се страхуваш по-добре не гледай телевизия (главно новини и филми изпълнени с насилие), а прочитането на една книга, било то религиозна не би трябвало да те застрашава, защото виждам, че си достатъчно интелигентен да преценяваш нещата и да не се подвеждаш. Общо взето мислейки за телевизията се сещам за едно предсказание на Нострадамус: "Злото ще дойде в домовете им , в малки кутийки". Естествено, че може да не го пуснеме вътре. А защо не и отвън?

На въпроса има ли Господ се отговаря винаги положително : ДА, НЯМА!!

А теб що те има от маймуната ли произлезе или от що?!?

Отговарям така : Адам явно е изневерявал на Ева, инъче хората няма да са поизлезнали от маймуните тогава...(шега)

Ааабе за себе си аз съм си Господ....

Господар си си значи сам на себе си, а що си подвластен на други хора тогава?!?!

хаххахаа, няма такъв филм...инъче ще е хубаво там горе някъде да има някой и да не са извънземни , а Господ..

Ми Господ е,а не само извън земни...Щото и Господ може за някой да е извън земно, нали така