А не бива ли просто да следваме примера МУ/вероятния/ и да вярваме в себе си.

Съгласен съм. Както казват във всеки от нас има частица от него, така че, ако вярваме в себе си, то ще вярваме и в него.

Редактирано 27 октомври 200718 г. от tigertron (преглед на промените)

Аз вярвам в Бог. това си е мое мнение

Редактирано 27 октомври 200718 г. от Batista the Animal (преглед на промените)

Вярвам ли в Бог?

Не, не вярвам.

За мене "вярвам" е мъртва дума.

И безверието, и вярата не са ми нужни, крайностите априори ме натоварват, предпочитам нюансите на съмнението.

Редактирано 28 октомври 200718 г. от Ада (преглед на промените)

Вярвам ли в Бог?

Не, не вярвам.

За мене "вярвам" е мъртва дума.

И безверието, и вярата не са ми нужни, крайностите априори ме натоварват, предпочитам нюансите на съмнението.

Всички сме така .....

Само че, за да кажеш, че "вярвам е мъртва дума" би трябвало някой преди това да я е убил

Всички сме така .....

Само че, за да кажеш, че "вярвам е мъртва дума" би трябвало някой преди това да я е убил

О, не.

Прочетох го някъде и ми хареса как звучи.

Онова, което не разбирам, е защо думата вяра се свързва винаги с Бог и организираните религии.

Много си права в своето неразбиране

Вярата е нещо много лично според мен. Всеки има право да избере в какво да вярва - да вярва в нещо или някой (дори самият себе си), стига това да му дава опора и сили.

Аз вярвам в много неща, но нито едно от тези неща не е свързано с Бог (макар да е пряко свързано с някой философии и религии). И тази думичка е вече изкривена...

Много си права в своето неразбиране

Вярата е нещо много лично според мен. Всеки има право да избере в какво да вярва - да вярва в нещо или някой (дори самият себе си), стига това да му дава опора и сили.

Аз вярвам в много неща, но нито едно от тези неща не е свързано с Бог (макар да е пряко свързано с някой философии и религии). И тази думичка е вече изкривена...

Съгласен съм. Всеки вярва в нещо си, дори това да е самия себе си. Да, има хубави философии. Обаче да си преведем на разбираем БГ, какво предствлява философията. Това е начин на мислене на отделния индивид. Мисля, че подобно определение има в началните страници на всеки учебник по философия. Значи какво излиза. Вярвайки в дадена философия, ния вярваме на даден човек, което не е по-различно от вярата в Бог, която също е своего рода вяра във философията на някой човек! Тук изниква въпроса. Трябва ли сляпо да вярваме на всяка религия, частен случай на която е философията, след като знаем, че няма една с една приличащи си религии или философии! Отговорът може да бъде прост. Най-лесно е да се предадем и да повярваме на някой, който много преди нас е стигнал до някакви заключения за живота, които в голямата си част са истина. И тук идва разликата между религия и философия. Религията се развива във времето, а философията си остава една и съща. Значи, логично е да повярваме в религията. Да, но ние отлично знаем, че развитието на нещо си, се свързва с налагането на нечие мнение. Аз не знам, дали твоето, неговото или моето мнение е правилно. Мога само да вярвам в това. Следователно, развитието на една религия е само вяра. Може би тук се забатачваме яко и разбираме, че двоичната бройна система важи и за живота! Тоест или вярваш в нещо, което е казал някой, или не! Средно положение няма! Ако вярата я охарактеризираме с 1-ца, а невярата с 0-ла, то лесно можем да си отговорим, какво е религията. Това е поредица от двоични символи - 1 и 0 Интересното е, че те си пасват идеално. Тоест, вярата (1) върви ръка за ръка с недоверието ( 0). Ето, да кажем, аз вярвам в 10111111011000, а колегата в 100001011111100. защо ли всичко е толова просто? Ами защото искаме да го изкараме такова Обаче не сте ли съгласни, че моята православна вяра е различна поне с една 1-ца или 0-ла от вашата, или че вярата на комшията Ведат се различава поне с пет 1-ци и 10 0-ли от тая на Морфей? За какво си чешем езиците тогава, след като на АБСОЛЮТНО всички нас е известно, че никой от нас не може да намери съподвижник, който да вярва в абсолютно същото като него самия?

За каква религия говорим, за каква вяра говорим, за каква невяра говорим!

ЕЙ! Всички сме един дол дренки! Ние или вярваме на жената или не Добре, че е така, защото в противен случай означава, че сме на 2 метра под земята! Ако не вярваме на жената, значи вярваме на комшийката или Клаудия. Празно нЕма!

Аве к'во да си говорим! Всеки от нас вярва в нещо, дори това да е Калашника или ножа си!

Бог е светлина и съвършенство.

Без вяра трудно ще оцелеем.Вярата в Бог е

помогнала на много хора да преодолеят трудни

моменти в живота си.Да ,вярвам!Иска ми се да

помислим не поставяме ли егoто си на построената,

от нас камбанария,за да се докоснем до Божието съвършенство.

А когато слезем,едва ли съвършенството,което си мислим,

че притежаваме ще ни попречи да чувстваме терзания,любов и

омраза.Блажени са вярващите!

http://vbox7.com/play:fecb55b8

Редактирано 5 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Здравей, Rommel42

само искам да ти кажа, че едва ли има някой от десетките милиярди християни живели след Христа, който да не знае отговора на твоя въпрос и който да не слави Бога след като го е научил.

Поздрави !

Десетки милиарди!Десетки милиарди християни! 99 милиарда християни,99 милиарда мюсулмани, 99 милиарда евреи,99 милиарда индуисти и още по толкова будисти,джайнисти и всички други религии за които се сетите.Мисля че с тази неволна грешка даде перфектния отговор на въпроса.

според мен Бог присъства с еднакви функции във всички религии, независимо от формата, която хората му дават. Не случайно на английски God & good са ако не по-друго, то със почти еднакъв правопис. Бог е доброто, от което се нуждаем, за да не позволим да ни обсеби тленното и да не се държим човешки(напоследък откривам колко думи използвам/ме ей така, като например "да се държа човешки" ). Не вярвам, че съществува атеизъм. Дори и най-големия егоист и пропадняк има мерник за добро и лошо, колкото и в малки граници да му се разпростира морала(ест според мен, защото моралът е нещо изключително субективно), т.е има нещо, в което вярва. Много е сложно, но няма как да се забрани при положение, че е все по-трудно да вярваш в каквото и да било, дори в себе си, камо ли в чудеса и да чувстваш, че има Някой Горе, който, ако имаш късмет, ще срещнеш след някоя друга година(да се надявам повече). Според мен, Бог се презастраховал и ни е дал способността да вярваме в Него, но тъй като е Бог, ни е дал възможността да изберем дали да повярваме.

Ако преди 2 месеца някой ме беше попитал, вярвам ли в Бог, сигурно щях да му се изсмея, защото бях атеист до мозъка на костите си. Но пак тогава, преди около 2 месеца, представите ми се обърнаха на 180 градуса, защо някой или нещо, спаси живота на детето и съпругата ми, както и моя, при една от онези зверски автомобилни катастрофи, които дотолкова сме свикнали да виждаме по телевизията и за които си мислим - не може да се случи точно на мен. В момента, в който колата ни, с голяма скорост се удари, преобрърна с покрива надолу и стъклата с ужасяващ звук започнаха да се пръскат, а ламарините на колата да се смазват все повече и повече, осъзнах, че бих дал всичко на тоя свят, за да останат детето и жената ми живи и здрави. Е, те са живи и здрави, както и аз. Не знам на кой или какво (със сигурност не на "невероятните" си шофьорски умения, нито на "сигурната" си кола) трябва да благодаря за този невероятен късмет, който извадихме. Но знам, че в такава катастрофа няма как да останеш жив, камо ли здрав и без наранявания. Ако сега ме питате, вярвам ли в Бог, ще ви отговоря с да - вярвам, че го има. Вярвам, макар и не по начина, по който мнозина възприемат вярата - свещите, поповете, иконите и т.н. Просто знам, че го има и нищо не е в състояние да промени това. И съм благодарен.

Все някога човек преживява нещо , което го "събужда" ... Радвам се за теб и семейството ти , нека силата (БОГ) е винаги с вас!

....

Вярате е универсална. Конкретните ни начини за нейното разбиране са условни. Едни се молят на Иисус, други ходят в Мека, трети изучават елементарните частици. В края на краищата всички просто търсим истината, която е по-голяма от нас.

Всеки носи вярата в себе си , трябва само да я открие...

А какво е Бог, според вас?

И какво е вяра?

Който съумее да си отговори на тези въпроси, той знае вярва ли в Бог?

А какво е Бог, според вас?

И какво е вяра?

Който съумее да си отговори на тези въпроси, той знае вярва ли в Бог?

- Бог е Първоизвора, Великия архитект - проектирал, еманирал и движител на Универсума. Той е наш баща и източник на Любов.

- Вяра е нашата свързаност с определена вибрационна област във фините светове, с която сме синхронни / където резултата от знаменития тензор на Риман от втори ранг с анулираща се ковариантна дивергенция е равен на нула - за Маат с езика на науката, с която е в любовна връзка/.

- Бог е Първоизвора, Великия архитект - проектирал, еманирал и движител на Универсума. Той е наш баща и източник на Любов.

- Вяра е нашата свързаност с определена вибрационна област във фините светове, с която сме синхронни / където резултата от знаменития тензор на Риман от втори ранг с анулираща се ковариантна дивергенция е равен на нула - за Маат с езика на науката, с която е в любовна връзка/.

Направо перфектно звучи......Ама нещо много на кухо дрънка,що така .Май под тенекето само въздух има...

Обоснови се, че така ме карат да трия/с доклади.../

Идеята за антропоморфен бог звучи доста смехотворно.Не виждам къде има нещо нередно ,та да се трие.А докладчиците да си прочетат по добре своите постове. И да си припомнят притчата за сламките и за гредите в очите.

Идеята за антропоморфен бог звучи доста смехотворно.Не виждам къде има нещо нередно ,та да се трие.А докладчиците да си прочетат по добре своите постове. И да си припомнят притчата за сламките и за гредите в очите.

И аз съм на същото мнение. Моля всеки, който иска да отговори на по-горните ми въпроси - какво е Бог и какво е вяра за вас? Искам да видя вашите идеи.

Хората са създали "Бог", а не обратното.

Т.е. не вярвам в Бог.

Аз лично мисля,че това не подлежи на коментар

Редактирано 27 март 200818 г. от FIGI_78 (преглед на промените)

Аз лично мисля,че това не подлежи на коментар

Абсолютно... погрешно!

Нима всички народи от индианците в Южна и Северна Америка до аборигените в Австралия и от ескимосите в Арктика до негрите в ЮАР,

нима у всички, толкова отдалечени един от друг, се е зародила една и съща идея за някакво същество, което ги е създало и

напътства, че имат истории за негови слизания на Земята и дори директното контактуващ с тях!?

Хората трудно можеш да ги накараш да повярват в елементарен проблем като замърсяването от автомобилните двигатели,

но някак всички си имат някакъв вид вярване в съществото бог! Как става това?!

Единствения "бог" в който заблудено вярват всички хора се намира в джобовете ви и това са парите!

Това е най-голямата човешка заблуда в историята на човечеството. Но това е съвсем друг проблем.

Моля тези, които мислят, че човек е създал бог, да покажат как е станало при всички по почти един и същ начин - бог!?

Не знам,много съм объркана на тази тема.Не че не вярвам,но си задавам въпроси върху съществуването му,а не мога да повярвам сляпо в него.

В два поредни дни-чистя раздел "Религия, Мистика, Езотерика" от офтопици , заяждания и откровенна глупост ! mad.gif

Това предупреждение изпращам аватоматично до всички активни потребители в раздела, като при следващо нарушение на правилата на форума, ще бъдата взети административни мерки към всеки, без оглед на пол, раса, вероизповедание или пристрастие.

Ако искате да разберете до къде стига търпението ми-моля .

От доста време се опитвам да си отговоря на въпроса що е то Бог? И понеже не успях, се отказах...

Тази вечер отговорът сам ме намери, без да го търся. Намери ме, точно когато спрях да го търся...

Бог е сила, която обича себе си в слабост.

Велика мисъл!

Остава да ме намери сега вярата...

"Бог е сила, която обича себе си в слабост."

Опа, у този цитат съзирам някои термини, които съм сигурен, че повечето от вас дори по-скоро ги говорят клиширано и

наизуст.

Сила

Нека някой ми обясни (най-добре автора на мисълта), какво според него е сила и какво е сила в контекста на тази му мисъл!

Обич

Тук дори се затруднявам да формулирам въпроса си. Карам направо: Какво според автора е обич, да обичаш!?

Слабост

Очевидно става въпрос за силата, която не е това което е и тогава се обича. Слаба сила ме навежда на категоризация

по признак на силата (големина ли, приложно място ли - явно себе си може би)... не знам, обяснете.

-------------------------------------------------------

"Бог е сила, която обича себе си в слабост."

Както е казал един философ-полуидиот: "Човешко, твърде човешко!"

Редактирано 29 март 200818 г. от adXok (преглед на промените)

Я да видим дали ще бъде по силите ми да ти обясня...

Ще започна отзад напред - за философа полуидиот, който аз толкова много харесвам... вероятно напомня на личността ми за нейната полуидиотщина...

Човешко, твърде човешко е да не съзираш собствената си слепота. Слепотата е вид арогантност. Защото само една слепота би могла да нарече сама себе си разбираща що е истина и що не е истина. Същата разбираща слепота така и не разбира никога, че с каквато уловка тръгва да лови истината, в същата и ще улови сама себе си...

Не вижда, че с каквато мяра мери, с такава ще й се отмери.

По въпроса за силата Бог - приемам аксиоматично твърдението "Бог е сила", поради човешката невъзможност за определение на Бог като цяло... Сила е достатъчно приемливо понятие, поне за мен. Напъването за точно определение на Бог, само би ме отдалечило още повече от него...

"Слабостта" е противоположността на силата. Две дуалности. Като всички други...

И между тях стои "обичта".

Да обичаш себе си в сила е твърде човешко. Нали?! И както обичаш себе си, така обичаш и другите.

А да заобичаш себе си в слабост е докосване до нещо друго - това, което те доближава до самата същност на обичта. Защото първото е само една проява на суета...

А умението да осъзнаеш и да приемеш своята слабост като част от теб самия, означава да я признаеш, да я заобичаш. В това се състои силата. Или с други думи казано - умението да побеждаваш е преди всичко умение да губиш.

Или с още по-други думи: Има хиляди начини да ловиш Еднорог и само един начин да го уловиш - да бъдеш Еднорог.

Това, обаче, е във възможностите само на един Еднорог...

Приемам аксиоматично твърдението "Бог е сила".

Ето за това говоря!

Всеки различно разбира това що е бог, макар че ще ни извади очите и пак отказваме да го видим.

Аз имах предвид измислянето на определения като нещо твърде човешко.

Явните неща не се нуждаят от определения.

Например има едно доста известно клише: "Бог е любов!"

Невероятна е човешката изобретателност, особено когато си създаде предварително някоя аксиома... дори и една да е!

Приемам аксиоматично твърдението "Бог е сила".

Ето за това говоря!

Всеки различно разбира това що е бог, макар че ще ни извади очите и пак отказваме да го видим.

Аз имах предвид измислянето на определения като нещо твърде човешко.

Явните неща не се нуждаят от определения.

Например има едно доста известно клише: "Бог е любов!"

Невероятна е човешката изобретателност, особено когато си създаде предварително някоя аксиома... дори и една да е!

Да приема израза "Бог е сила" като вид аксиома, е признаване на моята слабост да му дам определение.

Мислех, че ще разбереш...

Силата се състои в умението да приемеш слабостта и въз основа на това приемане да черпиш сили от слабостта си, превръщайки я в силост.

Сила е способността да понесеш слабостта. В този смисъл изразът Бог е сила, която обича себе си в слабост е равнозначен на Бог е всичко и човекът е част от него, както и бог е част от човека....

Ако аз съм слабост, то Бог е сила. Защото аз не съм бог, а човек. И бих могла да достигна тази сила в същината й само ако призная честно пред себе си, че съм слабост. Тоест, че съм човек. Бог е сила, която обича себе си в слабост - човека. - това се казва в горната сентенция.

Жалко, че трябваше да правя това пояснение... Но необходимостта от него само доказва истинността на твърдението, макар то да не се нуждае изобщо от доказателства.

Редактирано 30 март 200818 г. от Maat (преглед на промените)